Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и
дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
01 Юни 2017 г.
До г-жа адв.
Ралица Б. Негенцова –
Председател на Висшия Адвокатски Съвет
ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София
Уважаема госпожо Председател,
преди всичко тук приложено Ви предоставям
копия от 103 (сто и три)
страници документация относно моята официална кореспонденция с
ръководството на Софийската Адвокатска Колегия.
Уточнявам,
че Първото ми официално писмое
датирано на 18 Август 2014 г., лично надлежно е предоставено на г-н
Председателя и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен
адрес:
До Софийската адвокатска
колегия - Молба за вписване като адвокат
Второто е датирано на 06 Септември 2014 г., с препоръчана
пощенска пратка надлежно е изпратено на г-н
Председателя и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен
адрес:
До Софийската адвокатска колегия
Третото, е датирано на 24 Септември 2014 г., с препоръчана пощенска
пратка е изпратено на г-н
Председателя и е публикувано в моя Интернет-сайт на следния електронен
адрес:
Трето писмо до Софийската
адвокатска колегия
ОСВЕН ТОВА тук приложено Ви
предоставям копия от ВТОРИ ДОКУМЕНТАЛЕН ПАКЕТ, състоящ се от 30 стр. и съдържащ
моята СТРАТЕГИЧЕСКА НЕПРЕХОДНА МОТИВИРАНОСТ.
Все пак, обаче, независимо
от факта, че техните текстове са приложени в тук посочения документален пакет,
„воден” от чисто „официални протоколни” съображения
тук и сега ще приведа „извадки” от визираните писма.
*** *** *** *** *** *** ***
І.
18 Август 2014
г. До Софийската адвокатска колегия
Уважаеми членове на адвокатската колегия,
Видно от тук приложената
документация, роден съм на 13 август 1944 г. и съгласно
календара само преди няколко дни съм
навършил 70 (седемдесет)-годишна възраст, а това обстоятелство е несъмнена
индиция, че
нямам абсолютно никакво намерение да обезпечавам
издръжката си именно чрез упражняването на адвокатската професия.
Нещо повече – видно от същата
документация („Списък на книгите“ и други), до сега съм издал 64 (шестдесет
и четири) книги
и изрично и ясно съм
посочил, че съм в интензивен процес на проучване, разработване и предлагане
за печат на поне още 15 (петнадесет) книги;
което
обстоятелство е несъмнена индиция, че нямам абсолютно никакво намерение да
напускам сферата на науката, на която в буквалния смисъл на думата съм отдал
целия си досегашен живот и съдбата си.
Това, обаче (и разбира се) поставя резонния въпрос:
„За какво ми е нужно сега, и едва точно сега,
да предявявам искането да стана адвокат,
като бъда приет и вписан за член на Софийската адвокатска колегия?“.
В
съвкупност мотивите ми съвсем не са малко, но ще посоча само няколко:
Първо. От
неотдавна разсекретените архиви на Държавна сигурност е видно, че в множество
т.нар. „строго секретни оперативни планове“ изрично, ясно и многократно
е записано, че за да бъде упражняван ефективен репресивен контрол върху „обекта“ Янко
Николов Янков е нужно
КАКТО ДА БЪДЕ направено всичко
възможно да не му бъде дадена никаква възможност да се реализира и да се
утвърди като учен в сферата на правната наука и като практик в правната
професия,
ТАКА И ДА БЪДАТ ИЗРАБОТЕНИ СЕРИЯ
КОМПРОМЕТИРАЩИ ФАЛШИФИКАТИ,
които да бъдат
разпространявани сред лицата, групите и западните посолства, сред които той
търси и евентуално би могъл да получи помощ и различни форми на съдействие
(специално по
въпроса за фалшификатите Софийската военноокръжна прокуратура е провела
разследване и категорично се е произнесла, че е налице престъпна дейност, но е
отказала да възбуди наказателно преследване срещу „неизвестен извършител“
поради „изтекла давност“);
СЛЕД КОЕТО от същите
архиви е видно, че са били предприети голямо множество отделни оперативни
мероприятия НЕ САМО за моето абсолютно противоправно отстраняване от
научната професия, НО И за моето абсолютно противоправно заточение в родното ми
село, за принудителното настаняване в концлагер за тежък физически труд в
химическите заводи в град Девня и за осъждането и настаняването ми (за цели
шест години!!!) в затворите при абсолютно кошмарни условия;
СЛЕД КОЕТО
Общото Събрание на наказателните колегии на
Върховния съд е отменило присъдата ми и ме е признало за напълно невинно
осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, а
Общото събрание на Българската академия на
науките е признало уволнението ми за абсолютно неоснователно, противоправно
и репресивно, и е постановило възстановяването ми на работа
[все пак, обаче, съвсем наскоро
след това отново бе организирано (от ДАНС и лично от генералите Иван Драшков и Иван Чобанов) уволнението ми от Института
за правни науки при БАН, противоправността на което уволнение е потвърдена по
надлежния съдебен ред].
Второ. Така
посоченото (в своята най-дълбока същност АБСОЛЮТНО ФАЛШИВО И КАМУФЛАЖНО) „тържество“
на Правото, Правъсъдието и Справедливостта,
обаче е станало едва след ПОВЕЧЕ
ОТ ТРИ-ПЕТИЛЕТЕН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВЕН РЕПРЕСИВЕН КОШМАР, в процеса
на който в буквалния смисъл на думата:
***бяха
избити от провежданите срещу тех елиминационни оперативни мероприятия баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен,
баща ми Никола и майка ми Евтима,
а (в резултат на надлежно документирани в секретните архиви на ДС
оперативни мероприятия) семейството ми бе разбито и едва неколкогодишният
ми син не само ми бе отнет и в продължение на 15 години не ми
беше давана абсолютно никаква възможност да го виждам, но и през това време той е бил подложен на
интензивни манипулативни методи за ЕНИЧЕРСКО възпитание;
***НЕ САМО моето лично
имущество, НО И цялото имущество и цялата икономическа основа на живота на
всичките ми близки хора именно чрез интензивно провежданите от ДС оперативни
мероприятия бяха сведени до абсолютна
нула;
***СЛЕД БУТАФОРНИТЕ промени
преди четвърт век НЕ САМО нито един от престъпниците от ДС не бе наказан по
абсолютно никакъв начин,
НЕ САМО аз и близките ми
не бяхме обезщетени с абсолютно нищо,
НО И уж „посткомунистическите“ и
уж „демократичните“ специални служби продължиха предприетите още през 70-те
години и до днес въобще не са спирали да
провеждат своите селективно-геноцидно елиминационни оперативни мероприятия
срещу мен, срещу членовете на новото ми семейство и срещу всички мои близки.
Така, след ТРИ и дори ЧЕТИРИ-ПЕТИЛЕТНИЯ
интензивен репресивен кошмар на специалните служби (ДС) на престъпния
комунистически политически режим
ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК
върху мен и най-близките
ми хора НЕ Е СПИРАЛ РЕПРЕСИВНИЯТ РЕЖИМ
НА НОВИЯ, ПАРАВОЕНЕН ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ –
който, впрочем, се оказа не по-малко жесток,
но категорично много по-перверзен от предишния.
Впрочем, някои от
най-важните факти в така визираното направление са описани в
тук приложената
отнасяща се за мен биографична
книга,
написана от университетския
преподавател по международно право Николай Михайлов, озаглавена „Янко
Янков-Вельовски. Биографични фрагменти“, издадена през 2012 г. в обем
от 335 страници голям формат.
Трето. От тук
приложената документация е видно, че след като в продължение на много години
съм се опитвал
ЧРЕЗ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА И
БЪЛГАРСКИЯ СЪД да постигна Правосъдие и Справедливост за изключително
голямото множество чудовищни престъпления, извършени от комунистическите и от
посткомунистическите специални служби срещу мен и най-близките ми хора,
НЕОТДАВНА СЪМ ПРЕДПРИЕЛ СПЕЦИАЛНА
„ДИПЛОМАТИЧЕСКА“ ПРОЦЕДУРА, адресирана към 36 (тридесет и шест)
чуждестранни дипломатически мисии – която процедура, надявам се, да приключи
тази есен и текстовете по която да бъдат издадени в две обемисти книги (на
български и на английски език),
след което ще предприема друга процедура,
адресирана както към световните правозащитни институции, така и към редица
световни и европейски академични и обществени кръгове.
