ДОСИЕТАТА НА ДС (22)

Относно:
Конкретно посочена още на 23 август миналата година
престъпна дейност на Министъра на вътрешните работи,
изразяваща се в изготвяне и използуване
на официален документ с невярно съдържание,
и фактическия отказ на Прокуратурата
да разследва извършеното престъпление

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически
слугински величия
на българския посткомунистически мафиотски режим,

На 23 август миналата година съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор официално искане за разследване на конкретно посочена престъпна дейност, която е извършена под непосредственото ръководство на Министъра на вътрешните работи Румен Петков от неговия подчинен служител Иван Комитски, и която се изразява в изготвяне и използуване на официален документ с невярно съдържание – официално писмо, адресирано до мен, съдържащо неверни факти и обстоятелства и предназначено да прикрие факта на извършването на друго престъпление.
Текстът на това мое искане има рег. № 12567/06 (към: ВПК № 35093/06-ІІ), публикуван е в моя Web site http://iankov.com (и по-конкретно в раздел „Писма”, LPC-Embassy-040 / 23 август 2006 г.) и подобно на всичките мои официални искания за разследвания отдавна има публичен характер и е четен от неопределено голямо множество любознателни читатели.
В частност в този текст изрично и ясно се съдържа изявлението, че съвсем не очаквам да бъдат спазени законовите норми, тъй като една от главните гаранции за функционаринето на българския мафиотски режим е тази, че както Президентът, така и Главният прокурор са лично агентурно зависими от българския клан на руската Червена Мафия; както и че специално зависимостта на Главния прокурор е пряко следствие от факта, че още като дете се е бил проявявал като „нежна мека китка”, и че това обстоятелство е било използувано от службите на Държавна сигурност, за да обезпечат неговата агентурна зависимост.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че във въпросното мое искане за разследване на конкретно посочената престъпна дейност освен това изрично и ясно съм записал, че фактите, отнасящи се към така описания казус всъщност съвсем не са изолиран случай, и че става въпрос за съществуването на дългогодишна константна фалшификаторска практика в дейността на Министерството на вътрешните работи, предназначението на която е да се извършва прикриване на престъпленията и на престъпниците.
Обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че от септември 1944 г. до днес в България съществува константна практика, съгласно която няма и не може да има какъвто и да е прокурор от системата на Прокуратурата, който да не е предварително или последващо принуден да се подчинява на тайните служби и на Мафията.

24 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

[Изпратено до Главния прокурор и Министър-председателя, с копия до посланиците от държавите-членове на ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, членовете на дипломатическия корпус в и за България, както и до български и чуждестранни медии].

ТЕРОР ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Ваши Превъзходителства,

Господин Главен Прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Снощи, понеделник, 05 декември 2005 г., около петнадесетина минути преди 22 часа, по домашният ми телефон се обади някакъв мъж, който с естествено спокоен глас, елегантен тон и такъв смислов контекст на думите, от който се разбираше, че трябва предварително да ми е ясно, че разговарям с ченге от бившата Държавна сигурност, ми каза, че ако се съглася да ми бъде издигната кандидатурата за Главен прокурор на България не само ще се размина с назначаването, но и близките ми ще бъдат погребани заедно с мен; както и че ако водещият на предаването “Между редовете” в Телевизия “СКАТ” Георги Ифандиев продължава да ми прави реклама, то и него ще го постигне същото.

Тъй като въобще не ми беше известно да съм имал каквото и да е намерение да се кандидатирам за Главен прокурор (понеже не само много добре и лично познавам всички досегашни главни прокурори, но и защото превъзходно зная, че те биват издигани и назначавани именно защото по-рано са били агенти на Държавна сигурност, а сега са безропотни слуги на българския филиал на руската Червена мафия), и тъй като въобще не бях гледал предаването същата вечер, след половин час се обадих по телефона на Георги Ифандиев и от него узнах, че той просто е бил прочел текста на едно писмо, копие от което е било изпратено до телевизията, и от което е видно, че някакъв Граждански Комитет е бил изпратил такова предложение, адресирано до Висшия съдебен съвет.

Ваши Превъзходителства,

Господин Главен Прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Не съм съгласен да живея безропотно и ще продължавам да се съпротивлявам срещу поддържаната от всичките вас политическа система, която дава възможност на престъпниците от бившата Държавна сигурност и сегашната Червена мафия да ми отправят закани и да се опитват да ми диктуват какво да бъде моето гражданско и политическо поведение.

Поради това категорично настоявам да извършите всичко, което е необходимо да бъде образувано спешно наказателно производство и да бъде обезпечено налагането на съответното наказание на лицето, което не само бе осъществило по отношение на мен т. нар. телефонен тероризъм, не само бе заплашило със смърт мен, семейството ми и един български журналист, но бе извършило нещо много по-зловещо – бе направил опит да всява страх, да не позволява проявяването на естествена гражданска позиция и да манипулира политическите процеси в България.

06 декември 2005 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-004/06.12.2005 г. до Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копия по посланиците на държавите от ЕС и САЩ, акредитирени в България, Радио БиБиСи и БТА].