ВСЕ ОЩЕ ДОИЗКУСУРЯВАТ БОРЧЕСКИЯ ПОРТРЕТ НА ДОГАН

Криминалните защитават

Ахмед Доган

по поръчка

Янко Янков, бивш[1] лидер на Партия Либерален Конгрес, старши научен сътрудник в Института за правни науки пред в-к “Демокрация”

- Г-н Янков, какви са основанията Ви да твърдите, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ?

- Абсолютно категорично твърдя, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ. Първоначално той е работил за българската ДС. Впоследствие, след 1988 г., той минава на подчинение на Москва. Съдя за това по много негови изявления и действия, по които личат тесните му връзки с Андрей Луканов и ген. Атанас Семерджиев.

- Той е могъл да има тесни връзки с тях и само като агент на ДС.

- Съдя по много факти, които предшестваха свалянето на Тодор Живков, и връзката на тези политици с Москва. Познавам всички осъдени политически затворници от онова време, които бяха автентични противници на режима на Тодор Живков. Някои от тях бяха осъдени и на смърт. Доган не беше такъв противник на режима. Някои от тях, като разбраха, че ще ги разстрелят, признаха, че са изпълнявали една от задачите на българския филиал на КГБ, подготвил дестабилизирането на режима на Тодор Живков. Освен това в книгата на Гордиевски “КГБ - поглед отвътре” категорично се потвърждава, че това е така.

- Вярвате ли, че той е изнасял писма чрез капачки от буркани?

- Да, това е точно така. А протеста си - в писмо, което той изпраща до Париж, е занесено в американското посолство от моята майка.

- Това не доказва ли, че Доган все пак е работил и извън интересите на службите?

- Не. Това само показва, че моят канал е бил изполузван от службите, за да се придаде автентичност на писмото на Доган. Текстът на писмото и събитията през май 1989 г. са били дело на филиала на КГБ в България, и са били част от задачата за детронирането на Живков, който се е съпротивлявал на политиката на Горбачов.

- Как бихте охарактеризирали Доган като личност от онова време?

- Никога не съм се съмнявал в него през онези години. Първите ми съмнения дойдоха през 1990 г. Тогава проумях истината, че Доган всъщност е работел за службите. Приказките му днес, че ме е направил човек и ми е помогнал да стана депутат, са абсолютно неверни. По-скоро е обратното. Моята майка му помагаше, а заради него и политици като него майка ми днес живее в мизерия.

- Съкилийници на Доган, които още излежават присъди за криминални деяния, във в. “Труд” го представят като изключителен човек.

- Не ги познавам тези хора. Но знам, че никак не е трудно да накараш затворници да говорят по поръчка. Още повече, че се разбира колко те са разчитали на него за намаляване на присъдата. Може би сега чрез тези си приказки те отново ще се надяват Доган да направи нещо за тях. Много по-интересно ми се видя изявлението на Георги Андонов, началник на Меди Доганов в пазарджишкия затвор. Той твърди, че Доган често е ходел при него на разговорка. Това ми се стори направо абсурдно. Поведението на политическите затворници не е такова. Те не разговарят и не споделят с палачите си възгледите си по литературни теми, както твърди г-н Андонов. Интересен ми се видя също така и опитът на вестник “Труд” да направи такъв благопристоен портрет на този политик. След като министър Бонев разкри тайната около досието му, сега се опитват да го оневинят. Но има и много други неща. Едно от тях е, че след 1988 г. Доган е минал на подчинение на КГБ.

- Би ли могло тук да има някаква следа от подобни документи?

- Би могло. Последният, разработвал Доган - Иван Карамучев - твърди, че те го били отписали като агент, защото бил преминал от другата страна на барикадата. И че отписването е станало на 12 юни 1986 г. при арестуването му. Това твърдение е очевидно манипулативно. Карамучев лъже, защото Доган е отписан две години и половина след това, както личи от документите. Раздухването на мита Доган е връзката “Мултигруп”, за чийто интереси работи и самият Доган.

Още преди пет-шест години съм написал, че атентатите през 1986 г., приписвани на турски терористи, в които загинаха много невинни хора, са организирани от българския филиал на КГБ. За тях бяха осъдени на смърт няколко души. Писал съм до Главния прокурор и съм настоявал за разследване, но досега няма отговор.

- Къде е бил този филиал на КГБ?

- Той е бил към външното разузнаване на ДС и Разузнавателното управление към Министерството на народната отбрана (РУМНО). Резидент на Москва е бил не Луканов, както се твърди, а ген. Семерджиев. Луканов е ръководил РУМНО[2].

---

[1] След публикуването на статията се обадих по телефона на журналистката Рени Нешкова, която бе взела интервюто, и я попитах откъде е измислила това “бивш лидер” и защо не е написала името си под интервюто, както е практиката, за да се знае от читателите кой журналист е извършил интервюирането. Отговорите й бяха в стил “мънкане” и в смисъл, че била допусната досадна грешка, която те ще отстранят чрез специално извинение в някой от следващите броеве. Разбира се, “специалното извинение” не се появи.

[2] Последните две изречения не са казани така; казано е, че резидент на Москва е бил Луканов, а Семерджиев е ръководел РУМНО. Изобщо цялото публикувано интервю представлява конгломерат от действително казано, изопачено чрез редактиране “казано” и приписано ми като казано нещо, което е абсурдно да бъде казано от мен.

Още преди години се бях зарекъл никога да не давам интервюта за в-к “Демокрация” и съжалявам, че сега не изпълних заричането си.

Впрочем, почти същото се отнася и за другите вестници и масмедии. Масмедийната политика на КГБ в условията на т. нар. “посткомунизъм” е не по-малко зловеща, отколкото по времето на класическия комунизъм. За съжаление Западът не подпомогна създаването на масмедии, независими от наследството на КГБ!

(В-к "Демокрация" бр.300(2405)/05.11.1997 гг.; публикувно и на стр.260-263 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.).

ЩРЪКЛИЦАТА АХМЕД ДОГАН - НОМЕНКЛАТУРЕН КАПИТАЛИСТ

Калин Манолов: - Господин Янков, преди два дни Ахмед Доган Ви сочи във в-к “Дневен труд” като един от тримата, чрез които е поддържал връзка със света по времето, докато е бил в затвора в Пазарджик. По този повод днес Вие донесохте в редакцията обширно “Отворено писмо”. Отговарят ли на истината неговите твърдения?

Я. Я.: - Действително ние сме били такъв “канал за нелегална информация”, както той сам признава. Това е истина. Но вече съм абсолютно категоричен, моите анализи сочат категорично, че ние сме били само камуфлажен канал, за да се придаде автентичност на преминаващата през този канал негова информация.

К. М.: - А кой е бил истинският канал за връзка на Доган?

Я. Я.: - Точният истински канал бих могъл само да го предполагам. Според мен това е някой от доказалите сигурността си канали на КГБ, а един от най-възможните е неговият следовател Ангел Александров, за когото днес също става въпрос в прочетения пред Парламента списък на Бонев.

Според мен министър Бонев съвсем неслучайно е включил в списъка един следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност, и то в комбинация с разследван от него ръководител на “нелегална промосковска” организация. Очевидно става въпрос за това, че този офицер от българската ДС по онова време вече е действувал в интерес на КГБ за дестабилизиране на Живков, а контраразузнаването все още не го е било разкрило. Бонев днес го е включил в списъка си, за да “оповести” на специалистите (не със задна дата, а с актуална дата), че този човек и днес работи за старите си господари, трансформирани в Червена Мафия; което всъщност прави и самият Доган.

Ангел Александров е бил следовател на Доган, но ... не е възможно само той да е бил следовател на Доган, защото всичко се е вършело от следователски екипи. Неговото внедряване в екипа обаче е осигурявало за КГБ автентична и своевременна информация. Според мен Александров е извиквал Доган под предлог, че ще го разследва, а всъщност за обмен на информация и инструкции. Това е най-вероятният канал, по който действително историческата декларация на Доган е заминала за Париж. Поне такъв е изводът ми от новопоявилите се факти и доказателства.

К. М.: - Значи Вие подозирате, че освен на Държавна сигурност г-н Доган е сътрудничел и на КГБ. Така ли да Ви разбираме?

Я. Я.: - При посочените официално оповестени факти този извод не е и не може да бъде квалифициран като “подозрение”. Аз правя този извод от систематизираното подреждане на фактите, които намирам като официално съобщени в пресата. Нека подчертая, че от 1991 година, може би януари, февруари или най-късно от март, ние с Доган не сме разговаряли, защото аз не съм желаел да разговаряме, и в това отношение анализът ми не е свързан с направени от него изявления пред мен. Пък и той не обича изявленията, а най-малко - откровенията. И това не е случайно - страхува се да не “обърка конците” и спазва инструкциите други да го защитават и да обясняват кое как е било и как е сега. Ако е истина твърдението на Бонев, че Доган е отписан като агент през 1988 г., то това означава най-малко две неща: че той е работел като такъв в продължение на повече от две години в затвора; и че той е бил отписан не защото е преминал от другата страна на барикадата, а защото е преминал на прякото подчинение на Москва.

К. М.: - Значи според Вас в затвора се е създавала тази част от биографията на Доган, която после да му позволи да оглави Движението на българските турци?

Я. Я.: - Да! Но има и нещо друго. Десетина години преди това първоначално в Москва, а после и в “братска” България вече са били оформени два клана комунисти: ортодоксдалните комунисти” или “бетонните глави”, които искат световен комунизъм; и онези, които вече са обиколили света и са решили да създадат капитализъм само за себе си, или нещо като “номенклатурен капитализъм”. Вторите са разбирали, че замисълът им ще срещне ожесточената съпротива на първите, и верни на конспиративните си навици завладели ръководството преди всичко на тайните служби.

По времето на Андропов тайните служби, КГБ, Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на съветската армия (ГРУ) и на Обединеното командване на войските от Варшавския договор били почти изцяло прочистени от първите и завладяни от вторите. Така вторите можем условно да ги наречем “кагебистите”.

После “кагебистите” заиграли тройна игра: започнали коварно да използват за своите цели автентичните противници на режима, станали подстрекатели и организатори на дисидентството и на редица екстремистки прояви, и коварно подстрекавали “ортодоксалните” комунисти да бъдат “безкомпромисни” към враговете на комунистическия идеал.

Или накратко: в плана на втория клан комунисти било залегнало изискването за организиране на специален вид “жертвоприношения”, чрез които публично да компрометират и организационно да дестабилизират първите.

При тези стратегически условия ние, политическите затворници по онова време - и българите и турците - по същество сме били заложници не на официалната битка между демокрацията и комунизма, а на конспиративната битка на двата клана комунисти.

Оказва се, че за да могат едните комунисти да премахнат другите и да създадат “номенклатурен капитализъм” само за себе си, е било нужно да се стимулира едно реално съпротивително движение, да се създадат реални, истински жертви, които да отидат на жертвената клада като жертвоприношение.

Тъй като Ахмед Доган не отрича, че до и по времето на арестуването си е бил агент на външното разузнаване и на военното контраразузнаване, които именно всъщност са били ударната сила на втория клан комунисти - кагебистите, то напълно закономерно е моето предположение, че неговата задача е била, фигуративно казано, да накара турското стадо да пощръклее, за да може да бъде изклано, с което да бъде принудено световното обществено мнение да се намеси и да свали от власт правоверните комунисти.

Аз познавам почти всички по-изявени и преминали през затворите български турци, и съм категоричен, че задачата на Ахмед Доган е била той да ги организира и поведе към репресиите, включително и към затвора, и че това е била задача, поставена пред българския филиал на КГБ, на който именно Доган е служел, от руските му господари.

К. М.: - Вие всъщност алиби ли сте били на Доган? Били сте заедно в затвора.

Я. Я.: - Едва ли в стратегията на неговите служби е влизало съображението непременно да му бъда алиби. В един определен момент обаче те са решили, че биха могли да ме използват като алиби. Почти две години преди арестуването ми аз посещавах през около 20 дни няколко по-значими за мен западни посолства в София. Две седмици преди арестуването ми секретарят на посолството г-н Кил ме закара с колата си до моето родно село и там се запозна с майка ми и баща ми. Така те получиха в известна степен обезпечената възможност да посещават американското посолство докато аз бях в затвора.

Службите, за които Ахмед Доган е работел, естествено са знаели това. И за да придадат автентичност на писмото на Доган до Париж са счели, че ще е полезно това писмо да достигне до мойте родители и те да го занесат в посолството на САЩ. Както и стана. В този смисъл съм бил алиби за автентичност на Ахмед Доган.

Аз обаче считам, че истинският канал за изпращането на писмото на Доган до Париж е бил друг и той е бил обезпечаван от агентурните му ръководители като Карамучев.

К. М.: - Има обаче едно разминаване във версиите за това защо Доган е влязъл в затвора. Става въпрос за версиите на неговия оперативен ръководител Карамучев и на бившия шеф на разузнаването генерал Бриго Аспарухов. За какво, според Вас, беше осъден Доган?

Я. Я.: - След идването на Горбачов на власт битката между него и режимите на Живков, Хонекер и Чаушеску е била съвсем реална. Доган е бил поставен в услуга на висшите стратегии на хората на Горбачов. Най-вероятно без първоначално да бъде посвещаван в същността на тези висши стратегии. И автентичните, и неавтентичните политически процеси, насочени към дестабилизирането на режима на Тодор Живков в България по това време са били изцяло контролирани от онези български тайни служби, които са работели за Горбачов. А Ахмед Доган е изпълнявал специално поръчение на службите в това отношение.

Според мен оперативният му ръководител Карамучев вероятно е прав, когато твърди, че Доган е бил осъден невинно. Според правото, щом има доказано престъпно деяние, има и вина. Доган не е отричал фактите на своето деяние, а и съдът е успял да ги докаже като реално извършени и съществуващи.

В този смисъл от гледна точка на правото е било налице едно безспорно престъпление, и Доган напълно основателно е бил осъден като виновен. Когато Карамучев, твърди, че Доган е бил осъден, без да е бил виновен, той очевидно има предвид съображението, че истинските извършители на тези престъпни деяния, всъщност са самите те.

Тоест, че извършеното от Доган не е негова лична вина, а е вина на службите, в които е работел Карамучев, и които са го накарали да извърши извършеното.

Нека подчертая, че от гледна точка на действуващия тогава закон тези тайни “държавни” служби са били “престъпни, конспиративни и антидържавни организации”, целящи свалянето на законния режим, а дейците им е трябвало да бъдат подсъдими като ръководители (т. е. съучастници) на Доган и неговата организация, и като носители на много по-голяма вина пред закона, от личната вина на Доган.

В този смисъл верните на Тодор Живков контраразузнавателни служби са арестували и осъдили Ахмед Доган като съветски агент.

К. М.: - А осъдените на смърт атентатори бяха ли членове на нелегалната организация на Ахмед Доган?

Я. Я.: -Ръководената от Ахмед Доган нелегална организация всъщност е била ръководена от Карамучев, действуващ като офицер за оперативни поръчки на българския филиал на КГБ със задача да бъде дестабилизиран режимът на Живков. Атентаторите, според мен, са били членове на друга организация, която обаче е била ръководена от някои от колегите на Карамучев. Така че ”целият оркестър е свирел по нотите на Москва”.

Говорителката: чухте интервю на Калин Манолов с Янко Янков, съкилийник на Ахмед Доган в Софийския и Пазарджишкия затвор.

(Интервю на Калин Манолов, излъчено по Радио "Свободна Европа" в 22.30 ч. на 03.11.1997 г.; публикувано на стр.253-250 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.).

СТРАНАТА "Х" В СТРАТЕГИЯТА НА КГБ

Ня­кои твър­дят, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни е раз­ра­бо­тен план-прог­но­за за пре­мах­ва­не­то на То­дор Жив­ков, глав­на­та ро­ля в кой­то се из­пъл­ня­вала от ре­фор­ма­то­ра Пе­тър Мла­де­нов. Ако ко­ле­ги­те са тър­се­ли сен­за­ция, „нап­ра­ви­ли“ са я. Ако са се опит­ва­ли да из­в­ле­кат и пре­дос­та­вят по­ли­ти­чес­ки ди­ви­ден­ти за ед­на ре­фор­ми­ра­ща се пар­тия със съз­на­ни­е­то, че це­ло­куп­ни­ят бъл­гар­с­ки на­род че­те са­мо в-к „Ди­а­лог“ и ня­ма как да раз­бе­ре, че ни­кой не е пра­вел ни­ка­къв за­го­вор сре­щу Т. Жив­ков през 1977 г. – не се по­лу­чи!

– Г-н Ян­ков, как­во Ви да­ва ос­но­ва­ние да твър­ди­те, че сре­щу Жив­ков пре­ди 15 го­ди­ни е под­гот­вен за­го­вор?
– За­го­во­рът сре­щу Жив­ков е фал­ши­фи­ка­ция на жур­на­лис­ти­ка­та. При­пи­са­ни­ят ми из­раз, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни се е раз­ра­бот­вал план-прог­но­за за сва­ля­не­то на Жив­ков, не е мой. То­ва е нап­ра­ве­но с цел П. Мла­де­нов да бъ­де пред­с­та­вен ка­то ре­фор­ма­тор и за­го­вор­ник сре­щу Жив­ков, ко­е­то не е вяр­но.
– Как­ва е да­леч­на­та стра­те­гия на план-прог­но­за­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“?
– През 1977 г. в Ев­ро­па се раз­ви­ха но­ви про­це­си, то­ва е вре­ме­то на Хар­та-77. Рус­на­ци­те още то­га­ва са зна­е­ли, че ра­но или къс­но те­зи про­це­си ще се раз­рас­нат и в Им­пе­ри­я­та. Пред­вид на то­ва съ­вет­с­ки­те тай­ни служ­би са раз­ра­бо­ти­ли ед­на гъв­ка­ва стра­те­гия на ре­а­ги­ра­не в Бъл­га­рия, за да мо­же да пре­це­нят бър­зо как­во да се пра­ви в Мос­к­ва по то­зи по­вод. Въз­ник­на­ла е иде­я­та да се раз­ра­бо­ти об­ща стра­те­гия за адап­тив­но ре­а­ги­ра­не за всич­ки стра­ни.
– Вие как вля­зох­те в „го­ля­ма­та иг­ра“?
– През 1976 г. на­пи­сах ди­сер­та­ция по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не и кни­га на та­зи те­ма. Яв­но са сче­ли, че мо­га да им бъ­да по­ле­зен. След ка­то ми спря­ха кни­га­та и ди­сер­та­ци­я­та, ме по­ка­ни­ха уж не­що да ме из­диг­нат. Тук ис­кам да се спра на па­ра­лел­на­та стра­те­гия на вер­бу­ва­не, ко­я­то бе­ше пре­мъл­ча­на от жур­на­лис­т­ка­та от в-к „Ди­а­лог“. Тя не е не­що осо­бе­но, но най-точ­но ха­рак­те­ри­зи­ра ме­то­да им на дейс­т­вие.
В с. Кли­су­ри­ца, къ­де­то съм ро­ден, има­ме три де­ка­ра зе­мя. През 1975 г. дой­до­ха с трак­то­ри, раз­ру­ши­ха ог­ра­да­та и ка­за­ха, че зе­мя­та ста­ва на ТКЗС, а ние тряб­ва да пла­ща­ме на­ем за то­ва, че има­ме къ­ща на то­ва мяс­то. До­ри де­ло за­ве­до­ха, но съ­ди­и­те в Ми­хай­лов­г­рад се въз­му­ти­ха и го спря­ха. То­ва е: в ед­на­та ръ­ка с кам­ши­ка и би­ят, а в дру­га­та – мор­ков­че­то или за­хар­че­то и те под­мам­ват да вле­зеш в ка­па­на. От­не­ха на ба­ща ми во­ен­но­и­н­ва­лид­на­та пен­сия, на май­ка ми обър­ка­ха пен­си­я­та, зап­ле­то­ха сре­щу же­на ми ин­т­ри­ги. И ми по­ка­за­ха за­хар­че­то, ко­е­то во­де­ше към ка­би­не­та на П. Мла­де­нов.
То­га­ва той се ръ­ко­во­де­ше от Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров, за­щи­тил ди­сер­та­ция по во­ен­ни на­у­ки в СССР (по-къс­но пре­це­ни­ха, че е мно­го оче­вид­но и го „прек­ръс­ти­ха“ от „кан­ди­дат на во­ен­ни­те на­у­ки“ в „кандидат на историческите науки“). Съ­щи­ят чо­век пос­ле бе­ше на­чал­ник на ка­би­не­та на пре­зи­ден­та Мла­де­нов.
По­ка­ни­ха ме да учас­т­вам в един сим­по­зи­ум, на кой­то ще се ра­­зиск­ват проб­ле­ми­те на прог­но­зи­ра­не­то. Аз ни­ко­га не съм се за­ни­ма­вал с апо­ло­ге­ти­ка, а с чис­та­та на­у­ка. Из­ля­зох с един док­лад по тех­но­ло­ги­я­та на прог­но­зи­ра­не­то. Яв­но го ха­ре­са­ха и Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров ме по­ка­ни, по­ка­за ми ед­на бро­шур­ка с раз­ме­ри на сгъ­нат на две лист. От­го­ре пи­ше­ше „Стро­го сек­рет­но“, шест ну­ли и ня­как­ви циф­ри. Обяс­ни­ха ми, че шест­те ну­ли оз­на­ча­ва­ли най-ви­со­ка сте­пен на сек­рет­ност. Там пи­ше­ше „План-прог­но­за за стра­на­та Х след мо­мен­та t“. Ис­ка­ха ми мне­ни­е­то. „Но тук пи­ше „Стро­го сек­рет­но“, аз не мо­га да се за­ни­ма­вам с то­ва!“ – каз­вам. „Ние не пос­та­вя­ме въп­ро­са за сек­рет­ност­та! Взе­ме­те бро­шу­ра­та, раз­г­ле­дай­те я и са­мо си дай­те мне­ни­е­то.“ Аз ве­че се до­се­щах, че то­ва е про­во­ка­ция. Сло­жих бро­шу­ра­та в чан­та­та и за­ча­ках по пъ­тя ня­кой да ми я дръп­не. Ни­що. Приб­рах се из­це­ден от нап­ре­же­ние, сло­жих бро­шу­ра­та под въз­г­лав­ни­ца­та, на сут­рин­та виж­дам, че си е там. Ус­по­ко­их се и я от­во­рих. Как­во бе­ше учуд­ва­не­то ми – там ста­ва­ше ду­ма за Югос­ла­вия след Ти­то. С удив­ле­ние ус­та­но­вих, че не се каз­ва ни­що по­ве­че от то­ва, ко­е­то вся­ка ве­чер слу­шам по чуж­ди­те ра­ди­о­с­тан­ции. Пре­це­них, че то­зи до­ку­мент или е ед­на мис­ти­фи­ка­ция, „ди­не­на ко­ра“ за та­ки­ва ка­то мен, или прос­то тол­ко­ва им раж­да мо­зъ­кът. Днес пред­по­ла­гам, че е ком­би­на­ция и от две­те.
– А как­во ис­ка­ха от Вас?
– Да­дох мне­ние за чис­то тех­но­ло­гич­на­та стра­на, а не по съ­щес­т­во­то на раз­ра­бот­ка­та. А то­ва, ко­е­то ис­ка­ха – ми­на ме­сец и ми пред­ло­жи­ха да под­пи­ша до­ку­мент за па­зе­не на дър­жав­на тай­на и да учас­т­вам в раз­ра­бот­ва­не­то на стра­те­ги­чес­ки кон­цеп­ции. Отка­зах мно­го уч­ти­во. Пос­ле по жъл­ти­те па­ве­та на Со­фия срещ­нах един от те­зи, ко­и­то ос­та­на­ха да ра­бо­тят там, и на­у­чих, че раз­ра­бот­ка­та про­дъл­жа­ва, но ве­че за Бъл­га­рия след То­дор.
Тук в ни­ка­къв слу­чай не е ста­ва­ло въп­рос за за­го­вор, а за план за дейс­т­вие – ако не­що се слу­чи с Жив­ков, да не се из­пус­не власт­та.
Ка­те­го­ри­чен съм: ка­то се има пред­вид, че се ръ­ко­во­де­ше от съ­вет­с­ки въз­пи­та­ни­ци, то­ва е би­ло де­ло на съ­вет­с­ко­то во­ен­но ра­зуз­на­ва­не, ко­е­то е за­ло­жи­ло Бъл­га­рия ка­то ек­с­пе­ри­мен­тал­на ба­за за ней­но­то раз­ви­тие след Жив­ков, как­то и да пре­це­нят евен­ту­а­л­на­та си ре­а­к­ция по-къс­но и да за­па­зят Бъл­га­рия в сво­и­те па­ра­мет­ри.
Ка­те­го­ри­чен съм, че та­зи прог­но­за мно­гок­рат­но е ко­ри­ги­ра­на, как­то го изис­к­ва те­ку­що­то и стра­те­ги­чес­ко­то ко­ри­ги­ра­не по тех­но­ло­гия, но са пра­ве­ни са­мо адап­тив­ни ко­рек­ции. Стра­те­ги­чес­ка­та цел не е про­ме­ня­на, ко­е­то не оз­на­ча­ва ни­що дру­го ос­вен за­паз­ва­не на сис­те­ма­та. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то мо­же да се мо­ди­фи­ци­ра, е са­мо тран­с­фор­ми­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт, на ко­е­то сме сви­де­те­ли. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние опо­зи­ци­я­та в мо­мен­та по­ма­га на ко­му­нис­ти­те да нап­ра­вят то­зи пре­ход. В то­ва бе­ше и мо­ят ос­но­вен кон­ф­ликт със СДС, а аз съм един от ос­но­ва­те­ли­те му.
След из­ли­за­не­то си от зат­во­ра на 31 ок­том­в­ри 1989 г. аз за­поч­нах да го­во­ря вед­на­га за та­зи прог­но­за.
– Но поч­ти ни­що не сме чу­ли за то­ва?
– То­га­ва тър­сех жур­на­лис­ти да им раз­ка­жа, но ни­кой не на­пи­са ни­що, стра­ху­вах­те се. Пър­ви­ят жур­на­лист, кой­то ме по­се­ти тук, в до­ма ми, бе­ше пол­с­ки­ят граж­да­нин Вло­дже­мир Пет­ров­с­ки. Да­дох об­шир­но ин­тер­вю на та­зи те­ма. То­ва бе­ше на 11 фев­ру­а­ри 1990 г. Не след дъл­го на­у­чих, че то е на раз­по­ло­же­ние на тай­ни­те ни служ­би. Ето ка­се­та­та с моя и не­го­вия глас. По-къс­но от пол­с­ки жур­на­лис­ти на­у­чих, че Пет­ров­с­ки е на раз­по­ло­же­ние на бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би. Ин­тер­вю­то, раз­би­ра се, не ви­дя бял свят.
На 18 май 1990 г. по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“, в ин­тер­вю с Же­ни Ге­о­р­ги­е­ва от­но­во раз­ка­зах, и от­но­во мъл­ча­ние. Мис­ля, че днес Же­лю Же­лев не­о­с­но­ва­тел­но мъл­чи. Мла­де­нов не ре­а­ги­ра, за­що­то той бе­ше то­зи, кой­то пос­та­вя­ше под за­ви­си­мост на Мос­к­ва Бъл­га­рия и из­пъл­ня­ва­ше то­зи план-прог­но­за. Же­лю Же­лев би след­ва­ло да раз­по­ре­ди раз­с­лед­ва­не – има­ло ли е та­къв план, кой­то да пос­та­вя Бъл­га­рия в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли, и да­ли се­га е в ход. За мен то­ва е ос­но­ва­ние да счи­там, че са­ми­ят пре­зи­дент е за­лож­ник на та­зи стра­те­гия или е при­ну­ден да я из­пъл­ня­ва.
– Но то­ва е мно­го се­ри­о­з­но об­ви­не­ние?
– Да, и аз ще се ар­гу­мен­ти­рам. В ед­но ин­тер­вю на жур­на­лис­та Ев­ге­ний Стан­чев от фев­ру­а­ри та­зи го­ди­на се каз­ва, че съ­вет­с­ки­ят пос­ла­ник в Бъл­га­рия Вик­тор Ша­ра­пов е об­съж­дал с То­дор Жив­ков въп­ро­са за то­ва дър­жа­вен гла­ва на Бъл­га­рия да бъ­де имен­но Пе­тър Мла­де­нов. То­ва е на­ру­ше­ние на Ви­е­н­с­ка­та кон­вен­ция за дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния. Оп­ре­де­ля­не­то на бъ­де­щия дър­жа­вен гла­ва от пред­с­та­ви­тел на чуж­да дър­жа­ва е акт на вме­ша­тел­с­т­во във вът­реш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. То­дор Жив­ков не обя­ви Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, а е бил длъ­жен да го нап­ра­ви. Но въпросът е дали сега новият президент трябва да остави нещата. Той не са­мо че не е обя­вил Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, но до­ри е за­па­зил тра­ди­ци­я­та, ус­та­но­ве­на от То­дор Жив­ков по от­но­ше­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник у нас. То­ва е ка­зал са­ми­ят Вик­тор Ша­ра­пов и е пуб­ли­ку­ва­на не­го­ва­та бла­го­дар­ност към г‑н Же­лев за то­ва, че е за­па­зе­на тра­ди­ци­я­та след вся­ко по­се­ще­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник в Мос­к­ва и зав­ръ­ща­не­то му в Со­фия да бъ­де при­е­ман от дър­жав­ния гла­ва на Бъл­га­рия. Как­во оз­на­ча­ва то­ва?
Аз сно­щи (23.04) в изяв­ле­ни­е­то си пред пар­ла­мен­та спо­ме­нах, че всич­ко, ко­е­то ста­ва там, и кон­к­рет­но фар­сът с до­си­е­та­та, е са­мо де­тайл от то­зи план-прог­но­за.
– Да, ако без­п­рис­т­рас­т­но наб­лю­да­ва от­с­т­ра­ни, чо­век би се въз­хи­тил от съ­вър­ше­ния сце­на­рий и ве­че до­ри не е труд­но да се пред­виж­дат след­ва­щи­те хо­до­ве, за­що­то по схе­ма­та те след­ват ло­гич­но.
– Цел­та на иг­ра­та с до­си­е­та­та и с мно­го дру­ги не­ща е да се из­х­вър­лят зад бор­да оне­зи опо­зи­ци­о­не­ри, ко­и­то тег­лят стра­на­та към ли­бе­рал­но де­мок­ра­ти­зи­ра­не и да ос­та­нат са­мо ле­ви­ча­ри­те, ко­и­то са в рам­ки­те на пе­рес­т­рой­ка­та, за­ло­же­на в план-прог­но­за­та, кой­то пред­с­тав­ля­ва тран­с­фор­ми­ра­не на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт. В спи­съ­ка фи­гу­ри­рат име­на­та на хо­ра, чрез ко­и­то да бъ­дат оне­ви­не­ни ви­нов­ни­те, хо­ра­та да ка­жат „Сти­га, да зат­во­рим та­зи стра­ни­ца“.
Аз нас­то­я­вам ку­ти­я­та да бъ­де от­во­ре­на из­ця­ло. Всич­ко да бъ­де пуб­лич­но дос­то­я­ние, все­ки да мо­же да че­те, да пи­та, съ­о­т­вет­но и да обяс­ня­ва. А там, къ­де­то има съм­не­ния за ма­ни­пу­ла­ция и фал­ши­фи­ка­ция, а ДС е стра­хо­тен майс­тор на фал­ши­фи­ка­ции, там да вле­зе вед­на­га в си­ла про­ку­ра­ту­ра­та и да бъ­дат съ­де­ни как­то до­нос­ни­ци­те, та­ка и про­фе­си­о­нал­ни­те ма­ни­пу­ла­то­ри и оне­зи, ко­и­то са пос­та­вя­ли стра­на­та в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли.
– И Ва­ше­то име се спря­га в спи­съ­ка на до­нос­ни­ци­те.
– При тях ня­ма ни­що слу­чай­но. Те уме­ят да из­пол­з­ват мо­зъ­ци­те и ако от не­що съм до­во­лен в жи­во­та си, то е, че не мо­жа­ха да ку­пят моя. То­ва ми кос­т­ва­ше мно­го – ед­на пре­въз­ход­на ди­сер­та­ция без ни­как­ва кри­ти­ка не бе­ше за­щи­те­на. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ед­на пре­въз­ход­на кни­га по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не не бе­ше из­да­де­на.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ме раз­де­ли­ха със съп­ру­га­та, ко­я­то мно­го оби­чах. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че 13 го­ди­ни не мо­жех да виж­дам си­на си, ко­го­то бо­гот­во­рях.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в зат­во­ра ми тро­ши­ха кит­ки­те и реб­ра­та, тре­ти­ра­ха ме с хи­ми­ка­ли и по­лу­чих ту­мор на над­бъб­реч­на­та жле­за.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в ре­зул­тат на жес­ток тор­моз над брат ми той се­га е бо­лен от рак и жи­вее пос­лед­ни­те си дни.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ко­га­то през 1983 г. ме арес­ту­ва­ха на из­ли­за­не от френ­с­ко­то по­сол­с­т­во, къ­де­то вля­зох, но из­ля­зох без па­кет и ми ка­за­ха, че съм ос­та­вил бом­ба, ба­ба ми по­лу­чи мо­зъ­чен ин­султ и по­чи­на. Два ме­се­ца ме дър­жа­ха в Дър­жав­на си­гур­ност, пос­ле ме пра­ти­ха в луд­ни­ца­та за из­с­лед­ва­не, но нап­ра­вих стра­хо­тен блъф. За­я­вих, че в ня­кол­ко по­сол­с­т­ва съм де­по­зи­рал ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния, че съм на­пъл­но нор­ма­лен, та­ка че, ако ис­кат, още ут­ре мо­гат да ме обя­вят за луд. Не пос­мя­ха. След ед­на го­ди­на пак ме арес­ту­ва­ха. Го­ди­на и по­ло­ви­на по-къс­но дя­до ми Ян­ко на­у­чил то­ва от „Сво­бод­на Ев­ро­па“ (ро­ди­те­ли­те ми не са пос­ме­ли да му ка­жат ис­ти­на­та) и се­дем дни след по­се­ще­ни­е­то при мен в зат­во­ра е би­ло пог­ре­бе­ни­е­то му.
– Кой ще съ­ди те­зи хо­ра, ще стиг­не ли един вес­т­ник да се пуб­ли­ку­ват име­на­та им?
– Тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да бъ­дат съ­де­ни. Не тол­ко­ва жес­то­ко, как­то те ни съ­де­ха. Мо­же да са в хо­те­ли-ше­ра­то­ни, но да бъ­дат осъ­де­ни и зак­лю­че­ни!
Ко­га­то из­ля­зох от зат­во­ра, се опи­та­ха да ме пред­с­та­вят ка­то кръ­во­жа­ден пи­рат с нож в ус­та­та. Пос­ле ка­за­ха – да, би­ли са го в зат­во­ра, мръд­нал е не­що. И то­ва не ми­на. Се­га из­ва­ди­ха оръ­жи­е­то – той бе­ше наш чо­век, от­ка­же­те се от не­го, не ви е ну­жен на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Но аз ня­ма да мръд­на от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за­що­то имам на­ме­ре­ние да до­ве­да бор­ба­та, ко­я­то съм под­х­ва­нал, док­рай. С те­зи, ко­и­то са с мен и ми вяр­ват.

[Интервю на Радостина Трайчева във в-к "Подкрепа" бр.18/30.04.-07.05.1991 г., публикувано и на стр.293-297 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ(Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].