Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни,
политически науки и дипломация при БАНИ
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.blogspot.com/
Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
=========================================================
16 Април 2018 г.
Шестдесет и четвърти Меморандум
До Валентин Радев – официален Министър на вътрешните работи, но фактически – ПОРЕДЕН
високопоставен ВИСОКООПАСЕН мутренско-мафиотски престъпник,
извършващ специализирани секретни полицейски престъпления
по служба,
включително и обезпечаващ функционирането
на специализирания отдел за убийства,
както
и фактическа Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп,
извършващ специализирани полицейски УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния ТИП ХУНТА ДИКТАТОРСКИ банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер
България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000
І.
Преди всичко В ИМЕТО НА МЪКИТЕ
И СТРАДАНИЯТА НА ВСИЧКИТЕ МЪРТВИ
И ВСИЧКИТЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ МОИ
СЕМЕЙНО, ФАМИЛНО
И ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ СЪЧУВСТВЕНО
БЛИЗКИ ХОРА
на тук визираният ПРЕСТЪПЕН
ИЗВЕРГ, изпълняващ длъжността Министър на вътрешните работи и обезпечаващ
кръвожадното функциониране на действуващият ПРАВИТЕЛСТВЕНО МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА
открито и пределно ясно заявявам,
че го ПРОКЛИНЯМ ДО ПЕТО
ПОКОЛЕНИЕ!
Също
така изрично и пределно ясно ПРИПОМНЯМ на тук визираният
ПОРЕДЕН ВИСОКООПАСЕН ПРЕСТЪПЕН мутренско-мафиотски Министър на вътрешните
работи
КАКТО
ПРЕАМБЮЛНИЯТ (предшестващият, встъпителният)
ТЕКСТ на моят Четиредесети Меморандум, датиран и
надлежно регистриран В ПРИЕМНИЯТ ОФИС НА МИНИСТЪРА на 16-ти Януари (ПРИ КОЕТО, само
минути след това бех арестуван по обвинение, че в продължение на много месеци
съм бил издирван и съм се укривал (в приемната на Министъра; където всяка
седмица ДВА ИЛИ ТРИ ПЪТИ лично съм се явявал, за да регистрирам поредният си Меморандум!!!),
ТАКА И
КОНКРЕТНО-КАЗУСНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ТЕКСТОВЕ.
За
пореден път изрично и пределно ясно уточнавам, че КАКТО пред надлежните
български институции, ТАКА И пред редица европейски и международни
институции многократно съм посочвал многобройни абсолютно неоспорими факти и
основания, обосноваващи тезата, че
в България не само геноцидът над 90% (деветдесет
процента) от населението фактически има дълбоката същностна характеристика
и фактическо проявление на
латентни поръчкови убийства,
но и самите отделни публично
демонстративно-явни поръчкови убийства
в буквалният смисъл на думата са ДЕМОНСТРАТИВНО
ЕЖЕДНЕВИЕ
налагано със стратегическата цел
за осъществяване на изключително високо-интензивна „превантивна функция”
срещу абсолютно всеки напълно
естествен,
но властнически обосноваван като
„противодържавно опасен”
порив за проявление на
индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално
Човешко Достойнство
и на всеки естествен човешки
стремеж за търсене на
Справедливост и Правосъдие от
виновните престъпни дейци.
Така,
в контекста на тази реалност на ДИКТАТОРСКИЯ НЕОКОЛОНИАЛЕН мутренско-мафиотски ПОЛИТИЧЕСКИ
РЕЖИМ ТИП ХУНТА
НЕ САМО АЗ, НО И ВСИЧКИ КАТО МЕН
ВСЕ ОЩЕ НЕСМАЧКАНИ И НЕУБИТИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА
ВЛАСТ
сме подложени на ежедневни
СЕМАНТИЧНО ЯСНИ ИЛИ ДОРИ НАГЛО
ДЕМОНСТРАТИВНО ОТПРАВЕНИ „ДОБРОНАМЕРЕНИ” ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ИЛИ ЗАПЛАХИ за
отвличания и убийства на семейно и фамилно близки хора;
Нещо повече – ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ
ДО ДНЕС поне аз лично съм написал, депозирал и регистрирал в надлежните
институции неимоверно голямо множество (НЯКОЛКО ХИЛЯДИ) отделни конкретни
казуси, при които изрично и ясно съм формулирал моето НАУЧНО-експертно юридическо
заключение или мнение, че от всеки отделен казус е недвусмислено ОЧЕВАДНО
ВИДНО, че всичкото това неприкрито нагло се извършва от самите специални служби
и институции на държавата
И ИМА ДЕМОНСТРАТИВНО ЯВЕН
ПРЕСТЪПЕН ДИКТАТОРСКИ РЕПРЕСИВЕН
ХАРАКТЕР.
