Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
10 Август 2015 г. (понеделник)
Наистина ли сте Юрист, Ваше
Превъзходителство
Ема Кейт Хопкинс???
Четиредесет и седмо
(47-о)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51)
адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
І.
Приветствам с „Добре дошла в България!“ Нейно
Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс!
Ваше Превъзходителство,
При встъпването Ви в посланическа
длъжност преди около три месеци (на 19 Май), а и след това, не Ви
посрещнах и не Ви посрещам „с цветя“, и макар че от историческа гледна
точка такива факти или обстоятелства ДОСЕГА въобще не са впечатлявали
нито Вашите Правителства, нито Вашите посланическите мисии в България и в Света,
струва ми се, че от съвременна гледна точка, поне след Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда
на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, този тип ситуации имат или би трябвало да имат статуса
на нуждаещи се от приоритетно внимание и решаване.
Макар че Вашата
Институция и Вашите институционални предшественици ДОСЕГА упорито са се
опитвали да игнорират съществуването на ЮРИДИЧЕСКИЯ КАЗУС, който аз вече в
продължение на много години непрестанно и непреклонно поставям и за решаването
на който не съм спирал да настоявам,
ДОСЕГА не съм получил абсолютно никакъв
официален отговор – освен, разбира се, факта, че
на моята КОРЕКТНОСТ британските и българските секретни служби
с неимоверно перверзна
КУРВЕКТНОСТ са ми „спретвали“
НЕ САМО РУТИННИ ЕЛИМИНАЦИОННИ СИТУАЦИИ,
НО И СЪС САДИСТИЧНА ЖЕСТОКОСТ СА
ИЗВЪРШВАЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ИЗВЪРШВАТ МНОГО ПО-ТЕЖКИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ.
Позволете ми, Ваше
Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс, да Ви поздравя с факта, че Вие
сте първата жена британски посланик в стогодишните дипломатически
взаимоотношентия между Великобритания и България, и във връзка с това
да Ви кажа, че с този факт ме поставяте в известна висока доза „кавалерско“
затруднение, тъй като винаги съм се опитвал да се придържам към принципа или
максимата „Не удряй жената дори и с цвете!“. В същото време, обаче,
позволете ми да обърна Вашето внимание и върху факта, че не само поради
природно-географски, но вероятно и поради непреодолими био- и социо-генетични причини
и механизми България е все пак „Балканска страна“ (при това много повече именно страна,
отколкото държава, и много повече общност, отколкото общество!) и българите са най-вече „балканско население“ (именно
население!),
и че поради това към горепосочения принцип или максима следва уточнението „освен
когато е със саксията…“; впрочем, през последните десетилетия вероятно
би могло да бъде добавено още и „освен когато жената е и неоколониален
банкстерско-мафиотски политкомисар“.
Също така, Ваше
Превъзходителство, позволате ми да обърна Вашето внимание върху факта,
че поне
от 1999-2000 г. ДОСЕГА лично, акуратно, многократно
и систематично
съм предоставял и предоставил
както в офисите на британските институции в
Лондон, така и в офиса на посланическата
мисия на Великобритания в София неимоверно обемист документален
масив, по повод и във връзка с който досега, до днешния ден, не съм получил
абсолютно никакъв отговор;
освен,
разбира се, имплицитно подразбиращия се „отговор“ на секретните служби, насочен
към моето (и на моите най-близки хора) елиминиране не само от юридическата,
икономическата, политическата или дори битовата сцена, но и от „сцената“ на
самия живот.
Тъй като, както официално бе съобщено, Вие сте „юрист
по образование“ (а може би и „по професия“ – ако посланичеството все
пак е юридическа професия или поне професия, даваща възможност за
юридическо мислене и поведение), моля Ви да ми позволите да Ви разкажа
една случка, която неимоверно дълбоко се е врязала в съзнанието ми и която
стотици пъти съм разказвал не само в лекциите пред моите студенти, но и пред
всяка възможна за това аудитория или публика.
След като в
продължение на няколко години комунистическата Държавна сигурност провеждаше
срещу мен своите „строго секретни“,
но все пак пределно ясни и очевидни за самия мен т. нар. „оперативни мероприятия“,
репресивно предназначени „за сломяване на волята“ и за „усмиряване
и укротяване на разума“, и след като вече ми беше пределно ясно, че е
въпрос на месеци да бъда уволнен от работата ми като Старши научен изследовател в Българската
академия на науките (БАН) и като главен асистент в единствения в
България по онова време Юридически факултет, пристъпих към стратегията
за търсене на т. нар. „дипломатическа защита“, и първата дипломатическа мисия, която посетих, беше на Великобритания,
където – още веднага след влизането ми в сградата - бях посрещнат лично от военното аташе Джон Бак.
След като
седнахме и той разгледа паспорта ми и ме попита „-Какво работите?“, аз
почти издекламирах официалното наименование на моята т. нар. „щатна длъжност“, а именно „научен изследовател Първа степен в Института
по науките за държавата и правото при Българската академия на науките, Единен
Център по науките за държавата и правото при БАН и СУ“. Той, разбира се, ми
каза: „-Не разбирам!“.
Тогава, още
докато казвах „-Главен асистент в Юридическия факултет на ...“ той изведнъж
стана и съвсем официално ритуално застана в класическа военна стойка, отдаде
чест с дясната си ръка, удари токове на обувките, поклони се, подаде ми ръка и
каза: „-О! Много се радвам – Вие сте професор адвокат!“.
В
смайването си аз, обаче, най-спонтанно се изсмях. Той, още по-смаян от мен, ме
попита „-Защо се смеете?“.
Тогава
отговорих: „-Защото у нас и двете думи са ругатня!“.
В отговор
той отвърна: „-А при нас над Адвоката е само Небето!“.
Впрочем,
трябва да Ви призная, Ваше Превъзходителство, че след като
в продължение на ТРИ ГОДИНИ бях изпратен
на две концлагерни заточения (в
родноти ми село и в химическите заводи на град Девня) и в продължение на ШЕСТ ГОДИНИ преминах
през зловещите килии на два от най-жестоките български комунистически затвори (Софийския и Пазарджишкия), и след като
преди четвърт век (след бутафорните политически промени) Върховният съд официално постанови,
че съм бил осъден и репресиран при пълна липса на изискуемите от Закона
доказателства и ме призна за абсолютно невинно осъден, възобнових
преподавателската си дейност, и по време на почти всичките си лекции намирах
поводи да разкажа на студентите си тази случка и винаги виждах в очите им
щастливия блясък на пламъка на желанието „над тях да бъде само Небето“. И
после, когато след дипломирането им ги срещах, винаги констатирах, че те гузно
избягват да ме погледнат в очите, просто защото над тях вече е Мафията.
Та, в контекста на това, Ваше Превъзходителство,
ще си позволя да Ви попитам съвсем директно:
„Над Вас само Небето ли е?
Или…“.
ІІ.
Също така, Ваше Превъзходителство
Ема Кейт Хопкинс, макар и да ми е пределно ясно, че Вие сте превъзходно
„информирана“
относно моята „опасна терористична дейност“, „насочена срещу посланическите
мисии в България“, засега не само
срещу тази на Швейцария, но и срещу Вашата - Британската, а също и срещу Съветско/Руската
и Американската,
Все пак, струва ми се, че е
неизбежно за пореден път официално да заявя и да уточня специално за Вашето
Височайше внимание,
че моите „опасни
терористични“ претенции
спрямо Правителството на
Великобритания
и Британската посланическа мисия
в България
се свеждат до това,
че вече почти петнадесет години, от 1999-2000 г. до днес,
не съм спирал и нямам абсолютно никакво намерение да
спирам да настоявам
да получа
официален писмен, фактосъобразно и правосъобразно
обоснован отговор
на многобройните ми официални обвининения към Британското
Правителство, Британската посланическа мисия в София и Британските секретни
служби
относно специфично юридическият казус,
основните параметри на които са следните:
за да извършат елиминационно мероприятие срещу
„опасността“ във Великобритания да бъде регистрирано Бюро или Организация под наименовинието „Истина и Правосъдие
(Справедливост)“, което да подпомага британското, европейското и българското
правосъдие за съдене на лица, свързани с българския комунистически и НЕО(ПОСТ)комунистически
мафиотски режим, които лица са извършили конкретно описани престъпления,
БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ
НЕ САМО
СА били разрешили или позволили на българските специални служби да проведат
в Лондон НЯКОЛКО оперативни мероприятия, с които да елиминират тази „опасност“
(от тук визираната серия виж: Десетото (10-то) писмо – 12 Октомври 2014 г. и
Двадесет и четвъртото (24-то) писмо – 28 Януари 2015 г.),
НЕ САМО
СА участвували в София в съвместни оперативни мероприятия с българските
служби срещу членовете на семейството ми,
НО И СА
обезпечили сключването на ПРЕСТЪПНАТА КОРУПЦИОННА сделка между Премиерите Тони
Блеър и Иван Костов, в резултат на която чрез абсолютно фалшива концесия за
водоснабдяването на град София са ограбили българските граждани с колосалната
сума 1 300 000 000 (един милиард и триста милиона) лева.
ІІІ.
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от левите
ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в
архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така
и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София, а
също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на
почти всички западноевропейски държави.
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
10 Август 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар