2007-08-29

ЛИБИЙСКИЯТ КАЗУС И МЕДИКАМЕНТОЗНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Тъй като само преди броени дни, още в началото на януари 2007 г., стана ясно, че в България е в ход публична процедура на търсене на обществено-политическа изкупителна жертва по повод съдебния процес в Либия и осъждането на българските медицински лица, след като шефът на Националната разузнавателна служба (НРС) генерал Кирчо Киров лаконично заяви в медиите, че е разпоредил да бъде изготвен доклад, анализиращ работата на българското разузнаване по либийското дело, вече бившият шеф на Националната разузнавателна служба генерал Димо Гяуров заподозря в тези думи заплаха за себе си и веднага се появи в няколко медии, за да се опита да оневини дейността на ръководеното по онова време от него шпионско ведомство.

Твърде любопитно и дори показателно е, че именно във връзка с този негов опит „да бяга пред вятъра” (както сполучливо журналистите определиха неговата неимоверна охота за публичен разговор по случая) той направи обществено достояние няколко факти и обстоятелства, които, според мен, имат изключително важно значение за разкриването на най-дълбоката същност на престъпния български мафиотски режим.

Преди всичко изведнъж в редакциите на няколко телевизии, радиостанции и вестници се оказаха на разположение копия от множество строго секретни документи, разпространението на които съгласно закона би следвало да бъде преследвано от прокуратурата, която, обаче, бидейки съставена изключително от агенти на тайните служби и на Мафията, чинопоклонно не направи абсолютно нищо. Този факт на покровителствувано от прокуратурата разсекретяване на документация, по отношение на която едно мое евентуално искане за достъп до нея щеше да бъде най-безцеремонно отхвърлено, на мен в случая ми дава възможността и аргументацията да искам достъп до документите на същата тази шпионска служба, при това имено по същия т. нар. „Либийски повод”, в която документация се съдържа описанието на извършени по отношение на мен престъпления.

На второ место стана ясно, че още веднага след арестуването на българските медицински лица и в продължение на 24 дни резидентът на българското разузнаване в Либия е бил изпратил на своя шеф генерал Димо Гяуров точно 13 (тринадесет) информации, придружени с искания да получи точни указания (инструкции) как той и неговите агенти да продължат да действуват, за да променят ситуацията. Кои и какви са били агентите на този резидент, разбира се, въобще не се споменава, но поне за мен остава като абсолютно несъмнено съображението, че именно арестуваните са били част от неговия агентурен апарат. Защото, ако те не са били негови агенти, той въобще не е щял да има толкова сериозни мотиви и интерес нито да действува, нито да информира шефа си и да иска от него инструкции относно спасяването на арестуваните; още повече, че точно по същото време в различни места по света е имало арестувани най-малко 300 (триста) души българи, но не е известно резидентите на българския шпионаж в тези страни да са били ангажирани във връзка с това (и още по-малко – по същия или по аналогичен начин).

На трето место бе потвърдена вече известната информация, че по онова време в Либия са били работели около пет-шест хиляди български граждани, почти всички от които въобще не са били заподозряли каквато и да е било опасност за себе си и не са изявили абсолютно никакво намерение да прекратят работата си и да напуснат страната.

На четвърто место от думите на генерал Димо Гяуров става ясно, че все пак по онова време вече е било имало „много случаи на съдени от либийските власти българи”, но въобще не е обяснено защо във връзка с тяхното арестуване и съдене българската държавна власт не е била информирала българската общественост и не е била провеждала дори и някаква минимална защитна ангажираност, докато за сега арестуваните медицински лица изведнъж е започнала провеждането на максимална и дори истерична защитна ангажираност.

На пето място във връзка с дейността на специалните служби по случая става ясно (виж в-к „Политика”, 12-18 януари 2007 г., с. 5), че: а) постъпващата в българското шпионско ведомство подробна информация за развоя на събитията около българските медици спешно е била предоставяна и е била събирана в така наречения Междуведомствен съвет, ръководен от Министъра на правосъдието Теодосий Спасов; б) пълна разузнавателна (шпионска) информация по случая е започнал да получава и шефът на българското контраразузнаване (НСС) генерал Атанас Атанасов, а „неговите хора започнали да проследяват каналите на резидентурата на Либия в България”, „от които била пласирана всевъзможна информация към медиите”.

Моето категорично мнение във връзка със случая е, че т. нар. „Либийски казус е бил станал изключително удобен повод за подлагането на строго секретни оперативни разработки на всички неудобни за властта трезвомислещи български граждани, и най-вече на всички професионално мислещи специалисти от сферата на съдебната медицина и правото, които са проявявали „свободолюбивия каприз” да отказват да мислят в съзвучие с официалната правителствена теза и пропаганда, които са имали гражданската съвет и смелост да откриват очевидните дефекти в позицията на българското правителство, и които в съответствие със съвестта и разума си са заявявали, че би могло да бъде възможно българските медици наистина да са невинни, но че официално застъпваната оневинителна теза на българското правителство е голословна, дразнещо неубедителна и разчетена единствено върху основата на особеностите на примитивната масова подчинителна и пропагандна психология.

Много добре е известно, че още от времето на Националната Политическа „Кръгла маса” и Великото Народно събрание аз съм един от малцината, които са започнали да осъществяват т. нар. гражданско разследване на престъпленията, извършени от комунистическите тайни служби, и в частност на онези престъпления, които имат специфичния характер, даващ основанието да бъдат причислявани към т. нар. медикаментозен тероризъм на тайните служби и на държавната власт. Много добре е известно, че още тогава съм започнал да публикувам в медиите и в издаваната от мен документална и научна литература множество прецизно обосновани факти и гледища относно провежданите в България, но намиращи се под пълния контрол на съветските специални служби (КГБ и ГРУ), престъпни медицински изследвания и експерименти в сферата на сърдечните, раковите и имунните заболявания, включително и в сферата на т. нар. СПИН-заболяване.

Много добре е известно, че съгласно застъпваната от мен теза когато КГБ и ГРУ са били издигнали на политическата сцена в СССР своя изключително специален агент Михаил Горбачов и са му били възложили функцията да встъпи като изпълнител на волята на последния комунистически елит, желаещ да се превърне в капиталистически, същите тези специални служби са били предприели изключително строги и интензивни мерки за скриване на извършените от тях престъпления; че една от формите на това е било изнасянето в неевропейски и неуязвими в обозримото бъдеще територии на онези техни стратегически дейности, от които категорично не са имали и нямат абсолютно никакво намерение да се откажат; и че една от тези дейности е била тази по извършването на химико-фармацевтични и медикаментозни експерименти, свързани с изследванията в сферата на сърдечните, раковите и имунните заболявания, при които изследвания са били търсени не само възможностите за ефективно лечение на болестите в това отношение, но и такива за изнамиране на изключително ефективни средства за индивидуално и масово поразяване на предназначените за ликвидиране човешки същества.

Така, в контекста на тази именно многократно публикувана до този момент моя документално и научно обоснована позиция, по времето на моето пребиваване във Великобритания през 1999-2000 г. публикувах в един от издаваните от мен бюлетини два материали, посветени на тази именно тема; екземпляри от същия „Бюлетин” предоставих както на голяма част от най-известните американски и европейски библиотеки, така и на библиотеките на много голяма част от базираните в Лондон дипломатически представителства, при което, разбира се, не пропуснах и библиотеката на българското посолство.

И тъй като (съгласно публичните и официални признания на генералите от шпионажа и контрашпионажа) по това време вече е била в ход строго секретната във връзка с Либийския казус съвместна тотална операция на НРС и НСС, то и станалите с мен събития (които вече многократно са описани както пред всичките вас, така и в документалните ми книги), очевидно са и следва да бъдат считани като предизвикани и осъществени именно от тези служби.

Така, позовавайки се на последните публични разкрития относно дейността на българските специални служби във връзка с т. нар. „Либийски казус”, аз предявявам към тези служби своите обвинения в престъпна дейност против мен и настоявам пред българската прокуратура да разсекрети всичките техни строго секретни доклади по повод и във връзка с така описаните в предишните ми изложения престъпни посегателства против мен.

15 януари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-063/15.01.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].

Няма коментари:

Публикуване на коментар