БСП?!

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Всичките вие превъзходно знаете, че с всеки от вас се познаваме много отдавна и много добре знаем както „Кой кой е”, така и „Кой къде е”, и най-важното – „Защо е там”.

Независимо от пълното практическо безсмислие на настоящето мое обръщение към всички вас, аз все пак го правя съвсем не защото имам доверието, което би трябвало човек да има лично във вас и в институцията, към която принадлежите, а защото за мен е modus vivendi борбата срещу системата - така, както за вас е modus vivendi престъпното (и съучастническо) слугуване на същата.

С настоящето мое официално писмо се обръщам към всичките вас, за да се произнесете по въпроса за отмяната на едно съдебно решение на Върховния съд, престъпното постановяване на което е било осъществено не само при условията на агентурна и мафиотска зависимост на председателствуващия съдебния състав, но и при преследването на напълно недопустимата за Правото цел, насочена към стратегическо увреждане на екзистенциалните интереси на напълно легитимни субекти на правото в полза на напълно нелегитимен, и при това - зловещо престъпен субект.

І.

1. Върху основата на съдебен иск по гражданско дело № 4013 по описа за 1991 г. (предявен от мен като Председател на Партия Либерален Конгрес) на 26 март 1992 г. Първи районен софийски съд, 13-ти състав, гражданска колегия, председателствуван от Жаклин Комитова, постанови решение, по силата на което призна за установено, че „по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българската комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българската социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице”.

2. Тъй като посоченото съдебно решение бе обжалвано от ръководството на т. нар. Българска социалистическа партия, на 22 юли 1992 г. Софийският градски съд, І „Г” Гражданска колегия, председателствуван от Елса Ташева и при членове Екатерина Иванова и Алексей Иванов, постанови решение, по силата на което отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли иска на ръководената от мен Партия Либерален Конгрес; при което, обаче, Председателят на съдебния състав Елса Ташева обоснова свое особено мнение, с което изрази несъгласие с решението на втората инстанция.

3. В крайна сметка, с Решение от 09 март 1993 г. на Върховния съд, Пето гражданско отделение, председателствуван от Димитър Гочев и при членове Николай Урумов и Маргарита Златарева, бе постановено решение, по силата на което бе оставено без уважение моето искане за преглед по реда на надзора.

ІІ.

Във връзка с така посочените решения уточнявам, че както текстовете на моята искова молба, така и текстовете на посочените съдебни решения, са публикувани в Том 1 на „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, съответно на с. 375-376, с. 408-415, с. 470-479 и с. 536-541.

ІІІ

Във връзка с настоящето мое искане за преглед и отмяна на посоченото съдебно решение, както и за търсене на наказателна отговорност от виновните лица за извършената от тях престъпна дейност уточнявам, че то е основано върху факта, че :

1) само преди броени дни т. нар. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оповести, че съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент;

2) държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен;

3) понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи и съображения в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране;

4) понастоящем в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано, че постановявайки своето решение като съдия, агентът на Държавна сигурност Димитър Бонев Гочев е действувал именно в престъпен интерес на т. нар. Българската социалистическа партия, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност.

ІV

Във връзка с така предявеното мое искане изрично и ясно уточнявам, че само преди дни заместник-председателят на предишната подобна комисия Евгени Димитров пределно ясно заяви в медиите, че понастоящем действуващата Комисия нарушава закона в редица отношения, при което в частност не е обявила имената на съдии, за които в документацията на предишната комисия съществуват пределно ясни и недвусмислени доказателства за принадлежност към ДС; той заяви, че не смее да съобщи техните имена, тъй като под заплахата от съдебна отговорност законът му забранява да направи това.

Тъй като, обаче, самият аз съм готов да понеса всички възможни санкции на така посочения закон, като изхождам от факта, че така или иначе познавам лично всички следователи, прокурори и съдии от висшите нива на правосъдната система, с оглед на настоящия казус и неговия контекст изрично и ясно докларирам, че агенти на посочените специални служби на бившия комунистически режим и на неговата днешна мафиотска структурна трансформация са още и: Николай Урумов, Маргарита Златарева, Екатерина Иванова и Алексей Иванов.

V.

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Изрично, ясно и категорично настоявам:

1) да направите всичко, което е необходимо, да бъде отменено така посоченото решение на Върховния съд, тъй като: първо, е постановено в полза на нелегитимна, престъпна, противообществена и противодържавна организация; второ, е постановено от действуващи по престъпен начин строго секретни агенти на същата тази организация и на нейните днешни престъпни явни и тайни структурни трансформации;

2) да направите всичко, което е необходимо, за да бъдат образувани дела за наказателно разследване и преследване на престъпната дейност на посочените лица, официално действували като съдии, но фактически действували като подставени лица на престъпни сили, използуващи правосъдието като форма и начин за легитимиране на извършените престъпления и като форма и начин на прикрито зад правосъдието престъпно увреждане на законните права и интереси на легитимните членове на общественото функциониране.

07 юли 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Euro-Just-19/07.07.2007г. до членовете на ВСС чрез Председателствуващия Висшия съдебен съвет (ВСС), Главния прокурор, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чуждестранни медии].

СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! НО Я ОБЖАЛВАТ...

Ре­ше­ние

гр. Со­фия, 26.03.1992 г.

В име­то на на­ро­да

ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД, 13 със­тав, ГРАЖ­ДАН­С­КА ко­ле­гия в пуб­лич­но­то си за­се­да­ние на два­де­се­ти март през хи­ля­да де­вет­с­то­тин и де­вет­де­сет и вто­ра го­ди­на в със­тав: Пред­се­да­тел: ЖАК­ЛИН КО­МИ­ТО­ВА, при сек­ре­та­р МА­РИ­А­НА РУ­ЖИ­НА и в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра ДИМ­ЧЕ­ВА, ка­то раз­г­ле­да док­лад­ва­но­то от С Ъ Д И Я Т А гр. де­ло № 4013 по опи­са за 1991 год. и за да се про­и­з­не­се, взе пред­вид:

Иск с прав­но ос­но­ва­ние чл. 97 ал. 1 от ГПК.

Пре­дя­вен е иск от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес (ПЛК), с кой­то се ис­ка да бъ­де ус­та­но­ве­но, че спо­ред дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 г. Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то пра­вопри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. Ище­цът твър­ди, че с Ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. на Со­фийс­ки град­­с­ки съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е до­пус­на­та про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­­то на впи­са­на­та с Оп­ре­де­ле­ние № 3312/5.09.1945 г. по ф.д. № 5 1945 г. в ре­гис­тъ­ра на съ­да Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти (БРП/к/) в Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (БКП), и от Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (БСП). Пе­ти­ту­мът на ис­ко­ва­та мол­ба е уточ­нен в сми­съл да се при­е­ме за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, че не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то съ­ща­та ни­ко­га не е би­ла ре­гис­т­ри­ра­на по ус­та­но­ве­ния от за­ко­на ред и сле­до­ва­тел­но не е съ­щес­т­ву­ва­ла в прав­на­та дейс­т­ви­тел­ност.

От­вет­ни­кът Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия ос­пор­ва ис­ка ка­то про­це­су­а­л­но не­до­пус­тим по­ра­ди лип­са на пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му от стра­на на ище­ца, а съ­що та­ка и по ос­но­ва­ние. Въз­ра­зя­ва още, че на­и­ме­но­ва­ни­е­то Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия е впи­са­но съг­лас­но Ре­ше­ни­е­то по ф.д. № 1969/90 г. на СГС, Фир­ме­но от­де­ле­ние, и че ако са на­ли­це ня­как­ви не­дос­та­тъ­ци във връз­ка с ре­гис­тра­ци­я­та, те след­ва да се от­с­т­ра­нят по пред­ви­де­ни­те про­це­су­а­л­ни спо­со­би. Ище­цът не е ле­ги­ти­ми­ран и за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние. Всич­ки съ­деб­ни ак­то­ве, свър­за­ни с ре­гис­тра­ци­я­та, имат кон­с­ти­ту­и­тив­но дейс­т­вие, ко­е­то се про­я­вя­ва в пъл­но­мо­щи­я­та на юри­ди­чес­ко­то ли­це от мо­мен­та, в кой­то то за­поч­ва да уп­раж­ня­ва дей­ност­та си.

Про­ку­ро­рът, встъ­пил в про­це­са при ус­ло­ви­я­та на чл. 27 ал. 1 от ГПК, из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че ис­кът е до­пус­тим и ос­но­ва­те­лен, и ище­цът има пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му.

В де­ло­то е кон­с­ти­ту­и­ран ка­то тре­то ли­це-по­ма­гач на ище­ца Съю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия, кой­то под­дър­жа из­ця­ло пре­дя­ве­ния иск.

Съ­дът, след ка­то об­съ­ди съб­ра­ни­те по де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва, заед­но и по­о­т­дел­но, до­во­ди­те и въз­ра­же­ни­я­та на стра­ни­те, съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 188 ал. 1 от ГПК на­ми­ра за ус­та­но­ве­но от фак­ти­чес­ка и прав­на стра­на след­но­то:

С пис­ме­на мол­ба от 04.09.1945 г. пред­с­тав­ля­ва­щи­те БРП (к) са по­и­с­ка­ли впис­ва­не­то на пар­ти­я­та в осо­бе­ния ре­гис­тър на съ­да под гор­но­то име на ос­но­ва­ние чл. чл. 1 и 10 ЗЮЛ, тъй ка­то съг­лас­но На­ред­ба­та-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца БРП(к) е при­до­би­ла юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во от 18.09.1944 г., ко­га­то е за­поч­на­ло из­ли­за­не­то на пе­чат­ния ор­ган – в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“. Към мол­ба­та е при­ло­жен и Ус­тав, при­ет от VIII пле­нум на ЦК – 27.02. – 01.03.1945. С оп­ре­де­ле­ние № 3312/05.09.1945 г. по ф.д. 5/ 45 г. Со­фийс­ки об­лас­тен съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е оп­ре­де­лил да се впи­ше в осо­бе­ния ре­гис­тър при съ­да сдру­же­ни­е­то с по­ли­ти­чес­ка цел – по­ли­ти­чес­ка пар­тия под име­то „Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти“ със се­да­ли­ще гр. Со­фия, с пар­ти­ен ор­ган в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ и пар­ти­ен цвят ви­не­но­чер­вен, пар­тий­на­та ем­б­ле­ма е пе­то­лъч­на звез­да със сърп и чук. На 18 до 25 де­кем­в­ри 1948 г. е про­ве­ден V Кон­г­рес на БРП(к), кой­то при­е­ма нов ус­тав, да­ва но­во на­и­ме­но­ва­ние на пар­ти­я­та, а имен­но Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и взе­ма дру­ги ре­ше­ния, свър­за­ни с вът­реш­но­по­ли­ти­чес­кия жи­вот на пар­ти­я­та. Гор­ни­те са офор­ме­ни в ре­зо­лю­ция на кон­гре­са, ка­то лип­с­ват дан­ни по фир­ме­но­то де­ло № 5/45 г. за впис­ва­не­то на оне­зи от тях, за ко­и­то за­ко­нът е пред­виж­дал то­ва. На съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. БРП(к) е при­зо­ва­на ка­то мо­ли­тел, ка­то при­зов­ка­та за нас­ро­че­но­то съ­деб­но за­се­да­ние е по­лу­че­на на 29.01.1953 г. Във фир­ме­но­то де­ло лип­с­ва про­то­кол от про­ве­де­но­то за­се­да­ние, как­то и как­ви­то и да би­ло дру­ги до­ку­мен­ти, свър­за­ни с не­го или при­чи­ни­те за нас­роч­ва­не­то му. По­ра­ди то­ва от та­зи при­зов­ка не мо­гат да се нап­ра­вят ни­как­ви пре­ки из­во­ди, свър­за­ни с юри­ди­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не на БРП(к) и БКП. По по­вод мол­ба от 04.04.1990 г. на Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет на БСП е об­ра­зу­ва­но фир­ме­но де­ло № 1969/90 г. на СГС – Фир­ме­но от­де­ле­ние. В мол­ба­та има ис­ка­не за от­ра­зя­ва­не на но­во­то име, ко­е­то съг­лас­но про­ве­де­ния вът­реш­но­пар­ти­ен ре­фе­рен­дум ще но­си за вбъ­де­ще пар­ти­я­та, а съ­що та­ка за от­ра­зя­ва­не за пре­циз­ност нас­тъ­пи­ла­та през 1948 г. на V кон­г­рес на пар­ти­я­та про­мя­на на име­то от Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­е­то ре­ше­ние на кон­г­ре­са е ши­ро­ко ог­ла­се­но, но не е на­не­се­но в ре­гис­тъ­ра. С ре­ше­ние № 1/10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. СГС – фир­ме­но от­де­ле­ние, е ре­гис­т­ри­рал про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет.

То­ва пре­ми­на­ва­не от БРП(к) към БКП и след то­ва към БСП по­каз­ва, че имен­но БСП е ле­ги­ти­ми­ра­ни­ят от­вет­ник по един иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко ли­це, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то ре­ше­ни­е­то на СГС от 10.04.1990 г. по­каз­ва, че ако БКП е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки, то БСП е пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, за­що­то БКП во­ди юри­ди­чес­ко­то си съ­щес­т­ву­ва­не от про­мя­на­та с по­со­че­но­то ре­ше­ние.

По от­но­ше­ние пра­во­то да се ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, сре­щу про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ко­я­то въз­ра­зя­ва от­вет­ни­кът, след­ва да се от­го­во­ри на два въп­ро­са. Пър­во, до­пус­тим ли е иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП, ко­я­то, ако е съ­щес­т­ву­ва­ла, е би­ла ед­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Или всъщ­ност се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние, ко­е­то е до­пус­ти­мо са­мо в пред­ви­де­ни­те от за­ко­на слу­чаи – чл. 97, ал. 3 ГПК, в как­ва­то на­со­ка са въз­ра­же­ни­я­та на от­вет­ни­ка. Иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е до­пус­тим, за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на един пра­вен су­бект – юри­ди­чес­ко ли­це. Юри­ди­чес­ко­то ли­це е пер­со­ни­фи­ци­ра­на сис­те­ма от от­но­ше­ния. Та­ко­ва е вся­ко сдру­же­ние, ко­е­то по­лу­ча­ва прав­но би­тие бла­го­да­ре­ние на прав­ния ред и ус­та­но­ве­ни­те от не­го пред­пос­тав­ки и ко­е­то, за да има юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не, след­ва да при­те­жа­ва ос­вен ма­те­ри­а­л­ния (со­ци­а­лния) еле­мент, съ­що та­ка и фор­мал­ния еле­мент – уч­ре­дя­ва­не. По то­ва се от­ли­ча­ват юри­ди­чес­ки­те ли­ца от со­ци­а­л­ни­те да­де­нос­ти, ко­и­то ня­мат та­ко­ва ка­чес­т­во. Би мог­ло да съ­щес­т­ву­ват со­ци­а­л­ни да­де­нос­ти, вкл. обе­ди­не­ния на съ­миш­ле­ни­ци за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки це­ли, но ако те не са фор­ма­ли­зи­ра­ни, не са юри­ди­чес­ки уч­ре­де­ни, не са пра­вен су­бект, не би­ха мог­ли да бъ­дат приз­на­ти за пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел по сми­съ­ла на за­ко­на. За­ко­нът изис­к­ва ос­но­ва­ние, уч­ре­ди­те­лен фак­ти­чес­ки със­тав, за да съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це. Не би мог­ло да се раз­къс­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це от ос­но­ва­ни­е­то, от фак­ти­чес­кия със­тав, от кой­то то въз­ник­ва. Не ста­ва ду­ма за ус­та­но­вя­ва­не­то на фак­та, а за раз­к­ри­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­то, на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, на сис­те­ма­та от пра­во­о­т­но­ше­ния въз ос­но­ва на пра­во­по­раж­да­щи­те ги фак­ти. В то­зи сми­съл от фак­та на уч­ре­дя­ва­не­то про­и­з­ти­ча и пра­во­су­бек­т­ност­та ка­то осо­бе­но пър­вич­но су­бек­тив­но пра­во, ко­е­то ха­рак­те­ри­зи­ра юри­ди­чес­ко­то ли­це ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Без­с­пор­но пра­во­по­раж­да­щи­те прав­ния су­бект фак­ти са фак­ти с прав­но зна­че­ние, за­що­то в сво­я­та съв­куп­ност ка­то фак­ти­чес­ки със­тав по­раж­дат прав­ния су­бект, но те са и част от ос­но­ва­ни­е­то на ис­ка за съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, респ. съв­куп­ност­та от пра­во­о­т­но­ше­ния. Тряб­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­кия факт и ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи­те го бе­ле­зи, за да се ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то на прав­ния су­бект. За­то­ва, ко­га­то се от­ри­ча съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но юри­ди­чес­ко ли­це, не ста­ва ду­ма за факт, а за ком­п­лекс от пра­ва, прав­ни ка­чес­т­ва, ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи и от­но­ше­ния, т.е. прав­ни­ят су­бект, и то­зи, кой­то твър­ди, че съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це, след­ва да ус­та­но­ви пра­во­по­раж­да­щи­те ос­но­ва­ния. Ня­ма ли за­вър­шен фак­ти­чес­ки със­тав с ре­гис­т­ра­ция, ко­га­то та­ка­ва се изис­к­ва, ня­ма и юри­ди­чес­ко ли­це. От­не­се­но към про­цес­ния слу­чай, не са ли из­пъл­не­ни всич­ки еле­мен­ти на фак­ти­чес­кия със­тав, ня­ма пар­тия ка­то пра­вен су­бект. С ог­лед го­ре­и­з­ло­же­но­то ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на пар­тия е иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Вто­ри­ят въп­рос е свър­зан с ак­тив­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ище­ца. Це­ли се ус­та­но­вя­ва­не­то не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, ко­е­то има по­ли­ти­чес­ки це­ли, за­да­ча и дей­ност, осъ­щес­т­вя­ва­ни в ця­лос­т­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на стра­на­та за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме. До­кол­ко­то ста­ва ду­ма за оп­ре­де­ле­на сфе­ра на об­щес­т­ве­ния жи­вот, в ко­я­то се сре­щат раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния и ин­те­ре­си, и вся­ка пар­тия за­е­ма оп­ре­де­ле­но по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, то вся­ка дру­га пар­тия има пра­вен ин­те­рес да ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на дру­га пар­тия. За­що­то то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во реф­лек­ти­ра вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти, по­ло­же­ние, по­ве­де­ние и дей­ност на пар­ти­я­та, на ней­ни­те от­но­ше­ния с дру­ги пар­тии, ли­ца и с дър­жа­ва­та. Сре­ща­та и про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ин­те­ре­си и пра­ва е в ед­на об­ща по­ли­ти­чес­ка сфе­ра, къ­де­то аб­со­лют­но­то пра­во на все­ки – прав­ния су­бект ка­то та­къв, се сблъс­к­ва с аб­со­лют­но­то пра­во на всич­ки ос­та­на­ли. След ка­то ня­ма ог­ра­ни­че­ние да се ус­та­но­вя­ва ста­ту­сът, т.е. прав­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с кон­к­рет­ни­те ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи за вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия и из­рич­но не е пред­ви­де­но ог­ра­ни­че­ние за про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция, за раз­ли­ка от прав­ни­те су­бек­ти – фи­зи­чес­ки ли­ца, ис­кът мо­же да бъ­де пре­дя­вен от вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия. То­ва е из­раз на по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъм, прог­ла­сен в чл. 11, ал. 1 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Бъл­га­рия, и ре­а­л­но­то му осъ­щес­т­вя­ва­не мно­го­пар­тий­на сис­те­ма пред­по­ла­га вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то при рав­ни ус­ло­вия на всич­ки юри­ди­чес­ки съ­щес­т­ву­ва­щи пар­тии. То­зи общ из­вод се под­к­ре­пя от чл. 13 от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, кой­то ус­та­но­вя­ва за всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии рав­ни пра­ва за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП и пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на БСП вли­яят вър­ху по­ло­же­ни­е­то на всич­ки ос­та­на­ли пар­тии с ог­лед ре­сур­си, елек­то­рат и дру­ги.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния съ­дът при­е­ма, че ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП е про­це­су­а­л­но до­пус­тим и ище­цът ПЛК е ак­тив­но ле­ги­ти­ми­ран да го пре­дя­ви. Съ­дът не въз­п­ри­е­ма оба­че по­зо­ва­ва­не­то от стра­на на ище­ца на чл. 45 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, тъй ка­то гор­но­то – съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект ста­ва по спе­ци­а­лен ред и при на­ли­чи­е­то на про­це­су­а­л­ни­те пред­пос­тав­ки, ус­та­но­ве­ни в ГПК.

От­го­во­рът на въп­ро­са, да­ли е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки БКП, е свър­зан с ус­та­но­вя­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, да­ли тя е въз­ник­на­ла юри­ди­чес­ки при спаз­ва­не на изис­ку­е­ми­те от за­ко­на пред­пос­тав­ки. За да въз­ник­не юри­ди­чес­ко­то ли­це на пар­ти­я­та ка­то осо­бен вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, е не­о­б­хо­ди­мо осъ­щес­т­вя­ва­не­то на уч­ре­ди­тел­ния фак­ти­чес­ки със­тав. Към мо­мен­та на съз­да­ва­не­то на БРП(к) е дейс­т­ву­вал За­ко­нът за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 13/33 г.) с из­ме­не­ни­е­то му с На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 41/45 г.). В но­ва­та али­нея 2 на чл. 1 от ЗЮЛ е пред­ви­ден осо­бен ред за при­до­би­ва­не на юри­ди­чес­ка лич­ност от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии на­ред с об­щия ус­та­но­вен в чл. 9–12 от ЗЮЛ, а имен­но юри­ди­чес­ка­та лич­ност въз­ник­ва по пра­во от де­ня, в кой­то пар­ти­я­та е за­поч­на­ла из­да­ва­не­то на свой пе­ча­тен ор­ган. Впис­ва­не­то ка­то еле­мент от фак­ти­чес­кия със­тав ос­та­ва ка­то изис­к­ва­не и в две­те хи­по­те­зи и се осъ­щес­т­вя­ва съг­лас­но чл. 10 и сл. от ЗЮЛ. Про­ме­ня се са­мо не­го­во­то дейс­т­вие – за пар­ти­и­те, при­до­би­ва­щи юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во, то има дек­ла­ра­тив­но дейс­т­вие, а за ос­та­на­ли­те за­паз­ва кон­с­ти­ту­тив­ния си ха­рак­тер. Вид­но от при­е­то­то ка­то до­ка­за­тел­с­т­во по де­ло­то ф.д. 5/45 г. БРП(к) е по­и­с­ка­ла впис­ва­не на ос­но­ва­ние чл. 10 от ЗЮЛ и стра­ни­те не спо­рят от­нос­но ней­но­то юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не. През ме­сец де­кем­в­ри 1948 г. Пе­ти­ят кон­г­рес на БРП(к) ре­ша­ва пар­ти­я­та да се пре­и­ме­ну­ва в БКП, съ­о­т­вет­но да про­ме­ни ус­та­ва є. То­ва из­ме­не­ние е съ­щес­т­ве­но. Ка­сае се за нов ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ращ бе­лег в ста­ту­та на юри­ди­чес­ко­то об­ра­зу­ва­ние и за да по­ро­ди прав­но дейс­т­вие, е след­ва­ло да бъ­де впи­са­но. ЗЮЛ не е пред­ви­дил срок, в кой­то да се по­и­с­ка и из­вър­ши гор­но­то. То­ва ви­на­ги е до­пус­ти­мо и би по­ро­ди­ло дейс­т­вие за вбъ­де­ще. Мог­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши до вли­за­не­то в си­ла на ЗЛС – 09.09.1949 г., съгл. чл. 165 от пре­ход­ни­те раз­по­ред­би на ЗЛС, от­ме­нил из­ця­ло ЗЮЛ, но вид­но от ф.