ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС

Програма на Партия Либерален Конгрес
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3253.html

Партия Либерален конгрес: Самоличност
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_451.html

България - Швейцария на Балканите!
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_7889.html

Гласувайте за България - или против себе си
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_20.html

"Опозицията" - образ и творение на БСП
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_5140.html

Четвърта Национална конференция на ПЛК
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3913.html

ПЛК е в центъра на борбата
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_976.html

"Виктор" спира ПЛК
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_1862.html

СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! НО Я ОБЖАЛВАТ...

Ре­ше­ние

гр. Со­фия, 26.03.1992 г.

В име­то на на­ро­да

ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД, 13 със­тав, ГРАЖ­ДАН­С­КА ко­ле­гия в пуб­лич­но­то си за­се­да­ние на два­де­се­ти март през хи­ля­да де­вет­с­то­тин и де­вет­де­сет и вто­ра го­ди­на в със­тав: Пред­се­да­тел: ЖАК­ЛИН КО­МИ­ТО­ВА, при сек­ре­та­р МА­РИ­А­НА РУ­ЖИ­НА и в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра ДИМ­ЧЕ­ВА, ка­то раз­г­ле­да док­лад­ва­но­то от С Ъ Д И Я Т А гр. де­ло № 4013 по опи­са за 1991 год. и за да се про­и­з­не­се, взе пред­вид:

Иск с прав­но ос­но­ва­ние чл. 97 ал. 1 от ГПК.

Пре­дя­вен е иск от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес (ПЛК), с кой­то се ис­ка да бъ­де ус­та­но­ве­но, че спо­ред дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 г. Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то пра­вопри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. Ище­цът твър­ди, че с Ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. на Со­фийс­ки град­­с­ки съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е до­пус­на­та про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­­то на впи­са­на­та с Оп­ре­де­ле­ние № 3312/5.09.1945 г. по ф.д. № 5 1945 г. в ре­гис­тъ­ра на съ­да Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти (БРП/к/) в Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (БКП), и от Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (БСП). Пе­ти­ту­мът на ис­ко­ва­та мол­ба е уточ­нен в сми­съл да се при­е­ме за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, че не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то съ­ща­та ни­ко­га не е би­ла ре­гис­т­ри­ра­на по ус­та­но­ве­ния от за­ко­на ред и сле­до­ва­тел­но не е съ­щес­т­ву­ва­ла в прав­на­та дейс­т­ви­тел­ност.

От­вет­ни­кът Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия ос­пор­ва ис­ка ка­то про­це­су­а­л­но не­до­пус­тим по­ра­ди лип­са на пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му от стра­на на ище­ца, а съ­що та­ка и по ос­но­ва­ние. Въз­ра­зя­ва още, че на­и­ме­но­ва­ни­е­то Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия е впи­са­но съг­лас­но Ре­ше­ни­е­то по ф.д. № 1969/90 г. на СГС, Фир­ме­но от­де­ле­ние, и че ако са на­ли­це ня­как­ви не­дос­та­тъ­ци във връз­ка с ре­гис­тра­ци­я­та, те след­ва да се от­с­т­ра­нят по пред­ви­де­ни­те про­це­су­а­л­ни спо­со­би. Ище­цът не е ле­ги­ти­ми­ран и за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние. Всич­ки съ­деб­ни ак­то­ве, свър­за­ни с ре­гис­тра­ци­я­та, имат кон­с­ти­ту­и­тив­но дейс­т­вие, ко­е­то се про­я­вя­ва в пъл­но­мо­щи­я­та на юри­ди­чес­ко­то ли­це от мо­мен­та, в кой­то то за­поч­ва да уп­раж­ня­ва дей­ност­та си.

Про­ку­ро­рът, встъ­пил в про­це­са при ус­ло­ви­я­та на чл. 27 ал. 1 от ГПК, из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че ис­кът е до­пус­тим и ос­но­ва­те­лен, и ище­цът има пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му.

В де­ло­то е кон­с­ти­ту­и­ран ка­то тре­то ли­це-по­ма­гач на ище­ца Съю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия, кой­то под­дър­жа из­ця­ло пре­дя­ве­ния иск.

Съ­дът, след ка­то об­съ­ди съб­ра­ни­те по де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва, заед­но и по­о­т­дел­но, до­во­ди­те и въз­ра­же­ни­я­та на стра­ни­те, съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 188 ал. 1 от ГПК на­ми­ра за ус­та­но­ве­но от фак­ти­чес­ка и прав­на стра­на след­но­то:

С пис­ме­на мол­ба от 04.09.1945 г. пред­с­тав­ля­ва­щи­те БРП (к) са по­и­с­ка­ли впис­ва­не­то на пар­ти­я­та в осо­бе­ния ре­гис­тър на съ­да под гор­но­то име на ос­но­ва­ние чл. чл. 1 и 10 ЗЮЛ, тъй ка­то съг­лас­но На­ред­ба­та-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца БРП(к) е при­до­би­ла юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во от 18.09.1944 г., ко­га­то е за­поч­на­ло из­ли­за­не­то на пе­чат­ния ор­ган – в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“. Към мол­ба­та е при­ло­жен и Ус­тав, при­ет от VIII пле­нум на ЦК – 27.02. – 01.03.1945. С оп­ре­де­ле­ние № 3312/05.09.1945 г. по ф.д. 5/ 45 г. Со­фийс­ки об­лас­тен съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е оп­ре­де­лил да се впи­ше в осо­бе­ния ре­гис­тър при съ­да сдру­же­ни­е­то с по­ли­ти­чес­ка цел – по­ли­ти­чес­ка пар­тия под име­то „Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти“ със се­да­ли­ще гр. Со­фия, с пар­ти­ен ор­ган в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ и пар­ти­ен цвят ви­не­но­чер­вен, пар­тий­на­та ем­б­ле­ма е пе­то­лъч­на звез­да със сърп и чук. На 18 до 25 де­кем­в­ри 1948 г. е про­ве­ден V Кон­г­рес на БРП(к), кой­то при­е­ма нов ус­тав, да­ва но­во на­и­ме­но­ва­ние на пар­ти­я­та, а имен­но Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и взе­ма дру­ги ре­ше­ния, свър­за­ни с вът­реш­но­по­ли­ти­чес­кия жи­вот на пар­ти­я­та. Гор­ни­те са офор­ме­ни в ре­зо­лю­ция на кон­гре­са, ка­то лип­с­ват дан­ни по фир­ме­но­то де­ло № 5/45 г. за впис­ва­не­то на оне­зи от тях, за ко­и­то за­ко­нът е пред­виж­дал то­ва. На съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. БРП(к) е при­зо­ва­на ка­то мо­ли­тел, ка­то при­зов­ка­та за нас­ро­че­но­то съ­деб­но за­се­да­ние е по­лу­че­на на 29.01.1953 г. Във фир­ме­но­то де­ло лип­с­ва про­то­кол от про­ве­де­но­то за­се­да­ние, как­то и как­ви­то и да би­ло дру­ги до­ку­мен­ти, свър­за­ни с не­го или при­чи­ни­те за нас­роч­ва­не­то му. По­ра­ди то­ва от та­зи при­зов­ка не мо­гат да се нап­ра­вят ни­как­ви пре­ки из­во­ди, свър­за­ни с юри­ди­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не на БРП(к) и БКП. По по­вод мол­ба от 04.04.1990 г. на Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет на БСП е об­ра­зу­ва­но фир­ме­но де­ло № 1969/90 г. на СГС – Фир­ме­но от­де­ле­ние. В мол­ба­та има ис­ка­не за от­ра­зя­ва­не на но­во­то име, ко­е­то съг­лас­но про­ве­де­ния вът­реш­но­пар­ти­ен ре­фе­рен­дум ще но­си за вбъ­де­ще пар­ти­я­та, а съ­що та­ка за от­ра­зя­ва­не за пре­циз­ност нас­тъ­пи­ла­та през 1948 г. на V кон­г­рес на пар­ти­я­та про­мя­на на име­то от Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­е­то ре­ше­ние на кон­г­ре­са е ши­ро­ко ог­ла­се­но, но не е на­не­се­но в ре­гис­тъ­ра. С ре­ше­ние № 1/10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. СГС – фир­ме­но от­де­ле­ние, е ре­гис­т­ри­рал про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет.

То­ва пре­ми­на­ва­не от БРП(к) към БКП и след то­ва към БСП по­каз­ва, че имен­но БСП е ле­ги­ти­ми­ра­ни­ят от­вет­ник по един иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко ли­це, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то ре­ше­ни­е­то на СГС от 10.04.1990 г. по­каз­ва, че ако БКП е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки, то БСП е пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, за­що­то БКП во­ди юри­ди­чес­ко­то си съ­щес­т­ву­ва­не от про­мя­на­та с по­со­че­но­то ре­ше­ние.

По от­но­ше­ние пра­во­то да се ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, сре­щу про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ко­я­то въз­ра­зя­ва от­вет­ни­кът, след­ва да се от­го­во­ри на два въп­ро­са. Пър­во, до­пус­тим ли е иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП, ко­я­то, ако е съ­щес­т­ву­ва­ла, е би­ла ед­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Или всъщ­ност се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние, ко­е­то е до­пус­ти­мо са­мо в пред­ви­де­ни­те от за­ко­на слу­чаи – чл. 97, ал. 3 ГПК, в как­ва­то на­со­ка са въз­ра­же­ни­я­та на от­вет­ни­ка. Иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е до­пус­тим, за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на един пра­вен су­бект – юри­ди­чес­ко ли­це. Юри­ди­чес­ко­то ли­це е пер­со­ни­фи­ци­ра­на сис­те­ма от от­но­ше­ния. Та­ко­ва е вся­ко сдру­же­ние, ко­е­то по­лу­ча­ва прав­но би­тие бла­го­да­ре­ние на прав­ния ред и ус­та­но­ве­ни­те от не­го пред­пос­тав­ки и ко­е­то, за да има юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не, след­ва да при­те­жа­ва ос­вен ма­те­ри­а­л­ния (со­ци­а­лния) еле­мент, съ­що та­ка и фор­мал­ния еле­мент – уч­ре­дя­ва­не. По то­ва се от­ли­ча­ват юри­ди­чес­ки­те ли­ца от со­ци­а­л­ни­те да­де­нос­ти, ко­и­то ня­мат та­ко­ва ка­чес­т­во. Би мог­ло да съ­щес­т­ву­ват со­ци­а­л­ни да­де­нос­ти, вкл. обе­ди­не­ния на съ­миш­ле­ни­ци за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки це­ли, но ако те не са фор­ма­ли­зи­ра­ни, не са юри­ди­чес­ки уч­ре­де­ни, не са пра­вен су­бект, не би­ха мог­ли да бъ­дат приз­на­ти за пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел по сми­съ­ла на за­ко­на. За­ко­нът изис­к­ва ос­но­ва­ние, уч­ре­ди­те­лен фак­ти­чес­ки със­тав, за да съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це. Не би мог­ло да се раз­къс­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це от ос­но­ва­ни­е­то, от фак­ти­чес­кия със­тав, от кой­то то въз­ник­ва. Не ста­ва ду­ма за ус­та­но­вя­ва­не­то на фак­та, а за раз­к­ри­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­то, на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, на сис­те­ма­та от пра­во­о­т­но­ше­ния въз ос­но­ва на пра­во­по­раж­да­щи­те ги фак­ти. В то­зи сми­съл от фак­та на уч­ре­дя­ва­не­то про­и­з­ти­ча и пра­во­су­бек­т­ност­та ка­то осо­бе­но пър­вич­но су­бек­тив­но пра­во, ко­е­то ха­рак­те­ри­зи­ра юри­ди­чес­ко­то ли­це ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Без­с­пор­но пра­во­по­раж­да­щи­те прав­ния су­бект фак­ти са фак­ти с прав­но зна­че­ние, за­що­то в сво­я­та съв­куп­ност ка­то фак­ти­чес­ки със­тав по­раж­дат прав­ния су­бект, но те са и част от ос­но­ва­ни­е­то на ис­ка за съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, респ. съв­куп­ност­та от пра­во­о­т­но­ше­ния. Тряб­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­кия факт и ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи­те го бе­ле­зи, за да се ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то на прав­ния су­бект. За­то­ва, ко­га­то се от­ри­ча съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но юри­ди­чес­ко ли­це, не ста­ва ду­ма за факт, а за ком­п­лекс от пра­ва, прав­ни ка­чес­т­ва, ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи и от­но­ше­ния, т.е. прав­ни­ят су­бект, и то­зи, кой­то твър­ди, че съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це, след­ва да ус­та­но­ви пра­во­по­раж­да­щи­те ос­но­ва­ния. Ня­ма ли за­вър­шен фак­ти­чес­ки със­тав с ре­гис­т­ра­ция, ко­га­то та­ка­ва се изис­к­ва, ня­ма и юри­ди­чес­ко ли­це. От­не­се­но към про­цес­ния слу­чай, не са ли из­пъл­не­ни всич­ки еле­мен­ти на фак­ти­чес­кия със­тав, ня­ма пар­тия ка­то пра­вен су­бект. С ог­лед го­ре­и­з­ло­же­но­то ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на пар­тия е иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Вто­ри­ят въп­рос е свър­зан с ак­тив­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ище­ца. Це­ли се ус­та­но­вя­ва­не­то не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, ко­е­то има по­ли­ти­чес­ки це­ли, за­да­ча и дей­ност, осъ­щес­т­вя­ва­ни в ця­лос­т­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на стра­на­та за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме. До­кол­ко­то ста­ва ду­ма за оп­ре­де­ле­на сфе­ра на об­щес­т­ве­ния жи­вот, в ко­я­то се сре­щат раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния и ин­те­ре­си, и вся­ка пар­тия за­е­ма оп­ре­де­ле­но по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, то вся­ка дру­га пар­тия има пра­вен ин­те­рес да ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на дру­га пар­тия. За­що­то то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во реф­лек­ти­ра вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти, по­ло­же­ние, по­ве­де­ние и дей­ност на пар­ти­я­та, на ней­ни­те от­но­ше­ния с дру­ги пар­тии, ли­ца и с дър­жа­ва­та. Сре­ща­та и про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ин­те­ре­си и пра­ва е в ед­на об­ща по­ли­ти­чес­ка сфе­ра, къ­де­то аб­со­лют­но­то пра­во на все­ки – прав­ния су­бект ка­то та­къв, се сблъс­к­ва с аб­со­лют­но­то пра­во на всич­ки ос­та­на­ли. След ка­то ня­ма ог­ра­ни­че­ние да се ус­та­но­вя­ва ста­ту­сът, т.е. прав­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с кон­к­рет­ни­те ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи за вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия и из­рич­но не е пред­ви­де­но ог­ра­ни­че­ние за про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция, за раз­ли­ка от прав­ни­те су­бек­ти – фи­зи­чес­ки ли­ца, ис­кът мо­же да бъ­де пре­дя­вен от вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия. То­ва е из­раз на по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъм, прог­ла­сен в чл. 11, ал. 1 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Бъл­га­рия, и ре­а­л­но­то му осъ­щес­т­вя­ва­не мно­го­пар­тий­на сис­те­ма пред­по­ла­га вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то при рав­ни ус­ло­вия на всич­ки юри­ди­чес­ки съ­щес­т­ву­ва­щи пар­тии. То­зи общ из­вод се под­к­ре­пя от чл. 13 от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, кой­то ус­та­но­вя­ва за всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии рав­ни пра­ва за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП и пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на БСП вли­яят вър­ху по­ло­же­ни­е­то на всич­ки ос­та­на­ли пар­тии с ог­лед ре­сур­си, елек­то­рат и дру­ги.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния съ­дът при­е­ма, че ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП е про­це­су­а­л­но до­пус­тим и ище­цът ПЛК е ак­тив­но ле­ги­ти­ми­ран да го пре­дя­ви. Съ­дът не въз­п­ри­е­ма оба­че по­зо­ва­ва­не­то от стра­на на ище­ца на чл. 45 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, тъй ка­то гор­но­то – съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект ста­ва по спе­ци­а­лен ред и при на­ли­чи­е­то на про­це­су­а­л­ни­те пред­пос­тав­ки, ус­та­но­ве­ни в ГПК.

