Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
05 Септември 2017 г.
Двадесет и четвъри (24-ти) персонален Меморандум
До поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на
Съветско/Руско-Американския
Концлагер България:
***Анатолий Анатолиевич Макаров - извънреден
и пълномощен посланик на Руската Федерация и
***Ерик Сет Рубин –
посланик на САЩ
І.
Е,
да, Ваши ГЛАВНИ концлагерно-надзирателни величия, макар и като
професионален научен анализатор в сферата на политическите и правните науки и страстен
привърженик на многовариантните сценариини визии НИКОГА ДА НЕ СЪМ ИМАЛ СТРАТЕГИЧЕСКИ
(а и тактически) ИЛЮЗИИ, все пак
в контекста на СЕМАНТИЧНО
ПЕСТЕЛИВИТЕ, но пределно ярки ХАМБУРГСКИ ПОСЛАНИЯ на вашите
държавни глави, си позволих да пледирам пред вас „да понамалите и
смекчите интензитета и перверзността на концлагерния режим в България като
„стегнете” поне малко юздите на досега зловещо безскрупулно разюзданите български
еничарски концлагерни надзиратели и функционери на режима”.
Все пак, тъй като
многовариантните визии са и ваша професионална специалност, вие, разбира се, превъзходно
разбирате,
че илюзорната
ми надежда да намеря във ваше лице и в лицето на вашите държавни глави
НЯКАКВА ХУМАННА НАДЕЖДА за
освобождаване на вашите и нашите общества от престъпната
власт на световния задкулисен банкстеризъм,
МАКАР И В
КОНТЕКСТА НА ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО ОБЯВЕНАТА И ИНТЕНЗИВНО ПРОЯВЯВАЩА СЕ НОВА СТУДЕНА
ВОЙНА,
МАКАР И В
КОНТЕКСТА НА НАПЪЛНО РЕАЛИСТИЧНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, ЧЕ КАКТО ПРИ И ПРЕДИШНАТА,
ТАКА И ПРИ ТАЗИ,
КОНФРОНТАЦИЯТА
МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЩЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ
НАРОДИ,
(впрочем, ЗА РАЗЛИКА ОТ СЕГА при предишната СТУДЕНА ВОЙНА
елитите поне се беха „потрудили” камуфлажно да прикрият истинските си намерения
зад неимоверно интензивни словоблудствени „хуманистични” лакардии)
РЕШИХ И РЕШАВАМ ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА НАДЕЖДАТА
да бъде „подържащо подклаждана”, макар и „в тлеещо състояние”.
При това, позволявам си да
ви припомня моите отдавна публикувани официални епистоларни и строго научни
текстове, в които акуратно официално писмено съм отразил обстоятелството, че
още преди Малтенските
споразумения между Горбачов и Буш, А И НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ТОВА, особено
като участник в т. нар. Национална политическа „Кръгла маса”” и като депутат
(сенатор) във Великото Народно събрание,
аз вече не само знаех, но
и демонстративно-официално-публично обосновавах тезата, че това ще бъде и е
мощна камуфлажна димна завеса, прикриваща факта, че бушуващата по онова време
КОНФРОНТАЦИЯ МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЩЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ
ИМ НАРОДИ.
Е, макар
че, все пак, още сега съществуват контурите на няколко основни визии, СЕГА ВСЕ
ОЩЕ НЕ МОГА ДА ЗНАЯ И ДА КАЖА как ще завърши ВЕЧЕ ИНТЕНЗИВНО БУШУВАЩАТА НОВА
СТУДЕНА ВОЙНА, но
не ми се иска и няма да изоставям
варианта на крехката РЕАЛНА, А НЕ ИЛЮЗОРНА, НАДЕЖДА.
Така, традиционно, тук
приложено ви предоставям ПОРЕДНОТО АКТУАЛНО копие от МОЯТА ПРЕЦИЗНА
ДОКУМЕНТАЦИЯ,
***датирано на 01 Септември,
озаглавено „Петдесет и осмо (58-мо) официално отворено писмо”, и
***датирано на 04 Септември,
озаглавено „Петдесет и девето (59-то) официално отворено писмо”,
надлежно връчени на
ДИРЕКТНО ПОДЧИНЕНИТЕ ВИ ЕКЗЕКУТИВНИ МАРИОНЕТНО ПЕРВЕРЗНО ПРЕСТЪПНИ
надзиратели на регионалния български концлагер.
За
пореден път изрично и ясно УТОЧНЯВАМ, че както от многобройните ми
предишни текстове, така и от тук визираните текстове Е ОЧЕВАДНО ВИДНО,
че
– от 70-те години
ДО ДНЕШНИЯ ДЕН -
специално спрямо мен и всичките мои семейно, фамилно и
организационно близки хора
ИНТЕНЗИВНО Е ПРОВЕЖДАНА И СЕ ПРОВЕЖДА
НЕИМОВЕРНО ПЕРВЕРЗНО ЖЕСТОКА ПЕРМАНЕНТНА РЕПРЕСИВНА
ДЪРЖАВНО-ВЛАСТНИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ,
при което
АБСОЛЮТНО НИКОГА не е имало, не са съществували и не
съществуват
абсолютно никакви легитимни причинни фактори и доказателства
за обвинително-репресивната теза на престъпната държавна
власт;
и че АБСОЛЮТНО ВИНАГИ, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО
Е БИЛО ОСЪЩЕСТВЯВАНО
НЕ САМО ПО ПРЕСТЪПНАТА СИЛА
НА ПРАВИТЕЛСТВЕНО-МАФИОТСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ПРИ НАГЛО-ОТКРОВЕНОТО ПРИЗНАНИЕ,
ЧЕ ВСИЧКОТО ТОВА СЕ ПРАВИ ПО
СИЛАТА
НЕ САМО НА
СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЩО-ПРИНЦИПНО
ЗАЯВЕНАТА ВИСОКОПОСТАВЕНА ВОЛЯ,
НО И ПО СИЛАТА НА ОПЕРАТИВНО ТАКТИЧЕСКИ
КОНКРЕТНО ПЕРСОНАЛНО Ad hominem ЗАЯВЕНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ
НА НЕСЪМНЕНО ПРЕВЪЗХОДНО
ПОЗНАВАЩИТЕ (знаещите) МЕ
ПОСЛАНИЧЕСКИ СЛУЖИТЕЛИ НА
СССР/РУСИЯ И САЩ.
ІІ.
Впрочем, припомням Ви, че:
***през 70-те години
предприех напълно легитимна високопрофесионална официална юридическа съпротива
срещу нарушенията на принципно и нормативно официално гарантираните човешки
права в България,
в „отговор” на което
тогавашният български клан на съветската КГБ - въздесъщата Държавна сигурност (ДС)
- предприе срещу мен и моите най-близки хора неимоверно жестоки широкоспектърни
оперативни мероприятия;
***в „отговор” на това през
80-те години аз предприех моите интензивни контакти с множество базирани в
София дипломатически мисии
(в съдебната ми присъда са
„уточнени” контактите ми с 24 (двадесет и четири) базирани в София „вражески” посланически
мисии и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, пред които съм търсел хуманитарна
ангажираност относно нарушенията на човешките права в България,
което мое „престъпно
деяние” официално и надлежно бе съдебно наказателно-„правно” квалифицирано като
„злостно” и „високоопасно” „подстрекаване на чужди държави за враждебни
действия срещу България, СССР и държавите от социалистическия лагер”);
***непосредственият
„повод” за моето арестуване бе ПОСЕЩЕНИЕТО В ДОМА НА РОДИТЕЛИТЕ МИ В МОЕТО РОДНО СЕЛО на
политическият
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл, което
високопоставено дипломатическо посещение в частен дом по онова време е било
единствено в България, а поне на мен не ми е известно в другите
източноевропейски държави да е имало такова събитие;
***именно заради тази моя „злостна вина“
не само лично самият аз, но и всичките мои най-близки хора бяхме подложени на
неимоверно жестоки репресивни третирания, в резултат на които повечето
скоропостижно починаха и фактически бяха избити от престъпната комунистическа
държавна власт;
***Припомням
Ви, че само две седмици след моето „настаняване” в килийте на Главно следствено
управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС)
Държавния департамент на САЩ е излязъл със
специален текст, с който аз съм обявен като пример на български гражданин,
лишен от човешки права;
(текстът
е проченет по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и съдебното
дело, по което съм осъден заради „вдъхновена от САЩ” антикомунистическа и
антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия
социалистически лагер).
***веднага
след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ КОШМАРНО
ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от
затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече
безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих
посолството на САЩ, а още на другия ден и следващите дни, посетих още
няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия,
Италия и други),
и
оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ
ИНСТАНЦИИ
ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И
НОРМИТЕ НА ПРАВОТО
и за налагане на наказателна и
репараторна отговорност на всички негови нарушители.
***Впрочем, по онова време
(началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в пълен синхрон, понякога деликатно,
но много по-често почти цининчо ми даваха да проумея и разбера,
че категорично няма да бъде
позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна процедура за
наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на
комунистическия режим;
поради което още по
времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла
маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание аз станах известен
със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното
си публично официалното твърдение,
че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ;
***В частност изрично и
пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички западни
дипломатически мисии в София, включително и във Вашите дипломатически мисии,
несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите ИНТЕНЗИВНИ
опити да предизвикам ангажирането на Световната и най-вече на Западната дипломатическа
общност, включително и на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на
вашите високопоставени правителствени институционални лица,
ОТНОСНО необходимостта
от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото,
най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и
Отговорността;
при което, за жалост, Е
АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че през
всичките тези вече няколко десетилетия
АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ
АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА
ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Правни Принципи и Норми.
***Разбира се, многократно
съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима дипломати,
които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно необходимостта
от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство г-н Сол
Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон Мензиес;
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен
(заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с
някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор,
чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието
на Воденичаров и Полански
ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок
икономически статус”
в замяна на това, аз
публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата
съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това,
„страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането
на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна
отговорност за престъпните дейци на комунистическият режим;
подчертавам,
че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и
на Цивилизационното Право,
а видният
американец, чието име е Джордж Сорос,
с явна
спонтанна раздразнителност и неприязън
веднага стана
от масата, Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи
до изхода на резиденцията,
а Румен
Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран
като ръководител на „Отворено общество”.
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в
София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият личен секретар по
сигурността Боб Хътчингс,
по повод
моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат
КАКТО
провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна
и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни
дейци (а не на всички комунисти),
ТАКА И
построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат
настанени,
на мен
изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”,
че САЩ
никога няма да позволят
да бъде
потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на
комунистическия режим;
нещо повече – по повод
моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да
направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и
тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното
окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе
дадено да проумея,
че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на
„Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно
прикриващи онова, което предстои да стане.
{Виж
напр.: Янко
Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007,
491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7,
формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.
*** Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещия
в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по
философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически
съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко
книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за
формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР
за „Империя на Злото“,
получихме официален сертификат (диплома) за
членстно и специална официална покана за участие в дейността на т.
нар. „Конференция на американските политически лидери”;
и пристигнахме във Вашингтон,
където двамата участвувахме в дискретна
делова среща, на която аз
категорично и ясно отхвърлих
предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,
тъй като в замяна на това от мен бе
поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за гарантирането
на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя
същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да
пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.
Следва
изрично да уточня:
*че след тази именно моя
„високопоставена среща”
именно поради отказът ми да приема (да вляза
в капана на) направеното ми предложение,
за мен и за моите най-близки хора
настъпи „ерата” на нашето
не по-малко жестоко, но много по-перверзно
третиране от „новата” държавна власт,
отколкото третирането ни бе по времето на
класическия интернационален съветски комунизъм.
*че
макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и
разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма
фактически трайно е залегнала в основата
както
на секретното
(от преди едно или дори две десетилетия,
още от началото или средата на 70-те години!!!)
„джентълменско” споразумение между КГБ
и ЦРУ,
така
и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Малтенски Споразумителни
протоколи”;
*ние
знаехме, че тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден
характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и
„демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;
*знаехме,
и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен
нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени
негативни последици;
*и
все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и
ясно
ще
настояваме за наказателна и репараторна, ЛИЧНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА
отговорност
за злодеянията
НА
ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ;
*при което, поне аз, обаче, по онова време
все още не знаех и нямах реална представа
какви са параметрите и степените на
проявление на перверзната жестокост,
на която т. нар. Хуманен Запад е
способен
в името на „джентълменските” си споразумения
с лидерите на „Империята на Злото”;
*при
това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно надлежно и официално
съм подчертал,
че предложението, което ми бе
направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира
не толкова като опит за въвличане в
оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно личностно компрометиране и
елиминиране от политическата, юридическата и моралната сцена,
а най-вече като предложение, обслужващо
именно „Империята на Злото”,
тъй като от мен фактически се иска не
толкова откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като
висококвалифициран юрист и учен,
колкото най-вече отказ от моята
съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Светото Писание и Справедливостта,
заради която именно ангажираност
функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки
репресии
не само мен, не само моите най-близки
хора,
но и стотици хиляди като нас.
ІІІ.
Всъщрост,
с трайното установяване на (в) руската и световната политическа сцена на
Владимир Путин
така
визираната по-горе ситуация не само бе във висока степен променена, но и даде
възможност за по-прецизна вариантна сценарийна визия върху предишната
ситуация.
Вече съм
писал (включително и официално до самите Вас) относно някои от аспектите на
Новата вариантно-сценарийна Ситуация, включително и относно появата на Доналд
Тръп.
Моята
отдавна публично спомената ВАРИАНТНА ВЕРСИЯ е, че както Путин, така и Тръмп се
опитват да „измъкнат” (освободят) не само Русия и САЩ, но и Светът
от
мрежите на онези СТРОГО СЕКРЕТНО ФОРМИРАНИ ОЩЕ ПРЕЗ 70-те И ОСОБЕНО
(НАЙ-ВЕЧЕ) ПРЕЗ 80-те ГОДИНИ
престъпни СЪДРУЖНИ кланове на КГБ
и ЦРУ,
които,
са встъпили и интензивно съвместно (задружно) действуват като ударният (поразяващият)
юмрук на
Световното
Банкстерско-Мафиотско Задкулисие;
и,
които, всъщност, камуфлажно прикрити
КАКТО
ЗАД МОДЕРНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ТЕЗИ ЗА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА,
ТАКА
И ЗАД неофициалната класическа теза за Световния Комунизъм
са
предприели неимоверно бруталната стратегия на (за) тотално завладяване на
естествените планетарни и човешките ресурси и най-вече – на (за) тоталното
унищожаване на европейския генетичен и културен тип;
и
които СЪДРУЖНИ кланове на КГБ и ЦРУ именно за да обезпечат това,
са
подложили Тръмп на неимоверно интензивна Хиларизация, а Путин – на
Стерилизация.
Впрочем, видно от цялостната моя
научно-изследователска и практическа правозащитна дейност след бутафорните
политически промени от 90-те години ДО ДНЕС, аз не съм спирал ИЗРИЧНО И
ПРЕДЕЛНО ЯСНО да подчертавам, че
спрямо КГБ и ЦРУ и техните ПРЕСТЪПНИ
български кланове лично аз имам
НЕ САМО „стари и нови сметки за
уреждане”,
НО И (по колоритния израз на
американските трапери) – „СТАРИ И НОВИ КОЖИ ЗА ДРАНЕ”.
Всъщност,
струва ми се, че би могло напълно уверено да се каже и че макар и с други думи
и Тръмп е казал същото
когато
заяви, че ще реформира ЦРУ,
и когато
лаконично заяви, че ако той не успее, то това може би ще бъде направено от
привържениците на Втората поправка на Конституцията.
Впрочем, превъзходно
е известно, че именно за да бъде попречено на Президента Тръмп да реформира ЦРУ
(и в частност да прекрати престъпното съдружие между ЦРУ и КГБ)
Банкстерско-мафиотският
истеблейшмънт на САЩ промени (ограничи) правомощията на Тръмп в сферата на
международните отношения;
като,
обаче, поне според мен, внимателния поглед върху наскоро наложените т. нар.
„санкции” разкрива, че
тези
санкции не само не са насочени срещу престъпната дейност на духът и кадрите на КГБ,
не само с „нова сила” обезпечават безотговорност за престъпната дейност на КГБ,
и дори „разкриват нови хоризонти” за продължаването и задълбочаването на
престъпната дейност на ОНЕЗИ кадри на КГБ, които още през 70-те години са
встъпили в СЪДРУЖИЕ с банкстерско-мафиотския клан на ЦРУ.
Впрочем, обръщам вашето
специално внимание върху моите ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГОБРОЙНИ имащи публичен
характер текстове от 90-те години до днес, (публикувани не само в многобройните
ми обемисти документални книги, но и в Интернет);
които текстове са акуратно
адресирани и надлежно предоставени не само на съответния Посланик на САЩ, но с
изрично т. нар. „инфорпмационно копие” са предоставени и и на редица западни
посланици;
няколко от
които текстове, също така, са адресирани лично до Директора на ЦРУ
Майкъл Хейдън и са изпратени с препоръчани писма директо до Вашингтон
(уточнявам, че ЛИЧНОТО
МИ ОСНОВАНИЕ за тези ми лични писма специално до Майкъл Хейдън е факта, че известно
време преди неговото официално встъпване като военен атеше в София и съвсем непосредствено
преди моето арестуване и „настаняване” в затвора, аз съм имал кратка
„инцидентна” ЛИЧНА среща с него в сградата на посолството на САЩ);
Също
така уточнявам, че ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС Е АБСОЛЮТНО ВАЛИДЕН И АКТУАЛЕН ЦЯЛОСТНИЯТ
ТЕКСТ, който още на 09 май 2007 г., надлежно съм отправил
и предоставил на Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън (и с копия до посланиците на
Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и
САЩ),
И
В КОЙТО ТЕКСТ, В ЧАСТНОСТ, изрично и ясно съм написал следното:
„(... ...) Поне аз почти всяка седмица
срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши
и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност,
наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи,
смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:
„По-рано ние служехме на КГБ и на
Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си
и ще бъдеш наша жертва!”. (Виж: 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ?, http://iankov.blogspot.bg/2007/06/blog-post_22.html
)
Изрично
и ясно подчертавам, че както пред Майкъл Хейдън, така и пред редица други
високопоставени институционални лица на САЩ и пред всички посланици на САЩ от
90-те години до днес, многократно настоятелно
съм предявявал искането
***КАКТО
ДА БЪДЕ ДАДЕН ПЪЛЕН ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР на цялата намираща се в патримониума
на държавната власт на САЩ информация относно моите контакти с представителите
на САЩ и предоставяната им от мен информация относно нарушенията на Човешките
права в България;
***ТАКА И ЗА точно
спазване на параметрите и на същността на поеманите (поетите) ангажименти за
спазване на Принципите и Нормите на Правото и Човешките права;
При
което в контекста на факта, че поне в България е очевадно видно, че
именно официалната държавна власт на САЩ
е тази, която категорично не позволява да бъде потърсена и осъществена естествената
наказателна и репараторна отговорност от отделните конкретно доказани виновни
лица за извършените от тех прецизно конкретно легитимно доказани злодеяния,
винаги
съм насочвал техното внимание към следният мои официален текст относно срещата
ми на 10 Февруари 1990 г. с Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият
секретар по сигурността Боб Хътчингс:
„(... ... ...) После говорихме още
малко - бих казал, напълно незначителни неща - през което време проумях, че видният
американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието ми трескаво
работеше „на втора писта” и търсеше отговор на въпроса:
„- Защо той не остана доволен от
моя, напълно безупречен от юридическо и хуманистично гледище, отговор?“.
И тъй като бях категорично
убеден, че не е възможно официалната американска стратегия да е насочена към
несъобразено с правото отношение към „падналите от властта комунисти”, просто осъзнах, че тя е насочена срещу самото право, най-главният елемент на който е отговорността.
За да стигна до този извод, впрочем, ми
помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство.
Няколко години преди това бях гледал някакъв
американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден
върху това, че след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм“
американската окупационна власт не само възложи извършването на
демилитаризацията именно на своите доскорошни противници - милитаристите,
не само не защити от избиване и
репресии онези японци, които по време на войната бяха техни естествени
съюзници,
но дори разконспирира някои от своите
най-видни агенти и даде възможност на „демилитаризиращите
се милитаристи“ да ги убият.
Трябва да призная, че след като гледах
този филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата душата ми
бе болна почти цяла година.“
Виж: Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до
Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България,
посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди
медии;
Виж: Янко Янков, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора
на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в
България, всички български и чужди медии, стр. 77-92, сб.: Янко Янков, Кого защитава Западът –
Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа
документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
Виж: стр. 336-352, Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С.,
„Янус”,
2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,
ISBN-13: 978-954-8550-14-7;
Виж: стр. 71-76, Николай
Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти. - С., „Янус”,
2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9;
Виж.:
2012-12-03, §3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозицията”
- първа част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html;
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - втора част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html
;
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - трета част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html
;
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/;
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - четвърта
част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html
;
--- --- ---
Също
така уточнявам, че основните моменти на моите конкретни АБСОЛЮТНО ЛЕГИТИМНИ ОФИЦИАЛНИ
ПРЕТЕНЦИИ към базираната в България т. нар. „дипломатическа общност”
са надлежно фиксирани в моите предприети през периода:
(***)от
23 Януари 2014 г. до 03 Май 2016 г. общо 75 (седемдесет и пет) отделни т.
нар. отворени писма-Меморандуми, адресирани първоначално до 36 (тридесет
и шест), а впоследствие до 51 (петдесет и един) отделни дипломатически мисии;
(***)на
16 Май 2016 г. – Протестен Меморандум до Негово Превъзходителство г-н Юрий
Н. Исаков, Извънреден и Пълномощен Посланик на Руската Федерация;
(***)от
02 Юни до 28 Ноември 2016 г. общо 44 (четиредесет и четири) т. нар.
„Персонални Меморандуми” до Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин,
Посланик на САЩ;
(***)от
30 Януари 2017 г. до сега – вече 24-ти персонален меморандум от тук
визираната серия.
ІV.
Изрично и ясно
уточнявам, че както всичките предишни, така и тези текстове имат пълен публичен
характер, акуратно са публикувани в моите сайтове в Интернет и са подготвени да
бъдат публикувани в моите специални документални книжни поредици.
Изрично и ясно уточнявам, че
КАКТО при писането и предявяването на всичките предишни, ТАКА И при писането и
предявяването на сегашните и настоящите текстове,
НИКОГА
НЕ СЪМ СЕ НАДЯВАЛ И НЕ СЕ НАДЯВАМ, че адресатите ще изпълнят задълженията си,
НО ПИША НЕЩАТА, ЗА
ДА СЪЗДАВАМ АВТЕНТИЧНА ДОКУМЕНТАЛНА БАЗА ЗА БЪДЕЩОТО ПРАВОСЪДИЕ,
КАКВОТО, НАДЯВАМ
СЕ, ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ГО ИМА.
V.
Изрично
и пределно ясно уточнявам, че досегашната преди всичко „рутинна” и само
отвреме-навреме екстремна престъпна дейност на специалните служби СРЕЩУ МЕН И
НАЙ-ВЕЧЕ СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,
вече е
придобила характера на СИСТЕМАТИЧНО ОСТРИ И ДРАСТИЧНО ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА С
НАРАСТВАЩ ИНТЕНЗИТЕТ;
при което вече В КОНТЕКСТА
на публично известните интензивни провокативни събития, които постоянно се
стоварват върху мен и моите най-близки хора
имплицитно-конклудентно
семантичните послания на специалните служби отдавна са изоставени и
вече вербално ясно се
казва не само лично на мен, но и на (пред) множество мои колеги от
университетската и академичната общност,
че представители
както на руското, така и на американското посолство са поискали от българките
специални служби да осъществят и осъществяват тези престъпни посегателства;
и че е нужно аз да
проумея ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНАТА БЕЗИЗХОДНА ЗА МЕН СИТУАЦИЯ,
че разполагам само
с една-единствена възможност да спася последните останали живи мои близки хора
от най-високопоставено обезпеченото планирано (осигурено) биологично
унищожение, И ТОВА Е
като спра да пиша
исканията си за спазване на принципите и нормите на Българското, Европейското и
Международното Право,
като спра да
настоявам да търсене и налагане на наказателна и репараторна отговорност от
престъпните конкретно прецизно доказани лица,
и като всичките ние,
все още живи, се примирим да вегитираме в условията на престъпно наложеното ни
от властта мизерно икономическо и битово състояние,
и като „доброволно”
и безропотно се „пренесем” в небитието.
Лично аз,
обаче, СЪМ ПОЧТИ КАТЕГОРИЧЕН, че това, което уж добронамерено се казва НЕ САМО
НА МЕН, НО И СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА СРЕД ПРЕВЪЗХОДНО ПОЗНАВАЩАТА МЕ УНИВЕРСИТЕТСКА И
АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ,
ВСЪЩНОСТ МИ
И НИ СЕ КАЗВА СЪС ШИРОКОСПЕКТЪРНА ПРОВОКАЦИОННА ЦЕЛ,
но, така или иначе, все пак,
фактите са си неоспорими факти:
***колкото по
интензивно аз „засипвам” посланическите мисии с документални доказателства
за престъпната дейност на управляващата българска държавна власт,
***колкото по интензивно
аз призовавам посланическите мисии да се съобразят с Принципите и Нормите на
Международното право и да се произнесат по предоставените им документални
масиви,
***толкова
по интензивни и нагли са и престъпните усмирителни и елиминационни посегателства
на българската държавна власт
насочени срещу
мен и членовете на семейството ми, и
толкова по
обезпечена е техната безотговорност.
***Нещо повече – КОНСТАТИРАЛ
СЪМ, че в абсолютно същата ситуационност се намират и почти 90% от българските
граждани, а това вече е стратегическа констатация, разкриваща дълбоко
стратегически цели.
Така,
в контекста на всичко горенаписано обръщам специално внимание на тук визираните
адресати на моят персонален Меморандум, че:
***като член на Европейсата Общност всеки
български гражданин има (притежава) легитимният статус на самостоятелен
индивидуален субект на Международното право;
***Този
статус е официално признат с текста на Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските
общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, съгласно който текст „Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
***Всяка трета страна, ВКЛЮЧИТЕЛНО и
Руската федерация и САЩ, са длъжни да зачитат този статус – тоест:
са длъжни да третират всеки
български гражданин,
ВКЛЮЧИТЕЛНО
И МЕН КАТО ТАКЪВ,
съгласно
Принципите и Нормите на Международното право, включително и съгласно Принципите
и Нормите на Дипломатическото Право ОТНОСНО СУБЕКТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО.
Впрочем,
като се позовавам на текстове на моите ГОРЕПОСОЧЕНИ изключително многобройни писма
тук и сега ползувам случая
или ситуацията ДА ПРЕДИЗВИКАМ или дори ПРОВОКИРАМ Техните Превъзходителства
посланиците на Руската федерация и на САЩ
ДА РАЗКРИЯТ
ИЛИ ДЕМАСКИРАТ дълбоко същностното си отношение относно фактите и
обстоятелствата, които съм посочил и описал във визираните мои писма,
които факти
се отнасят до (за) ЧУДОВИЩНО ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от официалната
българска държавна власт,
която
дейност бива официално и нагло оправдавана или обяснявана като извършена именно
по искане или нареждане на представителите на същите тези дипломатически мисии.
НЕЩО ПОВЕЧЕ – предизвикателството
ми се състои най-вече в това, че
ОФИЦИАЛНО ПРЕДЯВЯВАМ ИСКАНЕТО
ДА ПОЛУЧА (ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН)
ЗА МЕН И ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
(УБЕЖИЩЕН (ЗАКРИЛНИЧЕСКИ) СТАТУС И ОБЕЗПЕЧЕНО ЛЕГИТИМНО
ПРАВОСЪДИЕ
КАКТО В РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ,
ТАКА И В САЩ;
където да получа възможността
да регистрирам така нареченото „Правозащитно фондационно Бюро „Истина,
Спрпаведливост и Правосъдие”,
чрез което да мога да
предоставя на Правосъдието
в Руската федерация и в САЩ
моите прецизно документирани факти, относно множество престъпни дейности,
извършени от българските специални служби, българските държавно-мафиотски
институции и свързаните с тех индивидуални престъпни лица, ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА
КОИТО СУБЕКТИ
ПРАВОСЪДИЕТО В БЪЛГАРИЯ ФАКТИЧЕСКИ
ОТДАВНА НЕ СЪЩЕСТВА, ТЪЙ КАТО Е „ОБЯЗДЕНО” И ЗАВИСИМО ИМЕННО ОТ СЪЩИТЕ ТЕЗИ
ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ.
VІ.
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България е абсолютна
фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
Половин век ИНТЕРнационален и
повече от четвърт век ТРАНСнационален ГЕНОЦИД
стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
„Картаген
трябва да бъде разрушен!“
България и ЕС – на гражданите,
а не на
Световния задкулисен банкстерско-мафиотски неоколониализъм!
Така, тук и сега изрично и
пределно ясно ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ
НАСТОЯВАМ пред Вас
ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ
ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СПАЗВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.
05 Септември 2017 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар