2018-01-16

(16 Януари 2018 г.), Четиредесети Меморандум До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактически – високопоставен престъпник, извършващ специализирани полицейски престъпления по служба, както и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000


Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.blogspot.com/


Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/







=========================================================

16 Януари 2018 г.

 

Четиредесети Меморандум

            До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактическивисокопоставен  престъпник, извършващ специализирани полицейски престъпления по служба,

            както и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000

 

І.

            Преди всичко изрично и пределно ясно ПРИПОМНЯМ на тук визираният Министър, че САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2017 Г.) макар и в разрични конкретно-изразни форми и в различен конкретен контекст МНОГОКРАТНО съм писал КАКТО до българските държавно-властнически институции, ТАКА И до т. нар. „Главни надзиратели на Съветско/Руско-Американския Концлагер България” - посланиците на Руската федерация и на САЩ (текстовете са публикувани в Интернет и са подготвени за специално документално книжно издание), че:

            (01)от 70-те години до днес срещу мен и най-вече срещу членовете на семейството ми и на фамилията ми българските специални служби са провеждали и провеждат систематични рутинни, екстремни и драстични остри престъпни оперативни мероприятия с вариационно нарастващ интензитет,

при което С ПЕРВЕРЗНО-ПРОВАКАТИВНА ШАНТАЖНА „ОТКРОВЕНОСТ”

винаги ми е било давано „да разбера и да зная”,

че в цялата тази престъпна дейност „се протяга Дългата Ръка” на няколко стратегически заинтересовани чуждестранни дипломатически и специални служби, при което най-вече е изтъквано именно

ролята на дипломатическите и специалните служби на Русия и САЩ;

 

            (02)ОБАЧЕ още през началото на 2017 г., СЛЕД КАТО СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ ВЕЧЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ КАТЕГОРИЧНО ЯСНО ОСЪЗНАХА И ЗНАЕХА,

            ЧЕ КАКТО ОЩЕ ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС, ТАКА И ДНЕС,

  АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, КОЕТОАЗ ПИША ДО ИНСТИТУЦИИТЕ, ВСЪЩНОСТ, го пиша съвсем не поради малоумна вяра или надежда тези институции да постъпят правосъобразно,

    А  ИМА ХАРАКТЕРА НА ПОРЕДНОТО СТРАТЕГИЧЕСКО  ПОДГОТВЯНЕ НА ПОРЕДНАТА СЕРИЯ ПРЕЦЕЗНА ДОКУМЕНТАЦИЯ

  КАКТО С ОГЛЕД ПРЕДСТОЯЩО МОЕ НАДЛЕЖНО ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ СПРЯМО БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ

  НА ИМАЩИТЕ ЕКСТЕРИОТРИАЛЕН ХАРАКТЕР И СИЛА ЗАКОНИ НА САЩ И В ЧАСТНОСТ НА ЗАКОНА МАГНИТСКИ,

  ТАКА И С ОГЛЕД ЗА ПРЕДСТОЯЩО НАДЛЕЖНО АНГАЖИРАНЕ НА МНОЖЕСТВО СВЕТОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ЛИДЕРИ;

(като, разбира се, КАКТО И ПРЕДИ, ТАКА И СЕГА, И НА ТЕЗИ СВЕТОВНИ ИНСТИТУЦИИ НЕ СЪМ ИМАЛ И НЯМАМ ОСОБЕНА ВЯРА И НАДЕЖДА,

НО ВСЕ ПАК СЪМ ПРАВЕЛ И ПРОДАЛЖАВАМ ДА ПРАВЯ ТОВА

С ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА ЧЕ В БЪДЕЩЕТО ЩЕ ИМА ТАКИВА СВЕТОВНИ, МЕЖДУНАРОДНИ, ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУЦИИ И ЧЕ СЪСТАВЯНАТА ОТ МЕН ДОКУМЕНТАЦИЯ БИ МОГЛА ДА ИМА ОПРЕДЕЛЕНО ЗНАЧЕНИЕ И РОЛЯ).

