ОКТОПОДЪТ ПУСКА ПИПАЛАТА СИ

Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си

Ин­тер­вю на Гри­го­ри­на Гюп­ча­но­ва

във в-к „Нов ден“,

бр. 65 от 1­ 8 юли 1991 го­ди­на

– Гос­по­дин Ян­ков, не­о­т­дав­на Вие за­я­вих­те в пар­ла­мен­та, че г-н Ан­д­рей Лу­ка­нов е гла­ва­та на съ­вет­с­кия ок­то­под в Бъл­га­рия. От­то­га­ва досе­га бя­ха опо­вес­те­ни не­мал­ко раз­съж­де­ния в та­зи на­со­ка. Как­во е мне­ни­е­то Ви днес?

– Не съм на­ме­рил ос­но­ва­ние да го про­ме­ня. Да­ли то­ва, за ко­е­то ста­ва въп­рос, ще бъ­де на­ре­че­но „ок­то­под“ или „хид­ра“, не е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние. Но се­га Вие ми да­ва­те въз­мож­ност да спо­ме­на още ед­но име, ко­е­то, стру­ва ми се, ни­кой не спо­ме­на­ва. Спо­ред мен на­би­ра ско­рост ро­ля­та на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Стру­ва ми се, че имен­но той е фак­ти­чес­ки­ят пре­зи­дент на Бъл­га­рия и глав­ни­ят га­рант за не­по­кът­ност­та на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, връз­ка­та с КГБ.

– Вие от­ко­га го поз­на­ва­те?

– От вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“. То­га­ва г-н ге­не­ра­лът бе­ше ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. По по­вод мо­я­та неп­ри­ми­ри­ма по­зи­ция от­нос­но ро­ля­та на Дър­жав­на си­гур­ност в на­ше­то об­щес­т­во по вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“ г-н Се­мер­джи­ев зае из­к­лю­чи­тел­но бла­го­вид­на по­зи­ция. Той до­ри най-офи­ци­а­л­но под­не­се сво­и­те из­ви­не­ния за то­ва, че аз бях пре­ми­нал през ужа­си­те на Дър­жав­на си­гур­ност (това бе излъчено и по телевизията). Тъй ка­то бях за­я­вил, че всич­ки­те до­си­е­та тряб­ва да ста­нат пуб­лич­но дос­то­я­ние и бях по­же­лал да про­че­та сво­е­то до­сие, г-н Се­мер­джи­ев ме по­ка­ни в ми­нис­тер­с­т­во­то. На сре­ща­та при­със­т­ву­ва­ха не­го­ви­те за­мес­т­ни­ци Го­цев, Ор­ман­ков и Ни­ков. То­га­ва ми бе ка­за­но, че аз ня­мам ни­как­во до­сие в Дър­жав­на си­гур­ност, но ако мно­го нас­то­я­вам, те лес­но ще ми на­ме­рят до­сие, от ко­е­то ще е вид­но, че съм те­хен „су­пе­ра­гент“. Ка­зах им, че ще се рад­вам, ако след поч­ти шест го­ди­ни жес­то­кос­ти в зат­во­ра ми нап­ра­вят та­ка­ва „рек­ла­ма“. За тях цел­та на сре­ща­та ни е би­ла да ме шан­та­жи­рат и мо­ти­ви­рат да бъ­да „кро­тък“ на „Кръг­ла­та ма­са“. По­не­же не ус­пя­ха да ме „ук­ро­тят“, ре­ши­ха да ме от­с­т­ра­нят от „Кръг­ла­та ма­са“ (а пос­ле и от Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС) и то­ва бе нап­ра­ве­но от тех­ни­те „при­я­те­ли“ сред опо­зи­ци­я­та. Та­зи сре­ща с г-н ге­не­ра­ла и не­го­ви­те по­мощ­ни­ци още то­га­ва ме убе­ди, че Дър­жав­на си­гур­ност е има­ла го­тов­ност да шан­та­жи­ра ко­го­то по­же­лае.

– Ко­га за пос­ле­ден път го­во­рих­те с г-н Се­мер­джи­ев?

– То­га­ва, ко­га­то виж­дах жи­во­тин­с­ки страх в очи­те на поч­ти ця­ла­та опо­зи­ция в пар­ла­мен­та. Бе­ше два дни след прос­ло­ву­та­та про­во­ка­ция с пуб­ли­ку­ва­ни­те във в-к „Факс“ име­на на до­нос­ни­ци­те на тай­ни­те служ­би. В бю­фе­та на пар­ла­мен­та бях­ме с Ах­мед До­ган, два­ма де­пу­та­ти и един биз­нес­мен от чуж­би­на. Ге­не­рал Се­мер­джи­ев „са­мо­и­ни­ци­а­тив­но“ дой­де при нас, за да ми се из­ви­ни за „до­сад­на­та греш­ка“ с по­я­вя­ва­не­то на мо­е­то име във въп­рос­ния спи­сък. Аз, ес­тес­т­ве­но, се из­с­мях на фор­му­ли­ров­ка­та „до­сад­на греш­ка“, но всич­ки чух­ме те­за­та на г-н ге­не­ра­ла, че „на­и­с­ти­на“ би­ло „греш­ка“ и тя про­и­з­ти­ча­ла от то­ва, че на съх­ра­не­ние в Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност се е на­ми­ра­ло мо­е­то „съ­деб­но де­ло“, т.е. де­ло­то, по ко­е­то съм осъ­ден за про­ти­во­дър­жав­на ор­га­ни­за­ция и про­па­ган­да. Та­ка би­ло ста­на­ло „обър­к­ва­не­то“ меж­ду „де­ло“ и „до­сие“. Раз­би­ра се, че и на то­ва всич­ки се пос­мях­ме.

– Смя­та­те ли, че на­и­с­ти­на Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­ществува?

– Мис­ля, че са­мо на­и­в­ни­ци би­ха мог­ли да вяр­ват на бас­ня­та, че Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­щес­т­ву­ва. Офи­ци­а­л­ни­те ад­ми­нис­т­ра­тив­ни тран­с­фор­ма­ции имат са­мо мас­ки­ро­въчен ха­рак­тер. Поч­ти всич­ки бив­ши офи­це­ри от то­ва зло­ве­що уп­рав­ле­ние са се­гаш­ни офи­це­ри в ана­ло­гич­ни тай­ни служ­би. По­ве­че­то от тях са на под­чи­не­ние на пре­зи­ден­та и тряб­ва чо­век на­и­с­ти­на да е го­лям на­и­в­ник, за да не схва­не, че всъщ­ност те са на под­чи­не­ние на ви­цеп­ре­зи­ден­та ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Впро­чем г-н Се­мер­джи­ев „взе със се­бе си“ в Пре­зи­ден­т­с­т­во­то не са­мо офи­це­ри от Шес­то уп­рав­ле­ние, но и оне­зи „де­ла“ и „до­си­е­та“, ко­и­то са оста­на­ли след уни­що­жа­ва­не­то на не­у­доб­ни­те до­ку­мен­ти. Ця­ло­то нас­лед­с­т­во във во­ен­на­та и по­ли­цейс­ка­та сфе­ра от вре­ме­то на Жив­ков се­га е под кон­т­ро­ла на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. А той слу­жи вяр­но на КГБ. Той е и най-под­хо­дя­щи­ят за тях с ка­чес­т­ва­та, ко­и­то при­те­жа­ва – оче­вид­на еру­ди­ция, под­чер­тан ин­те­рес към на­у­ка­та, кул­ту­ра­та и изящ­ни­те из­кус­т­ва и, раз­би­ра се, пре­да­ност към сис­те­ма­та.

– Гос­по­дин Ян­ков, в пар­ла­мен­та Вие нас­то­я­вах­те за ек­с­пер­ти­за във връз­ка с пуб­ли­ка­ци­я­та във вес­т­ник „Факс“. Как­во ста­на след то­ва?

– Не съм ви­дял ни­то ед­на стра­ни­ца как­то от „съ­деб­но­то“ ми де­ло, съх­ра­не­но в по­ли­ци­я­та (а не в съ­да, къ­де­то му е мяс­то­то), та­ка и от „до­си­е­то“ ми, за ко­е­то при арес­ту­ва­не­то ми пре­ди осем го­ди­ни ми каз­ва­ха, че се със­тои от 40 то­ма по 300 стра­ни­ци. Ес­тес­т­ве­но, не съм ви­дял и ни­то ед­на бук­ва от как­ва­то и да е ек­с­пер­ти­за. За да го­во­ря за то­ва и за ня­кои дру­ги не­ща, Рай­ко Рай­ков от те­ле­ви­зи­я­та ме по­ка­ни ка­то съ­бе­сед­ник за прог­ра­ма­та „От­з­вук“. В уре­че­ния час прис­тиг­нах в сгра­да­та на те­ле­ви­зи­я­та, но г-н Рай­ков ми да­де да раз­бе­ра, че не тряб­ва да учас­т­ву­вам в то­ва пре­да­ва­не. За съ­що­то пре­да­ва­не бя­ха по­ка­не­ни и два­ма вис­ши слу­жи­те­ли от тай­ни­те служ­би – Бо­я­джи­ев и Ни­ков, и те бя­ха по­же­ла­ли мо­е­то от­с­т­ра­ня­ва­не, за да не им за­да­вам не­у­доб­ни въп­ро­си. Рай­ков не е пос­мял да им се про­ти­во­пос­та­ви. То­ва пре­да­ва­не ос­та­на без опо­нент на служ­ители­те на тай­ни­те служ­би. Как­то в „доб­ро­то ста­ро вре­ме“. Но се­га има един лю­бо­пи­тен ню­анс – в кон­т­ро­ла ве­че учас­т­ву­ват и „но­во­пок­ръс­те­ни­те де­мок­ра­ти“. Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си все по-ожес­то­че­но и жал­ко е, че де­пу­та­ти от „опо­зи­ци­я­та“ най-ак­тив­но му по­ма­гат.

– Не­о­т­дав­на бях от­в­ра­те­на от по­ве­де­ни­е­то на Ге­о­р­ги Ав­ра­мов в „От­з­вук“, но да ос­та­вим то­ва. Гос­по­дин Ян­ков, ако на­и­с­ти­на струк­ту­ри­те на Дър­жав­на си­гур­ност са не­по­кът­на­ти, как се обез­пе­ча­ва тях­но­то фи­нан­си­ра­не?

– Мно­го прос­то. Ед­на не­мал­ка част от слу­жи­те­ли­те на Дър­жав­на си­гур­ност фор­мал­но бя­ха пен­си­о­ни­ра­ни и ста­на­ха „биз­нес­ме­ни“. Дру­ги про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят в тай­ни­те служ­би, но ве­че ка­то „биз­нес­ме­ни в сян­ка“, ка­то фак­ти­чес­ки ръ­ко­во­ди­те­ли на фир­ми, фор­мал­но ръ­ко­во­де­ни от под­с­та­ве­ни от тях ли­ца. Нап­ри­мер в Се­ве­ро­за­пад­на Бъл­га­рия, в Михайловград, има ед­на прос­пе­ри­ра­ща фир­ма, чий­то соб­с­т­ве­ник е един по­луг­ра­мо­тен чо­век от с. Смо­ля­нов­ци, кого­то пре­ди го­ди­ни Дър­жав­на си­гур­ност бе из­п­ра­ща­ла при мен ка­то про­во­ка­тор. Фир­ма­та се каз­ва „Стов­ци“, фор­мал­ни­ят соб­с­т­ве­ник е Рай­ко Ди­мит­ров Пет­ров, но фак­ти­чес­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли са два­ма офи­це­ри от Дър­жав­на си­гур­ност – Лю­бен Кос­та­ди­нов и Ди­ми­тър Йо­шев. Фир­ма­та „Ви­тон“ съ­що се ръ­ко­во­ди от два­ма пол­ков­ни­ци – Три­фон Ла­за­ров и Кос­та­дин Бо­тев.

– Гос­по­дин Ян­ков, на­пос­ле­дък се го­во­ри, че в ла­ге­ри­те и зат­во­ри­те са би­ли из­вър­ш­ва­ни ек­с­пе­ри­мен­ти с жи­ви хо­ра. Как­во мис­ли­те по то­зи въп­рос?

– В про­дъл­же­ние на поч­ти шест го­ди­ни съ­би­рах къс­че­та ин­фор­ма­ция, ко­и­то пос­те­пен­но ми изяс­ни­ха ед­на ужа­ся­ва­ща дейс­т­ви­тел­ност, за ко­я­то об­щес­т­во­то поч­ти ни­що не знае. Се­га ще Ви ка­жа са­мо ня­кол­ко съ­о­б­ра­же­ния и твър­де­ния в то­ва от­но­ше­ние. Съг­лас­но За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди се из­вър­ш­ва­ше във все­ки та­ка на­ре­чен „ок­ръ­жен зат­вор“. Пре­ди око­ло 15 го­ди­ни по ре­ше­ние на По­лит­бю­ро на БКП из­пъл­не­ни­е­то на всич­ки смър­т­ни при­съ­ди в на­ру­ше­ние на за­ко­на за­поч­на да се из­вър­ш­ва са­мо в Со­фийс­кия цен­т­ра­лен зат­вор. Аз имах пър­во­на­чал­на при­съ­да от 12 го­ди­ни, но бях нас­та­нен при осъ­де­ни­те на смърт поч­ти две го­ди­ни и имам кон­к­рет­ни наб­лю­де­ния. Убе­ден съм, че по­ве­че­то от фи­зи­чес­ки здра­ви­те и мла­ди­те осъ­де­ни на смърт слу­же­ха ка­то до­но­ри на ор­га­ни, най-ве­ро­я­т­но из­на­ся­ни на не­ле­га­лен све­то­вен па­зар. От­дел­но от то­ва, как­то с осъ­де­ни­те на смърт, та­ка и с ре­ди­ца дру­ги зат­вор­ни­ци са из­вър­ш­ва­ни ме­ди­цин­с­ки ек­с­пе­ри­мен­ти и из­с­лед­ва­ния. Ре­ди­ца фак­ти в то­ва от­но­ше­ние съм спо­ме­на­вал в ня­кои от мно­го­брой­ни­те ми жал­би до во­ен­на­та про­ку­ра­ту­ра още по вре­ме­то, ко­га­то бях в зат­во­ра. На­дя­вам се на „но­во пар­ла­мен­тар­но вре­ме“, ко­е­то ще поз­во­ли да се раз­с­лед­ват те­зи прес­тъп­ле­ния.

– Гос­по­дин Ян­ков, ува­жение бу­ди Ва­ша­та твър­дост, Ва­ша­та ус­той­чи­вост. До­ри и днес Вие сте в ус­ло­ви­я­та на един не­пре­къс­нат и ма­си­ран бой­кот, има­те твър­де мно­го и твър­де теж­ки проб­ле­ми. От­къ­де чер­пи­те си­ли, за да оце­ля­ва­те и да вър­ви­те нап­ред?

– Ка­те­го­ри­чен съм, че ако не бях се­ля­нин, ня­ма­ше да из­дър­жа. Аз съм сел­с­ки чо­век и чер­пя си­ли­те си от зе­мя­та. Оби­чам да ора, да ко­пая, да ко­ся. Опи­я­ня­ват ме ми­ри­сът на пряс­но изо­ра­на зе­мя и на пряс­но око­се­но се­но. Не­съм­не­но ко­му­нис­ти­те са зна­е­ли, че зе­мя­та мо­же „да да­ва си­ли“ и да обус­ла­вя съп­ро­ти­ви­тел­на по­зи­ция в хо­ра­та, и дъл­ги го­ди­ни уни­що­жа­ва­ха връз­ка­та на чо­ве­ка със зе­мя­та, но при мен не ус­пя­ха да уни­що­жат та­зи връз­ка. Впро­чем пос­лед­ни­ят за­кон за зе­мя­та от­но­во слу­жи на ко­му­нис­ти­те в то­ва от­но­ше­ние и жал­ко­то е, че от опо­зи­ци­я­та са­мо два­ма ду­ши гла­су­вах­ме про­тив то­зи за­кон. Жал­ко е и то­ва, че Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ от­ка­за да из­лъ­чи ин­тер­вю­то, дадено на журналистката им Катя Цонкова с юри­ди­чес­ки­те ми съ­о­б­ра­же­ния про­тив то­зи за­кон.То­ва впро­чем не ме учуд­ва – та на­ли имен­но на то­ва ра­дио е зас­лу­га­та, че поч­ти са­мо бив­ши ко­му­нис­ти бя­ха пред­с­та­вя­ни за ис­тин­с­ка опо­зи­ция в Бъл­га­рия!

[Публикувано и на стр.314-317 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ПРОГНОЗИТЕ - ОЦЕНКА НА НАДЕЖДНОСТТА И ТОЧНОСТТА

Както всяко човешко познание, така и прогнозирането се стреми към получаване не само на истинно, но и на надеждно и точно знание. В същото време обаче проблемата за съдържанието и обема на понятията “надеждност” и “точност”, употребявани в прогностиката, е недостатъчно изяснена в литературата, и повечето автори употребяват тези понятия почти изключително с интуитивното значение, което им придават.

Понятието “надеждност” е сравнително задоволително, определено почти само в теорията и практиката на проектирането и прогнозирането на техническите системи[1] и в психологията[2], и същото се е очертало изключително като вероятностно понятие, отразяващо степента на вероятност на дадения прибор, система, явление да изпълнява своите функции в течение на зададеното му време при зададените работни условия.

Нужно е да се отбележи, че макар че понятието “надеждност” в посочените системи винаги е определяно, охарактеризирвано само количествено, същото винаги трябва да бъде разглеждано като един от аспектите на качеството (на явленията, системите, приборите). В съответствие с казаното ние приемаме, че под “надеждност на прогнозата” следва да се разбира необходимата или поне достатъчната степен на вероятност, че при даден комплекс от условия прогнозата ще се реализира в действителността.

В прогностичната литература мнозина автори предпочитат термина “реалност” на прогнозата[3], в който влагат по същество същото съдържание и обем, които ние влагаме в термина “надеждност” на прогнозата. Други автори, говорейки за “истинност”, “правилност”, “правдивост”, “оптималност”, “достоверност”, “точност” на прогнозата, по същество влагат ако не същото, то поне близко съдържание. От тези примери ясно се вижда, че визираните термини и понятия все още не са достатъчно ясно обособени и изяснени в научната литература.

Без тук да навлизаме в подробен анализ на горните термини и понятия, ние смятаме, че те имат право на свое собствено, отделно и самостоятелно съществуване, непозволяващо отъждествяването им едно с друго, и че всяко едно от тях поотделно акцентира и отразява определен аспект на съответствието на нашето знание със същността на нещата.

Както вече посочихме, понятието “надеждност на прогнозата” отразява необходимата или поне достатъчната степен на вероятност за реализация в действителността, за сбъдване на прогнозата. Така определено, това понятие не бива да бъде смесвано или недостатъчно ясно разграничавано от понятието “истинност на прогнозата” и “достоверност на прогнозата”.

Проблемата за “истинност на прогнозата” е теоретико-познавателна (т. е. гносеологическа и епистемологическа) проблема на прогностиката, тя е проблема за най-общото съответствие на прогнозата с отразявания от нея обект; проблемата за “достоверността на прогнозата” е проблема за нейната убедителност, обоснованост, логическа доказаност, т. е. тя е – логическа проблема на прогностиката; а проблемите за “надеждността и точността на прогнозата” са частнонаучни проблеми на самото прогнозиране.

По-конкретно ние приемаме, че под “достоверност на прогнозата” трябва да се разбира необходимата степен на нейната обоснованост, но достоверността не е непременно истинност на познавателния образ, и в този смисъл достоверността на прогнозата като отразяваща нейната необходима степен на обоснованост не отразява непременно и някаква степен на истинност, защото определени съждения за бъдещето могат да бъдат истинни и да са недостоверни (т. е. недостатъчно обосновани, неубедителни, недоказани), както и определени напълно обосновани прогностични съждения могат да бъдат неистинни.

Надеждността на прогнозата отразява степента на нейната реализация в действителността, на нейното сбъдване, и като такава тя се “доуточнява” в точността на прогнозата. Или по-конкретно: точността на прогнозата отразява не най-високата възможна степен на реализация в действителността на сбъдване на прогнозата, а сбъдването, реализирането на основните и второстепенните компоненти на детайлно разработената прогноза. С други думи: надеждността на прогнозата отразява степента на реализацията на прогнозата като цяло, а точността на прогнозата - степента на реализация на всички поотделно взети компоненти на прогнозата.

Проблемата за точността на прогнозите има твърде важно практическо значение[4] и може би не без основание някои автори смятат, че когато например метеорологическите прогнози “станат по-сигурни и по-точни, отколкото днес, те ще играят важна роля в живота на човечеството и ще имат стопанско значение не по-малко от значението, което има атомната енергия”[5].

Проблемата за точността на прогнозите има твърде важно значение, но е нужно към нея да се подхожда, като се отчита нейната сложна и противоречива същност. Преди всичко трябва да се има предвид, че еднозначното, абсолютно точното прогнозиране на бъдещото състояние на даден обект или явление в неговата неповторима конкретност е обективно невъзможно поради присъщата на обекта или явлението обективна неопределеност и неизчерпаемост на конкретните проявления. Така например социалното предвиждане се отличава и винаги ще се отличава с твърде малка степен на точност във всичко, което се отнася до предвиждането на отделните събития, но в същото време то притежава значителна точност там, където е необходимо да се определи общият характер и направление на процесите. Абсолютно точното прогнозиране на бъдещото развитие на процесите в социалната сфера по принцип е невъзможно и всеки опит в това отношение ако не е шарлатанство, то е опит да се подмени науката с фантазията, научния подход с догадката. Но невъзможността за абсолютно точното прогнозиране се проявява не само в социалните системи, а и в системите, изучавани от естествените науки. Тя се изявява навсякъде, но нейната степен на проявление е различна в различните системи поради спецификата на проявяващия се в тези системи детерминизъм, но винаги се проявява. Имайки предвид именно това, Норберт Винер пише, че астрономическите факти действително могат да бъдат предвидени сравнително точно за много векове напред, докато точното предвиждане на времето дори само за утрешния ден, общо казано, е твърде трудно, и в много случаи твърде грубо[6]. В този смисъл едно от първите изисквания към подхода за решаване на проблематиката за точността на прогнозите е да се има предвид, че абсолютно точното прогнозиране на бъдещите процеси и явления е невъзможно[7], и че всяка прогноза, колкото и комплексно да е била изработена, е само “приближаване” към действителното движение на обективната реалност, а не точно съответствие с нея. Все пак, обаче, следва да се правди категорична разлика между обективната невъзможност за прогнозиране с висока степен на точност и проявата у субекта на прогнозирането на т. нар. бариера на предпазливостта, изразяваща се в избягване да се дава не само “сравнително точна”, но дори и “сравнително определена” прогноза за бъдещето развитие и състояние на процесите и явленията[8].

На второ място е нужно да се знае, че абсолютно точното прогнозиране, дори и да бъде възможно, не е нужно най-малкото поради две съображения - в много отношения прогнозирането на детайлите обикновено няма почти никакво значение, и абсолютно точното предварително познаване на всичко би лишило хората от прелестите на новото, от стремежа към познанието, би направило човешката история твърде мистична[9].

При преценката на надеждността (и точността) на прогнозите едно от най-важните условия е правилното намиране на критериите за надеждност. За съжаление обаче в прогностичната литература тази проблематика все още не е изяснена достатъчно релефно и твърде често като критерий за надеждност се сочат белези, които всъщност представляват критерий за истинност, правилност, правдивост, оптималност или достоверност на прогностичните съждения.

Разбира се, ние сме далеч от мисълта да протовопоставяме едните на другите критерии, защото все пак същите, така или иначе, могат да бъдат смятани и като критерии в останалите направления.

Според Г. М. Добров степента на надеждността (степента на реалността) на прогнозата зависи от: историческия опит, натрупан от човечеството; знанията и представите, присъщи на наличното ниво на науката; възможностите, реализацията на които зависи от бъдещите поколения[10]. Спирайки се по-конкретно на въпроса за степента на реалност на научно-техническите прогнози, Г. М. Добров счита, че тя се определя преди всичко от три основни групи ограничаващи рамки: а) законите на социално-икономическата целесъобразност и стопанска възможност на прогнозираните решения; б) законите и принципите на естествознанието, значителна част от които често се наричат “принципи на невъзможност”; в) представите за най-общите закони на природата и обществото, вкл. позициите на мирогледа на авторите, формулирани като философски основи на естествознанието.

Имайки предвид изработването на критерий за надеждността в областта на техниката, Дж. Диксон смята, че съществуват четири начини за повишаване надеждността на техническите системи: изобилие (излишък); простота; прилагане на стандартни елементи с известна и проверена надеждност; снижаване на натовареността[11]. На пръв поглед би могло да се помисли, че тези критерии са неприложими спрямо прогнозите, но един внимателен анализ би показал, че всеки от тези четири критерии е носител на белези, правещи ги приложими за оценка и в сферата на социалната технология, и в частност - в сферата на прогнозирането.

Прогнозирането е познавателен процес, и поради това трябва да се има предвид, че в познанието винаги се съдържа възможност да се огруби и идеализира изследваната действителност. Като се обръща към бъдещата действителност, субектът на прогнозирането е склонен да я схематизира, насочвайки вниманието си преди всичко върху главните, централните събития, и неизбежно изпуска многообразието.

Преценявайки възможните грешки при прогнозирането, трябва непременно да се отчитат и характерните за човешкото мислене социално-психологически установки. Имайки предвид това, Луи де Бройл деликатно предупреждава, че възторгът от последните успехи и постижения понякога може да премине в опасна екстраполация, суетността на която се доказва от бъдещото развитие. Както сочат данните на психологията, човешкото мислене понякога е твърде инертно, и това обстоятелство е важен фактор, играещ ролята на спирачка както при реализирането на научните открития, така и при търсенето на пътища за развитие при съставяне на прогнозите. Така например първите локомотиви били украсявани с изображения на коне, първите автомобили имали формата на карети, първите параходи дълго време са имали мачти с платна, а и до днес се срещат кораби с големи комини, макар че нуждата от тях отдавна е отминала. Тези психологически установки и инертни белези на човешкото мислене трябва да се отчитат при съставянето на прогнозите за бъдещето.

За повишаване надеждността на прогнозите твърде голяма роля играе (поне досега) интуицията и ерудицията на прогнозиста. За механизмите на интуицията в съвременната наука, и в частност на прогнозирането, както твърдят редица автори, почти нищо не се знае, пък и отделните автори употребяват в различни значения самия термин “интуиция”. Въпреки това обаче безспорно е установено и не бива да се забравя, че интуицията има важна роля за повишаване степента на надеждност на прогнозите.

Оценявайки надеждността, трябва да се отчита и обстоятелството, че при прогнозирането от съществено значение е преодоляването на т. нар. психологическа инерция, изразяваща се в предразположение към определен конкретен метод за прогнозиране и неоправдано игнориране във всеки конкретен случай на останалите методи, които може би са по-ефективни.

При оценка на надеждността на прогнозите винаги трябва да се има предвид, че вследствие на определени социално-психологически фактори и особености, господствуващи над общественото мнение в даден исторически момент, напълно е възможно при разработването на обективно правилни и напълно истинни и реални прогнози да се прояви т. нар. ефект Касандра, т. е. ситуация, при която субектът на управлението да се отнесе скептично или дори подчертано отрицателно, и да не вземе предвид предложените му прогностични решения, и това да се окаже съдбоносно за него[12]. Този ефект е бил известен не само на древните гърци, но и на редица други народи от древността. В почти всички европейски народи могат да се намерят модификации на мисълта, че “Никой не е пророк в родното си място”, и тази мисъл е израз именно на забелязаното незаслужено недоверие към хората, надвишаващи средното ниво.

В изключително пряка връзка с този ефект се намира и проявлението на т. нар. “ефект на запушеното съзнание”. Става въпрос за съществуването на един своеобразен контрапункт на известната в психологията на пропагандата аксиома, че “една лъжа, повторена хиляда пъти, се превръща в истина”, и се изразява в това, че “една истина, повторена хиляда пъти, се възприема като лъжа или изобщо не се възприема”, тъй като съзнанието “се запушва” и отказва да приеме истината.

Всъщност, проявлението на този ефектът въобще не е резултат на “хилядократното повторение”, а проявлението му “при хилядократното повторение” е само частен случай на проявление на “вечния отказ от истината”, при който съзнанието е “запушено” и фиксирано в стереотипите като запушено. В случая отказът от истината е стереотипичен отказ, а формулировката относно “хилядократността” на повторението като причина е само една метафора.

Степента на надеждност на прогнозите във всички случаи трябва да се проверява от гледна точка на типичните грешки, допускани от прогнозистите, като: свръхувереност; подценяване влиянието на съседните области; предубеденост, изразяваща се в концентриране вниманието само върху една алтернатива; неточно определяне границите на екстраполиране; грешки в изчисленията; необоснована оптимистичност към прогнозите за по-дълги срокове; чисто човешката склонност да се приема желаното за действително; склонност да се подвеждат към предварително изработена схема факти, които подлежат на многоаспектно тълкуване.

Според нас пътищата за повишаване на надеждността са следните:

1. Повишаване степента на научната издържаност на прогнозите;

2. Очертаване границите и допустимите грешки при използването на различни прогнозни модели;

3. Изработване на варианти на прогнозите;

4. Намаляване и премахване субективизма на прогнозиращите лица чрез увеличаване участието на все повече специалисти при прогнозирането;

5. Преценяване на прогнозите чрез съпоставка с други подобни прогнози у нас и в чужбина;

6. Периодично преценяване и уточняване на направените прогнози;

7. Правилно поставяне на проблемата за нравствената и юридическа отговорност на органите на прогнозирането за изработените от тях прогнози.

---

[1] Ллойд, Д., Липов, М., Надеждность, Перевод с английского, М., 1964; Базовский, И., Надеждность, теория и практика, М., 1965; Сандлер, Дж., Техника надеждности систем, Перевод с английского, М., 1966; Калабро, С. Р., Принципы и практические вопросы надеждности, Перевод с английского, М., 1966; Хевиленд, Р., Инженерная надеждность и расчет на долговечность, Перевод с английского, М., 1966; Райкин, А. В., Элементы теории надеждности для проектирования технических систем, М., 1967.

[2] Пушкин, В. Г., Проблемма надеждности, М., 1971.

[3] Виж напр. Добров, Г. М., Наука за науката, Превод от руски, С., 1969, с. 214 и сл.; Ганчев, П., Футурология и прогностика, С., 1973.

[4] Това е било осъзнавано още в най-дълбоката древност, и за да си осигурят авторитет на безпогрешни гадатели, жреците и оракулите са проявявали голяма изобретателност във формулирането на своите предсказания. Така напр. когато през 546 г. пр. Хр. царят на Лидия Крез (560-546 г. пр. Хр.) попитал Делфийския оракул за възможните последствия от подготвяното от него нападение над Персийската империя, оракулът му отговорил следното: “Ако ти нападнеш персите, то Великата империя ще загине”. При този отговор съвсем не е удивително, че който и да победи, оракулът ще бъде прав. Все пак, любопитно е, че персийският цар Кир Втори Велики разбил войската на Крез, пленил го и така Великата империя на Крез действително загинала.

Специално внимание в това отношение заслужават и предсказанията на известния средновековен пророк Мишел дьо Нострадамус. Както е известно неговите пророчества са имали стихотворна и изключително иносказателна форма, в резултат на което днес те могат да бъдат смятани или като напълно лишени от смисъл, или като напълно точни предсказания.

[5] Виж: Годев, Н., Как се предсказва времето, сп. Природа, С., 1970, кн. 2, с. 19.

[6] Винер, Н., Кибернетика, Перевод с английского, М., 1968, с. 80.

[7] Все пак, заслужава да бъде отбелязано съществуването на един изключително слабо проучен от науката прогностичен феномен или ефект – т. нар. Едипов ефект или ефект на самореализиращата се прогноза.

Вън от митологичния пример за неизбежната съдбовна реализация на прогнозата (или по-точно - пророчеството) относно бъдещето на Едип, съществуват и редица други аналогични и съвсем реални житейски примери в това отношение. Така, когато в края на 1883 г., главният редактор на алманаха “Нова Англия” подготвял изданието за следващата, 1884 г., в съответствие със съществуващата по онова време в Англия почти епидемична мода за публикуване на дългосрочни прогнози, той грижливо направил прогноза за времето за всички дни на следващата година, но бил затруднен за прогнозата за 13 юли, поради което временно оставил мястото празно. Когато, обаче, вече трябвало да отнесе ръкописа си в печатницата, той наредил на помощника си да напише за тази дата каквото си иска. Помощникът му, без въобще да се замисля, написал, че на този ден ще вали сняг. След като алманахът бил вече отпечатан, редакторът забелязал драстичното несъответствие между характера на сезона и вида на прогнозираното явление, но вече било твърде късно. Оказало се обаче, че на 13 юли 1884 г. действително валял сняг. С това този алманах се прочул като най-точен.

[8] Проявлението на тази бариера е особено силно подчертано в прогнозите на Р. Леп. Виж: Лэп, Р., Атомы и люди, М., 1959, с. 277.

[9] В този смисъл Г. В. Ф. Хегел е напълно прав, когато пише, че “би било до отчаяние скучно предварително да се знаят с пълна определеност всички поврати на съдбата и да се преживяват след това всичките заедно и всяка поотделно”.(Гегел, Г. В. Ф., Сочинения, Том 3, с. 152).

[10] Добров, Г. М., Наука за науката, Превод от руски, С., 1969, с. 214-217.

[11] Диксон, Дж., Проектирование систем: изобретательство, анализ и принятие решений, Перевод с английского, М., 1969, с. 402.

[12] Съгласно легендата, в Касандра, дъщерята на Приам, царя на Троя, се влюбил бог Аполон, и за награда я надарил със способността да предвижда бъдещето. Тя, обаче, отхвърлила неговата любов и той я наказал, като направил така, че никой да не вярва на нейните винаги изключително точно сбъдващи се предсказания. (Виж: Кун, Н. А., Старогръцки легенди и митове, Превод от руски, С., 1967, с. 248-249).

[Стр.429-439 от книгата на проф. Янко Янков ПРОГНОСТИКА (Теоретико-методологически проблеми). Второ, преработено и допълнено издание. - С., "Янус", 2006. - 443 с.].

ДОСИЕТАТА НА ДС (6)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги
на българския мафиотски режим,

І.

Както изглежда, дори и човек като мен, преминал през ада на следствените, съдебните и затворническите противозаконни дейности на мафиотската по своята същност държавна власт все пак не е в състояние да обхване и да проумее цялата дълбочина на престъпния манталитет и на жестоката престъпна практика, които пронизват тези сфери, и често пъти остава изненадан от тоталната мърсотия, пронизваща всяка частица от структурата на властта. А една от главните причини за това е фактът, че самата Система е конструирана така, че жертвата на престъплението да не може да обхване най-важните детайли от информационния масив, и по този начин да бъде обезпечена невъзможността да се защити.

Така, в случая става въпрос за това, че в продължение на почти три години (от 20 август 2003 г., когато съм депозирал искането си за разследване, имащо рег. № 3588; и от 02 февруари 2004 г., когато е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г.) военно-прокурорският клан на българския филиал на руската Червена мафия ме е лишавал от възможността да имам информация относно извършваните следствени действия по делото, което е образувано по мое искане и уж за защита на моите интереси: 1) като не ми е изпращал никакви копия от официалните актове, свързани с воденето на делото и търсенето и защитата на истината; 2) не ми е давал никаква възможност да получа какъвто и да е фактически достъп до документацията по воденото следствено дело; 3) едва през месец май 2006 г. ме е уведомил за възможността да получа копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и реално ми е дадено копие от него; 4) едва на 28 юни 2006 г. ми е дал възможност да се запозная със съдържанието на документацията, съдържаща се в папката на следственото дело; 5) при това, едва след като в пълно противоречие с реално действуващите законови норми платих чудовищно висока сума пари, равняваща се на една десета от месечната ми професорска заплата, за да мога да получа копия от 35 (тридесет и пет) страници от онази документация, която прокуратурата всъщност е била длъжна да ми изпраща служебно и безплатно, за да обезпечи моята информираност относно хода на разследването.

Така, благодарение на тази виртуозно организирана мафиотска практика, аз бях лишен от фактическата възможност да зная за наличието и да осъзная значението на редица от имащите изключително важно значение обстоятелства, факти и детайли.

ІІ.

Във връзка с това, в частност, като допълнение към искането ми от 24 юли 2006 г., категорично, ясно и недвусмислено настоявам за следното:

В рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване и на причините за настъпилата на 05 февруари 2006 г. смърт на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, при което изрично и ясно подчертавам следното:

1) Именно същият е бил главен или титулярен следовател по посоченото дело срещу „неизвестния извършител” от Министерството на вътрешните работи;

2) Именно същият е извършил моя разпит по делото;

3) Именно същият (в два от официалните документи по следственото дело) изрично и ясно е записал, че по делото е осъществил разпитването на „множество свидетели”;

4) именно същият е направил така, че в същото това дело е налице единствено протоколът от моя разпит и тотално липсват всичките останали протоколи от разпитите на останалите свидетели, при което от материалите по следственото дело въобще не е ясно кои точно са били (имената) и колко души (броя) са били лицата, които са били разпитани от него, и които той съвсем неслучайно изрично квалифицира като „множество свидетели”;

5) именно същият е бил осъществил и трите разпити и е съставил двата протоколи от разпитите на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов.

Впрочем, именно същият си е бил позволил (все пак безуспешно) да упражни престъпен психически натиск и шантаж върху това вещо лице и да иска от него да се откаже от експертизата си;

6) именно същият е направил така, че както посочените два протоколи, така и останалите, липсват от папката с материалите по делото.

Впрочем, напълно реална е версията, че липсата от папката на посочените протоколи е била осъществена от някой друг: може би от продавачите в магазините за плодове и зеленчеци, като какъвто съвсем наскоро се представи пред медиите бившият Главен прокурор Никола Филчев; или може би това е било направено от някои от по-високостоящите в йерархията прокурорски слуги на мафията;

7) макар че на пръв поглед изглежда странно, все пак е доста лесно обяснимо съвпадението на следните факти: »смъртта на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 05 февруари 2006 г.; »смъртта на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 19 февруари 2006 г..

Тоест, от гледна точка на медицината и двамата са починали от имащи едни и същи характеристики причинни фактори, а от военно-оперативна гледна точка и двамата са починали почти по едно и също календарно време.

8) когато е починал, военният следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е бил на 39 (тридесет и девет) годишна възраст, който факт има изключително мощно сугестивно значение за формирането на извода, че неговото израстване в йерархията е имало характера на „главоломно бързо”; с какъвто именно характер са белязани йерархичните успехи на всички военизирани лица, които успешно са изпълнявали определени строго секретни поръчки, другото наименование на които обикновено е „мокри поръчки”, или поръчки, свързани с убийствата на определени хора.

В тази именно връзка (тъй като става въпрос за намиране на истината относно престъпната дейност, осъществена в полза на мафията и в моя вреда) изрично настоявам да ми бъде дадена възможност да се запозная с документацията, съдържаща се в т. нар. „кадрово досие” на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, за да мога сам да си направя извод.

9) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред военно-оперативните специалисти и сред юристите, и според която: »„офицерите от бившите тайни служби се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано”; » при което „разполагат със своя собствена разузнавателна и екзекуционна власт, отделна и паралелна от държавната”.

Тази версия, впрочем, преди няколко години бе лансирана в предаване по Националната (държавната) българска телевизия съвсем не от който и да е, а именно от официалното длъжностно лице – тогавашния шеф на службата по контрашпионажа и държавната сигурност генерал Атанас Атанасов (днес той е депутат в Парламента).

При това следва да бъде отбелязано, че в изказването на генерала не само напълно е липсвала тезата за ефективно противоречие между държавните и мафиотските власти и тайни служби, но и че дори е проличало имплицитното признание за наличие на тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на държавата.

10) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред така посочените по-горе среди и според която както посочените мафиотски служби, така и специалните служби на държавната власт представляват формирования, които често пъти използуват идентификационното (за себе си или за оперативните си мероприятия) кодово наименование „Бръшлян”, което наименование, впрочем, като правило, се прилага най-вече при използуването на медикаментазни средства за постигане смъртта на обектите на операциите.

В случая следва да бъде уточнено, че „Бръшлян” е наименование на вечнозелено пълзящо растение, използувано като декоративен храст, при това обикновено за изработване на надгробни венци или за засаждане върху надгробни съоръжения.

25 август 2006 г. Янко Н. Янков


(Горното заявление е адресирано до посланиците в София на държавите-членки на Европейския съюз, САЩ и Швейцария, Еврокомисията, Президента, Главния прокурор и БТА; може да се прочете и на следния адрес:
http://iankov.com
раздел Писма,
LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.).