ГЕНОЦИД! (5)

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

На 08 март 2007 г. в електронната версия на в-к „Монитор” е публикувана статията на журналистката Магдалена Ташева „Ненаситни на чужд труд”, съдържанието на която е следното:

Правителството изброило 1972 деца, чиито дарби били толкова изявени, че заслужават стипендии от по 524 лв. на месец. Държавата, оказва се, имала пари да плати и други форми на обучението им ­- курсове по изкуства, наука, спорт, пленери, лагери и пр.

Онзи ден пък председателят на бюджетната комисия Петър Димитров предложи на данъкоплатците да кредитират обучението на „даровити” студенти в чужди университети. Там, впрочем, таксата за семестър започва от около 8000 долара нагоре. Ключов момент в идеята е липсата на изискване кредитираните студенти да поемат какъвто и да е ангажимент към държавата, която е финансирала образованието им. След като завършат, те, според червения депутат, ще отдават дарбите си за процъфтяването на други държави. Което пък ни навежда на въпроса дали П. Димитров няма щение да прати някое свое внуче в чужд университет и се чуди от кого да вземе пари за таксата.

Основание за съмнения дава фактът, че след като са изчислили броя на талантливите деца с точност до едно, властимащите са пропуснали да публикуват в интернет имената им, както и имената на щастливите родители, разбира се!

Няма го и списъкът на дечицата, чието образование в чужбина ще платим с данъците си, отнемайки от издръжката на собствените си деца.

Няма и намек за някаква конкурсна процедура, по която те ще бъдат избирани. Което автоматично ни връща в близкото минало.

Партията на др. Петър Димитров има стари традиции в осигуряване на привилегии за потомството си под претекст, че е много надарено. Продукт на системата на клановите парични привилегии са не един и двама министри в последните две правителства, включително и актуалният премиер Станишев. Те бяха толкова „надарени”, че законът им разрешаваше да влизат в университета без (анонимния) конкурсен изпит, за да не лъснат действителните им способности.

В системата на червените привилегии влизаше и училището за „генийчета” в Горна Баня. Случайно или не, най-даровити в България се оказваха децата и внуците на ЦК, Политбюро, както и челядта на още 50-тина хиляди червени търтеи, известни като АБПФК. Милите дечица, някои от тях до VII клас не можеха да научат ни нотите, ни таблицата за умножение, затова пък какви мозайки от камъчета редяха и как хубаво боядисваха асфалта с тебешири! Иди кажи после, че нямат артистичен талант!

Така че идеята да наливаме по 500 лв. месечно в семейния бюджет на подбрани лица, само защото техните деца са обявени за даровити, да издържаме безвъзмездно подбрани студенти в чужбина, когато поради липса на пари в бюджета децата на обикновения български данъкоплатец трябва да чакат по 2 години ред за прием в детска градина и да изминават по 100 км ежедневно до най-близкото училище, когато уж нямало пари ни за учителски заплати, ни за училищни лекари и медсестри, е най-малкото вулгарна. Тази попара я сърбахме 45 години.

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

Тъй като моето мнение в случая е, че става въпрос за планирана и организирано проведена от Правителството стратегия на евгено-геноцидно образователно и икономическо унищожаване на едни слоеве от населението, за да бъде обезпечен по този начин икономически, социално и политически високият образователен, икономически, социален и политически статус на друг, привилегерован от Правителството слой, следва да бъде образувано досъдебно и съдебно наказателно разследване.

28 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-077/27.03.2007 г. до Главния прокурор, Президента, депутати в Европарламента, Европейския омбудсман, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА, завеждащата офиса на СЗО в София].

ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (1)

Кол­ко стру­ва де­пу­тат­с­ка­та клет­ва раз­б­рах­ме, ко­га­то се опи­тах­ме да раз­т­во­рим стра­ни­ци­те на до­си­е­та­та на Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност. А кол­ко стру­ва Хи­пок­ра­то­ва­та клет­ва, ще уз­на­ем, ако ус­пе­ем да над­ник­нем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, из­вес­т­но ка­то УБО. Ако, раз­би­ра се, пре­ди то­ва ус­пе­ем да убе­дим да не се стра­ху­ват за жи­во­та си и за жи­во­та на близ­ки­те си оне­зи, ко­и­то са по­ло­жи­ли клет­ва пред Те­ми­да.

Про­ку­ро­рът от глав­на­та про­ку­ра­ту­ра Пе­тър Дон­чев зна­е­ше твър­де мно­го в то­ва от­но­ше­ние, но от­дав­на е мър­тъв. Не по-мал­ко зна­е­ше и про­ку­ро­рът от Со­фийс­ка град­с­ка про­ку­ра­ту­ра Лю­бо­мир Цан­ков, но и той по­чи­на от „мо­щен ин­фаркт“ са­мо ня­кол­ко ме­се­ца, след ка­то по чу­до бе ос­та­нал жив при то­ков удар от „слу­чай­но“ не­за­зе­ме­ния про­вод­ник на хла­дил­ни­ка. И два­ма­та про­ку­ро­ри от­го­ва­ря­ха за из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди – еди­ни­ят за стра­на­та, а дру­ги­ят за Со­фийс­кия зат­вор, но на прак­ти­ка и два­ма­та за ця­ла­та стра­на, за­що­то в на­ру­ше­ние на За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та По­лит­бю­ро на БКП бе на­ре­ди­ло всич­ко да ста­ва са­мо в Со­фия. И два­ма­та са под­пис­ва­ли про­то­ко­ли, до­ри по два вза­и­м­но­и­з­к­люч­ва­щи се, и то по един и същ слу­чай. Се­га са­мо дя­во­лът знае къ­де са те­зи про­то­ко­ли. Знае, раз­би­ра се, и Дър­жав­на си­гур­ност, но то­ва е ед­но и съ­що. За­що­то зна­ни­я­та на са­та­на­та мо­же би са ни­що в срав­не­ние с то­ва, ко­е­то ще от­к­ри­ем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност. Мъл­ча­ли­ви­ят на­чал­ник на то­ва уп­рав­ле­ние ге­не­рал Илия Ка­шев съ­що млък­на за­ви­на­ги и все още не е яс­но да­ли сам се гръм­на или го гръм­на­ха! Все пак „пос­ве­те­ни­те в тай­на­та на са­та­на­та“ съв­сем не са мал­ко и днес, но лип­с­ва пра­вен ме­ха­ни­зъм, кой­то да обез­пе­чи тех­ни­те по­ка­за­ния. Про­ку­ро­рът на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли Лил­ко Йо­цов при­зо­ва и раз­пи­та ед­на от най-зло­ве­щи­те фи­гу­ри от „зо­на­та на мра­ка“, д-р Сте­фан Най­де­нов, но са­мо два дни след раз­пи­та мис­те­ри­о­з­ни­ят док­тор вне­зап­но „се влю­би“ в меж­ду­на­род­ния ту­ри­зъм и днес ни­кой не знае къ­де се на­ми­ра.

В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на д-р Сте­фан Най­де­нов ста­на из­вес­тен ка­то

„ чо­ве­кът,кой­то па­ли во­да­та“ чрез из­мис­ле­но­то от не­го „зе­ле­но чу­до“. Но ко­га­то „се из­ли­за от сян­ка­та“, ста­ват яс­ни твър­де мно­го не­ща и бла­го­да­ре­ние на тях док­то­рът се­га е из­вес­тен и ка­то „зе­ле­но­то чу­до­ви­ще“.

Сте­фан Най­де­нов е ро­ден през 1932 г. в с. Кру­шо­ве­не, Пле­вен­с­ко. Точ­но по то­ва вре­ме е би­ла по­пу­ляр­на пе­сен­та „Кру­шо­ве­не, Кру­шо­ве­не, ху­ба­во си нощ­но вре­ме“, но не е из­вес­т­но да­ли още от­то­га­ва е „лю­бов­та на мом­че­то към тъм­ни­те си­ли“. Та­зи лю­бов оба­че е би­ла тол­ко­ва го­ля­ма, че поч­ти вед­на­га след ка­то за­вър­шил ме­ди­цин­с­ко­то си об­ра­зо­ва­ние, мла­ди­ят док­тор ста­нал слу­жи­тел на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, а нас­ко­ро след то­ва и ръ­ко­во­ди­тел на три ла­бо­ра­то­рии – № 11, №13 и „Би­о­елек­т­ро­ни­ка“. Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­ят ръ­ко­во­ди­тел на те­зи и още ня­кол­ко дру­ги ла­бо­ра­то­рии бил Иван Го­ри­нов, из­вес­тен ка­то ръ­ко­во­ди­тел на гру­па за изпъл­не­ние на спе­ци­а­л­ни­те по­ръч­ки на По­лит­бю­ро на БКП.

Са­ми­ят д-р Сте­фан Най­де­нов има пре­тен­ци­я­та, че той и не­го­ви­ят ко­лек­тив (!?!) са из­мис­ли­ли твър­де мно­го ле­кар­с­т­ва за спа­се­ние на чо­ве­чес­т­во­то от най-страш­ни­те бо­лес­ти. Ко­га, къ­де и вър­ху ко­го са ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ни те­зи ле­кар­с­т­ва, не се знае. За две от тях се твър­ди, че ле­ку­ва­ли две от 380-те ви­да ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния. Ка­то се има пред­вид, че имен­но до­за­та на от­ро­ва­та пра­ви ле­кар­с­т­во­то, мо­жем да по­пи­та­ме как точ­но е ус­та­но­вя­ва­на гра­ни­ца­та меж­ду ци­тос­та­ти­ци­те и ци­тос­ти­му­ла­то­ри­те? Или с дру­ги ду­ми – да­ли са про­и­з­веж­да­ни не са­мо ле­кар­с­т­ва, а и ве­щес­т­ва за ско­ро­теч­но лик­ви­ди­ра­не чрез ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния на хо­ра, ко­и­то не са удоб­ни на по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма.

За нуж­ди­те на ла­бо­ра­то­ри­и­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност са по­лу­ча­ва­ни от­ров­ни рас­те­ния и се­ме­на от Ин­до­не­зия, Аф­ри­ка и Юж­на Аме­ри­ка. От тях са би­ли про­и­з­веж­да­ни 6-7 ос­нов­ни ви­да от­ро­ви, но две от тях са би­ли най-важ­ни­те – от се­ме­на­та на ри­ци­на и от се­ме­на­та на тро­пи­чес­ко­то рас­те­ние аб­рос­п­ре­кан­то­рис. В ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва те­зи две сил­но дейс­т­ву­ва­щи от­ро­ви са за­лег­на­ли ка­то суб­с­тан­ции в ле­кар­с­т­ва­та про­тив ра­ка, но точ­но­то ко­ли­чес­т­во е би­ло опит­но ус­та­но­вя­ва­но не са­мо в зат­во­ри­те, но и в по­ве­че­то от бол­ни­ци­те в Со­фия и стра­на­та вър­ху ни­що не­по­до­зи­ра­щи жи­ви хо­ра! Сред тях е има­ло бол­ни от рак, но е има­ло и по­пад­на­ли там по съв­сем друг по­вод.

[Материалът е публикуван във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 3 от 12-­19.08. 1991 г. и на стр. 338-339 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].