От­го­во­рът на въп­ро­са, да­ли е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки БКП, е свър­зан с ус­та­но­вя­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, да­ли тя е въз­ник­на­ла юри­ди­чес­ки при спаз­ва­не на изис­ку­е­ми­те от за­ко­на пред­пос­тав­ки. За да въз­ник­не юри­ди­чес­ко­то ли­це на пар­ти­я­та ка­то осо­бен вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, е не­о­б­хо­ди­мо осъ­щес­т­вя­ва­не­то на уч­ре­ди­тел­ния фак­ти­чес­ки със­тав. Към мо­мен­та на съз­да­ва­не­то на БРП(к) е дейс­т­ву­вал За­ко­нът за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 13/33 г.) с из­ме­не­ни­е­то му с На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 41/45 г.). В но­ва­та али­нея 2 на чл. 1 от ЗЮЛ е пред­ви­ден осо­бен ред за при­до­би­ва­не на юри­ди­чес­ка лич­ност от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии на­ред с об­щия ус­та­но­вен в чл. 9–12 от ЗЮЛ, а имен­но юри­ди­чес­ка­та лич­ност въз­ник­ва по пра­во от де­ня, в кой­то пар­ти­я­та е за­поч­на­ла из­да­ва­не­то на свой пе­ча­тен ор­ган. Впис­ва­не­то ка­то еле­мент от фак­ти­чес­кия със­тав ос­та­ва ка­то изис­к­ва­не и в две­те хи­по­те­зи и се осъ­щес­т­вя­ва съг­лас­но чл. 10 и сл. от ЗЮЛ. Про­ме­ня се са­мо не­го­во­то дейс­т­вие – за пар­ти­и­те, при­до­би­ва­щи юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во, то има дек­ла­ра­тив­но дейс­т­вие, а за ос­та­на­ли­те за­паз­ва кон­с­ти­ту­тив­ния си ха­рак­тер. Вид­но от при­е­то­то ка­то до­ка­за­тел­с­т­во по де­ло­то ф.д. 5/45 г. БРП(к) е по­и­с­ка­ла впис­ва­не на ос­но­ва­ние чл. 10 от ЗЮЛ и стра­ни­те не спо­рят от­нос­но ней­но­то юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не. През ме­сец де­кем­в­ри 1948 г. Пе­ти­ят кон­г­рес на БРП(к) ре­ша­ва пар­ти­я­та да се пре­и­ме­ну­ва в БКП, съ­о­т­вет­но да про­ме­ни ус­та­ва є. То­ва из­ме­не­ние е съ­щес­т­ве­но. Ка­сае се за нов ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ращ бе­лег в ста­ту­та на юри­ди­чес­ко­то об­ра­зу­ва­ние и за да по­ро­ди прав­но дейс­т­вие, е след­ва­ло да бъ­де впи­са­но. ЗЮЛ не е пред­ви­дил срок, в кой­то да се по­и­с­ка и из­вър­ши гор­но­то. То­ва ви­на­ги е до­пус­ти­мо и би по­ро­ди­ло дейс­т­вие за вбъ­де­ще. Мог­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши до вли­за­не­то в си­ла на ЗЛС – 09.09.1949 г., съгл. чл. 165 от пре­ход­ни­те раз­по­ред­би на ЗЛС, от­ме­нил из­ця­ло ЗЮЛ, но вид­но от ф.д. 5/45 г. то­ва не е сто­ре­но. Чл. 157 ЗЛС пос­та­но­вя­ва, че сдру­же­ния, при­до­би­ли ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ки ли­ца пре­ди вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон, за­паз­ват то­ва си ка­чес­т­во. БКП оба­че, по из­ло­же­ни­те по-го­ре съ­о­б­ра­же­ния, не е при­до­би­ла юри­ди­чес­ко ли­це. След­ва­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши по ре­да на чл. 134 и сл. ЗЛС. То­ва не е сто­ре­но до 04.04.1990 г., ко­га­то Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП е по­и­с­ка­ло от­ра­зя­ва­не на нас­тъ­пи­ли­те ве­че про­ме­ни в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та. Не­що по­ве­че, ЗЛС из­рич­но пред­виж­да кон­с­ти­ту­тив­но­то дейс­т­вие на впис­ва­не­то за по­раж­да­не юри­ди­чес­ко­то дейс­т­вие на про­мя­на­та. От тек­с­та на ЗЛС, кой­то не ус­та­но­вя­ва ни­как­ви из­к­лю­че­ния от то­ва изис­к­ва­не с ог­лед юри­ди­чес­ка­та им ре­ле­ван­т­ност след­ва, че чл. 137 ЗЛС се при­ла­га за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, вкл. и БКП. Един­с­т­ве­но­то от­к­ло­не­ние, ко­е­то до­пус­ка за­ко­нът по от­но­ше­ние на пар­тии­те, е оно­ва, по­со­че­но в чл. 143, изр. 2 ЗЛС и е свър­за­но с над­зо­ра от дър­жа­вен ор­ган вър­ху тях. То има оба­че из­к­лю­чи­те­лен ха­рак­тер и по ар­гу­мент на про­тив­но­то не за­ся­га ни­то ре­гис­т­ра­ци­я­та, ни­то ней­ни­те прав­ни пос­ле­ди­ци. Още по­ве­че, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1947 г. не пра­ви ни­как­во раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду пар­тии и дру­ги сдру­же­ния, а прог­ла­ся­ва пра­во­то на граж­да­ни­те на сдру­жа­ва­не – чл. 87 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Та­ка пос­тъп­ва и Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г., ко­я­то, въп­ре­ки че въз­ди­га в кон­с­ти­ту­ци­о­нен прин­цип ръ­ко­вод­на­та ро­ля на БКП, в чл. 52 приз­на­ва пра­во­то на граж­да­ни­те да об­ра­зу­ват ор­га­ни­за­ции с по­ли­ти­чес­ки, про­фе­си­о­нал­ни, кул­тур­ни, ху­до­жес­т­ве­ни, на­у­ч­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и дру­ги нес­то­пан­с­ки це­ли. От всич­ко из­ло­же­но дотук след­ва, че ре­дът, ус­та­но­вен в ЗЮЛ и от­ме­ни­лия го ЗЛС, се е от­на­сял и до пар­ти­и­те ка­то вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Ар­гу­мент в та­зи на­со­ка е об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че на съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. по ф.д. 5 45 г. е при­зо­ван БРП(к), а не БКП, ма­кар че са из­ми­на­ли пет го­ди­ни от Пе­тия кон­г­рес. През ме­сец ап­рил 1990 г. по ф.д. 1969/90 г. мо­ли­те­лят, Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП, е по­и­с­ка­л впис­ва­не на на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, по­зо­ва­вай­ки се на ре­ше­ни­е­то на Пе­тия кон­г­рес, ко­е­то е ши­ро­ко ог­ла­се­но. Ед­ва с вли­за­не­то в си­ла на ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по гор­но­то фир­ме­но де­ло и из­вър­ше­но­то въз ос­но­ва на не­го впис­ва­не про­мя­на­та в прав­ния ста­тус до­би­ва юри­ди­чес­ко би­тие, и то в рам­ки­те на съ­деб­но­то ре­ше­ние, тъй ка­то в не­го един­с­т­ве­но е ре­гис­т­ри­ра­на про­мя­на­та от БРП(к) в БКП. В дейс­т­ви­тел­ност по­ра­ди лип­са­та на юри­ди­чес­ки ре­ле­ван­т­на про­мя­на от БРП(к) в БКП, БСП не ста­ва пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, тъй ка­то в прав­ния мир не е съ­щес­т­ву­ва­ло юри­ди­чес­ко ли­це БКП и ре­ше­ни­е­то вли­за в си­ла ед­нов­ре­мен­но и за две­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва по ф.д. 5/45 г. не са пред­с­та­ве­ни ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва, свър­за­ни с про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, а имен­но Ус­тав и пред­с­та­ви­тел­с­т­во – чл. 137 и чл. 138 ЗЛС във връз­ка с чл. 134 ЗЛС. По­ра­ди то­ва из­вър­ше­но­то впис­ва­не на БКП не во­ди до ней­но­то уч­ре­дя­ва­не ка­то пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Гор­но­то не оз­на­ча­ва, че БКП ка­то со­ци­а­л­на да­де­ност не е съ­щес­т­ву­ва­ла след Пе­тия кон­г­рес на БРП(к). Ней­но­то фак­ти­чес­ко, со­ци­а­л­но, по­ли­ти­чес­ко и идей­но мяс­то е но­то­рен факт, а дей­ност­та є е с пос­ле­ди­ци, из­вес­т­ни на ця­ло­то об­щес­т­во, по­ра­ди ко­е­то е неп­ри­ло­жим чл. 137, ал. 2 ЗЛС – про­ме­ни­те, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, мо­гат да бъ­дат про­ти­во­пос­та­ве­ни на ця­ло­то об­щес­т­во – фи­зи­чес­ки, юри­ди­чес­ки ли­ца, дър­жа­ва­та, до­кол­ко­то са ши­ро­ко ог­ла­ся­ва­ни и из­вес­т­ни. То­ва се от­на­ся не са­мо до про­ме­ни­те, из­вър­ше­ни на Пе­тия кон­г­рес­ на БКП(к), но и до всич­ки та­ки­ва, нап­ра­ве­ни до XIV кон­г­рес.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния ис­кът се явя­ва ос­но­ва­те­лен и до­ка­зан. Пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ище­цът пре­тен­ди­ра ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП ка­то пра­вен су­бект до 10.04.1990 г., ис­кът след­ва да бъ­де ува­жен та­ка, как­то е пре­дя­вен, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай съ­дът ще се про­и­з­не­се свръх пе­ти­тум.

По де­ло­то не са пре­тен­ди­ра­ни раз­нос­ки, по­ра­ди ко­е­то та­ки­ва не се дъл­жат – чл. 64, ал. 1 ГПК.

Во­дим от гор­но­то, СЪ­ДЪТ

Р Е Ш И:

Приз­на­ва за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, че по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то юри­ди­чес­ки пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, пар­тия, на ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от Граж­дан­с­ко-про­це­су­а­л­ния ко­декс на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то е пос­та­но­ве­но при учас­тие на тре­то ли­це – по­ма­гач, Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то мо­же да се об­жал­ва в се­дем­д­не­вен срок от съ­о­б­ще­ни­е­то до стра­ни­те, че ре­ше­ни­е­то с мо­ти­ви­те е из­гот­ве­но, пред Со­фийс­ки град­с­ки съд.

Районен съдия: (п)
Ж. Ко­ми­то­ва

[Решението е публикувано на стр.408-415 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ПРОПУСНА ДА БЪДЕ КАТО ЯПОНИЯ

Японски модел предложил Янко Янков

ПЛК - лидерът иска поименен списък

на виновните за кризата

Перник.

Със свой офис се сдоби в петък местната структура на Партия Либерален Конгрес. Новата политическа централа бе открита лично от националния лидер на формацията Янко Янков. Заедно с ексдепутата Тошо Пейков, зам.-председател на ПЛК, той пристигна в града ни по покана на местния лидер на партията Ангел Йорданов.

Съвременната политическа обстановка в страната бе основна тема на пресконференцията, която гостите дадоха за местните медии. Вече 8 години България се управлява от една политическа олигархия, представена от две сродни формации - БСП и СДС, чиято основна цел е обсебване на властта, каза г-н Янков. Още преди 4 години той бил предложил много от формулите за излизане на страната от кризата. В книгата си “Документ за самоличност” ПЛК-шефът се позовал на японския модел за развитие, като приложим и актуален за сегашната обстановка в страната.

Г-н Янков още тогава предложил да се изготви поименен списък на виновните за кризата лица от номенклатурата. Точно такъв бил изготвен по идея на американците, когато създали японската конституция, непосредствено след Втората световна война. Той включвал няколко хиляди лица, отговорни за японския милитаризъм. На тях е било забранено да заемат каквито и да било отговорни държавни длъжности, а също и да развиват собствен бизнес, който е можел да послужи за нова милитаризация на страната на изгряващото слънце, обясни лидерът на ПЛК.

Според него крайно време било японският пример да намери своето приложение в съвременна България, като се забрани бизнес на някои персони, които, държейки икономическата власт, диктуват политиката на страната.

[Материал на Росица Симеонова във в-к "Съперник" бр.227 (1388)/08.12.1997 г.; публикуван и на стр.282-283 от книгато на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.].

ВЪРХОВНИЯТ СЪД – СЛУГА НА МАФИЯТА, БСП И С(ДС)

СТЕ­НОГ­РА­МА
на прес­кон­фе­рен­ци­я­та,
да­де­на от Партия Либерален Конгрес (ПЛК) в БТА
на 2 де­кем­в­ри 1994 г. от 14.00 ча­са

Ян­ко Ян­ков: -До­бър ден, да­ми и гос­по­да. От­к­ри­вам прес­кон­фе­рен­ци­я­та на ПЛК. Ще я во­дя аз, Ян­ко Ян­ков – пред­се­да­тел на ПЛК.

До мен е зам.-пред­се­да­те­лят на пар­ти­я­та г-н То­шо Пей­ков, зам.-пред­се­да­те­лят ака­де­мик Бо­жи­дар Па­лю­шев, сек­ре­та­рят г-н Пе­тър Ман­ков и ек­с­пер­тът г-н Ни­ко­лай Ми­хай­лов.

Те­ма на днеш­на­та прес­кон­фе­рен­ция е бе­зум­но­то от глед­на точ­ка на пра­во­то и кре­тен­с­ко­то от глед­на точ­ка на по­ли­ти­чес­ка­та и на прав­на­та пси­хо­ло­гия ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд, Тре­то граж­дан­с­ко от­де­ле­ние за от­мя­на на ре­ше­ни­е­то на ЦИК за учас­тие на ПЛК в пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри.

Пре­ди да от­к­рия, ис­кам да ви уве­до­мя за след­но­то: Пре­ди две сед­ми­ци из­ле­зе кни­га­та ДО­КУ­МЕНТ ЗА СА­МО­ЛИЧ­НОСТ от над 650 стр., ко­я­то е са­мо по­ли­ти­чес­ка до­ку­мен­та­лис­ти­ка. В та­зи кни­га на стр. 64 и 65 е пред­с­та­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка на ли­ше­ния от сво­бо­да Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков, под­пи­са­на от на­чал­ни­ка на 12-ти от­ряд ст. лей­те­нант Д. Гаш­па­ров и от зам. на­чал­ни­ка на Со­фийс­кия зат­вор подп. Хрис­то­зов. В тая ха­рак­те­рис­ти­ка след 6-го­диш­но про­уч­ва­не от пси­хо­ло­зи­те на зат­во­ра е за­пи­са­но след­но­то: „Твър­до прес­лед­ва це­ли­те си. Про­я­вя­ва сло­вес­на аг­ре­сив­ност, но не на ба­за­та на об­ра­зу­ва­не на афек­ти, а съз­на­тел­но и об­мис­ле­но. Дейс­т­ви­я­та му са ви­на­ги це­ле­на­со­че­ни.“ Във връз­ка с то­ва ис­кам да ви при­пом­ня, че в кни­га­та е от­пе­ча­та­на и ед­на ста­тия на из­вес­т­ния юрист, професор Вел­ко Въл­ка­нов, с ко­го­то бях­ме ко­ле­ги в Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то. В та­зи ста­тия във вес­т­ник „На­род­на кул­ту­ра“, бр. 5 от 2 фев­ру­а­ри 1990 г., се каз­ва след­но­то: „Той, по мое мне­ние во­де­ше бит­ка­та си твър­де неп­ред­паз­ли­во. На­на­ся­ше уда­ри­те си (пуб­лич­но на­ри­ча­ше Ярос­лав Ра­дев „жа­лък епи­гон на Ка­ли­гу­ла“), без да мис­ли, че се от­к­ри­ва за уда­ри от нас­рещ­на­та стра­на.“ „Жа­лък епи­гон на Ка­ли­гу­ла“ е та­ка или ина­че оби­да, на­ка­зу­е­ма спо­ред На­ка­за­тел­ния ко­декс.“ То­ва бе по вре­ме­то, ко­га­то Ярос­лав Ра­дев бе­ше един от за­мес­т­ни­ци­те на То­дор Жив­ков, ви­цеп­ре­зи­дент. То­га­ва, ко­га­то да ка­жеш не­що про­тив ви­цеп­ре­зи­ден­та стру­ва­ше съд­ба. Днес, естествено, това не е познато на онези журналисти, които откровено могат да говорят каквото си поискат за сегашния президент. Но това, което тези журналисти днес го имат като право, е резултат изключително от съдбата на та­ки­ва ка­то мен, ко­и­то са из­во­ю­ва­ли то­ва. Та­ка че оно­ва, ко­е­то то­ку-що чух­те ка­то оп­ре­де­ле­ние за съ­дийс­ко­то ре­ше­ние, имай­те пред­вид, че е точ­но та­ка – доб­ре е об­мис­ле­но и фор­му­ли­ра­но. На ма­са­та има­те на раз­по­ло­же­ние един па­кет от до­ку­мен­ти, ко­и­то мо­же­те да из­пол­з­ва­те. Там е пред­с­та­ве­на и ед­на дек­ла­ра­ция, в ко­я­то те­зи ду­ми, ко­и­то то­ку-що чух­те, са са­мо ед­на бле­да сян­ка на оно­ва, ко­е­то е на­пи­са­но от мен и под­пи­са­но и обос­но­ва­но на се­дем ма­ши­но­пис­ни стра­ни­ци. От­дел­но от то­ва вие има­те на раз­по­ло­же­ние ре­гис­т­ри­ра­на­та в ЦИК мол­ба за прег­лед по ре­да на над­зо­ра до пет­ч­лен­ния със­тав на Вър­хов­ния съд, в ко­я­то са да­де­ни на­ши­те прав­ни ар­гу­мен­ти. Аз не зная, да­ли вие мо­же­те да си пред­с­та­ви­те как­во оз­на­ча­ват прав­ни ар­гу­мен­ти в неп­ра­во­ва дър­жа­ва. Мо­же би са­мо си спом­ня­те от дет­с­т­во­то при­каз­ка­та за въл­ка и аг­не­то, къ­де­то се раз­ви­ват имен­но „прав­ни“ ар­гу­мен­ти. Въл­кът изтъква на аг­не­то правната си претенция да го изя­де, за­що­то му мъ­ти во­да­та, и въ­об­ще не се ин­те­ре­су­ва от прав­ни­те ар­гу­мен­ти и от фак­ти­чес­ко­то със­то­я­ние на не­ща­та, из­тък­на­ти от аг­не­то, съг­лас­но ко­и­то то­ва прос­то не е въз­мож­но по­ра­ди фи­зи­чес­ки­те за­ко­ни. Оно­ва, ко­е­то се на­ри­ча ко­му­ни­зъм и ко­му­нис­ти­чес­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во е точ­но то­ва – ар­гу­мен­ти­те на въл­ка, кой­то е ре­шил на вся­ка це­на да изя­де аг­не­то. Са­мо че при ко­му­нис­ти­чес­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во не се каз­ва „Мъ­тиш – не мъ­тиш, ще те ям“, а то­ва се раз­би­ра от са­мосе­бе си.

Прав­ни­те ар­гу­мен­ти са аб­со­лют­но бе­зуп­реч­ни. Тук пред вас има три­ма юрис­ти. Аз съм про­фе­си­о­на­лен юрист, пре­по­да­ва­тел в три юри­ди­чес­ки фа­кул­те­та. И по ком­пе­тен­т­но­то мне­ние на оне­зи, ко­и­то са ме из­б­ра­ли, не съм лош юрист. Вие има­те пред се­бе си и юрис­та – сек­ре­та­ря на пар­ти­я­та Пе­тър Ман­ков, и юрис­та – ек­с­перт на пар­ти­я­та Ни­ко­лай Ми­хай­лов, кой­то съ­що е уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­тел и ра­бо­ти в Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. Та­ка, че ко­га­то ви го­во­рим за пра­во, ние има­ме пред­вид имен­но пра­во. Вие ще ви­ди­те и ед­на, на­дя­вам се, лю­бо­пит­на за вас ин­тер­п­ре­та­ция на пра­во­то: че ко­му­нис­тът не мо­же да бъ­де юрист, тъй ка­то ко­му­низ­мът от­ри­ча пра­во­то по съ­щес­т­во. Как­во виж­да­ме в слу­чая с ре­ше­ни­е­то на ВС? Има­ме ко­му­нис­ти­чес­ка­та съ­вест на съ­ди­и­те. Ду­ма­та Вър­хо­вен съд във вся­ка ед­на стра­на зву­чи ав­то­ри­тет­но, но в стра­ни ка­то Бъл­га­рия тя е из­раз на най-слу­гин­с­ко ра­бо­леп­ни­че­не на ко­му­нис­ти­чес­ки си­ли и на ко­му­нис­ти­чес­ка­та ма­фия. То­ва е и по­ли­ти­чес­ка оцен­ка, и прав­на оцен­ка. Нак­рат­ко ви бе­ше раз­ка­за­но то­ку-що за ня­кол­ко от ос­нов­ни­те пун­к­то­ве, от­ра­зе­ни в до­ку­мен­та­ци­я­та, ко­я­то има­те на раз­по­ло­же­ние.

То­шо Пей­ков: -Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да, в про­дъл­же­ние на ду­ми­те, ко­и­то ка­за пред­се­да­те­лят на ПЛК г-н Ян­ко Ян­ков, ис­кам да ви пред­с­та­вя един об­раз. Об­ра­зът е от про­из­ве­де­ние, ко­е­то има ав­тен­тич­но заг­ла­вие, и то по­каз­ва мяс­то­то, в ко­е­то се оказ­ва днес, към 29 но­ем­в­ри, ПЛК, ней­ни­ят ли­дер Ян­ко Ян­ков и всич­ки ние – чле­но­ве­те на ПЛК. Ние се ока­зах­ме „го­ли сред въл­ци“. Вие ста­ва­те сви­де­те­ли на ед­на по­ли­ти­чес­ка по­ръч­ка за на­ше­то по­ли­ти­чес­ко раз­къс­ва­не, и ако то­ва не ста­не – за фи­зи­чес­ко­то ни уни­що­же­ние. Ня­ма друг път за тия хо­ра, ко­и­то са ре­ши­ли да ни уни­що­жат, ос­вен ве­че фи­зи­чес­ко­то уни­що­же­ние. Кои имат ин­те­рес от на­ше­то по­ли­ти­чес­ко и от на­ше­то фи­зи­чес­ко репресира­не? На нас ни­ко­га ня­ма да ни прос­тят пър­во ко­му­нис­ти­те от БСП за опи­та ни, един­с­т­вен в ис­то­ри­я­та след 10 но­ем­в­ри, тая пар­тия да бъ­де из­ка­ра­на из­вън За­ко­на. С ед­на съ­деб­на и с ед­на пар­ла­мен­тар­на, прид­ру­же­ни и от ед­на про­па­ган­д­на стра­те­гии. На нас ни­ко­га ня­ма да ни прос­тят под­куп­ни­те ли­де­ри на СДС за­ра­ди то­ва, че ние раз­к­рих­ме кои са и как­ви са те. И за тех­ни­те връз­ки с БСП и с тре­та­та за­ин­те­ре­со­ва­на стра­на – Мул­ти­ма­фи­я­та. Тя съ­що ни­ко­га ня­ма да ни прос­ти твър­ди­те дейс­т­вия сре­щу нея в пар­ла­мен­та и спе­че­ле­ни­те три де­ла от за­ве­де­ни­те де­сет пре­пис­ки сре­щу заг­ра­бе­ни бан­ки. То­ва тя съ­що ня­ма да ни прос­ти. Ни­ко­га ня­ма да ни прос­тят Дър­жав­на си­гур­ност и Рус­ко­то КГБ, ко­и­то ко­ор­ди­ни­рат и обез­пе­ча­ват дейс­т­ви­я­та на БСП с дейс­т­ви­я­та на СДС и с тия на ма­фи­я­та.