 

            Така, СЛЕД КАТО в началото на миналата година СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ вече за пореден път категорично ясно осъзнаха и знаеха това,

            ДОМИНИРАЩАТА ТЕКУЩА РУТИННА СТРАТЕГИЯ НА ТЕЗИ СЛУЖБИ спрямо мен и моите най-близки хора

            БЕ ИНТЕНЗИВНО СЪЧЕТАНА С ДОМИНИРАЩА ЕКСТРЕМНА СТРАТЕГИЯ, при която доминиращата дискретна ad hominem манипулативна заплашителност и репресивност вече бе ПОСТАВЕНА НА ПО-ЗАДЕН ПЛАН,

         и всичките мой най-близки хора БЕХА ПОДЛОЖЕНИ

         И ВСЕ ОЩЕ ИНТЕНЗИВНО СА ПОДЛОЖЕНИ

         НА ДЕМОНСТРАТИВНИ СИСТЕМАТИЧНИ ЗАСТРАШАВАЩИ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА ПРОВОКАТИВНИ И РЕПРЕСИВНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ;

            при което ВЕЧЕ НЕ САМО ЛИЧНО НА МЕН, ДО ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ на множество мой колеги изрично и ясно им се казва да кажат не само на мен, но и на другите колеги от университетската и академичната общност:

            че представители както на руското, така и на американското посолство изрично и настоятелно са поискали от българките специални служби да осъществят и осъществяват тези престъпни посегателства върху мен и НАЙ-ВЕЧЕ върху всички такива като мен;

 

че е нужно аз да проумея ВИСОКОПОСТАВЕНАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНА

БЕЗИЗХОДНА ЗА МЕН СИТУАЦИЯ;

  че разполагам само с една-единствена възможност ПОНЕ ВРЕМЕННО да спася последните останали живи мои близки хора от най-високопоставено обезпеченото планирано (осигурено) биологично унищожение,

  И ТОВА Е:

*като спра да пиша исканията си за спазване на принципите и нормите на Българското, Европейското и Международното Право;

*като спра (прекратя) стратегията си към създаването на документация за бъдещото правосъдие и спра да настоявам за търсене и налагане на наказателна и репараторна отговорност от престъпните конкретно доказани лица;

*като всичките ние, все още живи, се примирим да вегитираме в условията на престъпно наложеното ни мизерно икономическо и битово състояние;

*и като „доброволно” и безропотно се „пренесем” в небитието;

 

            И НАЙ-ВЕЧЕ, че всичкото това се прави и ще продължи да бъде правено

            НЕ САМО за да бъде обезпечено моето НАСТОЯЩО елиминиране от публичното юридическо пространство и да бъде пресечена (преустановена) моята НАСТОЯЩА интензивна прецизна юридическа дейност, насочена към търсенето на наказателна и репараторна отговорност от престъпните български лица и техните чуждестранни съучастници,

            НО И за да бъде обезпечено ЛИКВИДИРАНЕТО на каквато и да е възможност за мотивиране В БЪДЕЩЕТО

                        КАКТО НА МОИТЕ СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ НАСЛЕДНИЦИ,

                        ТАКА И НА КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ,

            които В БЪДЕЩЕТО биха могли да си поставят такива цели за търсене на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица.

 

            Лично аз, ОБАЧЕ, СЪМ ПОЧТИ КАТЕГОРИЧЕН, че това, което уж добронамерено, но ИНТЕНЗИВНО ЗАПЛАШИТЕЛНО се казва НЕ САМО НА МЕН, НО И ИНТЕНЗИВНО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА СРЕД ПРЕВЪЗХОДНО ПОЗНАВАЩАТА МЕ УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ,

  ВСЪЩНОСТ МИ И НИ СЕ КАЗВА СЪС ШИРОКОСПЕКТЪРНА ПРОВОКАЦИОННА ЦЕЛ,

ЗАПЛАШИТЕЛНО насочена вече не само и дори НЕ ТОЛКОВА срещу мен и моите близки,

НО И СРЕЩУ САМАТА УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ.

 

ІІ.

            Също така изрично и пределно ясно заявявам:

            (01)че съгласно приетите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1096 от 1996 г., и Резолюция 1481 от 2006 г.

без надлежното разследване и репариране на извършените нарушения на човешките права, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ МЕЖДУ ЖЕРТВИТЕ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ;

            (02)че задълбочено научно съм проучвал, високо експертно познавам и зная правно-релевантните факти и обстоятелства

            КАКТО ОТНОСНО Трибуналното Правосъдие в Европа, когато са действали с Кладата, Бесилото и Гилотината,

            ТАКА И ОТНОСНО престъпленията на класическите и на нео-пост-класическите престъпни дейци в България и в Европа от 1944 г. до днес, включително и днес, и съм абсолютно категоричен, че

          в сравнение с онези престъпници, ДНЕШНИТЕ (СЕГАШНИТЕ) ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И НАЙ-ВЕЧЕ ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ СА НЕИМОВЕРНО ЗЛОВЕЩИ ЧУДОВИЩА,

          на които би им било твърде малко да бъдат публично изгаряни, обесени или гилотинирани, и че СПРАВЕДЛИВОСТТА би изисквала те да бъдат публично живи драни.

          (03)че абсолютно категоричен съм, че ако у нас Трибуналното Правосъдие БЪДЕ ВЪЗМОЖНО ще трябва да се започне от (с)

          премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и тук визирания Министър на вътрешните работи,

          И ПРОЦЕДУРАТА ДА ПРОДЪЛЖИ И ДА ОБХВАНЕ ВСИЧКИ ПРЕДИШНИ ПРЕМИЕРИ, ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ И МИНИСТРИ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,

          и, разбира се, банкери, съдии и прокурори.

 

ІІІ.

            Също така изрично и пределно ясно заявявам, че

            настоявам да получа В НАЙ-КРАТЪК СРОК ОТДЕЛЕН ОБСТОЕН, ФАКТОСЪОБРАЗЕН И ПРАВОСЪОБРАЗЕН (т.е Легитимен) отговор по повод и във връзка с АБСОЛЮТНО ВСЯКО ОТДЕЛНО мое официално регистрирано искане

            до предишните Министри на вътрешните работи,

            както и до тук визирания министър, КАКТО по другите отделни серии на моите изявления ТАКА И ПО ДОСЕГАШНИТЕ МИ ИЗЯВЛЕНИЯ ОТ ТУК ВИЗИРАНАТА МОЯ ЕПИСТОЛАРНА СЕРИЯ.

    (Впрочем, ПО АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ТУК ВИЗИРАНИ МОИ ОФИЦИАЛНИ ЛЕГИТИМНИ ИСКАНИЯ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР).

            Обръщам внимание на факта, че съм предявил ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО отделни конкретни фактосъобразни и правосъобразни искания за разследвания и за разкриване на документалните масиви             КАКТО ЗА голямо множество отделни конкретни престъпни дейци, които са функционирали като ангажирани с престъпната дейност на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт ТАКА И ЗА голямо множество отделни конкретни т. нар. „оперативни мероприятия” срещу отделни конкретни жертви на престъпленията, които са били подлагани на неимоверно жестоки и перверзни престъпни посегателства КАКТО от специалните служби на класическата комунистическа държавна власт, действуващи като изпълнители на възложеният им СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД ВЪРХУ НЯКОЛКО СТОТИЦИ ХИЛЯДИ от населението на България

ТАКА И, И ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ от специалните служби на глобалистичната държавна власт след бутафорните политически промени от 1989-1990 г., включително и до наши дни, включително и до днес, включително И ДНЕС, действуващи като изпълнители на възложеният им ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД ВЪРХУ ПОВЕЧЕ от 90% (деветдесет процента) от населението на България.

 

ІV.

            Към тук визираният Министър на вътрешните работи изрично и пределно ясно предявявам ИСКАНЕТО ДА МИ ОТГОВОРИ на въпроса:

            Защо той като отскоро назначен Министър на вътрешните работи ВЕДНАГА недвусмислено ясно даде да се разбере и да се знае, че ПРОДЪЛЖАВА да прави абсолютно същото, което от Септември 1944 г. до днес са правели всичките предишни министри на вътрешните работи, а именно:

            ***ТОТАЛНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО на НОВИ зловещи престъпни деяния;

            ***ПРИКРИВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА престъпна дейност; и

            ***ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПЪЛНА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА БЕЗОТГОВОРНОСТ за ВСИЧКИТЕ ПРЕДИШНИ И СЕГАШНИ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ и за техните, възползували се от облагите от престъпната им дейност институционални и биологични наследници?

 

            На тук визираният Министър на вътрешните работи изрично и пределно ясно заявявам, че:

            ***Без да броя т. нар. „ежедневни правонарушения” по поддържането на  престъпното функциониране на политическия режим и като преброявам съвсем не всички т. нар. престъпления, а само т. нар. сложно съставни престъпления,

            съм установил, че

САМО спрямо мен и семейно и фамилно свързаните с мен лица

извършените сложно-съставни престъпления са

НЯКОЛКО ХИЛЯДИ;

 

            ***Поради това в името и в памет на болките и страданията на мъртвите и на все още живите мой семейно и фамилно близки хора, както и на всичките мой познати или лично непознати съчувствено близки хора, чиито казуси акуратно са посочени от мен пред надлежните институции,

            в съответствие и в изпълнение на принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото

            НЕ САМО СЪМ ПРИЗОВАЛ И ПРИВОЗАВАМ БОЖИЕТО ПРАВОСЪДИЕ като проклиням до пето поколение всички институционално ангажирани престъпни дейци,

            включително и тук визирания Министър на вътрешните работи,

            НО И НЕ СЪМ СПИРАЛ И НЯМА ДА СПРА

            ДА ТЪРСЯ ЗЕМНОТО ЧОВЕШКО ПРАВОСЪДИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ (ЗА) ВСИЧКИ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ И ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО ВЪЗПОЛЗУВАЛИ СЕ ОТ ОБЛАГИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.

 

V.

            В частност, по тук визираният АКТУАЛЕН казус се позовавам на:

            *несъмнено обемистата прецизна архивна документация на българския клан на съветската КГБ – Държавна сигурност;

            *несъмнено не по-малко обемистата прецизна архивна и актуална документация на българския клан на специалните служби на ИНТЕР- и ТРАНС-националния политически режим на установения след Малтенските споразумания от 1989 г. Нов Световен (Глобалистичен Нео(Пост)комунистически) Ред;

            *и, разбира се, в частност, и на категорично ясните ми многогодишни наблюдения и спомени относно

престъпната дейност

КАКТО НА класическите комунистически специални служби от 9-ти Септември 1944 г. до края на 1989 г.,

ТАКА И НА ПОСТкомунистическите специални служби от 1990 г. до ДНЕС;

            При това за поръден път изрично и пределно ясно подчертавам и заявявам, че така нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а всъщност е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;

     както и че осъждането на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма,

            НО И дори нещо повече – днес, вече повече от четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, НО И самата държава не понесе никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от нея престъпления,

         много по-актуално е осъждането на посткомунизма, чийто фукционери не само все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сцена,

         но и злодеянията, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГЕНОЦИДНИТЕ, които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

 

Така, тук и сега за пореден път изрично и ясно уточнявам, че

от 70-те години до ДНЕС

пред надлежните институции

надлежно съм депозирал и регистрирал

акуратно, фактосъобразно, стриктно, прецизно

 правосъобразно обосновани посочвания и описания

на това, че

САМО спрямо мен и семейно и фамилно свързаните с мен лица

извършените сложно-съставни престъпления

СА НЯКОЛКО ХИЛЯДИ.

При това многократно изрично и пределно ясно съм посочвал, че

от 70-те години до ДНЕС

АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СМЪРТНИ СЛУЧАИ

НА СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО СВЪРЗИНИТЕ С МЕН ЛИЦА

ФАКТИЧЕСКИ СА

УБИЙСТВА,

ИЗВЪРШЕНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ;

и че не само аз,

но и всичките мои семейно и фамилно близки хора

сме били и продължаваме да сме

обекти на голямо множество разнообразни и широкоспиктърни

репресивно елиминационни оперативни мероприятия.

--- --- ---

Алексения Димитрова:

ДС имала “Отдел убийства”

15.07.2010


Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане

са специалитет на “Служба 7”

Вселенския патриарх в Истанбул и Георги Папандреу са сред мишените

            Алексения Димитрова има 25 години журналистически стаж. Във в. “24 часа” работи от 1995 г.  

            Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт в Сейнт Пол, в университетите в Колумбия и Минесота в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт и в Училището по журналистика в Архус, Дания.

            От 1990 г. прави документални разследвания в българските секретни архиви. През 1998 г. интересът й към тайните документи от времето на Студената война се разширява в посока САЩ. За 12 г. е отправила по силата на американския Закон за свободата на информацията близо 600 заявления за получаване на материали, свързани с България.

            Част от разсекретените по нейно искане повече от 8000 страници, сред които доклади от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, Агенцията по отбраната и др., намериха място в документалните й книги "Железният юмрук", издадена през 2005 г. в Лондон, и "Войната на шпионите", публикувана през същата година в София.

            През 2009 г. „24 часа” издаде документалната й книга "Тайните досиета на царя", която за кратко се превърна в бестселър.

            За използването на законите за достъп до информацията в САЩ и България Димитрова получи през 2007 г. приза "Златен ключ".

            Носител на наградата "Черноризец Храбър" за журналистическо разследване през 2004 г.

 

"Отдел за убийства" е четвъртото

документално разследване на Алексения Димитрова.

Интервю на Мая Стоянова

            - Г-жо Димитрова, как стигнахте да разкритието, че в Държавна сигурност (ДС) е съществувал специален таен отдел за мокри поръчки?

            - След като завърших книгата си “Тайните досиета на царя” през юни миналата година, започнах да чета описите на документите от Първо управление на ДС, предадени в т.нар. Комисия по досиетата.

            Четенето на описи не е от най-приятните занимания – отнема много време и е пълно с много неизвестни. Никога не знаеш какво ще изскочи от десетките страници със заглавия на документи. Но постоянството ми се увенча с успех - след дълго взиране, неочаквано се натъкнах на няколко съкращения – ОМ, СМ, ДМ и АМ.

            Човек е склонен да пропуска нещата, които не разбира, но от дългата си работа в архивите ми е останало в съзнанието, че зад тези абревиатури може би се крият понятията

остри, специални, активни

и дезинформационни мероприятия.

            Поръчах папките и когато след няколко месеца ги отворих, разбрах, че

в Първо главно управление е имало специално звено,

което се е занимавало с тези мероприятия.

То се е наричало

“Служба 7”.

            Разследването ми се базира на близо 5000 страници неизвестни досега документи, намерени в архивите на Първо главно управление на ДС.

            Те опровергават твърденията на бивши офицери от Държавна сигурност, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.

 

            -Кога и защо е създадена тази служба, по чия инициатива и нареждане?

            - Отделът е създаден през 1963 г. Но чии са инициативата и нареждането не открих в папките.

 

            - Ясно ли е кой е ръководел отдела, кои лица са работили в него?

            - В книгата има цяла глава, посветена на това. Накратко, според документите в началото отделът е ръководен от някой си полк. Ковачев и е наброява 4 души.

            По-късно сред ръководството му се среща името на полк. Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков - Ангелина Горинова. А според един доклад за отдела в него работят 39 агенти и оперативни работници.

            В един от материалите се посочва, че изпълнителите трябва да са с подходящ социален произход, политическа подготовка и закалка.

            Среща се псевдонимът на агент “Пикадили” – предполагаемият убиец на Георги Марков, който много преди покушението срещу писателя през 1978 г. е трябвало да изпълнява други поръчки на отдела в Италия.

 

            - Какъв тип мероприятия е осъществявало това звено в ДС?

            - Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане. Това са термините, употребени от оперативните работници, в плановете и отчетите.

            За по-голяма конспирация за тези думи в материалите, писани на машина, са оставени многоточия и са допълнени на ръка.

 

            - Ясно ли е кои български граждани са били обект, колко поръчки са изпълнени, кои са жертвите, има ли клиенти, останали живи?

            - В периода, за който аз намерих документи, отделът е работил по 10 български емигранти в Англия, Италия, Дания, ФРГ, Турция, Франция, Швеция, Швейцария и Етиопия. Имената им могат да се намерят в книгата.

            Дали поръчките са доведени до край не става ясно. Вероятно истината е потънала в пещите, защото част от документите за дейността на “Служба 7” и последващите звена са унищожени.

            Такава е съдбата и на документите за част от разработваните лица.

            Унищожаването става през декември 1989 г. от комисия, в която участват ген. Владо Тодоров и полк. Иван Горинов.

            За радост, поради недоглеждане или разсеяност, част от материалите са оцелели.

 

            - Разкажете някоя по-интересна история за работата на отдела и клиентите му.

            - Всички истории са интересни.

Към всеки от обектите се е подхождало по различен начин и се е обмисляла различна акция. Но разказите стават още по-интересни, защото

освен документите се опитах да открия някои от мишените или техни близки .

Те разказват много интересни неща.

Освен срещу отделни емигранти, “Служба 7” е работила и срещу обекти извън България. В плановете например се предвижда остро мероприятие срещу Вселенската патриаршия в Истанбул, умирисване на киносалони в Турция и изучаване на обстановката около гръцкия крал Константин, Георги Папандреу и Константин Караманлис.

 

            - В книгата си казвате, че през 1970 г. Ангел Солаков е дал незадоволителна оценка за работата на специалното звено в ДС, какви са били мотивите му, имало ли е провал или дискредитираща информация?

            - В документите няма информация какво го е мотивирало за това изказване, но е факт, че на 1 юли 1970 г. той заявява пред специално съвещание: “Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия”, а за направление “Остри мероприятия” трябва да се намерят допълнително смели хора”.

            Говори, че над определени хора трябва да се изпълни смъртна присъда и допълва, че “на пръв поглед това изглежда черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”.

            Той настоява отделът да придобива опит, защото не се знаело “дали няма да ни се постави задача да се ликвидира например Папандреу”.

 

            - Установихте ли връзка и намеса на КГБ в създаването и работата на отдела, знаела ли е БКП, че в ДС работи такава структура?

            - За КГБ – да, има такива документи и то не малко. В средата на 60-те години тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков праща писмо до шефа на КГБ Семичастний, в което иска гостуването на служител от КГБ, който да подпомогне работата на “Служба 7”. Всички документи по гостуването, включително въпросите, които са обсъждани – близо 16 страници, са в книгата.

            Колкото до знанието на БКП – поне до 1973 г., до когато открих документи, няма видима намеса. През 1973 г. ЦК на БКП приема секретно решение „Б”, в което се споменава извършването на остри агентурно-оперативни мероприятия.

 

       - До кога е съществувал този отдел, имате ли съмнения, че и след закриването му е продължил да работи и изпълнява поръчки под друга форма?

       - Не намерих документи за закриването на отдела, което означава, че не е ясно до кога е съществувал.

 

            - Как си обяснявате, че 20 години след падането на комунизма и закриването на ДС е крита тайната за съществуването на това зловещо звено. Има ли яснота, какви документи за работата му са унищожени?

            - Досега описите на архива на Първо главно управление не са били публични. В първия момент, в който те бяха предадени в комисията по досиетата и станаха достъпни, започнах да ги чета. Предполагам, че това са правили и други колеги. Моят шанс бе, че забелязах съкращенията, за които споменах в началото. Колкото до унищожените документи – да, има яснота – те са описани в отделна глава на книгата.

 

            - Може ли да се прави връзка между този отдел и убийството на Георги Марков и отстраняването на други български дисиденти?

            - В документите, с които работих аз, Марков не се споменава. Но това са документи, писани до 1973 г. За следващите периоди в описите не открих нищо за дейността на този отдел.

***

& Край на документа

 

В РУМЪНИЯ ОТ 1989 НЯМА НИТО ЕДНО ПОРЪЧКОВО УБИЙСТВО!



КАК В РУМЪНИЯ РАЗКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

И КАК ВОЮВАТ С „НАШИТЕ ХОРА“!

            От 1989 г. в Румъния няма нито едно поръчково убийство, само два случая на подготовка за такова, но изпълнителите са разкрити от полицията.

            А желязна врата за апартамент там няма откъде да си купиш, защото просто не ти трябва, квартирни кражби няма.

            Румъния е 3 пъти по голяма по население от България, но с еднакъв числен състав на полицаите.

            Но там системата работи по коренно различни правила. А да не говорим колко политици и олигарси са в затворите за дълъг период от време.

            Цялото интервю на Владо Береану пред biTv:

& Край на документа

--- --- --- --- --- --- ---

 

.

  Да, от 1989 г. в Румъния няма нито едно поръчово убийство,

  но в България не само геноцидът над 90% (деветдесет процента) от населението фактически има дълбоката същностна характеристика и фактическо проявление на

латентни поръчкови убийства,

  но и самите отделни демонстративно-явни поръчкови убийства в буквалният смисъл на думата са

ДЕМОНСТРАТИВНО ЕЖЕДНЕВИЕ

проявяващо изключително висока

превантивна функция”

срещу всеки неблагоразумен порив

за проявление на индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално Човешко Достойнство

и на всеки стремеж за търсене на Справедливост и Правосъдие от престъпните дейци.

 

  Така, в контекста на тази мутренско-мафиотска реалност

НЕ САМО АЗ, НО И ВСИЧКИ КАТО МЕН ВСЕ ОЩЕ НЕСМАЧКАНИ И НЕУБИТИ ОТ ПРЕСТЪПНАТА ВЛАСТ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ

са подложени на ежедневни

СЕМАНТИЧНО ЯСНИ ИЛИ ДОРИ НАГЛО ДЕМОНСТРАТИВНО ОТПРАВЕНИ ДОБРОНАМЕРЕНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ИЛИ ЗАПЛАХИ за отвличания и убийства на семейно и фамилно близки хора;

          Нещо повече – поне аз лично съм написал, депозирал и регистрирал в надлежните институции неимоверно голямо множество отделни конкретни казуси, при които изрично и ясно съм формулирал моето НАУЧНО-експертно юридическо заключение или мнение,

          че от всеки отделен казуси е недвусмислено ОЧЕВАДНО ВИДНО, че  всичкото това неприкрито нагло се извършва от самите специални служби и институции на държавата.

 

VІІ.

Така, тук и сега,

VІІ.1.

КАКТО С ОГЛЕД НА

задълбочаването на строго научните ми изследвания относно престъпната дейност на комунистическите и на НЕО(ПОСТ)комунистическите специални служби, ГЕНОЦИДНО насочена специално срещу НОСИТЕЛИТЕ НА ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете на семействата, на фамилиите и на етно-националните общности,

            КОИТО ИМЕННО знакови, пасионарни, лидерски личности,

поради това, че са носители на изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално Достоинство, са характеризирани от специалните служби като т. нар. „знакови обекти”, потенциално и актуално опасни за държавната власт,

            и поради това С ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЕКРЕТНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИ

като подлежащи на рутинни и интензивни стратегически и тактически мотивирани различни широкоспектърни форми на

ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО репресиране;

            Тази практика на ВЪТРЕШНО-ДЪРЖАВНО ШИРОКОСПЕКТЪРНО РУТИННО И ЕКСТРЕМНО ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО РЕПРЕСИРАНЕ НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВАТА И ФАМИЛИИТЕ НА „ЗНАКОВИТЕ ЛИЧНОСТИ” ВОДИ СВОЕТО НАЧАЛО ОТ ВРМЕТО НА СТАЛИНИЗМА В СССР И СТРАНИТЕ ОТ СЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И

              ИМА НЕСЪМНЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ЕФЕКТИВНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА,   ВОДЕНА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО СРЕЩУ ВСИЧКИ ПРОЯВНИ ФОРМИ НА ИНДИВИДУАЛНОТО, СЕМЕЙНО-ФАМИЛНОТО И ЕТНО-НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО.

 

VІІ.2.

ТАКА И С ОГЛЕД НА

ПРАВОСЪДНОТО ПРИЛАГАНЕ на специфично Правните Принципи и Норми относно отговорността на отделните конкретни престъпни дейци и на държавната система, които са извършвали, извършили и извършват този тип престъпна дейност насочена специално към (срещу) ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете на семействата на репресираните лица,

                 НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ КОПИЯ ОТ ЦЯЛОСТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, в която са отразени както принципно препоръчваните, допустимите и приетите „на въоръжение” методи и средства, така и конкретните отделни оперативни мероприя, които са прилагани спрямо така визираните лица.

 

VІІ.3.

            Впрочем, като изрично и пределно ясно посочвам както каталога на Националната и на Университетската (на СУ) библиотека, така и електронния адрес на моята т. нар. „Библиография (Списък на книгите)” виж: http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html ,

            тук и сега изрично посочвам, че в частност интересът ми към всичките досега фокусирани документални масиви в тук посочените отделни искания за достъп до архивната документация на МВР

  Е МОТИВИРАН включително и по повод и във връзка със строго научните ми изследвания ОТНОСНО МЕХАНИЗМИТЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА РЕПРЕСИВНИЯ БЪЛГАРСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ И НЕО-ПОСТ-КОМУНИСТИЧЕСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТВЯНИТЕ ЗА ПЕЧАТ следни книги:

            ***Янко Янков, Българският демократичен геноцид. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, ISBN: 978-619-7008-01-2;

            ***Янко Янков, Елити, секретни служби и тайна власт, ISBN: 978-954-8550-73-4;

            ***Янко Янков, Секретните служби и юридическите научни кадри. Биопсихопортрети, ISBN 978-954-8550-98-7;

            ***Янко Янков, Политическият мениджмънт, ISBN: 978-954-8550-85-7;

            ***Янко Янков, Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт, ISBN: 978-954-8550-41-3;

            ***Янко Янков, „Психология на политиката” (ISBN – 978-954-8550-38-3);

            ***Янко Янков, Червената мафия. Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност, ISBN: 978-954-8550-17-8;

            ***Янко Янков, Зеленото чудовище от Държавна сигурност. Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм, ISBN: 978-954-8550-56-7;

            ***Янко Янков, „Увод в биопсихографското потретиране” (на политическите и криминалните дейци и най-вече на дейците на престъпния политически и полицейски репресивен апарат) (ISBN – 978-954-8550-72-4).

 

VІІІ.

            Така, по повод и във връзка с всичкото това настоявам да получа копия от цялостната документация на Министерството на вътрешните работи относно така визираната казусна съвкупност.

Отделно от това настоявам да ДА ПОЛУЧА официалното становище на тук визираният Министър на вътрешните работи.

16 Януари 2018 г.                                                                           Янко Н. Янков

& Край на документа

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар