ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ БЕЗЧИНСТВА И ДНЕС!

Държавна сигурност безчинства и днес!

Написано от Георги Ифандиев

Четвъртък, 10 Февруари 2011 07:39 Прочетено 486 пъти

ПРОКУРОР ПОСТАНОВЯВА РАЗПРАВА С ПОЛИТЗАТВОРНИК НА КОМУНИЗМА № 1 Янко Янков е заплашен с психиатрия ● Челичената ръка на Живковизма се разправя с рицарите на истината Проф. Янко Янков, депутат от Великото народно събрание, основател и лидер на Партия „Либерален конгрес“ е заплашен от принудително вкарване в психиатрия. „Вината“ на обявения от „Амнести Интърнешънъл“ за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас е, че... беше пребит! Да, смазаха го посред бял ден на пъпа на София, уж една от европейските столици. Случи се на 21 юни 2010 г. В горещия следобед на лятното слънцестоене проф. Янков наближава Съдебната палата. Изневиделица върху него се нахвърлят двама бабаити и за секунди с професионални удари го повалят на земята. Докато минувачите се усетят, нападателите успяват да избягат. Възможно е да са имали за цел физическото унищожение на учения. Янко Янков е отведен в „Пирогов“. Оказва се, че дясното му рамо е натрошено. След редица перипетии претърпява сложна операция. Подлагат го на продължително лечение. Никой, нито милиция, нито прокуратура, никой не се „сеща“ да започне следствие. Всички медии мълчат. След като напуска болничната стая, между 8 юли и 18 октомври 2010 г. юристът Янков изпраща чрез препоръчани писма с обратни разписки шест свои искания за разследване на покушението срещу него, извършено на 21 юни 2010 г. Глас в пустиня. Главният прокурор с многозначителното име Борис Велчев си трае. На 7 февруари 2011 г. обаче Янко Янков получава Постановление за отказ за образуване на наказателно производство, което е съставено от прокурор К. Владимиров от Софийска градска прокуратура и носи дата 27 януари 2011 г. От деня на престъплението са изминали седем месеца. Дали като допълнение към професионалната характеристика на прокурорите, самият документ носи изходящ номер с дата 2 февруари 2011 г. В него се постановява „молбата на Янко Николов Янков да бъде докладвана в отдел ИНПЛ на СРС за вземане на отношение спрямо същия по чл. 155 от закона за здравето“. Названието ИНПЛ на мистериозния отдел към Софийска районна прокуратура навярно е съкращение от Изпълнение на наказанията и принудително лечение. Ашколсун! Какво доживяхме! Самият Янков разяснява, че цитираният Чл. 155 от Закона за здравето гласи: „На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.“ Уточнявам също така, че текстът на визирания чл. 146, т. 1 и 2 от Закона за здравето гласи следното: „Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.“[1] Преведено на човешки език това ще рече, че прокурорът К. Владимиров разпорежда професорът по психология на правото и история на правните науки Янко Янков, който по политически причини е прекарал шест години в комунистическите зандани, да бъде насилствено въдворен в психиатрия, както се изразяват болшевишките милиционери. Слугата на алчно червената мафия, облечен в прокурорска власт, дори е... намерил е „основание“ за постановлението си. Солидарни с него и господарите му, навярно за удобство някои доктори от „Пирогов“ са написали в епикризата на Янков, че е „пострадал при падане на улицата“. Ето ви комунистическият евфемизъм за пребиване на невинен човек, само защото изразява своите несъгласия с неразградената комунистическа система и не престава да се бори за своите права на българин, гражданин на Европейския съюз и човек. В деня, когато пребиха моя приятел Янко, не бях в София. По някаква случайност г-жа Мария Шахъмова, собственичката на електронния вестник „Форумът“, ме подири по телефона. В края на разговора ме попита как коментирам инцидента с Янко Янков? Смаян, пожелах да узная кой инцидент има предвид. И тя ми преразказа единственото съобщение, появило се тогава в интеренет и никъде другаде. То се съдържало в специална Декларация на Съюза на свободните демократи, който непосредствено след 10 ноември 2011 г. пак Янко създаде и ръководеше. Вечерта от болничното си легло Янко лично ми разказа историята на покушението. На следващия ден ме потърси друг мой приятел, Николай Колев-Босия. Разказах му за престъплението срещу Янко. И той единствен опита да вдигне шум в иначе презираната от мен телевизия СКАТ, превърнала се в приют на окапали ченгета. Днес, повече от 21 години след „нежната революция“ на алчночервената номенклатура в нейна собствена полза, Янко Янков стига до горчивото заключение: „Когато през 1984 г. комунистическата Държавна сигурност поиска да ми „затвори устата“ ЗАРАДИ МОЯТА АКТИВНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, тя въобще не посмя да предприема срещу мен такива типични за практиката на КГБ елиминационни действия, а се задоволи само с това да ме осъди по престъпен начин и да ме държи в затвора цели шест (6) години; след което, след пълното изтърпяване на наложената ми присъда, Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.“[2] Вместо да се движим напред към свободата и равните възможности, се връщаме към мракобесието от втората половина на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век. Дали наистина е минал или днес преживяваме пълната реставрация на тоталитарния комунизъм с ужасите на първите следдеветосептемврийски дни? Хора, нямаме право да бъдем спокойни и да мълчим. Днес посягат на Янко. Утре – на мен или някой друг. Вдруги ден ще удрят с юмруци и по вашата врата. Свобода или вечен страх, изберете сами.

МАЙКАТА СРЕЩУ МАФИЯТА

Ваши Превъзходителства,

Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

Вчера, 05 май 2006 г., петък, късно вечерта след 22 часа и 30 минути (т. е. снощи), в т. нар. „дълга, 55-минутна” версия на предаването „Между редовете” на телевизия СКАТ, бе излъчен разговор-интервю на журналиста Георги Ифандиев с г-жа Весела Стоянова, майка на загиналия на 27 май 1998 г. армейски старши сержант Росен Григоров Стоянов от поделение 24 900 Враждебна.

В контекста на своето изключително логично поднесено изложение на фактите и обстоятелствата г-жа Весела Стоянова обоснова тезата, че:

1) Като майка е имала възможност да се запознае с и да познава лично както всички колеги на своя син, така и почти всички негови непосредствени и висши началници, и по този начин да добие и да има достатъчно ясна и компетентна предства както за тяхното рутинно войнско ежедневие, така и за редица особени, екстремни и специални ситуации и епизоди от дейността им;

2) Като парашутен инструктор и военен парашутист Първи клас нейният син е участвувал в обучението и дейността на персонала на специалните части не само на Армията, но и на Министерството на вътрешните работи;

3) По повод и във връзка с това си участие той е бил станал свидетел на изключително зловещи и жестоки тайни относно множество престъпни дейности, извършвани от тези именно специални части;

4) В частност, тези специални звена на двете въоръжено-силови министерства поотделно и съвместно са участвували в извършването на поръчкови и политически по своя характер убийства на видни личности, като напр. убийството на военния прокурор Николай Колев и други;

5) Тези специални военни части не само са извършвали персонална охрана на най-видните босове на мафията, но и са обезпечавали превозването на наркотици и са извършвали множество други подобни дейности в полза на мафията;

6) Тъй като нейният син в крайна сметка е бил проумял, че дейността, в която участвува не само не е в полза на Родината, а дори е насочена против Нея, и тъй като той е започнал до проявява несъгласие и така да представлява заплаха за престъпната дейност на участниците, и най-вече - за ръководителите и поръчителите на престъпленията, в крайна сметка най-висшето ръководство, включително на ниво министри, е било взело решение да се пристъпи към неговото физическо елиминиране, т. е. убийство;

7) Това убийство е било планирано и осъществено така, че формално да изглежда като „произшествие” или „нещастен случай” и да дава възможност да бъде интерпретирано и обяснявано като такова;

8) Проведените във връзка със събитието вътрешно-ведомствени проверки и експертизи са били извършени крайно тенденциозно и едностранчиво, при което са били подбирани и изтъквани само определен брой и вид факти и обстоятелства, и при което категорично не е била давана никаква възможност да бъдат събрани и изтъкнати онези други факти, обстоятелства и аргументи, които именно биха дали съвсем друга картина на истината за събитието;

9) По същия крайно тенденциозен начин е било осъществено и някакво съдебно разглеждане на случая, при което на родителите не е била дадена никаква реална възможност за адекватно участие в правосъдния процес;

10) Тъй като тя, като майка, никога не е преставала да търси истината за смъртта на сина си, многократно е била подлагана не само на редица явни и анонимни опити да бъде мотивирана да се откаже от разкриването на истината, но и на редица най-откровени и цинични заплахи за убийство.

Ваши Превъзходителства,

Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

Поне за мен този случай съвсем не е изненада, тъй като изключително отдавна писмено, официално (до съответните дипломатически и държавни институции) и публично (в редица вестници и книги, както и в телевизионни предавания) съм обосновал тезата, че българската държава е само едно от най-нискойерархичните звена на българския филиал на руската Червената мафия, и че ръководителите на бандитските и проститутските вертепи стоят много по-високо в йерархията от ръководителинтте на държавата.

Тъй като за мен този конкретен случай несъмнено е един от примерите, даващи конкретно потвърждение на тази теза, и тъй като считам, че този конкретен случай представлява изключително брутално посегателство върху моята гражданска и професионална съвест, с настоящите редове се обръщам към всички вас, за да декларирам непримиримата си позиция и изрично и ясно да предявя искането да направите всичко, което е необходимо както за намирането и възтържествуването на истината, така и за наказването на виновниците за множеството престъпления, включително и на ниво генерали и ръководители на специалните служби от Армията и МВР, както и на ниво министри.

06 май 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-019/06.05.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и ШВейцария, Главния прокурор, с копие до БТА].

ИВАН ЮХНОВСКИ - СЛУГА НА МАФИЯТА (3)

Ваши Превъзходителства,

Господин Президент,

Господа ръководители на Българската академия на науките,

1

Както ви е известно, предишното ми писмо до вас е от 23 март (четвъртък), и както несъмнено ви е направило впечатление, на всичките вас то е предоставено с фотокопие на първата страница, от която е видно, че преди това е регистрирано в регистрационната служба на Председателя на БАН.

Наистина, на пръв поглед би могло да се приеме за “положителен” и “добронамерен” фактът, че още на другия ден получих в пощенската си кутия пощенски плик (несъмнено донесен лично и без използуване на услугите на пощенската служба!) с “отговор”, подписан лично от акад. Ив. Юхновски, но все пак подчертавам, че аз съвсем не гледам по същия начин на този факт.

И несъмнено първото ми възражение е, че т. нар. “отговор” съвсем не е такъв по смисъла на изискванията на т. нар. “български Закон”.

Все пак, обаче, намирам за “изключително положителен” факта, че по своята най-дълбока същност този “отговор” несъмнено представлява светкавична реакция на моето писмо от същата дата, който факт, пък, от своя страна, също така несъмнено представлява превъзходно потвърждение на мъдростта на българската поговорка, че “кучето играе според тоягата”. И в този именно смисъл бил искал да уверя акад. Ив. Юхновски, че за съдържанието на моето писмо от същия ден (както, впрочем, и за съдържанието на предишното ми писмо) си е виновен самият той, тъй като до написването му въобще нямаше да се стигне, ако той, акад. Ив. Юхновски, бе проявил своевременно юридическо благоразумие.

Като си запазвам правото впоследствие допълнително да подложа на обстоен юридически анализ редица от аспектите, съдържащи се в писмото на акад. Ив. Юхновски, сега си позволявам най-добронамерено да му кажа, че пак от самия него зависи какви писма ще получава той от мен в бъдеще, и че категорично не приемам неговите думи в трите реда текст, обозначен с индекса “P.S.”, където той пише, че ми прощава оскърбленията, които съм му нанесъл с писмата си от 13 и 23 март и дори че моли Бога и Той да ми прости.

Преди всичко, изрично подчертавам, че в написаното от мен до него и за него не се съдържа абсолютно нищо оскърбително, и че съм го написал с изключително ясното съзнание за готовност това обстоятелство да бъде обсъдено именно в залите на земното българско (макар и мафиотско, но все пак подлежащо на известен минимален обществен контрол!) правосъдие.

Подчертавам, също така, че неговият опит да представи себе си като “божи човек”, застъпващ се пред Бога с молбата да бъде “опростена” моята вина пред Висшата справедливост и Висшето правосъдие, е само една достойна както за безобиден шмекер, така и за закоравял престъпник, нагла спекулация.

Във връзка с това изрично подчертавам, че в моите отдавна публикувани множество книги изключително обстойно съм обосновал тезата, че както от историята на религиите (като вид културни системи и преди всичко като модел на земните правосъдни системи), така и от историята на правото (като вид обществено битие), е пределно ясно видно, че:

→с този тип аргументации се характеризират единствено източните деспотични и тоталитарната византийска (източноправославна и представляваща идеалния модел на комунистическата) правосъдни доктрини, които призовават за ефективно правосъдие не сега (а някога си, в неопределено доста далечно бъдеще) и не тук на Земята (а някъде си, в отвъдното);

→докато католическата и особено протестантската (евангелска) култура и обусловените от тях водещи в света и считани за най-съвършени съвременни правосъдни системи (романо-германската и англо-саксонската) призовават за ефективно правосъдие тук и сега, т. е. на Земята и в рамките на непосредствено живото и актуално човешко битие.

В този именно смисъл демагогският опит на акад. Ив. Юхновски да подмени въпроса за конкретното правосъдие в нашия конкретен казус е просто обречен; и поне докато не бъда “победен” от неговата зловеща химия аз се надявам да успея да му покажа какво точно означава свещената дума право.

2

Преди всичко категорично оспорвам съдържащото се още в първия ред на писмото на акад. Ив. Юхновски нагло твърдение, че става въпрос за “забавен отговор”.

Моето категорично мнение е, че в случая т. нар. от акад. Ив. Юхновски “отговор” не само не е “забавен”, но дори не е и “просрочен”, а просто представлява жалък опит да бъде направено нещо, което само външно и формално да прилича на отговор, докато в същото време по смисъла на правото това “нещо” е равнозначно на липса на отговор (при което съвсем отделен е въпросът дали липсата е пълна или частична).

Преди всичко става въпрос за това, че по смисъла на правото акад. Ив. Юхновски е длъжен да даде отговор, в който да се съдържа не само определен набор от правнорелевантни факти, но и категоричното и ясно правно гледище относно законосъобразността на главния правен факт: в случая - уволнението.

А в случая както личното, така и институционалното контролно правнорелевантно мнение на акад. Ив. Юхновски в този аспект липсва.

При това странно е, че в писмото си той съвсем откровено изтъква на преден план (и дори очаква от мен да бъде похвален!) усърдието си да узнае и да ми предаде личното и институционалното мнение на Директора на Института за правни науки при БАН, при което съвсем определено наподобява ролята и фигурата на раболепен примитивен жрец или шаман, който най-добросъвестно се старае да се докосне до и да узнае височайшето мнение на своя езически бог, след което да го транслира към мен и такива като мен; още по-странно е, че той очаква от мен и аз, подобно на самия него, да имам същото богобоязливо отношение към същата фарсова персона.

Впрочем, не съм сигурен дали ще прозвучи странно, но все ми се струва, че богобоязливото отношение на акад. Ив. Юхновски към въпросната персона има съвсем земни и напълно реални парични измерения, свързани с техния общ бизнес с една тяхна обща, привидно “благодетелска” фондационна дейност.

3

Все пак, обаче, в изключително висока степен аз съм напълно съгласен с подсъзнателно изразеното от самия акад. Ив. Юхновски гледище, че неговият отговор е “забавен”.

Защото акад. Ив. Юхновски наистина превъзходно ме забавлява със желанието си да ми предлага и прилага напълно кретенски хитрости, имащи претенцията за гениални хрумвания от сферата на т. нар. “логическа подмяна на тезиса”.

Така напр. той се опитва да постави на една плоскост както по отношение на времето, така и по отношение на същността на проблемите съвсем несъпоставими неща.

Защото т. нар. “прекратяване на допълнителните трудови договори” с посочените в неговото писмо други лица има съвсем други фактически и правни основания:

1.а) професорите Кино Лазаров и Васил Мръчков вече доста отдавна са пенсионери и в извършено именно от Директора на института нарушение на закона доскоро са работели в Института; 1.б) тяхното уволнение е станало не заедно с моето, а по-късно; 1.в) при това тяхното уволнение е станало едва след като един телевизионен водещ (Георги Ифандиев) от една българска телевизия (СКАТ) в продължение на две седмици всяка вечер прочиташе отделни пасажи от моето обширно писмено изложение, в което ясно и категорично съм посочил, че тези лица са висши офицери от зловещата Държавна сигурност и че днес пак те определят научната и кадровата политика на Института; 1.г) тези лица са били уволнени и едва след като една британска електронна медия (http://www.opendemocracy.net/) публикува обширна статия относно факта на моето уволнение и ролята на бившите и сегашните престъпници от българския комунистически и мафиотски елит.

2.а) лицата Валентин Георгиев и Илиян Шотлеков са били уволнени на основание проведена атестация, при която безспорно е било установено, че в продължение на много години тези двамата на са били написали и не са били публикували не само нито една книга, но дори и нито една статия, и че през цялото това време просто са получавали заплата, без да се занимават с научна дейност.

4

В изключително висока степен съм напълно съгласен с подсъзнателно изразеното от самия акад. Ив. Юхновски гледище, че неговият отговор е “забавен”, и като имам предвид и още едно обстоятелство.

Според доста стар анекдот един професор е годен да бъде избран за “член-кореспондент на БАН” едва когато започне да забравя да си закопчава панталона след като се облекчи, а става годен да бъде избран за “академик на БАН” едва когато започне да забравя да си разкопчава панталона, преди да се облекчи; поради което във втория случай винаги се носи една доста определена натурална или символна воня.

Считам, че въпросното изпратено до мен официално писмо от 23 март 2006 г. ми дава категоричната правна възможност да попитам неговия автор: “Вие, акад. Ив. Юхновски, до коя степен на склеротизма вече сте достигнал?”.

Всъщност, не е ли странно, че академик Ив. Юхновски вече склеротично е забравил, че неотдавна самият той лично е бил заявил свое гледище пред съда по дело, заведено от лицето Т. А. Т., което е работело в Института по геология при БАН, и което, на основание заповед № 886/15.07.1997 г. е било неоснователно и противозаконно уволнено от Директора на този Институт. Така, във връзка с това уволнение е било образувано гражданско дело, което е завършило с т. нар. РЕШЕНИЕ № 1678 от 1.12.1999 г. по гр. д. № 570/99 г., III г.о.; въпросното решение би следвало да е известно на акад. Ив. Юхновски поне на две основания: като ръководител на БАН (и съучастник в противозаконното уволнение) и като лично участвуващо в съдебната процедура лице.

Нима наистина акад. Ив. Юхновски е забравил, че по същото дело (докладвано от съдията Надя Зяпкова) съдът ясно и категорично е изразил мнението, че въпросното уволнение е незаконосъобразно поради обстоятелството, че Директорът на Института по геология при БАН не е бил спазил изискването на Закона при преценката на аргументите “за” или “против” уволнението задължително да вземе предвид стажът, научната значимост и авториета на съответния научен деец. Нима акад. Ив. Юхновски наистина не е забелязал, че в случая на моето уволнение това изискване на закона въобще не е било спазено от Директора на Института за правни науки при БАН, който, впрочем, е и негов езически бог и бизнес-партньор.

5

Впрочем, писмото на акад. Ив. Юхновски до мен е изключително забавно и в още едно отношение – с “особеност”, която е напълно подходящата само за един склеротичен и идиотизиран анекдотичен академик той е “забравил” да даде своя “отговор” и на онова мое писмо до него, което е регистрирано в съответната служба на БАН на 10 май 2005 г. и има рег. № 33-26-09.

Както вече е известно, в това писмо става въпрос за следното: на 10 февруари 2005 г. Секцията по публично-правни науки напълно единодушно е била взела решение (виж: Протокол № 2), по силата на което издадените от мен шест книги следва да бъдат определени като “най-добри научни разработки”; впоследствие, обаче, Директорът на Института еднолично е пренебрегнал това Решение и до днес не е дал никакво обяснение за своето напълно своеволно и забранено от закона и от академичната практика и етика решение и поведение.

Освен това, съвсем наскоро ще стане точно една година, откакто и самият акад. Иван Юхновски не е дал и продължава да не дава каквото и да е обяснение и гледище по така формирания казус относно мотивите, основателността и законосъобразността на поведението и Решението на Директора на Института.

Моето категорично мнение, обаче, е че акад. Ив. Юхновски няма и не може да има абсолютно нищо общо със склеротичността и идиотизираността, и че неговото поведение има съвсем други измерения, а отговорът на въпроса “Какви са те?” изглежда е пределно ясен.

6

В известна минимална степен приемам за забавно и обстоятелството, че акад. Ив. Юхновски устно е разпространявал пред различни лица невярното твърдение, че бил разполагал с доказателства, че самият той (макар и съвсем неслучайно да е бил станал лауреат на престижната комунистическа т. нар. Димитровска награда) е бил репресиран от комунистическата власт, и че аз съм бил агент на Държавна сигурност и като такъв съм принадлежал към онези, които са го били репресирали.

Във връзка с това приложено (само за акад. Ив. Юхновски!) към настоящето ми изложение прилагам: копие от нотариално заверен Протокол № 56 на официална Графологична експертиза, както и копие от т. нар. Справка за експертно криминологично заключение, от които е видно, че по отношение на мен Държавна сигурност е била извършила включително и престъпление, изразяващо се в изготвяне на фалшиво досие. Отделно от това посочвам, че от намиращите се в архива на ДС документи (Дело № 13304, Дело № 21441 и Дело № 24491) по абсолютно недвусмислен начин е видно, че са налице подписани от няколко генерали строго секретни оперативни мероприятия, съгласно които е било възложено изработваното на т. нар. “комбинации от текстове”, предназначени да бъде обезпечено моето компрометиране преди всичко сред западните журналисти и дипломати, с които по онова време съм контактувал и съм обменял информация за състоянието на човешките права в България.

Както във връзка с приказките на акад. Ив. Юхновски, така и във връзка с така посочените от мен факти и обстоятелства, препоръчвам на лицето акад. Ив. Юхновски да спре с приказките си в този аспект и да се консултира с когото иска и с когото трябва, включително и със своите бивши господари от ДС и сегашните си господари от Червената мафия. Защото, струва ми се, че той съвсем неслучайно е въвлечен в “оперативна схема”, наподобяваща тази на словесния “конфликт” на Андрей Луканов с мен, когато убийците бяха имали намерението да обвинят мен в извършеното от тях убийство (за това виж: с. 43-44, 63-71, 100-111, 456-473 та Том 3 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”).

Струва ми се, че е твърде вероятно и днес да е в ход същата схема – господарите от ДС и от мафията на един вече изкуфяващ академик са решили да му затворят устата и си търсят камуфлажно оправдание за убийството, което възнамеряват да извършат, като го въвлекат в правен спор с човек, който винаги интензивно защитава нарушените си права, след което този човек става изключително удобна мишена за обвинение в убийство.

27 март 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-011/27.03.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, Швейцария и САЩ, акредитирани в България, Президента, Председателя, Зам.-председателите и Главния научен секретар на БАН, Председателя и Зам.-председателите на Общото събрание на БАН, с копия до БТА и до всички заинтересовани и интересуващи се български и чуждестранни институции и личности].

УСЛОВИЯТА НА ИГРАТА

1.

Ваши Превъзходителства,

Разбира се, поне за мен съвсем не е странен и необясним фактът, че наложените от вас условия на политическата и юридическата игра изискват от всички български граждани, чиито права са нарушени, да се обръщат за защита и правосъдие изключително към съответните български политически и държавни институции. Защото наистина така е и така трябва да бъде в обществата, в които държавата като вид обществена организация не само е “нещо трето” по отношение на т. нар. “две страни на обществения договор, по силата на който е създадена самата държава”, но е и нещо напълно независимо от мафията, като “друг вид обществена организация”.

Разбира се, поне за мен е пределно ясно, че специално вие изключително превъзходно знаете и разбирате: Þче тъй като в Малта не само бе препотвърдено споразумението в Ялта, но и бе обезпечено абсолютно безотговорното трансформиране на съветската Червена армия в Червена мафия; Þкакто и че по силата на това споразумение българската държава си остана само едно от най-ниско-йерархичните звена на българския филиал на руската Червена мафия; то съгласно легитимираните от това споразумение условия на политическата и юридическата игра ние всъщност сме принудени да търсим защита и правосъдие от същите тези престъпници, които (понякога елегантно, но много по-често твърде брутално) са организирали и осъществили самото нарушение на нашите права, Þи че в този смисъл всичките наши жалби както до тези престъпници (които днес са легитимирани като ваши “демократични партньори”), така и до самите вас, са напълно лишени от какъвто и да е реален смисъл и значение.

И все пак, поне за мен е пределно ясно, че поне аз разполагам с известен, макар и твърде крехък, шанс, и че той се свежда единствено до това, че макар и превъзходно да зная, че е безумие да се обръщам за защита и правосъдие към своите български палачи и техните покровители, да продължа вече почти 40 (четиридесет)-годишната си практика на мирен протест, при което да се опитам със своите изключително мизерни информационни възможности да давам максимално възможна европейска и световна публичност на фактите.

И макар че вие превъзходно знаете каква точно е институционалната властническа ситуация в България, все пак считам за необходимо да ви припомня, че:

а) предишният Президент на България Петър Стоянов, към когото (съгласно условията на политическата и юридическата игра) в продължение на много години съм се обръщал за защита и правосъдие, е бил агент именно на моите палачи от Шесто управление на Държавна сигурност и неговия агентурен псевдоним е бил “Виктор”;

б) сегашният Президент на България Георги Първанов, към когото вече многократно съм се обръщал и съгласно посочените условия на играта и сега съм принуден да се обръщам за защита и правосъдие, е бил агент на Първо главно управление на Държавна сигурност и неговият агентурен псевдоним е бил “Гоце”;

в) предишният главен прокурор на България Никола Филчев, към когото в продължение на седем години почти сто пъти съм се обръщал за защита и правосъдие, е бил агент на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност и през 80-те години лично е участвувал в оперативните мероприятия по моето противозаконно вкарване в затвора, където престоях шест кошмарни години;

г) сегашният главен прокурор на България Борис Велчев е внук и син на престъпници, които са били изключително високопоставени в йерархията на организираната престъпност, наречена “комунистически режим”; и макар че по силата на специален приет от българския Парламент закон този режим е обявен за престъпен, все пак, както благодарение на българските, така и благодарение на европейските институции до днес не само нито един от престъпниците не е наказан, но и продължава най-наглото институционално обезпечаване на безотговорността на престъпниците, а най-откровеното и най-ясното доказателство за това обстоятелство и посоченото прокурорско назначаване;

д) предишният Министър на вътрешните работи Георги Петканов, който, впрочем, е и сегашен Министър на правосъдието е бил агент на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност и през 80-те години лично е участвувал в оперативните мероприятия по моето противозаконно вкарване в затвора, където престоях шест кошмарни години;

е) сегашният Министър на вътрешните работи Румен Петков не само е криминален престъпник, но е и виден бандит и високопоставен участник в структурата на една от широко известните мафиотски групировки, принадлежащи към структурата на руската Червена мафия.

А всичкото това, Ваши Превъзходителства, несъмнено ми дава както фактическите основания, така и правото да попитам: “Наистина ли вие и вашите правителства сте заинтересовани аз и такива като мен да получат правосъдие и защита?”; и “Кого, всъщност, защитава Западът – Човешките права или Червената мафия?”

Впрочем, фактическите основания и правото ми както до искам защита и правосъдие, така и да задавам посочените въпроси изключително прецизно са описани: Þв многобройните документални масиви, предоставени от мен при многобройните ми личните срещи с представителите на редица западни посолства през 80-те години; Þв многобройните документални масиви, предоставени от мен на представителите на редица западни посолства от времето на излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г. до днес; Þв официално издадените от мен шест документални книги (Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5 и Том 6), озаглавени “Документ за самоличност. Политическа документалистика”, които са предоставени на масовия български читател, на всички големи български библиотеки, на редица европейски и американски библиотеки и на повечето от западните посолства в София.

Така че чрез сегашното си официално писмено обръщане към вас аз всъщност подготвям материалните за Том 7 на въпросната документална поредица, след което, ако не бъда убит от вашите “демократични български партньори”, ще започна и подготовката на Том 8, синтетичното съдържание на които, както в сегашния, така и после в книжен вид, ще се опитам да предоставя на западната и световната политическа и научна общност.

Но дори и ако междувременно вашите “демократични български партньори” успеят чрез покушение да осуетят тези ми намерения (а това е нещо, за което те почти официално и директно в очите ми твърдят, че вече са получили вашето одобрение и съгласие!), все пак, макар и от отвъдното, аз ще бъда доволен от обстоятелството, че досега издадените от мен посочени шест книжни томове вече отдавна са обществено достояние.

2.

Ваши Превъзходителства,

Мой обични български палачи,

Както ви е известно всичките вие сте получили текста на моето писмо, имащо дата 06 декември 2005 г. и индекс LPC-Embassy-004, в което съм описал само един единствен факт, във връзка с който поисках да бъдат извършени съответните предвидени в българския закон оперативни и процесуални действия за търсене на наказателна отговорност от анонимен телефонен терорист, който заплаши със смърт мен, семейството ми и журналиста Георги Ифандиев. Както ви е известно, в моето писмено изложение аз изрично и недвусмислено съм посочил, че върху основата на своята призната по съответния ред висока професионална теоретическа и практическа специализация съм формулирал категоричното и недвусмисленото мнение, че въпросното лице е “ченге от бившата Държавна сигурност”.

Сега, обаче, с още по-висока степен на увереност и категоричност добавям, че много по-убедителен е изводът ми, че въпросното лице не само е действуващо в момента ченге от сегашната държавна сигурност, но и е само едно от многото лица, участвуващи в специалното оперативно мероприятие на ръководената от генерал Иван Чобанов сегашна Държавна сигурност, известна под наименованието “Национална служба “Сигурност””.

Нека обоснова фактите и съображенията си в тази насока.

2.

Когато през 1984 г. тогавашната Държавна сигурност ме арестува, едно от обвиненията, които тя ми предяви бе и това, че в продължение на повече от две години след уволнението ми от Института за правни науки при БАН аз не съм работел нищо и по паразитен начин съм живеел на гърба на моите родители.

Аз, обаче, им отвърнах, че не само през цялото това време съм работел денонощно и неуморно, но и че те са длъжни да се отнасят с мен с подобаващото уважение, тъй като през цялото това време аз съм бил техен работодател - тъй като именно благодарение на работата, която аз съм им създавал, те не само постоянно са разширявали и увеличавали щатния брой на офицерите и агентите на Държавна сигурност, не само са получавали нови звезди на пагоните си, но и постоянно са увеличавали размера на заплатите си.

Нека тук и сега да не коментирам отговора на въпроса: “От кога точно съм работодател и на сегашната Държавна сигурност на генерал Иван Чобанов?” като се концентрирам само върху няколко от фактите от втората половина на 2005 г.:

а) както знаете, през септември 2005 г. поставих началото на настоящите ми обширни писмени изложения до всичките вас;

б) пак през септември 2005 г. поставих началото и на редовните ми периодични и едночасови коментарни участия в политическата рубрика “Между редовете” на изключително популярната телевизия “СКАТ”, където не само изрично, ясно и научно аргументирано определях всички български правителства след 1989 г. като престъпни и мафиотски, но и никога не пропусках да подчертая, че ударните сили на мафията са специалните служби на МВР (и преди всичко тази на генерал Иван Чобанов), прокуратурата и съдилищата;

в) пак през септември 2005 г. предприех многократни пътувания из различни райони на страната, където се срещах с български граждани, по отношение на които бившата Държавна сигурност бе извършвала престъпления като абсолютно противозаконно ги е изпращала на заточение (т. нар. “принудително заселване в друго населено място”), в трудови концлагери (т. нар. “Трудово-възпитателни общежития”) и в затвори (с дългогодишни присъди, издадени при пълна липса на изискуемите от закона доказателства и при брутални нарушения на всички процесуално-правни и материално-правни норми), на които български граждани давах абсолютно безплатни правни консултации и оформях официалната документация на техните искания до Главния прокурор и до други инстанции за правосъдие;

г) пак през септември 2005 г. започнах систематичните си срещи с моите приятели-политически затворници от 80-те и 90-те години, които живеят в чужбина и идваха в България специално, за да се срещнат с мен, за да обсъдим възможностите за търсене на наказателна отговорност от всички държавни (административни, полицейски, следствени, прокурорски, съдебни, затворнически и други) служители, които са участвували в тяхното противозаконно репресиране;

д) през ноември 2005 г. направих продължително посещение в Република Турция, където се срещнах с голяма част от лидерите на живеещите там като принудително изселени от властта повече от четвърт милион български граждани, голяма част от които преди това са преминали през системата на заточенията, концлагерите и затворите, и с които обсъждах възможността да поискат по официален правен ред и да получат наказателно-правно и гражданско-правно правосъдие за изключително жестоките нарушения на почти всичките им права, които са били нанесени от комунистическия режим като цяло и от конкретните негови дейци в частност.

Във връзка с всичкото това специално внимание заслужава обстоятелството, че когато само две седмици след моите срещи с тези лидери там са били пристигнали емисари на българския Парламент и на българското Правителство, те са били изгонени по най-позорен начин, и че после българските медии коментираха това обстоятелство в продължение на цяла седмица;

е) по време на това мое посещение участвувах в Университетска научна конференция, където пред университетски преподаватели, студенти и емигрантски лидери от балканските страни изнесох доклад на тема за ролята на съветската КГБ, днешните руски тайни служби и руската червена мафия за създаването както на реални, така и на фалшиви етнически напрежения в България.

По-специално тук изрично обосновах тезата, че: Þкакто комунистическата, така и посткомунистическата българска държава фактически се ръководи от бивши и настоящи агенти на българския филиал на руските тайни служби и на руската Червена мафия; Þче фактически всички партийни и други организации от целия политически спектър в България представляват “покерни карти” в ръцете на руските тайни служби и руската мафия; Þче специално в сферата на политическата пропаганда в България “пост-КГБ” е организирала функционирането на командувани от един център две уж враждебни структури, като предназначението на едната структура е да плаши българите, а на другата – да плаши турците и циганите; Þче в същото време главното предназначение и на двете структури е да плашат Запада, като на фона на създаваната от тях много повече камуфлажна, отколкото реална пушилка фактически да изграждат на сегашното престъпно правителство образа и ореола на “единствената надеждна прозападна сила”, на която Западът може и трябва да разчита, и на която трябва “великодушно да опрощава” всичките престъпления “в името на европейското единство”.

ж) по време на това мое посещение дадох експлозивно интервю за турската новинарска сателитна телевизия TGRT Haber (29 Ekim Cad. N 23, Yenibosna 34530 Istanbul, News Manager Dogan Senturk), което бе излъчвано на всеки кръгъл час в продължение на пет дни (от 26 до 30 ноември 2005 г.), и в което, общо взето, възпроизведох тезата, която преди това бях лансирал и на научната конференция.

3.

Още на другия ден след завръщането ми в България по телефона ми се обади и поиска делова среща с мен едно лице, с което през последните 15 (петнадесет) години съм разговарял само три пъти по две минути. Това лице е професор по право, прокурор в Главна прокуратура, автор на множество книги, в които “обстойно обосновава” тезата, че за всичките беди и нещастия на България и на българските граждани са виновни единствено империалистическите американски власти, НАТО, Западна Европа и Турското правителство; същата тази теза това лице обосновава всяка седмица, по три пъти, по един час всеки път, в три телевизии. Освен това още през септември 2005 г. същото лице вече публично беше обявило, че ще участвува като кандидат за президент в предстоящите президентски избори и че разчита преди всичко на подкрепата на т. нар. “български националисти”.

Аз, разбира се, отказах да се срещна с него; на третия ден това лице отново ми се обади и пак поиска спешна делова среща с мен, но аз отново отказах. Категоричен съм, че тези две негови искания за среща са били по инициатива на неговите бивши и настоящи ченгеджийски и мафиотски господари; включително и по инициатива на офицери от службата, която днес ръководи фамозния генерал Иван Чобанов.

Впрочем, тази ми категоричност е обоснована и от факта, че от с. 3 и с. 11 на Дело № 13304 от 1976 г. по описа на Първи отдел, Шесто управление на Държавна сигурност е видно, че това лице е било елитен агент на ДС, на който са били възлагани важни тайни задачи и функции, включени в репертоара от оперативните мероприятия по моето противозаконно вкарване в затвора.

Това лице се казва Борислав Йотов, а очевидно, възложеното за изпълнение от него непосредствено оперативно мероприятие, организирано от службата на генерал Чобанов не се състоя и поради това спешно е бил потърсен друг оперативен вариант.

4.

На 05 декември 2005 г. трима души извикват при себе си Директора на Института за правни науки при БАН Цветана Каменова и спешно й възлагат задачата до края на деня да издаде заповед за моето уволнение. Заповедта наистина е издадена с дата 05 декември, но клеймото от пощенския плик, с който ми е изпратена, дава възможност да се направи категоричния извод, че това всъщност е станало на 06 декември.

Тъй като от чисто юридическо гледище заповедта още от пръв поглед дава категоричното основание да бъде определена като “абсолютно безумна”[1], повече от ясно е, че или офицерите от службата на генерал Иван Чобанов са действували като пълни кретени, или че същите тези “държавно-мафиотски служители” всъщност са си били поставили една наистина дълбоко разумна стратегическа цел и задача; в случая аз приемам за убедителна втората хипотеза, съгласно която под привидната видимост на стремежа към постигне т. нар. “стабилен факт на едно реално уволнение” да бъде прикрит истинския стремеж на службата, изразяващ се в това, тази заповед[2] да послужи само като един “провокативен и лакмусов фактор” за създаване на екстрена оперативна ситуация, която да даде по-обилен материал за наблюдение и анализ на моето поведение и да актуализира информацията относно кръга и значимостта на хората, с които контактувам в екстремни ситуации.

5.

Все пак, обаче, най-важни за оперативното мероприятие на чобанистите са се били оказали съпътствуващите възможности, свързани с и предоставени от един вероятно напълно случаен за тях факт.

На 01 декември 2005 г. един т. нар. “Граждански комитет” от град Велико Търново изпратил както до Висшия съдебен съвет, така и до редица други (държавни, дипломатически и медийни) институции т. нар. “Предложение”, с което издигал моята кандидатура в предстоящия “конкурсен избор” на Главен прокурор. Тъй като същият този Комитет бе направил такова “Предложение” и преди седем години, днес аз съм готов охотно да приема, че въпреки предварителната яснота за смехотворната безнадеждност на онова, което е било поискано, инициативата на въпросните “комитетски граждани” е била автентична, и че феномен от съвсем друга плоскост е факта, че това “Предложение” фактически се е било вписало изключително превъзходно в оперативната схема на генерал Чобанов.

Работата е там, че благодарение на точно това “Предложение” за пореден път аз съм станал “специален работодател”, осигуряващ дейността, заплатите и звездите на пагоните на най-малко 30 (тридесет) души ченгета, които със специална заповед, издадена в началото на декември 2005 г. лично от Министъра на вътрешните работи вече четири месеци денонощно са ангажирани не само с мен, но и с всички, с които контактувам в условията на т. нар. “екстрени и екстремни ситуации”.

Външно погледнато и схематично видимо ситуацията е експресно описана в изложението ми от настоящата серия, имащо сигнатура LPC-Embassy-004, като най-общо тя се свежда до това, че:

Þкъсно вечерта на 05 декември 2005 г. по домашният ми телефон ми се обади неизвестно за мен лице, което поиска от мен да осъществя определено политическо поведение, като изрично заяви, че ако това не стане, то аз, членовете на семейството ми и журналиста Георги Ифандиев, ще бъдем убити;

Þоще на другия ден, на 06 декември, аз депозирах при Министъра на вътрешните работи искане за предприемане на предвидените в закона мероприятия и мерки;

Þпосле, на 07 декември, копие от същото искане депозирах както в регистратурата на Главния прокурор, така и в канцелариите на останалите адресати;

Þна 19 декември по телефона ми се обади Иван Манев, Директор на Столичната служба “Борба с организираната престъпност”, с когото се уговорихме да го посетя в офиса му в сградата на площад “Възраждане”; в 14 часа на другия ден (20 декември), аз посетих въпросният офис и от чисто юридическо гледище проведох напълно безсмислен разговор, от който разбрах нещо, за което не беше нужно да ми бъде губено времето, а именно, че до този момент, в продължение на две седмици, не са били предприемани никакви действия по откриването на телефонния терорист.

Остават, обаче, открити отговорите на въпросите: “Защо бях повикан на тази очевидно или привидно напълно безсмислена от юридическо гледище среща?” “Не е ли очевидно, че съм бил поканен за среща, официално обявената цел на която няма и не е имала абсолютно нищо общо с реалната?”.

Като автор на няколко обемисти книги по т. нар. “Психология на правото” и като дългогодишен университетски преподавател именно по тази дисциплина, аз съм абсолютно категоричен, че както поканата за тази среща, така и режисурата на нейното осъществяване не са имали абсолютно нищо общо с онова, което се нарича “право” и “търсене на правната истина”, а са имали чисто антиправен провокационен характер, и че са имали предназначението да бъде потърсен евентуален “пробив” в моята позиция и така да бъде дадена възможност на ченгетата да се опитат да намерят модус, в контекста на който да прикрият престъпника и престъплението.

Þна 13 февруари 2006 г. (понеделник) аз се обадих по телефона на въпросния Иван Манев и той ми каза, че все още не са били поискали от Телекомуникационната компания информация относно номера на телефона, от който е било извършено позвъняването. На моят въпрос “Как е възможно това, след като вече тече трети месец от подаването на искането ми за вземане на спешни антитерористични мерки?” той отговори, че още днес лично ще напише искането за получаването на информацията и че до 17 февруари, петък, той ще разполага с исканата информация.

А на въпросът ми “Ами ако през това време наистина заканата за убийство бъде изпълнена?”, той прехвърли отговорността от себе си върху Всевишния като отговори: “Дано Бог даде това да не стане!”.

Не успях само да разбера дали в случая той имаше предвид, че “Бог е негов служител, на когото той възлага задачата да ме пази” или че “той е служител на Бога и задачата му се свежда единствено до това да регистрира резултатите от проявлението на Божията воля”.

Þтъй като на 17 февруари 2006 г., петък, телефонът на г-н И. Манев не отговаряше, същата вечер аз направих специален коментар по една от телевизиите, в който посочих, че българското Министерство на вътрешните работи е само едно от най-нискойерархичните слугински звена на мафията;

Þкъсно вечерта на 01 март 2006 г. И. Манев ми се обади по телефона и ме покани да го посетя на другия ден, на 02 март 2006 г. в 09 часа и 30 минути сутринта. От чисто юридическо гледище както тази покана за среща, така и сама среща, също така бяха абсолютно безсмислени, тъй като в една правова държава онова, което ми беше казано устно, задължително се казва писмено. Оперативната задача, обаче, е имала за цел Иван Манев да се опита да даде фалшив и следователно престъпен отговор, без да бъде оставено доказателство за факта на извършването на това престъпление.

На тази “среща” аз бях уведомен, че съгласно официално дадената им от телекомуникационната компания т. нар. “разпечатка на телефонните разговори” такова входящо обаждане на моя телефон не е имало.

Тъй като, обаче, “за доказателство” все пак ми беше показан някакъв хвърчащ лист, аз заявих, че от него по абсолютно никакъв начин не личи, че наистина е изработен, издаден и изходящ от въпросната телефонна компания, при което изрично и ясно, както устно, така и писмено изразих гледището, че това или е “документ”, който е изработен от фалшификаторите от службата на генерал Чобанов, или е документ, който наистина е издаден от БТК, но ... от агентите на тайните служби, които предварително и отдавна са били внедрени там. Все пак, обаче, върху въпросният хартиен лист нямаше абсолютно никакви знаци, от които да е видно, че това представлява документ, тъй като от него не личеше нито който е съставителя и издателя, нито кой е адресата, нито за какво точно се отнасят единствените два печатни редове.

5.

Тъй като за мен е абсолютно неоспорим както факта на самото телефонно обаждане, така и факта, че по своята професионална специализация въпросният престъпен деец е именно ченге, то изводите ми във връзка с горепосочените факти се свеждат до следното:

във всички случай както службата на Иван Манев, така и самият той и неговите служители по престъпен начин прикриват престъпника и факта на извършеното престъпление, при което, обаче, възможностите са две:

Þили прикриваният престъпник е бивше ченге, което неблагоразумно, самоинициативно и под напора на неовладени низки емоции или на алкохол е извършило въпросното деяние (която хипотеза, професионално погледнато, е изключително слабо вероятна);

Þили прикриваният престъпник е действуващо ченге, което е извършило престъпното деяние в изпълнение на специално оперативно мероприятие, което в класическата дейност на тези служби се нарича aberratio ictus, или иначе казано – “оперативно мероприятие, насочено към заблуждаващо отклоняване на вниманието и контраудара на противника”.

Тъй като със своето поведение въпросният Иван Манев ми дава пълното основание да отхвърля първата хипотеза, аз с много по-силно основание приемам, че в случая става въпрос именно за втората хипотеза.

Или иначе казано, в случая става въпрос за следното: Þтъй като в контекста на моята повишена активност относно търсенето на наказателна отговорност от престъпниците от бившите и сегашните секретни държавни и мафиотски служби е било необходимо актуализиране на информацията относно мен и моите контакти с различни хора в България и в чужбина; и Þтъй като просто не е било възможно това да стане чрез обявяването ми за обект за наблюдение и разработване поради качествата ми на “опасен реален или евентуален престъпник”; то Þмного по-удачен се е бил оказал варианта, при който аз съм бил обявен за “застрашен от атентат бъдещ главен прокурор” и именно в качеството ми на такъв съм бил поставен под четиримесечно тотално наблюдение и оперативно разработване.

6.

Както вече бе посочено, копие от искането ми за закрила и правосъдие бе регистрирано в канцеларията на Главния прокурор Никола Филчев и там т. нар. регистрационен номер е 7885 от 07.12.2005 г.

Там това мое искане за спешна защита от терористично нападение е престояло в бюрото на прокурор М. Маринова точно един месец и три дни, без по него да е било извършено каквото и да е правозащитно действие, и едва на 10 януари 2006 г., под регистрационен № 77413, то е било изпратено “До Софийска градска прокуратура” “по компетентност, на разпореждане”. В случая е повече от очевидно, че: или през целият този един месец въпросният “върховен прокурор” не е предприемал абсолютно нищо, тъй като е пълен кретен и въобще не е знаел дали е компетентен да го направи или не е компетентен; или просто задачата, която му е била възложена от неговите непосредствени господари от мафията и от специалните служби на МВР е била да прикрива всичкото онова, което става, без да се интересува от същността на ставащото.

После, с регистрационен № 181/06-ІІ от 19 януари 2006 г. Софийският градски прокурор Д. Хаджийски почти експедитивно бързо е изпратил т. нар. прокурорска преписка “по компетентност” “до Софийска районна прокуратура”.

Не разполагам с никакъв писмен документ, от който да е видно какво точно е разпоредил Районния прокурор, но един ден ми се обади Районния полицейски инспектор, който ми каза, че на него му е било наредено да ме “разпита”, при което аз да напиша “обяснение”.

Разбира се, веднага прецених, че районният прокурор също така въобще не е кретен (макар че може и да е!), и че вместо да разпореди да бъде открит телефонния номер на терориста, а после и самият той и именно той да бъде “разпитан” и той да даде “обяснение”, Районния прокурор, в услуга на господарите си от мафията и от тайните служби на МВР, е предпочел да ме постави мен в ситуацията на престъпник, а престъпникът да бъде оставен напълно обезпокояван.

7.

Ваши Превъзходителства,

Мой обични български палачи,

Тъй като не само аз, но и фамозно известният бивш заместник-началник на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност полковник Цвятко Цветков е категоричен, че нито едно сериозно поръчково убийство в България не е възможно без тясното сътрудничество на убийците с полицията (виж с. 10-11 на в-к “Над 55” от 06 февруари 2006 г.), и тъй като аз съм абсолютно категоричен, че в случая както ръководената от генерал Иван Чобанов Национална служба, така и ръководената от Иван Манев столична антитерористична и антимафиотска служба всъщност са ръководени именно от терористите и от мафията, изрично, ясно и категорично настоявам за следното:

а) да ми бъде дадено фотокопие от резолюциите, които са били поставяни върху хартиеният носител на моето писмено изложение от 06 декември 2005 г., както и да ми бъде дадена възможност за лична съпоставка на копието с оригинала;

б) да ми бъде дадено копие от официалното служебно искане, което е било адресирано до и предоставено на Телекомуникационната компания, с което е била поискана справката относно номера на телефона, от който е бил проведен посочения от мен телефонен разговор, а също и относно името на собственика и имената на ползувателите на този телефон, както и да ми бъде дадена възможност за лична съпоставка на копието с оригинала;

в) да ми бъде дадено копие от официалното писмо, което Телекомуникационната компания е била изпратила (заедно с приложенията) до съответните служби на МВР, както и да ми бъде дадена възможност за лична съпоставка на копието с оригинала;

г) да ми бъде даден официален документ, от който да е видно, че по времето на посоченото събитие специалните служби на МВР не са имали свои внедрени агенти в системата на Телекомуникационната компания, и че въпросните изпратени до МВР от тази компания официални документи са автентични и не са и не е възможно да бъдат камуфлажно подготвени фалшификати, които по измамнически начин да са били представени за автентични именно от внедрени в Компанията агенти на специалните служби на МВР;

д) да бъде поискано писмено обяснение от всеки служител на МВР, на когото е била възлагана някаква проучвателна или друга задача във връзка с моето искане за защита, при което всеки да опише кога и какво му е било възложено да извърши, както и кога и какво е извършил.

е) да бъде поискано писмено обяснение лично от Иван Манев, в което той не само да опише кога и какво е извършил, но и даде специален отговор на въпроса “Защо и с каква цел ме е канил на двете наши лични и напълно безсмислени срещи?”

ж) да бъде поискано обяснение от всеки от посочените прокурори относно законосъобразността на неговите действия и бездействия, както и на неговите разпореждания.

Ваши Превъзходителства,

Мой обични български палачи,

Нека накрая и аз се опитам да ви излъжа като ви кажа, че се надявам, че и вие ще споделите моето гледище, че е необходимо както институциите на МВР и прокуратурата, така и отделните техни конкретно посочени служители да бъдат поставени под най-строг граждански контрол, тъй като не само аз, но и редица други хора, и не само от днес, а от доста отдавна считаме, че тези институции и техните служители са престъпни слуги на престъпни кръгове и личности, и че като такива систематично извършват престъпления, чрез които обезпечават безотговорността на техните престъпни господари от бившите и сегашните специални служби и от Червената мафия.

07 март 2006 г. Янко Н. Янков

---

[1] Понеже: съгласно изискванията на Кодекса на труда всяка заповед за уволнение задължително трябва да бъде мотивирана, а в тази заповед липсва какъвто и да е мотив; пак съгласно трудовото законодателство процедурата на всеки уволнителен акт задължително трябва да бъда същата, каквато е и процедурата на назначението, а в случая уволнението е еднолично, докато назначението е чрез решение на Научния съвет; и съгласно изричните текстове на Устава на БАН освобождаването на лица с научни звания може да стане единството по решение на Научния съвет, а такова решение липсва.

[2] Която несъмнено рано или късно ще бъде отменена, макар и след девет години, както бе при предишното ми уволнение, или макар и посмъртно.

[Писмо №LPC-Embassy-007/07.03.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС и САЩ, акредитирани в България, Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копие до БТА].

ТЕРОР ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Ваши Превъзходителства,

Господин Главен Прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Снощи, понеделник, 05 декември 2005 г., около петнадесетина минути преди 22 часа, по домашният ми телефон се обади някакъв мъж, който с естествено спокоен глас, елегантен тон и такъв смислов контекст на думите, от който се разбираше, че трябва предварително да ми е ясно, че разговарям с ченге от бившата Държавна сигурност, ми каза, че ако се съглася да ми бъде издигната кандидатурата за Главен прокурор на България не само ще се размина с назначаването, но и близките ми ще бъдат погребани заедно с мен; както и че ако водещият на предаването “Между редовете” в Телевизия “СКАТ” Георги Ифандиев продължава да ми прави реклама, то и него ще го постигне същото.

Тъй като въобще не ми беше известно да съм имал каквото и да е намерение да се кандидатирам за Главен прокурор (понеже не само много добре и лично познавам всички досегашни главни прокурори, но и защото превъзходно зная, че те биват издигани и назначавани именно защото по-рано са били агенти на Държавна сигурност, а сега са безропотни слуги на българския филиал на руската Червена мафия), и тъй като въобще не бях гледал предаването същата вечер, след половин час се обадих по телефона на Георги Ифандиев и от него узнах, че той просто е бил прочел текста на едно писмо, копие от което е било изпратено до телевизията, и от което е видно, че някакъв Граждански Комитет е бил изпратил такова предложение, адресирано до Висшия съдебен съвет.

Ваши Превъзходителства,

Господин Главен Прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Не съм съгласен да живея безропотно и ще продължавам да се съпротивлявам срещу поддържаната от всичките вас политическа система, която дава възможност на престъпниците от бившата Държавна сигурност и сегашната Червена мафия да ми отправят закани и да се опитват да ми диктуват какво да бъде моето гражданско и политическо поведение.

Поради това категорично настоявам да извършите всичко, което е необходимо да бъде образувано спешно наказателно производство и да бъде обезпечено налагането на съответното наказание на лицето, което не само бе осъществило по отношение на мен т. нар. телефонен тероризъм, не само бе заплашило със смърт мен, семейството ми и един български журналист, но бе извършило нещо много по-зловещо – бе направил опит да всява страх, да не позволява проявяването на естествена гражданска позиция и да манипулира политическите процеси в България.

06 декември 2005 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-004/06.12.2005 г. до Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копия по посланиците на държавите от ЕС и САЩ, акредитирени в България, Радио БиБиСи и БТА].

МАДАМ ПРЕЗИДЕНТ ГОЦЕ

Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия?
LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

Ваши Превъзходителства,

Нямах абсолютно никакво намерение да пиша това
писмо до вас, но неговото написване се налага поради
обстоятелството, че когато вчера посетих канцеларията на
Президентството, за да предоставя информационното копие на
текста на писмото ми до вас, което официално бях адресирал и
"До г-н Георги Първанов, Президент на България", за пореден
път се сблъсках с установения още от времето на класическия
комунизъм ред; поради това обстоятелство и както
съдържанието, така и тонът на настоящето ми писмо неизбежно
ще са зависими от този именно сблъсък.

При това, ако прегледате старите ми писма до вас
(които, впрочем, съм публикувал в шестте тома на моята
документална книга), непременно ще констатирате, че същият
този ред е господствувал в институцията на Президентството и
при всичките предишни президенти, и че върху съдържанието на
този ред не е било оказало абсолютно никакво влияние т. нар.
"политическа принадлежност" на Президента. Или казано с
други думи – въпросният комунистически по своята същност ред
никога не е бил напускал институцията на българското
Президентство и въобще не е зависял и не зависи от формалния
белег, наречен политическа принадлежност на Президента.

Накратко казано: служителката от канцеларията на
Президента, задължението на която беше да приеме
предоставения й от мен хартиен (книжен) външен вид на
писмото ми, да го заведе в намиращата се на бюрото й
регистрационна книга и да ми даде съответния т. нар.
"регистрационен номер", наистина все пак взе предоставения
й материал, но отказа да ми даде регистрационен номер.
Когато поисках обяснение за причините, тя започна да ми
изтъква такива кретенски аргументи и съображения, каквито
нито един нормален човек не би могъл да изтърпи и на които
тук сега не бих искал да се спирам.

Ваши Превъзходителства,

Във връзка с горепосочената случка намирам за
уместно да ви разкажа няколко неща.

Когато през април 2000 г. един журналист от в-к
"Стандарт" ми се обади по телефона и ме попита какво мисля
относно интензивно разпространяваните в българските медии
твърдения, че мафията е била успяла да проникне и да внедри
свои агенти в системата на държавата, аз му развих тезата,
че ако мафията е била проникнала вътре в държавата, то ние
щяхме да имаме шанс, тъй като след като изгоним мафията,
държавата ще остане чиста; но ние нямаме шанс да изчистим
държавата, тъй като трябва да я унищожим заедно с мафията и
едва след това да си построим друга държава; моята теза бе,
че не мафията е вътре в държавата, а обратното – държавата е
вътре в мафията и е част от нейното ниско-йерархично ниво.
Аз, разбира се, въобще не очаквах, че така развитата от мен
теза ще бъде публикувана, но ... случи се така, че тя би
публикувана в понеделник на 15 май 2000 г., а днес текстът
на тази публикация се съдържа r на с. 198-201 отТом 5 на
"Документ за самоличност. Политическа документалистика".

Само преди около три седмици, на 09 септември т.
г., в едночасово предаване по телевизия "СКАТ", в емисията
на Георги Ифандиев аз доразвих въпросната теза, при което
изрично и ясно обосновах съображението, че от гледна точка
на мафиотската йерархия различните висши държавни служители
имат същата йерархична позиционност, каквато имат и
организаторите и редовите членове на проститутските вертепи;
и тъй като, освен това, както сексуалните проститутки, така
и политико-държавните проститутки се набират чрез
предварително тотално смазване на човешката им същност и
поставянето им в зависимост от мафията, то не съществува
никаква принципна пречка, когато някой реши да се обърне към
Президента, Главния прокурор, Министър-Председателя, който
и да е министър и пр., да употреби обръщението "Мадам
Президент", "Мадам Главен Прокурор", "Мадам Премиер", "Мадам
Министър", и пр.; и че най-синтетичният пример относно
факта, че господарят на всичките е един и същ е този, че
докато синът е "мадам" на българските проститутки от някакъв
си вертеп в Испания, то в същото време бащата (Станимир
Илчев) е "мадам" на политическите проститутки от
парламентарната група на управляващата партия.

Ваши Превъзходителства,

Както във връзка с посоченото събитие (със
служителката на Президента), така и с така развитата моя
теза, намирам за уместно тук и сега да оповестя
информацията, с която разполагам и съгласно която:
сегашният Президент на България господин/мадам Георги
Първанов е бил агент на Първо Главно управление при Държавна
сигурност; Þнеговият агентурен псевдоним е бил "Гоце";
Þа неговият агентурен ръководител е бил офицерът Цветан
Начев.

Или иначе казано: благодарение на всесилната
Червена мафия някогашната редова политическа проститутка
"Гоце" днес е издигната до "мадам" на останалите политически
проститутки в Президентството и в България.

30 септември 2005 г.
Янко Н. Янков

------------------
(Горното писмо е адресирано до посланиците в София от
държавите-членки на Европейския съюз и САЩ; копия са
предоставени
на Президента, Главния прокурор, БТА и Българския отдел на
Радио БиБиСи).