Четвърто. В
контекста на това, СЛЕД КАТО по категорично и недвусмислено ясен ДОКУМЕНТАЛЕН начин съм констатирал,
че българската прокуратура и българският съд
са неразделна част от престъпния
механизъм на паравоенния
ченгеджийско-мафиотски политически режим,
от стратегическа гледна точка
за мен е изключително важно
да се обърна и към
българската адвокатура
и да поискам от нея две неща:
***прецизно да проучи възможността
да признае правото ми да бъда адвокат, да ме впише като адвокат и да ми издаде
документ за правоспособност като адвокат;
***да се произнесе по въпроса дали
е възможно в името на тържеството на Правото, Справедливостта и Правосъдието
да бъдат ангажирани висококвалифицирани
адвокати, благодарение на които да
ми бъде помогнато да получа действено Правосъдие за престъпленията,
извършени срещу мен и моите близки хора;
извършването на които престъпления е
било ПРЕДУМИШЛЕНО планирано, организирано и обезпечено от функционери на
комунистическата ДС и на посткомунистическите специални служби,
и в извършването на които престъпления
(в крайна сметка като обезпечители на безотговорността) са участвували МНОЖЕСТВО
прокурори и съдии, включително и най-високопоставени такива;
при това нека изрично да
отбележа, че само през последния четвърт век след бутафорните политически
промени НАПЪЛНО БЕЗУСПЕШНО съм се опитал да получа Правосъдие по
---повече от 30 (тридесет) опити за
съдебни процедури; и
---повече от няколкостотин
интензивни опити за прокурорски процедури,
по които на моята
юридическа коректност винаги е отвръщано с неимоверно нагла и перверзна
престъпна курвектност.
Пето. При това да
се има предвид обстоятелството, че поради интензивно провежданата срещу мен и
всички мои близки хора ВЕЧЕ ПОЛОВИНВЕКОВНА СЕЛЕКТИВНА ГЕНОЦИДНА
СТРАТЕГИЯ на специалните комунистически и посткомунистически служби и
на цялата държавна машина
МОЯТ И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
ИКОНОМИЧЕСКИ СТАТУС Е РЕАЛНА АБСОЛЮТНА НУЛА,
и поради това
обстоятелство на мен
не ми е възможно както да
заплатя какъвто и да е адвокатски хонорар на онези, които евентуално биха се
съгласили да защитават правата ми,
така и не ми е възможно да заплатя
каквато и да е (освен, евентуално, някаква съвсем символична!) встъпителна
такса, ако бъде признато правото ми и ми бъде издаден документ за адвокатска
провоспособност.
Шесто. В контекста
на горното, обаче, ДЕКЛАРИРАМ, че
веднага след като бъдат успешно
завършени наказателните и репараторните процедури срещу визираните в
многобройните документални масиви конкретно виновни престъпни лица и срещу
държавата (като конституционно отговорна),
аз ще заплатя в троен размер
това, което сега дължа по повод и във връзка с посочените мои искания.
Седмо. Нещо повече
– ДЕКЛАРИРАМ,
че съм предприел реални стъпки за надлежното регистриране на фондация
с наименование „Истина и Правосъдие“,
в която ще бъдат вложени две
трети от сумите, които ще бъдат получени по предприетите от мен процедури
за наказателна и репараторна отговорност на държавата и на нейните престъпни
функционери от специалните служби, от Прокуратурата, от Съда и от другите
престъпни структури;
които
парични суми ще бъдат предназначени специално за организиране и поддържане на
мощна правозащитна система, която в бъдеще да обезпечава ефективна
юридическа защита срещу такъв тип престъпна дейност.
Приложения:
1). По-горе посочената
биографична книга;
2). Документален масив в
общ обем от 77 (седемдесет и седем) страници.
18 Август 2014 г. Янко
Н. Янков
(край на документа)
ІІ.
06 септември 2014 г.
До Софийската адвокатска колегия
Уважаеми
ръководни членове
на
Софийската адвокатска колегия,
На 18 август 2014 г. посетих офиса на Софийската адвокатска
колегия, „воден“
от формалния мотив да депозирам т.нар. „Молба за вписване като адвокат“
- от текста на която, впрочем, изрично и пределно ясно личи, че
мотивите и/или акцентите са два, и че
без да бъде отричан или
омаловажаван първият, „водещият“ е вторият.
Впрочем, както от
специално подбрания и приложен от мен т. нар. „документален масив в общ обем от
77 страници“, така и от приложената биографична книга е
пределно ясно видно, че всъщност
ЗА МЕН така визираната тук
предприета пред Вас процедура е мотивирана НАЙ-ВЕЧЕ от
изрично
и пределно явната главна стратегическа цел
да
предизвикам българското адвокатско съсловие
да разкрие
своето отношение към властта,
която не
просто нарушава Правото,
а е
„ударният юмрук“ на българския клан на прецизно организираната руска,
европейска и световна посткомунистическа мафиотска престъпност.
Вчера, 05 септември 2014 г. с препоръчана поща получих
официално писмо, подписано от г-н Председателя на Софийската
адвокатска колегия,
акцентът на което СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО
И ТОЧНО КАКТО ОЧАКВАХ
е позициониран само и единствено върху първото ми искане.
Уважаеми ръководни членове на Софийската
адвокатска колегия,
Моля Ви да проявите т.
нар. „добра воля“ и „висок професионализъм“ и прецизно да
се запознаете с цялостната документация, която е предоставена от мен в офиса на
Софийската адвокатска колегия.
(... ... ... ... ... ... ... ... )
Шесто. За да бъда максимално коректен, обръщам Вашето
внимание върху факта или обстоятелството, че:
***още в
т. нар. „доказателствени материали“, свързани с присъдата ми от 1984 г. е
записано, че като съвсем млад преподавател в единствения по онова време
Юридически факултет
(т.е. още през 70-те и 80-те години на миналия
век),
съм говорел на студентите, че
в България прокурорите и съдиите
(като личности, като съсловие и като институция) наистина
са напълно независими – най-вече от себе си и преди всичко от Правото;
и
че в тези материали никъде не е отбелязано да съм споменавал същото за адвокатите
(като личности и като съсловие) и адвокатурата (като институция);
***както
в многобройните и обемисти томове на документалните книги, така и в
Интернет-сайта ми, където са публикувани текстовете, отразяващи моите официални взаимоотношения с изпълнителната
държавна власт, с Прокуратурата и Съда
през последния четвърт век доста често изрично и ясно съм
отбелязвал, че
прокурорите и съдиите са агентурни лица,
внедрени в съдебната система от Мафията и от
нейния ударен юмрук – специалните служби;
и
че в тези материали липсват мои изрични аналогични коментари и твърдения
относно адвокатите (като съсловие) и адвокатурата (като институция).
(... ... ... ... ... ... ... ... )
06 Септември 2014 г. Янко
Н. Янков
(край на документа)
ІІІ.
24 Септември 2014 г. Трето писмо до Софийската адвокатска
колегия
Уважаеми ръководни членове на Софийската
адвокатска колегия,
(... ... ... ... ... ... )
Както вече Ви писах, мотивите
да предприема настоящата, вече имаща
ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН или ПРОВОКАТИВЕН ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР процедура, са два,
при което без ни най-малко
да бъде омаловажаван първият, стратегически водещият мотив е вторият –
да се
опитам публично да предизвикам или дори ПРОВОКИРАМ българското адвокатско
съсловие да разкрие своето отношение към властта, която не просто нарушава
Правото, а е „ударният юмрук“ на българския клан на прецизно организираната
руска, европейска и световна посткомунистическа мафиотска престъпност.
При това трябва откровено
да Ви призная, че съвсем неслучайно тази процедура е предприета в контекста на две
предстоящи само след около един месец изключително важни годишнини:
*на 31 Октомври се
навръшват 25 години, т.е. четвърт век, от освобождаването ми от Затвора поради пълно
изтърпяване на наложената ми присъда – заедно
с предварителното задържане общо 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и
13 (тринадесет) дни лишаване от свобода;
*на 10 Ноември се
навършват 25 години, т.е. четвърт век, от „Втората комунистическа революция,
извършена за освобождение на забогателия и забогатяващия комунистически елит
както от неговото идеологически формулирано задължение да се грижи за бедните и
онеправданите, така и от неговата каквато и да е реална обвързаност със самите
бедни и онеправдани” [Вж. с.315, Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7; § 2. Маскарадът „Нежен Революционен
Преход” - Първа част http://iankov.blogspot.com/2012/11/2.html
].
Така, в контекста на тези
именно две събития, тук и сега просто съм длъжен да споделя с Вас няколко
изключително важни факти и събития, които, поне
за мен и според мен, имат непосредствено отношение
не само към самите Вас като
упражняващи най-високоавторитетната в цялата история на човечеството професия,
но и към т. нар. българска
етнонационална Съвест и манталитет за сакралния характер на Справедливостта.
След като в
продължение на няколко години комунистическата Държавна сигурност провеждаше
срещу мен своите „строго секретни“,
но пределно ясни и очевидни за самия мен т. нар. „оперативни мероприятия“,
репресивно предназначени „за сломяване на волята“ и за „усмиряване
на разума“, и след като вече ми беше пределно ясно, че е въпрос на
месеци да бъда уволнен от работата ми като научен изследовател в БАН и като
главен асистент в ЮФ на СУ,
пристъпих към стратегията за търсене на т. нар.
„дипломатическа защита“,
и първата
дипломатическа мисия, която посетих, беше на Великобритания,
където - още веднага след влизането ми в сградата - бях
посрещнат лично от военното аташе Джон
Бак.
След като
седнахме и той разгледа паспорта ми и ме попита „-Какво работите?“, аз
почти издекламирах официалното наименование на моята т. нар. „щатна длъжност“, а именно „научен изследовател Първа степен в Института
по науките за държавата и правото при Българската академия на науките, Единен
Център по науките за държавата и правото при БАН и СУ“.
Той,
разбира се, ми каза: „-Не разбирам!“.
Тогава, още
докато казвах „-Главен асистент в Юридическия факултет на ...“
той изведнъж стана и съвсем официално ритуално застана в
класическа военна стойка,
отдаде чест с дясната си ръка,
удари токове на обувките,
поклони се,
подаде ми ръка
и каза: „-О! Много се радвам – Вие сте адвокат!“.
В
смайването си аз, обаче, най-спонтанно се изсмях. Той, още по-смаян от мен, ме
попита „-Защо се смеете?“.
Тогава
отговорих: „-Защото у нас думата „адвокат“ е ругатня!“.
В отговор той
отвърна: „-А при нас над Адвоката е само Небето!“.
Впрочем, трябва да Ви
призная, че след като през 90-те години на миналия век възобнових
преподавателската си дейност, при всяко начало на новата учебна година
разказвах на студентите си тази случка и винаги виждах в очите им щастливия
пламък на желанието „над тях да бъде само Небето“.
И после, когато след
дипломирането им ги срещах, винаги констатирах, че те гузно избягват да ме
погледнат в очите...
Както вече съм Ви писал,
по силата на необходимостта още от 80-те години до наши дни, включително и до
днес, съм се „срещал“ или по-точно –
„сблъсквал“
с
ченгета, следователи, прокурори и съдии,
в резултат на което много, много отдавна изрично и ясно съм формулирал и
официално съм използувал и използувам тезата, че
те са внедрени в
съответната система от специалните служби и от мафията и са неразделна част от
престъпния механизъм на класическия комунистически и на посткласическия
неокомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим.
Освен това, в
духа на сарказма често пъти официално пиша и говоря, че в
своята професионална дейност прокурорите и съдиите наистина са независими –
най-вече от себе си и преди всичко от Правото.
Както вече съм Ви писал,
по силата на обстоятелствата не ми се е налагало да се „срещам“ или „сблъсквам“
по подобен интензивен начин с адвокатите, поради което за тях не съм писал
нищо.
Все пак,
обаче, съвсем не по моя воля,
веднъж ми
се наложи да имам подобна „среща“ или „сблъсък“ с точно трима адвокати,
с които,
впрочем, по онова време се познавахме лично далеч преди визирания „сблъсък“.
Тъй като,
когато през есента на 1984 г. следователите от Главно следствено управление при
Държавна сигурност трябваше официално да приключат разследването и да ми
предявят обвинението, и тъй като съгласно характера на „престъплението“ участието на адвокат като мой защитник беше
задължително, и тъй като отказах и категорично отказвах да си наема адвокат, то
следователите
от ДС бяха принудени да ми назначат т. нар. „служебен адвокат“.
Дори
нещо повече – след като проведоха няколко напълно безуспешни мероприятия, с
които се опитаха да ме принудят да се призная за виновен и да пледирам за
„милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно
трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да
се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.
Нека на този етап да не споменавам техните
имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо
мен.
Все пак,
обаче, ще спомена това, че когато в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на
зловещото т. нар. „Седмо отделение“
(където по онова време „временно“, докато бъде изпълнена
присъдата им, биваха настанявни най-вече осъдените на смърт), за да ме поставят
в килия на т. нар. „етапно отделение“,
от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,
малко преди самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил
поискал официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в
затвора и ми каза:
„Тази
нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за
виновен, разкай се и поискай милост!“.
Тук и сега
няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“, но все пак
изрично и ясно ще кажа,
че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин
сантиметър вода,
че по средата на килията имаше дървена скара или нар,
който „се извисяваше“ над водата с
около един или два сантиметра,
че нарът беше „широк“
само колкото за един човек,
че върху нара беше поставен един мъртъв затворник,
завит с неимоверно мръсно с какви ли не екскременти
одеало, и
че за да мога да оцелея през дългата и студена
декемврийска нощ,
на мен ми се наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата
„прегърнат“ с мъртвеца.
Освен
това, когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен
коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се преоблека, там ме
чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна да ме убеждава да
се призная за виновен и да моля за „милост“.
В
съдебната зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз
протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от
следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше
в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е
наемал абсолютно никакъв адвокат.
Все пак, в
крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на
процеса тримата се сменяваха.
Аз, разбира
се, не само не се признах за виновен,
но изрично и ясно заявих, че съм невинен,
че не съм извършил никакво престъпление,
и че престъпници са именно
следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.
Така,
именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение,
след шест години
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
отмени присъдата ми
и ме призна за напълно невинно осъден
при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства.
Отделен е въпросът, че при вземането на решението
за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите,
които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.
24 Септември 2014 г. Янко
Н. Янков
край на документа)
*** *** *** *** *** *** ***
Уважаема госпожо Председател,
Пледирам:
***да предоставите
настоящето ми официално писмо на вниманието на членовете на Висшия Адвокатски
Съвет;
***да ми дадете вашият високоавторитетен
институцианален отговор относно правомерността на поведението на членовете на ръководството
на Софийската Адвокатска Колегия, които,
ОЧЕВИДНО И ОЧЕВАДНО са пренебрегнали моята същинска мотивация
и са постъпили спрямо мен по начин, начерен
ПОДМЯНА НА ТЕЗИЗА, който е характерен за престъпните комунистически и
посткомунистически специални служби.
Впрочем, дължа да уточня,
че единият от по-горе визираните трима адвокати е бащата на Председателя на Софийската
Адвокатска Колегия.
Приложения: съглесто текста.
01 Юни 2017 г. Янко Н. Янков
(край на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар