2009-08-30

БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД - 2009 г. - А

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

30 Август 2009 г.

Относно:

Организираната и системно провеждана

от всички досегашни

посткомунистически български правителства

зловеща практика

на държавен тероризъм, евгеника,

социално-икономически геноцид,

социално-медицински и медикаментозен геноцид,

образователно-професионален геноцид,

пенсионен геноцид,

извънсъдебни убийства

и множество други форми на геноцидно

и терористично насилие

над и изтребление на гражданите на България

***

Към досегашните ми депозирани при посочените по-долу

институции писмени изложения на тази тема, официално датирани на:

12 март 2007 г., 16 март 2007 г., 23 март 2007 г., 26 март 2007 г.,

27 март 2007 г., 28 март 2007 г., 29 март 2007 г., 10 Април 2007 г.,

16 Април 2007 г., 09 Май 2007 г., 18 Май 2007 г., 19 Май 2007 г.,

21 Май 2007 г., 26 Май 2007 г., 31 Май 2007 г., 02 Юни 2007 г.,

11 Юни 2007 г., 16 Юни 2007 г., 21 Юни 2007 г., 25 Юни 2007 г.,

01 Юли 2007 г., 21 Юли 2007 г., 19 Септември 2007 г.,

02 Октомври 2007 г., 07 Октомври 2007 г., 08 Юни 2008 г.,

29 Юни 2008 г., 21 Септември 2008 г. и 02 Юли 2009 г.

***

Надлежната регистрация в офиса на българския Главен прокурор

носи следните регистрационни номера:

4459/2007 г.; 6419/2007 г.; 4584/2007 г.; 25707/2007 г.; 11512/ 2007 г.; 8370/2008 г.

***

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/08/2009.html

Заглавие: Българският геноцид – 2009 г.-А”

***

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2 ,

1000 София

Web site: http://www.prb.bg/

чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg

чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg

чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg

чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg

чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg

чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com

чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com

До г-н Бойко М. Борисов -

Министър-Председател на България

Министерски съвет (МС)

бул. „Княз Дондуков” № 1

1000 (1194) София

E-mail: GIS@government.bg

Към: № 4379/03

Към: № 4379, 03.08.2009 г. (две отделни заявления); 17.08.2009 г.;

Europol

European Police Office

European Law Enforcement Organisation

P.O. Box 908 50

2509 LW The Hague

The Netherlands

Web site: http://www.europol.europa.eu/

E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu

E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:

corporate.communications@europol.europa.eu

Interpol

General Secretariat

200, quai Charles de Gaulle

69006 Lyon

France

Web site: http://www.interpol.int/

E-mail: throught (by means of) Web site:

http://www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?id=fingerprints&err=captcha

His Excellency

Mr. P. Nikiforos Diamandouros -

EUROPEAN OMBUDSMAN

1 Avenue du President Robert Schuman

CS 30403

B.P. 403

F – 67001 Strasbourg Cedex

France

Web site:

http://www.euro-ombudsman.eu.int/cv/en/default.htm

E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int

До Представителство на Европейската комисия в България

(Европейска комисия. Европейският Съюз в България)

ул. „Московска” № 9

1000 София

Web site: http://ec.europa.eu/bulgaria/index_bg.htm

E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

E-mail: Delegation-Bulgaria@cec.eu.int

До Посолство на Съединените Американски Щати в България

ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София

Web site: http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/

Web site: www.usembassy.bg

Web site: www.usis.bg

E-mail: acs_sofia@state.gov

E-mail: Sofia@usembassy.bg

До Посолство на Република Австрия в България

ул. Шипка, 4

1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: office@austriantrade.org

До Посолство на Кралство Белгия в България

ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1

1164 (1126) София

Web site: http://www.diplomatie.be/sofia

Web site of the Government: http://www.belgium.be/eportal/index.jsp

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

E-mail: sofia@diplobel.be

До Посолство на Обединено Кралство Великобритания

и Северна Ирландия в България

ул. „Московска”, № 9

1000 София

Web site: www.british-embassy.bg

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

До Посолство на Федерална Република Германия в България

ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25

1113 (1087) София

Web site: www.german-embassy.bg

Web site: www.sofia.diplo.de

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

E-mail: info@sofia.goethe.org

До Посолство на Република Гърция в България

ул. „Сан Стефано” № 33

1504 София

Web site: http://info.greekembassy-sofia.org

E-mail: economy@grembassysofia.org

E-mail: info@greekembassy-sofia.org

До Посолство на Кралство Дания в България

бул. „Княз Дондуков” № 54

П.К. 1393

1000 (1504) София

Web site: www.ambsofia.um.dk

E-mail: sofamb@um.dk

До Посолство на Кралство Испания в България

ул. „Шейново” № 27

1504 (1087) София

Web site: http://www.embespbg.com/bg/indexBG.htm

E-mail: embespbg@mail.mae.es

До Посолство на Република Италия в България

ул. „Шипка” № 2

1000 (1087) София

Web site: www.ambsofia.esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Е-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

До Посолство на Португалската Република в България

ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5

1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

До Посолство на Република Франция в България

ул. „Оборище” № 27-29

1504 (1087) София

Web site: www.ambafrance-bg.org

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

E-mail: consulat@ambafrance-bg.org

До Посолство на Кралство Холандия в България

ул. „Оборище” № 15

1000 (1504)

Web site: www.netherlandsembassy.bg

Е-mail: sof@minbuza.nl

До Посолство на Конфедерация Швейцария -

ул. „Шипка”, № 33

1000 (1087, 1504) София

Web site: http://www.eda.admin.ch/sofia

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch

До Световна Банка,

Постоянно представителство в България -

бул. „Драган Цанков” № 36

сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5

1113 (1087) София

Web site: http://www.worldbank.bg/

E-mail: Itaushanova@worldbank.org

До Международен валутен фонд (МВФ),

Постоянно представителство в България -

Площад „Александър Батенберг” № 1

1000 София

Web site: http://www.imf.org/

Web site: http://www.fmi.ro/

Web site: http://www.imf.org/sofia/

E-mail: jfernandezl@imf.org

До Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР),

Постоянно представителство в България -

ул. „Московска” № 17

1000 София

Web site: http://www.ebrd.com/

E-mail: sofiaro@ebrd.com

Информационно копие:

До всички членове

на чуждестранния дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

E-mail: mminchev@bta.bg

E-mail: borislav@bta.bg

E-mail: ylazarov@bta.bg

E-mail: e_andreeva@bta.bg

E-mail: corr@bta.bg

E-mail: dnews@bta.bg

Обстоятелството, че под непосредственото обезпечение на всички досегашни правителства и в най-прецизно изпълнение на волята на трансмутиращия (трансформиращия) се комунистически елит през последните двадесет (20) години в България се извършва интензивен и тотален геноцид е толкова очевидно и очевадно, че то „не се вижда” само от онези заинтересовано-„слепи” личности, които са институционално ангажирани с българската, руската, европейската и световната Мафия.

Разбира се, лично аз все още съм твърде далеч от мисълта да считам, че абсолютно всичките адресати на настоящите мои изложения имат директно (пряко, непосредствено) участие и вина в посоченото съвременно варварство, но все пак е несъмнено моето лично убеждение за наличието на различни степени и проявни форми на съучастническа вина като подстрекатели, помагачи, обезпечители (чрез дейстия или бездействия) на безотговорността и прочее.

І.

На своя електронен адрес Институтът за социални и синдикални изследвания (ИССИ) при Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ), представен от Директора Любен Томев, е публикувал поредната информация за тримесечния период от Март до края на Юни 2009 г. относно т. нар. „Издръжка на живота”, съгласно която:

Þпроизводството последователно спада, потреблението намалява, продажбите на основни хранителни и нехранителни стоки също бележат негативна тенденция, намалява заетостта и се повишава безработицата, доходите се задържат, а работните заплати са силно повлияни от общата тенденция на „замразяване”. Всичко това като цяло засилва тревожните очаквания на българските домакинства”;

Þграницата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 184,96 лв. на 1 лице”;

ÞИздръжката на децата в различните възрастови групи е:

до 1 г. - 263,11 лв.,

от 1 до 3 г. - 254,79 лв.,

от 4 до 6 г. - 270,36 лв.,

от 7 до 13 г. - 396,11 лв. и

от 14 до 18 г. - 447,89 лв.”;

ÞИздръжката на живот на 1 работещ в 4-членното домакинство на двама възрастни + две деца достигна 538,12 лв.”.

ІІ.

На 24 Юли 2009 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, съгласно текста на която:

Þ500 лева месечно са необходими за издръжката на един човек”;

Þпочти 2000 лева стигна месечната издръжка за едно семейство у нас”;

Þсравнителният анализ на европейско ниво показва, че България продължава да бъде една от страните с инфлация над средната за ЕС; средно за 27-те страни-членки през юни 2009 г. на годишна база тя е 0,6%, а в България - 2,6 на сто”;

Þсредно 11 на сто е безработицата у нас, което е с 4% над официалните данни на Агенцията по заетостта, изчислиха от КНСБ”. (Забележка: този факт разкрива, че държавната (Правителствената) Агенция по заетостта при Министерството на труда и социалната политика е извършила фалшификация на реалните статистически данни).

ІІІ.

През август 1995 г. Фабрицио Осела - Постоянен представител на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) официално съобщи, че за четири години от 1990 до 1995 г. България е изпаднала от групата на държавите с високо жизнено равнище и е отишла в групата на Камерун, Шри Ланка и Зимбабве, като всички централноевропейски държави са пред България (Русия и Казахстан – също);

Той подчертал, че докато през 1991 г. България е на 31-во място в класацията на ООН за развитието на човека, то само през 1995 г. тя вече е на 65-та позиция. (Вж.: в-к „Дневен труд” бр.193 от 18 август 1995 г.).

Според него главната причина за това е катастрофалното спадане на брутния вътрешен продукт и пълната липса на държавен и обществен контрол върху доминиращата държавна икономика, което е било направено с цел да бъде разрушена българската икономика, та после тя да бъде приватизирана лесно и евтино.

ІV.

На симпозиум на Световното дружество на жертвите на насилие, проведен през август 1997 г. в Амстердам, били оповестени резултатите от проучване, организирано от Министерството на правосъдието в Холандия и Института за криминални изследвания на ООН в Рим.

Според тези проучвания България е на 5-то место в света по обири на домовете, като през периода 1992 до 1996 г. всеко трето домакинство в България е било ограбено.

На първо место в тази зловеща класификация е Уганда, където през този период били ограбени 57 % от жилищата, на второ е Танзания с 46 %, на трето - Боливия с 44 %, на четвърто е Монголия с 48 %, и на 5-то - България с 31%. (Вж.: в-к „Дневен труд” и в-к „24 часа” от 27 август 1997 г.).

V.

Първият мощен емигрантски поток от България е през 1989 г., когато 218,000 души български турци се заселват в Турция, подгонени от българското правителство, което бе сменило имената им с български и отказваше да ги признае за турско етническо малцинство.

Вторият мощен емигрантски поток е от ноември 1989 г. до септември 1990 г., когато 130,000 души - предимно младежи и квалифицирани специалисти - напускат България.

Така, само от 1989 до 1995 г. от България са били емигрирали общо 500,000 души. Колкото и на пръв поглед да изглежда като „проблема на свободата на личността”, това въобще не е така, а е чиста проба проблема на геноцидната стратегия, провеждана от българската официална държавна власт, и най-вече от българския икономически и политически „елит”.

В същото време в България катастрофално спада раждаемостта. През 1989 г. е имало 112,000 раждания, а през 1994 г. – 80,000.

През същия период чувствително бързо е спаднала и средната продължителност на живота: тя е с 5-6 години по-ниска от предишния период за България.

VІ.

През януари 1996 г. Държавният университет на щата Флорида в САЩ е издал книга, съдържаща проучванията на икономически експерти от института „Фрейзър” във Ванкувър и фонда „Свобода” в Индианополис за състоянието на икономическата свобода в 102 държави за три години през периода от 1993 до 1995 г.

Същите проучвания са публикувани през януари 1996 г и в британското седмично издание „Иконъмист”.

В тези проучвания са обобщени данните от четири области: пари и инфлация; правителствени действия и разпоредби; вземания и дискриминационни данъци; и международен обмен на стоки и пари.

Съгласно проучванията, през този период България е на 72 место по икономическа свобода, като пред нея са дори държави като Гана, Габон, Чад, Ботсвана, Ямайка и Белиз, а на същото ниво са Сиера Леоне, Камерун и Сенегал. (Вж: в-к „Дневен труд” и в-к “24 часа” от 15 януари 1996 г.).

VІІ.

На 29.07.2009 г. базираната в Лондон, Великобритания българска електронна информационна агенция „Кафене.нет” е публикувала статия, озаглавена „Половината български ученици – неграмотни. В стотията се казва, че:

ÞОгромна част от българските ученици на 15 години са със слабо развити умения и не могат да се справят с практическо решаване на проблемни ситуации. Това сочи докладът „Децентрализация на училищното образование”, който е част от проучване в общо 57 държави. Докладът прави подробна оценка на децентрализацията в системата на училищното образование и ще бъде обсъден официално днес, информира в-к Дума”. Според международното изследване 50% от българските 15-годишни ученици не достигат минималните стандарти или са „функционално неграмотни” – т.е., не могат да прилагат теоретичните си познания на практика.”;

ÞИзследване от 2006 е поставило България на предпоследно место сред страните от ЕС, като с по-лоши резултати е единствено Румъния.”;

ÞВ доклада се посочва още, че ефективността при управление на публичните разходи за образование в България са по-ниски от общоевропейските.”;

ÞПо данни на Евростат през 2005 г. разходите за образование средно за ЕС са 5.1%, докато в България те са едва 4.5% от брутния вътрешен продукт, което е почти 2 пъти по-малко, отколкото във водещата страна в ЕС - Дания.”

Посочените данни, поставени в контекста на предишните такива, недвусмислено сочат, че в интерес на управляващия мафиотски елит в България се осъществява тотален образователен геноцид, целящ постигането на посочения резултат, а именно: преминалите през образователната система да излезат от нея „функционално неграмотни” и по същество „неспособни да се справят с практическо решаване на проблемни ситуации.

VІІІ.

На 31 Юли 2009 г. във в-к „Монитор” е публикувана статията „Заплатите ни най-ниски в ЕС”, в която се казва, че съгласно проучването на Европейската статистическа служба:

ÞЗа пореден път страната ни удари дъното в класацията на Евростат за размера на средното месечно заплащане в държавите от ЕС. Минималното брутно възнаграждение в България е било 123 евро, или 240 лв. през януари, което го прави най-ниското в общността”;

ÞНа върха на класацията за януари е Люксембург с 1642 евро. Границата от 1000 евро прехвърлят Ирландия (1462 евро), Белгия (1387 евро), Холандия (1382 евро), Франция (1321 евро) и Великобритания (1010 евро);

ÞПод чертата от 800 евро са останали Испания (728 евро), Гърция (681 евро), Малта (630 евро), Словения (589 евро), Португалия (525 евро);

ÞОще по-ниска е била минималната заплата в Чехия (306 евро), Словакия (296 евро), Полша (281 евро), Естония (278 евро), Унгария (270 евро), Латвия (254 евро), Литва (232 евро) и съседката ни Румъния, където възнаграждението е било 153 евро, или с 30 евро по-високо от това у нас.”.

ІХ.

На 03 Август 2009 г. в медиите (вж: в-к „Новините днес”) са публикувани извадки от изявлението на Евгения Адърска - Председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Според същата:

Þвсяка година в България се разболяват от рак 33,000 (тридесет и три хиляди) души, като 16,000 (шестнадесет хиляди) от тях завършват фатално, т. е. със смърт;

Þповечето от новорегистрираните случаи са констатирани в напреднал стадий, когато шансовете за възстановяване са твърде малки, а лечението е много скъпо;

Þпосоченият брой на заболелите е „ужасно висок и продължава да расте”;

Þспоред нейната изрично изразена формулировка на изказа „у нас системата на превенция и лечение е проядена, има много пробойни, които харчат излишни пари от бюджета”;

Þспешно е необходима специфична антиракова политика, която съвсем не започва и не свършва с лекарствата”;

Þв изявлението си Е. Адърска се е произнесла и относно причината за посочената висока степен на заболеваемост, която е сведена до два фактори: „вредните навици и стресът”.

Тъй като това лице, така или иначе, има своите институционално обусловени наблюдения и изводи относно причините за посоченото състояние на нещата, то несъмнено притежава качеството на „експертно лице”, мнението на което, макар и изразено по несъмнено високо цензурно-евфеминистичен начин, подлежи на детайлизация относно разкриването на истината за геноцидната вина на държавата.

Необходимо е въпросната Е. Адърска да бъде разпитана по официален ред от прокурорско-следствените органи и институции.

Х.

На 27 Август 2008 г. журналистката Фани Чоджумова е публикувала във в-к „Новинар” статия, озаглавена „Мръсните тайни на МВР” (http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2396291), в която по същество коментира факта на участието на Министерството на вътрешните работи в механизма на извършването на систематичните престъпни посегателства върху българските граждани.

В статията е обърнато специално внимание върху следните факти и обстоятелства:

Þче „във ведомството (на МВР) са регистрирани 6 пъти по-малко престъпления, отколкото тези, които реално са се случили”;

ÞОфициалната статистика на МВР за миналата година сочи, че са регистрирани 113,340 престъпления, или 1,470 на 10 хил. жители. Националното изследване на престъпността, проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), обаче борави със съвсем различни цифри (и според него) реалният брой на престъпленията
е съвсем друг - 610 хил
.”;

ÞПри 31% от престъпленията униформените са били потърсени, но не са сторили нищо, за да защитят сигурността на гражданите, даже не са ги регистрирали”;

ÞНад 60% от жертвите на престъпления не са потърсили полицията, тъй като са били убедени, че тя няма да направи нищо”;

ÞПрокуратурата потвърди изследването на ЦИД, като заяви, че не може МВР да отчита 113 хил. престъпления, след като обвинителите са образували 149 хил. досъдебни производства. От тях обаче 70 хил. са срещу неизвестен извършител.”;

Þв същото време новоназначеният само преди около един месец Министър на вътрешните работи е обърнал внимание върху факта, че в същото това време в МВР е било официално отчитано 60% разкриваемост на престъпленията, което отчитане не е имало абсолютно нищо общо с реалността.

Според нас повече от очевидно е, че отказът на държавата от защита на гражданите и прикриването на извършителите на систематично извършваните престъпления всъщност има несъмнената проявна форма на и е в пълен синхрон с останалите форми на геноцидната дейност на държавата върху българските граждани.

ХІ.

На 28 Август 2009 г. базираната в Лондон, Великобритания, българска електронна информационна агенция „Кафене.нет” публикува статия, озаглавена Две-трети от българите живеят в бедност” (http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=7920842), съгласно текста на която на проведена в Бургас конференция международният секретар на КТ „Подкрепа” Веселин Митов е съобщил, че:

Þ65% от населението на България живее около или под границата на бедността”;

ÞБългарите взимат най-ниската минимална заплата от всички 27 членки на ЕС”.

ХІІ.

Както вече доста отдавна е много добре известно, ‘e докато жертвите на упражняваната от нацистите управленска държавна власт са 15,000,000 (петнадесет милиони), то жертвите на упражняваната от комунистите управленска държавна власт са повече от 100,000,000 (сто милион) души.

Именно във връзка с тези факти световноизвестният изследовател в това направление Стефан Куртоа пише, че като се приложат критериите на Нюрнбергския процес се установява, че докато в националсоциалистическа Германия е бил упражняван т. нар. „расов геноцид”, то през цялото време на своето управления комунизмът (комунистическият режим) е извършвал престъпления, които по своята най-дълбока същност са проявна форма на геноцид, и че по-точно това е именно „класов геноцид”.

Без тук да обосновавам параметрите и същността на моята научнотеоретическа теза относно политологическата същност на формирания след 1989-1990 г. феномен, нареченпосткомунизъм”, подчертавам само недмусмислено ясния (поне според мен) факт:

Þче в България след 1989-1990 г. е налице ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД, извършван от всички управлявали оттогава до днес правителства, които са действували като нискойерархичен политически инструмент в ръцете на трансформиралата се в Червена мафия комунистическа Червена армия;

Þче в резултат на това отделно от емиграцията и отделно от нормалната преди това смъртност, от демографската карта на България липсват 1,850,000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) български граждани, които са мъртви именно по вина на т. нар. посткомунистическаа система на управление, имаща характера на посткомунистически геноцид.

30 Август 2009 г. Янко Н. Янков