СМЯНА НА ВЛАСТТА, НО НЕ И НА СОБСТВЕНОСТТА

На 2 и 3 декември 1989 г. в Малта се състоя т. нар. „Среща на върха” между президента на САЩ Джордж Буш (Старши) и съветския лидер Михаил Горбачов, на която са били подписани т. нар. Споразумителни протоколи, Преамбюлът и работната част на Договора по които са поместени върху четири (4) листя и съдържат 39 (тридесет и девет) абзаци, и съгласно международната правна сила на които бе сложен край на Студената война.

Тази среща между двамата, всъщност, е била втората, след като преди това те са се били срещнали на 30 май 1988 г. по време на посещението на президента Роналд Рейгън в Москва.

Съгласно текста на абзац 5-ти „в името на оцеляването на цивилизацията двете страни взаимно се задължават да превърнат обществата на двете държавни обединения в общества с пазарна икономика, основаваща се върху частната собственост, управлявани от свободно избираем парламент и независимо правосъдие”. От семантична гледна точка САЩ се задължават да бъдат това, което, всъщност, абсолютно винаги са били. За СССР, обаче, въпросното споразумение означава драматичен демонтаж на държавността и фактически край на партиите и държавите от болшевишки тип. Не е случаен факт, че в това Споразумение - както, впрочем, и във всичките други споразумения между същите две страни - въобще не е било предвидено прилагане на наказателна „нюрнбергска” процедура срещу военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и системно човеконенавистническа идеология. Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт.

Всичко това, разбира се, съвсем не е било случайно, тъй като не е било възможно създателят на Наказателния статут от 1945 г. да не се е бил досетил за възможността да приложи поне една малка част от формулираните в него принципи 45 години по-късно.

Пределно ясно е очевидно, че „Договореността в Малта” е била предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”. Което означава, че е очевидно, че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило в политиката се нарича Западът, са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят с някаква друга.

Така, очевидно, САЩ са показали достатъчно ясно, че съгласно техните стратегически интереси „бъдещите посткомунистически страни” няма да имат задължението да излизат вън от рамките на т. нар. „Латиноамерикански модел” на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.

(Откъс от книгата на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").

ИМА НАДЕЖДА, НО НЕ В СДС

Най-вис­ши­ят еше­лон
на СДС
е от под­с­та­ве­ни ли­ца

– Гос­по­дин Ян­ков, с то­ва си по­се­ще­ние в Пер­ник да­ли не пос­та­вя­те на­ча­ло­то на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния? Тол­ко­ва мно­го се го­во­ри за из­бо­ри.

– Не! Не и на­ча­ло на из­бор­на кам­па­ния. На­ша­та пар­тия е на мне­ние, че въп­ре­ки при­каз­ки­те за из­бо­ри, вероятно из­бо­ри ско­ро ня­ма да има. Оне­зи, ко­и­то го­во­рят за то­ва, всъщ­ност про­дъл­жа­ват да де­ма­гог­с­т­ват, ка­то да­ват на хо­ра­та ед­на лъж­ли­ва на­деж­да, че не­що все пак за­ви­си от тях и мо­же да се про­ме­ни. Прос­то ние пъ­ту­ва­ме нав­ся­къ­де из стра­на­та, за да се срещ­нем с хо­ра­та. То­ва е и ед­на от фор­ми­те да пре­о­до­ле­ем ин­фор­ма­ци­он­но­то за­тъм­не­ние, пред ко­е­то сме пос­та­ве­ни от на­ци­о­нал­ни­те ра­дио и те­ле­ви­зия. На­ше­то по­я­вя­ва­не там е заб­ра­не­но.

– За из­ми­на­ли­те че­ти­ри го­ди­ни из­ме­ни ли се пред­с­та­ва­та ви за де­мок­ра­ци­я­та?

– По-ра­но, ко­га­то ДС ме под­го­не­ше, аз о­би­ка­лях ня­кое и дру­го по­сол­с­т­во на за­пад­ни­те стра­ни и ме „олаб­ва­ха“ за по един-два ме­се­ца. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние се­га ни­то има на ко­го да се оп­ла­чеш, ни­то пък има ла­ба­во. „Не­ма ла­ба­во“ – как­то каз­ва­ше ня­кой!* Пред­вид на го­ле­мия ха­ос в об­щес­т­ве­ния жи­вот, прес­тъп­ност­та, ко­я­то се ши­ри и де­мон­с­т­ра­тив­но се съз­да­ва умиш­ле­но; дър­жав­ни­те струк­ту­ри, ко­и­то са уни­що­же­ни – всич­ко то­ва за мен е по­ка­за­тел­но и ня­ма ни­що об­що с де­мок­ра­ци­я­та.

– Не мо­жах­те да на­ме­ри­те общ език ни­то с мо­нар­хис­ти­те, ни­то със СДС. Къ­де ще тър­си­те съ­юз­ни­ци?

– Ние счи­та­ме, че ко­а­ли­ци­он­ни­ят на­чин на ор­га­ни­зи­ра­не не е най-удач­ни­ят. У нас то­ва се пра­ви пре­ди из­бо­ри­те, а в цял свят то ста­ва след тях. Раз­лич­ни са апе­ти­ти­те към ко­а­ли­ра­не­то. Мно­зи­на ис­кат да се прис­лам­чат към ед­но или дру­го име, за да мо­гат да го омър­сят. До­се­гаш­ни­ят ни опит със СДС, Съ­ю­за за Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция и мо­нар­хис­ти­те со­чи, че те же­ла­ят да из­пол­з­ват на­ше­то име на неп­ри­ми­ри­ми ан­ти­ко­му­нис­ти и така да създават впечатление, че и те са същите, а съ­щев­ре­мен­но ни пре­чат в име­то на ня­как­во си ко­а­ли­ци­он­но един­с­т­во. На­ша­та стра­те­гия е да бъ­дем са­мос­то­я­тел­ни. Не се бо­рим неп­ре­мен­но за власт, ние ис­ка­ме пре­ди всич­ко ви­сок по­ли­ти­чес­ки мо­рал. Не­мо­рал­ност­та днес то­тал­но е об­х­ва­на­ла об­щес­т­во­то и на на­ша­та пар­тия е труд­но, но сме убе­де­ни, че Бъл­га­рия ще има нуж­да от нас и за­то­ва ис­ка­ме да се за­па­зим чис­ти.

– Как оце­ня­ва­те по­ли­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние в Бъл­га­рия и на Бал­ка­ни­те?

– През 1983 г., пре­ди да ме арес­ту­ват, то­га­ваш­ни­ят секретар на посолството на САЩ ме за­ка­ра с ко­ла­та си в мо­е­то род­но се­ло. Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, ко­га­то той дой­де у нас, аз си поз­во­лих да го по­пи­там къ­де се на­ми­ра об­щи­ят офис на ЦРУ и КГБ в Бъл­га­рия, с ко­е­то му по­ка­зах, че при­каз­ки­те за Ял­та и Мал­та не са слу­чай­ни. Ние го усе­ща­ме на гър­ба си. То­ва, ко­е­то ста­ва в Бъл­га­рия, на Бал­ка­ни­те и в Ев­ро­па, във ви­со­ка сте­пен е де­тер­ми­ни­ра­но от свръх­си­ли­те и не е изо­ли­ра­но. Все пак би тряб­ва­ло да си при­пом­ним днес за ня­кои дос­той­ни хо­ра от сле­дос­во­бож­ден­с­ка Бъл­га­рия, ка­то Сте­фан Стам­бо­лов, кой­то е пат­рон на на­ша­та пар­тия. Стам­бо­лов ра­бо­те­ше за Бъл­га­рия и са­мо за Бъл­га­рия, без да се ин­те­ре­су­ва от то­ва коя си­ла кол­ко е сил­на! Без да се съ­об­ра­зя­ва ни­то с Из­то­ка, ни­то със За­па­да, той от­с­то­я­ва­ше ин­те­ре­си­те на Бъл­га­рия. Аз съм ка­те­го­рич­но убе­ден, че за по­ре­ден път Бъл­га­рия е иг­рач­ка в ръ­це­те на ве­ли­ки­те си­ли. Са­мо че днес има­ме въз­мож­ност­та да во­дим са­мос­то­я­тел­на, дос­той­на бъл­гар­с­ка по­ли­ти­ка и Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес би мог­ла да я про­веж­да на­пъл­но в ду­ха на Стам­бо­лов.

– То­ва, ко­е­то ста­ва днес на Бал­ка­ни­те, не ви ли на­пом­ня ана­ло­гич­ни ис­то­ри­чес­ки мо­мен­ти?

– Не­съм­не­но! Но то ми на­пом­ня и то­ва, че всич­ко е доб­ре ди­ри­жи­ра­но и ек­с­пе­ри­мен­тал­но мо­де­ли­ра­но! Нес­лу­чай­но Аме­ри­кан­с­ки­ят уни­вер­си­тет е имен­но в Бла­го­ев­г­рад. То­зи край е цен­тър на мно­го ет­ни­чес­ки про­яв­ле­ния. САЩ съ­що има ет­ни­чес­ки проб­ле­ми и ед­но доб­ро поз­на­ва­не на чуж­ди­те е мо­дел за раз­ре­ша­ва­не са соб­с­т­ве­ни­те. Нес­лу­чай­но пък то­ва, ко­е­то ста­ва в Бос­на, е под вни­ма­ни­е­то и на КГБ, тъй ка­то в бив­ша­та съ­вет­с­ка им­пе­рия ет­ни­чес­ки­те и на­ци­о­нал­ни проб­ле­ми са из­к­лю­чи­тел­но сил­ни. Бос­на е пре­въз­хо­ден мо­дел за Сред­на Азия.

– След ка­то смя­та­те, че сме ек­с­пе­ри­мен­та­лен обект, до­пус­ка­те ли, че е въз­мо­жен бос­нен­с­ки­ят ва­ри­ант и у нас?

– Аз съм убе­ден, че ет­ни­чес­ки­те проб­ле­ми в Бъл­га­рия се сти­му­ли­рат и с вън­ш­ни си­ли. Мис­ля, че и пос­ла­ни­кът на САЩ в Бъл­га­рия Мон­т­го­ме­ри не скри­ва то­ва. В нас­то­я­щия мо­мент то­ва е опас­но. Впро­чем в Бъл­га­рия ни­ко­га не е има­ло ет­ни­чес­ки неп­ри­ми­ри­ми об­щ­нос­ти, а се­гаш­но­то изос­т­ря­не е в ин­те­рес на си­ли, ко­и­то не мис­лят за Бъл­га­рия. Впрочем, извън етническия аспект, това, което става в Югославия е в ход и в България, но там откровено го наричат война, а ние – демагогски го наричаме „демократичен преход“.

– В ико­но­ми­чес­ки план ка­къв из­ход за Бъл­га­рия е фор­му­ли­ра­ла ва­ша­та пар­тия?

– Фор­му­ла­та е: Соб­с­т­ве­ност и лич­ност! Те вър­вят за­ед­но. Чо­век ня­ма ли соб­с­т­ве­ност, не е лич­ност! Един­с­т­ве­ни­ят начин да има личности е да се въз­с­та­но­ви соб­с­т­ве­ност­та вър­ху зе­мя­та и вър­ху всич­ко, ко­е­то е би­ло ог­ра­бе­но. И най-ве­че, пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не сте­пен­та на ог­раб­ения тру­д! В съ­от­вет­с­т­вие с тру­до­вия стаж да се из­чис­ли про­цен­тът на ог­раб­ва­не и все­ки да по­лу­чи при­ва­ти­за­ци­он­ни бо­но­ве. Ед­ва след ка­то всич­ко бъ­де реп­ри­ва­ти­зи­ра­но, то­га­ва да се из­вър­ши при­ва­ти­за­ция. В СДС ние пред­ло­жих­ме не­що, ко­е­то ги уп­ла­ши – все­ки, кой­то ис­ка да учас­т­ва в при­ва­ти­за­ци­я­та в Бъл­га­рия, да до­каз­ва про­из­хо­да на па­ри­те си, а не как­то се­га ста­ва – ни­кой не ги пи­та от­къ­де са те­зи ми­ли­ар­ди?!

– Ис­ках­те БСП да бъ­де заб­ра­не­на, но не ви под­к­ре­пи­ха мно­го и от СДС?

– Све­тос­лав Луч­ни­ков бе­ше член на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти и той бе­ше чо­ве­кът, кой­то на­пи­са мо­ти­ви­те към де­ло­то за не­ле­гим­ност­та на БСП, но, след ка­то ста­на ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то, из­вед­нъж се от­ка­за от то­ва не­що и прес­та­на да се ин­те­ре­су­ва... Йор­дан Со­ко­лов* съ­що бе­ше член на на­шия съ­юз. Всич­ки пос­та­ве­ни от мен проб­ле­ми пред тях за ...при­мер­но кон­к­рет­но по­со­че­ни име­на на хо­ра, ко­и­то тряб­ва­ше да бъ­дат увол­не­ни, не са­мо че то­ва не ста­на, но бя­ха и из­диг­на­ти! Аз счи­там, че пра­ви­тел­с­т­во­то на Фи­лип Ди­мит­ров про­веж­да­ше по­ли­ти­ка­та на БСП в сис­те­ма­та на пра­во­съ­ди­е­то и вътрешните работи. Най-вис­ши­ят еше­лон на СДС се със­тои от под­с­та­ве­ни ли­ца! Хо­ра­та от­дав­на ве­че не вяр­ват на аб­ре­ви­а­ту­ра­та СДС! Но на­деж­да­та съ­щес­т­ву­ва!

– На­деж­да в „доб­ро­то СДС“?

– Не! Раз­чи­та­ме хо­ра­та да про­у­ме­ят кой ги лъ­же и кой не! Да раз­бе­рат кои са из­мам­ни­ци­те и кои не са!

---

* Опит за хумористична имитация на Тодор Живков (бел. на редактора).

* Министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров.

(Интервю на Иван Иванов във в-к "Съперник" бр.73 (417)/05.04.1994 г., публикувано и на стр.42-44 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. Том 2. - С., "Янус", 1995. - 576 с.).