СЪСЕДСТВОТО

Г. Съседството е нещо много повече от инцидентното кратко или по-продължително присъствие на „другия” на случайните или не съвсем случайните общи места; то е изработено и е свързано с един от най-древните инстинкти, с най-древната подсъзнателност - с агресията.

Физическото присъствие на „другия” винаги подсъзнателно се схваща като агресия и предизвиква определени ответни реакции, наследени още от най-далечните човешки прадеди. Нещо повече - не само физическото присъствие, но и „наблюдението” е форма на агресия и предизвиква същите реакции. Бил е извършен експеримент с видеокамери за постоянно наблюдение на членовете на едно семейство, и само след няколко дни всички били получили симптомите на невроза, идентична на неврозата от силно агресивно физическо съседство.

Съвсем не е случаен фактът, че всички животни започват свадите си чрез продължително фронтално наблюдение, чрез продължително гледане право в очите, и често пъти те преценяват силите си само и единствено чрез известно продължително втренчено гледане право в очите, след което самоооценилото се като по-слабо животно напуска арената и се оттегля, без да се стига до стълкновение.

Съвсем не е случаен и фактът, че в затворите осъдените са поставени при възможност за постоянно наблюдение.

И съвсем не е случаен фактът, че в романа на Джордж Оруел „1984” Големият брат тотално наблюдава всички и по всяко време.

Съвсем не е случаен фактът, че важните делови решения и сделки обикновено се вземат при лично физическо присъствие и известно втренчено гледане право в очите, при което интуитивно всеки прави преценка за своите и на другия сили и способнисти да понесе отговорността по сделката или да измами другия безнаказано.

При важните решения неслучайно онзи, който има намерението да откаже нещо, предпочита да го направи или по телефона, или чрез писма, или просто ако е неизбежно общото присъствие - чрез поставянето на другия в по-далечно разстояние, за да може по-лесно да му откаже.

Никак не е случаен и фактът, че големите ръководители си изграждат обширни кабинети с значително дълго разстояние, което посетителят трябва да извърви, докато стигне до него - именно това относително дълго разстояние е факторът, който „укротява агресията” на посетителя и предпазва собственика от чуждата психологическа агресия.

Това е и смисълът на големите и дългите стълби в представителните ведомства и учреждения, огромните врати от масивно дърво или ковано желязо, специалните облицовки на стените на сградите, които внушават на посетителя усещането, че е попаднал на свръхестествено място и трябва да внимава, принуждават го да бъде плах и покорен.

Не е случаен и фактът, че в природата дори и силните животни избягват да навлизат в белязаните чужди територии, заети от други животни, дори и в случаите когато тези животни са много по-слаби от самите тех.

Проблемите на съседството са свързани и с различните аспекти на проблемите на стадното чувство, с усещането за принадлежност или непринадлежност към „струпването”, и за „конкурентност” и „ревност” между останалите членове на „струпването”.

Поведението на едно момиче в обкръжението на няколко мъже е съвсем различно от поведението на същото момиче в обкръжението на същите тези мъже, но при присъствието на още едно или няколко момичета - тогава между момичетата възниква съперничество, конкурентност, ревност, желание за елиминиране на другата или на другите.

Това е съседство от особен род.

Една група, съставена от мъже и само една жена е съвсем различна от същата група, ако в нея бъде поставена още една жена - присъствието на още една или на още няколко жени в групата винаги и закономерно води до ескалация на женската стратегия, до напрегнатост на ситуациите в групата. При експеримент в примитивна туристическа база е било установено, че всяка жена, която преди това се е държала с достойнството и изяществото на всяка „светска дама”, постепенно, под влиянието на примитивното съседство, е била започвала да проявява издребняване, стремеж към ненужен спор и е достигала до вулгарност, каквато при други ситуации или въобще не е проявявала, и дори не е подозирала за съществуването у себе си на тенденции за такаво поведение.

Така, съседството има различни степени на взаимно въздействие и влияние, и при максималната степен на съседството настъпва и максималната степен на взаимната агресия.

Понасянето на съседството е явление, което зависи от твърде много и разнообразни фактори, но все пак е известно, че колкото повече „един и същ заряд” притежават две индивидуалности, толкова по-трудно понасят съседството си. Известно е например, че Л. Н. Толстой и Достоевски, макар и да са били живеели по едно и също време, през целия си живот не само не са се били срещнали нито веднъж, но и упорито са избягвали да се срещат. Може би единствено Гьоте и Шилер са общували помежду си през определени периоди от живота си, но и двамата са правели това с цената редица взаимни усилия и отстъпки.

Стадността пречи на творческата личност, както и на всеки човек, надхвърлящ средното ниво. От тази гледна точка т. нар. общителност винаги е и трябва да бъде преценявана като малко или много „подозрителна” в смисъл на подтикваща към стадност, към близост, характерна за не особено интелектуални прояви.

От тази гледна точка и демократизацията на съвременното образование може да се разглежда като преход от схващането на преподаването като свещенодействен ритуал към схващането на преподаването като формиране на стадо, в което учителят е само един от членовете на стадото.

Съседството винаги формира определени очаквания, определана нагласа към възприемането на поведението на другия - нека го наречем „очаквания на/от съседството”, и нарушаването на тези „очаквания” често пъти се оказва съдбоносно за страната, която е в плен на тези очаквания. Така внезапните и без предупреждение „съседски или приятелски посещения” винаги са възприемани интуитивно и подсъзнателно като форма на агресия, и именно поради това добрите отношения изискват предупреждаване за предстоящото посещение.

В древността изходът на битките е зависел именно от близостта до врага, от ръкопашния бой, т. е. от максималната степен на съседството.

Поради това и Голиат не е очаквал да участвува в друга война, освен във война на максимално съседство, на максимална близост с Давид, и е бил абсолютно учуден, че при такава война именно той ще е победителят. Давид пък, от своя страна, превъзходно е разбирал точно тази стратегия на своя враг, и е знаел, че ще може да го победи само ако действува “въпреки и противно на очакванията на съседството”, т. е. като убие противника си не в очаквания ръкопашен бой, а от разстояние с изпратен с прашка камък.

Дълбоко в подсъзнателната душевност на българина е залегнала стратегията на унищожаване на другия именно чрез съседството, на недопускане на другия да се откъсне от съседството, защото ако се откъсне от него, той става по-малко уязвим и по-малко победим; поради това в подсъзнателната стратегия на българина при войната му срещу съседа е залегнал принципът на паразитните животни - винаги плътно прилепен към своя донор, към своя враг, към оня, когото искаш и целиш да унищожиш, към оня, от силите на когото искаш да живееш.

(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").