Книги за Стамболов, Рейгън и Буш на бюрото, добре изгладена бяла риза и костюм, и разбира се – познатото ни волево лице – тази обстановка в кабинета на г-н Янко Янков неволно ме накара да го запитам:
– На коя дата сте роден?
– На 13 август 1944 г. Любопитното е, че съм роден на 13 август – неделя. Моят син трябваше да се роди на 13 август, падаше се да бъде вторник. И той се роди два месеца по-рано. Но се роди на 13 юни, в неделя. Моят роден брат бе роден на 13 февруари, а неговата дъщеричка се появи на белия свят на 13 юни в неделя. Така ме подредиха комунистите, че детето си не бях виждал 13 години!... Ето, това интервю за нов вестник също давам на 13, ама април...
– Бихте ли разказал някакъв спомен от създаването на СДС, тъй като напоследък пак се правят инсинуации, че едва ли не Вие сте дошли последен в тази коалиция, а аз си спомням една от първите сбирки в дома на Стефан Гайтанджиев, на която присъствахте, току-що освободен от затвора. Това беше седмици преди юридическото учредяване на СДС...
– Излязох от затвора на 31 октомври 1989 г. На седемнадесетата минута бях в американското посолство. Вечерта отидох при родителите си. С пропуск от американското посолство присъствах на Екофорума. Същия този ден с останалите дейци, които вие познавате, започнахме да създаваме предпоставки за образуването на СДС. За повечето от тези хора бях чул, че съществуват, година, година и половина преди това. Имената на някои от тях ми бяха станали известни, докато бях в затвора. Събитията пред „Кристал“, случили се няколко дни преди моето излизане от затвора, също ми бяха известни от информацията, която получавах чрез осъдени за криминални деяния затворници. Но аз си задавах въпроса: "-Всичките тези, провъзгласявани вече за дисиденти, ги няма при мен в затвора, нито пък аз съм при тях. Значи между мен и тях има разлика!" А пък няколко месеци преди това баща ми, като разбрал, че е създаден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, отишъл при „големците“ в него и пожелал да установи контакт с тях, за да съдействат да бъде облекчена моята участ. Но те му казали, че с политически затворници и врагове на родината и на системата не се занимават. От този отговор на мен ми беше вече ясно защо не са при мен в затвора, и че вече е подготвена почвата те да бъдат бъдещите лидери на България. А такива като мен, каквито по онова време имаше доста, особено от турското малцинство, ще трябва да бъдат елиминирани. Практиката и днес показва, че тази директива продължава да действа. Тенденцията въобще да не бъдат допускани в политическия живот наказваните по времето на Живков се засилва, поради това и аз неведнъж съм имал проблеми в СДС. А последните опити за отстраняването ми дори не се крият от печата. Например преди няколко дни във в-к „24 часа“ имаше интервю с Румен Данов, който е съветник на Желев по въпросите на националната сигурност. То завършва с думите, че подадената на СДС от президента ръка може да увисне във въздуха, ако хората около Янко Янков надделеят. Очевидно в президентството са обсъждали, че единственият начин тяхната стратегия да бъде взривена, е „хората около Янко Янков“ да станат мнозинство в СДС. Интервюто на Р. Данов го приемам и като инструкция към президентските хора в синята коалиция за по-силна конфронтация с Партия Либерален Конгрес...
– Това усещате ли го в отношението към Вас в СДС?
– Да. Това е твърде очебийно.
– От кого се изразява тази негавистична линия?
– Бих казал, че тя не е съсредоточена в един или двама от лидерите, а е един добре изграден механизъм на взаимоотношения между кръг от лидери.
– Бихте ли назовали имена?
– Ще назова, но ще започна малко по-отначало. Тази стратегия се развива далеч преди последната конференция на СДС. Първият, който я подхвана, беше Александър Йорданов, вторият – Венцислав Димитров. Тяхната теза беше – ето, такава малка партия като Либерален Конгрес, как ще взима решения заедно с всички нас? Това беше само 2–3 месеца, след като се бяхме върнали в коалицията. А ние влязохме за втори път в СДС със 146 общински структури. Нашите структури се изграждаха в противоборство с червените структури на БСП и с външно оцветените в синьо, но дълбоко законспирирани в червено структури на СДС по места. Всичките ни организации са изградени извън червените парници, в които избуя СДС. И когато ние трябваше да влезем в коалицията, бих казал, че 50-60 % от нашите структури се обявиха категорично и казаха, че ще бъдат съгласни по места да влязат в КС само ако изгоним АСП от СДС. Аз се радвам, че ние помогнахме този мутант на БСП да излезе от СДС. Нашите звена по места ни поставиха въпроса и за ОХДЦ, партията на Стоян Ганев, а също така и за партията на Юли Павлов – ХДС... Когато започнаха нападките срещу Партия Либерален Конгрес – от страна на Ал. Йорданов и В. Димитров, на тях им беше удобно да повтарят комунистическия мотив, че Янко Янков сам е партия. Добре, ама само два месеца след това на Конференцията на СДС беше констатирано, че Партия Либерален Конгрес е шестата по големина партия в коалицията. Това ги уплаши. Нещо повече, на самата конференция представители на Партия Либерален Конгрес бяха твърди като един и показаха през цялата работа на форума абсолютно антикомунистическа линия. Те не се страхуваха да освиркат оня, който малко или много се опитваше да лавира. И освиркването го усетиха хора, които не бяха свикнали да бъдат посрещани така.
– Кои партии в СДС усещате, че Ви подкрепят?
– С изключително антикомунистическа или по-точно декомунизационна функция са се нагърбили повечето от партиите, или по-точно – техните представители в Националния координационен съвет. По места не мога да застана с абсолютната увереност зад подобно твърдение, защото там позициите на мимикриращите демократи традиционно са по-силни. Категорично мога да твърдя, че с твърда декомунизираща роля са се заели „Екогласност“, КЕП, БДФ, ДГИ на Гагалов. Специално бих искал да изтъкна НСДП. Тя цялата е изключително твърда в позицията си... Някои от партиите при определени условия също са готови да приемат подобна стратегия, но част от тях имат свои вътрешни проблеми.
– Не считате ли, че в някои партии това е мнима твърдост, бих я нарекъл синдрома „Подкрепа“. Положително си спомняте, че в един период от развитието на СДС „Подкрепа“ беше като че ли най-антикомунистическата, най-организираната и най-принципната политическа сила в коалицията, но после направи завой. Същото се случи и с друга партия, Ваш „първи братовчед“. Дори в това интервю не споменахте името на г-н Куртев, не зная какво е неговото становище по наболелите сега въпроси...
– Те имат проблеми вътре в партията.
– Аз също много симпатизирам на поведението на НСДП, но нейните лидери също не са били в затворите. Някои пък твърдят, че техният антикомунизъм е дирижиран от самите комунисти. По какво можем да разпознаем принципното поведение от демагогските мимикрии? До неотдавна и радикалдемократите бяха доста шумни антикомунисти...
– Прекарах 6 г. в затвора и 4 г. преди това като безработен, почти в нелегалност, така че имам голям усет за подобни неща. Усещам, че немалка част от сегашните лидери по-късно ще създават проблеми, но все пак като политик на настоящия етап предпочитам да използвам тяхната енергия и инерция. Искам да споделя и следното. Бях на лечение в Мюнхен точно по времето, когато беше запален Партийният дом на БКП. По телефона се свързах с д-р Бойко Пройчев, който тогава беше мой заместник в партията. На въпрос за това, че комунистическият печат реве кански против Тренчев и му създава образа на голям антикомунист, д-р Пройчев ми каза, че на прием в Американското посолство е попитал приятеля си д-р Тренчев: Какво може да се направи, така че да не го арестуват и да не го осъдят като „подпалвач“? Тренчев се изсмял и му казал: „Не се безпокой, това е само един цирк. Те искат да ме направят известен като Вацлав Хавел.“ Тогава аз попитах Пройчев: „Кои са тези, които искат да го направят известен?“, а той ми каза: „Че кои могат да бъдат, то е ясно – тайните служби.“ Видяхме, че това беше потвърдено. И те му направиха голям имидж тогава. Много хора се поддадоха на антикомунистическия образ на д-р Тренчев, изработен от самите комунисти. По същия начин сега се създават митове и за други лидери. Така беше изработен и имиджът и на Стефан Софиянски. Той ще бъде издигнат в политическото тяло на СДС и ще замести Ст. Ганев като председател на ОХДЦ.
– Вие считате, че този човек не заслужава доверието на демократичния електорат?
– Аз бих искал да се лъжа, но усетът ми показва, че с него ще имаме проблеми.
– Един съвсем частен въпрос. Не считате ли, че сте подведен от д-р Бойко Пройчев?
– Не, защото нашият разговор си остана само между нас. А след това събитията показаха какъв всъщност е д-р Тренчев.
– Но по-сетнешното поведение на д-р Бойко Пройчев не Ви ли кара да мислите, че той е по-близо до хора като д-р Тренчев, отколкото до хора като Вас?
– Не бих имал нищо против да го публикувате, че Бойко Пройчев... Ето това е компютър, който виждате, че се намира в офиса на Партия Либерален Конгрес. Този компютър, заедно с още един друг, получихме от САЩ на името на тогава формиращата се наша партия. Но тъй като още не бяха регистрирани партиите, компютрите бяха изпратени на мен като лидер и на д-р Пройчев, като мой заместник. Само че на домашните ни адреси. Другият компютър до ден-днешен се намира в дома на Бойко Пройчев и той отказва да го предаде. Това разкрива неговия морал на дребно. А когато един човек има порочен морал на дребно, в политиката този морал често води след себе си катастрофални последици. И въобще не се учудвам, че Бойко Пройчев е един от политическите съветници на Тренчев и такава е стратегията на КТ „Подкрепа“. Пребиваването на Пройчев сред хора като нас в Партия Либерален Конгрес беше временно и той твърде скоро разбра, че тук не може да вирее. Затова отиде там, където климатът е по-благоприятен за особи като него.
– Г-н Янков, къде според Вас при сегашните лидери в нашата обичана и уважавана коалиция СДС се простира границата между службогонството и откъде започва истинският антикомунизъм?
– На СДС още при раждането му бе възложена задачата да генерира фалшив антикомунизъм. Това беше възложено от самите комунисти. Известно е, че те създадоха официално СДС и днешният голям лидер на БСП Чавдар Кюранов беше член на първия Координационен съвет на СДС. А също и други като него, проф. Иван Николов, например... Впоследствие СДС поне в национален мащаб започна да се очиства от подобни личности. Голяма част от тях, по волята на своите господари, отидоха в нови разпределения. Считам, че НКС на СДС е чист поне за 60 процента от състава му. На много от лидерите обаче им липсва политически опит да бъдат последователни и често пъти влизат в капаните на комунистите. Спомням си например как мнозина от сегашните лидери не ми вярваха, когато им говорех кой е Дертлиев и кой Ж. Желев, но сега вече се убедиха, че казаното е било истина. Къде обаче опира въпросът за истинския антикомунизъм? В последно време това е много важен въпрос, защото сега и на хората от улиците е ясно кой лъже и кой не. Това се познава по действията на лидерите. Оня, който в парламента гласува или участва в дейности, задържащи парламентарната работа, естествено мимикрира, използва фалшивия антикомунизъм. В парламентарната група на СДС такива „народни избраници“ никак не са малко. В НКС на СДС фалшивият антикомунизъм опира до това, че мнозина търсят компромис с ДПС, с президента, с хората на президента и кабинета.
– Вие употребихте една много ключова дума: „капаните на комунизма“, а така също засегнахте политическата неопитност и дребния морал на някои политици, но не става ли въпрос и за други, доста по-универсални капани – икономически интереси, властта като средство за удовлетворяване на себични амбиции?...
– Това са изключително силни фактори, аз още в началото на 1990 г. започнах да говоря, че предназначението на Указ 56 е именно да създаде нова червена мафия с икономическа мощ, която да гарантира безметежност на бъдещите капиталисти в България. За съжаление и по този въпрос тогава никой не ми обърна внимание. А икономическите капани на комунизма са изключително силни в момента. Познавам някои лидери, които, убеден съм, не са били вербувани от ДС, но премълчават много неща, тъй като са включени в определени икономически игри...
– Не смятате ли, че лица като Венцислав Димитров, Илко Ескенази, Валери Борисов и пр. са едни от родителите на Указ 56?
– То се знае. И неслучайно Иван Вечерников, нашият секретар, даде интервю за връзката на ОХДЦ с финансовата мафия и това беше формалната причина да се постави въпросът за замразяване участието на Партия Либерален Конгрес в СДС.
– А Вие как се чувствате сред подобен кръг хора в НКС на СДС? Тъй като те явно за друго не могат да Ви упрекнат, постоянно се изтъква, че в миналите избори сте участвали като съперник на СДС, пък и реално беше така...
– По време на едно от заседанията на НКС този аргумент за пръв път го използва В. Димитров, на което аз казах: винаги съм бил и винаги ще бъда против СДС, в което главна роля играят Ж. Желев, П. Симеонов, Ст. Гайтанджиев, В. Димитров, М. Неделчев, Ал. Йорданов, Ст. Ганев... срещу такъв СДС винаги ще бъда и не е възможно да не бъда, защото ако не се противопоставям на такъв СДС, аз няма да мога да съдействам на другия, истинския СДС, за което хората мечтаят и за което гласуваха и се надяваха, че ще могат да го видят, т.е. антикомунистическия, декомунизиращия СДС! Така че, когато се говори за СДС, нека да имаме предвид, че съществуват, условно казано, два подхода или два вида СДС. Единият е на пропрезидентските, на манипулируемите и внедрени лидери, а другият е на твърдия електорат, който иска да види разграждането на социализма.
– Г-н Янков, не се ли страхувате от т.нар. отлюспване?
– Партия Либерален Конгрес е израснала в противоборство със СДС и ние показахме, че можем спокойно да съществуваме като политическа формация и извън СДС. За нас работата в коалицията е въпрос на стратегия. Стратегията е да се спаси обаянието на синята идея, ясният, силният декомунизиращ се СДС и тъй като такъв шанс има, ние затова се върнахме.
– Според Вас монархическата идея в състояние ли е да консолидира и да мобилизира СДС?
– Тя може да помогне изключително на СДС, защото в доминиращата си част се осъществява от силно антикомунистически настроени личности. Специално Партия Либерален Конгрес е поддръжник на т.нар. легитимистки подход. Ние считаме, че Търновската конституция не е отменена формално юридически и в момента България е монархия. Това е юридическото положение, фактическото, разбира се, е друго. Но монархическата идея е една от полезните идеи, на чиято широка подкрепа СДС би трябвало да се опре.
– При сегашния състав и състояние на СДС възможно ли е да бъдат предизвикани и спечелени едни нови парламентарни избори?
– Мисля, че съм изправен пред деликатна ситуация. От една страна, аз не съм от хората, които се страхуват и биха спестили някои истини поради тънки сметки, но от друга, има опасност това интервю да послужи като формален повод Партия Либерален Конгрес пак да бъде отстранена от СДС и СДС да загуби една непримирима антикомунистическа партия... Вярвам, че СДС сега има възможност да се консолидира и тази възможност не бива да се пропилява. Малко или много в президентството са разбрали, че аз съм един от хората, които могат да повлияят много върху стратегията на СДС. Ако бъда отстранен, за себе си и за партията не се притеснявам. Тя ще съществува! Но дали няма да пропуснем шанса да декомунизираме България?
– Г-н Янков, не се ли чувствате бяла врана сред юристите политици?
– За мен целият въпрос е не само до юридическата диплома, а до общата позиция на човека. Често пъти съм казвал и продължавам да твърдя: понятията юрист и комунист са несъвместими. Човек, ако е юрист, не може да бъде комунист. Степените на ерозиране на юридическото от комунистическото са различни. Но наистина между юристите се чувствам най-неуютно. Езикът на юристите е най-разбираем, а становищата са най-неприемливи. И все пак аз съм председател на Съюза на юристите демократи в България. Организацията, която се противопоставя на казионния юридически съюз. Непрекъснато работя с много юристи, а в нашия устав е записано, че в Съюза на юристите демократи могат да членуват само колеги, които са репресирани от комунистическата система и които не са участвали в мръсни дела.
– Бихте ли разказали някакъв епизод от времето, когато бяхте жертва на подобни дела, нещо от спомените си в затвора? Вярно ли е, че сте затварян в дунапренена килия и сте държан в продължение на седмици в абсолютна изолация?
– Нещо повече, в разстояние на година и четири месеца бях сред осъдените на смърт...
– Това и на други затворници се е случвало. Но съществува ли т.нар. запечатване, тази дунапренена килия или тя е плод на въображение, което желае да създава ужаси?
– Съществуваше, безспорно. Едва миналата година я развалиха. Бил съм в нея, но тя не ме е впечатлявала особено много. Но без смъртна присъда, аз бях сред осъдените на смърт. Изтърпях 6 г. в затвора през повечето време абсолютно изолиран, без да се срещам даже със затворниците от кошмарното 7-о режимно отделение. Не ми разрешаваха да разговарям с никого освен със старшината надзирател в продължение на 4 или 5 месеца. За всичко това пиша книга, в която ще разкажа доста неща... Освен дунапренената килия се прилагаха и други изключително силни средства за въздействие. Например в килия, която е предназначена за един, максимум за двама души, могат да те затворят с 14 души. Нямаш възможност нито да се подпреш, нито да помислиш, че можеш да спиш. В такива килии съм бил няколко седмици. Просто спиш прав. Всички са в това положение. Не е възможно дори да клекнеш. И след това се прави точно обратното. Месеци наред си сам в килия и не можеш да видиш и чуеш никого. Нито пък да зърнеш слънчева светлина. Електрическа лампа денонощно ти свети в очите... Когато Луканов започна да крещи, че е поставен при нечовешки условия, се засмях, защото той е бил в килиите на „Развигор“ 1, при това вече две килии са направени за една и е спал на легло с пружина, а аз спях върху голия циментов под.
– Бихте ли разказали нещо за Вашия приятел от затвора Ахмед Доган?
– С Доган наистина бяхме в братски отношения в затвора. И с други хора ни свързваше много дълбоко приятелство. Имаше един доктор – Ибрахим Мерт, сега живее в Турция. Бил е главен лекар на детско отделение в гр. Опака, Разградско, попаднал в затвора за шпионаж, една съвсем измислена история... Мерт работеше като санитар в Затворническата болница и бе известен като д-р Алексиев. Може би най-голямата заслуга за конспиративната ни дейност срещу режима на Живков в затворите и между затворите принадлежи именно на д-р Алексиев, или Ибрахим Мерт. Той имаше възможност да посреща и изпраща всички онези, които влизаха в Централната затворническа болница от всички затвори. Той разпределяше нелегалната информация между затворите и политическите затворници. Провокации нямаше. Използвахме и криминалните, за които бяхме установили чрез много проверки, че могат да бъдат лоялни. С Доган си кореспондирахме от Пазарджишкия затвор. Истината е, че ако майските събития през 1989 г. бяха организирани, те минаваха през Доган, през мен и през д-р Алексиев. От затвора. Д-р Алексиев беше човекът, който направи възможно това. Той ме и спаси от смърт, заедно с д-р Стоянова, която беше племенница на бившия министър Димитър Стоянов, заради което не бяха я вербували, и като лекар по душа проявяваше изключително човешко отношение към болните. От Военната болница беше дошъл д-р Никола Маджунов и ми беше дал „лекарства“, предизвикващи свръхвисоко кръвно налягане. Явно, някой е целял да получа инсулт или нещо подобно. Но благодарение грижите на д-р Стоянова и на д-р Ибрахим Мерт оцелях...
– Вие считате, че Ахмед Доган не е сътрудничил на ДС в затвора. Но как приемате една скорошна публикация на човек от неговата партия, че е бил заведен с хеликоптер и е говорил пред протестиращи турци през май 1989 г., призовавайки ги да си разотидат и да не обиждат властта?
– Истина е, че за два месеца около майските събития Доган изчезна от затворите. Между затворниците се пусна слух, че отново е на разпит на „Развигор“ 1. След като излязохме от затворите, аз го питах и той каза същото. Дали през това време от „Развигор“ са го извеждали с хеликоптер в турските райони или не, не мога да кажа. Не го изключвам като възможност.
– Преди няколко месеца бивш високопоставен служител от ПГУ на ДС направи изявление, че Доган е бил агент на тайните служби години преди влизането му в затвора...
– Дали преди влизането си в затвора е бил агент на ДС, нямам представа. За след затвора – също не мога да бъда категоричен. Но съм убеден, че по време на Великото Народно събрание и малко преди това е бил оплетен в много мрежи. Така той помогна на комунистическия режим да реанимира и да настъпи отново против нас. Това не мога да го простя на моя приятел от затвора. В момента България се намира в изключително тежко състояние и една от главните причини и един от главните виновници за това е Ахмед Доган, чрез ДПС, което влезе в услуга на ДС и КГБ.
– Но Вие бяхте на първите избори заедно с него и братски воювахте срещу комунистите...
– Да. Но има един афоризъм, който гласи: Когато пред теб се затворят всички врати, веднага се отварят всички капани. Пред мен се затвориха всички врати към политиката чрез СДС през пролетта на 1990 г. П. Симеонов, Ж. Желев и всички останали решиха, че съм неудобен да участвам в тяхната политика и ме отстраниха от „Кръглата маса“ и от КС на СДС. Веднага след това ми се отвориха капаните. Капанът ДПС. Аз участвах в изборите самостоятелно като председател на ръководената от мен партия, а не от ДПС, но истината е, че повече от половината от електората в моя избирателен район, Сунгурларе и Руен, бяха турци и те гласуваха за мен по указание на ДПС. Тогава може би някои са разчитали чрез приятелството с Ахмед Доган да ми сложат юзда...
– За Вас обаче се появиха информации още във в-к „Факс“, че сте сътрудничели на ДС...
– Не само във „Факс“, а и в „Труд“. Но ако ви е направило впечатление, тъй като беше съвсем прясно моето излизане от затвора и имаше достатъчно свидетели на поведението ми там, „експертът по досиетата“ Тамбуев никъде в своите публикации не засегна този период. Той твърдеше, че моето „сътрудничество“ с ДС било по времето, когато съм бил научен работник и продължило кратко време. Това не е вярно и не може да бъде вярно. Преди години бе направен опит да ме привлекат към кабинета на Петър Младенов, където се разработваха политически прогнози. Бях един от малкото юристи, който разбираше от прогнозиране на политически процеси и дисертацията ми беше на същата тема. Това бе единственият опит да ме привлекат за някаква дейност към тях. Твърдяха, че всичко е на научна основа, но трябваше да подпиша документ, че ще пазя държавна тайна. Отказах. Няма и не може да има документ, на който да съм се подписвал, че ще пазя държавна тайна или че ще доноснича срещу някого. Затова след излизането ми от затвора започнах спокойно и свободно да говоря за пълна гласност по отношение на всичко. Със Семерджиев по-късно водих диалог на „Кръглата маса“ за пълен достъп до т.нар. досиета и непрекъснато го поставям този въпрос.
– Как ще се казва книгата, която пишете за Вашия живот?
– Очаквам след около 20 дни да излезе книгата, която ДС забрани през 1977 г. Тя се казва „Прогностика – теоретико-методологически проблеми“. Тогава бе приета като научен труд от Научния съвет на Института по науките за държавата и правото, където работех. След около месец-два ще види бял свят друга моя книга, представляваща сборник от мои интервюта, декларации, политически изявления и пр. Озаглавена е „Документ за самоличност“. А третата книга, която подготвям и ще бъде чисто мемоарна, съм я нарекъл „В чертозите на призрака“. Тя ще хвърли светлина върху това, колко „щастливо“ е живяло моето поколение в „приказните дворци“ на комунизма...
– Вече трета година издавате и разпространявате по един възрожденски начин в-к „Либерален конгрес“. Каква е целта Ви?
– Не търся финансова възвръщаемост, затова вестникът го разпространяваме безплатно. Имам две фирми, печалбите от тях, вместо да ги трупам в джобовете си, ги използвам за пропагандиране на нашите идеи чрез вестника. Аз лично гледам на в-к „Либерален конгрес“ като продължение на позивите, за които бях арестуван, с тази разлика, че позивите ги пишехме тайно, а сега вече имам възможност да използвам официално напечатан позив.
– Един последен, банален, но общочовешки въпрос. След всичко преживяно, щастлив ли сте?
– За различните хора понятието щастие е твърде специфично. Почти съм щастлив. Бих казал, доволен. Говори се, че най-щастливи са хората, при които професия и хоби съвпадат. При мен е така. Занимавам се с наука, по-точно с политология. Отново съм възстановен на работа в Института за правни науки, участвам и в политиката. И съм доволен, че съм един от малкото политици, които имат собствен облик, върху който никакви амбиции и субективни желания не могат да повлияят... Безумно обичах съпругата си и боготворях сина си. Съпругата предпочете да бъде против мен. Не є го простих и никога няма да є го простя. Не сме се виждали и не желая да я виждам. Със сина ми, когото не бях виждал 13 години, сега се виждаме не само всеки ден, а почти по няколко пъти на ден. Доволен съм, че той се оказа добро дете. Вече е голям, студент е. Учи редовно физика и задочно – право. Много други рани обаче не могат да зараснат. Брат ми беше жестоко тормозен и почина от рак миналата година. Майка ми и днес не може да се отърве от кошмарите, които е изживяла от ДС, баща ми – също. Но ще продължа да вървя напред, защото вярвам, че с действията си поне малко помагам подобни трагедии в нашето общество да не се повторят...
(Интервю на
Васил Василев във
в-к "Огледало" бр. 1,2 и 3/1993 г., публикувано и на стр. 560-570 от книгата на
проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994.
- 640 с.).
