Дали
България официално или неофициално (фактически)
Е КОЛОНИЯ ИЛИ НЕ Е КОЛОНИЯ не е от особено съществено
значение,
тъй като
по силата на неговия ГЛОБАЛЕН ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ХАРАКТЕР ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
НА САЩ ИМА ЦИВИЛИЗАЦИОННА СИЛА И ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ,
А
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ
КАКТО
САЩ, така и
всяка друга страна (държава)
е длъжна
да признае ПРАВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА СЕ ПОЗОВАВАТ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА
САЩ ПРИ ЗАЩИТАТА НА СВОИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
В
ТОЗИ СМИСЪЛ ТАКА, КАКТО ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА САЩ, ТАКА И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
ИМАТ ПРАВОТО ДА ПРЕТЕНДИРАТ
КАКТО ПРЕД ПОСОЛСТВОТО НА САЩ,
ТАКА И
ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ,
ТАКА И
ПРЕД ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НА ВСЯКА ДРУГА ДЪРЖАВА,
ТАКА И ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ,
ЧЕ СА
НОСИТЕЛИ НА СЪЩИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ, КАКВИТО СА ГАРАНТИРАНИ ОТ
ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА САЩ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО
И
ПРАВОТО
НА ОРЪЖИЕ И
НА
ОРЪЖЕЙНА (ВЪОРЪЖЕНА) СЪПРОТИВА СРЕЩУ ВСЯКА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.
Закон за правата (САЩ)
Закон
за правата е колективно име на
първите десет поправки на Конституцията на САЩ.
Втора поправка
За сигурността на една свободна
държава е необходимо добре регулирано опълчение; правото
на хората да съхраняват и носят оръжие не трябва да бъдат нарушавани.[2]
Втората поправка на Конституцията
защитава правото да се съхранява и носи оръжие.
Правото да се носи оръжие предшества
Закона за правата;
Втората поправка се основава
частично върху правото да се носи оръжие в английското общо право и е повлиян
от английския
Закон за правата от 1689.
Това право е описано от Сър Уилям Блекстоун като спомагателно право, в услуга на естествените права на
самозащита, на противопоставянете на потисничество и на гражданския дълг да се
действа съвместно в защита на държавата.
Академичните проучвания по отношение
обхвата и ефекта на поправката е противоречиво и е било обект на много
интерпретации. [7]
В делото САЩ срещу Крюкшенк
(1875), Върховният съд постановява, че "... правото да се носи оръжие не е
гарантирано от Конституцията; нито съществуването му по някакъв начин зависи от
този инструмент (Конституцията).
Втората поправка гарантира само
това, че правото не трябва да бъде нарушавано от Конгреса и няма друг ефект
освен да ограничава правомощията на федералното правителство..." [8]
В делото САЩ срещу Милър
(1939), съдът постановява, че поправката "...защитава правото на оръжие по
отношение на запазването и ефективността на една добре регулирано
опълчение..." [9]
В делото „Окръг Колумбия срещу
Хелър" (2008), съдът постановява, че Втората поправка „кодифицира
предварително съществуващо право“ и че „защитава индивидуално право за
притежаване на огнестрелно оръжие, несвързано със служба в милиция, и за
използване на това оръжие за традиционно законни цели, като самоотбрана в
рамките на дома“, но също така заявява, че "...правото не е неограничено.
Това не е право да се съхранява и
носи всякакъв вид оръжие по какъвто и да е начин и с каквото и да е цел".[10]
Съдът постановява, че Втората поправка ограничава щатски и местни управления в
същата степен, както ограничава и федералното правителство. [11]
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар