Address for letters:
Янко Н. Янков –
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://vbox7.com/collection:708949
================================================================
25 Февруари 2011 г.
До: Административния съд София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София
рег. № 2774 / 07.02.2011 г.,
адм. дело № 996/2011 г.,
Второ отделение, 30-ти състав,
„Съдия“-докладчик Любка Стоянова
*************
Раздел І:
Първо предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за отговрност за престъпленията на НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – 1A”, http://iankov.blogspot.com/2011/02/1_25.html .
*************
Второ предварително уточнение:
Изрично и пределно ясно уточнявам,
ЧЕ В МОЯ ИЗХОДЕН ПРОЦЕДУРЕН АКТ - т.е. в моя Иск - изрично и пределно ясно съм записал още в самото начало (с.2),
че няма да се съглася „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация,
каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.
*************
Раздел ІІ:
Първо уточнение по съществото на казуса
На 24.02.2011 г. получих „Съобщение“ и копие от „Разпореждане“ от 15.02.2011 г., по силата на което моят Иск е оставен без движение и е дадено „Разпореждане“, с което съм „задължен“ да направя т. нар. „уточнения“.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса
Преди всичко уточнявам, че тук визираният „съдия“ има належаща нужда да изясни характера на особената двойнственост на неговото правосъзнание, тъй като,
от една страна, е показал, че изрично и пределно ясно е бил осъзнал ТОЧНИЯ ТЕКСТ на моя Иск, а именно, че той е предявен на основание чл.7 от Конституцията на Република България, чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Стокхолмската програма на Европейския съвет, но,
от друга страна, изрично и пределно ясно е записал с своето „Разпореждане“, че Искът е предявен във връзка с някакъв си Закон за отговорност на държавата, КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО КАТЕГОРИЧНО НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса
В текста на визирания „съдийски“ (всъщност - псевдосъдийски) акт е записано ТОЧНО ПЕТ ПЪТИ, че моят изходящ процедурен акт се нарича „искова молба“, докато истината е, че изрично и пределно ясно е написано, че става дума за „Иск“.
От материалите по делото е пределно ясно видно, че абсолютно никъде не съм употребил термина „Искова молба“, и че употребяваният от мен правен термин е „Иск”.
Следователно въпросната независима от самата себе си и независима от Правото „съдийка”
или просто ПРЕДУМИШЛЕНО заблуждава читателите и дори нагло лъже с лекотата, която е присъща на червенофенерските особи,
или ИМА НАЛЕЖАЩАТА НУЖДА да си назначи експерти по граматика на българския език и по юридическа грамотност.
Разбира се, би било върхът на неадекватността, ако същата „съдийка” евентуално се опита да се позовава на терминологията, съдържаща се в т. нар. Закон, и сбърка да ми отправи „упрек” и „обвинение” за това, че не съм бил спазил „изискването на закона” за употреба на „законовия термин” „искова молба”.
В този контекст би следвало нейният „съдийски” „мозък” да бъде информиран, че въпросният „законов термин” въобще не е „правен термин”, а е „антиправов и престъпен термин”, чрез който престъпната комунистическа власт се опитваше да наложи определен начин на мислене и поведение.
Ако от една страна: въпросната „съдийка” бе завършила своето образование в контекста на нормално преподаване в юридическите факултети - каквото преподаване сега въобще не съществува - тъй като мафиотската държавна власт се е погрижила днес да са налице една дузина юридически факултети, в които да се раздават неадекватни към знанието дипломи на хора, предназначението на които е да бъдат внедрени в правната система така, че в продължение на няколко десетилетия напред да създават в тази система не ред, а хаос и усещане за джунгла и свързаната с нея тотална безотговорност;
Ако от друга страна: тя не бе генетично, психологично и психиатрично обременена - както от общата престъпна управленска среда, така и от престъпната среда на нейния семеен произход и от клановата и личната си обвързаност с престъпните комунистически и „посткомунистически” среди;
то въпросната „съдийка” щеше да бъде наясно,
че чрез термина „искова молба” престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа” власт са се стараели и се стараят да наложат върху гражданските правни субекти
както рефлекса на безропотно подчинение на негражданственото им (и по същество робско или крепостно) третиране от престъпната държавна власт,
така и т. нар. „рефлекс към молитственост”, демонстриран към престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа” (ченгеджийско-мафиотска) власт.
Впрочем, ако въпросната „съдийка” не бе принадлежна към престъпната комунистическа и „посткомунистическа” кретеноидност, тя щеше да знае, че дори по времето на най-свирепия комунистически режим в единствения български Юридически факултет (този на Софийския университет) е имало преподаватели, които с риск да бъдат противоправно осъдени от точно такива „съдии” като нея са обосновавали тезата, че т. нар. гражданин е имплицитен носител на високо лично достойнство, и като такъв никой няма право да изисква от него и самият той не е длъжен да „се моли” нито на държавната администрация, нито на съдебните институции.
И че поради това съществуващата в действуващото законодателство формулировка „искова молба” Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНА; още повече, че съгласно ПРАВНАТА ТЕОРИЯ „молбата е вид исково волеизявление”, което, обаче, има своята проявителна и приложна сфера единствено в случаите, в които „молителят” не се позовава на своите гарантирани от Правото права, а се позовава и разчита единствено на великодушието и благоразположеността на адресата (като правило властнически субект) на молбата.
В този именно смисъл аз, Янко Николов Янков, изрично и ясно заявявам на изпълняващата съдийска длъжност Любка Стоянова, че НАД МЕН Е САМО ПРАВОТО, но не и комуноидното законотворчество; ЧЕ НЕ СЪМ СЕ МОЛИЛ НИКОМУ; и че няма да й позволя да ме третира като „молещ се”!
Обръщам специално внимание върху факта, че в своя двустраничен псевдосъдебен разпоредителен акт изпълняващата съдебна дейност функционерка на българската паравоенна ченгеджийско-мафиотска държавна власт, именуема Любка Стоянова, е зафиксирала точно 5 (пет) отделни твърдения, приписващи ми заявяването (предявяването) на „искова молба”, каквато аз всъщност въобще не съм заявявал (предявявал), тъй като съм заявил (предявил) ИСК.
С това нейно поведение тя, всъщност, е осъществила точно пет (5) нагли и безскрупулни изопачения (фалшификации) на моята изрично и ясно заявена суверенна ищцова воля, приписвайки ми завявяването на такъв съдържателен вид ищцова воля, каквато аз въобще не съм бил заявил (предявил).
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса
Тъй като, освен това, съгласно визираното псевдосъдийско „Разпореждане“ съм ЗАДЪЛЖЕН да посоча моя т. нар. ЕГН, посочвам, че това е 44 08 13 32 28.
При това уточнявам, че във визираните законови норми, от които „съдията“ извлича и ми предявява това задължение, ТАКОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НЕ Е ПОСОЧЕНО.
Все пак, макар и самата система на ЕГН ДА Е тотално ПРОТИВОПРАВНА И абсолютно юридически НЕЛЕГИТИМНА,
за да угодя на властническото его на „съдията“, посочвам моя ЕГН (единен граждански номер).
Освен това от мен се иска да посоча факс или телекс; отново уточнявам, че във визираните законови норми, от които „съдията“ извлича и ми предявява това задължение, ТАКОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НЕ Е ПОСОЧЕНО.
Много ми се иска и сега да угодя на властническото его на „съдията“; за съжаление не мога – нямам факс и нямам телекс.
Тъй като изрично ми е „разпоредено“ и ми е казано, че съм „задължен“ да посоча надлежните ответници, ДЪЛЖЕН СЪМ ДА КАЖА, ЧЕ ТОВА Е НАПРАВЕНО В ТЕКСТА НА САМИЯ ИСК.
Що се отнася до разпореждането на „съдията“ да уточня претендираните вреди – ПЛЕДИРАМ:
СЪДЪТ ДА НАЗНАЧИ ВЕЩО ЛИЦЕ-ЕКСПЕРТ, КОЕТО ДА НАПРАВИ ТОВА
и да го докладва в хода на ръзглеждането на делото по съществото на Иска.
25 Февруари 2011 г. Янко Н. Янков
