2007-08-30

ГЕНОЦИД! (13)

Относно:

търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност

за организираната под покровителството на българските

политически и правителствени среди евгенично, геноцидно,

корупционно и мафиотско мотивирана дейност на фирми и лица,

специализирани по снабдяването и извършването

на престъпна трансплантация на човешки органи, тъкани и клетки


Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Обръщам се към всички вас с настойчиво искане да ангажирате своето внимание върху необходимостта да бъде проведено прецизно разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, относно които моето категорично мнение е, че става въпрос за множество взаимосвързани престъпления.

І.

По време на форум, организиран от Българския хелзинкски комитет и проведен в София на 03 април 2007 г., бившият депутат, бивш главен прокурор и бивш държавен секретар на Канада - Дейвид Килгор – представил своя (написан в съавторство с Дейвид Матас - виден адвокат по проблемите на човешките права и Председател на Helsinki Watch в Канада) вече придобил световна известност Доклад относно престъпното убиване на хора в Китай с цел отнемане на техните годни за трансплантация органи и тъкани.

Както в речта си, така и в специално интервю във връзка с Доклада той изрично подчертал, че е констатирал наличието на случаи, при които, за да може да бъде успешно присаден един бъбрек на платежоспособен пациент, само в продължение на около двадесет минути е било извършено убийството на осем души, при което тестването за пълна тъканна съвместимост се е оказало положително едва при осмия.

Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че интервюиращата го журналистка Елена Петрова от информационната агенция Oshte.info” изключително точно и справедливо е подчертала, че макар и „мнозина от присъствуващите” да са били шокирани от информацията, която е била представена в Доклада, все пак „хората в България са малко безразлични към това, което се случва извън страната ни, а в определен смисъл – и към случващото се в нея”.

Обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че макар авторите на Доклада да са акцентирали изключително върху фактите, съществуващи в условията на комунистическия диктаторски режим в Китай, те имплицитно приемат, че същите проблеми съществуват и при „иначе многобройните диктатури, които все още съществуват и продължат да потискат хората по света”.

В контекста на това изрично и ясно подчертавам, че още от 1989 г. до днес не съм спирал да настоявам по най-официален начин за извършването на съдебни разследвания на редица конкретно посочени от мен (включително в научното и в медийното пространство) факти, от които е видно не само, че същата практика е съществувала и в България до 1989 г., но и че същата практика съществува и в момента както вътре в България, така и извън България, но с участието на прикривани от българското правителство лица и структури на международната медицинска и медикаментозна мафия.

ІI.

Във в-к „Дневен труд” се съобщава, че специално за вестника Виолина Христова е съобщила от Рим, че италиянският ежедневник “Кориере делла сера” е публикувал статия, озаглавена „Чирков търгува с органи”, в която се казва, че „в България присаждането на бъбрек от жив донор е легално, само ако той е съпруг или кръвен роднина”, „но имало много случаи, в които донорът и приемникът са се изпарили”.

ІІI.

При прегледа на българския печат от 07.01.2006 г. Radio France International подчертава, че:

1) вестниците „Труд” и „24 часа” се интересуват от разкритията за 20 незаконни бъбречни трансплантации, извършени от проф. Ал. Чирков в болницата „Св. Екатерина”, при които „от всяка операция в болницата влизали средно по 15 хиляди евро; пациентите били богаташи от странство, за които споменатата сума е нищожна; донорите на органи също били чужденци; и всичко ставало много експедитивно;

2) „Труд” търси и позицията на засегнатия проф. Чирков, според когото не може да става дума за нелегални трансплантации, тъй като “това е държавна университетска болница. Всичко се вписва и завежда”; при което все пак професорът признава, че оперираните са чужденци, но уточнява, че интервенциите са планови; а относно парите подчертава, че “в други държави излиза и 50 хиляди евро”;

3) в прегледа на печата се казва, също така, че според в-к „24 часа” „Все пак по случая тече разследване;

4) съобщава се, че Валерия Велева от в-к „Труд” пита: „Защо посрамихте България, г-н Чирков?”; както и че във в-к „Сега” е публикувана статия под заглавие „България въвлечена в трафик на органи”, а във в-к „Стандарт” статията по случая е озаглавена „Търговия с бъбреци под носа на Чирков”.

ІV.

На 9 януари 2006 г. във в-к „Стандарт” и уеб-сайта на информационната агенция „Антикорупция” е публикувана статия, в която се казва, че:

1) проф. Александър Чирков лично е участвувал в операции по изваждане на бъбреци от бедни руснаци и чеченци, а националният консултант по трансплантации проф. Петър Панчев - при имплантирането им на израелски граждани в болница „Света Екатерина”;

2) Това поне сочи медицинската документация за 20-те скандални трансплантации през 2004 и 2005 г. в Чирковата болница; и че в много от случаите при ваденето на бъбреци заедно с проф. Чирков е работил и проф. Тодор Захариев;

3) Разследването на 20-те незаконни трансплантации в „Света Екатерина” е започнало в края на октомври 2005 г., когато на летище София е бил задържан руснак, който е бил донор на бъбрек в Чирковата болница; същият ден шефът на Агенцията по трансплантации назначил проверка и във всички други болници, при което е било установено, че нито една от трансплантациите не е била осъществена съгласно изричните изисквания на закона да бъде регистрирана в Агенцията; че нито един от получателите на бъбрек не е бил вписан в листата на чакащите; и че в нито един от случаите не са намерени данни, от които да е видно, че е бил спазен законът относно изискването донорите и реципиентите да са роднини.

V.

На 13.01.2006 г. в уебсайта „Социални права” е публикувана статия на журналистката Кристина Хараланова, в която се казва, че доц. Красимир Гигов, изпълняващ длъжността Секретар на Министерството на здравеопазването и длъжността Председател на Съвета на директорите на болница „Света Екатерина” е заявил пред журналисти, че „в болницата са извършвани незаконни бъбречни трансплантации”, при което подробно е посочил и конкретните нарушения на изискванията на закона, най-главните от които са следните:

1) Съгласно чл.35 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) „всяко лечебно заведение, в което е извършено присаждане на органи, тъкани и клетки, е длъжно в срок до 7 дни да регистрира извършената трансплантационна процедура в Изпълнителната агенция по трансплантация“, като тази законова разпоредба важи с еднаква сила независимо дали се касае за живо или трупно донорство.

2) При извършването на 20-те трансплантации на бъбрек на чуждестранни граждани в болница „Света Екатерина” е нарушен и чл.32 от ЗТОТК, според който присаждане на органи, тъкани и клетки се извършва само при условие, че реципиентът на органи е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). Сочи се, че становището на Министерството е, че при нито един от посочените случаи няма регистрация на осъществените трансплантационни процедури в ИАТ; и че всички трансплантации на територията на България следва да се извършват при спазване на българското законодателство - включително и в случаите, когато става въпрос за чуждестранни граждани.

3) Според Министерството на здравеопазването не отговаря на истината и изявлението на д-р Чирков пред медиите относно юридическия статус на болницата „Света Екатерина“, направено в смисъл, че тази болница е „негова“ – от Министерството изрично и ясно завявяват, че няма промяна в съдебната регистрация на болницата, съгласно която тя е държавно лечебно заведение, и собственик на 100 процента от капитала й е именно Министерството на здравеопазването.

VІ.

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че преди около една година, през август 2006 г., за да обезпечат нуждите на мафиотския бизнес с човешки органи, тъкани, клетки и биопродукти, парламентарните и правителствените слуги на вампирската медицинска и медикаментозна мафия обезпечиха изработването и гласуването на закон, с който фактически е извършена драстична промяна в юридическия статус на живото и мъртвото човешко тяло на българския гражданин.

Така, съгласно нормите на този закон, фактически е извършено пълно одържавяване на живото и мъртвото човешко тяло, а тъй като в България държавата е само нискойерархична структурна част от Червената мафия, с нормите на този закон живото и мъртвото човешко тяло автоматично е превърнато в напълно частна собственост на Мафията и модерен суровинен източник за нейното шеметно обогатяване.

Така, съгласно нормите на този закон, всеки българсдки гражданин, който по някакъв повод е попаднал в болница, е изправен пред риска напълно безконтролно и безотговорно да бъде обявен за починал, без да може да се знае със сигурност дали не му е било помогнато за този му преход от едно в друго състояние; след което неговото тяло автоматично подлежи на тотално „разфасоване”, „транжиране” и включване в световния вампирски пазар, без да е налице неговото приживно декларирано съгласие или постмортното съгласие на неговите близки.

Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че законодателно въведеният от 40-то Народно събрание така наречен „принцип на съгласие по подразбиране” представлява абсолютно недопустим държавен акт на евгенично, геноцидно и вампирски мотивирано насилие над суверенната човешка личност и противоречи не само на нормите на традиционните хуманистични световни верски изповедания, но и на нормите на съвременните цивилизационни и юридически ценности.

Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че само три години по-рано, в 39-то Народно събрание, бе направен опит точно по същия начин да бъде осъществено законодателно суровинно обезпечаване на договора между фирмата „Булгартрансплант” и „ОСТ-Девелъпмънт” - дъщерна фирма на „Остеотек”, при който опит ролята на лобист бе изиграл заместник-министърът на здравеопазването Олег Хинков, който бе внесъл в парламента съответния протекционен проектозакон за трансплантациите.

Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че през август 2006 г., в 40-то Народно събрание, лобирайки за суровинното обезпечаване на същия този договор между посочените фирми, заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков изрично и ясно бе декларирал пред депутатите, че „в Република България по принцип органи се вземат само от лица с мозъчна смърт, а тъкани и клетки могат да бъдат взети и от лица, в които има пълна биологична смърт. В закона разлика между тези две състояния не се прави. И в двата случаи може да се пристъпи към взимане на органи, тъкани и клетки само ако лицето не е изразило несъгласие, само ако неговите информирани близки не възразят писмено”.

След това изказване скандалните текстове биват приети едва след тридневни ожесточени дебати и след извънредно и почти криминално заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването, както и след като в пълно противоречие с приетото решение на народните представители не им е било предоставено никакво време и никаква възможност да се запознаят с текстовете на обявения за „служебна тайна” договор между посочените фирми.

После, преди окончателното гласуване, Председателят на парламентарната комисия Борислав Китов съобщил в пленарната зала, че ръководената от него Комисия е препотвърдила въпросния проектозаконов текст само с един „въздържал се”; и че наистина договорът между посочените фирми „не е класифицирана информация”, но че все пак този договор има „служебен характер” и представлява „търговска тайна”, до която депутатите, обезпечаващи по законодателен начин суровинното изпълнение на същия този договор, нямат правото на никакъв достъп до него.

Независимо от всичката тази изключителна секретност обаче, все пак лично на мен ми стана пределно известно и ясно, че съгласно главния съдържателен елемент на този договор, за да може да изпълнява седемгодишните си договорни задължения, на българската вампирска фирма ще са й необходими за „разфасовоне” най-малко 1 400 (хиляда и четиристотин) напълно здрави човешки трупове.

И че цялата тази законодателна регламентация, макар и формално да изглежда като регламентация относно статуса на човешкото тяло след неговата „закономерна” или „естествена” смърт, всъщност е регламентация, имаща предназначението да служи като камуфлажно прикритие на евгенично, геноцидно и корупционно мотивирани и планирани от Червената мафия най-откровени убийства на напълно здрави хора.

Във връзка с всичко това обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че така приетият законов текст има предназначението да даде възможност за извършване на индустриално и търговско използуване на човешките трупове, при което най-страшното е това, че този закон „отваря бездна”, тъй като на българските граждани е отнето правото приживе да кажат „да” или това „да” да бъде казано от техните близки след смъртта им, и тъй като достатъчно ясно личи, че държавата е настръхнала в твърдата и непреклонната си цел на всяка цена да изтръгне органите на всеки жив и потенциално мъртъв човек.

При анализа на посочените факти е видно, че принципът за изричното съгласие за донорство е въведен във всички съвременни цивилизовани страни, които не могат да си представят феномена (институцията) „донорбез свобода на волеизявлението, без приживното информирано съгласие, и при които това гледище съвсем не е въпрос на абстрактно философствуване, а е въпрос на фундаментални начала на общественото функциониране.

Видно е, също така, че въпросният законов текст, с който е изоставен принципът на информираното съгласие и е приет принципът на информираното несъгласие, по абсолютно нищо не се отличава от законодателната регламентация, установена в Китай, благодарение на която екзекуциите са превърнати в резервоар за човешки органи.

VІІ.

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Държа изрично и ясно да припомня, че в началото на 90-те години, когато на международния вампирски пазар се подвизаваше българската държавна фирма „Маймекс”, благодарение на натиска на тогавашния Главен прокурор и тогавашния председател на Върховния съд двама младежи бяха осъдени на смърт за престъпление, за което в Наказателния кодекс въобще не беше предвидена възможност за налагане на такова наказание, и издаването на смъртна присъда бе абсолютно недопустимо от законодателна гледна точка. Държа изрично и ясно да ви кажа, че всичкото това тогава бе направено именно защото от специалната строго секретна медицинска информация бе станало ясно, че сърцето на единия от тях отговаря на абсолютно всички показатели за пълна донорна съвместимост с показателите на някакъв шейх от Средния Изток.

Държа изрично и ясно да ви кажа, че с тези двама младежи аз се запознах в килиите на Софийския централен затвор и превъзходно зная не само фактите, свързани с разфасоването на още десетки други тела като техните, но и фактите, свързани с предизвиканите от медикаменти смъртоносни инфаркти на тримата прокурори, които бяха ангажирани с тези оперативни мероприятия на тогавашната официална държавна власт. При това обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че от 1990 г. до днес за всичкото това многократно съм писал не само до Главния прокурор, не само в печатните медии, не само в документалните си книги, но и в многобройните ми научни изследвания в областта на Танатологията. (Впрочем, държа да ви уведомя, че единствените научни изследвания в България в тази зловеща сфера са именно моите, и че някои библиографични данни за тях можете да научите от електронните адреси http://iankov.com и http://iankov.info.

VІІІ.

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам да обезпечите извършването на прецизно разследване на така посочените факти и обстоятелства и да ми дадете официална пълна и изчерателна информация относно резултатите от разследването.

01 юли 2007 г. Янко Н. Янков


[Писмо №LPC-Euro-Just-17/01.07.2007 г. до Президента на ЕП, Президента на ЕК, Вице президента и Комисар на ЕК по правосъдието, свободите и сигурността, Комисаря на ЕК по разширението на ЕС, Европейския омбудсман, Европол, Интерпол, Главния прокурор, Президента, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии].


Няма коментари:

Публикуване на коментар