А. Преди всичко в практическата журналистика - но, разбира се, и в политологията - често пъти се казва, че след средствата за масова информация, определяни като „четвъртата власт”, като т. нар. „пета власт” встъпва организираната престъпност, и преди всичко мафията, като нейна най-висша форма на битиейна същност.
В специализираната научна литература е писано изключително много както по въпроса за същността на мафията като цяло, така и за отделните видове и форми на проявление на мафиотската дейност. Така напр. от гледна точка на техната региоинално-национална форма на организационно структуриране и функциониране мафиите като правило биват подреждани в осем основни и най-общи обединения, а именно:
ÞИтало-американска мафия;
ÞИталианска мафия;
ÞКитайска мафия, която е считана за наследник на създадените от монаси-воини в Южен Китай през ХVІІ век влиятелни тайни организации, наречени триади, които си били поставили за цел да свалят Манджурската династия и да възстановят властта на владетелите Минг. Приема се, че по-късно тези организации били приели формата на взаимоспомагателни дружества-синдикати и на политически организации, със строго определена йерархична структура и различни наименования на всеки техен пласт или клан. Приема се, също така, че след създаването през 1911 г. на Китайската република, с което триадите фактически били изпълнили част от мисията си, те били преструктурирани за изпълнение на нови задачи. Тъй като през 1927 г. триадите били помогнали за потушаването на бунта на комунистите, когато през 1949 г. Мао Цзе Дун дошъл на власт, той предприел грандиозна дейност по издирването и екзекутирането на членовете на триадите, повечето от които били поели пътя на изгнаничеството. В съвременната литература се приема, също така, че съвременната китайска мафия е базирана преди всичко в Хонконг, Тайван и Китай, и че основните зони на нейното действие са страните от Тихихия океан, САЩ и Европа;
ÞЯпонската мафия, която води началото си от ХVІІ век и носи названието „я-ку-дза”, означаващо „осем-девет-три”, с което по онова време в хазарта е била наричана „особено лошата карта”, т. е. „особено лошият късмет”; като нейна специална териториална локалазация се приема районът на Япония, Южна Корея, Австралия и САЩ;
ÞТурската мафия, която се счита за наследник на могъщи структури, формирани още по времето на Отоманската империя, съвременните разклонения на които се простират преди всичко в Западна Европа и някои страни от Ориента;
ÞМексиканската мафия, чиято локализация е преди всичко района на Латинска Америка и САЩ;
ÞКолумбийската мафия, която контролира около 70-80% от световното производство на кокаин, както и целия колумбийски селскостопански и транспортен сектор;
ÞРуската мафия, относно която през 1996 г. в Москва бил организиран специален научен форум, на който било съобщено, че нейният „личен боен състав” се състои от 600 000 модерно въоръжени бойци, който брой почти напълно се равнява на броя на сегашния числен състав на Руското Министерство на вътрешните работи, или на 10 съвременни напълно екипирани и разгърнати общовойскови армии; като териториална локализация на тази мафия в литературата се сочи не само Русия, не само цялата територия на бившата комунистическа империя, но и почти цялата Западна Европа и САЩ.
Б. Като основни дейности на мафиите в литературата се сочат:
ÞПроизводството и пласирането на наркотици;
ÞТърговията с оръжие;
ÞНелегалната емиграция;
ÞПрането на пари;
ÞКражбите и търговията с крадени коли;
ÞКонтрабандата на ядрени материали;
ÞТърговията с човешки органи;
ÞПроституцията;
ÞИзработването и пускането в оборот на фалшиви пари;
ÞКорупцията и рекета;
ÞКонтрабандата на произведения на изкуството;
ÞНелегалното изхвърляне на битови и промишлени отпадъци;
ÞОтвличанията;
ÞТрафикът на малолетни и осиновяванията;
ÞПоръчковите убийства.
В. Без тук да навлизаме в същността на отделните видове дейности, в порядъка на „нагледната илюстрация” ще посочим само някои, до известна степен, хаотично, поднесени факти.
През 1998 г. в европейските медии се появиха информации, че повече от 1600 души български граждани са включени в активната контрабанда на наркотици, и че 112 български стопански и други организации и дружества са използувани като прикритие на международния трафик на наркотици;
По времето на първите години от т. нар. „Перестройка” или „Преход”, когато Западните хуманитарни институции денонощно изпращали за Русия и Източна Европа колети с хуманитарна помощ за бедствуващото население, служителите на Западните паспортно-гранични пунктове били смаяни от „нашествието на руснаците”, идващи не с танкове, както доскоро се е било очаквало, а с пълни куфари с пари.
Пак по същото време неимоверно голям брой комунистически функционери и служители на КГБ и на нейните филиали в Източноевропейските страни прекарали милиони и дори милиарди долари през сметките на различни задгранични търговски дружества[1], след което накрая ги легализирали в швейцарски, американски, британски и в редица други световни банки. Според американски специалисти в продължение на няколко години всеки месец от бившите източноевропейски държави под ръководството на бивши служители на КГБ и руската мафия на Запад били източвани по един милиард долари. През 1994 г. в руския Парламент били изнесени данни, че мафията контролирала 55% от паричните средства на страната и 80% от търговските акции на държавите от бившия СССР; което признание, разбира се, е било признание само за една съвсем скромна част от истината.
Според публикувано през май 1995 г. журналистическо разследване парите, които били изпрани в България само през 1994 г., са имали количествено измерение, което е било два пъти по-голямо от приетия за същата година от Парламента бюджет, и единствената реална и неоспорима власт в страната през това време е била властта на тези пари, които именно „отглеждали” и характеризирали същността на новото общество и на политическия строй.
През септември 1995 г. Комисията по здравеопозването при българския Парламент официално бе отчела, че не съществува нито едно доказателство, че е живо поне едно от децата, които са били обект на осиновяване от чужденци през последните пет години; и че съществуват всички основания да се счита, че те са били използувани като донори на органи. Впрочем, отделно от това индустрията на донорството в България е постигнала такива масови размери, че неотдавна стана публично известно, че благодарение на т. нар. морги, съществуващи при всяка българската болница, България ежегодно изнася поне два пъти повече замразени човешки биологични продукти, отколкото е общото количество на животинското месо и неговте продукти.
През м. септември 1996 г. т. нар. Централна комисия за борба срещу престъпленията, извършени от непълнолетни официално съобщи, че в България съществува мрежа, в която са включени няколко хиляди проститутки на 10-13-годишна възраст; според информация на агенция „Франс-прес”, съобщена през м. октомври 1997 г. непълнолетните български проститутки на възраст специално между 10 и 13 години са повече от 10 хиляди (при общ брой на населението около шест милиони души). Според публикувани през 1995 г. данни на германските специални служби общият брой на нелегално внесените в Германия от Източна Европа непълнолетни момичета, заставени да проституират, е около 15 хиляди. По публикувани през 1993 г. в медиите данни на полицията от град Видин общият годишен икономически ефект от дейността само на 52-те жрици на любовта, действуващи само на територията на ферибота Видин-Калафат, е около пет милиони германски марки, или повече от три милиони долари. През м. ноември 1996 г. в София била проведена предварително официално оповестена в медиите Национална конференция на босовете, контролиращи бизнеса с проституцията в България, на която било отчетено, че годишният приход от дейността само на 10 хиляди непълнолетни проститутки е около 22 милиони германски марки, или около 17 милиони долари. През лятото на 1998 г. в българските медии се появиха съобщения за функционирането на група, специализирана по отвличането и продажбата в чужбина на 16-22-годишни момичета, всяка от които е била продавана за около 2 хиляди германски марки, и че полицията и правосъдието въобще не се интересували от тези факти. През август 1998 г. бе съобщено в медиите, че еднократната цена на непълнолетно българско момиче, продадено в Европа, се движи от 2 до 5 хиляди германски марки, а годишната му доходоносност за купувача е между 75 хиляди и един милион германски марки.
Специален интерес представляват и т. нар. неразкрити поръчкови убийства, които - според официалното признание на един бивш Секретар на вътрешното министерство - всъщност са останали неразкрити именно защото са били извършени с участието на най-висшите управленски етажи на същото това министерство.
Г. Специален интерес представлява и изключително огромният брой факти, отнасящи се към т. нар. „Схеми” или „Механизми на ограбването”, описанието и систематизирането на които, естествено, не е и не би могло да бъде предмет на настоящето изследване.
Самото начало на „Великото ограбване” на т. нар. Българско Национално богатство е било поставено още в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век с предварителното прецизно съгласуване, планиране и пускане в ход на най-мощната, най-глобалната и безпрецедентна съвместна операция на специалните служби на двете уж намиращи се в „състояние на конфронтация” световни системи – комунистическата и капиталистическата; в тази именно схема на оперативните мероприятия, която бе получила официалните легитимни наименования „Перестройка” и „Нежна Революция”, България като държава и българският комунистически елит като управляващ тази държава, са били участвували като структурно звено на системата на СССР и на съветския управляващ комунистически елит.
Самата същност и предназначението на т. нар. „Перестройка” и „Нежна Революция” се свеждали именно до обезпечаването на мощно по сила и тотално по характер трансформиране на политическата власт на комунистическия елит в икономическа власт.
Конкретното осъществяване на този замисъл е било включвало две главни неща:
Първо, създаване на механизъм за изключително интензивно „отклоняване на вниманието” на масовите граждани от истинските процеси чрез провокиране на изкуствена политическа поляризация и/или плурализация на населението чрез захвърлянето му в мрежата на тотално и мощно набиваните в главата му илюзии за възникването и наличието на „качествено нова политическа реалност”, за „гласност”, за „Революция” и за „Преход”;
Второ, интензивно включване в действие през това време на вече предварително създадените от органите на КГБ и ДС институционални и персонални механизми за интензивно изсмукване на т. нар. „Национално богатство”: първоначално чрез интензивно изсмукване на реално намиращото се в държавната хазна богатство и на прибавеното към него количество на постоянно нарастващия външен дълг на държавата - резултат от сключването на множество външни заеми; впоследствие чрез интензивно изсмукване на богатството, кондензирано вътре в държавните икономически структури; и накрая - чрез интензивно изсмукване на богатството, нимиращо се в ръцете на гражданите (според изчисленията на експерта от отдел „Банков надзор” при Националната българска банка Петър Игнатов, само през периода от началото на 1990 до края на 1997 г. „от джоба на народа са източено поне 4 милиарди долари”[2]).
Самото осъществяване на така посочения механизъм на изсмукването, разбира се, съвсем не е ставало в посочената последователност, а е протичало едновременно, синхронно, макар и при различно акцентиране в конкретни моменти върху отделните форми. Самите отделни конкретни форми на осъществяване на механизма на изсмукването на богатството са изключително разнообразни и към най-известните от тях може да бъдат посочени: пирамидалните структури; кредитното милионерство; системата на паяка; освобождаването от данъци и мита; бюджетното субсидиране; тоталното обвързване на служителите на държавната администрация със структурите на мафията; организирания бандитизъм; ембарговата търговия; механизмите на банковите фалити и преструктурирания; механизмите на прехвърлянето на банковите активи в ръцете на мафията и на прехвърляне на банковите пасиви върху населението; и много, много други.
Д. Специален интерес, разбира се, представляват механизмите на формирането, утвърждаването и функционирането на отделните мафии и на мафията като цяло.
Като правило се приема:
Þче самото название „мафия” произлиза от съществуващия през ХІХ век сицилиански диалект в Палермо и означава „почтено общество”;
Þче другото широко използувано понятие „камора” също така има стар диалектен, но неаполитиански произход, и означава „блуза”, или по-точно „разгърдена блуза”, и че води началото си от основаването през ХІХ век на Съюза за самозащита „Камора”, създаден от затворниците от неаполитанските затвори;
Þче третото широко използувано наименование „ндрангета” е свързано със старокалабрийския диалект и означава „почитан, уважаван, скъп човек, който помага на другите”;
Þи че френското название „мильо” е било дадено на корсиканския подземен свят в Южна Франция с център Марсилия, като символно обозначение на „френската връзка” на италианската и американската мафия.
Онова, което е характерно за всичките световни мафии, съществуващи до възникването и утвърждаването на сцената на руската мафия е, че като правило всички те са били възникнали и са се били утвърдили чрез механизма на организационното структуриране „отдолу нагоре”; или иначе казано, чрез постепенното им хоризонтално и вертикално разполагане в обществените структури, при което въпреки постигнатото от някои от тях изключително мощно проникване в обществената и държавната структура и фактическото им превръщане в ПЕТАТА ВЛАСТ, те винаги са били организационно чужд елемент и на обществената, и на държавната организация; и в този смисъл както обществото, така и държавата са разполагали и разполагат с известна висока доза възможности за ограничаването или дори за ликвидирането и унищожаването на мафиотските организации и за техното ликвидиране като реална „пета власт”.
Съвсем не е такъв, обаче, механизмът на възникването и утвърждаването на Руската мафия, удачно наричана също така и Червената мафия.
Като правило в научната литература се приема, че погледнато от историко-генетична гледна точка, първо винаги е била възниквала държавата, след което са били възниквали нейните (т. е. подчиненените й) структурни елементи, сред които водещи са силовите структури на армията и на вътрешните работи.
Това, обаче, не е съвсем така, и именно това обстоятелство има изключително силно обяснително значение при разглеждането на тук визираната проблематика. В историята съществуват съвсем немалко примери за съществуването на съвсем друг механизъм. Така напр. първо е била възникнала Армията на Александър Македонски, и именно след това, благодарение на нейния успешен държавно-творчески дух впоследствие са били възникнали можество отделни държавни образувания, включени във Великата Империя.
Същият механизъм се е бил проявил и в Русия, където успешното възникване и утвърждаване на т. нар. Червена армия е било довело не само до възникването и утвърждаването на Съветска Русия, но и до възникването и утвърждаването на локалното империално формирование СССР, и накрая – на континенталното и дори трансконтиненталното империално формирование, наречено Социалистическо съдружество, Социалистическа система, или Съветска Империя на Злото, съществуването на която вече е било обезпечено от т. нар. Армия на Варшавския договор, в която, разбира се, тотално водеща роля е играела именно Съветската Червена армия.
В научната литература липсват каквито и да са адекватни обяснения „Защо и как точно Съветската Червена армия просто изчезна от историческата сцена, сякаш никога не е съществувала?”.
А според нас обяснението е пределно просто: Червената Армия просто се е трансформирала или трансмутирала в Червена Мафия, при което нейната откровено явна власт е била превърната в камуфлажно прикрита власт, продължаваща както и по-рано, така и сега да стои над абсолютно всички други власти – както държавни, така и обществени.
В този именно смисъл е пълно безумие да се твърди, че съществуващата в т. нар. „посткомунистически” страни мафия е била имала статуса на ПЕТА ВЛАСТ.
Истината е, че Червената мафия има характера на надобществена и наддържавна власт, и в този именно смисъл тя дори НЕ Е ПЪРВА ВЛАСТ, а е власт, стояща над всички, включително и над Първата власт.
Това обстоятелство, разбира се, съвсем не пречи на режисьорите да обособяват определени „жертвопринесени структури”, които да бъдат набедявани като „мафиотски”, за да може по този именно начин:
Þот една страна, именно тези „жертвопринесени структури” да бъдат обяснително изведени (а ако се наложи - дори и да бъдат официално „обвинени”) като единствените носители на стратегията на „претоварване на всичките обществени системи, и преди всичко на подсистемите на реда и правото”, „за да налагат в съзнанието на хората схващането за света като „джунгла, в която всеки оцелява сам за себи си”;
Þи от друга страна, на т. нар. Първа, Втора и Трета власт да бъде возложено да играят забавната, комичната, фарсовата и маскарадната роля на „напълно чисти от мафиотско съдържание” държавни власти, водещи „непримирима” и „героична” борба срещу „петата власт”.
[1] Те бяха създадени в края на 60-те години, но истинското им разрастване бе след 1985 г., когато именно официално е бил влязъл в ход стратегическият сценарий за трансформация на политическата власт на комунистическия елит в икономическа власт. Така, съгласно официално оповестените данни, през юни 1991 г. българската държава официално е била собственик на общо 366 задгранични дружества, териториално дислоцирани по следния начин: 295 - в развити и развиващи се страни, 56 - в бившия СССРь и 15 - в бившите социалистически страни. Пак съгласно официално оповестените данни, през ноември 1993 г. в Министерството на търговията били водени на отчет само 94 задгранични дружества, а за останалите не са били посочени абсолютно никакви данни, даващи отговор на въпроса „Какво е станало с тях?”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар