ОКТОПОДЪТ ПУСКА ПИПАЛАТА СИ

Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си

Ин­тер­вю на Гри­го­ри­на Гюп­ча­но­ва

във в-к „Нов ден“,

бр. 65 от 1­ 8 юли 1991 го­ди­на

– Гос­по­дин Ян­ков, не­о­т­дав­на Вие за­я­вих­те в пар­ла­мен­та, че г-н Ан­д­рей Лу­ка­нов е гла­ва­та на съ­вет­с­кия ок­то­под в Бъл­га­рия. От­то­га­ва досе­га бя­ха опо­вес­те­ни не­мал­ко раз­съж­де­ния в та­зи на­со­ка. Как­во е мне­ни­е­то Ви днес?

– Не съм на­ме­рил ос­но­ва­ние да го про­ме­ня. Да­ли то­ва, за ко­е­то ста­ва въп­рос, ще бъ­де на­ре­че­но „ок­то­под“ или „хид­ра“, не е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние. Но се­га Вие ми да­ва­те въз­мож­ност да спо­ме­на още ед­но име, ко­е­то, стру­ва ми се, ни­кой не спо­ме­на­ва. Спо­ред мен на­би­ра ско­рост ро­ля­та на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Стру­ва ми се, че имен­но той е фак­ти­чес­ки­ят пре­зи­дент на Бъл­га­рия и глав­ни­ят га­рант за не­по­кът­ност­та на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, връз­ка­та с КГБ.

– Вие от­ко­га го поз­на­ва­те?

– От вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“. То­га­ва г-н ге­не­ра­лът бе­ше ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. По по­вод мо­я­та неп­ри­ми­ри­ма по­зи­ция от­нос­но ро­ля­та на Дър­жав­на си­гур­ност в на­ше­то об­щес­т­во по вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“ г-н Се­мер­джи­ев зае из­к­лю­чи­тел­но бла­го­вид­на по­зи­ция. Той до­ри най-офи­ци­а­л­но под­не­се сво­и­те из­ви­не­ния за то­ва, че аз бях пре­ми­нал през ужа­си­те на Дър­жав­на си­гур­ност (това бе излъчено и по телевизията). Тъй ка­то бях за­я­вил, че всич­ки­те до­си­е­та тряб­ва да ста­нат пуб­лич­но дос­то­я­ние и бях по­же­лал да про­че­та сво­е­то до­сие, г-н Се­мер­джи­ев ме по­ка­ни в ми­нис­тер­с­т­во­то. На сре­ща­та при­със­т­ву­ва­ха не­го­ви­те за­мес­т­ни­ци Го­цев, Ор­ман­ков и Ни­ков. То­га­ва ми бе ка­за­но, че аз ня­мам ни­как­во до­сие в Дър­жав­на си­гур­ност, но ако мно­го нас­то­я­вам, те лес­но ще ми на­ме­рят до­сие, от ко­е­то ще е вид­но, че съм те­хен „су­пе­ра­гент“. Ка­зах им, че ще се рад­вам, ако след поч­ти шест го­ди­ни жес­то­кос­ти в зат­во­ра ми нап­ра­вят та­ка­ва „рек­ла­ма“. За тях цел­та на сре­ща­та ни е би­ла да ме шан­та­жи­рат и мо­ти­ви­рат да бъ­да „кро­тък“ на „Кръг­ла­та ма­са“. По­не­же не ус­пя­ха да ме „ук­ро­тят“, ре­ши­ха да ме от­с­т­ра­нят от „Кръг­ла­та ма­са“ (а пос­ле и от Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС) и то­ва бе нап­ра­ве­но от тех­ни­те „при­я­те­ли“ сред опо­зи­ци­я­та. Та­зи сре­ща с г-н ге­не­ра­ла и не­го­ви­те по­мощ­ни­ци още то­га­ва ме убе­ди, че Дър­жав­на си­гур­ност е има­ла го­тов­ност да шан­та­жи­ра ко­го­то по­же­лае.

– Ко­га за пос­ле­ден път го­во­рих­те с г-н Се­мер­джи­ев?

– То­га­ва, ко­га­то виж­дах жи­во­тин­с­ки страх в очи­те на поч­ти ця­ла­та опо­зи­ция в пар­ла­мен­та. Бе­ше два дни след прос­ло­ву­та­та про­во­ка­ция с пуб­ли­ку­ва­ни­те във в-к „Факс“ име­на на до­нос­ни­ци­те на тай­ни­те служ­би. В бю­фе­та на пар­ла­мен­та бях­ме с Ах­мед До­ган, два­ма де­пу­та­ти и един биз­нес­мен от чуж­би­на. Ге­не­рал Се­мер­джи­ев „са­мо­и­ни­ци­а­тив­но“ дой­де при нас, за да ми се из­ви­ни за „до­сад­на­та греш­ка“ с по­я­вя­ва­не­то на мо­е­то име във въп­рос­ния спи­сък. Аз, ес­тес­т­ве­но, се из­с­мях на фор­му­ли­ров­ка­та „до­сад­на греш­ка“, но всич­ки чух­ме те­за­та на г-н ге­не­ра­ла, че „на­и­с­ти­на“ би­ло „греш­ка“ и тя про­и­з­ти­ча­ла от то­ва, че на съх­ра­не­ние в Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност се е на­ми­ра­ло мо­е­то „съ­деб­но де­ло“, т.е. де­ло­то, по ко­е­то съм осъ­ден за про­ти­во­дър­жав­на ор­га­ни­за­ция и про­па­ган­да. Та­ка би­ло ста­на­ло „обър­к­ва­не­то“ меж­ду „де­ло“ и „до­сие“. Раз­би­ра се, че и на то­ва всич­ки се пос­мях­ме.

– Смя­та­те ли, че на­и­с­ти­на Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­ществува?

– Мис­ля, че са­мо на­и­в­ни­ци би­ха мог­ли да вяр­ват на бас­ня­та, че Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­щес­т­ву­ва. Офи­ци­а­л­ни­те ад­ми­нис­т­ра­тив­ни тран­с­фор­ма­ции имат са­мо мас­ки­ро­въчен ха­рак­тер. Поч­ти всич­ки бив­ши офи­це­ри от то­ва зло­ве­що уп­рав­ле­ние са се­гаш­ни офи­це­ри в ана­ло­гич­ни тай­ни служ­би. По­ве­че­то от тях са на под­чи­не­ние на пре­зи­ден­та и тряб­ва чо­век на­и­с­ти­на да е го­лям на­и­в­ник, за да не схва­не, че всъщ­ност те са на под­чи­не­ние на ви­цеп­ре­зи­ден­та ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Впро­чем г-н Се­мер­джи­ев „взе със се­бе си“ в Пре­зи­ден­т­с­т­во­то не са­мо офи­це­ри от Шес­то уп­рав­ле­ние, но и оне­зи „де­ла“ и „до­си­е­та“, ко­и­то са оста­на­ли след уни­що­жа­ва­не­то на не­у­доб­ни­те до­ку­мен­ти. Ця­ло­то нас­лед­с­т­во във во­ен­на­та и по­ли­цейс­ка­та сфе­ра от вре­ме­то на Жив­ков се­га е под кон­т­ро­ла на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. А той слу­жи вяр­но на КГБ. Той е и най-под­хо­дя­щи­ят за тях с ка­чес­т­ва­та, ко­и­то при­те­жа­ва – оче­вид­на еру­ди­ция, под­чер­тан ин­те­рес към на­у­ка­та, кул­ту­ра­та и изящ­ни­те из­кус­т­ва и, раз­би­ра се, пре­да­ност към сис­те­ма­та.

– Гос­по­дин Ян­ков, в пар­ла­мен­та Вие нас­то­я­вах­те за ек­с­пер­ти­за във връз­ка с пуб­ли­ка­ци­я­та във вес­т­ник „Факс“. Как­во ста­на след то­ва?

– Не съм ви­дял ни­то ед­на стра­ни­ца как­то от „съ­деб­но­то“ ми де­ло, съх­ра­не­но в по­ли­ци­я­та (а не в съ­да, къ­де­то му е мяс­то­то), та­ка и от „до­си­е­то“ ми, за ко­е­то при арес­ту­ва­не­то ми пре­ди осем го­ди­ни ми каз­ва­ха, че се със­тои от 40 то­ма по 300 стра­ни­ци. Ес­тес­т­ве­но, не съм ви­дял и ни­то ед­на бук­ва от как­ва­то и да е ек­с­пер­ти­за. За да го­во­ря за то­ва и за ня­кои дру­ги не­ща, Рай­ко Рай­ков от те­ле­ви­зи­я­та ме по­ка­ни ка­то съ­бе­сед­ник за прог­ра­ма­та „От­з­вук“. В уре­че­ния час прис­тиг­нах в сгра­да­та на те­ле­ви­зи­я­та, но г-н Рай­ков ми да­де да раз­бе­ра, че не тряб­ва да учас­т­ву­вам в то­ва пре­да­ва­не. За съ­що­то пре­да­ва­не бя­ха по­ка­не­ни и два­ма вис­ши слу­жи­те­ли от тай­ни­те служ­би – Бо­я­джи­ев и Ни­ков, и те бя­ха по­же­ла­ли мо­е­то от­с­т­ра­ня­ва­не, за да не им за­да­вам не­у­доб­ни въп­ро­си. Рай­ков не е пос­мял да им се про­ти­во­пос­та­ви. То­ва пре­да­ва­не ос­та­на без опо­нент на служ­ители­те на тай­ни­те служ­би. Как­то в „доб­ро­то ста­ро вре­ме“. Но се­га има един лю­бо­пи­тен ню­анс – в кон­т­ро­ла ве­че учас­т­ву­ват и „но­во­пок­ръс­те­ни­те де­мок­ра­ти“. Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си все по-ожес­то­че­но и жал­ко е, че де­пу­та­ти от „опо­зи­ци­я­та“ най-ак­тив­но му по­ма­гат.

– Не­о­т­дав­на бях от­в­ра­те­на от по­ве­де­ни­е­то на Ге­о­р­ги Ав­ра­мов в „От­з­вук“, но да ос­та­вим то­ва. Гос­по­дин Ян­ков, ако на­и­с­ти­на струк­ту­ри­те на Дър­жав­на си­гур­ност са не­по­кът­на­ти, как се обез­пе­ча­ва тях­но­то фи­нан­си­ра­не?

– Мно­го прос­то. Ед­на не­мал­ка част от слу­жи­те­ли­те на Дър­жав­на си­гур­ност фор­мал­но бя­ха пен­си­о­ни­ра­ни и ста­на­ха „биз­нес­ме­ни“. Дру­ги про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят в тай­ни­те служ­би, но ве­че ка­то „биз­нес­ме­ни в сян­ка“, ка­то фак­ти­чес­ки ръ­ко­во­ди­те­ли на фир­ми, фор­мал­но ръ­ко­во­де­ни от под­с­та­ве­ни от тях ли­ца. Нап­ри­мер в Се­ве­ро­за­пад­на Бъл­га­рия, в Михайловград, има ед­на прос­пе­ри­ра­ща фир­ма, чий­то соб­с­т­ве­ник е един по­луг­ра­мо­тен чо­век от с. Смо­ля­нов­ци, кого­то пре­ди го­ди­ни Дър­жав­на си­гур­ност бе из­п­ра­ща­ла при мен ка­то про­во­ка­тор. Фир­ма­та се каз­ва „Стов­ци“, фор­мал­ни­ят соб­с­т­ве­ник е Рай­ко Ди­мит­ров Пет­ров, но фак­ти­чес­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли са два­ма офи­це­ри от Дър­жав­на си­гур­ност – Лю­бен Кос­та­ди­нов и Ди­ми­тър Йо­шев. Фир­ма­та „Ви­тон“ съ­що се ръ­ко­во­ди от два­ма пол­ков­ни­ци – Три­фон Ла­за­ров и Кос­та­дин Бо­тев.

– Гос­по­дин Ян­ков, на­пос­ле­дък се го­во­ри, че в ла­ге­ри­те и зат­во­ри­те са би­ли из­вър­ш­ва­ни ек­с­пе­ри­мен­ти с жи­ви хо­ра. Как­во мис­ли­те по то­зи въп­рос?

– В про­дъл­же­ние на поч­ти шест го­ди­ни съ­би­рах къс­че­та ин­фор­ма­ция, ко­и­то пос­те­пен­но ми изяс­ни­ха ед­на ужа­ся­ва­ща дейс­т­ви­тел­ност, за ко­я­то об­щес­т­во­то поч­ти ни­що не знае. Се­га ще Ви ка­жа са­мо ня­кол­ко съ­о­б­ра­же­ния и твър­де­ния в то­ва от­но­ше­ние. Съг­лас­но За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди се из­вър­ш­ва­ше във все­ки та­ка на­ре­чен „ок­ръ­жен зат­вор“. Пре­ди око­ло 15 го­ди­ни по ре­ше­ние на По­лит­бю­ро на БКП из­пъл­не­ни­е­то на всич­ки смър­т­ни при­съ­ди в на­ру­ше­ние на за­ко­на за­поч­на да се из­вър­ш­ва са­мо в Со­фийс­кия цен­т­ра­лен зат­вор. Аз имах пър­во­на­чал­на при­съ­да от 12 го­ди­ни, но бях нас­та­нен при осъ­де­ни­те на смърт поч­ти две го­ди­ни и имам кон­к­рет­ни наб­лю­де­ния. Убе­ден съм, че по­ве­че­то от фи­зи­чес­ки здра­ви­те и мла­ди­те осъ­де­ни на смърт слу­же­ха ка­то до­но­ри на ор­га­ни, най-ве­ро­я­т­но из­на­ся­ни на не­ле­га­лен све­то­вен па­зар. От­дел­но от то­ва, как­то с осъ­де­ни­те на смърт, та­ка и с ре­ди­ца дру­ги зат­вор­ни­ци са из­вър­ш­ва­ни ме­ди­цин­с­ки ек­с­пе­ри­мен­ти и из­с­лед­ва­ния. Ре­ди­ца фак­ти в то­ва от­но­ше­ние съм спо­ме­на­вал в ня­кои от мно­го­брой­ни­те ми жал­би до во­ен­на­та про­ку­ра­ту­ра още по вре­ме­то, ко­га­то бях в зат­во­ра. На­дя­вам се на „но­во пар­ла­мен­тар­но вре­ме“, ко­е­то ще поз­во­ли да се раз­с­лед­ват те­зи прес­тъп­ле­ния.

– Гос­по­дин Ян­ков, ува­жение бу­ди Ва­ша­та твър­дост, Ва­ша­та ус­той­чи­вост. До­ри и днес Вие сте в ус­ло­ви­я­та на един не­пре­къс­нат и ма­си­ран бой­кот, има­те твър­де мно­го и твър­де теж­ки проб­ле­ми. От­къ­де чер­пи­те си­ли, за да оце­ля­ва­те и да вър­ви­те нап­ред?

– Ка­те­го­ри­чен съм, че ако не бях се­ля­нин, ня­ма­ше да из­дър­жа. Аз съм сел­с­ки чо­век и чер­пя си­ли­те си от зе­мя­та. Оби­чам да ора, да ко­пая, да ко­ся. Опи­я­ня­ват ме ми­ри­сът на пряс­но изо­ра­на зе­мя и на пряс­но око­се­но се­но. Не­съм­не­но ко­му­нис­ти­те са зна­е­ли, че зе­мя­та мо­же „да да­ва си­ли“ и да обус­ла­вя съп­ро­ти­ви­тел­на по­зи­ция в хо­ра­та, и дъл­ги го­ди­ни уни­що­жа­ва­ха връз­ка­та на чо­ве­ка със зе­мя­та, но при мен не ус­пя­ха да уни­що­жат та­зи връз­ка. Впро­чем пос­лед­ни­ят за­кон за зе­мя­та от­но­во слу­жи на ко­му­нис­ти­те в то­ва от­но­ше­ние и жал­ко­то е, че от опо­зи­ци­я­та са­мо два­ма ду­ши гла­су­вах­ме про­тив то­зи за­кон. Жал­ко е и то­ва, че Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ от­ка­за да из­лъ­чи ин­тер­вю­то, дадено на журналистката им Катя Цонкова с юри­ди­чес­ки­те ми съ­о­б­ра­же­ния про­тив то­зи за­кон.То­ва впро­чем не ме учуд­ва – та на­ли имен­но на то­ва ра­дио е зас­лу­га­та, че поч­ти са­мо бив­ши ко­му­нис­ти бя­ха пред­с­та­вя­ни за ис­тин­с­ка опо­зи­ция в Бъл­га­рия!

[Публикувано и на стр.314-317 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ВСЕ ОЩЕ ДОИЗКУСУРЯВАТ БОРЧЕСКИЯ ПОРТРЕТ НА ДОГАН

Криминалните защитават

Ахмед Доган

по поръчка

Янко Янков, бивш[1] лидер на Партия Либерален Конгрес, старши научен сътрудник в Института за правни науки пред в-к “Демокрация”

- Г-н Янков, какви са основанията Ви да твърдите, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ?

- Абсолютно категорично твърдя, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ. Първоначално той е работил за българската ДС. Впоследствие, след 1988 г., той минава на подчинение на Москва. Съдя за това по много негови изявления и действия, по които личат тесните му връзки с Андрей Луканов и ген. Атанас Семерджиев.

- Той е могъл да има тесни връзки с тях и само като агент на ДС.

- Съдя по много факти, които предшестваха свалянето на Тодор Живков, и връзката на тези политици с Москва. Познавам всички осъдени политически затворници от онова време, които бяха автентични противници на режима на Тодор Живков. Някои от тях бяха осъдени и на смърт. Доган не беше такъв противник на режима. Някои от тях, като разбраха, че ще ги разстрелят, признаха, че са изпълнявали една от задачите на българския филиал на КГБ, подготвил дестабилизирането на режима на Тодор Живков. Освен това в книгата на Гордиевски “КГБ - поглед отвътре” категорично се потвърждава, че това е така.

- Вярвате ли, че той е изнасял писма чрез капачки от буркани?

- Да, това е точно така. А протеста си - в писмо, което той изпраща до Париж, е занесено в американското посолство от моята майка.

- Това не доказва ли, че Доган все пак е работил и извън интересите на службите?

- Не. Това само показва, че моят канал е бил изполузван от службите, за да се придаде автентичност на писмото на Доган. Текстът на писмото и събитията през май 1989 г. са били дело на филиала на КГБ в България, и са били част от задачата за детронирането на Живков, който се е съпротивлявал на политиката на Горбачов.

- Как бихте охарактеризирали Доган като личност от онова време?

- Никога не съм се съмнявал в него през онези години. Първите ми съмнения дойдоха през 1990 г. Тогава проумях истината, че Доган всъщност е работел за службите. Приказките му днес, че ме е направил човек и ми е помогнал да стана депутат, са абсолютно неверни. По-скоро е обратното. Моята майка му помагаше, а заради него и политици като него майка ми днес живее в мизерия.

- Съкилийници на Доган, които още излежават присъди за криминални деяния, във в. “Труд” го представят като изключителен човек.

- Не ги познавам тези хора. Но знам, че никак не е трудно да накараш затворници да говорят по поръчка. Още повече, че се разбира колко те са разчитали на него за намаляване на присъдата. Може би сега чрез тези си приказки те отново ще се надяват Доган да направи нещо за тях. Много по-интересно ми се видя изявлението на Георги Андонов, началник на Меди Доганов в пазарджишкия затвор. Той твърди, че Доган често е ходел при него на разговорка. Това ми се стори направо абсурдно. Поведението на политическите затворници не е такова. Те не разговарят и не споделят с палачите си възгледите си по литературни теми, както твърди г-н Андонов. Интересен ми се видя също така и опитът на вестник “Труд” да направи такъв благопристоен портрет на този политик. След като министър Бонев разкри тайната около досието му, сега се опитват да го оневинят. Но има и много други неща. Едно от тях е, че след 1988 г. Доган е минал на подчинение на КГБ.

- Би ли могло тук да има някаква следа от подобни документи?

- Би могло. Последният, разработвал Доган - Иван Карамучев - твърди, че те го били отписали като агент, защото бил преминал от другата страна на барикадата. И че отписването е станало на 12 юни 1986 г. при арестуването му. Това твърдение е очевидно манипулативно. Карамучев лъже, защото Доган е отписан две години и половина след това, както личи от документите. Раздухването на мита Доган е връзката “Мултигруп”, за чийто интереси работи и самият Доган.

Още преди пет-шест години съм написал, че атентатите през 1986 г., приписвани на турски терористи, в които загинаха много невинни хора, са организирани от българския филиал на КГБ. За тях бяха осъдени на смърт няколко души. Писал съм до Главния прокурор и съм настоявал за разследване, но досега няма отговор.

- Къде е бил този филиал на КГБ?

- Той е бил към външното разузнаване на ДС и Разузнавателното управление към Министерството на народната отбрана (РУМНО). Резидент на Москва е бил не Луканов, както се твърди, а ген. Семерджиев. Луканов е ръководил РУМНО[2].

---

[1] След публикуването на статията се обадих по телефона на журналистката Рени Нешкова, която бе взела интервюто, и я попитах откъде е измислила това “бивш лидер” и защо не е написала името си под интервюто, както е практиката, за да се знае от читателите кой журналист е извършил интервюирането. Отговорите й бяха в стил “мънкане” и в смисъл, че била допусната досадна грешка, която те ще отстранят чрез специално извинение в някой от следващите броеве. Разбира се, “специалното извинение” не се появи.

[2] Последните две изречения не са казани така; казано е, че резидент на Москва е бил Луканов, а Семерджиев е ръководел РУМНО. Изобщо цялото публикувано интервю представлява конгломерат от действително казано, изопачено чрез редактиране “казано” и приписано ми като казано нещо, което е абсурдно да бъде казано от мен.

Още преди години се бях зарекъл никога да не давам интервюта за в-к “Демокрация” и съжалявам, че сега не изпълних заричането си.

Впрочем, почти същото се отнася и за другите вестници и масмедии. Масмедийната политика на КГБ в условията на т. нар. “посткомунизъм” е не по-малко зловеща, отколкото по времето на класическия комунизъм. За съжаление Западът не подпомогна създаването на масмедии, независими от наследството на КГБ!

(В-к "Демокрация" бр.300(2405)/05.11.1997 гг.; публикувно и на стр.260-263 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.).

АХМЕД ДОГАН - ДЕТРОНАТОР НА ТОДОР ЖИВКОВ

Янко Янков - Ахмед Доган

Доган е работил за КГБ, твърди Председателят на Партия Либерален Конгрес Янко Янков

София, 3 ноември /БТА/

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е работил и за бившата съветска тайна служба КГБ в последните години от своята т. нар. дисидентска дейност, твърди председателят на Партия Либерален Конгрес Янко Янков в обширно експозе, донесено от него в БТА.

Въз основа на свои проучвания и спомени (г-н Янков е познавал Ахмед Доган и също като него е лежал в затвора преди 1989 година), председателят на Партия Либерален Конгрес е установил, че Ахмед Доган е “преминал на служба при съветските детронатори на Тодор Живков след 1988 година”. Г-н Янков основава заключенията си на доклад на министър Богомил Бонев отпреди две седмици, на книгата на двама руски разузнавачи “КГБ - поглед отвътре”, на публикации в пресата и на свои съждения.

Г-н Янков смята, че Доган е действувал като изпълнител на задача, поставена от съветските тайни служби - “да се елиминира живковото контраразузнаване и да се утвърди властта на горбачовистите в България”. Основания за това му давала връзката на Ахмед Доган с бившия вътрешен министър Атанас Семерджиев, който бил уредил триумфалното посещение на Доган в Кърджали през 1990 година с личния си хеликоптер.

Не желая да коментирам подобни твърдения и не мога да разбера защо всички се занимават само с моята личност, заяви лидерът на ДПС пред БТА, помолен да коментира твърденията на Янко Янков. Г-н Доган допълни, че не би искал да се заяжда с никого, но не разбира отношението на Янков към него, “този Янков, когото съм направил човек навремето”[1] (Грациела Ингелска/БОР/ИД) 16:55:36, 03-11-1997 г.).

---

[1] Бре! Виж ти! Ето, най-после разбрах, кой ме е бил “направил човек” – това е бил именно Ахмед Доган!

Разбрах и кога е било станало това – това е било станало “навремето”. Какво ли, обаче, все пак означава това, май доста неопределено определение?! По всичко изглежда, когато е казвала този бисер, “гениалната глава” на Доган е била настроена на добре познатата комунистическа пропагандно-обяснителна вълна – пропадналият убиец, криминален престъпник и изобщо “идейно неосъзнатият лумпен”, “в затвора попаднал на хора и станал човек”. Много голям късмет, значи, съм имал! Защото, както казва Доган, ако благодарение на Държавна сигурност не съм бил попаднал в затвора, а в затвора ако не съм бил попаднал на него, никога не съм щял да стана човек – т. е. щял съм да си остана “боклук”, какъвто съм бил преди това! Значи – “да живее Доган, и най-вече, да живее Държавна сигурност и нейния затвор, без които тези “очовечавания” биха били невъзможни!”.

[Бюлетин на БТА, отдел "Вътрешна информация", 03.11.1997 г.; публикувано и на стр.252-253 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.].