Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
1.
Обръщам специално внимание върху факта, че текстовете на моите писма до Главния прокурор, имащи датите 29 февруари 1996 г., 10 май 1996 г. и 11 май 1996 г.: ►се намират не само в архива на Главния прокурор; ►са публикувани не само в моята документална книжна поредица; но и ►са публикувани в Бюлетин на БТА. Пресслужба Куриер, брой 46 (1601) от 05 март 1996 г., брой 47 (1602) от 06 март 1996 г., брой 48 (1603) от 07 март 1996 г., брой 80 (1635) от 23 май 1996 г. и брой 81 (1636) от 28 май 1996 г.
Обръщам специално внимание върху факта, че: ►досега въобще не ми е отговорено на въпросните официални и изрични искания за извършване на досъдебно разследване на описаните престъпни факти и обстоятелства; ►с факта на пълното пренебрегване на тези мои искания за разследване Главният Прокурор и подчинените му прокурори, на които са били възложени преписките, по недвусмислен начин са демонстрирали своята категорична обвързаност с престъпниците, срещу които съм поискал извършване на съответните разследвания, във връзка с което непреклонно настоявам да образувате наказателно пресладване не само срещу така посочените в тези изложения престъпници, но и срещу прокурорите, които по престъпен начин, в интерес на престъпниците и в моя вреда, са направили всичко възможно да не се стигне до преследване на престъпниците.
2.
Обръщам специално внимание върху факта, че в моето официално писмо от 13 август 1998 г., адресирано до Главния прокурор, изрично и ясно съм записал следното:
Всичките гореописани изключително странни и изключително показателни факти, обаче, съпоставени и включени във веригата на факти от един друг и особено важен порядък, разкриват възможността за логическото обосноваване на една доста особена работна хипотеза, която би могло да бъде подложена на следствено проверяване.
Не твърдя, че тя непременно и неизбежно е вярната, но категорично твърдя, че тя е една от вероятните и една от възможните. При това, убеден съм, че именно и може би единствено през нейният “зрителен ъгъл” придобиват своето адекватно обяснение всичките гореописани странности на българското правосъдие.
А освен това, тази “работна хипотеза” се нуждае от проверка и поради “особеният факт”, че разследването на веригата от фактите от този “друг порядък” отдавна е достигнало до “задънена улица” - става въпрос за разследването на убийството на Андрей Луканов.
Както вече е известно от предоставените ми от архива на Държавна сигурност материали, още от 1971 г. до 1990 г. аз съм бил непрекъснато следян и разработван, наред с всичко останало, и като човек, готов на терористични действия.
Освен това, от бюлетините на Amnesty International е видно, че българското Правителство и Министерството на правосъдието са имали практиката да изпращат до международните правозащитни организации и до специалните служби на отделните държави най-официални документи (все пак документи с невярно съдържание по смисъла на Наказателния кодекс), според съдържанието на които е било официално доказано, че аз – Янко Николов Янков - съм терорист.
С тези материали Държавна сигурност е имала готовността във всеки избран от нея момент да “докаже” чрез измислени от нея веществени доказателства, аналитични и психологически справки и изследвания “на независими (от себе си) специалисти”, че моето “нередовно”, но все пак “наказателноотговорно съзнание” много отдавна е било “настроено на терористична вълна”, но високият ми престъпен интелект само е изчаквал да намери подходящ и “достоен” обект, който при това да символизира както виновника за личната ми трагедия, така и виновника за трагедията на нацията. И изведнъж аз съм “идентифицирал” като отговарящ на тези условия и изисквания именно Андрей Луканов.
Още повече, че всички знаят за това, че като сенатори във Великото Народно събрание ние с него си обменихме доста остри реплики, при които аз официално го нарекох “престъпник”, а той поиска да ме съди за обида; че после двубоят ни се пренесе в студиото на Националната телевизия (Луканов направи изявление първо във в-к “Дума”, после в телевизионната програма “Панорама” и после пак във в-к “Дума”; виж януари-февруари 1991 г.; аз пък му отговорих в телевизионната програма “Панорама” на 09 февруари 1991 г.); всички знаят, че на всичките си пресконференции аз не съм пропускал изрично да определя Андрей Луканов като „резидент на КГБ, подготвил и осъществил „Перестройката” в България”, а също и като „баща на българския филиал на Червената мафия”.
Това и други подобни факти са били напълно достатъчни да обосноват тезата, че аз съм имал достатъчно основания да осъществя убийството на Луканов. А службите да бъдат наградени за това, че са ме ликвидирали още по време на акцията ми.
С което всички проблеми на разследването ще бъдат решени и няма да има мъчително разследване, безрезултатно търсещо убиеца в продължение на много години.
Било е нужно само едно: в подходящия момент да бъда отведен при Андрей Луканов. И задачата на руснаците е била именно тази - да ме отведат при Луканов, да го убият, а после службите да си свършат работата с мен.
Само че Съдбата направи така, че ми счупи дясната ръка. А със счупена ръка не ставам за въпросния план.
Именно поради това руснакът, дошел в България само няколко дни преди това е трябвало спешно да замине пак няколко дни след това. Именно поради това следствието не иска да открие чия е била леката кола и чии са били мобифоните, както и с кого са разговаряли руснаците, когато са дошли на “местопроизшествието” (добре известно е, че мобифонната централа води касетофонни записи на всички разговори на своите абонати!).
Любопитно е, че девет месеца след събитието с мен, когато на 2 октомври 1996 г. Луканов бе убит, вестниците съобщиха, че именно и точно по това време, когато бе станало събитието с мен, отговорника по сигурността в “Топенерджи” Николай Николаев е знаел, че “Луканов е белязан”, че “този фатален изход е бил отдавна планиран”, че фирмата “Омега БМ”, която е охранявала А. Луканов до февруари 1996 г., когато охраната е била поета от Националната служба за охрана, вече няколко пъти е била получавала сериозни данни за опасност, за планове и опити за ликвидиране на А. Луканов, и че именно във връзка с това отговорника по сигурността е бил изпратил специално писмо до тогавашния Министър на вътрешните работи Любомир Начев, и така е била осигурена държавната охрана на Луканов. (По-късно, на 15 април 1996 г. обаче генерал Димитър Владимиров внезапно свалил опеката си над А. Луканов, като се мотивирал устно, че всъщност заплаха за живота на депутата няма, и така охраната била свалена без писмена мотивация, без писмена заповед и без подпис на поелия отговорността за това.).
Онова, на което изрично и категорично наблягам е, че още през ноември и декември 1995 г. (т. е. когато става и “събитието” с мен!) отговорника по сигурността на фирмата, охраняваща Андрей Луканов, вече е разполагал и е бил предоставил на Министъра на вътрешните работи достатъчно убедителни доказателства за планирано покушение над Луканов; и че през февруари 1996 г. Министъра на вътрешните работи вече е бил убеден в „наличието на достатъчно факти и основания за планираното покушение” и е осигурил държавана охрана.
Онова, на което също така изрично и категорично наблягам е, че: така нареченото “пътно-транспортно произшествие” е станало “на алея Яворов, на 400 метра пред кръстовището със Симеоновското шосе” (вижте и Констативния протокол).
А след като видите „Констативния протокол”, посетете мястото, за да видите нещо, което разследването по никакъв начин не желае да види.
“Произшествието” е станало само на два метра от един мост; пространството под моста представлява тунел със ширина 5 метра и височина 2 метра и 50 см, и под този мост могат да бъдат паркирани няколко леки коли, включително и микробуси; че този мост е част от широка горска алея, която води направо до задния вход на оградата, ограждаща Руското посолство и жилищният комплекс на руснаците, работещи в посолството; че разстоянието от мястото на “произшествието” до входа на оградата на Руското посолство е 350-400 метра, и че разстоянието от Руското посолство до дома на Андрей Луканов също така е около 400 метра.
Било ли е възможно планираният да бъде набеден като убиец на Андрей Луканов да бъде временно “настанен” в дипломатическият корпус на Руското посолство или на жилищатата на работещите в посолството, докато стане време да “бъде отведен” на мястото на “другото местопроизшествие”???
И ако покушението над Андрей Луканов е било осъществено на 29-31 декември 1995 г., не е ли било възможно то да бъде свързано и с покушението над Президента на Македония Киро Глироров, осъществено само три месеца преди това, на 03 октомври 1995 г.?!?
(...)
Така или иначе, налице е безспорният факт, че онези, които са започнали разследването относно т. нар. “пътно-транспортно произшествие” с моето участие въобще не желаят да проведат разследването и да го приключат.
Аз не държа непременно да приемат предложените от мен версии, работни хипотези, анализи и изводи. Аз обаче настоявам те да ги запишат, анализират и после да ги приемат или отхвърлят. До днес обаче следственото дело, образувано с Постановление на дежурния следовател от 29 декември 1995 г. все още не е приключило и се прави всичко възможно да не приключи никога. 13 август 1998 г. Янко Янков.
3.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
С мен бе станало т. нар. „тежко пътно-транспортно произшествие”, резултатите от което от юридическа гледна точка имат формалния характер на „средна телесна повреда”, а от политическа гледна точка – имат характера на политическо покушение.
Във връзка с това „произшествие” прокурорските и следствените органи са извършили почти неизброим брой груби и брутални нарушения на съществуващите законови процесуални изисквания, като с това не само са направили всичко, което е било необходимо, за да се опитат да скрият истината за събитието, но и фактически по напълно недвусмислен начин са дали възможност да бъде считана за недвусмислено доказана именно версията за политическо покушение – при това в нейните две измерения: както евентуално само против мен, така и евентуално едновременно и против мен и против експремиера Андрей Луканов.
Освен това, обръщам специално внимание върху обстоятелството, че като правило всички терористични покушения от подобен политически калибър, като този върху експремиера Андрей Луканов, задължително се осъществяват при наличието на сценариен вариант, наречен „Осуалд” – тайните служби, които всъщност са истинските убийци, си осигуряват лице, което е удобно за набедяване като убиец, после обезпечават присъствието на това лице на мястото на събитието, а накрая всичко приключва с убийството на набедения като убиец; и че ако този именно сценарии беше успял, съдебното дело по убийството на експремиера Андрей Луканов днес нямаше да има този злополучен и дори водевилен характер и край.
Категорично, ясно и непреклонно настоявам за пълен и обстоен отговор на всички аспекти на моите искания за разследване на така визираните в изложенията ми престъления.
06 февруари 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Embassy-067/06.02.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].
Няма коментари:
Публикуване на коментар