Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни,
политически науки и дипломация при БАНИ
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.blogspot.com/
Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
=========================================================
20 Април 2018 г.
Шестдесет и осми Меморандум
До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактически – ПОРЕДЕН
високопоставен ВИСОКООПАСЕН мутренско-мафиотски престъпник,
извършващ специализирани секретни полицейски престъпления
по служба,
включително и обезпечаващ функционирането
на специализирания отдел за убийства,
както
и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп,
извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния ТИП ХУНТА ДИКТАТОРСКИ банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер
България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000
І.
Преди всичко В ИМЕТО НА МЪКИТЕ
И СТРАДАНИЯТА НА ВСИЧКИТЕ МЪРТВИ
И ВСИЧКИТЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ МОИ
СЕМЕЙНО, ФАМИЛНО
И ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ СЪЧУВСТВЕНО
БЛИЗКИ ХОРА
на тук визираният ПРЕСТЪПЕН
ИЗВЕРГ, изпълняващ длъжността Министър на вътрешните работи и обезпечаващ
кръвожадното функциониране на действуващият ПРАВИТЕЛСТВЕНО МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА
открито и пределно ясно заявявам,
че го ПРОКЛИНЯМ ДО ПЕТО
ПОКОЛЕНИЕ!
Също
така изрично и пределно ясно ПРИПОМНЯМ на тук визираният
ПОРЕДЕН ВИСОКООПАСЕН ПРЕСТЪПЕН мутренско-мафиотски Министър на вътрешните
работи
КАКТО
ПРЕАМБЮЛНИЯТ (предшестващият, встъпителният)
ТЕКСТ на моят Четиредесети Меморандум, датиран и
надлежно регистриран В ПРИЕМНИЯТ ОФИС НА МИНИСТЪРА на 16-ти Януари (ПРИ КОЕТО, само
минути след това бех арестуван по обвинение, че в продължение на много месеци
съм бил издирван и съм се укривал (в приемната на Министъра; където всяка
седмица ДВА ИЛИ ТРИ ПЪТИ лично съм се явявал, за да регистрирам поредният си
Меморандум!!!),
ТАКА И
КОНКРЕТНО-КАЗУСНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ТЕКСТОВЕ.
За
пореден път изрично и пределно ясно уточнавам, че КАКТО пред надлежните
български институции, ТАКА И пред редица европейски и международни
институции многократно съм посочвал многобройни абсолютно неоспорими факти и
основания, обосноваващи тезата, че
в България не само геноцидът над 90% (деветдесет
процента) от населението фактически има дълбоката същностна характеристика
и фактическо проявление на
латентни поръчкови убийства,
но и самите отделни публично
демонстративно-явни поръчкови убийства
в буквалният смисъл на думата са ДЕМОНСТРАТИВНО
ЕЖЕДНЕВИЕ
налагано със стратегическата цел
за осъществяване на изключително високо-интензивна „превантивна функция”
срещу абсолютно всеки напълно
естествен,
но властнически обосноваван като
„противодържавно опасен”
порив за проявление на
индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално
Човешко Достойнство
и на всеки естествен човешки
стремеж за търсене на
Справедливост и Правосъдие от
виновните престъпни дейци.
Така,
в контекста на тази реалност на ДИКТАТОРСКИЯ НЕОКОЛОНИАЛЕН мутренско-мафиотски ПОЛИТИЧЕСКИ
РЕЖИМ ТИП ХУНТА
НЕ САМО АЗ, НО И ВСИЧКИ КАТО МЕН
ВСЕ ОЩЕ НЕСМАЧКАНИ И НЕУБИТИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА
ВЛАСТ
сме подложени на ежедневни
СЕМАНТИЧНО ЯСНИ ИЛИ ДОРИ НАГЛО
ДЕМОНСТРАТИВНО ОТПРАВЕНИ „ДОБРОНАМЕРЕНИ” ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ИЛИ ЗАПЛАХИ за
отвличания и убийства на семейно и фамилно близки хора;
Нещо повече – ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ
ДО ДНЕС поне аз лично съм написал, депозирал и регистрирал в надлежните
институции неимоверно голямо множество (НЯКОЛКО ХИЛЯДИ) отделни конкретни
казуси, при които изрично и ясно съм формулирал моето НАУЧНО-експертно
юридическо заключение или мнение, че от всеки отделен казус е недвусмислено
ОЧЕВАДНО ВИДНО, че всичкото това неприкрито нагло се извършва от самите
специални служби и институции на държавата
И ИМА ДЕМОНСТРАТИВНО ЯВЕН
ПРЕСТЪПЕН ДИКТАТОРСКИ РЕПРЕСИВЕН
ХАРАКТЕР.
Така, в
контекста на визираната ситуация по силата на Юридическата
Коректност надлежно съобщавам факта, че
на 13 Април, официално съм
връчил (предоставил) на Техни Превъзходителства посланиците на Руската
федерация и САЩ моят така наречен Тридесети (30-ти) персонален Меморандум до поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американския
Концлагер България Анатолий
Анатолиевич Макаров и Ерик Сет Рубин,
към който
меморандум съм приложил копия от 3 (три) мои официални писма до българския
Президент относно СПИСЪК на част от голям брой конкретни казуси за престъпна
дейност, по които казуси в продължение на вече много десетилетия безуспешно
търся Правосъдие пред българските институции.
Акуратно
надлежно уточнявам, че ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ СА ОФИЦИАЛНО ПУБЛИКУВАНИ В МОИТЕ ДВА
ИНТЕРНЕТ-САЙТОВЕ.
Също така акуратно
уточнявам, че официално съм предприел специални процедури пред редица други
дипломатически мисии, и че от всичките институции и високопоставени престъпни
изверги на управляващата престъпна хунта очаквам както до сега да продължа да получавам
систематичните не по-малко жестоки, но много по-перверзни репресии, отколкото
беха репресиите по времето на класическия регионален комунизъм.
ІІ.
Така,
тук и сега,
КАКТО
С ОГЛЕД НА ВЕРОЯТНО ИЛЮЗОРНИТЕ МИ НАДЕЖДИ И НАЙ-ВЕЧЕ НА СИСТЕМАТИЧНИТЕ
МИ ПРОВОКАЦИИ
КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИТЕ,
СВЕТОВНИТЕ
И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
ЗА
ПРАВОСЪДНО ПРИЛАГАНЕ на специфично правните Принципи и Норми относно
Отговорността на отделните конкретни престъпни дейци и на държавната система,
които са извършвали, извършили и извършват този тип престъпна дейност срещу
ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на репресираните лица,
ТАКА
И С ОГЛЕД на задълбочаването на строго научните ми изследвания относно
престъпната дейност на комунистическите и на НЕО(ПОСТ)комунистическите
специални служби,
ГЕНОЦИДНО
насочена специално срещу НОСИТЕЛИТЕ НА ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете
на семействата, на фамилиите и на етно-националните общности,
КОИТО
ИМЕННО знакови, пасионарни, лидерски личности, поради
това, че са носители на изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и
етно-национално Достоинство, са характеризирани от специалните служби като т.
нар. „знакови обекти”, потенциално и актуално опасни за държавната власт,
и
поради това С ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЕКРЕТНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ като подлежащи на рутинни и интензивни стратегически и тактически
мотивирани различни широкоспектърни форми на ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО
репресиране.
ІІІ.
Така,
в контекста на визираните факти и обстоятелства, в частност, в тук визираният КАЗУС
относно
престъпната ТЕРОРИСТИЧНА дейност
на комунистическите и
посткомунистическите специални служби, прокуратура и съд
обслужващи
ДИКТАТОРСКИ РЕПРЕСИВНИЯ КОЛОНИАЛЕН
И НЕОКОЛОНИАЛЕН
КЛАСИЧЕСКИ РЕГИОНАЛЕН
КОМУНИСТИЧЕСКИ
И НЕОКЛАСИЧЕСКИ ГЛОБАЛИСТИЧЕН
(СВЕТОВЕН)
КОМУНИСТИЧЕСКИ И МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА,
тук
приложено предоставям авторски текст, имащ легитимен институционален и публичен
информационен характер:
§22. Българският медикаментозен тероризъм.
Г. Българските “хормони на растежа”
През 1991 г. във Франция
започнало разследване във връзка с настъпилата през 1984 и 1985 г. смърт на 105 френски деца, инжектирани с т. нар. “хормони на растежа”
и впоследствие починали от болестта на Кройцфелд-Якобс,
представляваща човешки вариант на болестта
“Луда крава”.
Тези хормони, извличани от хипофизите[1][1] на мъртъвци, са били доставени във Франция от държавната
българска фирма “Маймекс” и задачата на следствието е била да установи дали
заразата на болестта е била пренесена именно от тях.
През януари 1996 г. френският
съдия-следовател Бертела-Жофроа отправил молба за правна помощ, а българското
следствие изпълнило т. нар. френска съдебна поръчка, при която
заинтересованите среди от българската
фармацевтично-медикаментозна мафия (наследници на предишните държавни
структури от тайните служби) дали отговор, с който, естествено, отричали своята
вина; но онова, което е напълно неестествено, е че тогава на българската
общественост не е била дадена никаква информация за наличието на такъв, меко
казано, скандал.
Отправеното
към българското следствие френско искане било сведено преди всичко до това - да
бъдат дадени сведения за същността и характера на самата държавна фирма “Маймекс”, за болниците, които са
набирали хипофизите, за критериите и условията, при които са били подбирани
изпратените във Франция жлези, както и за имената и медицинските характеристики
на мъртъвците, от които са били вземани жлезите.
Официалният отговор на
българското разследване бил изпратен на 23 август 1996 г., а съдържащата се в
него информация по назидателен начин дала на французите да разберат:
Þче редът за събиране и предаване
на хипофизните жлези е бил определен със заповед от 4 октомври 1982 г. на
първия зам.-министър на народното здраве проф.
Атанас Малеев[2][2];
Þче събирането на жлезите е било
възложено на Научния институт по еднокринология, гериатрия и геронтология, и че
лично директорът е отговарял за транспорта, съхраняването и качеството на
продукта;
Þче с извличането на жлезите са
се занимавали повече от 400 (четиристотин) лекари от различни краища на
страната, които, според официалния отговор, най-строго са били спазвали всички
правила и изисквания на световните медицински стандарти;
Þче по отношение на донорите се
е изисквало да не са били починали от хепатит, септичен менингит, енцефалит или
множествена склероза, както и от заразни или злокачествени болести;
Þче е било спазвано и
изискването починалият да не е бил подлаган на диализа или трансплантация, да
не е бил наркоман и да не е балсамиран;
Þче най-строго е било спазвано и
изискването аутопсията да е направена до 72 часа след смъртта, при което извадената
жлеза е била почиствана и пренасяна в отделна плътно затворена стъкленица без
никакви добавки, като стъкленицата е била незабавно поставяна във фризер.
При което, обаче, в този
отговор напълно са липсвали каквито и да са персонални и медицински сведения
относно хората, от които са били вземани тези жлези, както и дали приживе
починалият е бил дал съгласието си за донорство или дали след смъртта му
неговите близки са били уведомени и дали са дали своето съгласие негови органи
да служат за донорство.
Към
официалния отговор са принадлежали и показанията на Любка Пашева, която по онова време е била шеф на направлението за
износ във фирмата “Маймекс”, както и
показанията на доц. д-р Атанас Щерев[3][3], който се е занимавал с
набирането и пренасянето на жлезите в София от патолого-анатомичните отделения
в страната.
Любопитно е, че в показанията
на Л. Пашева се е съдържала тезата,
че френският институт “Пастьор”, с
който именно българската фирма “Маймекс”
е търгувала, и друг път е правил рекламации, при които е отказвал да заплати за
доставени му некачествени жлези; нещо повече – в нейните показания с тон на
абсолютно незаслужено и “кръвно”
обиден човек се е подчертавало, че въпреки рекламациите френската страна не е
била връщала обратно жлезите, от което следва, че те все пак са били
използувани, и че рекламациите всъщност са били недобросъвестен “търговски трик”, целящ да подбие пазара
на несъмнено висококачествената българска стока. И като връх на всичко в своите
показания Л. Пашева достатъчно ясно
и отчетливо е подчертала, че впоследствие, при всичките тези рекламации,
българските специалисти установявали, че рекламациите са били напълно
неоснователни и безпричинни; признавам, че когато прочетох това, лично на мен,
пишещият тези редове, въобще не можа да ми стане ясно как точно (по какъв
начин) добросъвестните висококвалифицирани българските специалисти са
установили, че рекламациите са били безпричинни и неоснователни, след като нито
една от рекламираните жлези не е била върната.
Първата
информация за този скандал е попаднала в българското обществено пространство
едва през 2000 г., като непосредствен повод за огласяването й е
обстоятелството, че във френски медии е било шумно огласено обоснованото от адвоката Бернар Фо обвинение към
българската държавна фирма за смъртта на децата.
Странното в случая е, че макар и повече от десет години след
политическите промени в България и официалното признаване на комунистическия
режим за престъпен, с придобития още от социалистическо време рефлекс
българските медии заявили, че обвинението представлява непоносима и непростима
обида за България (т. е. за сегашното българско общество и сегашната българска
държава), и че, естествено, е напълно неоснователно и злонамерено.
В
случая съществено внимание заслужава най-вече обстоятелството:
Þче френският адвокат достатъчно
ясно и недвусмислено е подчертал, че българската фирма въобще не е била спазила
изискването, което се спазва навсякъде по света - а именно тази специфична
търговска стока да бъде съпътствувана от документация, от която да е пределно
ясен отговорът на въпроса “Как и от кого точно са били вадени хипофизите?”; и
Þче той недвусмислено е заявил,
че впоследствие на този изрично поставен от френската прокуратура въпрос не е бил даден
никакъв отговор и от българското следствие.
Впрочем, по времето на социалистическото управление всичките тези
хипофизи са били вземани по напълно престъпен начин (дори и от гледна точка на
действуващото социалистическо право);
десет години след политическите промени
официалната българска държава продължава да брани “честта и невинността” на
престъпниците от времето на социализма;
и именно по тази причина сегашното, уж
вече демократично държавно българско следствие, просто се е опитвало да скрие
от французите факта на извършеното престъпление.
Във
връзка с обвинението на френския адвокат, през 2000 г. своя “принос” към разкриването на “недобросъвестността” на французите е дал
и вече живеещият в Швейцария Цончо
Цончев, който по време на сключването на сделката е бил изпълнителен
директор на фирмата “Маймекс” и като
такъв е получавал по 30 долари за хипофиза, като на онези, които са ги
събирали, е давал само по един долар и половина.
Стр.441-445 от книгата
на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия
върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
ІV.
Настоявам да получа ОБСТОЙНО,
ПРЕЦИЗНО, ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРАВОСЪОБРАЗНО мнение на Министерството на
вътрешните работи по така поставеният казус.
20 Април 2018 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
[1][1]
Хипофизата е жлеза в вътрешна
секреция, заемаща изключително важно място в регулацията на жизнените процеси,
като основните ѝ функции са свързани с приспособяването на организма към
външната среда, растежа и продължаването на човешкия род. Тя е разположена под
мозъка, а нейният преден дял секретира 7 различни хормони, от които
съвременната медицина произвежда няколко вида ценни лекарства. До 1988 г. тези
хормони са се извличали повсеместно от жлези, вземани без изследвания на
донорите-мъртъвци, но тъй като през 1985 г. в САЩ били регистрирани два случаи
на заразяване на болни, инжектирани с такъв препарат, избухнал скандал, след
който било поставено началото на строг контрол върху използуването на взети от
мъртавци хипофизи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар