Ianko Iankov: И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (4)

Като носител на издадена от Вашия Университет „Diploma Honoris” си позволявам да се обърна към Вас с предложение за пълен трудов договор.

През последните няколко години работя по един-единствен трудов договор в Пловдивския университет – Юридически факултет, където преподавам следните учебни дисциплини:

1) Психология на правото;

2) Философия на правото;

3) Политически и правни учения;

4) Танатология;

5) Съдебна риторика.

Преди това в Софийския, Пловдивския и Варненския университети съм преподавал още и:

6) Прогностика;

7) Политическо прогнозиране и сигурност;

8) Психология на политиката;

9) Юридическа лингвистика и риторика;

10) Правна информатика;

11) Теория на социалното управление (Организация на управлението).

***

Отдавна не водя библиографска справка на статиите, но тук Ви посочвам пълните библиографски данни за книгите, които съм публикувал:

01. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Издателство „Янус”, С., 1993, ISBN 954-799-178-7, формат 60 х 90 х 16, 288 с.;

02. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 1, 1994, ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

03. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 2, 1995, ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

04. Янко Янков, Увод в Психологията на правото, Издателство „Янус”, С., 1998, ISBN 954-8550-06-7, формат 60 х 84 х 16, 322 с.;

05. Янко Янков, Психология на правото, Издателство „Янус”, С., Том 1, 2002, ISBN 954-8550-18-0 (Том 1), формат 60 х 84 х 16, 518 с.;

06. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 3, 2002, ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

07. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 4, 2003, ISBN 954-8550-09-1 (Том 4), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 568 с.;

08. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 5, 2003, ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

09. Янко Янков, Политически и правни учения на Месопотамия, Издателство „Янус”, С., 2004; ISBN 954-8550-24-5, формат 60 х 84 х 16, 148 с.;

10. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Египет, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-25-3, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

11. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Иран, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-26-1, формат 60 х 84 х 16, 98 с.;

12. Янко Янков, Политически и правни учения на Юдея, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-27-Х, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

13. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Китай, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-28-8, формат 60 х 84 х 16, 132 с.;

14. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Индия, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-29-6, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

15. Янко Янков, Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани с тъмничен затвор), Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16, 352 с.;

16. Янко Янков, Евтаназията, Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-32-6, формат 60 х 84 х 16, 76 с.;

17. Янко Янков, Смъртното наказание. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-15-6, формат 60 х 84 х 16, 134 с.;

18. Янко Янков, Въведение в Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-21-0, формат 60 х 84 х 16, 202 с.;

19. Янко Янков, Руският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16, 130 с.;

20. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Гърция, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-30-Х, формат 60 х 84 х 16, 532 с.;

21. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Рим, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-31-8, формат 60 х 84 х 16, 456 с.;

22. Янко Янков, Българският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16, 176 с.;

23. Янко Янков, Хронология на най-известните терористични актове, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-35-0, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

24. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6, Издателство „Янус”, С., 2005, ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 526 с.;

25. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN 954-8550-37-7, формат 60 х 84 х 16, 444 с.;

26. Янков, Я., Убийството. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-54-7, ISBN-13: 978-954-8550-54-3, формат 60 х 84 х 16, 142 с.;

27. Янков, Я., Самоубийството (Танатологически аспекти), Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-53-9, ISBN-13: 978-954-8550-53-6, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

28. Янков, Я., Политически и правни учения на Средновековния Ориент, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-50-4, ISBN-13: 978-954-8550-50-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

29. Янков, Я., Политически и правни учения на Византия, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-49-0, ISBN-13: 978-954-8550-49-9, формат 60 х 84 х 16, 166 с.;

30. Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

31. Янков, Я., Българският тероризъм, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16, 226 с.;

32. Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ, (Политическа документалистика), Книга Първа, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16, 144 с.;

33. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Древен Изток, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-42-3 (Том 1), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 486 с.;

34. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2, Древна Европа. Гърция, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-43-1 (Том 2), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 452 с.;

35. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3, Древна Европа. Рим, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-44-Х (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 412 с.;

36. Янко Янков, Българският тероризъм, Трето, преработено и допълнено издание, Издателство „Огледало”, С., 2006,

37. Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с.;

38. Янко Янков, Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-36-9, ISBN-13: 978-954-8550-36-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 752 с.;

39. Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 630 с.;

40. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-61-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 230 с.;

41. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-62-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 744 с.;

42. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-63-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 478 с.;

43. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с.;

44. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

45. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

46. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

***

Позволявам си да обърна Вашето внимание върху обстоятелството, че работя по един-единствен трудов договор и моето евентуално назначение по втори трудов договор в Бургаския свободен университет евентуално би било в полза за акредитирането на Университета в съответствие с новите изисквания на Закона.

Позволявам си да обърна Вашето внимание и върху обстоятелството, че доколкото ми е известно, аз съм единственият професионален юрист, който има публикации в сферата на Психологията на правото и Психологията на политиката; моята квалификация в този аспект евентуално би била от значение за формирането и на научния състав на Факултета по психология, който, доколкото зная, имате намерение да формирате.

23 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков

*******

Бургаски свободен унивреситет

Уважаеми господин Янков,

Бих искал най-сърдечно да Ви благодаря за проявения интерес и желание да се включите с курсове в преподаването в центровете по юридически и хуманитарни науки. Представеният от Вас списък с публикации е повече от впечатляващ и сам по себе си говори за широките Ви научни интереси и забележителен житейски път.

Тъй като предлаганите от Вас дисциплини не са включени в съответните учебни планове се налага преди всичко да се потърсят резерви и възможности за коригирането им, така че те да намерят своето място.

Считам, че включването Ви сред нашите преподаватели ще допринесе допълнително за повишаване качеството на образованието и издигане авторитета на БСУ, поради което ще Ви държа в течение за осъществените промени в учебните планове.

С уважение: (подпис, печат)

(Б.р. Поради технически причини не можем да предоставим сканирано изображение на документа).

*******

До

г-н проф. д-р Петко Чобанов -

Ректор на Бургаския свободен университет

бул. „Сан Стефано” 62,

8000 гр. Бургас

Тел.: (056) 900-500

Е-mail : chobanov@bfu.bg

Господин Ректор,

Благодаря Ви за писмото, което ми изпратихте още на 17 март т. г., и за готовността Ви да направите необходимото за моето включване в преподавателския състав на ръководения от Вас Университет.

За съжаление, обаче, моите неколкократни телефонни опити да получа нова информация относно процеса на включването ми в състава на преподавателите винаги завършваха безрезултатно.

Моля Ви да ме извините за притеснението, но тъй като новата учебна година вече е започнала, бих искал да имам някаква определена ориентация по въпроса.

02 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

*******

До г-н проф. д-р Петко Чобанов -

Ректор на Бургаския свободен университет (БСУ)

бул. „Сан Стефано” 62, Бургас 8000

Е-mail : chobanov@bfu.bg

Информационно копие:

До г-жа доц. д-р Момяна Гунева -

Декан на Центъра по юридически науки

при Бургаския свободен университет

бул. „Сан Стефано” 62, Бургас 8000

Е-mail : mguneva@bfu.bg

Господин Чобанов,

І.

Преди всичко ще започна с едно необичайно признание:

►че макар и да съм автор на няколко обемисти книги от сферата на психологията на правото и на политиката;

►че макар и да имам зад гърба си няколко десетилетия професионално пребиваване в сферата на науката, и по силата на това обстоятелство да познавам лично изключително голяма част както от най-обикновените учени, така и от научния елит на България;

►че макар и да имам зад гърба си шестгодишно пребиваване в сферата на най-зловещите отделения на българските комунистически затвори, и по силата на това обстоятелство да познавам лично изключително голяма част както от най-обикновените престъпници, така и от криминалния елит на България;

►че макар и да имам зад гърба си поне едно десетилетие пребиваване в сферата на актуалната политика, и по силата на това обстоятелство да познавам лично изключително голяма част както от най-обикновените прислужници, така и от високопоставените лакеи на българския посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим;

►лично Вие все още сте известна загадка за мен, и поради това обстоятелство, поне преди напълно да съм си изяснил главния факт, не се наемам да бъда толкова рязък с Вас, както обикновено постъпвам в аналогичните ситуации, имащи аналогичната очевидна степен на изясненост.

ІІ.

На второ место, за да Ви въведа в същността на моя политико-оперативен или социологически експеримент, ПРИЛОЖЕНО ПРЕДОСТАВЯМ ВИ ксерокс-копия от моята „делова” „кореспонденция” с: Ректора на Великотърновския университет (ВТУ), Ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски” (ЮЗУ) и Ректора на Университета за национално и световно спопанство (УНСС).

От тази „кореспонденция” ще Ви стане ясно, че обосноваваната от мен теза е, че КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КЛАСИЧЕСКОТО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ, ТАКА И ДНЕС БЪЛГАРСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ФАКТИЧЕСКИ СА СТРУКТУРНА СЪСТАВНА ЧАСТ както от ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ (ТАЙНИТЕ) СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА, така и от ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ, на която именно служат тези специални служби; и че в тези университети ЗА МЕН НЯМА МЯСТО (моето присъствие е недопустимо) ДОРИ И ПРИ ХИПОТЕЗАТА, ПРИ КОЯТО АЗ ПРЕДЛАГАМ ДА ЧЕТА ЛЕКЦИИ НЕ САМО ПРЕД СТУДЕНТИ, КОИТО ВЪОБЩЕ НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ПОСЕЩАВАТ ЛЕКЦИИ, НО И ЧЕ ПРЕДЛАГАМ ДА ПРАВЯ ТОВА НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО И НА СВОИ СОБСТВЕНИ РАЗНОСКИ.

Без тук да прилагам своите доказателства (които, впрочем, отдавна са публикувани както в моите документални книги, така и в Интернет) само мимоходом ще спомена, че същото се отнася и за Българската академия на науките (БАН); откъдето през 1982 г. бях уволнен именно по искане на Държавна сигурност, а после бях възстановен едва след десет години (през 1992 г.) - без, обаче, да ми бъде платено полагащото ми се обезщететие, въпреки че уволнението ми бе официално и по съдебен ред признато за противазоконно и репресивно. Дори нещо повече: през 2005 г. бях отново противозаконно уволнен, и въпреки че Съдът отдавна отмени уволнението, до днес все още не съм възстановен.

Дори нещо още повече: директорката Цветана Николова Каменова, която именно ме уволни втория път, бе възнаградена от ченгесарско-мафиотските Служби, като почти веднага след това бе изпратена за съдия в Международния наказателен съд в Хага, а за нов Директор бе назначен Веселин Цанков, който преди това бе офицер именно в една от специалните служби на МВР; и който неотдавна, отказвайки да изпълни съдебното решение за възстановяването ми на работа, ми каза: „Заведи ново съдебно дело, и ако след десетина години все още си жив, може и да го спечелиш!”.

Пиша Ви всичко това, за да Ви кажа, че съм Ви провокирал, за да мога да получа изрични или мълчаливи отговори, потвърждаващи тезата ми за ченгесарско-мафиотския характер на българските унивреситети и на БАН.

***

Тук имам удоволствието да Ви уведомя, че пълните текстове на въпросната „кореспонденция” са публикувани в Интернет на следните електронни адреси:

Първо: И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (1), Моята „делова” „кореспонденция” с Ректора на Великотърновския университет 29 юни - 10 октомври 2009 г., 2009-10-18, http://iankov.blogspot.com/2009/10/1.html;

Второ: И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (2), Моята „делова” „кореспонденция” с Ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, 18 юни - 12 септември 2009 г., 2009-10-22, http://iankov.blogspot.com/2009/10/2.html;

Трето: И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (3), Моята „делова” „кореспонденция” с Декана на Юридическия факултет, Заместник-Ректорите и Ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) - София, 23 февруари - 12 октомври 2009 г., 2009-10-31, http://iankov.blogspot.com/2009/10/3.html.

Четвърто: Ако сърфирате в Интернет, бихте могли да констатирате, че някои фрагменти от посочената моя „кореспонденция” с посочените „светила” на българската академична общност са публикувани и в някои други (напр. американски) електронни информационни агенции;

Пето: Ако сърфирате в Интернет, след няколко дни бихте могли евентуално да констатирате, че и нашата (с Вас) „делова” „кореспонденция” също така е публикувана на електронния адрес на моя Web Site (а оттам – подета от заинтригувани лица и институции не само в България).

ІІІ.

На трето место бих искал да Ви припомня нещо, което Вие, несъмнено, много добре знаете, но което вече почти две десетилетия не толкова омаловажавате, колкото именно игнорирате, като се преструвате, че то не е било и не съществува.

Става въпрос за това, че ИМЕННО АЗ СЪМ ТОЗИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1991 Г. Е БИЛО ОБЕЗПЕЧЕНО ЛЕГИТИМНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БУРГАСКИЯ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ - и този факт, разбира се, е надлежно регистриран в Стенографските дневници на Великото Народно събрание.

Както много добре знаете, в качеството ми да народен представител (депутат) от Осми едномандатен Сунгурларски избирателен район, намиращ се върху територията на Бургаски окръг, НА 16 СЕПТЕМВРИ 1991 Г. ИМЕННО АЗ ВНЕСОХ В ДНЕВНИЯ РЕД НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ т. нар. „Предложение” за приемане на Закон (Решение) за създаване за Бургаския свободен университет, който официален нормативен акт бе станал реалност само един ден по-късно - на 18 Септември 1991 г.

ІV.

На четвърто место, бих искал да Ви припомня нещо, което Вие, несъмнено, много добре знаете, но което вече почти десет години след нашия първи и единствен (устен) разговор неизвестно защо игнорирате.

Преди това, обаче (за нуждите на ефективното въведение към същността на проблематиката) е нужно да направя едно кратко уточнение.

През учебните 1992/1993 и 1993/1994 години, все още пребивавайки почти на върха на интензивния политически живот в България, в качеството ми на „извънреден” „инцидентен” или „гост-преподавател” прочетох два лекционни курсове пред студентите от Юридическия факултет на БСУ, при което полученият хонорар (именно хонорар, а не заплата!) бе официално предоставен като дарение на тамошната студентска общност.

През лятото на 1999 г. (по времето на „демократичното” управление на Премиера Иван Костов и Президента Петър Стоянов), след неколкогодишни изключително интензивни и дори жестоки конфликти както със секретните служби на българската посткомунистическа държавна власт, така и с недосегаемите мафиотски босове Борислав Дионисиев, Димитър Иванов, Венцислав Стефанов, Александър Найденов и Тодор Цачев (подробно отразени както в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, така и в моята документална книжна поредица), бях принуден да емигрирам, и поисках и получих политическо убежище във Великобритания. Там, в Лондон, започнах да издавам т. нар. „Бюлетин”, който разпространявах в голяма част от базираните в Лондон европейски и други дипломатически представителства, както и в редица европейски и световни политически и правозащитни институции. [Впрочем, екземпляри от този „Бюлетин” днес се намират не само в Лондонската библиотека (The British Library, 96 Euston Road, London), но и в Софийската Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, както и в Българския държавен архив].

Един ден, обаче, на идеално чист български език едно „неидентифицирано” лице ми даде да разбера, че ако не се завърна в София, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери ще бъдат отвлечени, изнасилени и убити.

По онова време Главен прокурор на България бе човек, на когото бях кум, и след завръщането ми в София заедно с него проведохме конфиденциална среща с един от тогавашните секретари на МВР, който недвусмислено потвърди, че именно българските държавни специални служби са тези, които не само са били организирали лондонското предупреждение, но и са били планирали (ако не се завърна) близките ми да бъдат отвлечени от криминални престъпници, които полицията безуспешно щяла да търси поне една седмица, след което щяла да открие поне два трупа, а похитителите щели да бъдат ликвидирани, тъй като били оказали въоръжена съпротива.

Съвсем наскоро след това бях поканен да участвувам в тържествата по случай Десетгодишнината на Бургаския свободен университет, и лично Вие ми връчихте Златна значка и Diploma Honoris.

Тогава, по време на официалния тържествен обяд, в присъствието на още четири души (член-кор. проф. Александър Янков, вечния парламентарист Гиньо Ганев, генералът от шпионското ведомство Тодор Бояджиев, проф. Емилия Къндева), които Вие бяхте счели, че са най-заслужили за каузата на Университета, и които бяхме поканени именно на Вашата маса, аз публично изразих изненадата си от факта на зачитането на моята заслуга и награждаването ми.

Именно в контекста на това не само накратко споменах за дейността ми в Лондон, но и официално поисках от Вас да бъда назначен на постоянен съвместителен трудов договор, а Вие официално и публично заявихте, че това е най-малкото нещо, което Университетът ми дължи, и което ще бъде направено през следващия месец. Дори нещо повече – в присъствието на останалите Вие лично възложихте на Декана на Юридическия факулетет (проф. Емилия Къндева) да подготви необходимата за процедурата документация и да я докладва на първото заседание на Ректорския съвет.

Тъй като, обаче, през следващите пет-шест месеци нищо такова не се случи, аз, макар и да се намирах в „състояние на официална деликатна публична поносимост” с проф. Емилия Къндева, се обърнах към нея и я попитах докъде е стигнала процедурата по назначаването ми; а тя „сподели”, че само една седмица след въпросното събитие лично Вие сте й били казали да не подготвя никакви документи, тъй като както от най-високопоставено място от държавната йерархия, така и от бизнес-спонсорите на Университета били настоявали да не ми бъде давано никакво трудово назначение в Бургаския свободен университет. Тъй като настоях за уточнение, тя ми каза, че въпросното „високопоставено място” е именно от сферата на специалните (тайните) държавни служби, и че от спонсорите тя знаела само за „Нефтохим” [дейността на което предприятие по онова време бе изцяло подчинена именно на посочените по-горе мафиотски босове, които тогава в нарушение на международно наложеното ембарго обслужваха износа на петрол от Ирак (по време на режима на Саддам Хюсеин) и снабдяваха с петрол режима на Слободан Милошевич в Югославия].

Макар думите на проф. Емилия Къндева да ми прозвучаха правдоподобно, аз не й повярвах и се обадих няколко пъти на Вашата административна секретарка - която, макар и да твърдеше, че нищо не знае по въпроса, все пак потвърди, че въобще не й е известно да е била подготвяна документация за назначаването ми за преподавател на трудов договор във Вашия Университет.

Освен това, макар и да не ми се иска да обременявам текста на настоящето си писмо до Вас, все пак съм длъжен да спомена факта, че когато през 80-те години комунистическата Държавна сигурност ме бе арестувала, проф. Емилия Къндева бе дала своето официално писмено лъжесвидетелско показание пред Главно следствено управление на ДС, съгласно текста на което въобще не си било заслужавало да бъда съден, и така „пред света” да бъде създавано погрешното впечатление, че в България имало политически противници на „най-хуманния обществен строй”; и че просто трябвало направо да бъда въдворен в лудницата, тъй като само луди хора могат да са недоволни от обществото, част от което са и самите те. И като „съдебно доказателство”, което би могло да бъде използувано, тя бе посочила „наличието на факти”, съгласно които по време на заседания на научния съвет в БАН и СУ аз съм бил проявявал очевидни патологични симптоми, изразяващи се в това, че съм бил бутал столове и маси, а от устата ми били текли лиги...

Впрочем, отдавна разполагам с доказателства, че по онова време проф. Емилия Къндева се е ползувала от привилегията да е авторитетен функционер на Второ Главно и на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС).

На пето место бих искал да Ви припомня нещо, което Вие - кой знае защо - сте подписали като официален документ и сте ми го изпратили като официално писмо.

И което, впрочем, ми дава основание да си изградя няколко крайно противоречиви хипотези - които, поне засега, не бих искал да коментирам; и които по-късно вероятно въобще няма да се нуждаят от споменаване и коментар.

Както несъмнено много добре Ви е известно, на 17 март 2009 г. Вие лично саморъчно сте подписал официално писмо, адресирано до мен, което има изходящ рег. № 94-00-288, и е било надлежно изпратено чрез системата на официалната държавна пощенска служба.

Съдържанието на това писмо е следното:

„Уважаеми господин Янков,

С уважение: (подпис, печат)”.

VІ.

На шесто место бих искал да Ви уведомя, че докато през 2001 г. искането ми да бъда преподавател в БСУ е било съвсем искрено, то искането ми от тази година е имало чисто провокативен характер, целящ да ми предостави фактите, които ми бяха предоставени; и които факти, както е видно и от останалите ми писма до другите мафиотски ректори на Университети, се намират в превъзходна ченгеджийско-мафиотска организационно-оперативна хармоничност.

Тъй като с това мое писмо се опитвам да Ви дам деликатната последна възможност да ми отговорите на въпроса „Дали както първото, така и второто Ви обещание са били искрени или са били израз на виртуозно-куртоазна демагогия?”, Ви уведомявам, че „оставям вратата все още отворена” именно за отговор на поставения въпрос (а не за назначение, каквото, фактически съвсем не съм целял да получа); и макар досегашната ни „кореспонденция” да е вече публично достояние, Ви уверявам, че няма да скрия от обществеността какъвто и да е отговор, който бихте ми изпратили (или премълчали).

17 Ноември 2009 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2009-11-17

И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (4)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега