На 2 и 3 декември 1989 г. в Малта се състоя т. нар. „Среща на върха” между президента на САЩ Джордж Буш (Старши) и съветския лидер Михаил Горбачов, на която са били подписани т. нар. Споразумителни протоколи, Преамбюлът и работната част на Договора по които са поместени върху четири (4) листя и съдържат 39 (тридесет и девет) абзаци, и съгласно международната правна сила на които бе сложен край на Студената война.
Тази среща между двамата, всъщност, е била втората, след като преди това те са се били срещнали на 30 май 1988 г. по време на посещението на президента Роналд Рейгън в Москва.
Съгласно текста на абзац 5-ти „в името на оцеляването на цивилизацията двете страни взаимно се задължават да превърнат обществата на двете държавни обединения в общества с пазарна икономика, основаваща се върху частната собственост, управлявани от свободно избираем парламент и независимо правосъдие”. От семантична гледна точка САЩ се задължават да бъдат това, което, всъщност, абсолютно винаги са били. За СССР, обаче, въпросното споразумение означава драматичен демонтаж на държавността и фактически край на партиите и държавите от болшевишки тип. Не е случаен факт, че в това Споразумение - както, впрочем, и във всичките други споразумения между същите две страни - въобще не е било предвидено прилагане на наказателна „нюрнбергска” процедура срещу военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и системно човеконенавистническа идеология. Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт.
Всичко това, разбира се, съвсем не е било случайно, тъй като не е било възможно създателят на Наказателния статут от 1945 г. да не се е бил досетил за възможността да приложи поне една малка част от формулираните в него принципи 45 години по-късно.
Пределно ясно е очевидно, че „Договореността в Малта” е била предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”. Което означава, че е очевидно, че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило в политиката се нарича Западът, са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят с някаква друга.
Така, очевидно, САЩ са показали достатъчно ясно, че съгласно техните стратегически интереси „бъдещите посткомунистически страни” няма да имат задължението да излизат вън от рамките на т. нар. „Латиноамерикански модел” на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.
(Откъс от книгата на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").
Няма коментари:
Публикуване на коментар