Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни,
политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
29 Август 2016 г. (Понеделник)
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ
(24-ти) ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ
Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта
и
Защо Посолството на САЩ в България обезпечава
безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,
А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?
До
Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на
Федералната Конституционна Република Съединени Американски Щати (САЩ), ул. „Козяк“ № 16, 1407 София
01.
Ваше
Превъзходителство,
тук и
сега надлежно Ви предоставям копие от текста на моето ПОРЕДНО (Двадесет и
осмо – 28-мо) официално отворено писмо, датирано на 29 Август, адресирано до и надлежно
регистрирано в съответните офиси, озаглавено:
„До поредните престъпни еничарски изверги на
престъпния български комунистически и НЕО(ПОСТ)комунистически ИНТЕРнационален и
ТРАНСнационален НЕОКОЛОНИАЛЕН ПАРАВОЕНЕН политически режим:
*(01)Председателя на Народното събрание и т.
нар. „народни представители”;
*(02)Президента на България;
*(03)Министър-Председателя (Премиера) и
членовете на Правителството;
*(04)Главния Прокурор;
*(05)Министъра на вътрешните работи”.
Впрочем, Ваше Превъзходителство,
ПРЕЗ
ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК
за пореден път предявявам искането
да бъдат официално
резсекретени,
да получат официален
публичен характер и
ДА МИ БЪДАТ
ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ
от абсолютно всички
документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и
отнасящи се за мен и
свързаните с мен лица.
02.
Припомням
Ви, Ваше Превъзходителство, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите
ми в село Клисурица, област Монтана, бе посетен от политическия секретар на
посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл, и че по онова време това е било
единственото посещение на американски дипломат в частен дом през цялото време
на комунистическата власт в България.
Припомням
Ви, че само няколко дни след това по „предложение” на Окръжното управление на Държавна
сигурност с осъдително Решение на Районния съд аз бех арестуван и принудително
отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в трудовия концентрационен лагер
в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.
Припомням
Ви, че два месеци след това, в края на Май 1984 г., аз бех арестуван и
„настанен” в килийте на Главно следствено управление на Държавна сигурност (ГСУ
на ДС),
а
само две седмици след това, на 06 Юни 1984 г. Държавния департамент на САЩ е
излязъл със специален текст, с който аз съм обявен като пример на български
гражданин, лишен от човешки права
(текстът
е проченет по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и съдебното
дело, по което съм осъден заради „вдъхновена от САЩ” антикомунистическа и
антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия социалистически
лагер).
Припомням Ви, че в продължение на цели ШЕСТ ЖЕСТОКО
КОШМАРНИ КАЛЕНДАРНИ ГОДИНИ аз бех политически затворник на комунизма,
а най-близките ми хора беха подложени на
неимоверно жестоки репресии, в резултат на които починаха и фактически беха
убити от комунистическите изверги.
Припомням Ви, че само броени минити след
освобождаването ми от затвора на 31-ви Октомври 1989 г. аз посетих посолството
на САЩ в София и не само бех посрещнат лично от двамата най-високопоставени
американски дипломати, но и изрично и ясно ми бе казано, че за мое и за тяхно
лично (частно) съжаление,
между
съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато
„джентълменско” споразумение, съгласно което по абсолютно никакъв начин
няма
да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на
Съветската Империя на Злото
НЕ
САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,
но
и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България,
така и в САЩ и в Западна Европа,
тъй
като, особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в
сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална
сфера, би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането
на Височайшето (според международната договорна квалификация „джентълменско”, но
всъщност – абсолютно престъпно бандитско!!!) Споразумение.
{Впрочем,
наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично
напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на сенатора Боб Доуъл, а
днес е университетски преподавател}.
Припомням
Ви, че само една година след излизането ми от затвора,
през
което време аз бех изключително активен участник в т. нар. Национална
политическа „Кръгла маса” и депутат (сенатор) във Великото Народно събрание
дипломатическата
мисия на САЩ в България фактически ме обяви за persona non grata
именно
поради това, че пределно ясно дадох да се разбере, че
в
името на Истината, Справедливостта и Правото категорично отхвърлям
спекулативната теза за колективната отговорност и никога няма да спра да настоявам
за наказателна и репараторна отговорност
за
престъпната дейност на всеки отделен надлежно прецизно доказан престъпен деец
на комунистическия и НЕО(ПОСТ)комунистическия режим.
Припомням
Ви, че именно по повод и във връзка с това още през 1990-1991 г. аз започнах
открито и публично да говоря и да пиша НЕ САМО В ПУБЛИЦИСТИЧНИТЕ СИ ИЗЯВИ, НО И
В СТРОГО НАУЧНИТЕ СИ СТАТИИ И КНИГИ,
че
поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ и интензивно обезпечава пълната
безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и на Червената
Мафия; както и че американската подкрепа за демокрацията в България е пълен
маскарад.
{Виж напр.:
(48).Янко Янков, Легитимните основи на
политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)};
03.
Припомням Ви, Ваше
Превъзходителство, че по време на посещението през Февруари
1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен
секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разговор с мен, по повод
моето предложение за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите
престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”, изрично
и пределно ясно ми даде да проумея, че САЩ категорично няма да допуснат каквато
и да е отговорност от който и да е отделен комунистически злодей.
Припомням
Ви, че през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш
политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от
които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на
политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на
Злото“, получихме
специална официална покана за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американски политически лидери”
и пристигнахме във Вашингтон;
където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз
категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава
политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана
интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на
обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от
високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за
извършените спрямо тех злодеяния.
Следва изрично да уточня:
**че след тази именно моя
„високопоставена среща” именно поради отказът ми да приема направеното ми предложение,
за мен и за моите най-близки хора настъпи „ерата” на нашето не по-малко
жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото
третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм.
**че макар, че ние с моя
германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че
тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е
залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ,
така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Споразумителни
протоколи”;
**ние знаехме, че тази
теза ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между
комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад
поне няколко десетилетия;
**знаехме, и че всеки,
който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на
статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни
последици;
**и все пак, още в Мюнхен
предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за
наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;
**при което, поне аз,
обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са
параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т.
нар. Запад е способен в името на „джентълменските” си споразумения с лидерите
на „Империята на Злото”;
**при това следва да
отбележа, че изрично и пределно ясно съм подчертал, че предложението, което ми
бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира
не толкова като опит за
въвличане в оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно компрометиране и
елиминиране,
а най-вече като предложение,
обслужващо именно „Империята на Злото”,
тъй като от мен фактически
се иска не толкова откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността
ми като висококвалифициран юрист и учен,
колкото най-вече отказ от моята
съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Справедливостта,
заради която именно ангажираност
функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки
репресии не само мен и моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.
04.
Припомням
Ви, Ваше Превъзходителство, че на 09 Май 2007 г. надлежно съм изпратил с
препоръчана поща мое официално отворено писмо, адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505,
USA,
копие от
което надлежно е предоставено както на
Негово Превъзходителство г-н Джон
Байрли, посланик на САЩ, така и на
още 6 (шест) други т. нар. „Западни” посланици в София.
Текста
на това писмо официално е публикуван КАКТО в няколко мои документални книги,
ТАКА И в Интернет.
Виж: с.48-53,
Янко
Янков, Кого защитава Западът – Човешките
права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ
допълнено издание, С., „Янус”, 2012;
Виж: с.20-26,
Янко
Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 9,
С., „Янус”,
2007;
Виж: с.79-86,
Николай Михайлов, Янко
Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012;
Виж: 2007-06-22, ПОМНИШ
ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html -
Виж: ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски
[Биографични фрагменти]. XII,
05.
Обръщам
Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че КОПИЕ от
текстът на по-горе посоченото мое писмо от 09 май 2007 г. до His Excellency Gen. Michael
V. Hayden, Director CIA, НАЙ ОФИЦИАЛНО е бил предоставен и на Негово
Превъзходителство г-н Джон Байрли, посланик на САЩ, и че
СЛЕДОВАТЕЛНО би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние. Все
пак, тук и сега ще Ви цитирам две части от същото:
„ (...)
от 1990 г. досега съм установил по категоричен начин, че днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои
„демократични партньори” (... ) именно онези,
които по своя генезис и функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и
руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия,
но и съвсем директно, вербално
изрично и недвусмислено ми казват, че са
получили конклудентното
(подразбиращо се) съгласие на САЩ и на Запада като цяло
да осъществят физическо
ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен, както и на
всички други като мен.”.
--- --- ---
„(...)
все пак бих искал да обърна Вашето
внимание върху факта, че всичките български бивши просъветски функционери, които
по-рано обосноваваха своите репресии против мен, такива като мен и нашите
близки роднини и приятели, като се позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт,
днес
действуват като „проамерикански и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си репресии върху нас,
като се позовават на властта, която им е предоставена от ЦРУ, НАТО и европейските служби
и военни сили.
Поне
аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре
познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на
откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична
„добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и
синтезиран вид гласи: „По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия,
днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша
жертва!”.”
„(...)
09 май 2007 г. Янко Н. Янков”
06.
Обръщам
Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че на 06 Юли
2007 г. надлежно съм изпратил чрез официалната държавна пощенска служба мое
официално писмо до:
***Her Excellency Ms. Condoleezza Rice - Secretary of State, US Department
of State 2201 C Street NW, Washington, DC
20520, USA;
***His Excellency Gen.
Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, към писмото ми от 09 май 2007 г.;
***До Негово
Превъзходителство г-н Джон Байърли - Извънреден и Пълномощен Посланик на Съединените Американски Щати, кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16, 1407 София, към писмото ми от 09 май 2007 г.; освен това копие от писмото до Н.П. г-н Джон Байърли бе лично предоставено от мен
в сградата на Посолството на САЩ; и че
СЛЕДОВАТЕЛНО същото би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние.
При
това уточнявам, че в самият текст изрично и ясно е записано, че Информационно копие е предоставено и на: ***всички
членове на чуждестранния дипломатически корпус в и за България (на
пощенските и на E-mail-адресите); ***всички български и чуждестранни медии (на E-mail-адресите).
Уточнявам,
също така, че текстът на писмото е публикуван на:
***стр.118-133
на моята документална книга: (47)Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 9,
С., „Янус”,
2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
***стр.77-92
на(53)Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките
права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”,
2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
***отделно
от това основният текст на писмото е възпроизведен и на: стр.339-352 на
строго научно-изследователстата ми книга: (48)Янко Янков, Легитимните основи на
политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
Все
пак, тук и сега ще Ви цитирам части от същото:
(... ... ...)
Вие,
несъмнено, много добре знаете, но все пак като изходен контекст на настоящето
ми писмо бих искал да Ви припомня, че само преди няколко дни (на 02 юли)
високоавторитетният британски вестник The Financial Times е публикувал резултатите от проучване на
общественото мнение, извършено от доверена на вестника авторитетна
социологическа агенция, съгласно които общественото мнение в Испания,
Франция, Германия, Италия и Великобритания е твърдо ориентирано към възгледа,
че именно Съединените щати са най-голямата заплаха за световната
стабилност, при което има и детайлизиращ текст, който гласи, че европейците
смятат САЩ за по-голяма заплаха, отколкото която и да е друга страна.
Държа
на всяка цена да ви кажа, че когато преди около един месец, на 10 и 11 юни, президентът
на САЩ Джордж Буш посети България, лично аз бях един от онези изключително
многобройни българи, които отказаха да приветстват високопоставения американски
гост,
и
то съвсем не с оглед съображенията на посочените по-горе европейски граждани,
а
поради пределно простата причина, че това посещение всъщност имаше
предназначението да бъде демонстрация на легитимиране властта на новото поколение наследници на
комунистическите изверги, които именно президентът пределно ясно и изрично
определи като „свои приятели” и
на които изрично и ясно обеща пълна подкрепа, ако властта им бъде застрашена.
Държа
изрично и ясно да ви кажа, че когато само няколко часа след като се
завърна от България президентът на САЩ участвуваше във Вашингтон в
церемонията по тържественото откриване
мемориал на жертвите на комунизма,
поне
в моите очи тази негова демонстрация на духовна ангажираност със
Справедливостта бе възприета като абсолютно безсрамна и безскрупулна демагогия,
тъй
като той току-що не само бе легитимирал безотговорността за престъпленията на
бащите и дедите на онези, които днес управляват България, но бе легитимирал и
тяхната собствена и лична безотговорност за престъпния геноцид, който в момента
се упражнява в България от третото поколение комунистически изверги.
(... ... ...)
Държа
изрично и ясно да уточня, че настоящето мое писмо представлява продължение и неразделна
част от така посочените по-горе писма.
При което държа изрично и ясно да
ви уведомя, че моят интерес към цялата тази документация съвсем не е случаен
и съвсем не е продиктуван единствено от чисто лични мотиви. Разбира се,
чисто личните мотиви несъмнено присъствуват, тъй като аз и оцелелите живи
членове на моето семейство сме заинтересовани да узнаем истината относно
причините за смъртта на шест души от семейството ни, намерили смъртта си поради
напълно предумишлената виновна строго секретна дейност на същите онези
множество високопоставени членове на българския филиал на КГБ, които
официалната държавна власт на САЩ днес определя като свои „приятели” и
„демократични партньори”;
Все
пак, обаче, много по-силните мотиви, поради които съм заинтересован да получа въпросната документация са тези, че
аз и почти две трети от българското население желаем да узнаем истината
относно причините за несъмнения за нас факт, че през последните две десетилетия
в България се извършва пределно очевиден геноцид над българското население,
който очевиден за нас геноцид не е очевиден единствено за управляващите
кръгове на САЩ и на Европейския съюз; а последният факт, поне според
мен, несъмнено се дължи на това, че става въпрос за някаква степен и форма на
съучастничество.
(... ... ...)
(в тук „пропуснатият” текст е дадено обширно конкретно описание на моята
среща с държавния секретар на САЩ Джеймс
Бейъкър и неговият секретар по
сигурността Боб Хътчингс)
После
говорихме още малко - бих казал, напълно незначителни неща - през което време
проумях, че видният американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието
ми трескаво работеше „на втора писта” и търсеше отговор на
въпроса: „-Защо той не остана доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и
хуманистично гледище, отговор?”.
И тъй
като бях категорично убеден, че не е възможно официалната американска стратегия
да е насочена към несъобразено с правото отношение към „падналите от властта
комунисти”, просто осъзнах, че тя е насочена срещу самото право,
най-главният елемент на който е отговорността.
За да
стигна до този извод, впрочем, ми помогна едно напълно случайно, но доста важно
за мен обстоятелство. Няколко години преди това бях гледал някакъв американски
филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това,
че
след капитулацията на т. нар.
“японски милитаризъм” американската окупационна власт не само възложи
извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници -
милитаристите,
не само
не защити от избиване и репресии онези японци, които по време на войната бяха
техни естествени съюзници,
но дори
разконспирира някои от своите най-видни агенти и даде възможност на
“демилитаризиращите се милитаристи” да ги убият.
Трябва да
призная, че след като гледах този филм бях толкова силно потресен, че в
буквалния смисъл на думата душата ми бе болна почти цяла година.
- - -
В 18 часа
и 30 минути в залата на ресторанта на “Шератон” започна официалната среща
на държавния секретар на САЩ Джеймс
Бейкър с лидерите на българската
опозиция.
(... ... ...)
Когато
след края на срещата се прибрах у дома си, въобще не можах да заспя до
сутринта, като през цялото време се опитвах да синтезирам видяното и чутото,
казвайки си, че е станало нещо напълно безумно, което не мога да формулирам,
но за което усетът ми казваше, че е съдбовно. Спах само два или три часа и на
другия ден бях като болен - в някакъв унес съзнанието ми трескаво
търсеше отговор на някакъв въпрос, който дори не знаех как да формулирам.
Наскоро
след това в предаване по радиото посланикът
на САЩ Сол Полански заяви, че “единствената реална опозиция на комунистите
в България е господин Андрей Луканов”.
Това
негово изказване още повече заплете търсения от мен отговор, и при няколко от
срещите си с американските дипломати изразих учудването си: „-По
какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за Министър-председател
именно от комунистите, успява, поне в
очите на американските дипломати, да е едновременно с това и единствената
реална опозиция на комунистите?”.
След доста
време, трудно ми е да кажа точно след колко, постепенно съзнанието ми започна
да се прояснява, и така в края на 1991 г. аз вече имах своя отговор на неясно
формулирания ми въпрос, който гласи, че
срещата на държавния
секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно
оперативно мероприятие на КГБ и ЦРУ
и е
имала предназначението да сплаши държавния секретар
и да го мотивира да докладва на
най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена
в ръцете на т. нар. Антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави
изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това –
властта
да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат
капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за
извършените от тях престъпления.
За да стигна до този извод, впрочем,
ми помогна и Маршал Харис, който
винаги, макар и доста предпазливо, насочваше вниманието ми към подлежащите на
двойно или дори на парадоксално тълкуване факти, а непосредствено преди
отпътуването си в края на мандата му в София изрично ми каза, че възнамерява да
напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в
посткомунистическите страни, включително и в България, “ЦРУ работи като филиал на КГБ”.
Ваши
Превъзходителства,
Несъмнено като специалист по политически и
правни науки аз превъзходно разбирам, че ако
наистина е имало такава
съвместна на ЦРУ и на КГБ акция,
целяща да компрометира българските автентични противници на
комунистическия режим,
за
да може по този начин да бъде обезпечено властвуването на третото поколение
комунистически престъпници,
то във вашите архиви би
следвало да има така наречена „многопистова документация”, целяща истината за
въпросните събития да бъде узната колкото се може по-късно или дори - никога.
Независимо
от това, обаче, аз се позовавам на
правото си да получа достъп до и копия от всичките онези документи, в които се
среща моето име, и за пореден път настоявам да напрвите всичко, което е
необходимо, за да ми бъде предоставена исканата от мен документация.
06 юли 2007 г. Янко
Н. Янков
07.
Обръщам
Вашето внимание, Ваше Превъзходителство,
върху обстоятелството, че като учен-изследовател на политическите и
правните феномени и учения съм обърнал специално внимание на т. нар.
„тероризъм”, по повод и във връзка с който съм публикувал няколко
сравнително обемисти книги (виж: 2012-10-04,
Библиография (Списък на книгите) на Янко
Н. Янков-Вельовски, - http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html).
Така, тук и сега, именно
по повод и във връзка с по-горе визираната тема, преднамерено и целенасочено
обръщам Вашето Височайше внимание върху съдържанието на следната моя
книга: (39). Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична
визия върху тероризма, С., „Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10:
954-8550-16-4,
ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат
70 х 100 х 16 (голям формат),
и
по-специално на изследователският текст на стр. 317-340 относно т. нар.
„държавен
тероризъм”, извършван от официалната българска държавна власт непосредстрено след
08 Септември 1944 г., след навлизането на Червената армия в територията на
българското царство и налагането на съветската хегемония върху Източна Европа и
в частност върху България.
По-специално
тук и сега отбелязвам, че във визираният научноизследователски текст става дума
за
неимоверно
жестоката абсолютно противоправна дейност на официалната българска държавна
власт
именно по времето на официалното легитимно
функциониране от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г. на така
наречената Съюзна контролна комисия (СКК),
съставена
от представители на СССР, Великобритания и САЩ, и по-специално по времето на
функционилането на т. нар. „Народен съд”.
В този
текст изрично и ясно съм посочил, че съм написал:
***че
съм констатирал, че представителите на Великобритания и САЩ не са реагирали по
абсолютно никакъв противопоставителен начин на неимоверно жестоките зверства,
извършени от българския клан на НКВД и Червената армия;
***„Тук използувам възможността да попитам:
“Дали САЩ и Великобритания не са действували в България като “филиал на НКВД”
още от времето на Съюзната контролна комисия?””.
***„През лятото на 1945 г. в България е била формирана
сравнително силна опозиция срещу дошлото на власт с военния преврат от 9
септември 1944 г. правителство на Отечествения фронт, а самата поява на тази опозиция в изключително висока
степен се е дължало на подкрепата на САЩ и Великобритания.
Все пак редица напълно конкретни исторически
факти недвусмислено сочат,
че потъпкването на демокрацията в
България съвсем не е предизвиквало искрена и сериозна загриженост във Вашингтон
и Лондон,
че защитата на опозицията съвсем не е
имала първостепенно значение при определянето на политиката на тези
правителства спрямо България, и
че като че ли главната цел е била
писането на ноти и вдигането на пропаганден шум, а не постигането на действена
и ефективна защита.
Може
би наистина САЩ и Великобритания не могат да бъдат обвинявани, че в резултат от
взаимодействието на редица фактори при разделянето на Европа България попаднала
в зоната на СССР, и техните възможности за влияние са били минимални или дори
никакви.
Но
дори и това да е така, все пак, обаче, те могат да бъдат упреквани, че след
попадането на България в съветската зона те
преднамерено са
подхранвали в опозицията и в българите нереални надежди за евентуална действена
и твърда подкрепа.
Що се отнася, обаче, до
промените, извършени в България през последните 15 години, възможностите за
хуманитарно, икономическо и политическо влияние на САЩ и Великобритания са били
максимални, но са използувани крайно минимално или дори никак.”
Виж
също: Янко Янков, 2007-08-03, „НАРОДНИЯТ” СЪД, - http://iankov.blogspot.bg/2007/08/blog-post_5849.html
.
08.
Обръщам Вашето
Височайше внимание, Ваше Превожзхъдителство, върху факта, че на: 02
Май 2012 г., 03 Септември 2012 г., 10
Септември 2012 г., 22
Септември 2012 г., 03 Октомври 2012 г., 10
Октомври 2012 г., 12 Октомври 2012 г., 22
Октомври 2012 г. и 12 Ноември 2012 г. надлежно
съм предоставил в посланическия офис на САЩ
ДЕВЕТ
(9) мои
отделни официални писма,
адресирани
както до Н.П. Посланика на САЩ,
така
и до посланиците на ДЕВЕТ (9) европейски държави.
В ПРИЛОЖЕНИЯ
КЪМ ТЕЗИ ПИСМА DVD диск съм предоставил
електронен запис, съдържащ описание на
ПОВЕЧЕ
ОТ 500 (ПЕТСТОТИН) ОТДЕЛНИ АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНИ (ПРЕСТЪПНИ) ДЕЯНИЯ,
извършени
от институционалните и личностните субекти на българската официална КОМУНИСТИЧЕСКА
И НЕО(ПОСТ)комунистическа държавна власт;
по повод и във връзка
с които съм обосновал тезата за необходимостта от легитимно разследване и
налагане на наказателна и репараторна отговорност
И СЪМ
ПОИСКАЛ АНГАЖИРАНЕТО НА ВИЗИРАНИТЕ ОБЩО ДЕСЕТ (10) ПОСЛАНИЧЕСКИ МИСИИ ЗА
РЕАЛИЗИРАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ, КОИТО ДА ОБЕЗПЕЧАТ НАЛАГАНЕТО
НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОТО.
Уточнявам,
че до
днес не съм получил абсолютно никакъв официален отговор от нито един от
адресатите, включително и от Н.П. Посланика на САЩ.
Все пак,
обаче, уточнявам, че считам, че характера
на „своеобразен” ехидно зловещ „отговор” се съдържа в обезпечената от същите тези
десет посланически мисии продължаваща престъпна дейност на институционалните и
личностните субекти на българската държавна власт.
09.
Също
така обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта,
че на
03 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил в посланическия
офис на САЩ мое официално писмо, съдържащо
ДЕВЕТ
(9) СТРАНИЦИ
И
ОБЩО 225 (двеста и двадесет и пет) СТРАНИЦИ ПРИЛОЖЕНИЯ.
Така,
тук и сега ще Ви цитирам завършителният текст на писмото:
Вашe Превъзходителство,
Впрочем,
намирам за излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от
изключително обширните и изключително красноречивите текстове, които тук и сега
съм приложил.
Бих
желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми
дадете някакъв отговор на въпросите,
които
напълно естествено възникват по повод и
във връзка
КАКТО С
моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по
времето докато пребивавах в комунистическите затвори,
ТАКА И
С моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още
по-зловещ статус през последния четвърт
век,
„заслуга“
или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само
комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и
техните „демократични“ партньори от Запада.
Впрочем, Вашe Превъзходителство,
както недвусмислено ясно е видно от
посочените по-горе тук приложени материали, още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските политически
промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните
дипломати в София следните въпроси:
1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“
политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно
нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди
„промените”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава
марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава
създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това
поставя под съмнение бъдещето на българската нация?
03 Февруари 2014 г.
Янко Н.
Янков
10.
Също
така, благоволете да се запознаете, Ваше Превъзходителство, с
текстовете на моите ЗАСЕГА ОБЩО 75 (седемдесет и пет) т. нар. „официални
отворени писма-меморандуми” „До всичките
(51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“
кореспонденция, Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие”.
Уточнявам:
***че началото
на тази серия на моята „дипломатическа” епистоларност е положенно на 23
Януари 2014 г.;
***че
дипломатическата мисия на САЩ разполага с абсолютно всичките текстове;
***и че
в тези тестове акуратно да посочени параметрите и съдържанието на
неимоверно
голям брой чудовищно-зловещи престъпления,
извършени
от функционерите на българския комунистически и нео(пост)комунистически
политически режим,
безотговорността
за които престъпления изключително интензивно и пристрастно се обезпечава от
интернационалните и транснационалните съучастници на българските престъпни
субекти.
11.
Впрочем,
Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,
настоявам да получа Вашият официален отговор,
съдържащ Вашето становище относно така визираните проблеми.
Приложение: съгласно текста.
29 Август 2016 г. Янко
Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар