ПРЕДИ ДА СЕ ОБЕДИНИМ, ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГРАНИЧИМ

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Скъ­пи при­я­те­ли,

Пре­ди ня­кол­ко ме­се­ци бе въз­с­та­но­ве­но Бъл­гар­с­ко­то со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко дви­же­ние. За крат­ко вре­ме се офор­ми­ха най-мал­ко пет со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки нап­рав­ле­ния и от­дел­ни струк­тур­ни фор­ма­ции. То­ва е твър­де мно­го! Обе­ди­не­на Ев­ро­па ня­ма да ни при­е­ме в то­зи ни вид! Ние тряб­ва да се обе­ди­ним!

Но пре­ди да се обе­ди­ним, е нуж­но да се раз­г­ра­ни­чим, и раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния тряб­ва да бъ­де на­ше­то от­но­ше­ние към мар­к­сиз­ма. Ние тряб­ва да ре­шим да­ли мар­к­сиз­мът мо­же да бъ­де кри­те­рий за на­ши­те со­ци­а­л­ни дейс­т­вия, или не мо­же да бъ­де. Не­мар­к­сис­т­ка­та фрак­ция в Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия счи­та, че марк­сиз­мът НЕ МО­ЖЕ да бъ­де кри­те­рий за на­ши­те со­ци­а­л­ни дейс­т­вия. Ние счи­та­ме, че мар­к­сиз­мът и ко­му­низ­мът са ге­не­тич­но свър­за­ни и не же­ла­ем да има­ме ни­що об­що с тях.

Ве­че всич­ки зна­ят, че Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия е не­за­кон­на ор­га­ни­за­ция, за­що­то тя не е ре­гис­т­ри­ра­на по пред­ви­де­ния в за­ко­на ред. Не­мар­к­сис­т­ка­та фрак­ция на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия счи­та, че Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия ос­вен то­ва НЕ Е ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КА ОР­ГА­НИ­ЗА­ЦИЯ, НЕ Е ПАР­ТИЙ­НА ОР­ГА­НИ­ЗА­ЦИЯ, а е ор­га­ни­за­ция, слу­же­ща си с на­си­лие, вдъх­но­вя­ва­ща на­си­лие, ор­га­ни­зи­ра­ща на­си­лие, при­ла­га­ща на­си­ли­е­то във всич­ки­те му фор­ми и сте­пе­ни. Ние сме убе­де­ни, че за по­ли­ти­чес­ка­та, ико­но­ми­чес­ка­та и нрав­с­т­ве­на­та ка­тас­т­ро­фа, в ко­я­то се на­ми­ра Бъл­га­рия, е ви­нов­на те­ро­рис­тич­на­та ор­га­ни­за­ция, на­рек­ла се­бе си ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Ние, от не­мар­к­сис­т­ка­та фрак­ция на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия, се ръ­ко­во­дим от прин­ци­пи­те и от прак­ти­чес­кия опит на съв­ре­мен­на­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ция и се стре­мим да из­г­ра­дим НЕ­ЗА­ВИ­СИ­МА, ДЕ­МОК­РА­ТИЧ­НА И СО­ЦИ­А­Л­НО СПРА­ВЕД­ЛИ­ВА БЪЛ­ГА­РИЯ. Най-важ­ни­те пун­к­то­ве от на­ша­та прог­ра­ма са след­ни­те:

Га­ран­ти­ра­не на ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те чо­веш­ки сво­бо­ди.

Оси­гу­ря­ва­не на шанс за сво­бод­но раз­ви­тие и об­щес­т­ве­но ре­а­ли­зи­ра­не на все­ки граж­да­нин.

Граж­да­ни­те да кон­т­ро­ли­рат дър­жа­ва­та, а не дър­жа­ва­та да кон­т­ро­ли­ра граж­да­ни­те.

Но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия да се из­ра­бо­ти въз ос­но­ва на Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, съ­о­б­раз­но опи­та на мо­дер­ни­те де­мок­ра­ции, и след ка­то на опо­зи­ци­он­ни­те си­ли се оси­гу­ри юри­ди­чес­ка и ре­а­л­на въз­мож­ност за пре­диз­бор­на бор­ба.

По­ли­ти­чес­ка­та фор­ма на уп­рав­ле­ние в Бъл­га­рия да бъ­де пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция, при ко­я­то власт­та на вся­ко ни­во про­и­з­ти­ча от об­щес­т­ве­на­та во­ля, пред­с­та­ве­на в Пар­ла­мен­та, чрез сво­бод­ни, рав­ни, все­о­б­щи, пре­ки и тай­ни из­бо­ри.

Ние сме за уп­рав­ле­ние на мно­зин­с­т­во­то при пъл­но за­паз­ва­не и за­чи­та­не на пра­ва­та на мал­цин­с­т­во­то, из­ра­зе­ни в ле­гал­ни, сво­бод­но съ­пер­ни­че­щи си опо­зи­ци­он­ни пар­тии, за­щи­та­ва­щи раз­лич­ни идеи.

Ние счи­та­ме, че ис­тин­с­ка­та сво­бо­да е та­зи, ко­я­то оси­гу­ря­ва пра­ва­та на дру­го­мис­ле­щи­те, ка­то чо­веш­ки­те и граж­дан­с­ки­те пра­ва се га­ран­ти­рат от за­ко­но­да­тел­с­т­во­то с кол­ко­то се мо­же по-мал­ко заб­ра­ни и ог­ра­ни­че­ния.

За­ко­но­да­тел­на­та, из­пъл­ни­тел­на­та и съ­деб­ната власт да бъ­дат раз­де­ле­ни. Бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во да бъ­де при­ве­де­но към меж­ду­на­род­ни­те прав­ни нор­ми и стан­дар­ти.

Ние сме за ми­рог­лед­на и ре­ли­ги­о­з­на то­ле­ран­т­ност, за­щи­та­ва­ме сво­бо­да­та на вя­ра­та, съ­вест­та и ве­ро­и­з­по­ве­да­ни­е­то.

Ние сме за един­на и не­де­ли­ма на­ци­о­нал­на об­щ­ност, в ко­я­то все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин, не­за­ви­си­мо от сво­я­та на­ци­о­нал­ност, има рав­ни пра­ва и за­дъл­же­ния.

Ние сме за прав­на уред­ба на на­род­нос­т­ни­те гру­пи в съ­о­т­вет­с­т­вие с Хар­та­та за пра­ва­та на чо­ве­ка.

Ние сме за не­за­ви­си­ма Бъл­га­рия в рам­ки­те на ед­на бъ­де­ща Ев­ро­пейс­ка кон­фе­де­ра­ция от сът­руд­ни­че­щи си на­ции.

Ние сме за оси­гу­ря­ва­не на га­ран­ции сре­щу ру­си­фи­ка­ци­я­та на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра, на­у­ка, об­ра­зо­ва­ние и език.

Ние сме за не­за­бав­на от­мя­на на всич­ки за­ко­ни, ог­ра­ни­ча­ва­щи пра­во­то на соб­с­т­ве­ност. Пра­во­то на час­т­на соб­с­т­ве­ност да бъ­де кон­с­ти­ту­ци­он­но га­ран­ти­ра­но ка­то све­ще­но и неп­ри­кос­но­ве­но. Да се да­де при­о­ри­тет на фор­ми­ра­щия се час­тен сек­тор. Да се въз­с­та­но­вят пра­ва­та на соб­с­т­ве­ни­ци­те или на тех­ни­те нас­лед­ни­ци вър­ху на­сил­с­т­ве­но ко­лек­ти­ви­зи­ра­на­та зе­мя, да се пре­раз­г­ле­да по­лу­раз­бой­ни­чес­ко­то на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на под­зем­ни­те и над­зем­ни­те бо­гат­с­т­ва, час­т­ни­те фаб­ри­ки и пред­п­ри­я­тия.

Ние сме за пъл­на по­ли­ти­чес­ка не­за­ви­си­мост от Съ­вет­с­кия съ­юз, за пос­те­пен­но ог­ра­ни­ча­ва­не на ико­но­ми­чес­ка­та и тър­гов­с­ка­та об­вър­за­ност на Бъл­га­рия със Съ­вет­с­кия съ­юз и за ори­е­н­ти­ра­не към Ев­ро­пейс­ка­та ико­но­ми­чес­ка об­щ­ност.

Ние зна­ем, че про­ме­ни­те в ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма ще до­ве­дат до зна­чи­тел­ни со­ци­а­л­ни нап­ре­же­ния и се обя­вя­ва­ме за га­ран­ти­ра­на со­ци­а­л­на по­мощ, съ­о­б­ра­зе­на с ин­ф­ла­ци­я­та, ка­то акт на со­ци­а­л­на спра­вед­ли­вост и на­ци­о­нал­на со­ли­дар­ност.

По­у­че­ни от пе­чал­ния ис­то­ри­чес­ки опит на на­ша­та стра­на, ние, бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­л­де­мок­ра­ти НЕ­МАР­К­СИС­ТИ, се стре­мим чрез пар­ла­мен­та­рен пре­ход към но­ва ор­га­ни­за­ция на бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во, в ко­е­то сво­бо­да­та, спра­вед­ли­вост­та и со­ли­дар­ност­та ще бъ­дат не­де­ли­ми.

Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то!

[Из­каз­ва­не на ми­тин­га, ор­га­ни­зи­ран от Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли на пло­щад „Де­ве­ти сеп­тем­в­ри“ в Со­фия на 25.02.1990 г., 13 ча­са. Публикувано в сп. „Глас“ - Не­за­ви­си­мо спи­са­ние за ли­те­ра­ту­ра и пуб­ли­цис­ти­ка, Со­фия, брой 5, про­лет 1990 г., както и на стр.95-98 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ДОСИЕТАТА НА ДС (7)

Бившият политически затворник

Янко Янков:

Престъпленията на бившата ДС

не са минало

Само пълният достъп до досиетата е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат някому, твърди депутатът от ВНС

Мария Стоянова

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в Клисурица, Монтанско. Завършил право, защитил докторат, специалист по теория и философия на правото, политически и правни учения. Прекарал 6 години и половина в комунистически затвор по обвинение в противодържавна агитация и пропаганда и създаване на организация за извършване на такава пропаганда. Излиза от затвора 10 дена преди падането на режима на Живков, след пълно изтърпяване на присъдата. Три месеца по-късно е признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства. Сега старши научен сътрудник в Института за правни науки към БАН.

- Г-н Янков, унищожени ли са съдебните дела срещу Вас от 80-те години и досиетата Ви от ДС? Заявихте публично, че имате доказателства за това, че някои от тях не са унищожени…

- За едно от делата срещу мен имам официален отговор от Министерството на правосъдието, че е унищожено още през май 1990 г. Но този отговор го получих едва преди два месеци, след като в продължение на 12 г. всяка година пишех по няколко искания и те оставаха без отговор. Това дело обаче не е унищожено и аз го притежавам от две години.

- Как се сдобихте с него?

- Даде ми го преди две години Иван Стоянов, по прякор Кубето, от с. Лозен, Софийско. С него бяхме заедно в затвора и бяхме приятели тогава, а и след това. Още в затвора той ми беше казал, че е ангажиран от ДС да докладва какво правя и че има и други като него. Предупреди ме да внимавам да не го злепоставя. След 10 ноември той започна да се занимава с бизнес, свързан с бизнеса на друг виден бизнесмен, Димитър Христов Иванов. Преди две години Иван ми обясни как е взел делото от личния архив на Димитър Иванов. Около половин година след като ми даде делото, той беше прострелян с 6 куршуми от автомат “Калашников”, но остана жив. Само преди 6 месеци бе убит с един куршум в главата пред жилището си в кв. “Х. Димитър” в София. Не казвам, че делото е причина да бъде убит, но определено не е безопасно да ровиш в чужди архиви, особено нечии.

- Така според вас изниква въпросът дали и други уж унищожени дела не се намират също така в частни архиви?

- Точно така. Те не могат да изчезнат без следа от архив на МВР. Защото всеки документ там има регистрация, има опис на всички документи. Ако някой взема делото, оставя бележка. Естествено, може и тя да изчезне после, но пак има следи.

- Не е ли това задача на Комисията по досиетата - да търси и намира следите? Какво впрочем е мнението ви за комисията - тази и предишната?

- Аз нито от предишната, нито от сегашната съм видял нещо положително. Необходимо беше целият архив на МВР да бъде предоставен на Централния държавен архив за публично ползуване. Лансирах тази теза още през 1990 г. като депутат във Великото Народно събрание. Но явно това е неизгоден ход, който би разкрил и доказал механизма на извършените престъпления.

- Има ли според вас фалшификации на досието? Гръмнаха два предизборни и един наскорошен компромати.

- Не мога да се изкажа за конкретните случаи, но разполагам с документ, подписан от началника на Научно-техническия отдел при ДС от март 1977 г. Съгласно този документ същият отдел изисква от Първи отдел на Шесто управление да съберат мои ръкописни текстове на български и на чужди езици, с цел “прилагане на ефективен контрол над обекта“. В друг документ се казва какво значи това: изработване на фалшификати - уж написани от мен писма до посолствата и други инстанции, с които да бъда компрометиран пред тях. Което доказва, че техническият отдел при Четвърто управление на Държавна сигурност е бил в състояние да извърши всякакви фалшификации и ги е правил, включително до подмяна на цели досиета. Едва ли с настъпването на демокрацията специалистите от това звено са изгубили способностите си, а заинтересованите техни началници - желанието да фалшифицират документи.

- И как тогава ние ще разберем кой е бил доносник, кой не?

- Единствено пълният достъп до досиетата на всеки набеден и на всеки, който ги поиска, ще е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат на някого.

- А не е ли по-лесно и не е ли време просто да забравим за досиетата, да затворим тая мрачна страница от историята?

- Не. В тези досиета се съдържат страшно много престъпления. Брат ми например, докато бях в затвора, е бил изкуствено заразен с рак и почина само 2 месеци след като в официален документ лекарска комисия го призна за напълно здрав. Искате от мен да махна с ръка и да забравя? Да кажа: Е, ами, убили го и толкова? Не мога и нямам право да забравя. Аз искам достъп до досиетата, за да търся отговорност от престъпниците.

- Няма ли давност за престъпленията им, каквито и да са те, още повече трудно доказуеми вече?

- Давността тече от момента, в който човек има възможност да защити правата си. Престъпниците от бившата ДС не разчитат на давност, те искат да си изживеят живота и никой да не ги закача. Точно те разчитат да махнем с ръка и да престанем да се ровим в темата за досиетата. Имам доказателства, че срещу мен и много български граждани е извършвано експериментиране със специални средства, разработвани в лаборатории към УБО. Това дело се пази във Военна прокуратура. Ползувах го като депутат във ВНС. От него се вижда, че са били извършвани експерименти с хора. При посещението си у нас генерал Калугин спомена, че отровата, използувана срещу Георги Марков, е била изпробвана върху затворници. В това дело най-обстойно са описани експерименти върху цивилни граждани, попаднали в болница за изследвания напълно здрави хора. И това ли да отминем?

- Но то е минало, далечно като комунизма, който си отиде…

- Напротив, престъпленията продължават и в последните години. Бомбата, поставена преди няколко години под колата на военния прокурор и зам. главен прокурор на републиката ген. Лилко Йоцов беше, за да си мълчи - за това дело и за други дела. Прокурорът от Главна прокуратура Петър Дончев и прокурорът от Софийска градска прокуратура Любомир Цанков, които са присъствали на такива експерименти в затворите, починаха от масирани инфаркти, предизвикани от същите медикаменти. Доказателствата са пак в онова дело.

- Като че ли имате намерение да останете един от последните вечни дисиденти в България…

- Не обичам думата дисидент, тя беше измислена от службите за техните си хора - да им се създава ореол на борци. Автентичните противници ги избутват далеч извън селенията на властта. Колкото до мен, аз съм политически противник на системата - и на онази, и на тази сега. Защото тя е продължение на онази. С по-модерни средства и със съгласието на Запада. За мен България е протекторат, управляван от триумвират. Триумвиратът възпроизвежда споразуменията в Ялта и Малта, разпределящи ни 80 процента за Русия и 20 процента за САЩ и Европейската общност.

- България сигурно заслужава по-добра съдба, не мислите ли?

- Всеки народ си заслужава съдбата, а нашият трябва да изживее съдбата, която си заслужава. Казват, че когато някой човек не е добре възпитан, му липсват първите 7 години. При нациите проблемът е още по-тежък. На нашата нация й липсват първите 700 години, или толкова е прекарала в робство. Освен това една промяна на системата се прави за около 30 години, а гражданско общество се създава за около 300.

- Младите хора едва ли ще се съгласят с вас, те искат живота си днес и сега.

- Те обаче също носят последиците от тези липсващи ни години. Потърпевши са и ще бъдат дотогава, докато се изгради гражданско общество, а това, както казах, няма да стане скоро.

- Това в политически аспект, а в икономически поне там нямаме ли повече шансове?

- Германия след Втората световна война е класически пример за това как една държава може да тръгне от нулата и да стигне на висотата. Германия беше разделена на четири зони. В английската зона един икономически цикъл се затваряше за 7 години, във френската за 12, а в американската за 14 години. Необходими бяха обаче 3 цикъла и точно за толкова години Германия беше изведена от кризата. Така че, ако сме германци, управлявани от англичани - най благоприятният вариант, имаме шанс да се оправим след 21 години от момента на започването. Такъв момент обаче все още не е настъпил. Освен това, ние не сме Германия и не сме германци. Впрочем, за страните от Третия свят практиката сочи, че един икономически цикъл се затваря за 20 години. Умножете си ги по три…

[В-к "Монитор" бр.1099/2002 г.; интервюто е публикувано и на стр.494-498 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. -546 с.].