ИНФАРКТИ УБИВАТ МЛАДИ И ЗДРАВИ ПРОКУРОРИ

Ни­то един про­ку­рор, кой­то знае как се из­пъл­ня­ват
смър­т­ни при­съ­ди у нас, не е ос­та­нал чи­тав

Шум­ни­ят про­цес № 1 за 1991 г.
сре­щу про­ку­ро­ра Иван Бла­го­ев
си­гур­но ще се ока­же блъф

Ин­тер­вю на Ви­о­ле­та Же­ляз­ко­ва

във в-к „168 ча­са“ от 12 май 1992 г.

„Про­ку­ро­рът Иван Бла­го­ев, ко­го­то съ­дят за под­ку­пи, е 36-го­ди­шен пен­си­о­нер, ин­ва­лид пър­ва гру­па, нес­по­со­бен да нап­ра­ви ед­на крач­ка без прид­ру­жи­тел. Поз­на­вам го. По­се­ти ме, ко­га­то бях обя­вил глад­на стач­ка в Со­фийс­кия зат­вор, за да ми вър­нат не­за­кон­но из­зе­ти­те при обис­ка до­ку­мен­ти. Бла­го­да­ре­ние на не­го прек­ра­тих стачката.

Поч­ти две го­ди­ни ле­жах в зат­во­ра ре­дом с осъ­де­ни­те на смърт. Раз­го­ва­рял съм най-мал­ко с 50 ду­ши, ко­и­то ве­че не са меж­ду жи­ви­те. По­ве­че­то от тях бя­ха здра­ви ка­то жи­вот­ни. Ко­га­то го­во­рех, че вър­ху осъ­де­ни­те на смърт се ек­с­пе­ри­мен­ти­рат от­ро­ви, ни­кой не ме чу­ва­ше. Но при по­се­ще­ни­е­то си в Бъл­га­рия ген. Олег Ка­лу­гин спо­ме­на, че пре­ди да бъ­де упот­ре­бе­на от­ро­ва­та сре­щу Ге­о­р­ги Мар­ков, тя е би­ла из­п­роб­ва­на вър­ху зат­вор­ни­ци.

Ве­ро­я­т­но про­ку­ро­рът Бла­го­ев е по­до­зи­рал, че се зло­у­пот­ре­бя­ва с ме­ди­ци­на­та и с пси­хи­а­т­ри­я­та по зат­во­ри­те. Мо­же би за­то­ва му ска­лъ­пи­ха про­це­са за под­ку­пи. Та ако не мъл­чи, да им е под­ръ­ка.

Ни­то един про­ку­рор, кой­то знае как се из­пъл­ня­ват смър­т­ни­те при­съ­ди у нас, не е ос­та­нал чи­тав. Или са мно­го бол­ни, или са мър­т­ви. Пе­тър Дон­чев и Лю­бо­мир Цан­ков ум­ря­ха от мощ­ни ин­фар­к­ти, въп­ре­ки че бя­ха здра­ви и сил­ни. Сър­ца­та им се пръс­на­ха ка­то от бом­ба. След тях дой­де Иван Бла­го­ев. И на не­го му се слу­чи случ­ка, са­мо че по-бе­зо­бид­на.

Поз­на­вам про­ку­ро­ра от Глав­на про­ку­ра­ту­ра Та­ко Ан­ге­лов, кой­то ди­ри­жи­ра про­це­са сре­щу ко­ле­га­та си Бла­го­ев. Той бе­ше за­мес­т­ник-ок­ръ­жен про­ку­рор в Па­зар­джик и наб­лю­да­ва­ше Па­зар­джиш­кия зат­вор, ко­га­то бях зад ре­шет­ки­те. Там се из­п­ра­ща­ха по­ве­че­то по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци. Сред тях бе­ше и Во­ло­дя На­ков, осъ­ден на 4 го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да за­ра­ди ди­си­ден­т­с­ки­те си въз­г­ле­ди. С не­го бях­ме ки­лия до ки­лия. Той обя­ви глад­на стач­ка. Ис­ка­ше сре­ща с про­ку­ро­ра Та­ко Ан­ге­лов, но той не бла­го­во­ли да го по­се­ти. На сед­мия ме­сец при Во­ло­дя Ан­ге­лов бе­ше из­п­ра­тен кри­ми­нал­ни­ят ре­ци­ди­вист Кон­с­тан­тин Мас­т­ръ­ков, кой­то го уби. В мо­мен­та се во­ди след­с­т­вие по то­зи слу­чай.

В убийс­т­во­то на Во­ло­дя На­ков има пръст Дър­жав­на си­гур­ност. Ре­ци­ди­вис­тът Мас­т­ръ­ков не са­мо че не бе­ше на­ка­зан, а бе­ше из­ка­ран нев­ме­ня­ем, а пос­ле – по­мил­ван и ос­во­бо­ден от зат­во­ра. Се­га той от­но­во е зад ре­шет­ки­те – то­зи път за блуд­с­т­во.

За­що Та­ко Ан­ге­лов не на­ме­ри вре­ме да се срещ­не с по­ли­ти­чес­кия зат­вор­ник Во­ло­дя Наков? Да­ли пък за­що­то е зна­ел как­во му гот­ви Дър­жав­на си­гур­ност?!

В Па­зар­джиш­кия зат­вор ста­ва­ха кош­мар­ни не­ща по вре­ме­то, ко­га­то Та­ко Ан­ге­лов от­го­ва­ря­ше за не­го. Убийс­т­ва, по­бо­и­ща, глад­ни стач­ки. Кой, ако не зам.-ок­ръж­ни­ят про­ку­рор, е тряб­ва­ло да ги пре­дот­в­ра­тя­ва? Вмес­то то­ва той уза­ко­ня­ва­ше бе­зоб­ра­зи­я­та на ДС. И до­пус­ка­ше уни­зи­тел­ни из­де­ва­тел­с­т­ва над чо­веш­ка­та лич­ност.

При­мер­но на­ка­за­тел­на­та ки­лия, в ко­я­то уби­ха Во­ло­дя На­ков, бе­ше с ци­мен­тов под, с про­зор­ци без стък­ла. Спом­ням си, че през яну­а­ри вка­ра­ха един про­ви­нил се зат­вор­ник – Фа­за­на – в тая ки­лия и стар­ши­на­та Ми­лев плис­на ко­фа во­да вър­ху ци­мен­та. Аб­со­лют­но праз­на ки­лия, про­зор­ци­те от­во­ре­ни, во­да­та зам­ръз­на­ла – в тая об­с­та­нов­ка Фа­за­на пре­ка­ра два дни. След то­ва го за­ка­ра­ха в бол­ни­ца­та по спеш­ност. Мис­лех, че е ум­рял, но по чу­до е ос­та­нал жив. По­доб­ни не­ща бя­ха ежед­не­вие в Па­зар­джиш­кия зат­вор. Та­ко Ан­ге­лов тряб­ва­ше да кон­т­ро­ли­ра па­ла­чи­те, но не го пра­ве­ше.

За­що Та­ко Ан­ге­лов раз­пит­ва зат­вор­ни­ци­те – сви­де­те­ли по де­ло­то Иван Бла­го­ев, в Дър­жав­на си­гур­ност? – За да ги спла­ши. Те са го­то­ви да ка­жат и не­ща, ко­и­то не са вер­ни. Ка­то чу­ят ДС, се раз­т­ре­пер­ват.

Иван Бла­го­ев пос­т­ра­да, за­що­то се опи­та да съ­жи­ви два мър­т­ви тек­с­та в На­ка­за­тел­ноп­ро­це­су­а­л­ния ко­декс, ко­и­то поз­во­ля­ват зат­вор­ни­ци­те да бъ­дат пус­ка­ни в пре­къс­ва­не по важ­ни се­мей­ни и об­щес­т­ве­ни при­чи­ни. Пре­ди не­го поч­ти ни­ко­го не са пус­ка­ли, след ка­то за­поч­на де­ло­то сре­щу не­го – пак не пус­кат. Бо­ят се. Вя­р­но е, че част от ли­ше­ни­те от сво­бо­да не зас­лу­жа­ват – зная слу­чай, при кой­то пус­на­ти­ят в пре­къс­ва­не зат­вор­ник из­вър­ши убийс­т­во още на вто­рия ден. Рис­ко­ве­те са го­ле­ми. Но по­ня­ко­га е край­но на­ло­жи­тел­но – ако има теж­ко бо­лен в се­мейс­т­во­то на зат­вор­ни­ка, ако са­ми­ят той е на път да се по­бър­ка...

Про­це­сът сре­щу Иван Бла­го­ев е об­ре­чен. Но той е ну­жен за­ра­ди шу­ма, кой­то вдиг­на. Да заб­лу­ди об­щес­т­во­то, че в про­ку­ра­ту­ра­та ве­че ра­бо­тят са­мо ан­ге­ли.“

[Публикувано на стр.443-444 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].