Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
17 Август 2015 г. (Понеделник)
За какво, всъщност, Сте в
България,
Ваше Превъзходителство Ема Кейт
Хопкинс ???
Четиредесет и девето
(49-о)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51)
адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
І.
Приветствам с „Добре дошла в България!“ Нейно
Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс,
но директно и пределно ясно я питам: „Каква
е Вашата лична и институционална Мисия в България – Посланик на Справедливостта
и Правото или Неоколониален политкомисар?“
Както превъзходно знаете, Ваше
Превъзходителство, съгласно Решение от
05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности „Общността
представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите
са ограничили суверенните си права, и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ
ГРАЖДАНИ“; което означава, че Вие, Ваше
Превъзходителство, Сте акредитирана не само при българската държава, а и при
българските граждани;
и че следователно, към всички български граждани, с които Ви се налага официално да
контактувате лично или чрез кореспонденция, Вие Сте длъжна да се отнасяте така,
както и към официалното държавно институционално лице, на което Сте връчила
акредитивните си писма.
Отделно от това, Ваше
Превъзходителство, тук, върху територията на България Вие сте длъжна да
спазвате принципите и нормите и на българските правни актове, а това в
частност означава, че по силата на чл.
4 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен,
Вие сте длъжна да се отнасяте с почит към всички лица, които през
посочения период са извършвали действия на съпротива и отхвърляне на
комунистическия режим, и които по един или друг повод или основание са се
обърнали към Вас в качеството Ви на институционално лице.
От друга страна, както
превъзходно знаете, Ваше Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс, налице са редица важни актове на ООН, на Европейския съюз и на Съвета
на Европа, по силата на които едно от важните задължения на акредитираните
в страните на ЕС и СЕ дипломатически мисии е да следят и енергично и ефективно
да настояват за спазването на принципите и нормите на Правото и в частност
относно човешките права, и макар
и елегантно-дипломатично, но все пак пределно енергично да се противопоставят на диктаторските, геноцидните и другите подобни,
включително и банкстерско-мафиотски, практики.
Така, в този именно
контекст, Ваше Превъзходителство, длъжен
съм да обърна Вашето Височайше внимание върху това, че
всяка
аргументация, акцентираща върху тоталния суверенитет на българските държавни
институции, и особено в контекста на тяхната ноторно известна дълбока
генетична връзка с трансформираната в Червена Мафия Червена Армия,
по своята най-дълбока същност и в крайна сметка има характера на
откровено и зле прикрито легитимиране не само на тоталната и селективната диктатура,
но и на практиката на тоталния и на селективния геноцид срещу (върху)
българските граждани,
които, също така, СА НЕ
САМО ЛЕГИТИМНИ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ, НО И ГРАЖДАНИ НА ХУМАННИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ.
Впрочем, Ваше
Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс,
така визираните задължения на чуждестранните дипломатически представители в
България, включително и на Британския, са „тежали“ върху тях и досега, „тежали“
са и върху Вашите британски предшественици, но ... въпреки интензивните поводи,
които поне аз съм им предоставял през изтеклия вече четвърт век, на мен не ми е
известен нито един случай, при който те да са били изпълнили тези си
задължения. Така че, макар и все пак да
предпоставям наличието на една крехка ефимерна надеждица относно Вас в това
отношение, все пак, обаче, поне през изтеклите три месеци на Вашия мандат, въпреки
официално оповестената Ви „принадлежност“ към Правото и Човешките права, аз не
съм забелязал абсолютно нито един факт, който да ми дава основание да считам, че
Вие сте тук, за да провеждате друг тип стратегия и практика, различни от тези
на Вашите предшественици и от тези на другите дипломати и, разбира се, различни
от тези на швейцарския посланик Денис Кнобел. Е, все пак, надеждата
(надеждицата) крепи човека ... докато го събори.
Пак в този именно
контекст, Ваше Превъзходителство, си позволявам да подчертая:
*че т.нар. политическа
и дипломатическа коректност не
бива и не може да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и
нейните високопоставени и високопокровителствувани властови представители;
*че често пъти именно липсата на
официален отговор на дипломатическата институция е най-ясният и
най-красноречевият отговор, при това далеч надхвърлящ параметрите на дължимата
хуманна добронамереност и дълбоко навлизащ в сферата на бруталната антихуманна
откровеност;
*че категорично не съм съгласен да
приема за правосъобразен лично Вашия вече ТРИМЕСЕЧЕН мълчалив, но подразбиращ
се (конклудентен) отказ да се съобразявате с (да спазвате и да реализирате) принципите
и нормите на т. нар. универсална юрисдикция, съгласно
които имате гарантираната от Международното право ВЪЗМОЖНОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ да
действувате като представител на международната общност и да обезпечавате
процедурата, чрез която предявените пред Вас искания на жертвите на
престъпленията за разследване и осъждане на онези извършители на престъпления,
които институциите на българската държава отказват да разследват, както и
респективно да обезпечавате пълно обезщетение на жертвите на престъпленията;
*и че Вие, естествено, имате и своите
задължения, произтичащи от текстовете на приетите от Парламентарната асамблея
на Съвета на Европа Резолюция 1096 от 1996 г.
и Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно
които текстове тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без
изключение с тежки нарушения на човешките права,
без разследването на които е невъзможно проправянето
на пътя за помирение.
При това, Ваше
Превъзходителство, нека изрично и пределно ясно специално за Вас да подчертая, че въпреки охотната официална западноевропейска
словоблудствена риторика относно порицаването и осъждането на престъпленията на
комунизма, както всичките западноевропейски
правителства, така и Вашето правителство досега не сте изпълнили и спазили нито
една от международноправните норми относно правата на жертвите на престъпния
комунистически политически режим.
Дори нещо повече – специално
моят личен опит върху територията на Великобритания и Швейцария и отделно от
това взаимоотношенията ми с Британската и Швейцарската посланическа мисия в
България по недвусмислено ясен начин показват, че Западът като цяло и конкретно
правителствата на Великобритания и Швейцария са поели и изпълняват садистично
престъпен твърд курс на категорично недопускане на каквато и да е отговорност
от (на) престъпните дейци на класическия комунистически и неокомунистическия
мафиотски режим в България.
Така, в
контекста на тази именно констатация тук и сега ще си позволя да подчертая, че така
нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън
територията“ на комунизма, а всъщност е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от
трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;
както и че осъждането
на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И
дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ
САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, НО И самата държава не понесе никаква
репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от нея престъпления,
много по-актуално е осъждането на
посткомунизма, чийто фукционери не само все още са тотално водеща
сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската
сцена,
но и
злодеянията, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГЕНОЦИДНИТЕ на които са не по-малко жестоки и не
по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.
Така,
в настоящето мое писмо до вас обръщам специално внимание на това:
че
в
резултат на специалната ОБЩОГЕНОЦИДНА (тоталногеноцидна) стратегия на
държавното управление в България от 1990 г. до днес;
включително и в резултат на прякото или косвеното
съучастничество на правителството на Великобритания и на британската дипломатическа
мисия в България;
както и
тоталната липса на Легитимно Правосъдие:
***от
демографската карта на България липсват като
геноцидно умъртвени (отделно от нормалната смъртност!) повече от два милиона
души;
***отделно от това липсват повече
от два милиона и половина български граждани, които УЖ ДОБРОВОЛНО (без
въоръжени придружители и за собствена финансова сметка), но всъщност
ГЕНОЦИДНО-ПРИНУДИТЕЛНО СА ДЕПОРТИРАНИ (интернирани, изселени) от своята
обичайна естествена национално-културна и семейно-битова среда и са „настанени“
или „дислоцирани“ като емигранти в не
по-малко жестоки от класическите концлагери съвременни европейски и световни
икономически гета, а онези, които останаха по родните си места, просто получиха неимоверно щастливия шанс
сами да организират в домовете си собствения си затворнически и концлагерен
статус;
***като само 7-8% (седем-осем процента) от българските граждани имат
финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в така наречения
„свободен“, но всъщност мафиотски финансово-икономически, социален и
политически обмен, и това са изключително лица от най-висшите етажи на
класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което тези лица
притежават (или владеят) 97% (деветдесет и седем процента) от т. нар.
„национално богатство“;
***а всички
останали (в „домашния си“ български тотален затвор и концлагер) вегетират в
полуживо ежедневно битово състояние, консумативните измерения на което са
драстично далеч КАКТО под официалните изисквания на класическото Римско право
относно робите, ТАКА И под официалните нормативни изисквания на Европа относно
задълженията на стопаните да обезпечават така наречения „неприкосновен жизнен
мимимум“ на отглежданите от тях домашни животни.
***Макар
че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в
България за престъпен българската комунистическа Държавна сигурност (ДС,
българският клан на съветската КГБ) официално е призната за престъпна
организация и за престъпни са признати както цялата дейност на тази организация,
така и цялата дейност, която е била извършвана от всеки, който е бил
(служебно-професионално, агентурно, или по какато и да е друга форма) ангажиран
с тази организация и нейната дейност,
днес, повече
от четвърт век след официалните политически промени,
повече от 50% (половината) от високопоставените
ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават да са
на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически”
или „демократични” специални
държавни служби,
като
това съвсем не означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава,
че „новите“ специални служби са си точно толкова
престъпни, колкото и класически комунистическите), и че политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;
***днес най-малко 90% (деветдесет процента) от персоналния състав
на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с
престъпната дейност КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби, ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на която (на Мафията)
САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
и тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено
са не просто престъпни, а са престъпни в изключително високоопасна степен.
ІІ.
Впрочем, Ваше Превъзходителство, тъй
като вече повече от четвърт
век напълно безуспешно се опитвам да получа Правосъдие по повод и във връзка
със стотиците жестоки престъпления, извършени спрямо мен и моите най-близки
хора от институционално ангажираните с комунистическата система отделни
персонални дейци и от българската държава като универсален репараторно отговорен
субект за тези престъпления;
и тъй като в
крайна сметка по недвусмислено ясен начин установявам (констатирам), че едни
от най-яростните защитници на безотговорността на българските комунистически
престъпници са именно правителствените институции на СССР/Русия, Великобритания
и САЩ;
инсайтно ме озари мисълта, че всъщност, този факт съвсем не е случаен и съвсем не е основан единствено върху
обстоятелствата на икономическите ползи и изгоди от неоколониалната
посткомунистическа банкстерско-мафиотско-паравоенна ситуация,
а че има своите много по-дълбоки
исторически корени, основани най-малкото върху факта, че най-жестоките масови престъпления на българския комунистически
режим, всъщност, са извършени именно по времето на управленско-надзорния мандат
на т. нар. Съюзна контролна комисия, действуваща
в България от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г., която именно Комисия
се е състояла от представители на СССР, Великобритания и САЩ.
ІІІ.
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на държавите-членки,
позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба, независимо от
националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна тройна
езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от левите
ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в
архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така
и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София, а
също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на
почти всички западноевропейски държави.
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
17 Август 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар