2009-11-08

ПРАВОСЛАВИЕ И КАПИТАЛИЗЪМ



Съществува ли „Православен дух на Капитализма?”

А. Културата, в най-дълбоката основа на която са заложени преди всичко религиозните обичаи и вярвания, несъмнено представлява интегрална обща сума от придобитите в практиката характерни черти на поведението, които са характерни за членовете на дадената общност.

Един от първите автори, които са обърнали специално внимание на връзката между религиозните обичаи и вярвания, заложени в съответните културни феномени и в икономическото поведение на човека, и в крайна сметка върху икономическото развитие на обществото, несъмнено е Макс Вебер. Така, след Вебер и именно благодарение на Вебер, връзката между икономиката и религията днес се приема за тривиален, теоретично осмислен и емпирично доказан факт. В своето знаменито, най-четено и най-оспорвано произведение „Протестантската етика и капитализмът” той е обосновал тезата, че именно протестантската етика е била дала най-дълбоката и най-всеобхватната същностна легитимация на индивида, характеризираща го като „Човек-Творец” (Homo Creator), благодарение на която той скъсал със сковаващата неговата икономическа инициативност колективистична традиция, бил окуражен да се посвети на своята работа, осъзнал перспективите на индивидуалното предприемачество, и така в крайна сметка се формирал и утвърдил като „Икономически Човек(Homo Economicus) и направил възможно съществуването и на самия т. нар. „капитализъм.

Впрочем, разглеждайки въпроса за връзката между протестантската етика и капитализма Макс Вебер изрично отбелязва, че самото съществуване на капитализма не е достатъчно условие, за да се наложи някаква единна етика[1], тъй като сам по себе си пазарът или е морално неутрален, извън морален и надморален, или е изобщо аморален; и че тъй като само по себе си капитализмът не създава и не възпроизвежда моралните условия на своето съществуване, те трябва да бъдат привнесени отвън именно чрез религията, за да ограничат и обуздаят вътрешните тендинции на пазарния манталитет. Във връзка с това Макс Вебер е подложил на специално изследване както релацията „религия - пазар” и „религия - икономика”, така и връзката с икономиката на отделните контретни релегии, при което, обаче, все пак по същество е бил фиксирал своето внимание преди всичко именно върху влиянието на протестантската вяра и етика върху икономическото поведение на човека и икономическото развитие на обществото.

Така, едва в последните години редица автори, като напр. Р. Дж. Барро, Р. М. МакКлири и Р. Гуо са обърнали внимание на въпроса относно влиянието върху индивидуалното икономическо поведение и националния икономически ръст на другите национални и отделни религиозни култури. Така, в основата на техните изследвания е залегнало схващането за най-общото седемареално класифициране на световните икономически култури, а именно:

ÞАфрикански ареал, обхващащ 16,7% от територията на Земата и 11,1% от световното население;

ÞИзточно-Азиатски ареал, обхващащ 12,7% от теритирията и 33,6% от населението на света;

ÞИзточно-православен ареал, обхващащ 15,9% от територията и 4,9% от световното население;

ÞЗападен ареал, обхващащ 23,6% от територията и 12,2% от населението на Земята;

ÞИндийски ареал, обхващащ 2,7% от територията на Земята и 19,2% от световното неселение;

ÞИслямски ареал, обхващащ 13,2% от територията на Земята и 10,5% от световното население;

ÞЛатиноамерикански ареал, обхващащ 15,3% от световната територия и 8,4% от населението на Земята.

Б. В сравнение с всеки друг социален ред или строй капитализмът се отличава и характеризира преди всичко именно с изключително високата степен на рационализация на живота, която е продект едновременно както на обективната пазарна рационалност, така и на адекватната индивидуална рационалност, привнесена от протестанизма. Подчертавайти този именно факт Р. Легутко обръща специално внимание на това, че съществува изключително съществена разлика между докапиталистическия пазар (и забогатянаве), от една страна, и капиталистическия пазар (и забогатяване) от друга страна, тъй като първото забогатяване, характеризиращо се със своето пиратство, авантюризъм, безскрупулност, прахосничество за комфорт и лукс, безделие, консумативност и охолство, бива категорично измествано, изтласквано и отхвърлано от историческата сцена от второто забогатяване, характеризиращо се със системата на свободното стопанство, изискваща умереност, разумни действия, предпазливост, предприамчивост, рационална организация на производството и търговията, продуктивност, постоянни уселия, ограничения на лукса и прочее, издигайки идеала за конкуренция над идеала за идиличното безделие[2].

Така, именно благодарение на изследванията на Макс Вебер става ясно, че именно протестантството осъществява оптималното съчетаване на индивидуалната и пазарната рационалност, благодарение на което то създава не просто дух на пазара, а именно дух на капитализма; че наред с другите условия именно благодарение на високорационалистичния протестантския етос са били станали възможни капиталистическата икономика и самият капитализъм, характеризиращи се със своето универсално значение и валидност за света; че, всъщност, универсалното значение и валидността се отнасят съвсем не до самият протестантски етос, а до създадения с неговото участие капитализъм, превърнал се от регионален в мондиален феномен.

Всъщност, всяка религия, бидейки по своята най-дълбока същност именно регулативен механизъм, има функцията да наложи като свръхценностни онези именно мотиви, които са в състояние да осъществят обуздаване, лимитиране или дори унищожаване на спонтанната поведенческа импулсивност и да внесат поведенчески ред и организираност. Така, трансцендирайки екзистенциалното в метафизично, религията формира и налага определена семантично-целево параметризирана система, в рамките на която са зададени моралните основания на всекидневието, благодарение на които основания „се снема” напрежението между „отвъдно и отсамно” и на преден план се налага съзнанието, че чрез своето лично действие в този именно (отсамен, тукашен) свят човекът изпълнява Божията воля. Акцентирайки именно върху идеята за „притежание на божественото” и „рационалистично реализиране на божествените изисквания в рамките на земния живот на човека” протестантството по същество се е превърнало в светска релегия.

Онова, което в случая нас ни интересува е православието не е създало свой собствен трудов етос, подобен на протестантския, тъй като ценностите на животът в православието са актентирани като свързани с видението на отвъдните светове, а не със земния свят; тъй като съгласно православните схващания реалното участие на човека в житейските събития е преди всичко мистерия, екстаз и смирение, а не рационална активност; тъй като в етоса на православието индикатор за богоугодност е не просто бедността, дори не и нищетата, а именно „нищостта”, схващата като тотална липса не само на материални, но и на каквито и да са духовни, феномени.

Онова, което в случая нас ни интересува е че докато върху основата на протестантството е бил станал възможен девизът на „Дженерал Мотърс” „Ние правим пари, защото правим коли”, т. е. защото произвеждаме; докато върху основата на конфуцианството японските автопроизводители са били издигнали девизът „Ние правиме пари, защото обслужваме клиентите”; то върху основата на православиетопътят към забогатяването” е набелязан като съвсем друг – той е нещо като „мерак за военна плячка без участие във военна битка”, нещо като лешоядството на хиената, нещо като желание за забогатяване без да се работи (без да се произвежда и без да се обслужва който и да е), при това самото богатство се схваща съвсем не като резултат от реализацията на „творческата Божия искра вътре в човека”, а единствено като наготово получен (предоставен) обект за консумиране.

В. Специално по въпроса за религиозно-етическата компонента на икономическата мотивация на личността в ареала на Източното православие са изказали своите обосновани гледища преди всичко редица руски автори, като напр. Н. А. Бердяев, С. Н. Булгаков, В. С. Соловьов, П. Б. Струве, Б. Н. Чичерин, И. А. Ильин, Н. О. Лоский и други, при което всички те са единодушни, че:

Þстопанската дейност, извършвана в рамките на Православния ареал, е основана изцяло върху извъникономически детерминации;

Þикономическото поведение на човека, облъчен от културата на Православния ареал, е тотално нерационално и неадаптивно, въобще не е разчетено и построено върху основата на съображенията за икономическа изгода, и е продиктувано изключително от чувствата за саморефлексия и самооцеляване в нищатата;

ÞПравославната идея за колективното (Съборното) Спасение, за колективната солидарност и отговорност, е същностно несъвместима с рационализма и икономическата ефективност;

ÞПравославието е тотално несъвместимо с идеите за личностновия суверенитет, плурализма и доброволното сдружение, върху които именно идеи е изградена икономическата теория и практика;

ÞМодерното време, макар и да е не по-малко религиозно от всяко предишно време, все пак е плуралистично, а не колективистично; а тъй като в ситуация на плурализъм религиозните институции не са в състояние да обезпечат подчиняване на техния авторитет, това обстоятелство неминуемо ще застави „Православния човек” да стане „Икономически човек” - с което, всъщност, макар и бавно и постепенно, Православието ще бъде принудено да слезе от обществената сцена.



[1] Вж.: Вебер, М., Социология на господството. Социология на религията, Превод от английски, С., 1992, с. 405.

[2] Вж.: Легутко, Р., Споровете за капитализма, С., 1995, с. 307.


(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").

1 коментар:

  1. Автентичното православно християнство като религия, струва ми се, е съществувало в Римската империя до около 320 г. По-сетне то се е превърнало в религиозна идеология. В България православен християнин, струва ми се, е бил единствено св. Йоан Рилски, патриарх Евтимий е бил исихаст.

    ОтговорИзтриване