Аген­ция „Бал­кан“ е тая, от ко­я­то по­лу­чих­ме (прак­ти­чес­ки от Мул­ти­ма­фи­я­та), пос­лед­на­та стра­ни­ца на съ­деб­но­то ре­ше­ние на ВС, а не от са­мия съд, за­що­то „Мул­тиг­руп“ е або­ни­ра­на за всич­ки ре­ше­ния на Вър­хов­ния съд, ко­и­то прис­ти­гат по фак­са ре­дов­но в аген­ция „Бал­кан“ – съд­руж­ник на „Мул­тиг­руп“. И за да не мо­жем да ре­а­ги­ра­ме в срок и адек­ват­но на ре­ше­ни­е­то, на нас ни бе­ше под­х­вър­ле­на са­мо пос­лед­на­та стра­ни­ца от не­го. То­ва е ед­но от до­ка­за­тел­с­т­ва­та, че за­ин­те­ре­со­ва­ни­те ли­ца са имен­но в гру­пи­ров­ки­те и в по­ли­ти­чес­ки­те и в псев­до­по­ли­ти­чес­ки­те ор­га­ни­за­ции, за ко­и­то ви раз­ка­зах. Дру­го­то до­ка­за­тел­с­т­во е, че ВС на БСП чрез Вла­ди­мир Вла­ди­ми­ров То­пен­ча­ров е свър­зан с Мул­ти­ма­фи­я­та в ли­це­то на Ди­ми­тър Хрис­тов Ива­нов – ви­цеп­ре­зи­дент на „Мул­тиг­руп“ и съд­руж­ник на ВС на БСП във фир­ма­та „ЕЛ­БУ“ ООД, в ко­я­то фи­гу­ри­ра и име­то Джан­тов от вес­т­ник „Ду­ма“. Връз­ка­та на Мул­ти­ма­фи­я­та е раз­к­ри­та в един от бро­е­ве­те на в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“, който ви предоставяме сега. Тя е на един друг учас­т­ник, за­ед­но с Ди­ми­тър Ива­нов, в ед­но дру­го сдру­же­ние – „Пет­рол­но сдру­же­ние“ ООД, ко­е­то по­лу­чи пър­ви­те кво­ти за внос от до­го­во­ре­ния с Ру­сия пет­рол от бив­шия ви­цеп­ре­ми­ер Ки­рил Цо­чев. То­ва е ли­це­то Бо­рис­лав Ди­о­ни­си­ев – зет на Вла­ди­мир Шчер­биц­ки – пред­се­да­тел на Ко­ми­те­та за дър­жав­на си­гур­ност на СССР, член на по­лит­бю­ро на КПСС и пър­ви сек­ре­тар на Ук­ра­ин­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Ако ис­ка­те още до­ка­за­тел­с­т­ва,мис­ля, че съ­що мо­жем да ви пре­дос­та­вим, но връз­ка­та на ДС, на Мул­ти­ма­фи­я­та с КГБ от нас е до­ка­за­на. Но ма­кар и сен­за­ци­он­ни, освен във в. „Либерален конгрес“, тези доказателства никъде дру­га­де не са от­ра­зе­ни: в ни­то един вес­т­ник, в ра­дио или те­ле­ви­зи­он­но пре­да­ва­не.

Кои още имат ин­те­рес от заг­лу­ша­ва­не­то и от раз­тер­за­ва­не­то на ПЛК? Ин­те­рес имат тия, ко­и­то про­да­до­ха во­ля­та на из­би­ра­те­ли­те и вля­зо­ха в сдру­же­ние с Мул­ти­ма­фи­я­та. Те не кри­ят връз­ки­те си с про­рус­ки­те сре­ди око­ло Емил Кю­лев, т.е. с Лу­ка­нов. Пред­се­да­те­лят на фал­ши­ва­та опо­зи­ция Фи­лип Ди­мит­ров пре­ди 10 де­на при­със­т­ва на кок­тейл на „Ту­рист-спорт-банк“. На ня­кол­ко прес­кон­фе­рен­ции с учас­ти­е­то и на Ед­вин Су­га­рев ние до­ка­зах­ме, че про­из­хо­дът на ка­пи­та­ла на ТСБ е кри­ми­на­лен, заг­ра­бен от „Ар­се­нал“. Но Ф. Ди­мит­ров по­лу­чи уве­ре­ние, че ще му бъ­дат да­де­ни па­ри от гру­пи­ров­ки­те око­ло ТСБ и „Трон“ за из­бо­ри­те, а той из­г­леж­да да­де га­ран­ция на съ­щи­те гру­пи­ров­ки, че те ще бъ­дат неп­ри­кос­но­ве­ни от за­ко­на и в след­ва­що­то На­род­но съб­ра­ние. Та­ка­ва е сдел­ка­та меж­ду по­ли­ти­ци­те от СДС и Ма­фи­я­та, с ко­я­то уж ще­ли да се бо­рят. То­ва са бан­ки и гру­пи­ров­ки, тяс­но свър­за­ни с КГБ, с ДС и с А. Лу­ка­нов.

Ис­те­рич­но-ра­дос­т­ни­те пуб­ли­ка­ции във в-к „Де­мок­ра­ция“ са още ед­но до­ка­за­тел­с­т­во, че СДС има пря­ко учас­тие в от­с­т­ра­ня­ва­не­то на ПЛК от по­ли­ти­чес­кия жи­вот и от учас­тие в из­бо­ри­те. Има и дру­ги до­ка­за­тел­с­т­ва. А те са, че имен­но юри­ди­чес­кият ек­с­перт* на С(ДС) е ока­зал въз­дейс­т­вие на Вър­хов­ния съд.

Ян­ко Ян­ков: -Има­те ду­ма­та за въп­ро­си. Жур­на­лис­ти­чес­ки въп­ро­си ня­ма ли? Или на жур­на­лис­ти­те всич­ко им е яс­но? Или по­не им е яс­но, че как­во­то и да пи­тат и пи­шат, ре­дак­то­ри­те им ня­ма да до­пус­нат да бъ­де от­пе­ча­та­но. За­що­то са фи­нан­си­ра­ни имен­но от Мул­ти­ма­фи­я­та... Гос­по­дин Ман­ков има ду­ма­та.

Пе­тър Ман­ков: -Тъй ка­то при­със­т­вах на за­се­да­ни­е­то на Тре­то граж­дан­с­ко от­де­ле­ние на Вър­хов­ния съд, ис­кам да ви при­ве­да един при­мер, пред кой­то аз за­поч­нах да за­ек­вам. Аз съм юрист, а пред­по­ла­гам на вас би тряб­ва­ло да ви нас­т­ръх­нат ко­си­те, ка­то има­те пред­вид как­во е пра­во­съ­ди­е­то в Бъл­га­рия. Пред­с­та­ве­те си, че ня­кой оти­ва от ва­ше име и тег­ли от ва­ша­та бан­ко­ва смет­ка па­ри. Вие уз­на­ва­те кой е чо­ве­кът, пред­с­та­вил се от ва­ше име, и го да­ва­те под съд. Но съ­дът да­ва пра­во­то си на не­го, за­що­то той твър­ди, че се казва та­ка, както е вашето име, а ва­ши­те пас­пор­ти са пре­неб­рег­на­ти.

Ян­ко Ян­ков: -Има­те на раз­по­ло­же­ние ма­те­ри­а­ли, с ко­и­то ис­кам да ви при­пом­ня не­що, в ко­е­то бях учас­т­ник ка­то по­тър­певш. През 1984 т. бях арес­ту­ван и осъ­ден на 12 го­ди­ни зат­вор. През фев­ру­а­ри 1985 г. об­жал­вах де­ло­то. Съ­ди­я­та от Вър­хов­ния съд ме пи­та: „-Как­во ис­ка­те от съ­да?“. Как­во дру­го мо­жах да му ка­жа? Каз­ах му: „-Ис­кам смър­т­на при­съ­да.“ Той бе­ше из­не­на­дан, за­що­то бе­ше свик­нал със зат­вор­ни­ци, ко­и­то оти­ват при не­го, за да хлен­чат и да ис­кат ми­лост. Той бе­ше мно­го из­не­на­дан и ка­за: „-Как та­ка?! Вие сте юрист и мно­го доб­ре зна­е­те, че то­ва е не­въз­мож­но.“ Аз от­го­во­рих: „-Да, Вие мно­го доб­ре зна­е­те, че не мо­же­те да ми да­де­те до­ри един ден, но въп­ре­ки то­ва по­лу­чих два­на­де­сет го­ди­ни. Сле­до­ва­тел­но, ня­ма ни­как­ва преч­ка се­га да ми да­де­те смър­т­на при­съ­да...“

То­ва ве­че де­сет го­ди­ни се но­си ка­то фол­к­лор сред съ­ди­и­те, ад­во­ка­ти­те и про­ку­ро­ри­те в Бъл­га­рия и пре­ди всич­ко тук, в Со­фия. Как­во от­ра­зя­ва то­зи факт? Вие са­ми ще си да­де­те от­го­вор, как­во от­ра­зя­ва то­зи факт. Съ­дий­ка­та Тот­ка Яне­ва, ко­я­то ми да­де 12 г., 6 го­ди­ни след то­ва работеше в съ­щия съ­д, кой­то ме приз­на за не­вин­но осъ­ден по­ра­ди лип­са на до­ка­за­тел­с­т­ва. Съ­ща­та съ­дий­ка от­то­га­ва и до ден дне­шен е съ­дия във Вър­хов­ния съд. Про­ку­ро­рът Кляв­чев, Лю­бо­мир, кой­то то­га­ва ме об­ви­ня­ва­ше и нас­ко­ро след то­ва бе­ше из­диг­нат за про­ку­рор в Глав­на про­ку­ра­ту­ра, ед­ва те­зи дни се е за­ел с час­тен биз­нес. Как ви се стру­ва всич­ко то­ва? Има ли ме­ха­ни­зъм? Има­ше ме­ха­ни­зъм, има­ше, но фал­ши­ва­та опо­зи­ция на оне­зи, ко­и­то го­во­рят за мъж­ка** лю­бов и се на­ми­рат в ръ­ко­вод­с­т­во­то на СДС, не поз­во­ли­ха то­ва да ста­не – как­то ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят, та­ка и ми­нис­тъ­рът на пра­во­съ­ди­е­то, ко­и­то бя­ха ми­нис­т­ри на СДС. Про­пус­на­то ли е не­що? Про­пус­на­то е твър­де мно­го. За­що­то и днес се пред­ла­га на обез­ве­ре­ния бъл­га­рин един ме­ха­ни­зъм, при­те­жа­ващ ал­хи­ми­я­та, при ко­я­то пус­каш си­ни бю­ле­ти­ни, а из­ли­зат чер­ве­ни де­пу­та­ти. И тъй ка­то хо­ра­та ве­че си при­пом­нят, че в раз­с­то­я­ние на тия пет го­ди­ни ня­ма ни­то ед­но пре­дуп­реж­де­ние, ко­е­то Ян­ко Ян­ков да е нап­ра­вил и то да не се е сбъд­на­ло, се из­вър­ш­ва по­ли­ти­чес­ка по­ръч­ка, в ре­зул­тат на ко­я­то ПЛК тряб­ва да бъ­де от­с­т­ра­не­на от учас­тие в из­бо­ри­те. Не е ли оче­вид­но за­що? Про­че­те­те стра­ни­ци­те на „Де­мок­ра­ция“, и вие ще ви­ди­те сил­на­та прис­т­рас­т­ност на „де­мок­ра­ти­те“ на вся­ка це­на да по­лу­чат от­с­т­ра­ня­ва­не на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес. Ето, че­та: „Съ­дът от­ме­ни ре­гис­т­ра­ци­я­та на Ян­ко Ян­ков.“ Коя ре­гис­т­ра­ция? Не се каз­ва. В ЦИК или на пар­ти­я­та в съ­да? Във фир­ме­но­то от­де­ле­ние? Във фир­ме­но от­де­ле­ние на Со­фийс­ки град­с­ки съд има ед­на-един­с­т­ве­на ре­гис­т­ра­ция – на ПЛК с пред­се­да­тел Ян­ко Ян­ков. И там е от­ка­за­но, под­чер­та­вам – от­ка­за­но, на лю­бим­ци­те на „Де­мок­ра­ция“ Ко­цев и Ве­чер­ни­ков да по­лу­чат ня­как­ви ре­гис­т­ра­ци­он­ни въз­мож­нос­ти. В ЦИК съ­що им бе­ше от­ка­за­но, но на агент-про­во­ка­то­ри­те от Шес­ти от­дел на Шес­то уп­рав­ле­ние на ДС, ра­бо­те­щи и днес във Вър­хов­ния съд по ука­за­ние на гос­по­да­ря си Ди­ми­тър Хрис­тов Ива­нов – бив­шия на­чал­ник на Шес­ти от­дел на Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност, дне­шен ви­це-им­пе­ра­тор на „Мул­тиг­руп“ не от­каз­ват!

И от­до­лу на ма­те­ри­а­ла в „Де­мок­ра­ция“: „Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ще под­к­ре­пя СДС.“ Кой Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес? ЛК на „кин­жа­ли­те“? Има ли пар­тия в Бъл­га­рия, ко­я­то да не е раз­це­пе­на по ис­ка­не на „кин­жа­ли­те“? По ис­ка­не на оне­зи, ко­и­то неп­ре­къс­на­то меч­та­ят за мъж­ка лю­бов? Ня­ма та­ка­ва пар­тия. Но все пак има. ПЛК не бе­ше раз­це­пе­на и ня­ма да бъ­де раз­це­пе­на. Има са­мо ня­кол­ко по­ли­ти­чес­ки хо­мо­сек­су­а­лис­ти, ко­и­то си пра­вят вза­им­ни ус­лу­ги с меч­та­те­ли­те за мъж­ка лю­бов от СДС.

Пе­тър Ман­ков: -От 20 де­на про­ку­ро­рът Кляв­чев не е ве­че в про­ку­ра­ту­ра­та. Кляв­чев е съз­дал час­т­на фир­ма, ко­я­то е в струк­ту­ри­те на ед­на от гру­пи­ров­ки­те.

Ян­ко Ян­ков: -Ре­зул­тат е от по­ли­ти­чес­ки­те и прав­ни­те ус­лу­ги, из­вър­ше­ни в ин­те­рес на Дър­жав­на си­гур­ност, на КГБ и на ко­му­нис­ти­чес­ки­те си­ли.

Пе­тър Го­гов: -Тук в мо­мен­та в та­зи за­ла ня­ма ни­как­ва ак­тив­ност от стра­на на пре­са­та, ко­е­то ме пла­ши, макар че аз не съм страх­ли­вец. Ня­мам как­во да гу­бя. Пла­ши ме та­зи бе­зиз­раз­ност. Та­зи от­в­ра­та и ма­ни­пу­ли­ру­е­мост на мас­ме­дий­но­то прос­т­ран­с­т­во. На три­а­да­та на мас­ме­ди­и­те – вес­т­ни­ци, ра­дио и те­ле­ви­зия. Не е въз­мож­но да се пос­т­рои в ед­на дър­жа­ва де­мок­ра­ция, при то­ва пар­ла­мен­тар­на, щом мас­ме­ди­и­те са под­чи­не­ни на ед­на цел. Цел­та е заб­лу­да­та и лъ­жа­та. Жи­во­тът, па­ри­те и власт­та да ос­та­нат в те­зи, ко­и­то са ни те­ро­ри­зи­ра­ли 50 го­ди­ни...

Ян­ко Ян­ков: -Те­кат пос­лед­ни­те ми­ну­ти от оп­ре­де­ле­но­то ни за прес­кон­фе­рен­ци­я­та вре­ме. Гос­по­дин (про­фе­сор) Кал­чев – вес­т­ник „Нов ден“

Иван Кал­чев: -Аз ис­кам един кра­тък въп­рос да пос­та­вя, кой­то въз­ник­ва у ме­не въз ос­но­ва на ед­на хи­по­те­за след слу­чи­ло­то се с ПЛК. Гос­по­дин Ян­ков, тук в та­зи съ­ща­та за­ла се със­тоя ед­на сре­ща на пет­най­се­ти­на та­ка на­ре­че­ни „из­вън­пар­ла­мен­тар­ни пар­тии“, ко­и­то са ре­гис­т­ри­ра­ни и учас­т­ват в из­бо­ри­те. Аз съ­що учас­т­вах ка­то пред­с­та­ви­тел на Съ­ю­за на сво­бод­ни­те де­мок­ра­ти и мо­га да ви ка­жа, че пред­ва­ри­тел­но, пре­ди да за­поч­нем сре­ща­та, има­ше ве­че та­ка ед­на наг­ла­са, да се нап­ра­ви пред­ло­же­ние (аз по-сет­не го нап­ра­вих) за въз­мож­но обе­ди­ня­ва­не в се­гаш­ни­те из­бо­ри, ако не се при­е­ме ли­ни­я­та на бой­кот. За­що­то има­ше и та­ки­ва пред­ло­же­ния. Но ако не се при­е­ме ли­ни­я­та на бой­кот, има­ше ед­на наг­ла­са за от­каз­ва­не на всич­ки от сво­и­те бю­ле­ти­ни и да се обе­ди­нят око­ло ед­на бю­ле­ти­на. И то­ва да бъ­де бю­ле­ти­на­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес...

Ян­ко Ян­ков: -Вие сте си го об­съж­да­ли то­ва пред­ва­ри­тел­но по­меж­ду си, до­кол­ко­то знам, и служ­би­те са го на­у­чи­ли нав­ре­ме. И те нав­ре­ме са ре­а­ги­ра­ли.

Иван Кал­чев: -Въп­ро­сът ми е: -Не е ли то­ва ед­на мно­го бър­за ре­ак­ция на влас­ти­те, за да се пре­дот­в­ра­ти ед­но очер­та­ло се ве­че обе­ди­ня­ва­не при всич­ки­те раз­ли­чия, труд­нос­ти и про­ти­во­ре­чия на то­зи блок на „из­вън­пар­ла­мен­тар­ни­те“ си­ли?

Ян­ко Ян­ков: -Та­ка­ва хи­по­те­за е най-ве­ро­ят­на, тъй ка­то зная за те­зи раз­го­во­ри от из­вес­т­но вре­ме, че те съ­щес­т­ву­ват. Ес­тес­т­ве­но, чу­ли са за то­ва и ос­нов­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли и тех­ни­те ра­зуз­на­ва­тел­ни служ­би, и то­ва е въз­мож­на тях­на бър­за ре­ак­ция. Има оба­че не­що, ко­е­то е мно­го по-важ­но. Аз още в на­ча­ло­то ви за­я­вих, а по ня­кое вре­ме пак пов­то­рих: то­ва ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд, ко­е­то от­ме­ня ре­ше­ни­е­то на ЦИК за ре­гис­т­ра­ци­я­та на ПЛК в из­бо­ри­те на 18 де­кем­в­ри 1994 г., ще бъ­де от­ме­не­но. Да­ли ще бъ­де пре­ди из­бо­ри­те или след из­бо­ри­те, или някога от ис­то­рия­та, ня­ма съ­щес­т­ве­но зна­че­ние. То ще бъ­де от­ме­не­но. Въп­ро­сът е оне­зи, ко­и­то та­ка или ина­че ще гла­су­ват, и оне­зи по­ли­ти­чес­ки пар­тии, ко­и­то имат вли­я­ние над гла­со­по­да­ва­те­ли­те, да про­у­ме­ят, че ще има и но­ви из­бо­ри. Най-къс­но до­го­ди­на по то­ва вре­ме, плюс-ми­нус шест ме­се­ци, пак ще има из­бо­ри. Тряб­ва да ре­шим как­во ще пра­вим то­га­ва. Ще раз­би­ем ли стра­те­ги­я­та на Мул­ти­ма­фи­я­та или ще й приг­ла­ся­ме? Аз съм убе­ден, че има­ме шанс да раз­би­ем та­зи стра­те­гия и с те­зи из­вън­пар­ла­мен­тар­ни пар­тии, за ко­и­то вие го­во­ри­те, е въз­мож­на оп­ре­де­ле­на сте­пен на съг­ла­су­ва­ност. Още пре­ди ня­кол­ко ме­се­ци се опи­тах­ме да осъ­щес­т­вим та­ка­ва съг­ла­су­ва­ност, но се сблъс­ках­ме с не­въз­мож­нос­ти, по­ра­ди ко­е­то ре­ших­ме да учас­т­ва­ме са­мос­то­я­тел­но, как­то прак­ти­ку­вах­ме и на из­бо­ри­те за Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние, и на вто­ри­те из­бо­ри. Но иде­я­та да се по­тър­си въз­мож­ност за при­тъ­пя­ва­не на не­ре­а­лис­тич­ни ам­би­ции сред мно­зин­с­т­во ли­де­ри на пар­тии, е ед­на идея, ко­я­то би мог­ла да има шанс...

................

Пе­тър Го­гов: -...Споделя­ме ста­но­ви­ще­то на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на ПЛК, че ще има но­ви из­бо­ри. Не би­ва да се ин­те­ре­су­ва­ме от то­ва, да­ли в мо­мен­та ще има ле­ги­тим­ност на нас­то­я­щи­те из­бо­ри, или те ще бъ­дат от­ло­же­ни. А тряб­ва да се съ­бе­рат 4 или 5 си­гур­ни пар­тии, без аген­ти на „Мул­тиг­руп“, на Дър­жав­на си­гур­ност, на БСП и на СДС, и да во­дим спо­кой­но, це­ле­на­со­че­но бит­ка­та. Пък как­во­то са­бя по­ка­же. Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то.

Ян­ко Ян­ков: -Бла­го­да­ря на гос­по­дин Го­гов. За пос­лед­но: жур­на­лис­ти­те имат ли въп­ро­си? Жур­на­лис­ти­те ня­мат въп­ро­си. Бла­го­да­ря. Зак­ри­вам прес­кон­фе­рен­ци­я­та.

---

* Става въпрос за Петър Стоянов - тогавашен зам.-министър на правосъдието от СДС, който лично е „обработвал“ съдите от ВС (което е видяно и чуто от друг съдия от ВС, мой личен приятел). Същият този Петър Стефанов Стоянов, когото няколко години по-късно другарите издигнаха за президент на Република България!

** Намек за Филип Димитров и Светослав Лучников.