Припомняне:
Всяка година на 9 май Русия и светът биват заливани
с донесения от Червения площад.
Използвам случая, за да припомня някои факти.
Поне това, че Полша единствена от всички страни в света
взима участие във Втората световна война от първия до
последния й ден.
Поне това, че само поляците участват
във всяка една военна кампания: в Западна, Северна и Южна
Европа, в Азия и на Тихия океан, в Африка, а от края на 1943 г.-
и на Източния фронт.
Поне това, че полското съпротивително движение
създаде най-голямата световна нелегална армия, както и нелегални държавни структури в условията на окупация.
Поне това, че през май 1945 г.
полските въоръжени сили на Запад наброяваха 200 000 души, дислоцирани
във всички действащи военни дялове, а на Изток Третият Райх бе щурмуван
от 400 000 полски воини.
И последно, че по време на войната загубиха
живота си повече от 6 000 000 полски граждани, което по отношение
на общия брой на населението дава най-голям брой загинали в световен
мащаб ( всеки 5-и поляк е убит).
Междувременно Генералният щаб на Великобритания oще през май 1942 г.
реши, че войната без СССР няма да бъде спечелена и всичко, което би
попречило на коалицията с него, трябва да се изчисти (избухването на
полско-съветската война, отговорността за Катин, проблемите с границите
и независимостта на Полша, и т.н., и т.н.).
От конференцията в Техеран Полша се превърна в “клин, забит в коалиционното дърво“, както “тактично” се изразяваше британската преса.
Руснаците бързо схванаха как Западът се отнася към полските интереси.
8 и 9 май са дни, считани за завършек на най-кървавия от всички
милитарни сблъсъци в Европа. Наричани са “дни на победата“.
Истината е, че Полша не си възвърна нищо от това,което загуби през 1939 г.
По решение на САЩ, Великобритания и СССР територията на Полша бе
намалена с 80 000 кв.км, а страната бе “пренесена” на 600 км от мястото,
белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически артефакти.
Такава “операция” досега в историята не е преживял нито един европейски
народ.
Юни 1946 г., Лондон. “Маршируваха в редици по 12 души с равна крачка
през белязания от следите от бомбардировките Лондон. Начело, на
най-почетното място в 15 километровата колона шестваха американците, след тях – в невероятна калейдоскопна разцветка от парадни униформи, бойни знамена и военна музика
- чехи, норвежци, китайци и холандци, французи и иранци, белгийци и
австралийци, канадци и южноафриканци” – така описват състоялия се през юни
1946 г.в Лондон парад на победата Lynne Olson и Stanley Cloud, автори на книгата “Въпрос
на чест“, посветена на полските летци, били се за свободата на Англия.
“Присъстваха и сикхи с тюрбани, високо маршируващи гръцки гвардейци-евзони с обувки с помпони и бели плисирани поли, араби с фесове и джалабии, гренадири от Люксембург
и артилеристи от Бразилия. На края на колоната сред френетичните овации на
развяващата флагове с държавния герб тълпа крачеха поне 10 000 жени и мъже от армията и
цивилните служби на Негово Кралско Величество Георг VI, краля на Великобритания”.
Единствено поляците липсваха.
Olson и Cloud: “Понеже поляцитe бяxa воювали под английско командване,правителството на Великобритания, загрижено да не
засегне Сталин, твърдо и категорично им забрани да участват в парада”. (Един любопитен
факт: в писмо до авторите на “Въпрос на чест” американски читател заявява:
“Никога повече през живота си няма да разказвам вицове за поляци”.
Интересно дали е удържал на думата си?).
Не, Полша не спечели тази война.
Обратно, въпреки своята несъизмерима с нищо самопожертвувателност, за нея войната завърши със загуба на една трета от територията и и с тоталитарен режим, наложен й от съседната комунистическа държава.Такава победа…
И още нещо: от 1945 г. на полската земя продължи, както някой горчиво
се изрази, следвоенният нов етап на умиране в лагерите и затворите на
НКВД и ДС.
Терорът заля страната.
В реда на нещата бяха всекидневните убийства, арести, изпращането по затвори и лагери на полските патриоти, проливали кръвта си за отечеството. От стотиците хиляди гниещи из съветските лагери поляци по-голямата част никога не се завърна в родината си.
И днес полско гражданство много по-лесно се признава на някой африкански футболист или на евреи от Израел, отколкото на потомци на полските заточеници, изправени пред мъчително дълги и унизителни бюрократични процедури.
Автор: Кжиштоф Лигенза
Превод: Кристина Нейман
Изпращам този текст с молба за публикуване.
Сърдечни поздрави.
Кристина Нейман
Всяка година на 9 май Русия и светът биват заливани
с донесения от Червения площад.
Използвам случая, за да припомня някои факти.
Поне това, че Полша единствена от всички страни в света
взима участие във Втората световна война от първия до
последния й ден.
Поне това, че само поляците участват
във всяка една военна кампания: в Западна, Северна и Южна
Европа, в Азия и на Тихия океан, в Африка, а от края на 1943 г.-
и на Източния фронт.
Поне това, че полското съпротивително движение
създаде най-голямата световна нелегална армия, както и нелегални държавни структури в условията на окупация.
Поне това, че през май 1945 г.
полските въоръжени сили на Запад наброяваха 200 000 души, дислоцирани
във всички действащи военни дялове, а на Изток Третият Райх бе щурмуван
от 400 000 полски воини.
И последно, че по време на войната загубиха
живота си повече от 6 000 000 полски граждани, което по отношение
на общия брой на населението дава най-голям брой загинали в световен
мащаб ( всеки 5-и поляк е убит).
Междувременно Генералният щаб на Великобритания oще през май 1942 г.
реши, че войната без СССР няма да бъде спечелена и всичко, което би
попречило на коалицията с него, трябва да се изчисти (избухването на
полско-съветската война, отговорността за Катин, проблемите с границите
и независимостта на Полша, и т.н., и т.н.).
От конференцията в Техеран Полша се превърна в “клин, забит в коалиционното дърво“, както “тактично” се изразяваше британската преса.
Руснаците бързо схванаха как Западът се отнася към полските интереси.
8 и 9 май са дни, считани за завършек на най-кървавия от всички
милитарни сблъсъци в Европа. Наричани са “дни на победата“.
Истината е, че Полша не си възвърна нищо от това,което загуби през 1939 г.
По решение на САЩ, Великобритания и СССР територията на Полша бе
намалена с 80 000 кв.км, а страната бе “пренесена” на 600 км от мястото,
белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически артефакти.
Такава “операция” досега в историята не е преживял нито един европейски
народ.
Юни 1946 г., Лондон. “Маршируваха в редици по 12 души с равна крачка
през белязания от следите от бомбардировките Лондон. Начело, на
най-почетното място в 15 километровата колона шестваха американците, след тях – в невероятна калейдоскопна разцветка от парадни униформи, бойни знамена и военна музика
- чехи, норвежци, китайци и холандци, французи и иранци, белгийци и
австралийци, канадци и южноафриканци” – така описват състоялия се през юни
1946 г.в Лондон парад на победата Lynne Olson и Stanley Cloud, автори на книгата “Въпрос
на чест“, посветена на полските летци, били се за свободата на Англия.
“Присъстваха и сикхи с тюрбани, високо маршируващи гръцки гвардейци-евзони с обувки с помпони и бели плисирани поли, араби с фесове и джалабии, гренадири от Люксембург
и артилеристи от Бразилия. На края на колоната сред френетичните овации на
развяващата флагове с държавния герб тълпа крачеха поне 10 000 жени и мъже от армията и
цивилните служби на Негово Кралско Величество Георг VI, краля на Великобритания”.
Единствено поляците липсваха.
Olson и Cloud: “Понеже поляцитe бяxa воювали под английско командване,правителството на Великобритания, загрижено да не
засегне Сталин, твърдо и категорично им забрани да участват в парада”. (Един любопитен
факт: в писмо до авторите на “Въпрос на чест” американски читател заявява:
“Никога повече през живота си няма да разказвам вицове за поляци”.
Интересно дали е удържал на думата си?).
Не, Полша не спечели тази война.
Обратно, въпреки своята несъизмерима с нищо самопожертвувателност, за нея войната завърши със загуба на една трета от територията и и с тоталитарен режим, наложен й от съседната комунистическа държава.Такава победа…
И още нещо: от 1945 г. на полската земя продължи, както някой горчиво
се изрази, следвоенният нов етап на умиране в лагерите и затворите на
НКВД и ДС.
Терорът заля страната.
В реда на нещата бяха всекидневните убийства, арести, изпращането по затвори и лагери на полските патриоти, проливали кръвта си за отечеството. От стотиците хиляди гниещи из съветските лагери поляци по-голямата част никога не се завърна в родината си.
И днес полско гражданство много по-лесно се признава на някой африкански футболист или на евреи от Израел, отколкото на потомци на полските заточеници, изправени пред мъчително дълги и унизителни бюрократични процедури.
Автор: Кжиштоф Лигенза
Превод: Кристина Нейман
Изпращам този текст с молба за публикуване.
Сърдечни поздрави.
Кристина Нейман