д. 5/45 г. то­ва не е сто­ре­но. Чл. 157 ЗЛС пос­та­но­вя­ва, че сдру­же­ния, при­до­би­ли ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ки ли­ца пре­ди вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон, за­паз­ват то­ва си ка­чес­т­во. БКП оба­че, по из­ло­же­ни­те по-го­ре съ­о­б­ра­же­ния, не е при­до­би­ла юри­ди­чес­ко ли­це. След­ва­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши по ре­да на чл. 134 и сл. ЗЛС. То­ва не е сто­ре­но до 04.04.1990 г., ко­га­то Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП е по­и­с­ка­ло от­ра­зя­ва­не на нас­тъ­пи­ли­те ве­че про­ме­ни в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та. Не­що по­ве­че, ЗЛС из­рич­но пред­виж­да кон­с­ти­ту­тив­но­то дейс­т­вие на впис­ва­не­то за по­раж­да­не юри­ди­чес­ко­то дейс­т­вие на про­мя­на­та. От тек­с­та на ЗЛС, кой­то не ус­та­но­вя­ва ни­как­ви из­к­лю­че­ния от то­ва изис­к­ва­не с ог­лед юри­ди­чес­ка­та им ре­ле­ван­т­ност след­ва, че чл. 137 ЗЛС се при­ла­га за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, вкл. и БКП. Един­с­т­ве­но­то от­к­ло­не­ние, ко­е­то до­пус­ка за­ко­нът по от­но­ше­ние на пар­тии­те, е оно­ва, по­со­че­но в чл. 143, изр. 2 ЗЛС и е свър­за­но с над­зо­ра от дър­жа­вен ор­ган вър­ху тях. То има оба­че из­к­лю­чи­те­лен ха­рак­тер и по ар­гу­мент на про­тив­но­то не за­ся­га ни­то ре­гис­т­ра­ци­я­та, ни­то ней­ни­те прав­ни пос­ле­ди­ци. Още по­ве­че, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1947 г. не пра­ви ни­как­во раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду пар­тии и дру­ги сдру­же­ния, а прог­ла­ся­ва пра­во­то на граж­да­ни­те на сдру­жа­ва­не – чл. 87 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Та­ка пос­тъп­ва и Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г., ко­я­то, въп­ре­ки че въз­ди­га в кон­с­ти­ту­ци­о­нен прин­цип ръ­ко­вод­на­та ро­ля на БКП, в чл. 52 приз­на­ва пра­во­то на граж­да­ни­те да об­ра­зу­ват ор­га­ни­за­ции с по­ли­ти­чес­ки, про­фе­си­о­нал­ни, кул­тур­ни, ху­до­жес­т­ве­ни, на­у­ч­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и дру­ги нес­то­пан­с­ки це­ли. От всич­ко из­ло­же­но дотук след­ва, че ре­дът, ус­та­но­вен в ЗЮЛ и от­ме­ни­лия го ЗЛС, се е от­на­сял и до пар­ти­и­те ка­то вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Ар­гу­мент в та­зи на­со­ка е об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че на съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. по ф.д. 5 45 г. е при­зо­ван БРП(к), а не БКП, ма­кар че са из­ми­на­ли пет го­ди­ни от Пе­тия кон­г­рес. През ме­сец ап­рил 1990 г. по ф.д. 1969/90 г. мо­ли­те­лят, Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП, е по­и­с­ка­л впис­ва­не на на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, по­зо­ва­вай­ки се на ре­ше­ни­е­то на Пе­тия кон­г­рес, ко­е­то е ши­ро­ко ог­ла­се­но. Ед­ва с вли­за­не­то в си­ла на ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по гор­но­то фир­ме­но де­ло и из­вър­ше­но­то въз ос­но­ва на не­го впис­ва­не про­мя­на­та в прав­ния ста­тус до­би­ва юри­ди­чес­ко би­тие, и то в рам­ки­те на съ­деб­но­то ре­ше­ние, тъй ка­то в не­го един­с­т­ве­но е ре­гис­т­ри­ра­на про­мя­на­та от БРП(к) в БКП. В дейс­т­ви­тел­ност по­ра­ди лип­са­та на юри­ди­чес­ки ре­ле­ван­т­на про­мя­на от БРП(к) в БКП, БСП не ста­ва пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, тъй ка­то в прав­ния мир не е съ­щес­т­ву­ва­ло юри­ди­чес­ко ли­це БКП и ре­ше­ни­е­то вли­за в си­ла ед­нов­ре­мен­но и за две­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва по ф.д. 5/45 г. не са пред­с­та­ве­ни ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва, свър­за­ни с про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, а имен­но Ус­тав и пред­с­та­ви­тел­с­т­во – чл. 137 и чл. 138 ЗЛС във връз­ка с чл. 134 ЗЛС. По­ра­ди то­ва из­вър­ше­но­то впис­ва­не на БКП не во­ди до ней­но­то уч­ре­дя­ва­не ка­то пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Гор­но­то не оз­на­ча­ва, че БКП ка­то со­ци­а­л­на да­де­ност не е съ­щес­т­ву­ва­ла след Пе­тия кон­г­рес на БРП(к). Ней­но­то фак­ти­чес­ко, со­ци­а­л­но, по­ли­ти­чес­ко и идей­но мяс­то е но­то­рен факт, а дей­ност­та є е с пос­ле­ди­ци, из­вес­т­ни на ця­ло­то об­щес­т­во, по­ра­ди ко­е­то е неп­ри­ло­жим чл. 137, ал. 2 ЗЛС – про­ме­ни­те, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, мо­гат да бъ­дат про­ти­во­пос­та­ве­ни на ця­ло­то об­щес­т­во – фи­зи­чес­ки, юри­ди­чес­ки ли­ца, дър­жа­ва­та, до­кол­ко­то са ши­ро­ко ог­ла­ся­ва­ни и из­вес­т­ни. То­ва се от­на­ся не са­мо до про­ме­ни­те, из­вър­ше­ни на Пе­тия кон­г­рес­ на БКП(к), но и до всич­ки та­ки­ва, нап­ра­ве­ни до XIV кон­г­рес.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния ис­кът се явя­ва ос­но­ва­те­лен и до­ка­зан. Пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ище­цът пре­тен­ди­ра ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП ка­то пра­вен су­бект до 10.04.1990 г., ис­кът след­ва да бъ­де ува­жен та­ка, как­то е пре­дя­вен, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай съ­дът ще се про­и­з­не­се свръх пе­ти­тум.

По де­ло­то не са пре­тен­ди­ра­ни раз­нос­ки, по­ра­ди ко­е­то та­ки­ва не се дъл­жат – чл. 64, ал. 1 ГПК.

Во­дим от гор­но­то, СЪ­ДЪТ

Р Е Ш И:

Приз­на­ва за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, че по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то юри­ди­чес­ки пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, пар­тия, на ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от Граж­дан­с­ко-про­це­су­а­л­ния ко­декс на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то е пос­та­но­ве­но при учас­тие на тре­то ли­це – по­ма­гач, Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то мо­же да се об­жал­ва в се­дем­д­не­вен срок от съ­о­б­ще­ни­е­то до стра­ни­те, че ре­ше­ни­е­то с мо­ти­ви­те е из­гот­ве­но, пред Со­фийс­ки град­с­ки съд.

Районен съдия: (п)
Ж. Ко­ми­то­ва

[Решението е публикувано на стр.408-415 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].