ПРОКУРАТУРАТА - ДОЛЕН БАРДАК (4)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,

Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

В отговор на изложението ми от 14 август 2006 г. получих писмо № 22755/06-ІІ от 29 август, което е подписано от прокурор Терзийска.

Обръщам вашето внимание върху това, че в писмото си до мен посочената персона е приложила класическия трик, при който е извършила т. нар. подмяна на тезиса, при която подмяна крайно тенденциозно и манипулативно е акцентирала единствено върху предишните (реализираните значително по-рано) престъпни факти и обстоятелства, които специално в това мое изложение са били посочени най-вече като контекст и като начални елементи от сложен престъпен състав, и освен това, в същото време нагло, брутално, мълчаливо и имплицитно е пренебрегнала нововъзникналите, главните и жизнено актуалните за точно това изложение факти и обстоятелства.

Така, с извършването на тази манипулативна операция въпросната прокурорска персона фактически се е била самоосвободила от задължението да вземе решение, намиращо се в пълен разрез с престъпните интереси на нейните лични и институционални господари от българския клан на руската Червена мафия.

Подчертавам, че в моето изложение изрично и ясно съм посочил, че:

1) старите факти и обстоятелства на взломни прониквания в жилището ми по своята същност са „елементи от сравнително сложна верига от оперативно-провокативни комплекси, осъществени през последните два месеци както в жилището ми в София, така и в жилището ми в родното ми село”;

2) през месец юли тази година са били осъществени точно три взломни прониквания в жилищата ми в София и в родното ми село;

3) тези събития са „елементи от онази изключително добре позната ми от доста отдавна провокационна схема, която, при различна интензивност, тайните служби и мафията прилагат по отношение на мен в продължение на вече няколко десетилетия”, при което „целта на влизането в жилищата е била да бъде оставено посланието: „Твоят дом не е и няма да бъде твоя крепост. Истинските господари на тази територия сме ние – функционерите на тайната власт!””.

Като отбелязвам, че за мен винаги е било пределно ясно, че цялата прокуратура е само едно от най-нискойерархичните звена от структурата на Червената мафия (и че статусът и моралът на всички прокурори е много по-нисък и по-низък дори и от този на проститутките, създадени и ръководени от същата мафия), все пак изрично подчертавам, че както всичките предишни, така и това мое искане за защита съвсем не са израз на наивност или безсилие.

Освен това, категоричен съм, че съвсем не липсата на професионални знания, а именно личната и институционалната анжажираност на посочената персона с престъпните интереси на тайните служби и на мафията е бил онзи главен движещ фактор, който е обусловил точно това прокурорско поведение, с което фактически са пренебрегнати исканията ми за защита от оперативните мероприятия на тайните служби и на мафията; и по-точно са били пренебрегнати исканията ми за разследване на системни престъпни нарушения на неприкосновеността на жилищата ми, както и за защита от модерни терористични форми на въздействия и покушения.

Ваши престъпни нискойерерхични президентски и прокурорски слуги на българския мафиотски режим,

енергично настоявам да разпоредите на съответните служби да изпълнят задълженията си, произтичащи от съответните законови разпоредби относно обезпечаването на сигурността на семейството ми.

03 октомври 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-49/03.10.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Главния прокурор и Президента, с копие до БТА].

ТИРАНОБОРЧЕСКАТА ПРЕДИСТОРИЯ НА ТЕРОРИЗМА

В епохата на ожесточените стълкновения между папския Рим и кралските династии на Европа през ХІІ-ХІІІ век посягащите върху прерогативите на църквата представители на светската власт формулирали идеята за тираноборчеството.[1] Тогава такива авторитети на католичеството като Йоанн (Джон) Солсбърски (1110-1180) и Тома Аквински (1225-1274) обосновали богоугодността и правомерността на убийството на тиранично управляващите монарси, извършено от техни поданици.

Без богословското обосноваване, разбира се, не е могло да бъде предприето абсолютно нищо в това направление, тъй като съгласно господствуващата теологическа концепция, покушението над живота на “миропомазаника” е престъпление, което е много по-тежко, отколкото отцеубийството, тъй като монархът и членовете на неговото семейство са сакрални фигури. В основата на това обосноваване било залегнало схващането, че църквата има правото да лишава от сакрален статус, т. е. от своята защита, всеки тиранин, като какъвто, според нея, е бил считан вероотстъпникът и узурпаторът на легитимната власт. Доводите си в този аспект Йоанн Солсбърски и Тома Аквински черпели преди всичко от съчиненията на Платон, Аристотел, Сенека и Цицерон, при което в съответствие с налагащата се по онова време традиция на усвояване на класическата антична култура и на римското право като примери или образци били използувани характеристиките на героите-тираноборци Хармодий (Harmodios) и Аристогитон,[2] Брут и Касий.[3]

Като своеобразна реакция срещу укрепването на европейския абсолютизъм през ХVІ век въпросът за отстраняването на монарсите-тирани бил станал необичайно актуален. Тогава редица представители на различни конфесии и политически течения постигат съгласие, според което убийството на тиранина не бива да бъде считано за престъпление, тъй като наказващият (онзи, който наказва) нарушителите на Божествените, естествените и човешките закони, не е убиец, а е “страж на законността” и “защитник на справедливостта”.

Съгласно постигнатото споразумение юридически ненаказуемият акт на тираноубийството следва да бъде осъществен в пълно съответствие с изискванията на античния образец или традиция, най-главните от които изисквания са тиранинът да бъде поразен от удар с кинжал,а убиецът, обричайки себе си на гибел, да остане на местопрестъплението.

Второто изискване се счита за особено важно, тъй като се приема, че, възстановявайки законността, тираноубиецът все пак формално е нарушил закон - тъй като обществото не го е било упълномощило да бъде съдия или палач, и понеже той сам и напълно съзнателно е обрекъл себе си на гибел; защото, въпреки всичко, непрекъснато трябва да бъде утвърждаван главният принцип, съгласно който е наказуемо всяко нарушаване на закона, независимо кой и поради какви подбуди и причини, дори и да са изключително благородни, го е нарушил. Така по този именно начин и при най-строго спазване на тази именно процедура са били “наказани” противниците на католицизма Вилхелм Орански (1584), Хенрих ІІІ (1589) и Хенрих ІV (1610)[4].

През ХVІІ-ХVІІІ век идеята за тираноборчеството била доста ентусиазирано и енергично пропагандирана от знаменития английски поет Джон Милтън (1608-1674); италианският поет и драматург граф Виторио Алфиери (1749-1803) оказал изключително силно въздействие върху формирането на легендарния италиански заговорник Джузепе Мацини.

В съответствие с новия културен климат на епохата специфично религиозните критерии при определянето на тиранина преминали на второстепенен план, и освен това било разширено тълкувателното схващане, при което на обвинение в тирания подлежали не само коронованите особи, а и всеки друг носител на власт, за когото съществуват доказателства, че я използува в противоречие с нейното легитимно предназначение. Но независимо от тези нови елементи в схващането за тираноборството, основните елементи на античната схема на самото покушение останали непокътнати, и се проследяват особено отчетливо напр. при убийството през 1628 г. на херцог Бъкингам - фаворит на английския крал Чарлз І (1625-1649); любопитно е, че когато херцогът бил предупреден за предстоящото изпълнение на класически тираноборчески акт, той шеговито отговорил, че “макар все още древните автори да са почитани както никога, римляни вече отдавна не са останали”.[5]

След като през август 1792 г. Парижката комуна взема властта и обявява “Мир на колибите и война да дворците”, а през януари 1793 г. крал Луи ХVІ е предаден на съд, при формулирането на революционната същност на съдебния процес обвинителят Луи Антоан Сен-Жюст (1767-1794) удачно се позовава именно на класическата тираноборческа традиция. При това, макар и подчертавайки, че “правото на въстание против тиранията е строго лично право”, че “дори и целият народ не може да принуди дори и един-единствен гражданин да се откаже от това право”, както и подчертавайки, че “всеки гражданин има върху краля такова право, каквото Брут е имал по отношение на Цезар”, Л. А. Сен-Жюст, обаче, прави т. нар. “подмяна на логическия тезис”, при която на мястото на наказателно отговорния по определение индивид-тираноборец той поставя наказателно-неотговорния по определение народ-тираноборец. С това, всъщност, се извършва имащо несъмнено много повече политически, отколкото юридически характер изопачаване или промяна в семантичното съдържание на понятието “тираноборчество”; какъвто характер, всъщност, е имало и формулираното през ХІІ век определение на това понятие.

В руската културна традиция идеята за тираноборчеството за първи път е изразена в най-ясен вид в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837). Най-напред то е направено в издаденото през 1817 г. стихотворение “Вольность”, където поетът само предупреждава, че нарушаването от монарсите на обществения договор е пагубно и за двете страни – и за властта, и за обществото. А три години по-късно, в издаденото през 1821 г. стихотворение “Кинжал” той развива по много по-радикален начин възгледите си, при което самото стихотворение се превръща в “манифест на тираноборчеството”, доколкото (както това е отразено и в глава Х на “Евгений Онегин”) функцията и символиката на всеки “кинжал” е да бъде именно “цареубийствен” и “тираноубийствен”.

При анализа както на стихотворението, така и на неговото възприемане през различните исторически епохи се разкрива разминаване с вложената от автора идея, което се дължи на по-късно появилото се в някои исторически и литературни интерпретации отъждествяване между “тираноборчеството” и “терора”, каквото всъщност при автора въобще не е съществувало.

Така напр. в издадена през 1937 г. в Париж статия историкът-публицист и антиболшевик Георгий Петрович Федотов (1886-1951) пише, че възпявайки кинжала, А. С. Пушкин всъщност възпява терора, при което приема за парадоксално съчетаването в един контекст на републиканеца Брут и на убийцата (също с кинжал) на Ж.-П. Марат - контрареволюционерката Шарлота Корде. Освен това Г. П. Федотов разглежда или осмисля тираноубийството като “бой”, “дуел” или “рицарски двубой” между слабия и силния, при който именно слабият убива силния.[6] В случая, обаче, той греши, тъй като за А. С. Пушкин най-същественото е било това, че жертвите и на двамата са били именно “узурпатори”, и че убийците са били именно “тираноборци”[7]; а и където в “Кинжал” А. С. Пушкин недвусмислено апелира към античните образци, там всъщност няма дори и намек за дуел. И това е така, защото тираноубиецът, за разлика от дуелиращия се, отстоява не своята накърнена чест, а извършва правосъдие, при което няма никакъв шанс за оцеляване.

Напълно неоснователно е също така и отъждествяването на “кинжала” и “тираноубийството” с “терора”, тъй като както за всички негови съвременници, така и за А. С. Пушкин терорът като понятие категорично е бил напълно еднозначно схващан именно като “държавна политика на якобинците, отричаща и отхвърляща по принцип идеята за законността, при което обект на посегателство е преди всичко обществото, а целта е завземането и запазването на властта и избягването на заслуженото наказание”. Докато при тираноубийството идеята е възстановяване на законността, обект на посегателство е личността, целта няма нищо общо с претенции за власт, всичко се извършва напълно безукорно и деецът доброволно и съзнателно остава на местопристъплението, за да понесе отговорността. Така че А. С. Пушкин въобще не възпява терора, за него якобинците са “върхът на беззаконието”, а Шарлота Корде е възпята именно като сразяваща “идеолога на терора”.

---

[1] По въпроса за тираноборчеството вж.: Трейман, Р., Тираноборцы, СПбг., 1906; Ковалевский, М. М., От прямого народоправства к представительству и от патриархальной монархии к парламентаризму, М., 1906, Том 2; Гессен, В. М., Проблема народного суверенитета в политической доктрине ХVІ века, СПбг., 1913.

[2] Двамата, произхождащи от знатни атински родове, встъпили в заговор с цел да убият Хипарх (Hipparchos) и Хипий (Hippias), които през 527 г. пр. Хр. поели от баща си Писистрат (600-528 г. пр. Хр.) установеното от него през 561-560 г. пр. Хр. тиранично управление. През 514 г. пр. Хр., по време на Панатинските празници в чест на богинята-покровителка на града, те осъществили своя замисъл само спрямо Хипарх, а Хипий успял да избяга. По време на покушението, обаче, Хармодий бил съсечен от телохранителите на тирана, а Аристогитон избягал, но после бил заловен и наказан със смърт. Така, от времето на V век пр. Хр. към техните имена била прикачена славата на тираноубийци и борци за свобода, а техните потомци се ползували с особени почести и уважение.

[3] Марк Юний Брут (85-42 г. пр. Хр.) е един от политическите привърженици на Цицерон; през 48 г. пр. Хр. станал привърженик на Гай Юлий Цезар, който през 46 г. го назначил за негов наместник в провинция Цизалпийска Галия, а през 44 г. - и за претор. Гай Касий (??-42 г. пр. Хр.) първоначално бил привърженик на Помпей, но впоследствие бил помилван от Цезар, преминал на негова страна и бил назначен за легат, а през 44 г. пр. Хр. - и за претор. През същата (44 г. пр. Хр.) година Брут и Касий участвували в организирания против Цезар заговор и взели активно участие в неговото убийство, след което им се наложило да избягат от Рим. Събраните от тях войски претърпели съкрушително поражение през 42 г. пр. Хр., след което и двамата се самоубили.

[4] Erlanger, Ph., L’entrange morte de Henry IV, Paris, 1957, p. 172.

[5] Rapport, D. C., Assassination and Terrorism, Toronto, 1971, p. 9.

[6] Федотов, Г. П., Певец империи и свободы, сб. Пушкин в русской философской критике. Конец ХІХ – первая половина ХХ в., М., 1990, с. 369.

[7] Това обстоятелство, всъщност, е превъзходно обяснено от самия А. С. Пушкин в неговия разказ за лицейския му преподавател по френска словесност Д. Будри, който е бил роден брат на самият Ж.-П. Марат; и който многократно е обяснявал на своите възпитаници, че всички вождове на френската революция, включително и Марат, макар и да са считали себе си за “тираноборци”, са били възприемани от повечето от хората именно като “узурпатори”; и че Шарлота Корде е убила Ж. П. Марат не защото е смятала себе си за аристократка, а него - за революционер, а именно защото е считала, че той е “узурпатор и враг на демокрацията и законността”; и че именно в съответствие с тираноборческите традиции тя е извършила убийството с кинжал, след което е останала на местопрестъплението, за да понесе наказанието си; така тя, именно осмисляйки мисията си в античния тираноборчески дух, е наричала себе си Херкулес, т. е. “изтребител на чудовищата”.

[Стр.41-45 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630].

ЗАЩИТА НА ИСТИНАТА

Граждански комитет
издига Янко Янков
за Главен прокурор

Гражданският комитет “Защита на истината” във Велико Търново е издигнал кандидатурата за Главен прокурор на Република България доцент Янко Янков - старши научен сътрудник в Института по правни науки в Българската академия на науките. В предложението, което е изпратено до председателя на Висшия съдебен съвет с копия до президента и медиите, се казва, че г-н Янков е председател на Съюза на юристите демократи и преподавател в няколко правни факултети в страната. Съгласно квалификациите на правозащитната организация “Амнести интернешънъл” в Лондон кандидатът на гражданския комитет “Защита на истината” е политически затворник N 3 в Европа, както и политически затворник N 1 в България по времето на комунистическия режим, се казва в предложението.
[Публикувано във в-к "Борба" бр.214 (1529)/05.11.1998 г. и на стр.143 и 147-148 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 4. Кого защитава Западът - човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 568 с.]

ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ?

Писмо на българския правозащитник Янко Н.Янков по повод годишнината от назначаването на Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ.
Нека припомним, че Майкъл Хейдън заяви преди година при назначаването му за шеф на ЦРУ, че не би желал американските тайни служби да служат за игра на политиците, че те трябва да бъдат максимално прозрачни в своите анализи и действия. Това изказване бе прието, като противовес на противниците на неговата кандидатура, която бе обременена от спора по намесата в личния живот на милиони американски граждани и събирането на данни за телефонните им разговори.
Писмото на Янко Н. Янков ни припомня и за престоя и дипломатическа работа на Майкъл Хейдън в България преди повече от двадесет години.

---

His Excellency*

Gen. Michael V. Hayden

Director CIA

Washington, DC 20505

USA

Ваше Превъзходителство,

1.

Приемете моите искрени поздравления по повод годишнината на Вашето назначение като Директор.

Позволявам си да използувам случая, за да Ви припомня и една друга годишнина – тази през лятото на 1984 г., когато по един особен начин се бяха съединили няколко изключително важни за мен събития, а именно:

►личното посещение в моя роден дом на Вашия дипломатически предшественик и неговото запознаване с родителите ми (което посещение, доколкото ми е известно, е единственото по рода си в цялата 45-годишна история на България по времето на комунизма);

►Вашето назначаване на дипломатическа работа в София;

►моето арестуване и обвиняване в „подстрекаване на чужди държави във враждебна дейност против Народна република България, Съветския съюз и международната комунистическата система”, както и осъждането ми за създаване и ръководене на антидържавна и антикомунистическа организация, и извършване на такава дейност;

►включването на моето име в специалния Доклад на Държавния департамент на САЩ като име на „български гражданин, лишен от човешки права”, и фактическото ми поставяне под особената дипломатическа закрила на САЩ и на няколко западноевропейски държави, благодарение именно на която закрила останах жив по време на шестгодишното ми пребиваване в ада на комунистическия затвор.

2.

Ваше Превъзходителство,

Моля да ми позволите да Ви припомня, че миналата година по същото време, изтъквайки Вашите качества, вестник „Уошингтън Поуст” Ви описа и представи като „военен разузнавач, който е успял да надмогне „антисъветския калъп” от годините на Студената война”.

Моля Ви да ми позволите да Ви поздравя за това Ваше несъмнено изключително високо качество, и в същото време Ви моля да ми позволите да Ви попитам: „-Какво точно съдържание стратегическите политически кръгове на САЩ и лично Вие сте вложили в това „надмогване”?”.

И по-точно: „-Дали в съдържанието на това „надмогване” предварително и прецизно е било калкулирано онова, което още от деня на „победата над съветския комунизъм” започна да става, и днес вече е непоклатима действителност, а именно – категоричното обричане на жестоко ежедневие и на смърт на всички такива като мен, които с неимоверно високата цена на съдбата и живота си (и най-вече – с цената на съдбата и живота на близките си) бяха действували като Ваши искрени и реални съратници в голямата световна политическа битка?”.

И още по-точно: „Дали в съдържанието на това „надмогване” предварително и прецизно е било калкулирано онова, което започна да става очевидно съвсем не от деня на „победата над съветския комунизъм”, а няколко години по-рано, а именно - че след победата над комунизма Западът ще легитимира като свои „демократични партньори” именно нашите кръвожадни палачи (и техните институционални и персонални наследници), които именно воюваха срещу ценностите на западната политическа система, и които, по законите на класическата война, би трябвало да бъдат третирани от Запада като победени, а не като победители?”.

3.

Позволявам си да считам, Ваше Превъзходителство, че имам не само общочовешкото, но и чисто личното право директно да Ви попитам всичко това, именно защото дузината висши дипломатически представители на САЩ, с които контактувах по онова време - при всяка наша среща, макар и подчертавайки скромните възможности, с които разполагат за евентуална моя бъдеща политическа и юридическа защита, все пак достатъчно ясно подчертаваха своята категорична тогавашна и бъдеща ангажираност със съдбата ми, и така фактически ми даваха и поддържаха онова изключително високо самочувствие на „ваш демократичен партньор”, благодарение именно на което аз придобивах неимоверни сили и успявах да устоявам на зловещото затворническо ежедневие.

Позволявам си да считам, Ваше Превъзходителство, че имам личното право директно да Ви попитам всичко това и защото наистина впоследствие установих по категоричен начин, че изключително голям брой служители на софийския дипломатически офис на САЩ, на Държавния департамент във Вашингтон и на редица други институции (включително и лично Вие) са били непосредствено и директно, институционално и лично ангажирани с напълно реалната защита на моя живот по времето, докато бях в затвора, както и със съдбата на близките ми.

Или по-ясно казано: позволявам си директно да Ви попитам всичко това, защото по онова време на мен изрично и напълно реално ми бе давано изключително високото самочувствие именно на „демократичен партньор на Запада”.

И най-вече считам, че имам личното право директно да Ви попитам всичко това, защото от 1990 г. досега съм установил по категоричен начин, че днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои „демократични партньори” не мен, не и тези и такива като мен, а именно онези, които по своя генезис и функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия, но и съвсем директно, вербално изрично и недвусмислено ми казват, че са получили конклудентното (подразбиращо се) съгласие на САЩ и на Запада като цяло да осъществят физическо ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен, както и на всички други като мен.

4.

Ваше Превъзходителство,

Като отново подчертавам моето искрено възхищение от факта, че Вие сте „успял да надмогнете „антисъветския калъп” от годините на Студената война”; и като изразявам надеждата си, че в съдържанието поне на лично Вашето „надмогване” въобще не е било предварително калкулирано онова, което Ви посочих; все пак бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че всичките български бивши просъветски функционери, които по-рано обосноваваха своите репресии против мен, такива като мен и нашите близки роднини и приятели, като се позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт, днес действуват като „проамерикански и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си репресии върху нас, като се позовават на властта, която им е предоставена от ЦРУ, НАТО и европейските служби и военни сили.

Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи: „По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.

И целият проблем за мен в случая се свежда до това, че същите тези личности както по-рано, така и днес са и продължават да бъдат контингент на българския клан на руската Червена мафия, в структурата на която са включени като нискойерархични елементи не само руската, но и българската държава, и дори не само руското, но и българското общество; при което за мен остава странен и все още недостатъчно понятен фактът, че Западът и в частност САЩ наистина ги приемат, легитимират и енергично защитават именно като „свои демократични партньори”.

И целият проблем за мен в случая се свежда до това, че същите тези институционални и персонални сили само по отношение на мен и моите близки и приятели са извършили повече от сто прецизно регистрирани престъпления, по отношение на които не съществува абсолютно никакъв правен механизъм за защита и справедливост.

Дори нещо повече: целият проблем за мен в случая се свежда до това, че:

а) същите тези институционални и персонални сили са подложили на тотален държавен тероризъм, евгеника и геноцид почти 80% (осемдесет процента) от българското население;

б) главните или основните факти за всичко това са много добре известни както от личните наблюдения и проучвания на западните (в това число американските) дипломатически представители в България, така и от изключително голямото множество мои лични прецизни изследвания, които в продължение на всичките години от 1990 до днес съм публикувал и своевременно и официално предоставял на същите тези дипломатически представителства;

в) и въпреки всичко това официалната западна (включително и на САЩ) политическа стратегия е насочена именно към подкрепа и защита на престъпниците, а не на жертвите.

5.

Ваше Превъзходителство,

Уверявам Ви, че превъзходно разбирам, че е напълно безсмислено да искам от Вас да промените така описаната действителност.

Все пак, обаче, съм убеден, че има смисъл да поискам от Вас да ми предоставите копия от всичките онези документи, намиращи се в сферата на Вашата лична разпоредителна власт, отнасящи се за периода на 80-те години, където фигурира моето име по повод и във връзка със срещите, които съм имал с дипломатическите представители на САЩ, както и по повод и във връзка с факта, че само две седмици след моето арестуване от българските комунистически власти Държавният департамент на САЩ е включил моето име в своя специален Доклад относно нарушаването на човешките права в България.

09 май 2007 г. Янко Н. Янков

---

* Информационно копие e изпратено:

*

До Негово Превъзходителство
г-н Джеръми Хил -
Извънреден и Пълномощен Посланик
на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия
ул. “Московска” № 9
1000 София

До Негово Превъзходителство
г-н Томас Феллер -
Извънреден и Пълномощен Посланик
на Конфедерация Швейцария
ул. “Шипка” № 33
1000 София

До Негово Превъзходителство
г-н Филип Беке -
Извънреден и Пълномощен Посланик
на Кралство Белгия
пл. “Велчова завера” № 1
1126 София

До Негово Превъзходителство
г-н Ив Сен-Жур -
Извънреден и Пълномощен Посланик
на Република Франция
ул. “Оборище” № 27-29
1504 София

До Негово Превъзходителство
г-н Михаел Гайер –
Министър-съветник, временно изпълняващ длъжността
Посланик на Федерална Република Германия
ул. “Фредерик Жолио-Кюри” № 25
1113 София

До Негово Превъзходителство
г-н Майкъл Хъмфрис -
Ръководител на Представителството
на Европейската комисия в България
ул. “Московска” № 9, етаж 1
1000 София

До Негово Превъзходителство
г-н Джон Байърли -
Извънреден и Пълномощен Посланик
на Съединените Американски Щати
кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16
1407 София