До Софийски градски съд - Фирмено отделение
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
ххх ххх ххх
ххх ххх ххх ххх
Видно от приложените „Учредителен
акт и Устав на Правозащитно фондационно Бюро „Истина, Справедливост и
Правосъдие””, извърших учредително дарение за учредяване на
юридическо
лице с нестопанска цел и в частна полза (в частен интерес)
с наименование на български език
„Правозащитно
фондационно Бюро „Истина, Справедливост и Правосъдие”” и
със седалище град София
1172, община „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, ххх ххх ххх ххх ххх
Мотивите, целите, устройството и управлението на визираното юридическо
лице са посочени в Учредителния акт и Устав на
същото, неразделна част от който е и Актът за дарение. Учредителното дарение е в размер на ххх български лева.
Визираното юридическо лице с нестопанска цел се представлява от Учредителя (Президент, Председател) Янко Николов Янков и от назначен и упълномощен от
него Директор (Управител, Мениджър).
Поради изложеното и на
основание принципите и нормите на Международното, Европейското и Българското
правно регламентиране пледирам да постановите решение, с което да
регистрирате тук визираното юридическо лице.
Тук приложеният цялостен
документален пакет от общо 30 страници съдържа следните документи:
01)Настоящето Заявление –
1 стр.;
02)Учредителен акт и Устав на юридическото лице – 26 стр.;
03) Учредителен акт за дарение – 1 стр.;
04)Искане за освобождаване
от държавна такса за процедурата – 1 стр.;
05)Образец от подписа на
Учредителя (1 стр.), който подпис, освен това е надлежно положен върху всяка
страница от настоящият документален пакет.
04 Май 2017 г. Подпис:
. . . . . . . . . . . . . .
& Край на документа
*** *** ***
Учредителен акт и
Устав на
„Правозащитно
фондационно Бюро
„Истина,
Справедливост и Правосъдие””
Днес, 04 Май 2017 (Две
хиляди и седемнадесета) година, долуподписаният Янко Николов Янков, ххх ххх ххх ххх ххх
Убеден в необходимостта от учредяването на юридическо лице с нестопанска цел
и с посочените наименование и цели,
Основавайки се на текстовете на действуващото Международно, Европейско и Българско
Право,
РЕШИХ И УЧРЕДЯВАМ
Юридическо
лице с нестопанска цел и в частна полза (частен интерес)
с наименование на български език
„Правозащитно фондационнно Бюро „Истина, Справедливост и Правосъдие”” и
със седалище в град София,
пощенски клон 1172, община „Изгрев”, ххх ххх ххх ххх ххх
***
Член 1. Мотиви:
Първо:
Тъй като непосредствено
след наложеният и обезпечен от Съветската армия и от т. нар. Съюзна
Контролна Комисия комунистически преврат от 9 (Девети) Септември
1944 г. и наложеният и обезпечен т. нар. комунистически политически и държавен
режим детството и ранната ми младост през 50-те и 60-те години на ХХ
век преминаха под знака на жестоките условия за оцеляване на семейството ни под
интензивно организираните репресивни удари на класическата комунистическа държавна
власт:
*поради „вината“ на баща
ми за това, че е военноинвалид от царската армия и е братовчед на осъден и
намиращ се в затвора виден земеделски лидер, юрист и икономист, роден в
съседното село във фамилията на неговата майка;
*както и поради „вината” на
баща ми и майка ми за това, че категорично не желаеха да се разделят със
скромната си земеделска собственост и да се включат в комунистическите т.нар. „трудово-кооперативни земеделски стопанства“ („ТКЗС“);
Второ:
Тъй като през средата
на 60-те години характерът и стилът на тоталните и селективните репресивни
операции на комунистическата власт беха значително променени и омекотени и аз
получих възможността свободно да се запиша и да уча във висше учебно заведение;
и тъй като още
като студент бех публикувал първите си няколко научно-изследователски статии и
с една студия бех спечелил Първа Национална награда на Министерството на
образованието и науката за студентско научно творчество;
и тъй като, благодарение
на това обстоятелство само няколко месеци след като се дипломирах спечелих
конкурс и постъпих на академична научноизследователска и университетска
преподавателска работа;
и тъй като, обаче,
се оказа, че в новите условия на комунистическия режим както всички други, така и този
тип професионална дейност (или статус) е бил „обект” на интензивното строго
секретно оперативно шантажно-контролно „внимание” на българския клан на съветската
КГБ – Държавна сигурност (ДС),
цялостната дейност на
който престъпен апарат, всъщност, се е занимавал съвсем не с преследване на реално
проявявана неправомерна дейност, а с извършване на престъпни широкомащабни шантажно-изнудвачески
така наречени „оперативни мероприятия” с цел за поставяне под тотален и
селективен стратегически и тактически оперативен контрол и зависимост на лицата,
заемащи такива професии и на техните най-близки хора;
така, не
само лично аз, но и съпругата ми (и нейните родители, нейната сестра и съпругът
на сестра й, както и нейните братовчеди), 4(четири)-годишният ми син, брат ми
(и неговата годеница, както и нейните родители), баща ми, майка ми, дядо ми,
баба ми, братът на баща ми, сестрата на баща ми и нейният съпруг, както и
редица други близки и далечни роднини, а също така и нашите близки и далечни приятели,
съседи и колеги
автоматично се оказахме т.
нар. „обекти” на интензивното „внимание“ и най-вече на шантажно-изнудваческите
и перверзно-престъпните строго секретни оперативни мероприятия на българския клан
на съветската КГБ – Държавна сигурност (ДС),
насочени: ***към разбиването
и поставянето под шантажен контрол на нашата семейна, фамилна, роднинска и
приятелска солидарност и ***към унищожаването на всякаква независимост и
поставянето под пълен контрол на икономическите и битовите основи на нашето
съществуване
{Днес имам информационен достъп
само до около 10% (десет процента) от строго секретната документация на ДС, в
която са отразени насочените САМО ЛИЧНО СРЕЩУ МЕН оперативни мероприятия,
кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия”, „Злобара“, „Твърдоглавия”,
„Терорист“, „Непокорник“, „Скитник“ и „Дракон”;
относно
оперативните мероприятия насочени срещу моите семейно и фамилно най-близки
хора, ВЕЧЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ НЕ МИ Е ДАДЕН И НЕ МИ СЕ ДАВА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ИНФОРМАЦИОНЕН
ДОСТЪП};
Трето:
Тъй като в отговор на това аз веднага предприех и
никога, включително и до днес, не съм спирал и не съм спрял моята прецизно строго
конкретна, официално-институционална, интензивна, категорична,
високопрофесионална, юридически
легитимна съпротива и защита;
„в отговор“ на тази
моя безупречно-легитимна съпротива и
защита, обаче, комунистическата Държавна
сигурност (ДС) предприе още по-интензивни престъпни широкоспектърни „оперативни мероприятия“, чрез които:
*семейството ми бе
„разбито“, абсолютно цялото ми движимо и недвижимо имущество ми бе тотално
отнето, а съвсем малкият ми син фактически завинаги ми бе отнет и не само в
продължение на 15 (петнадесет) години категорично ми бе забранено да го виждам,
но и той бе подложен на стратегически прецизно дълбинно сугестиране и манипулиране
за формиране на трайна непреодолима рефлекторна противопоставителност
срещу мен, всички от фамилията ми и всички, свързани с мен;
*годеницата на брат ми,
учителка по професия, бе уволнена с категоричното „уведомление“, че ако не
„скъса“ отношенията си с него никога повече няма да може да работи по
професията си, а родителите й беха „предупредени“, че ако тя се омъжи за брат
ми, тя и родителите й ще бъдат интернирани и изселени в друг район на България;
*в същото време аз
бях абсолютно противоправно уволнен от високо престижната ми научна и
преподавателска работа (в единствените в България по онова време академичен
Институт за правни науки и университетски Юридически факултет),
в продължение на ОБЩО ДЕВЕТ
(9) ГОДИНИ АБСОЛЮТНО ТОТАЛНО бех лишен от възможността и правото да бъда
свободен гражданин {в продъэлжение на три (3) години бех заточен (интерниран,
административно и съдебно формулирано като „принудително установяване”) първоначално
в родното ми село, после в официален трудов концлагер в
химическите заводи в град Девня край Варна, и накрая за шест (6) години в
затвора};
*за
шестте години, докато съм бил в затвора, с цел за пречупване на човешкото им
достойнство и на волята им баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по
три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти, а брат ми – 10 (десет)
пъти;
като
от тех е било искано само едно-единствено нещо, а именно - писмено да
декларират, че официално и публично пред българските и пред чуждестранните
медии и институции порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност,
че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за
превъзпитание от органите на държавната власт.
И двамата, естествено, винаги категорично са отказвали
да направят това и заплатиха със живота си, тъй като по време на
арестуването им те са били подлагани на специални химико-фармацевтични
третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им.
За съпоставка ще спомена,
че в моята документална книга (Янко Янков, Политическите убийства, Книга І.
Кой уби Володя Наков, С., „Янус”,
2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х
16) съм посочил,
след като бащата на политическия затворник Володя Наков се е бил съгласил да
напише такова изявление, непосредствено след това неговият син бе убит в затвора,
и че по-късно, вече след бутафорните политически промени, бащата също така бе
убит от спуциалните служби, тъй като се бе опитал да поиска съдебна отговорност
от убийците от българския клан на КГБ.
*отделно от това специално
спрямо брат ми стратегията на комунистическата Държавна сигурност е била
насочена:
***както към неговото ситуативно
обвързване със строго секретно директно или косвено контролирана от службите
жена,
***така и към интензивно
изкуствено предизвикано силно влошаване на здравословното му състояние,
включително и заразяване с рак,
***а също така и към ситуативно
и стратегически внедрената при него от ДС агентура за фактическо и нелегитимно
юридическо отнемане на цялото негово, на родителите ни и мое имущество;
*в същото време баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен,
баща ми Никола и майка ми Евтима са били подложени на неимоверно жестоки, интензивни, широкоспектърни
оперативни мероприятия, в резултат на които те фактически беха убити;
*почти веднага след
излизането ми от затвора (поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда!)
през късната есен на 1989 г. с решение
на Общото Събрание на Българската Академия на науките (БАН) и с решение на Общото
Събрание на Върховния съд както уволнението ми, така и цялостното ми
репресиране беха официално признати за абсолютно противопрани
{при което, обаче: ***не само без
да бъдат предприети от държавно-властническите институции, но дори
И ДО ДНЕС без да бъде допуснато предприемането на каквито и да са официални
легитимни процедури за наказване на виновните институционални дейци; ***както и
без да бъдат допуснати каквито и да са искове за репарации за нанасените (конкретно
по повод и във връзка с това) на мен и на моите най-близки хора болки и
страдания, икономически, материални и морални щети и пропуснатите ползи};
*тъй като още веднага след
излизането ми от затвора, въпреки неимоверната съпротива на новата, уж
демократична и уж некомунистическа държавна власт, аз все пак предприех интензивни
официални юридически процедури, и до днес не съм спирал да настоявам за
налагане на наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност на конкретните
отделни виновни физически лица, на българската държава и на нейните
чуждестранни съучастници в злодеянията
вече
в продължение на повече от четвърт век
не само не е даден и даван
легитимен ход на тези процедури, но и в репресивен отговор на това
не само аз, но и всичките
ми все още живи близки хора бяхме подложени и все още сме подложени на интензивни,
остри и широкоспектърни репресивни и елиминационни оперативни мероприятия от
специалните служби на държавната власт и на Мафията,
насочени не само към целта
да бъдем мотивирани да се откажем от търсенето на отговорност за злодеянията,
но и насочени към целта за
тотално политическо, икономическо, социално, битово, професионално,
здравословно и пречее елиминиране и налагане на същностно нов репресивен режим,
не по-малко жесток от предишния, но много по-перверзен;
Четвърто:
Тъй като след бутафорните
политически промени през 90-те години на Двадесети (ХХ-ти) век вече т. нар.
„посткомунистически“ специални служби интензивно продължиха и включително и днес
интензивно продължават да нанасят
СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ
изключително жестоки икономически, политически, солиални, битови, трудово-професионални,
здравословни и прочее широкоспектърни оперативни удари върху всички мои семейно
и фамилно близки хора (повечето от които в резултат на това починаха, а
останалите живи се намират в състояние на ръба на оцеляването!), както и върху
всички, с които аз се намирам в приятелски, организационно-политически и
професионални взаимоотношения,
КАКТО И МАСОВО
(ТОТАЛНО)-ГЕНОЦИДНИ широкоспектърни удари върху почти 80-90% (осемдесет-деветдесет
процента) от населението на България, по повод и във връзка с което както аз,
така и моите близки хора изпитваме голяма и остра съчувствена тъга и болка,
силно желание да ги защитим и благодетелно да помогнем поне на най-остро
нуждаещите се, както и силна болка поради обезпечената от престъпната държавна
власт и от Мафията фактическа финансово-икономическа и юридическа невъзможност
да направим това;
Пето:
Тъй като още
веднага след бутафорните политически промени през 90-те години на ХХ век категорично констатирах, че
всички,
непосредствено виновни (като преки дейци) за извършването на голямото множество
жестоки престъпления спрямо мен и моите най-близки хора,
както и
всички семейно-наследствено или организационно възползували се и
облагодетелствувани от техната престъпна дейност,
именно след
тези промени получиха най-високите си награди и професионални успехи и станаха:
***видни свръхбогати бизнесмени, ***демократични
генерали, ***върховни съдии, ***конституционни съдии, ***вицепремиери, ***министри
и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на
правосъдието), ***видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), ***видни
адвокати, ***видни функционери на Парламента, ***видни дипломати, ***съдия в
Стразбург, ***съдия в Хагския трибунал за Югославия, ***съдия в Междудържавния
арбитражен съд на ООН, ***съдия в Конституционния съд в Косово, ***професори в
Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия
на науките;
и отделно от това аз и членовете
на семейството ми фактически сме били „работодатели“ (като „сме им осигурявали“ постоянна високоплатена работа и висок
секретен професионален престиж) на
повече
от 250 (двеста и петдесет) високопоставени офицери на комунистическата
Държавна сигурност (ДС) и на посткомунистическите специални служби (НСС, ДАНС,
ГДБОП);
някои от
които дори и днес, след бутафорните политически промени, не само продължават да
работят като такива, но и като преминали през съответното специализирано
обучение и в специализираните заинтересовани институции на т. нар. „демократичен
и хуманен” Запад
дори
продължават да заемат високопоставени („отговорни” или по-точно - безотговорни!!!) ръководни постове в сега функциониращата система на българския
клан на специалните служби на ИНТЕР- и ТРАНС-националния банкстерско-мафиотски корпоративизъм;
ДОРИ НЕЩО
ПОВЕЧЕ – категорична е констатацията ми
КАКТО че западните
правителства и техните посланически мисии и специални служби са
институционализирали и легитимирали като свои „демократични партньори“ именно
тези престъпни изчадия на комунистическото Зло, а не техните жертви,
ТАКА И че същите участвуват
изключително активно в блокирането на всяка моя юридически безупречна стъпка
към търсенето и налагането на справедлива правосъдна отговорност и непреклонно
преследват целта за постигането на тотална личностна и институционнална
безотговорност за злодеянията
НЕ САМО НА селективно
геноцидния комунистически (до 1990 г.),
НО И НА тотално геноцидния
НЕО(ПОСТ)комунистически (от 1990 г. до днес) геоикономически и геополитически
режим;
Шесто:
Тъй като през 1999-2000 г. и през 2006-2007 г. безуспешно се опитах
да създам и официално да регистрирам във Великобритания
и в Швейцария т. нар. „Документационно-информационен
и Правозащитен Център (или Бюро) „Истина, Справедливост и Правосъдие““,
което официално, професионално и
легитимно да събира и обосновава съдебно-валидни доказателства за престъпната, деликтната и всякаква друга дейност,
нарушаваща базисните човешки права и интереси на български граждани, на
свързани с тех лица с друго гражданство, както и на български и свързаните с
тех корпоративни правни субекти (юридически лица), която дейност е
извършвана самостоятелно или в съучастие от официалната българска комунистическа
и посткомунистическа държава (държавна власт) и свързаните с нея отделни
конкретни личности,
и с това да
подпомага българското, британското, швейцарското и фактически европейското и
международното Правосъдие, както и евентуално и на Правосъдието на държави от
други континенти и други правни системи
за налагане
на наказателна, репараторна, деликтна и всякаква друга отговорност на
визираните субекти,
и тъй като срещу тези ми опити фактически и официално се противопоставиха не
само българските,
но и британските и швейцарските правителствени
институции и специални служби, и, разбира се,
най-вече специалните служби на СССР/Русия и САЩ;
Впрочем, изрично и ясно
отбелязвам, че тук лаконично посочените мои опити да потърся и да намеря
Справедливост и Правосъдие във Великобритания и Швейцария са неразривно
съпроводени и свързани с непосредствено извършени от визираните субекти срещу
мен и моите най-близки хора голямо множество деликтни и престъпни деяния,
по повод и във връзка с
които оттогава до сега напълно безуспешно съм се опитал да потърся мненията и
решенията на надлежните официални български, британски и швейцарски институции,
НО ПРОСТО НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.
При това изрично и ясно
уточнявам, че моята официална
документация по повод и
във връзка с британския казус съдържа повече от 600 (шестстотин) страници,
а документацията ми
относно швейцарският казус съдържа повече от 700 (седемстотин) страници;
Седмо:
Тъй като благодарение
на високопрофесионалните ми юридически знания и практическия ми опит изрично
и пределно ясно съм ДОКУМЕНТИРАЛ немалка част от големия брой отделни
конкретни престъпни, деликтни и други деяния,
КОИТО ПРЯКО (ДИРЕКТНО) са
извършени от българските комунистически и НЕО(ПОСТ)комунистически държавно-властнически
институции и свързаните с техната дейност отделни физически и юридически лица,
И КОИТО ПОСЕГАТЕЛСТВЕНО-УВРЕЖДАЩИ
ДЕЯНИЯ СА БИЛИ И СА НАСОЧЕНИ
КАКТО лично срещу
мен и моите семейно-, фамилно-, приятелски-, организационно и професионално-близки
хора и свързаните с нас юридически лица,
ТАКА И срещу множество други
лица, към които съм проявил и проявявам както чисто човешко и християнско съчувствие
и милосърдие, така и хуманно професионално юридическо (правозащитно) ангажиране
със съответните казуси,
и тъй като по повод и във връзка с тези изключително
многобройни отделни конкретни казуси своевременно съм предприел и поддържам пред съответните български и чуждестранни институции
прецизни фактосъобразни и правосъобразни документални
(документационни) масиви,
относно които се надявам един ден да бъде получено адекватно наказателно,
репараторно, деликтно и прочее възмездително-обезщетително Правосъдие;
Осмо:
Тъй като също така
изрично
и пределно ясно съм документирал и голяма част и от отделните конкретни
посегателствени (увредителни, вредоносни) нарушения, които пряко (директно) или
косвено, в съучастие или самостоятелно са извършени
не само от българската
държава (нейните институции и/или институционални лица),
но и от други държави
(техните институции и/или техните институционални и частни лица,
както и от български и
чуждестранни недържавни корпоративни и индивидуално-личностнови субекти
и тъй като непреклонно
и категорично ще продължа да настоявам за съответната юридическа отговорност от
същите;
Девето:
Тъй като още
от 70-те години ДО ДНЕС, и най-вече след излизането ми от затвора и вече в
продължение на повече от четвърт век от (след) началото на бутафорните
политически промени в България,
в
качеството ми на български и европейски гражданин, на формационен юрист,
на обществено ангажирано лице и на пострадало лице,
не
съм спирал официално и интензивно да настоявам пред надлежните официални
български институции, пред базираните в България най-вече западни
дипломатически мисии, пред множество надлежни високопоставени западни и други институции
и авторитенти личности
за
правосъобразно разследване и налагане на наказателна и репараторна отговорност
на всеки деликтно и наказателно отговорен корпоративен и индивидуален субект за
всяка извършена от него отделно надлежно доказана противоправна дейност;
при
което изрично и пределно ясно съм обосновавал и обосновавам тезата, че именно в
съвкупния резултат на тези престъпни дейности
България
днес е доведена до състояние на тежка национална катастрофа и на жесток
селективен и тотален геноцид;
и тъй като ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
И ДЕЛИКТИТЕ,
които
българските държавни институции и институционални лица са извършили срещу (против) мен и непосредствено СЕМЕЙНО
И ФАМИЛНО свързаните с мен лица
са НЯКОЛКО ХИЛЯДИ;
при това абсолютно всичките тези отделни конкретни престъпни деяния на
абсолютно всичките престъпни дейци ВЪПРЕКИ МОИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНИ
ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ЗАЯВЛЕНИЯ ПРЕД НАДЛЕЖНИТЕ ИНСТИТУЦИИ,
са останали напълно безнаказани,
невъзмездени и необезщетени;
и тъй като така посочената ситуация
на пълна безотговорност за злодеянията съвсем не е единичен или
частен случай, а е ЗЛОВЕЩА ЗАКОНОМЕРНОСТ НА НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА, ако
не за всички държави от Съветската Империя на Злото, то поне за България,
КЪДЕТО ДНЕС, ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД КАМУФЛАЖНО-БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОМЕНИ
НЕ Е ПОЛУЧИЛА
СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНА ОТ ЖЕРТВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ
КОМУНИЗЪМ (от Септември 1944 г. до края 1989 г.);
Дори нещо повече – в резултат на
перверзно-престъпното широкоспектърно „внимание” на новите (НЕОкомунистическите) секретни служби
абсолютно всички все още живи жертви на класическия
комунизъм
и техните семейно и фамилно възходящи или низходящи
близки хора
са „получили” и „получават” статуса на абсолютно
мизерното икономическо състояние, на абсолютно пълната политическа, социална,
битова и най-вече юридическа елиминираност,
както и абсолютно пълната елиминираност от сферата на
здравословното състояние, и, разбира се – бързата елиминираност
от сферата на Живота и бързото „заселване” в гробищата.
Дори нещо още повече
– докато по-рано, по времето на класическия ИНТЕРнационален съветски комунизъм геноцидът
в България така или иначе беше ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАН И ПО СЪЩЕСТВО СЕЛЕКТИВЕН
и фактически бе прилаган ПОЧТИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО (единствено) спрямо обявените за
„врагове на народа” няколко стотици хиляди души;
то след
политическите промени в България от 1989 г. ДО ДНЕС жертвите
на ИНТЕР- и
ТРАНС-националния, НЕОкомунистически,
НЕОлиберален, НЕОколониален, ГЕОикономически, ГЕОполитически, БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКИ,
КОНЦЛАГЕРЕН РЕЖИМ
са
несъизмеримо колосално по-големи:
***ДНЕС смъртността в България има тотално Концлагерен характер.
*Доскоро България
официално бе
на 10-то място в света по смъртност на населението, а според последните официални
статистически данни през 2015 и 2016 г. България вече е на ВТОРО място в света (след южноафриканското
Кралство Лесото) И ИНТЕНЗИВНО СЕ Е УСТРЕМИЛА КЪМ ПЪРВОТО;
*Според Националния
статистически институт смъртността е около 110-112 хиляди души на година, а
раждаемостта е 62 000, а това означава, че България има най-големия
отрицателен естествен прираст в света, което е дори по-страшно от високата
смъртност;
*Броят
на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като спрямо предходната година броят
на умрелите се увеличава с 1 165;
*България е на трето
място в света по застарялост на населението – средната възраст на
българските граждани се изчислява на 41,4 години;
*Намалява абсолютният брой на
живороденитe и коефициентът на обща раждаемост;
*Увеличава се броят на
умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
*Ако в България през
1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през 2016 г.
училищата са 2456;
*България се топи с 220
души на ден, с 9 души на час;
*Така наречената „Здравна каса” ВЕЧЕ официално е заявила, че няма да плаща и е престанала да плаща за лечение на хора, които, макар и да са здравно
осигурени, според нейната преценка няма да живеят дълго; ИЛИ по-точно – за които господарите на престъпната
държавна власт СА ПРЕДОПРЕДЕЛИЛИ СЪДБАТА ИМ ДА НЕ ЖИВЕЯТ ДЪЛГО, А ИЗЖИВЕНИЯТ
КРАТЪК ЖИВОТ ДА Е АБСОЛЮТНО НЕКАЧЕСТВЕН И ТОТАЛНО МИЗЕРЕН;
*Раковите
болници режат и осакатяват здрави жени като през Средновековието;
*Хиляди млади българи
са отвлечени и изкормени за „резервни части“ за платежоспособни български и
най-вече чуждестранни „нуждаещи се” да живеят по-дълго;
*Напълно ПЛАНОМЕРНО
България е пред прага
на национална онкологична катастрофа.
***ДНЕС отделно от нормалната смъртност в
България са геноцидно умъртвени повече от 2,5 милиона души, а други 2,5
милиона, уж доброволно и за техна собствена „транспортна” сметка, но фактически
геноцидно, са депортирани в европейски и други емигрантски трудови гета;
***ДНЕСс само 7-8 (седем-осем)
процента от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и
възможности да участвуват в т. нар. „свободен”, но всъщност мафиотски,
икономически обмен”, и това са изключително „лица” произлизащи от най-висшите
етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което
именно тези „лица” притежават или владеят
97% от т. нар. „национално богатство”;
***ДНЕС всички останали, около 92%
от населението разполагат със „Свободата” да организират и ръководят
параметрите и условията на своя „домашен” икономически и политически концлагер
или затвор и да вегитират в полуживо битово състояние, консумативните измерения
на което са драстично далеч КАКТО от (под) официалните изисквания на
класическото Римско Право относно задълженията на робовладелците към робите,
ТАКА И от (под) официалните нормативни изисквания на ЕС относно жизнения
минимум на домашните животни;
***ДНЕС само 2% от българските
граждани притежават повече от 50% (половината) от всичките парични спестявания
в българската банкова система;
***ДНЕС все още липсва пълна и
адекватна официална информация, но на специалистите е пределно ясно, че
всичките ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ, КРЕДИТИ И ДЪЛГОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на комунистическите и
особено на НЕО)комунистическите правителства са били и са подчинени на главната
цел получените парични суми на практика да бъдат ПРЕСТЪПНО разпределени между
чуждестранните банкстери и българските мафиотски кланове,
при което в крайна сметка
погасяването на задълженията да бъде осъществено чрез още по-интензивно тотално
ограбване на гражданите и на националните (държавните) ценности и така
българските граждани и България да бъдат ТОТАЛНО ОГРАБЕНИ и да бъдат поставени
в пълно безизходно положение (състояние);
***ДНЕС, въпреки Закона за обявяване
на комунистическия режим в България за престъпен българския клан на Съветската
КГБ – ДС фактически е пълният и абсолютен господар на абсолютно всички
икономически, политически, държавно-властови и прочее сфери;
***ДНЕС минимум 95% от персоналния
състав на Прокуратурата, Съда и Адвокатурата са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани
както с престъпната дейност на комунистическата ДС, така и с престъпната
дейност на новите специални служби, така и с престъпната дейност на българския
клан на ИНТЕРнационалната и ТРАНСнационалната банкстерска и мафиотска корпоративност;
***ДНЕС, все повече и повече се
налага категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм” съвсем не
е нещо, намиращо се „извън територията”, „извън сферата” на комунизма, а е ЕТАП
ИЛИ СТАДИИ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самият комунизъм;
и че ДНЕС МНОГО ПО-АКТУАЛНО Е
ОСЪЖДАНЕТО НА ПОСТКОМУНИЗМА, чиито функционери са не само максимално дълбоко
генетично свързани с класическият комунизъм, не само са тотално водеща сила на
обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сфера, НО
И злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от
злодеянията на техните предшественици.
Така, в контекста на така визираната и превъзходно
разбираната и пределно ясна за мен ситуация
за пълната обреченост
на моята високопринципна юридическа съпротива срещу съвременните ДЕМОНИЧНИ
СИЛИ,
ВСЕ ПАК, днес, тук и сега,
В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ
И СТРАДАНИЯТА НА МЪРТВИТЕ
И В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ МОИ БЛИЗКИ ХОРА;
КАКТО и в
името на болките и страданията на стотиците, на хилядите и на милионите мъртви
и все още живи лично непознати за (на) мен хора, към които аз изпитвам дълбоко
човешко съчувствие;
в съответствие с и в
изпълнение на принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото
няма да спра да се
съпротивлявам на и срещу Злото
и ще продължа да настоявам за
налагане на легитимна пълна наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност на (за) съответните корпоративни и
индивидуални лица
КАТО СЕ
НАДЯВАМ ЧРЕЗ ТУК ВИЗИРАНОТО ПРАВОЗАЩИТНО ФОНДАЦИОННО БЮРО
ДА УСПЕЯ ДА
СПОМОГНА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ИДЕЯТА ЗА
ИСТИНАТА,
СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО;
Десето:
Категоричен съм, че към тук, по-горе
визираната моя мотивационна сфера принадлежат като стратегически изходни
и следните факти, обстоятелства и съображения, които тук ще бъдат сравнително
лаконично маркирани, при което подчертавам, че подробностите са фиксирани както
в моите многобройни обстоятелствено обемисти официални искания за Правосъдие, предявени
не само пред надлежните български институции, но и пред съответните
държавно-властнически, дипломатически и прочее чуждестранни институции, а също
така и в голямото множество мои документални, научно-изследователски, публично-медийни
и прочее изяви:
***в репресивен отговор на моята неколкогодишна
юридически напълно безукорна съпротивителна и правозащитна дейност ПРЕД
българските институции И ПРЕД 24 ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ (ПОСЛАНИЧЕСКИ)
МИСИИ
при организирано и извършено от ДС (българския
клан на съветското КГБ) брутално нарушение на официалните правни принципи и
норми
аз бех уволнен от
научноизследователската и преподавателската ми работа в Българската академия на науките
(БАН) и Софийския университет (СУ)
абсолютно противоправно ми бе отнето не само
жилището, но и абсолютно всичките вещи в него, както и правото да живея и
пребивавам в София,
и бех принудително „въдворен”
(интерниран, заселен) в родното ми село;
***през Март 1984 г. домът на
родителите ми в родното ми село бе посетен от политическия секретар на
посолството на САЩ Джойзеф Кийл, което, по онова време, е било единственото в
България посещение на американски допломат в частен дом;
на тръгване той прегърна майка ми и пред мен и пред баща
ми й каза: „Не се притеснявайте, ние ще направим всичко така, че да
победи Справедливостта! Ние ще защитим сина Ви и всички вас!””;
Само след няколко дни аз бех осъден и интерниран
(заточен) за поправителен принудителен тежък физически труд в концентрационния
трудов лагер в химическите заводи в град Девня, край Варна;
след два месеци бех арестуван, транспортиран в София
и настанен в килия на Главно следствено управление при ДС;
след две седмици всички следователи
в ДС беха неимоверно бесни, тъй като Държавния департамент на САЩ бил
официално и публично оповестил не само факта на моето абсолютно противоправно
арестуване,
но и Специален Доклад,
в който моето име и моята „съдба”
са посочени като пример на български гражданин, лишен от човешки права.
После бех обвинен за:
*създаване и ръководене на противодържавна
организация;
*извършване на противодържавна
пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на
военния блок „Варшавски договор;
*подстрекаване на чужди държави към
враждебни действия против България.
***В следствено дело №206
по описа за 1984 г. на Главно следствено
управление при Държавна сигурност и Наказателно дело №30-Специален архив по
описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд - е прието за установено,
че аз съм бил извършил ЗЛОСТНА престъпна
дейност, изразяваща се в това, че:
НЕ САМО лично съм предоставял официални
писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и
четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,
НО
И СЪМ ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ
ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и
„военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са:
Австрия, Белгия,
Великобритания
(и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската
демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия,
Испания,
Китай
(и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия,
Румъния,
САЩ,
Турция,
Унгария,
Финландия,
Франция,
Холандия
(Нидерландия), Чехословакия, Швейцария,
Швеция,
Югославия
и Япония.
***НА
ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА,
точно по време на връхната точка на
оперативните мероприятия срещу мен и след прецизно организираните нанесени
върху мен неимоверно жестоки физически, химико-фармацевтични и медикаментозни
покушения, в резултат на които точно два пъти бех в кома (коматозно състояние),
както и по-време на жестоките широкоспектърни
покушения над и арести на брат ми и баща ми,
в затвора присигна за среща с мен полковник
(впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в
Михайловград.
Той е роден в съседно село и с него
НЕ САМО сме се познавали още като деца и съученици в гимназията НО И В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ СМЕ БИЛИ БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ. В присъствието на
началника на затвора той ми каза, че:
*е
пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване
на Посолството на САЩ;
*всичките
оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с
мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а
от специален високопоставен екип при Министерството, И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ АКУРАТНО
Е БИЛО УВЕДОМЯВАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;
*от посолството на САЩ са настоявали за моето
освобождаване от затвора и
да ми бъде обезпечена възможността да
замина за САЩ или в Западна Европа,
НО само за мен, но не и за брат ми и
родителите ми или който и да е друг,
но това да стане само след като и ако
бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора
и след като ние изрично, ясно и
официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна
власт;
*накрая неговите изрични думи беха:
„Не само в САЩ, но и в която и да е
западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ
ПОДЧИНИЛ НА НАС!
Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И
ДЕЙСТВУВАЩО НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ,
която практика важи не само за теб,
а за всички като теб – преди теб и след
теб!”.
***Тъй като аз, разбира се,
категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още
цели три кошмарто жестоки години;
***Само
броени минути след освобождаването ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗЛОВЕЩО-КОШМАРЕН
престой в комунистическите затвори,
на
31-ви Октомври 1989 г. прекрачих прага на посолството на САЩ и веднага, а и
през следващите дни и седмици УЗНАХ И ПРОУМЯХ, че:
*още
в началото на 70-те години между ЦРУ и КГБ е било предприето постигането на
серия от т. нар. фрактални споразумения, съдържателната същност на които ще
(предстои да) бъде закрепена в предстоящо в скоро време официално политическо и
правно споразумение между държавните лидери на СССР и САЩ;
*КОНФРОНТАЦИЯТА
МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЩЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ
НАРОДИ;
*НЯМА
ДА БЪДЕ ПОЗВОЛЕНО на нито един от жертвите на комунистическите злодеяния, ДА
ПОЛУЧИ НЕ САМО РЕАЛНО, НО ДОРИ И СИМВОЛИЧНО НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО
ПРАВОСЪДИЕ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОВЕЩИ СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ И РЕПРЕСИВНИ СЪБИТИЯ,
на които той и неговите близки хора са били подложени от българския клан на
престъпната интернационално мотивирана съветска комунистическа държавна власт;
*АБСОЛЮТНО
ВСИЧКИТЕ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНИЯ СЪВЕТСКИ РЕГИОНАЛЕН
КОМУНИЗЪМ
ЩЕ
ПРОДЪЛЖАТ ДА БЪДАТ БОЙНИ КАДРИ НА ИНТЕНЗИВНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИЯ
ТРАНСНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАН СВЕТОВЕН РЕД.
***После,
почти броени дни след това, през НОЕМВРИ 1989 г., аз и получилият по онова
време (докато аз бех в затвора) невероятно висока медиина известност като
„борец за човешки права” Румен Воденичаров, бяхме поканени на специална
среща с високопоставен пристигнал от САЩ БЛАГОДЕТЕЛЕН ФАНКЦИОНЕР на Новото
Време,
който,
обосновавайки тезата си за съществуваща „висока опасност от кървава
комунистическа съпротива” и предлагайки ми „блестяща политическа кариера”
поиска
от мен В ИМЕТО НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА КЪРВАВАТА КОМУНИСТИЧЕСКА СЪПРОТИВА СРЕЩУ
ПРОТИЧАЩИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРОМЕНИ
официално
и публично да заявя, че в името на ХУМАННИЯ БЕЗКРЪВЕН МИРЕН ПРЕХОД се отказвам
да търся наказателна и репараторна отговорност за злодеянията, които са
извършени срещу мен и моите най-близки хора и срещу други като нас;
тъй като, ОБАЧЕ, АЗ ВЕДНАТА ПРОФЕСИОНАЛНО
ПРЕЦЕНИХ, ЧЕ НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ВСЪЩНОСТ, ИМА ХАРАКТЕРА НА
ИЗМАМНИЧЕСКИ ПОДЛО ЗАМИСЛЕН КАПАН ЗА
ЕЛИМИНИРАНЕ ОТ СЦЕНАТА НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ СЪБИТИЯ,
ЕНЕРГИЧНО ЗАЯВИХ, ЧЕ КАТЕГОРИЧНО
ОТХВЪРЛЯМ НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ,
ПОНЕЖЕ ОТ МЕН ФАКТИЧЕСКИ се иска да
скъсам не само юридическата си диплома, която ми повелява да се боря за
ПРАВОСЪДИЕ,
но да скъсам и Светото Писание, КОЕТО
МИ ПОВЕЛЯВА ДА СЕ БОРЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ;
ТАКА,
ОСОБЕНО СЛЕД МОЕТО ПОЗОВАВАНЕ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ, разговорът с мен ВЕДНАГА ПРИПРЯНО-РАЗДРАЗНИТЕЛНО
бе прекратен от високопоставеният американец
(чието
име Джордж Сорос по онова време беше напълно неизвестно, а неговата
зловеща световна роля стана ясна и известна едва през последните години)
и
Негово Ппревъзходителство Посланика на САЩ деликатно и по-скоро конфузно ме изпрати
на изхода на резиденцията
(като
Румен Воденичаров остана на масата за разговори и само след няколко седмици той
получи високопоставена институционализация)
и
любезно ме уведоми, че съм имал неимоверния шанс да се срещна с най-високо
поставеният американски функционер на Новото Време, благодарение на когото Светът
и България ще станат други;
***На
2 и 3 декември 1989 г. в Малта се състоя т. нар. „Среща
на върха” между президента на
САЩ Джордж Буш (Старши) и съветския
лидер Михаил Горбачов, на която са били подписани т. нар. Споразумителни
протоколи, Преамбюлът и работната част на Договора по които са поместени върху
четири (4) листя и съдържат 39 (тридесет и девет) абзаци, и съгласно
международната правна сила на които бе сложен
край на Студената война.
Не
е случаен факт, че в това Споразумение -
както, впрочем, и във всичките други споразумения между същите две страни - въобще
не е било предвидено прилагане на наказателна „Нюрнбергска” процедура срещу
военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и
системно човеконенавистническа идеология.
Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към
друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както
и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален
продукт.
Следователно
пределно ясно и очевидно е, че „Договореността в Малта” е била
предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”. Което
означава, че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило
в политиката се нарича
Западът, са показали, че желаят да партнират
в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че
не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа
система и да я заменят с някаква друга.
Така,
очевидно, САЩ са показали достатъчно ясно, че съгласно техните стратегически
интереси
„бъдещите
посткомунистически страни” няма да имат не само задължението, но и
каквато и да е възможност да излизат вън от рамките на т. нар.
„Латиноамерикански модел” на развитие,
възникнал
след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната
колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а
индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с
модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.
{Впрочем,
специално внимание заслужават следните два факта:
*само няколко години преди
официалното подписване от Буш и Горбачов на прословутите „Споразумителни
Протоколи”, в една от речите си пред
Римския клуб (където напълно естествено и закономерно и двамата лидери са били
„редови членове”) Съветския лидер съвсем не случайно бе заявил, че той и
неговите съмишленици са поели този именно нов „партиен курс”, тъй като това е
единствената съвременна реална стратегия за установяването на „Новия Световен Ред” - този на „Световния
Комунизъм”;
*по време на първата си
европейска обиколка през Януари 1994 г. Бил Клинтън бе посетил Москва, за да
демонстрира подкрепа за Борис Елцин и неговите реформи; по време на официалната
пресконференция Борис Елцин бе казал:
„Днес ние се намираме във вихъра на руско-американската съвместна
революция“.
Впрочем, и двамата височайши персони
„дипломатично“ „деликатно“ бяха пропуснали да уточнят характера на тази
„революция“, но като се има предвид пределно ясното семантично
съдържание на Малтенските „Споразумителни протоколи“ това не е било нужно, тъй като е
очевидно, че визираната „революция“ е именно комунистическа
– Втора съвместна комунистическа революция;
и че, доколкото все пак в
доминиращата словоблудствена демагогска словесна еквилибристика се използува и
понятието „посткомунизъм“, то прецизният анализ на неговата семантика
разкрива, че това съвсем не е нещо, намиращо се „извън
територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от
трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм.}
***После,
като активен член на Националната политическа „Кръгла маса” в началото
на Февруари 1990 г.
участвувах
в срещата с Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър
и
имах обширен специален разговор с неговия секретар по сигурността Боб Хътчингс,
от когото узнах, че ЦРУ и
Посолството на САЩ в България категорично няма да позволят да бъде потърсена
дори и символична отговорност от комунистическите злодеи;
***После,
през Декември 1990 г. като депутат във Великото Народно събрание (имащо
юридическия статус на Сенат), аз и живеещият в Мюнхен,
Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския
университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф
Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за
„вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд
Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,
получихме
специална официална покана (и диплома) за членство и участие в дейността на т.
нар. „Конференция на американските политически лидери” и пристигнахме във
Вашингтон;
където участвувахме в дискретна
делова среща, на която аз (и моят германски приятел) категорично и ясно
отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа
кариера,
тъй като в замяна на това от мен бе
поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното
безкръвно и мирно демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска
Империя същите тези общества се нуждаят от високоблагородния жест на
страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех
злодеяния.
Впрочем, именно след тази високопоставена
среща аз започнах публично и интензивно, не само в медиините, но и в
научно-изследователските си трудове да лансирвам саркастичната, на пръв поглед
парадоксална, теза,
че поне в България ЦРУ фактически работи
като филиал на КГБ.
***през 1990-1991 г.,
по
времето на моето изключително интензивно участие като „знакова фигура” в
дейността на Националната политическа „Кръгла маса” и в дейността като депутат
(сенатор) във Великото Народно Събрание
ИМЕННО ПО ВОЛЯТА НА СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ И
АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ
почти всичките западни посолства в
София се надпреварваха да ме канят на „делови разговори”,
по време на които, понякога
елегантно, но много по-често съвсем манипулативно нескопосано измамнически се
опитваха да ми „обещават” „блестяща политическа кариера”, в замяна на което аз
да направя публични изявления, че в името на „мирния преход” жертвите на
комунистическите злодеяния трябвало официално да заявят, че няма да търсят
отговорност от комунистическите злодеи за извършените от тех зловещи кръвожадни
престъпления.
Тъй като, обаче, по силата не само
на професионалната ми квалификация, но и на зловещият ми практически опит
на мен ми беше пределно ясно, че
както българската, така и европейската ситуация по абсолютно никакъв начин не
налага такава необходимост,
и че следователно тези „предложения”
несъмнено имат характера на нескопосано поставен ЕЛИМИНАЦИОНЕН „капан за
мишки”,
включително и днес се чудя и не
проумявам с какъв акъл и най-вече с каква нравственост тези дипломати ми говореха
тези неща.
***СЛЕД ТОВА, до днешния ден, вече
повече от четвърт век, ЦРУ и Посолството на САЩ ВОДЯТ ЖЕСТОКА ШИРОКОСПЕКТЪРНА
ЕЛИМИНАЦИОННА ХИБРИДНА ВОЙНА СРЕЩУ МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА,
при което като, както по-рано, така и
днес,
конкретните оперативни мероприятия,
всъщност, се възлагат на и се изпълняват от престъпните български бойни кадри
на класическия съветски комунистически режим,
които именно вече повече от четвърт век
ФАКТИЧЕСКИ СА АБСОЛЮТНО ПРАВОСЪДНО НЕДОСЕГАЕМИ И БЕЗОТГОВОРНИ
КАКТО ЗА ПРЕДИШНИТЕ, ТАКА И ЗА НОВИТЕ
ИМ ЗЛОВЕЩИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ,
тъй като са „бронирани” като
„демократични партньори” на „демократичните сутеньори” от КГБ, от Руската
Червена Мафия и от ЦРУ, САЩ и ЕС.
Е, в контекста на това има ли смисъл да питам „Кои Демони са
по-зловещи и по-перверзни – Източните или Западните?”.
И
какво значение имат разликите – та нали Сатаната си е Сатана не само дори, но и
най-вече когато се представя за Светъл Ангел Небесен!!!
***Освен това длъжен съм изрично и пределно ясно
да подчертая, че
визираните „Малтенски
Споразумения“ имат чисто двустранен характер
и техната
задължителна сила (в частност и относно отказа от специалната процедура на т.
нар. „Нюренбергска отговорност“)
е ограничена в пределите на държавноправните волеизявления и ангажименти
единствено между двете споразумяващи се държави;
още повече, че ОТКАЗЪТ ОТ ТАЗИ СПЕЦИАЛНА т. нар. „Нюренбергска отговорност“ СЪВСЕМ НЕ
ОЗНАЧАВА, ЧЕ Е НАЛИЦЕ И ОТКАЗ ОТ ОБЩИТЕ МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ И ВЪТРЕШНОПРАВНИ
ПРИНЦИПИ И НОРМИ ЗА ОТГОВОРНОСТ.
Също
така длъжен съм да подчертая, че по абсолютно никакъв начин не би могло да
се твърди,
КАКТО
че и гражданите на същите тези две държави имат задължението да се
откажат от възможността да се позовават на общите правни принципи и норми за
търсене на наказателна и репараторна отговорност от съотвентите дейци,
ТАКА
И че третите държави, които не са страни по Споразумунието (каквато
например е България), са длъжни да се откажат от търсенето на такава
отговорност;
А
СЪЩО ТАКА И че по абсолютно никакъв начин не би могло да се твърди, че гражданите на третите държави
имат задължението да се откажат от търсенето на НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА
ОТГОВОРНОСТ за злодеянията, които са извършени срещу тях по времето на
властовата егида на СССР и неговите специални служби.
Също така длъжен съм ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ДА ВИ КАЖА ЧЕ
СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО
КАКТО РУСКАТА ДЪРЖАВА (като официален държавноправен
наследник на СССР) И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА,
ТАКА И САЩ НЯМАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРАВО ДА СЪЗДАВАТ
ПРЕЧКИ ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ЗЛОВЕЩАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ И ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА БЪДЕ
ТЪРСЕНА СЪОТВЕТНАТА ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА;
ТАКА И ЧЕ ВСИЧКИ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ и техните
институционални и граждански лица нямат и не
могат да имат каквото и да е право да упражняват какъвто и да е
мотивационен натиск върху
пострадалите лица или да създават задкулисни
фактически пречки на пострадалите лица да търсят съответната пълна отговорност
за злодеянията.
Единадесето:
тъй като съм категорично убеден, че
въпреки
вече неколкодесетилетната активна прпестъпна съпротива на български и
чуждестранни заинтересовани ИНДИВИДУАЛНИ И КОРПОРАТИВНИ лица и
институции, насочена към обезпечаване на фактическа правосъдна
недосегаемост и безотговорност за всичките така визирани деяния,
все
пак рано или късно ще възтържествува „Денят на Правосъдието“;
и тъй
като съм категорично убеден, че преобладаващата част от имащите репараторен (възмездителен,
обезщетителен) характер финансови активи,
които така
визираните български и чуждестранни корпоративни и индивидуални субекти ДЪЛЖАТ на мен и на свързаните с мен пострадали
лица,
следва да бъдат включени в надлежно юридически обезпечен
финансово-икономически механизъм,
благодарение
на който аз и моите наследници да имаме финансово-икономическата мощ,
ЧРЕЗ КОЯТО да
можем легитимно и ефективно да се противопоставяме и да не позволяваме да бъдат
извършвани други такива или подобни посегателствени (престъпни, деликтни и прочее)
деяния,
както и да
осъществяваме отделни конкретни активни и ефективни правозащитни, хуманитарно-благотворителни
и други подобни процедури и действия,
съм твърдо мотивиран ОЩЕ СЕГА да
учредя тук надлежно заявеното Правозащитно фондационно Бюро.
Дванадесето:
и все пак, тук и сега съм длъжен да
декларирам и да обоснова и следното:
***абсолютно категорична е професионалната
ми констатация, че днес, вече повече от четвърт век след извършените през
1989-1990 г. бутафорни политически промени,
именно „под егидата” на съветско/руските
и американско/европейските частни и държавни корпоративни и индивидуални
банкстерско-мафиотски субекти
така нареченото „Правосъдие”
е много по-зловещо и по-перверзно от класическото комунистическо „Правосъдие”;
***разполагам с ОБЕМИСТА
ДОКУМЕНТАЦИЯ, надлежно регистрирана лично от мен в българските държавно-властнически
институции (правителствени, полицейски, прокурорски, съдебни и прочее), от
която е ОЧЕВАДНО ВИДНО, ЧЕ
АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ
ИНСТИТУЦИИ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ БРУТАЛНО
И НАГЛО НЕ СА СЕ СЪОБРАЗЯВАЛИ И НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА
ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОТО.
***а това означава, че както
до сега, така и сега, и вероятно още дълго време така,
ДОРИ И ЕВЕНТУАЛНО
ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАНО ТУК НАДЛЕЖНО ЗАЯВЕНОТО ПРАВОЗАЩИТНО ФОНДАЦИОННО БЮРО,
ИМЕННО
ПОРАДИ ОБЕЗПЕЧЕНАТА ОТ ПРЕСТЪПНИТЕ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ СУБЕКТИ
ТОТАЛНА
ЛИПСА НА РЕАЛНО ПРАВОСЪДИЕ
ИСТИНАТА,
СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ;
а това
означава, че тук заявеното мое искане за регистриране на визираното Правозащитно
фондационно Бюро,
ДОРИ И
НАИСТИНА ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАНО,
НЕГОВОТО
РЕАЛНО ФУНКЦИОНАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ ЩЕ БЪДЕ ТОТАЛНО ОБЕЗСМИСЛЕНО,
ТЪЙ КАТО
НЕГОВОТО РЕАЛНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ
ИМА И МОЖЕ
ДА ИМА СМИСЪЛ САМО И ЕДИНСТВЕНО В КОНТЕКСТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА РЕАЛНО
СПРАВЕДЛИВО ПРАВОСЪДИЕ.
И все пак, обаче, поне за мен
има, може да има и ще
има своето документално-доказателствено значение за следващите ходове в
моята (посветена на търсенето на Истината, Справедливостта и Правосъдието)
стратегия –
да се
обърна към посланическите мисии, държавно-властническите и правосъдните
институции на множество европейски и други държави
с искане за приложение
на принципите и нормите т. нар. Универсална юрисдикция.
Член 2. Цел на Правозащитното фондационно Бюро
Целта се състои в:
А) организиране, обединяване и подпомагане на усилията на
заинтересованите физически и юридически лица на България, на страните от
Европейския съюз и на страните-членки на ООН, както и на заинтересованите
граждани, обществени организации, държавни институции, неправителствени организации,
международни организации и институции, фондове и фондации за реално (конкретно) функционално
проявление в българския и европейския обществен живот
на
принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правосъдието;
Б) събиране на
доказателства за неправомерната (престъпна и деликтна) дейност на отделни конкретни
физически личности и корпоративни юридически лица, които по официален или
секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска комунистическа и
посткомунистическа държавна власт или с интернационалните и транснационалните
банкстерско-мафиотски корпорации и личности, и които именно в качеството си на
такива са осъществявали своите съответни престъпни и деликтни действия
(дейности) и така са осъществявали т. нар. фактически състав на съответните
правни норми, обуславящи наказателната и репараторната отговорност;
В) провеждане на официална информационна дейност,
насочена към мотивиране на световната и европейската общественост да бъдат
приобщени към идеята и към практиката за търсене
на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление,
извършено от всеки отделен български престъпен деец и всеки отделен негов
интердържавен съучастник;
Г) Създаване и икономическо и друго обезпечаване на Правозащитното
фондационно Бюро за извършване на всякаква,
необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и
репараторна отговорност от българските престъпни дейци и техните интер- и
транс-държавни съучастници.
Член 3. Финансови средства на Правозащитното фондационно Бюро
Финансовите средства се набират:
А) от първоначалното (учредителното) парично дарение, предоставено
от Учредителя;
Б) от други парични вноски на Учредителя в размер, определен от
него;
В) от други, предоставени от Учредителя (по негова преценка)
средства и имущества;
Г) от вноски, помощи, дарения, завещания и наследства, предоставяни
от български и чуждестранни физически и юридически лица, които са
заинтересовани от реализирането на целите на тук визираното юридическо лице .
Член 4. Управление на Правозащитното фондационно Бюро
Алинея 1. Органите на управление са:
А) Учредителят (Президентът, Председателят);
Б) Назначен от
Учредитеря Директор (Управител, Мениджър);
В) Назначен от
Учредителя Контрольор.
Алинея 2. Учредителят и Директорът на Бюрото го управляват и представляват
заедно и поотделно.
Алинея 3. Учредителят
има следните правомощия:
А) Назначава и освобождава Директора и Контрольора;
Б) Определя възнагражденията
(заплатите) на Директора и Контрольора;
В) Определя, по предложение на Директора, допълнителни финансови
стимули за Директора, Контрольора и персонала на Бюрото;
Г) Взема решения за разходването на
финансовите средства, които са без ограничителни условия;
Д) Утвърждава бюджета на Бюрото.
Алинея 4. Директорът има
следните правомощия:
А) Работи за стриктното реализиране на
взетите (постановените) от Учредителя
решения, осъществява и контролира бюджета на Бюрото;
Б) Предлага годишния план, бюджета и
другите планове и програми, подготвя окончателния вариант на годишния бюджет на
Бюрото;
В) Взема (постановява) решенията,
свързани с текущата дейност на Бюрото;
Г) Предлага (когато е необходимо) и
утвърждава принципите за провеждане на конкурси, начините и средствата за
извършване на благотворителни, научно-изследователски, образователни,
издателски, културни и други позволени от Правото дейности, удостоверява
резултатите от тях въз основа на докладите на назначени за целта експерти или
специализирани комисии;
Д) Определя и разпределя
стипендиите и целевите помощи, както и всичките други подобни финансови разходи
в различните програми или случаи;
Е) Подготвя, предлага и реализира
конкретната организационно-функционална дейност на Бюрото, сключва трудови и граждански договори от името на Бюрото;
Ж) Подпомага и обезпечава дейността на
Контрольора при извършването на ревизии и проверки;
З) По предложение на Учредителя определя и назначава със
заповед Контрольора;
И) Назначава, повишава и освобождава персонала
на Бюрото.
Алинея 5. Контрольорът
има следните правомощия:
А) Контролира правилното използуване и
охраната на паричните средства на Бюрото в съответствие с желанието (решенията,
разпорежданията) на Учредителя;
Б) Извършва ревизии и проверки по
изпълнението на бюджета на Бюрото и съответствието на това изпълнение с Правото, волята на Учредителя и дарителите;
В) Изготвя годишен доклад за
изпълнението на бюджета на Бюрото;
Г) Извършва ревизии и проверки върху
книжата на Бюрото;
Д) Лице, което преди това е работило в Бюрото
като счетоводител или е заемало материално-отговорна длъжност, не може да бъде Контрольор.
Член 5. Заключителни разпоредби
Алинея 1. При смърт на Учредителя
правата му преминават върху неговите наследници по закон, по завещание или по
предварително нотариално заверено изрично разпореждане.
Алинея 2. Смъртта на Учредителя
не означава разпускане (прекратяване) на Бюрото или промяна на даренията и
завещанията, действуващи в полза на Бюрото.
Алинея 3. За казусите, неуредени в този Учредителен акт и Устав на Бюрото,
се прилагат принципите и разпоредбите на българската правно-нормативна уредба
при съобразяване с конституционно провъзгласеното предимство на международните и
европейските принципи и правни актове
пред принципите и нормите на вътрешното законодателство.
Учредител:
Янко Николов Янков: . . . . . . . . . .
. . .
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар