2018-01-04

(04 Януари 2018 г.), Тридесет и осми Меморандум До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактически – високопоставен престъпник, извършващ специализирани полицейски престъпления по служба, както и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000


Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.blogspot.com/


Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/







=========================================================

04 Януари 2018 г.

 

Тридесет и осми Меморандум

            До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактическивисокопоставен  престъпник, извършващ специализирани полицейски престъпления по служба,

            както и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000

 

І.

            Преди всичко изрично и пределно ясно заявявам:

            (01)че съгласно приетите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1096 от 1996 г., и Резолюция 1481 от 2006 г. без надлежното разследване и репариране на извършените нарушения на човешките права, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ МЕЖДУ ЖЕРТВИТЕ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ;

            (02)че задълбочено научно съм проучвал, високо експертно познавам и зная правно-релевантните факти и обстоятелства

            КАКТО ОТНОСНО Трибуналното Правосъдие в Европа, когато са действали с Кладата, Бесилото и Гилотината,

            ТАКА И ОТНОСНО престъпленията на класическите и на нео-пост-класическите престъпни дейци в България и в Европа от 1944 г. до днес, включително и днес, и съм абсолютно категоричен, че

          в сравнение с онези престъпници, ДНЕШНИТЕ (СЕГАШНИТЕ) ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И НАЙ-ВЕЧЕ ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ СА НЕИМОВЕРНО ЗЛОВЕЩИ ЧУДОВИЩА,

          на които би им било твърде малко да бъдат публично изгаряни, обесени или гилотинирани, и че СПРАВЕДЛИВОСТТА би изисквала те да бъдат публично живи драни.

          (03)че абсолютно категоричен съм, че ако у нас Трибуналното Правосъдие БЪДЕ ВЪЗМОЖНО ще трябва да се започне от (с)

          премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и тук визирания Министър на вътрешните работи,

          И ПРОЦЕДУРАТА ДА ПРОДЪЛЖИ И ДА ОБХВАНЕ ВСИЧКИ ПРЕДИШНИ ПРЕМИЕРИ, ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ И МИНИСТРИ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,

          и, разбира се, банкери, съдии и прокурори.

 

ІІ.

            Също така изрично и пределно ясно заявявам, че

            настоявам да получа В НАЙ-КРАТЪК СРОК ОТДЕЛЕН ОБСТОЕН, ФАКТОСЪОБРАЗЕН И ПРАВОСЪОБРАЗЕН (т.е Легитимен) отговор по повод и във връзка с АБСОЛЮТНО ВСЯКО ОТДЕЛНО мое официално регистрирано искане

            до предишните Министри на вътрешните работи,

            както и до тук визирания министър, КАКТО по другите отделни серии на моите изявления ТАКА И ПО ДОСЕГАШНИТЕ МИ ИЗЯВЛЕНИЯ ОТ ТУК ВИЗИРАНАТА МОЯ ЕПИСТОЛАРНА СЕРИЯ.

    (Впрочем, ПО АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ТУК ВИЗИРАНИ МОИ ОФИЦИАЛНИ ЛЕГИТИМНИ ИСКАНИЯ ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР).

            Обръщам внимание на факта, че съм предявил ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО отделни конкретни фактосъобразни и правосъобразни искания за разследвания и за разкриване на документалните масиви

            КАКТО ЗА голямо множество отделни конкретни престъпни дейци, които са функционирали като ангажирани с престъпната дейност на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт,  

            ТАКА И ЗА голямо множество отделни конкретни т. нар. „оперативни мероприятия” срещу отделни конкретни жертви на престъпленията, които са били подлагани на неимоверно жестоки и перверзни престъпни посегателства

            КАКТО от специалните служби на класическата комунистическа държавна власт, действуващи като изпълнители на възложеният им СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД ВЪРХУ НЯКОЛКО СТОТИЦИ ХИЛЯДИ от населението на България,

ТАКА И, И ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ от специалните служби на глобалистичната държавна власт след бутафорните политически промени от 1989-1990 г., включително и до наши дни, включително и до днес, включително И ДНЕС,

действуващи като изпълнители на възложеният им ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД ВЪРХУ ПОВЕЧЕ от 90% (деветдесет процента) от населението на България.

 

ІІІ.

            Към тук визираният Министър на вътрешните работи изрично и пределно ясно предявявам ИСКАНЕТО ДА МИ ОТГОВОРИ на въпроса:

            Защо той като отскоро назначен Министър на вътрешните работи ВЕДНАГА недвусмислено ясно даде да се разбере и да се знае, че ПРОДЪЛЖАВА да прави абсолютно същото, което от Септември 1944 г. до днес са правели всичките предишни министри на вътрешните работи, а именно:

            ***ТОТАЛНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО на НОВИ зловещи престъпни деяния;

            ***ПРИКРИВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА престъпна дейност; и

            ***ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПЪЛНА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА БЕЗОТГОВОРНОСТ за ВСИЧКИТЕ ПРЕДИШНИ И СЕГАШНИ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ и за техните, възползували се от облагите от престъпната им дейност институционални и биологични наследници?

 

            На тук визираният Министър на вътрешните работи изрично и пределно ясно заявявам, че:

            ***Без да броя т. нар. „ежедневни правонарушения” по поддържането на  престъпното функциониране на политическия режим и като преброявам съвсем не всички т. нар. престъпления, а само т. нар. сложно съставни престъпления,

            съм установил, че извършените такива САМО спрямо мен и семейно и фамилно свързаните с мен лица СА НЯКОЛКО ХИЛЯДИ;

 

            ***Поради това в името и в памет на болките и страданията на мъртвите и на все още живите мой семейно и фамилно близки хора, както и на всичките мой познати или лично непознати съчувствено близки хора, чиито казуси акуратно са посочени от мен пред надлежните институции,

            в съответствие и в изпълнение на принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото

            НЕ САМО СЪМ ПРИЗОВАЛ И ПРИВОЗАВАМ БОЖИЕТО ПРАВОСЪДИЕ като проклиням до пето поколение всички институционално ангажирани престъпни дейци,

            включително и тук визирания Министър на вътрешните работи,

            НО И НЕ СЪМ СПИРАЛ И НЯМА ДА СПРА

            ДА ТЪРСЯ ЗЕМНОТО ЧОВЕШКО ПРАВОСЪДИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ (ЗА) ВСИЧКИ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ И ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО ВЪЗПОЛЗУВАЛИ СЕ ОТ ОБЛАГИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.

 

 

ІV.

            В частност, по тук визираният АКТУАЛЕН казус се позовавам на:

            *несъмнено обемистата прецизна архивна документация на българския клан на съветската КГБ – Държавна сигурност;

            *несъмнено не по-малко обемистата прецизна архивна и актуална документация на българския клан на специалните служби на ИНТЕР- и ТРАНС-националния политически режим на установения след Малтенските споразумания от 1989 г. Нов Световен (Глобалистичен Нео(Пост)комунистически) Ред;

            *и, разбира се, в частност, и на категорично ясните ми многогодишни наблюдения и спомени относно

Георги Аспарухов Рангелов, прякор – Гунди

роден на 04 Май 1943 г.

починал на 30 Юни 1971 г. (28 г.) проход Витиня

Гунди отказал на ДС да доносничи! Предупредили го, че ще загине!


--- --- ---

Георги Аспарухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година,

(.. ... ... ... ... )

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров.

Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти.

Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалият именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.[2]

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[3]

(... ... ... ... )


Повече информация


·             Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978

·             Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988

·             Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978

****

Bradva.BG


Гунди отказал да доносничи! Предупредили го, че ще загине!


Sep 30, 2016

Истината за Гунди ще остане погребана навеки

Юри СТЕФАНОВ

Доносничеството заедно с допингконтрола и безпаричието ликвидира българския спорт...

Доносничеството е тайната чума на нашия спорт. Насадено тотално по съветски образец, то го разлага отвътре. Състезателите се делят на две неравни половини. Едните доносничат, а другите стават жертва на доноси и разработки.

Темата е табу

В нашия спорт има три забранени теми. Те са доносничеството, хомосексуализмът и чистенето от допинга.

Първата е най-апокрифна. Засягана е само в “ШОУ”. Доносниците преобладават. Но има една закономерност.

Най-големите отказват да клепат! Ала след като кажат твърдо “нье” на службите и силовите министерства, става страшно. Животът им се превръща в ад и често завършва фатално.

Писател предупредил Гунди за атентата

Интересна версия за кончината на Аспарухов развива писателят инж. Петър Лазаров. Той твърди, че катастрофата срещу играча е инсценирана и лично го предупреждава за нея.

Издебва Гунди след тренировка и му подарява новата си книга за Дан Колов. Информира го за предстоящия атентат. Съветва го как да се спаси. За целта трябва да изпълнява всяка заповед на МВР, да хвали партията и да кара внимателно. Футболистът не вярва и пощурява.

Хвърля книгата на земята, псува писателя и го гони. Лазаров научава за смъртната заплаха към Аспарухов случайно. От бившия резидент на КГБ у нас Никола Йотов. Но не уточнява дали самият той е кагебист или наш агент.

Племенникът на ген. Заимов потвърждава опасността. Лазаров не му цитира името, но посочва, че работи в ЦС на БСФС. Спортният чиновник уточнява и причината.

Гунди отказва да доносничи и шпионира! Не се съгласява да клепа свой западногермански приятел. Вероятно Теко Абаджиев. На всичкото отгоре нападателят се оказва и религиозен.

Не успяват да скалъпят компромат на Гундарата

Според Лазаров службите първо опитват да компрометират звездата.

 Това пак му съобщава съветският шпионин Никола Йотов. Разведчикът му заявява: “Не могат да се отърват от Гунди.

Не са успели нито с жени, нито с пиене!” После добавя, че не съумяват да алкохолизират Аспарухов и да го направят за резил.

Удрят на камък и с разврата.

Успяват да му пробутат няколко мадами, но жена му много го обича. И винаги му прощава.

Да приемем, че Лазаров казва истината

Ако има нещо такова, нормално е КГБ да го надуши. Странното е, че такава информация е подхвърлена на случаен човек.

Защо руснаците не спасяват звездата директно?

Работата е там, че катастрофата на Витиня е планирана като удар срещу Ангел Солаков - вътрешният министър става нежелан за съветските лидери.

Кой се страхува от Георги Аспарухов?

За властта Гунди е нож с две остриета. От една страна, той е партиен член, майор от ДС, член на ЦК на ДКМС, зам.-председател на ЦС на БСФС и на Съюза на българските въздържатели.

От друга, кара западни коли, носи маркови дрехи, пие само уиски и пуши “Марлборо”.

Вестниците пишат за него повече, отколкото за Тодор Живков. Влудява номенклатурите дори с прякора си Президента. Еуфорията излиза от партиен контрол.

За капак според съотборници, треньори и съученици тръгва да се развежда. Това е немислимо за футболиста - еталон.

Иван Славков и Людмила Живкова се подчиняват на забраната на политбюро. Ала Аспарухов - не.

В КДС се надига ропот

Редовите ченгета мрънкат, че за година-две Аспарухов прави по-голяма кариера, отколкото те за цял живот.

Вбесява ги и друго. Гунди не се подмазва на никого. Нито веднъж в своите интервюта не споменава Тодор Живков, политбюро и МВР. Няма навик да благодари дори и на партията.

Отказът да доносничи прелива чашата

Избягалият във ФРГ Теко Абаджиев телефонира на Гунди. Говори от името на немски менажер. Директно му предлага да рита в западногермански тим. Офертата е умопомрачителна.

Аспарухов я отхвърля. После ченгетата искат “да информира редовно службите за контактите със западногерманския си приятел.”

Излизат му с номера, че той е немски шпионин. Но Гунди постъпва достойно и ги отрязва. Защо да карат майор от ДС да доносничи? Това е въпрос за наивници. Званието няма значение.

По кагебистката система, ширеща се у нас, важното е да се пречупи моралът на човека.

Мърсувайки, вербованият става вечен роб на службите. Но с Гунди удрят на камък.

Ченгетата са в шах. Той е такава звезда, че ако го репресират, ще предизвикат обществени брожения. А и заедно с Котков е любимец на МВР-шефа Ангел Солаков.

Аспарухов изпада в немилост

След Мексико го вадят от националния. Съдиите започват да му показват червени картони. Най-напред го включват в отбора на света за юбилея на Яшин. А после изведнъж го сменят с Жеков.

От шефовете в МВР го обича едниствено министър Солаков. Но и неговият стол се клати от члена на политбюро Борис Велчев и от Григор Шопов.

Те му правят постановка. На един банкет с руснаци провокатори започват да вдигат тостове за победите на Червената армия у нас. Солаков се хваща на въдицата. Става и казва, че това са пълни глупости. У нас не е пукнала и една съветска пушка.

После един от неговите заместници пише донос, че министърът отрича освободителната роля на Червената армия и публично обижда руските другари. Солаков е привикан в Политбюро.

Минава метър. Ала дните му са преброени. Обвиняват го, че не си гледа министерството и само ходи по мачове.

След катастрофата на Витиня Солаков започва разследване за убийство!

Но го набеждават, че разглезва любимците и те катастрофират. После го свалят заради възникналите безредици на погребението. И че не отива на поклонението на руските космонавти.

Делото незабавно е прекратено.

До края на живота си Солаков е убеден, че катастрофата на Витиня е част от МВР-преврат срещу него.

Именно отказът на Гунди да доносничи срещу приятеля си е фатален. След него матират Солаков чрез жертва на двата офицера.

Котков не иска да ходи във Враца. Но се поддава на натиска в съблекалнята. На въпроса на писателя защо са допуснали да загине и Котака, разведчикът отговаря цинично: “И той е същият! Те са като две котки от едно котило!” 

Жоро Соколов се превръща в мишена за ДС

Йогата може да влезе в ГИНЕС като човек, за когото са написани най-много доноси. Преживява зловеща катастрофа. На слизане от Копитото един ЗИЛ буквално му препречва пътя. Но Йогата се нахаква в гумата и се спасява.

След обединението го следят къде ходи и с кого пие. Проблемите на Соколето започват, когато напуска милицията. Тогава го предупреждават, че прави фатална грешка. Жоро не пази поведение и става лесна мишена на службите. Него няма нужда нужда да го убиват.

Лепват му име на хулиган и пияница. Непрекъснато го съдят. Първо, за нивалиновата афера. После го разследват за кражба на нафта.

Жоро започва да ходи на разпитите перманентно пиян и се спасява.

Но цивилни ченгета и доносници го провокират нон-стоп. Йогата ги нокаутира и редовно го съдят. Отървава се с условни присъди.

Илия Мирчев отказва да топи капитана на националния

Бай Илия става титуляр в “Спартак” - София още в казармата. Като войник го пращат да подсили ЦСКА за турне в Египет.

Преди заминаването при него идва секретарят на МВР генерал Никола Цачев. Той нарежда на слисания Илия да шпионира “чорбарите”: “Ще те пратим в чужбина с ЦСКА. Отваряй си очите на четири. Следи кой какво говори и какво прави. Като се върнеш, напиши всичко на едно листче и ми го донеси.”

На всичкото отгоре го слагат в стая с неговия кумир Косьо Тотев. Цесекарят си носи бурканчета сладко и гощава Мирчев. Бай Илия приживе псува: “Какво искаха тия от мене? Да напиша, че Косьо е буржоа и има пари за конфитюр ли? Ами нали ме почерпи човекът?” 

Центърът си трае. След шест месеца секретарят на МВР се появява отново: “Защо не ми се обади? Къде е листчето?” Мирчев отговаря, че цесекарите се смущават от него като външен човек и не говорят нищо опасно.

Но оттогава се превръща в черна овца.

Уволняват го от МВР

Като звезда на “Спартак”- София Бай Илия става капитан от ДС. Но се води към тила на специалните служби. Не го пускат да влиза през главния вход на министерството.

Мирчев е най-наказваният в системата. Обикновено това става по доноси. Някой го кисне като саламурено сирене.

Първата офицерска звездичка на Мирчев хвръква след турне в Париж. Там Бай Илия и друг баскетболист си правят рандеву с две емигрантки. На връщане ченгето-водач го привиква: “Мирчев, как не те е срам? Ние ти вярвахме!” Придружителят изобщо не споменава съотборника, който е Юдата. Отнася го само центърът.

После го накисват, че предава писмо за свой приятел в Швейцария. След месец по доноса го уволняват от МВР. Предлагат му да го назначат за озеленител в “Спартак”. Центърът отказва.

На 31 август 1982 г. Бай Илия е осакатен в катастрофа. И него го засича камион! Остава парализиран до края на живота си. Четвърт век.

Държат Барчовски три дни затворен, за да стане доносник!

Легендарният баскетболист цял живот има проблеми с произхода си. Затова си сменя името. Сам си измисля фамилията Барчовски, за да може да следва. Истинското му име е Цвятко Русков Николов.

Но и с новия паспорт го притискат да сътрудничи на ДС.

Преди олимпиадата в Мелбърн три дни го държат в една канцелария. Искат да го правят агент. Ченгетата не му дават да ходи на тренировки. Обаче той им отказва. Накрая го заплашват, че няма да го пратят на олимпиадата.

Сърцето му се свива, че ще се размине с Австралия. Но пак ги отрязва! Кадесарите разбират, че не могат да го пречупят. И го пускат. На игрите постановките продължават. Слагат го в една стая с Григор Шопов. Но без да му кажат кой е. Чак след години разбира, че тогава спи със заместник-министъра на МВР.

ДС разработва и Ваня Войнова

Барчовски е женен за легендарната баскетболистка Ваня Войнова. След нейната смърт иска да й види досието. Не му го дават. Обаче МВР-шеф признава, че са я разработвали. И нея, и него.

Оказва се, че знаменитото семейство е подслушвано и проследявано. Двамата не подозират нищо.

Иначе са щели да направят нещо, което отдавна трябваше да стане. Да разкрият престъпленията на службите публично!

Според съпруга си Ваня Войнова отказва да сътрудничи. По-късно я избират в комисия на международната баскетболна федерация. Но нашата централа скрива факса от нея.

Като всички, сиктирдосали ченгетата, и Цеко има огромни проблеми. Той остава единственият обвиняем по делото “Индиго”. И май единственият министър след 10 ноември, който сяда на подсъдимата скамейка. Него не го съдят родителите на децата, а държавата.

Вдовицата на Кукуша: Валяка май ги предаде за нивалиновата афера.

А ето как Мария Йорданова описва доносите срещу мъжа си: Тоя нивалин няма да го забравя. “Левски” отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.

 

Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгна, с жените им се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скри доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока. Но някой ги издаде.

Играчите заподозряха треньора си Валяка. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на “Левски” бай Иван Дебелия.

Накрая всички ги одрусаха условно.

Освен футболистите присъда получи и борецът Петко Сираков, бащата на Наско. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две.

 

Гацо Стоянов го разпитваше в ДС

Митко влезе в националния чак на 31. В Париж с Жоро Найденов отидоха при един емигрант. Взеха от него пари. С тях купиха подаръци. А тука му ги върнаха на семейството в левове.

Но някой ги наклепа. Двамата получиха призовки да се явят в ДС. Влизат в един кабинет. На бюрото с гръб към тях седи мъж. Изведнъж той се обръща на въртящ стол. И пред тях цъфва Гацо Стоянов! Съветникът на Иван Славков.

Жоро му казал:”Абе, копеле, какви номера ни правиш. За какво ни викат, Гаце?” А Гаврил го срязва: “Няма Гаце, няма маце! Тука съм ти другарю Стоянов”. И ги разпитал от игла до конец. Но не за контрабандата. Интересуваха се дали са изнесли някаква тайна и да не са станали шпиони.

 

Кривиралчев изгони доносниците и станахме световни шампиони

В борбата се слухти отдавна. Когато поема националния отбор по класическа борба, Филип Кривиралчев се шашка.

Оказва се, че всяка негова дума на сутутринта се знае. Доносничат го за всичко. Дори, че не иска да дава анаболи на борците.

Кривиралчев шкартира ушетата. И отборът тръгва. Идват най-големите ни успехи. Ставаме световни шампиони в София.

За интервю искаха да гонят Геле Рангелов от ЦСКА

 

Не бива да се заблуждаваме, че доносничеството е рецидив от миналото.

Сега то е по-масово и по-гнусно.

Но шубето е голям страх. Единствен Ангел Рангелов се осмели да го спомене публично.

 

В свое интервю той казва между другото: “В ЦСКА трябва да си мижитурка, натегач или доносник!” И продължава да говори за футбол.

После става чудо. Геле изобщо не споменава никакви имена. Не казва кой е доносничил и кой - не.

Обаче още на другия ден свикват събрание. Искат да го изключват от клуба на ветераните. В сюблимния момент заменят наказанието с последно предупреждение.

 

Във федерациите и спортната журналистика е още по-бетер

Във федерациите е още по-плачевно. А спортната журналистика е трагична. Там топачите отдавна са мнозинство.

Някой ще каже, че не само спортът, но и цялото ни общество е доносническо. Ами затова сме последни в Европа.

bulpress.net

& Край на документа

 

 

V.

            Така, тук и сега,

            както с оглед на задълбочаването на строго научните ми изследвания относно престъпната дейност на комунистическите и на НЕО(ПОСТ)комунистическите специални служби,

            ГЕНОЦИДНО насочена специално срещу

            НОСИТЕЛИТЕ НА ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете на семействата, на фамилиите и на етно-националните общности,

            КОИТО ИМЕННО знакови, пасионарни, лидерски личности,

поради това, че са носители на изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално Достоинство,

            са характеризирани от специалните служби

            като т. нар. „знакови обекти”, потенциално и актуално опасни за държавната власт,

            и поради това С ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЕКРЕТНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИ

като подлежащи на рутинни и интензивни стратегически и тактически мотивирани различни широкоспектърни форми на

ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО репресиране;

 

            Тази практика на ВЪТРЕШНО-ДЪРЖАВНО ШИРОКОСПЕКТЪРНО РУТИННО И ЕКСТРЕМНО ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО РЕПРЕСИРАНЕ НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВАТА И ФАМИЛИИТЕ НА „ЗНАКОВИТЕ ЛИЧНОСТИ” ВОДИ СВОЕТО НАЧАЛО ОТ ВРМЕТО НА СТАЛИНИЗМА В СССР И СТРАНИТЕ ОТ СЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И

ИМА НЕСЪМНЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ЕФЕКТИВНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА,

ВОДЕНА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО СРЕЩУ ВСИЧКИ ПРОЯВНИ ФОРМИ НА ИНДИВИДУАЛНОТО, СЕМЕЙНО-ФАМИЛНОТО И ЕТНО-НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО.

 

  така и с оглед на ПРАВОСЪДНОТО ПРИЛАГАНЕ на специфично Правните Принципи и Норми относно отговорността на отделните конкретни престъпни дейци и на държавната система, които са извършвали, извършили и извършват този тип престъпна дейност насочена специално към (срещу)

  ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете на семействата на репресираните лица,

 

    НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ КОПИЯ ОТ ЦЯЛОСТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, в която са отразени както принципно препоръчваните, допустимите и приетите „на въоръжение” методи и средства, така и конкретните отделни оперативни мероприя, които са прилагани спрямо така визираните лица.

 

            Впрочем, като изрично и пределно ясно посочвам както каталога на Националната и на Университетската (на СУ) библиотека, така и електронния адрес на моята т. нар. „Библиография (Списък на книгите)” виж: http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html ,

            тук и сега изрично посочвам, че в частност интересът ми към всичките досега фокусирани документални масиви в тук посочените отделни искания за достъп до архивната документация на МВР

  Е МОТИВИРАН включително и по повод и във връзка със строго научните ми изследвания ОТНОСНО МЕХАНИЗМИТЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА РЕПРЕСИВНИЯ БЪЛГАРСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ И НЕО-ПОСТ-КОМУНИСТИЧЕСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТВЯНИТЕ ЗА ПЕЧАТ следни книги:

            ***Янко Янков, Българският демократичен геноцид. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, ISBN: 978-619-7008-01-2;

            ***Янко Янков, Елити, секретни служби и тайна власт, ISBN: 978-954-8550-73-4;

            ***Янко Янков, Секретните служби и юридическите научни кадри. Биопсихопортрети, ISBN 978-954-8550-98-7;

            ***Янко Янков, Политическият мениджмънт, ISBN: 978-954-8550-85-7;

            ***Янко Янков, Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт, ISBN: 978-954-8550-41-3;

            ***Янко Янков, „Психология на политиката” (ISBN – 978-954-8550-38-3);

            ***Янко Янков, Червената мафия. Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност, ISBN: 978-954-8550-17-8;

            ***Янко Янков, Зеленото чудовище от Държавна сигурност. Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм, ISBN: 978-954-8550-56-7;

            ***Янко Янков, „Увод в биопсихографското потретиране” (на политическите и криминалните дейци и най-вече на дейците на престъпния политически и полицейски репресивен апарат) (ISBN – 978-954-8550-72-4).

 

 

.

            Така, по повод и във връзка с всичкото това настоявам да получа копия от цялостната документация на Министерството на вътрешните работи относно така визираната казусна съвкупност.

Отделно от това настоявам да ДА ПОЛУЧА официалното становище на тук визираният Министър на вътрешните работи.

04 Януари 2018 г.                                                                           Янко Н. Янков

& Край на документа

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар