ДОСИЕТАТА НА ДС (20)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Изрично, ясно и категорично ви начирам убийци, първо, тъй като в продължение на твърде много години всичките вие (някои наистина косвено и пасивно, но другите - достатъчно пряко и активно) сте участвували и продължавате да участвувате в създаването и поддържането на системата на българския мафиотски режим, една от главните грижи на която система бе и все още е да обезпечава пълна безотговорност от всички принадлежащи към тази система престъпници; и второ, тъй като в частност в продължение на твърде много години всичките вие фактически сте обезпечавали пълна безотговорност за непосредствено и косвено виновните за убийството на моя брат Камен Н. Янков.

Тъй като по този въпрос досега напълно безрезултатно съм писал до всичките вас достатъчно много изложения и изрични искания за наказателно разследване и за търсене на отговорност от престъпниците, тук и сега ще акцентирам само върху следните няколко аспекти.

1) По времето на моето абсолютно противозаконно престояване в затвора като невинно осъден и във връзка с това, че брат ми Камен Н. Янков напълно открито е изразявал своето възмущение от осъщественото върху мен противозаконно (престъпно) комунистическо правосъдие, на 11 март 1985 г. в Окръжното управление на МВР в гр. Михайловград против него е било образувано строго секретно Дело за оперативно наблюдение и разработване, което е било по т. нар. „линия на противодържавната агитация и пропаганда” и е имало за цел да постигне резултат, при който и брат ми да бъде осъден и вкаран в затвора като политически затворник.

После, в изпълнение на приетите оперативни планове, в продължение на няколко години брат ми е бил подложен на съответните интензивни провокации и репресии, но тъй като външно и видимо неговите публични (и доказуеми чрез агентурата) изказвания не са излизали извън рамките на недоволството от моето протизозаконно осъждане, Държавна сигурност е променила стратегията си и е била насочила вниманието и целите си към неговото осъждане и вкарване в затвора за криминално деяние и като криминален затворник.

Така, в продължение на почти една година брат ми е бил поставен в условията на предизвикана от Държавна сигурност ежедневна и ежеминутна провокативна атмосфера и ситуативност, при което целта е била да бъде постигнат резултат, при който той да бъде осъден за някакво достатъчно укоримо от обществото деяние - като напр. предизвикване на пожар в завода, в който работи, саботажно техническо повреждане на производствената техника в завода, кражба или присвояване на частни или държавни вещи и имущества, незаконна търговия, валутни престъпления, изнасилване на „невинни девици” и прочее.

Тъй като, обаче, брат ми винаги изключително адекватно и точно е предвиждал възможността да попадне в така заложените му капани и е преодолявал опасностите в това отношение, тогава именно Държавна сигурност е била планирала и осъществила единствения непреодолим от брат ми капан – нападание върху него, при което той трябва да избира или да бъде убит или осакатен, или да остане жив като обезвреди нападателя, на когото, обаче, всъщност е била възложена задачата не да убие брат ми, а да направи така, че впоследствие именно нападателят-провокатор да изглежда като жертва на напълно безпричинно нападение.

Така именно, съвместно с офицерите, работещи по т. нар. „криминално направление” и тези, работещи по Държавна сигурност, на вербувания като криминално проявен агент-провокатор Петър Борисов Бонев е била възложена така формулираната по-горе задача, която той осъществява на 03 февруари 1988 г.; после, върху основата на така осъщественото събитие, в Районното управление на МВР в Михайловград против брат ми Камен Н. Янков е било образувано следствено дело (дознание) № 85 / 1988 г., по което той е бил обвинен по чл. 129 от Наказателния кодекс за причиняване на средна телесна повреда, за каквото деяние е предвидено затвор от пет години.

Тъй като, обаче: »точно по това време и върху мен в затвора бяха осъществени редица подобни нападения; »родителите ми, които вече отдавна са си били извоювали правото и възможността да посещават посолството на САЩ, посетили посолството и разказали така посочените събития; »информацията както за мен, така и за брат ми е била съобщена в емисиите на радио „Свободна Европа”; »заместник-окръжният прокурор Тошко Тошев е бил принуден да издаде на 01 юни 1988 г. Постановление за прекратяване на наказателното преследване против брат ми, като изрично е бил приел, че брат ми е действувал „при условията на неизбежна отбрана”.

2) Специално внимание, обаче, заслужават фактите, принадлежащи към следната група престъпни събития, осъществени от Държавна сигурност, които са станали след това:

А) така посоченото по-горе следствено дело против брат ми липсва в абсолютно всички възможни архиви, в които съм го търсил най-малко пет пъти през изтеклите години;

Б) дори нещо повече – липсват и каквито и да са регистрационни или други информационни източници, от които би могло да бъде направен извод относно самото съществуване на това дело;

В) при две от посещенията ми в МВР и прокуратурата в град Монтана дори бях обвинен във „фантасмагорични измислици и неоснователни обвинения” срещу служителите на тези две авторитетни държавни институции;

Г) за факта на самото съществуване на това дело, обаче, аз имам следното абсолютно неопровеждимо доказателство: във връзка с две мои статии, публикувани през 1992 г. в два вестници, тогавашният заместник-окръжен прокурор Тошко Тошев е публикувал статия-отговор, озаглавена „Тези хора не съм срещал и не ги познавам”, която е публикувана на стр. 13 във в-к „168 часа” от 08 септември 1992 г.; дори нещо повече – в специален снимков колаж на вестника е публикуван фрагмент от първата страница на Постановлението за прекратяване на въпросното наказателно производство;

Д) всичкото това е недвусмислено доказателство, че както предишната Държавна сигурност, така и нейните днешни трансмутационни формиравония и наследници са виновни за скриването на истината за съществуването на посоченото дело, в което се съдържат редица доказателства за престъпленията, извършени против брат ми от функционерите на Държавна сигурност;

Е) в специално писмо, изпратено до мен от т. нар. „Комисия по ЗДДБДС” и имащо дата 08 юли 1998 г. изрично е записано, че образуваното от Държавна сигурност против брат ми Камен Янков Дело за оперативно наблюдение и разработване е било унищожено през 1990 г. „съгласно съществуващата тогава нормативна база”.

Тъй като, обаче, такава легитимна нормативна база въобще не е имало, фактът на унищожаването на делото е престъпление, извършителите на което следва да бъдат разследвани и наказани.

Освен това, тъй като това „унищожаване” все пак е било осъществено при написването на определени документи, днес, за пореден път, настоявам да ми бъдат предоставени копия от тези документи.

Ж) тъй като брат ми Камен Н. Янков е бил сключил граждански брак точно по времето, когато аз съм бил в затвора, а той заради мен е бил разработван по изключително интензивен начин от Държавна сигурност, изрично и категорично настоявам да ми бъдат предоставени и всички възможни информационни данни, свързани с неговата съпруга Маргарита Йорданова Георгиева (по първи съпруг – Митова, по втори съпруг - Янкова), родена в село Смоляновци, живуща в град Монтана, ЕГН 5803083218.

29 август 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-043/29.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копие до БТА].

СТРАНАТА "Х" СЛЕД МОМЕНТА "t"

– Гос­по­дин Ян­ков, на пър­ви­те ми­тин­ги и на „Кръг­ла­та ма­са“ Вие бях­те в ре­ди­ци­те на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. Ско­ро след то­ва се от­тег­лих­те. За­що?

– Ако сте обър­на­ли вни­ма­ние, аз съм и един от съз­да­те­ли­те на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. На 31 ок­том­в­ри 1989 г. из­ля­зох от зат­во­ра, вед­на­га се срещ­нах с ня­кол­ко „по­ли­ти­чес­ки мъ­же“ и за­е­д­но за­поч­нах­ме да съз­да­ва­ме офи­ци­а­л­на­та по­ли­ти­чес­ка опо­зи­ция в Бъл­га­рия. Твър­де ско­ро оба­че за­бе­ля­зах, че про­хож­да­що­то „де­те на на­ши­те уси­лия“ по ни­що не при­ли­ча на мен. Опи­тах се да му пов­ли­яя, но всич­ко се ока­за без­на­деж­д­но и тряб­ва­ше да го ос­та­вя на ис­тин­с­ки­те му ро­ди­те­ли. Кои са ис­тин­с­ки­те му ро­ди­те­ли, Вие ве­че мо­же би зна­е­те, но пре­ди ед­на го­ди­на мно­зи­на ме ху­ле­ха, ко­га­то им каз­вах чие „де­те“ е СДС.

– Не се ли опи­тах­те да пов­ли­я­ете?

– На 14 де­кем­в­ри 1989 г. се ска­рах с Пет­ко Си­ме­о­нов, Же­лю Же­лев и Ге­о­р­ги Спа­сов за то­ва, че от­к­ло­ни­ха хо­ра­та от про­тес­та им пред На­род­но­то съб­ра­ние и ги на­со­чи­ха към чер­к­ва­та, за да по­че­тат па­мет­та на Са­ха­ров. То­га­ва, как­то зна­е­те, хо­ра­та скан­ди­ра­ха „До­лу БКП!“, а ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та се „раз­г­ра­ни­чи­ха“ от тях, на­ри­чай­ки ги „ек­с­т­ре­мис­ти“. Пос­ле, в пър­ви­те дни на „Кръг­ла­та ма­са“, кон­с­та­ти­рах пъл­но еди­но­мис­лие и еди­но­дейс­т­вие меж­ду ко­му­нис­ти и опо­зи­ция по всич­ки важ­ни пун­к­то­ве, и се опи­тахме да съз­да­дем „Фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция“. На 5 фев­ру­а­ри 1990 г. на за­се­да­ние на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС обя­вих със­та­ва и ис­ка­ни­я­та на та­зи фрак­ция, но чер­ве­ни­те се ока­за­ха по-сил­ни, и ние бях­ме раз­би­ти. Пос­ле за­поч­на­ха да цен­зу­ри­рат из­каз­ва­ни­я­та ми на „Кръг­ла­та ма­са“ и на ми­тин­ги­те, за­поч­на­ха да не ме до­пус­кат на ми­тин­ги­те, а ко­га­то под­гот­вих кри­ти­ка на по­ли­ти­чес­ко­то спо­ра­зу­ме­ние – прос­то ми от­не­ха про­пус­ка за за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“.

– А се­га как­во мис­ли­те за офи­ци­а­л­на­та опо­зи­ция?

– Лех Ва­лен­са каз­ва­ше, че пол­с­ки­те ко­му­нис­ти са ка­то ре­пич­ка­та – от­вън са чер­ве­ни, но от­вът­ре не са. Не­що по­доб­но, но с об­ра­тен знак, мо­же да се ка­же и за на­ша­та офи­ци­а­л­на опо­зи­ция – от­вън тя е си­ня, оран­же­ва, зе­ле­на, но от­вът­ре е дъл­бо­ко чер­ве­на. При­чи­ни­те за то­ва са твър­де мно­го и не би­ва да смя­та­ме, че са­мо Шес­то уп­рав­ле­ние е ви­нов­но. Мно­зи­на съв­сем ис­к­ре­ни опо­зи­ци­о­не­ри се про­я­вя­ват ка­то чер­ве­ни, прос­то за­що­то въп­ре­ки ви­со­ко­то си об­ра­зо­ва­ние не мо­гат да се отър­сят от ла­тен­т­ния мар­к­си­зъм, про­низ­ващ тях­но­то мис­ле­не.

– Вие не бях­те ли обект на вни­ма­ние от стра­на на Дър­жав­на си­гур­ност?

– Не­съм­не­но, как­то и Вие. Ако ня­кой ин­те­лек­ту­а­лец Ви ка­же, че не е бил обект на вни­ма­ние от стра­на на Дър­жав­на си­гур­ност, бъ­де­те си­гур­на, че Ви лъ­же и се опит­ва да скрие ня­ка­къв грях. Ко­га­то ме арес­ту­ва­ха, раз­б­рах, че мо­е­то до­сие в Шес­то уп­рав­ле­ние се със­тои от 40 (че­ти­ри­де­сет) то­ма. Дър­жав­на си­гур­ност це­ле­ше пос­ти­га­не­то на то­тал­на ма­ни­пу­ла­ция и бе­ше пус­на­ла пи­па­ла­та си нав­ся­къ­де, и сле­де­ше в бук­вал­ния сми­съл на ду­ма­та аб­со­лют­но всич­ки, ко­и­то мис­ле­ха или има­ха опи­ти да мис­лят със соб­с­т­ве­на­та си гла­ва.

– И как­во ста­на с Ва­ше­то „вер­бу­ва­не“?

– Не ус­пя­ха, за­що­то съм из­к­лю­чи­тел­но опър­ни­чав. Се­га ще Ви раз­ка­жа, но ще за­поч­на от по-да­ле­че.

Още ка­то сту­дент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет нап­ра­вих пър­ви­те си на­у­ч­ни пуб­ли­ка­ции и раз­ра­бот­ки, при то­ва в на­у­ч­на об­ласт, в ко­я­то не ра­бо­те­ше ни­то един юрист. То­ва пре­доп­ре­де­ли об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че вед­на­га след дип­ло­ми­ра­не­то си пос­тъ­пих на на­у­ч­на ра­бо­та в Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то при БАН и ка­то асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет. Пос­те­пен­но за­поч­на да ми ста­ва яс­но, че аб­со­лют­но всич­ки, до­ри и най-ав­то­ри­тет­ни­те на­у­ч­ни ра­бот­ни­ци, се стра­ху­ва­ха от Дър­жав­на си­гур­ност. Сред всич­ки бе­ше още пре­сен спо­ме­нът за до­цент Иван-Асен Ге­о­р­ги­ев, раз­с­т­ре­лян за шпи­о­наж немно­го от­дав­на. Прег­ле­дах ста­ри­те вес­т­ни­ци, раз­го­ва­рях с мно­го от те­зи, ко­и­то са би­ли близ­ки с не­го, и про­у­мях, че дър­жав­на­та тай­на, ко­я­то той е из­дал, е точ­но то­ва, ко­е­то Дър­жав­на си­гур­ност му е би­ла ка­за­ла да каз­ва. В съ­що­то вре­ме про­у­мях, че всич­ки на­у­ч­ни ра­бот­ни­ци са об­вър­за­ни по ня­ка­къв на­чин с ня­как­ва фал­ши­ва дър­жав­на тай­на и се стра­ху­ват да не ги спо­ле­ти съд­ба­та на Иван-Асен Ге­о­р­ги­ев. При мен още ни­кой не ид­ва­ше да ме об­вър­з­ва с ни­що, но ми бе­ше пре­дел­но яс­но – за да не ме е страх, че ще бъ­да раз­с­т­ре­лян, тряб­ва да из­го­ня пър­вия, кой­то направи опи­т да ме об­вър­же с дър­жав­на тай­на.

През 1976 г. на­пи­сах ди­сер­та­ция по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не, на­пи­сах и кни­га на съ­ща­та те­ма, но твър­де ско­ро се ока­за, че ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то ще ви­ди бял свят, за­що­то из­с­лед­ва­ни­я­та в сфе­ра­та на прог­но­зи­ра­не­то би­ли стра­те­ги­чес­ки и се на­ми­ра­ли под кон­т­ро­ла на Дър­жав­на си­гур­ност, а аз, без да зная то­ва, съм нав­ля­зъл в та­зи кон­т­ро­ли­ра­на сфе­ра. В на­ча­ло­то на 1977 г. бях по­ка­нен да из­не­са кра­тък ре­фе­рат по тех­но­ло­гия на прог­но­зи­ра­не­то в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти, ръ­ко­во­де­но от Пе­тър Мла­де­нов. То­га­ва се за­поз­нах с мно­го хо­ра, за­ни­ма­ва­щи се с проб­ле­ми­те на прог­но­зи­ра­не­то в стра­те­ги­чес­ки­те ми­нис­тер­с­т­ва и ин­с­ти­ту­ти. Пос­ле ми да­до­ха да про­че­та ед­на прог­но­за с лю­бо­пит­но­то наз­ва­ние „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“, къ­де­то с ла­тин­с­ка­та бук­ва t се оз­на­ча­ва­ха две не­ща – фи­зи­чес­ко­то по­ня­тие за вре­ме и име­то Ти­то, тъй ка­то ста­ва­ше въп­рос за Югос­ла­вия. Нак­рая ми пред­ло­жи­ха „на­у­ч­но сът­руд­ни­чес­т­во“ и „па­зе­не на дър­жав­на тай­на“, но аз от­ка­зах и при­я­тел­с­ки се раз­де­лих­ме. Но на­ли ве­че поз­на­вах оне­зи, ко­и­то се за­ни­ма­ва­ха с те­зи не­ща, един ден се срещ­нах с един от тях и той сло­во­о­хот­ли­во ми ка­за, че ве­че е раз­ра­бо­те­на но­ва прог­но­за със съ­що­то ко­до­во наз­ва­ние, но ве­че ста­ва въп­рос за „Бъл­га­рия след То­дор“. За­бе­ле­же­те, бе­ше 1977 го­ди­на. То­ва впро­чем обяс­ня­ва и фак­та, че имен­но Пе­тър Мла­де­нов из­вър­ши двор­цо­вия прев­рат на 10 но­е­м­в­ри 1989 г.

– Не бях­те ли, гос­по­дин Ян­ков, един от пър­ви­те, кой­то пос­та­ви въп­ро­са за раз­к­ри­ва­не­то на до­си­е­та­та? Има­те ли още на­деж­да, че не­що ще из­ле­зе на­я­ве?

– Дър­жа да се знае – имам пре­тен­ци­я­та, че съм пър­ви­ят, кой­то е пос­та­вил въп­ро­са за раз­к­ри­ва­не­то на до­си­е­та­та, и че съм един­с­т­ве­ни­ят, кой­то е пос­та­вил то­зи въп­рос по най-ра­ди­ка­лен на­чин. На 31 ок­том­в­ри 1989 г. из­ля­зох от зат­во­ра и един ме­сец след то­ва, на 27 но­е­м­в­ри 1989 г., в ин­тер­вю по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ из­рич­но пос­та­вих въп­ро­са за раз­к­ри­ва­не­то на ко­ло­сал­ни­те пи­ра­ми­ди от до­си­е­та, на­ми­ра­щи се в Дър­жав­на си­гур­ност. Пос­ле мно­гок­рат­но съм пос­та­вял то­зи въп­рос пред чуж­дес­т­ран­ни жур­на­лис­ти и по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“. Пръв аз пос­та­вих то­зи въп­рос на вни­ма­ни­е­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние през юли 1990 г. и из­рич­но ка­зах: „Не­ка с елек­т­ро­ка­ри­те до­ка­рат до­си­е­та­та тук, всич­ки да раз­по­ла­гат с тях“, а „Ако ис­ка­те та­зи идея да бъ­де пог­ре­ба­на, съз­дай­те ко­ми­сия“. Как­то зна­е­те, пар­ла­мен­та­рис­ти­те пред­по­че­то­ха да съз­да­дат „Ко­ми­сия по до­си­е­та­та“. За­пи­ше­те си и не­що твър­де ин­те­рес­но – в пър­ви­те дни на ав­густ 1990 г. в „Гра­да на ис­ти­на­та“ ръ­ко­во­де­на­та от мен пар­тия ор­га­ни­зи­ра граж­дан­с­ка под­пис­ка в под­к­ре­па на ис­ка­не­то да бъ­дат раз­к­ри­ти до­си­е­та­та, във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние бя­ха пред­с­та­ве­ни 17 050 под­пи­са и ... сред пър­ви­те под­пи­си е то­зи на г-н Пе­тър Бе­рон.

За­се­га те­ма­та за до­си­е­та­та неп­ра­вил­но е ог­ра­ни­че­на са­мо до ис­ка­не­то за раз­к­ри­ва­не­то на до­си­е­та­та на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли. То­ва, раз­би­ра се, е въп­рос за су­ве­ре­ни­те­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Но аз не съм съг­ла­сен с та­къв ед­нос­т­ран­чив под­ход. На­и­с­ти­на в мо­мен­та най-опас­на е „пар­ла­мен­тар­на­та фрак­ция на Дър­жав­на си­гур­ност“, но аз смя­там, че тай­ни­те служ­би са ос­та­ви­ли свои хо­ра на стра­те­ги­чес­ки по­зи­ции из­вън пар­ла­мен­та с да­леч­на стра­те­ги­чес­ка цел, и та­ка е пос­та­вен под зап­ла­ха су­ве­ре­ни­те­тът на все­ки след­ващ пар­ла­мент. Един­с­т­ве­ни­ят из­ход е да бъ­дат раз­к­ри­ти до­си­е­та­та на аб­со­лют­но всич­ки жер­т­ви и на всич­ки до­нос­ни­ци на тай­ни­те служ­би. Не­ка не заб­ра­вя­ме и то­ва, че в пар­ла­мен­та има и съв­сем про­фе­си­о­нал­ни ра­зуз­на­ва­чи, с вис­ши офи­цер­с­ки чи­но­ве от ра­зуз­на­ва­не­то. Спо­ред мен в пар­ла­мен­та най-опас­ни са ко­му­нис­ти­те, и ед­ва след то­ва - шан­та­жи­ра­ни­те от тях до­нос­ни­ци. Тях аз ви­на­ги съм го­тов да оп­рав­дая, ко­га­то ис­к­ре­но раз­к­ри­ят как точ­но са би­ли при­ну­де­ни да ста­нат та­ки­ва и ста­нат сви­де­те­ли на об­ви­не­ни­е­то про­тив тех­ни­те „су­те­ньо­ри“. На­ше­то об­щес­т­во про­пус­на въз­мож­ност­та са­мо да зав­зе­ме и пос­та­ви под свой кон­т­рол до­си­е­та­та, на­ми­ра­щи се в Дър­жав­на си­гур­ност. Все пак, убе­ден съм, че шан­со­ве­те още не са про­пус­на­ти. Стру­ва ми се, че най-важ­ни­те до­си­е­та ве­че са зад гра­ни­ца, но съм на­пъл­но убе­ден, че и тук мо­же да се на­ме­ри ниш­ка­та към тях.

– За око­ло ед­на го­ди­на след 10 но­е­м­в­ри мно­го от най-шум­ни­те опо­зи­ци­о­не­ри по­у­тих­на­ха, а ня­кои и съв­сем зам­лък­на­ха. За­що? А за­що Вие про­дъл­жа­ва­те в съ­щия стил, в име­то на как­во?

– Мно­зи­на се втур­на­ха в по­ли­ти­ка­та, заб­ра­вяй­ки мъд­ро­то на­род­но пре­дуп­реж­де­ние, че за вся­ко не­що ви­на­ги ид­ва Ви­дов­ден. Ня­кои съ­би­тия ги на­ка­ра­ха да се за­мис­лят и да по­у­тих­нат или зам­лък­нат. Аз ня­мам от как­во и за как­во да се стра­ху­вам. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то мо­га да за­гу­бя, то­ва са око­ви­те ми, а те са съ­щи­те, как­ви­то бя­ха и по-ра­но.

– Как­ви са шан­со­ве­те в пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри на „пар­ла­мен­тар­на­та опо­зи­ция“?

– Се­гаш­но­то по­ло­же­ние в пар­ла­мен­та удов­лет­во­ря­ва как­то яв­ни­те, та­ка и скри­ти­те ко­му­нис­ти. Ис­тин­с­ки­те опо­зи­ци­о­не­ри в пар­ла­мен­та са по­пад­на­ли там въп­ре­ки сце­на­рия на план-прог­но­за­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“. Те не мо­гат да вли­я­ят вър­ху ни­що. Ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то от „пар­ла­мен­тар­на­та опо­зи­ция“ се­га е тол­ко­ва сил­но, че стра­хът от но­ви из­бо­ри е твър­де го­лям. Ще има мощ­ни опи­ти да бъ­дат от­ло­же­ни как­то об­щин­с­ки­те, та­ка и пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри. Опо­зи­ци­он­ни­ят пре­зи­дент не се е от­ка­зал от изяв­ле­ни­е­то си за об­вър­за­ност с мар­к­сиз­ма и тър­си про­я­в­ни­те фор­ми на иде­я­та за сил­на пре­зи­ден­т­с­ка власт в про­ти­во­вес на ра­ди­ка­лиз­ма, на­рас­т­ващ след от­рез­вя­ва­не­то на ма­си­те и ня­кои ли­де­ри. Пред­с­тои прес­т­рук­ту­ри­ра­не как­то на пар­ла­мен­тар­на­та, та­ка и на из­вън­пар­ла­мен­тар­на­та опо­зи­ция и ако се­га ба­лан­си­ра­не­то на си­ли­те е, об­що взе­то, двус­т­ран­но, то в след­ва­щия пар­ла­мент най-ве­ро­я­т­но ба­лан­си­ра­не­то на си­ли­те ще е трис­т­ран­но.

– За Вас се го­во­ри ка­то за „скан­дал­на лич­ност“. От­ко­га сте та­къв, ка­къв­то сте?

– От­как­то се пом­ня. На пет­го­диш­на въз­раст за­поч­нах да пу­ша и всич­ки бя­ха при­ну­де­ни да се съ­о­б­ра­зя­ват с то­зи факт. На се­дем­го­диш­на въз­раст от­ка­зах да тръг­на на учи­ли­ще, за­що­то там би­ло заб­ра­не­но да се пу­ши. В род­но­то ми се­ло Кли­су­ри­ца, Ми­хай­лов­г­рад­с­ка об­ласт, мо­гат да ви ка­жат, че жес­то­ки­те по­бо­и­ща не бя­ха в със­то­я­ние да ме мо­ти­ви­рат да тръг­на на учи­ли­ще, до­ка­то учи­тел­ка­та не ми ку­пи ци­га­ри и киб­рит и ме по­ка­ни да оти­да да си пу­ша ци­га­ри­те на пър­вия чин в клас­на­та стая. Нас­ко­ро след то­ва от­ка­зах пу­ше­не­то и от­то­га­ва не съм пу­шил.

[Ин­тер­вю на Ва­ля Ко­ле­ва във в-к „Ди­а­лог“ бр. 11/22.03.1991 г., стр. 5, в руб­ри­ка­та „Скан­дал­ни мъ­же“. Ка­то заг­ла­вие е из­ве­ден тек­с­тът: „Ян­ко Ян­ков: още пре­ди 15 го­ди­ни се раз­ра­бот­ва­ше план-прог­но­за за пре­мах­ва­не­то на То­дор Жив­ков. То­ва до­сие на съв­ре­мен­на Бъл­га­рия бе­ше на­ре­че­но „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“. На пър­ва стра­ни­ца под заг­ла­ви­е­то на вес­т­ни­ка с ед­ри бук­ви е на­пи­са­но „За пър­ви път „Ди­а­лог“ раз­к­ри­ва тай­ни­те на за­го­во­ра сре­щу Жив­ков...“ и се преп­ра­ща към ин­тер­вю­то на стр. 5; материалът е публикуван и на стр.262-266 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].