СеДС - ТРЕТИ ЕШЕЛОН в СДС

В-к „Стандарт“,

бр. 405 от 18 октомври 1993 г.

На „тре­тия еше­лон“ в СДС е въз­ло­же­но
да ра­зо­ча­ро­ва ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки нас­т­ро­е­ни­те хо­ра в Бъл­га­рия

С пред­се­да­те­ля на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес г-н Ян­ко Ян­ков за из­гон­ва­не­то й от ко­а­ли­ци­я­та,

за „ми­си­я­та“ на СДС и „ку­ку­ви­чия син­д­ром“ в по­ли­ти­ка­та раз­го­ва­ря Ели­за­бет Да­фи­но­ва.

Е. Д.: Г-н Ян­ков, на ко­го пре­чех­те Вие и пар­ти­я­та Ви в НКС на СДС, за да Ви „от­люс­пят“?

Я. Я.: Кон­к­рет­ни лич­нос­ти не е нуж­но да по­соч­вам, за­що­то проб­ле­мът не е лич­нос­тен, а стра­те­ги­чес­ки. Ние гле­да­ме на лич­ност­та са­мо ка­то фун­к­ция в по­ли­ти­ка­та. Та­ка че ще от­го­во­ря не на ко­го, а на кои ка­то по­ли­ти­чес­ка си­ла. Ние пре­чех­ме на оне­зи си­ли и лич­нос­ти, ко­и­то ис­кат да за­па­зят СДС с не­го­ви­те пър­во­на­чал­ни фун­к­ции, въз­ло­же­ни му още от са­мо­то съз­да­ва­не. С та­зи раз­ли­ка са­мо, че от вре­ме на вре­ме се сме­нят кон­к­рет­ни­те ли­ца, ко­и­то из­пъл­ня­ват функ­ци­и­те. До­ри в-к „Де­мок­ра­ция“ пи­са, че пър­во­на­чал­но има­ло идея Ан­д­рей Лу­ка­нов да ог­ла­ви СДС при съз­да­ва­не­то му. На „ба­щи­те на СДС“, или на пър­вия еше­лон на СДС, бе въз­ло­же­но да да­ри на ко­му­нис­ти­те кон­с­ти­ту­ция. „То­ва СДС“ из­пъл­ни блес­тя­що за­да­ча­та си и тъй ка­то по­ве­че ня­ма­ше нуж­да от не­го, де­я­те­ли­те му бя­ха из­ри­та­ни. За да ос­во­бо­дят мяс­то­то на вто­рия еше­лон, към ко­го­то тряб­ва­ше да се на­со­чи обич­та на хо­ра­та, ко­и­то виж­да­ха, че са из­ма­ме­ни от пър­ви­те. На „вто­ро­то СДС“ се въз­ло­жи за­да­ча­та да да­де на ко­му­нис­ти­те соб­с­т­ве­ност­та. Те го нап­ра­ви­ха мно­го ус­пеш­но и ка­то уп­рав­ля­ва­ща ко­а­ли­ция, и в опо­зи­ция.

В мо­мен­та ста­ва прес­т­рук­ту­ри­ра­не­то на СДС. Из­вър­ш­ва се съз­да­ва­не­то на „тре­то­то СДС“, на тре­тия еше­лон. За­да­ча­та, ко­я­то „ба­щи­те“ въз­ла­гат на тре­то­то по­ко­ле­ние, на вну­че­то си, е да ра­зо­ча­ро­ва окон­ча­тел­но ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки нас­т­ро­е­ни­те хо­ра, да се по­гав­ри с тех­ния ан­ти­ко­му­ни­зъм, да им ка­же: кля­кай­те, под­вий­те си опаш­ка­та, ние ще ви ко­ман­д­ва­ме. Та­зи за­да­ча в СДС за­поч­на­ха да осъ­щес­т­вя­ват още от вре­ме­то на па­лат­ки­те през ля­то­то.

Е. Д.: Но Вие сте учас­т­ва­ли в съз­да­ва­не­то на СДС. Оз­на­ча­ва ли то­ва, че сте един от „ба­щи­те“ му или „не се впис­ва­те в сце­на­рия“, как­то сам каз­ва­те, и за­то­ва ви из­х­вър­ли­ха?

Я.Я.: Аз бях един от „ба­щи­те“, но твър­де ско­ро раз­б­рах, че де­те­то ня­ма ни­що об­що с мен и го ос­та­вих на ис­тин­с­ки­те му ро­ди­те­ли.

Е. Д.: Не е ли стран­но, че от­на­ча­ло нав­ся­къ­де Ви при­е­мат с от­во­ре­ни обя­тия, а след то­ва в един мо­мент прос­то Ви из­рит­ват?

Я. Я.: То е пре­дел­но яс­но. Бях при­ет с от­во­ре­ни обя­тия в СДС, ко­га­то го съз­да­вах­ме, от хо­ра, ко­и­то ня­мат ни­що об­що с ан­ти­ко­му­низ­ма. До­ка­то бях в зат­во­ра, за мен се го­во­ре­ше по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ по вед­нъж-два пъ­ти, а за тях се го­во­ре­ше по два­де­сет пъ­ти. Те бя­ха фал­ши­ви, но се на­дя­ва­ха, че ще мо­гат да из­пол­з­ват, от ед­на стра­на, моя ав­то­ри­тет на 6-го­ди­шен зат­вор­ник, а, от дру­га стра­на – да ме ус­ми­рят в соб­с­т­ве­ни­те си ре­ди­ци. Но ко­га­то раз­б­ра­ха, че не мо­гат, ме из­ри­та­ха. Вто­рия път, ко­га­то от­но­во бях по­ка­нен да вля­за в СДС и се на­дя­вах да го из­тег­ля на­дяс­но, се ока­за, че те са има­ли пла­но­ве да ме из­тег­лят на­ля­во... От­но­во се по­лу­чи раз­ми­на­ва­не и бе­ше не­об­хо­ди­мо да се раз­де­лим. Лич­но мен то­ва не ме впе­чат­ля­ва. То­ва е въп­рос на по­ли­ти­чес­ка бор­ба и по­ли­ти­чес­ка стра­те­гия, не е лич­на бор­ба. Слу­чи­ло­то се не ме удив­ля­ва, а ми на­пом­ня при­чи­ни­те. От пър­вия еше­лон бях из­го­нен точ­но за­що­то виж­дах ис­ти­на­та и я каз­вах. А то­га­ва ни­кой не ще­ше да я чуе. Се­га от­но­во ис­то­ри­я­та се пов­та­ря. Мо­же би пак ще тряб­ва да ми­нат 2–3 го­ди­ни, за да се раз­бе­ре, че съм бил прав и за то­ва, ко­е­то каз­вам се­га.

Е. Д.: Как си обяс­ня­ва­те все пак те­зи пос­то­ян­ни раз­ми­на­ва­ния? Нав­ре­ме­то се раз­ми­нах­те и с д-р Дер­т­ли­ев. Раз­ми­на­ва­не е и то­ва, че тръг­нах­те от БСДП, а се­га ог­ла­вя­ва­те ед­на от най-дес­ни­те партии.

Я. Я.: Ня­ма раз­ми­на­ва­не. През 1979 г. ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет и на­у­чен сът­руд­ник I сте­пен в Ин­с­ти­ту­та за дър­жа­ва­та и пра­во­то аз съз­да­дох не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция. За­поч­нах­ме да раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме по­зи­ви. За да не ни раз­с­т­ре­лят ко­му­нис­ти­те вед­на­га след ка­то ни арес­ту­ват, ние ре­ших­ме да се пре­зас­т­ра­хо­ва­ме. Пър­ва­та пре­зас­т­ра­хов­ка бе­ше, че на­ре­кох­ме ор­га­ни­за­ци­я­та дви­же­ние, а не пар­тия. За­що­то са­ма­та ду­ма „пар­тия“ – дру­га ос­вен ко­му­нис­ти­чес­ка­та, пре­диз­вик­ва­ше спон­тан­но же­ла­ние у ко­му­нис­ти­те да се хва­нат за ре­вол­ве­ра. Вто­ра­та пре­зас­т­ра­хов­ка бе­ше, че се на­ре­кох­ме „со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко дви­же­ние“. Ка­зах­ме си, че со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­те все пак са бра­тов­че­ди на ко­му­нис­ти­те и ко­га­то ни арес­ту­ват, ще си ка­жат: абе, все пак бра­тов­че­ди сме, хай­де да не ги раз­с­т­рел­ва­ме вед­на­га. От­тук за­поч­на. В де­ло­то, по ко­е­то съм арес­ту­ван, из­рич­но е от­бе­ля­за­но, че сме има­ли не­ле­гал­но „со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко дви­же­ние“. Пре­зас­т­ра­хов­ка­та про­дъл­жи и през 1989–1990 г., ко­га­то аз то­ку-що бях из­ля­зъл от зат­во­ра. То­га­ва ре­ших­ме да въз­с­та­но­вим са­мо ед­на част от на­ша­та ор­га­ни­за­ция, за­що­то още се стра­ху­вах­ме да­ли ще ни раз­ре­шат да во­дим нор­ма­лен по­ли­ти­чес­ки жи­вот. То­га­ва ре­ших­ме да се на­ре­чем пак со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, но не­мар­к­сис­ти. До­ри са­ма­та ду­ма не­мар­к­сис­ти то­га­ва пла­ше­ше страш­но мно­го хо­ра. Всъщ­ност ви­на­ги ние, ко­и­то об­ра­зу­вах­ме то­ва не­ле­гал­но съп­ро­ти­ви­тел­но дви­же­ние, сме би­ли ли­бе­ра­ли, за ли­бе­ра­ли­зъм. В пър­ва­та Прог­ра­ма на СДС-не­мар­к­сис­ти из­рич­но са от­бе­ля­за­ни са­мо ли­бе­рал­ни фор­му­ли­ров­ки.

Е. Д.: Един от най-чес­то из­тък­ва­ни­те мо­ти­ви за от­с­т­ра­ня­ва­не­то ви от СДС е то­зи, че на из­бо­ри­те през 1991 г. сте се със­те­за­ва­ли сре­щу СДС и сте от­мък­на­ли част от гла­со­по­да­ва­те­ли­те му.

Я. Я.: То­ва е оби­чай­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка из­в­рът­ли­вост, ко­я­то се­гаш­ни­те де­ца на ня­ко­гаш­ни­те ко­му­нис­ти про­дъл­жа­ват да прак­ти­ку­ват. Из­би­ра­те­ли­те, ко­и­то не гла­су­ва­ха за СДС, бя­ха от­в­ра­те­ни от ли­дер­с­т­ва­ща­та то­га­ва в ко­а­ли­ци­я­та пар­тия – АСП. Ние всъщ­ност сме из­тег­ли­ли те­зи из­би­ра­те­ли, ко­и­то не ис­ка­ха да гла­су­ват за СДС за­ра­ди АСП. Ако ли­де­ри­те на СДС пре­це­ня­ват дос­та­тъч­но трез­во, би тряб­ва­ло да си да­дат смет­ка, че се­га ще от­б­лъс­нат мно­го по­ве­че из­би­ратели.

Е. Д.: Но и на пър­ви­те из­бо­ри, ко­га­то вля­зох­те във ВНС, пак не бях­те със СДС, а с ДПС.

Я. Я.: Но не с бю­ле­ти­на на ДПС, а с бю­ле­ти­на на ръ­ко­во­де­на­та от мен пар­тия. От­де­лен въп­рос е, че в зат­во­ра съм бил с най-мал­ко 60 ду­ши тур­ци, меж­ду тях и със се­гаш­ни ли­де­ри на ДПС, с ко­и­то съм под­дър­жал и под­дър­жам при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния. Друг въп­рос е, че то­га­ва бях из­б­ран с по­мощ­та и на тех­ния елек­то­рат, но с бю­ле­ти­на на СДП-не­мар­к­сис­ти.

Е. Д.: Ка­зах­те, че про­дъл­жа­ва­те да под­дър­жа­те при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния с мно­го от ли­де­ри­те на ДПС, но това не Ви по­мог­на да ос­та­не­те при­я­те­ли и в по­ли­ти­ка­та...

Я. Я.: Да. Тук се сблъс­ках­ме с мно­го ин­те­ре­си. Но ис­кам да Ви ка­жа, че Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес има меж­ду 16 и 21 сек­ции в се­ла, на­се­ле­ни из­к­лю­чи­тел­но с бъл­гар­с­ки тур­ци. В ня­кои от те­зи се­ла ве­че ня­ма ДПС, а дос­ко­ро има­ше БСП, ДПС и Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес. Аз про­дъл­жа­вам да под­дър­жам близ­ки при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния с твър­де мно­го бъл­гар­с­ки тур­ци. За мен те са прек­рас­ни хо­ра и обич­та ми към тях ня­ма да мо­же да бъ­де на­ру­ше­на от то­ва, че ня­кои по­ли­ти­ци с тур­с­ко ет­ни­чес­ко са­мо­съз­на­ние се пос­та­вят в ус­лу­га на БСП. Имал съм кон­ф­лик­ти и ще ги имам с ко­му­нис­ти, не­за­ви­си­мо да­ли са бъл­га­ри или тур­ци.

Е. Д.: То­ва не е ли стран­но съ­що? Каз­ват, че елек­то­ра­тът на ДПС е ляв.

Я. Я.: Не е стран­но. Те­зи фор­му­ли­ров­ки ляв и де­сен за тур­с­кия елек­то­рат са мно­го от­но­си­тел­ни. Въ­о­б­ще да се го­во­ри в Бъл­га­рия в мо­мен­та за ля­во и дяс­но, без да има соб­с­т­ве­ност, е проб­лем не на от­но­ше­ние към соб­с­т­ве­ност­та и па­ри­те, а въп­рос на по­ли­ти­чес­ки въз­г­ле­ди. Сред тур­ци­те съ­що има хо­ра с ра­зум­ни по­ли­ти­чес­ки въз­гле­ди, ко­и­то ис­кат да бъ­дат сво­бод­ни лич­нос­ти чрез соб­с­т­ве­ност­та.

Е. Д.: Ка­зах­те нас­ко­ро, че СДС е от­к­рад­нал мно­го от ва­ши­те идеи, ко­и­то Вие сте лан­си­ра­ли пре­ди го­ди­на-две, но то­га­ва би­ли под­ми­на­ти с мъл­ча­ние. Как си го обяс­ня­ва­те?

Я. Я.: Ние не се сър­дим за то­ва, че СДС и дру­ги взе­мат на­ши идеи. Сър­дим се за то­ва, че мно­го от иде­и­те се взе­мат, пре­дъв­к­ват се и се из­п­лю­ват в съв­сем изо­па­чен вид, т.е. във вид, в кой­то ве­че не вър­шат ни­как­ва ра­бо­та. Аз бях то­зи, кой­то нав­ре­ме­то де­по­зи­ра и лич­но пре­да­де на г-н Сте­фан Са­вов ка­то шеф на пар­ла­мен­та и на г-н Фи­лип Ди­мит­ров ка­то ми­нис­тър-пред­се­да­тел про­е­к­то­ре­ше­ние на НС да се обя­ви за не­ле­ги­тим­но вся­ко дейс­т­вие на ко­му­нис­ти­те от нощ­та на 8 сеп­тем­в­ри 1944 г. Са­мо че то­га­ва те не ис­ка­ха да въз­п­ри­е­мат та­зи идея. Взе­ха я днес, за да я опо­зо­рят и да я смач­кат. Не я взе­ха то­га­ва, за­що­то мо­же­ха и има­ха въз­мож­ност­та да я ре­а­ли­зи­рат. А ако я бя­ха ре­а­ли­зи­ра­ли, щя­ха да вля­зат в про­ти­во­ре­чие със се­бе си или с ня­кои от при­я­те­ли­те си. Днес ня­ма опас­ност да за­сег­нат сво­и­те при­я­те­ли, но та­зи идея мо­же да е доб­ре дош­ла, за да про­дъл­жа­ват да ма­мят оне­зи, ко­и­то се ко­ле­ба­ят за ко­го да гла­су­ват. В на­шия вес­т­ник има ед­на руб­ри­ка, озаг­ла­ве­на „Ку­ку­ви­чи син­д­ром“ – Ку­ку­ви­че­то, ка­то вле­зе в чуж­до гнез­до, из­х­вър­ля сто­па­ни­на и за­поч­ва да се раз­по­реж­да. Оче­вид­но е, че в гнез­до­то на ско­ре­ца не мо­же да се из­лю­пи ско­рец, след ка­то ку­ку­ви­че­то е из­х­вър­ли­ло скор­ци­те. По­со­чи­ли сме мно­го та­ки­ва слу­чаи в на­шия вес­т­ник. До­ня­къ­де се гор­де­ем с то­ва, че сле­дят на­ши­те идеи, за да им съз­да­ват дуб­ли­ка­ти. Ед­на от ос­нов­ни­те те­зи на пре­зи­ден­та и на БСП е, ко­га­то из­диг­нем ня­как­ва на­ша идея, вед­на­га да є съз­да­дат дуб­лаж. Но дуб­ли­ка­тът, кол­ко­то и да на­по­до­бя­ва ори­ги­на­ла, си ос­та­ва ко­пие, пов­то­ре­ние. За все­ки е яс­но нап­ри­мер, че ли­бе­ра­лиз­мът на Пет­ко Си­ме­о­нов не е ли­бе­ра­лен, ни­то Ли­бе­рал­но-кон­сер­ва­тив­ни­ят съ­юз е та­къв.

Е. Д.: Оз­на­ча­ва ли то­ва, че СДС в мо­мен­та се тресе от „ку­ку­ви­чи син­д­ром“?

Я. Я.: Не бих ка­зал. В по-го­ля­ма сте­пен той се тре­се от то­ва, че не знае въ­о­б­ще на­къ­де да вър­ви. Ни­то има свяс­т­на прог­ра­ма. По­ра­ди то­ва ние ис­ках­ме шес­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, на ко­я­то да се ка­же как­во е нап­ра­ве­но досе­га и как­во да се пра­ви на­та­тък, да се изяс­нят не­ща­та. Бе­ше ни от­ка­за­но. Но ще се рад­ва­ме, ако та­ка­ва кон­фе­рен­ция се про­ве­де, ма­кар и ко­га­то нас ни ня­ма. Не бих ка­зал, че ги тре­се „ку­ку­ви­чи син­д­ром“ и зато­ва, за­що­то са­мо­то уме­ние да от­к­рад­ваш не­що от­ня­къ­де изис­к­ва и уме­ни­е­то да го оце­ниш... От дру­га стра­на, уме­ни­е­то да от­к­рад­неш не­що от­ня­къ­де изис­к­ва то да е съв­мес­ти­мо с вът­реш­на­та си същ­ност. До­ри хрис­ти­я­н­де­мок­ра­ти­чес­ки­те идеи, ко­и­то е взел Юлий Пав­лов, да ре­чем, съв­сем не са съв­мести­ми с дъл­бо­ка­та вът­реш­на същ­ност на се­мейс­т­во­то, в ко­е­то е из­рас­нал. Те­зи идеи са взе­ти, за да бъ­дат пре­дъв­ка­ни и из­п­лю­ти в изо­па­чен вид.

Е. Д.: Как­ви ще бъ­дат от­но­ше­ни­я­та Ви със СДС от­тук на­та­тък?

Я. Я.: Ние ня­ма­ме ни­как­во ос­но­ва­ние да во­ю­ва­ме с ни­ко­го. Но ня­ма­ме и ни­как­во на­ме­ре­ние да им спес­тя­ва­ме уда­ри­те от­дяс­но, как­то пра­вех­ме по­ве­че от ед­на го­ди­на в име­то на ко­а­ли­ци­он­но­то един­с­т­во. Вля­зох­ме в СДС, за да спа­сим дяс­на­та тен­ден­ция на ко­а­ли­ци­я­та, ко­га­то тя бе­ше под­ло­же­на на сил­ни уда­ри от­ля­во, осо­бе­но по вре­ме­то на Сто­ян Га­нев. Не ус­пях­ме. Но сме до­вол­ни, че от­вър­нах­ме на уда­ра от­ля­во и за­па­зих­ме СДС. Ще про­дъл­жа­ва­ме да за­щи­та­ва­ме СДС от уда­ри от­ля­во, но ня­ма да го ща­дим по­ве­че и ще го уд­ря­ме при­я­тел­с­ки от­дяс­но.

Е. Д.: А как ще про­дъл­жи пъ­тя си по-на­та­тък Ва­ша­та пар­тия? Ка­то пар­тия-еди­нак или ще по­тър­си ня­как­ва ко­а­ли­ция?

Я. Я.: Не бих я на­ре­къл еди­нак. За Пе­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция във в. „Де­мок­ра­ция“ бе­ше пуб­ли­ку­ва­но, че ние сме пе­та­та по го­ле­ми­на пар­тия в ко­а­ли­ци­я­та от съ­щес­т­ву­ва­щи­те то­га­ва 16 пар­тии. Ние вля­зох­ме в СДС с го­то­ви струк­ту­ри, ко­и­то из­рас­на­ха в про­ти­во­бор­с­т­во как­то с чер­ве­ни­те, та­ка и със си­ни­те ко­му­нис­ти. На­ши­те струк­ту­ри не са от­г­леж­да­ни в чер­ве­ни­те пар­ни­ци на СДС. Не се при­тес­ня­ва­ме и ще про­дъл­жа­ва­ме да бъ­дем ав­тен­тич­на дяс­на пар­тия със соб­с­т­ве­на ори­е­н­та­ция. А пред евен­ту­а­л­ни из­бо­ри ще пре­це­ним да­ли от­но­во ще учас­т­ва­ме са­ми, как­то до­се­га, или ще вле­зем в ня­коя ко­а­ли­ция. Но се­га е ра­но да го­во­рим за ко­а­ли­ции, тъй ка­то счи­та­ме, че из­бо­ри ско­ро ня­ма да има. Ви­нов­ни за то­ва са и на­ши­те дос­ко­рош­ни при­я­те­ли, ко­и­то заб­луж­да­ва­ха, че ра­бо­тят за то­ва да има из­бо­ри, а всъщ­ност не бя­ха за­и­н­те­ре­со­ва­ни да ги има ре­а­л­но.

Е. Д.: На вся­ка це­на ли дър­жи­те да вле­зе­те в след­ва­щия пар­ла­мент? Ще се при­тес­ни­те ли, ако от­но­во ос­та­не­те от­вън?

Я. Я.: Не. Нап­ра­ви­ло ли Ви е впе­чат­ле­ние, че ко­га­то за­поч­нах да каз­вам кой е Дер­т­ли­ев, той из­мис­ли ар­гу­мен­та „ли­дер­с­ки­те и власт­ни­чес­ки­те ам­би­ции на Ян­ко Ян­ков“. Но ско­ро се раз­б­ра, че ако ме е ин­те­ре­су­ва­ла власт­та, прос­то щях да си ос­та­на в СДС и ня­ма­ше да се кон­ф­рон­ти­рам с ли­де­ри­те му. И мо­жех да бъ­да във власт­та. Но за нас е важ­но поч­те­но­то учас­тие в ед­на поч­те­на власт. А не учас­тие за вре­мен­ни об­ла­ги и не­въз­мож­ност да про­ме­ним не­ща­та. Спо­ред нас в Бъл­га­рия в мо­мен­та се раз­ви­ват точ­но съ­щи­те по­ли­ти­чес­ки съ­би­тия, как­то не­пос­ред­с­тве­но след ос­во­бож­де­ни­е­то на стра­на­та ни от тур­с­ко иго. Пър­ви­те ръ­ко­во­ди­те­ли на пър­ви­те пра­ви­тел­с­т­ва то­га­ва ви­на­ги са би­ли хо­ра, ко­и­то са си има­ли не­що еш-беш с тур­ци­те. Ед­ва че­ти­ри­най­се­то­то пра­ви­тел­с­т­во на Сте­фан Стам­бо­лов е всъщ­ност пра­ви­тел­с­т­во­то на ко­ми­ти­те и на оне­зи, ко­и­то са се съп­ро­тив­ля­ва­ли и са ра­де­е­ли за ли­бе­рал­но раз­ви­тие.

Ние не бър­за­ме за власт­та. Ка­то вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия и ние я ис­ка­ме, но не с це­на­та на по­ли­ти­чес­ки ком­п­ро­ми­си. А в мо­мен­та си­ту­а­ци­я­та у нас е та­ка­ва, че чо­век или тряб­ва да нап­ра­ви по­ли­ти­чес­ки ком­п­ро­мис, за да вле­зе във власт­та, или тряб­ва да нап­ра­ви ком­п­ро­мис със съ­вест­та си и да лъ­же из­би­ра­те­ли­те. Ние ис­ка­ме да за­па­зим ав­тен­тич­на­та си по­зи­ция за вре­ме­то, ко­га­то из­би­ра­те­ли­те ще уз­ре­ят дос­та­тъч­но, за да зна­ят как­во точ­но ис­кат.

ТЪР­НОВ­С­КА РЕ­ЗО­ЛЮ­ЦИЯ

При­е­та на раз­ши­рен Ко­ор­ди­на­ци­о­нен съ­вет на ПЛК, про­ве­ден на 30–31 ок­т. 1993 г. във Ве­ли­ко Тър­но­во.

ПЛК не е син­те­зи­ра­на в стра­те­ги­чес­ки­те ла­бо­ра­то­рии на КГБ. От на­ча­ло­то на сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не до­се­га ПЛК за­па­зи своя по­ли­ти­чес­ки мо­рал в съ­от­вет­с­т­вие с Прог­ра­ма­та и Ус­та­ва си. Не ус­пя­ха два­та опи­та да се ту­ши­ра ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка­та същ­ност на ПЛК чрез ДПС и СДС. Неп­ре­къс­на­ти­те уси­лия на ПЛК да зас­та­ви ръ­ко­вод­с­т­во­то на СДС да из­пъл­ня­ва ко­а­ли­ци­он­ни­те ре­ше­ния за де­ко­му­ни­за­ция на Бъл­га­рия сре­ща­ха ярос­т­на съп­ро­ти­ва и до­ве­до­ха до из­к­люч­ва­не­то є от СДС.

Със сво­е­то по­ли­ти­чес­ко по­ве­де­ние СДС по­ка­за, че не е спо­со­бен да се про­ти­во­пос­та­ви на про­веж­да­на­та от ко­му­нис­ти­те стра­те­гия за съз­да­ва­не на пра­вов и ико­но­ми­чес­ки ха­ос. На ха­лос бе­ше по­ха­бе­на ог­ром­на чо­веш­ка енер­гия.

Са­мо ПЛК мо­же да вър­не вя­ра­та на хо­ра­та и тех­ни­те на­деж­ди.

Със сво­я­та пос­ле­до­ва­тел­на по­ли­ти­ка ПЛК днес е един­с­т­ве­ни­ят без­ком­п­ро­ми­сен про­тив­ник на БСП. ПЛК неп­ре­къс­на­то се про­ти­во­пос­та­вя на всич­ки съг­ла­ша­тел­с­т­ва с ко­му­нис­ти­те.

Днес ПЛК има ку­ра­жа и ам­би­ци­я­та да пред­ло­жи на бъл­гар­с­кия на­род не­за­ви­си­ма и не­ут­рал­на на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка та­ка, как­то пре­ди сто го­ди­ни то­ва бе из­вър­ше­но от Сте­фан Стам­бо­лов.

В по­га­зе­на­та Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция се съ­дър­жат не­об­хо­ди­ми­те га­ран­ции за из­ли­за­не от прав­ния и ико­но­ми­чес­ки ха­ос, в кой­то е хвър­ле­на стра­на­та.

ПЛК се об­ръ­ща към всич­ки бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ко­и­то ми­ле­ят за Оте­чес­т­во­то си:

Не­ка из­пъл­ним граж­дан­с­кия си дълг за спа­се­ни­е­то на Бъл­га­рия!

31 ок­том­в­ри 1993 г., Ве­ли­ко Тър­но­во

Пред­се­да­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес: /п/Ян­ко Ян­ков

[Публикувани и на стр.624-629, 629-630 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 604 с.].