Така, в
контекста на визираната ситуация по силата на Юридическата
Коректност надлежно съобщавам факта, че
на 13 Април, официално съм
връчил (предоставил) на Техни Превъзходителства посланиците на Руската
федерация и САЩ моят така наречен Тридесети (30-ти) персонален Меморандум до поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американския
Концлагер България Анатолий
Анатолиевич Макаров и Ерик Сет Рубин,
към който
меморандум съм приложил копия от 3 (три) мои официални писма до
българския Президент относно СПИСЪК на част от голям брой конкретни казуси за
престъпна дейност, по които казуси в продължение на вече много десетичелия
безуспешно търся Правосъдие пред българските институции.
Акуратно
надлежно уточнявам, че ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ СА ОФИЦИАЛНО ПУБЛИКУВАН В МОИТЕ ДВА
ИНТЕРНЕТ-САЙТОВЕ.
Също така акуратно
уточнявам, че официално съм предприел специални процедури пред редица други
дипломатически мисии, и че от всичките институции и високопоставени престъпни
изверги на управляващата престъпна хунта очаквам както до сега да продължа да получавам
систематичните не по-малко жестоки, но много по-перверзни репресии, отколкото
беха репресиите по времето на класическия регионален комунизъм.
ІІ.
Така,
тук и сега,
КАКТО
С ОГЛЕД НА ВЕРОЯТНО ИЛЮЗОРНИТЕ МИ НАДЕЖДИ И НАЙ-ВЕЧЕ НА СИСТЕМАТИЧНИТЕ
МИ ПРОВОКАЦИИ
КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИТЕ,
СВЕТОВНИТЕ
И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
ЗА
ПРАВОСЪДНО ПРИЛАГАНЕ на специфично правните Принципи и Норми относно
Отговорността на отделните конкретни престъпни дейци и на държавната система,
които са извършвали, извършили и извършват този тип престъпна дейност срещу
ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на репресираните лица,
ТАКА
И С ОГЛЕД на задълбочаването на строго научните ми изследвания относно
престъпната дейност на комунистическите и на НЕО(ПОСТ)комунистическите
специални служби,
ГЕНОЦИДНО
насочена специално срещу НОСИТЕЛИТЕ НА ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете
на семействата, на фамилиите и на етно-националните общности,
КОИТО
ИМЕННО знакови, пасионарни, лидерски личности, поради
това, че са носители на изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и
етно-национално Достоинство, са характеризирани от специалните служби като т.
нар. „знакови обекти”, потенциално и актуално опасни за държавната власт,
и
поради това С ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЕКРЕТНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ като подлежащи на рутинни и интензивни стратегически и тактически
мотивирани различни широкоспектърни форми на ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО
репресиране.
ІІІ.
Така,
в контекста на визираните факти и обстоятелства, в частност, в тук визираният КАЗУС
относно
престъпната ТЕРОРИСТИЧНА дейност
на комунистическите и посткомунистическите специални служби, прокуратура и съд
обслужващи
ДИКТАТОРСКИ РЕПРЕСИВНИЯ
КОЛОНИАЛЕН И НЕОКОЛОНИАЛЕН
КЛАСИЧЕСКИ РЕГИОНАЛЕН
КОМУНИСТИЧЕСКИ
И НЕОКЛАСИЧЕСКИ ГЛОБАЛИСТИЧЕН
(СВЕТОВЕН)
КОМУНИСТИЧЕСКИ И МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА,
тук
приложено предоставям авторски текст, имащ легитимен институционален и публичен
информационен характер:
***
неделя, 10 ноември 2013 г.
Мълчанието за взрива
в Долината на
голямата химия
Има трагедии, при които
времето спира – не само за жертвите и за техните близки, но и за цялото
общество. Защото истината за случилото се така и остава забулена в недомлъвки и
в неизяснени подозрения с надеждата, че с годините ще бъде затрупана дълбоко с
пепелта на късата историческа памет...
Но тези, които и до днес
носят черните забрадки, не могат да забравят и да се примирят с мълчанието.
Като една майка от Девня, която съмненията не оставят на мира и тя продължава
да се пита кой всъщност е виновен за страшната смърт на дъщеря й (виж писмото
по-долу).
През 1980 г.* в
Долината на голямата химия край Девня е пуснат първият завод за хлор и
поливинилхлорид – днешният „Полимери”.
Той произвежда в
инсталациите си така опасните сода каустик, солна киселина, хлорна вар, карбид, винилхлорид и емулсионен поливинилхлорид.
Половин година след чудовищната
авария в Чернобил,
на 1 ноември 1986 г., броени минути преди 7
часа сутринта, Девня бива разтърсена от мощна
експлозия. Ударната вълна е усетена в отстоящата на двадесетина километра оттук
морска столица Варна, където е регистриран
трус от 3-та степен.
Взривен е новият завод за
хлор, винил и поливинилхлорид (ЗХВПВХ-2) – едно от най-големите и най-модерни
подобни предприятия в света.
Детонацията унищожава напълно
цеха за винилхлорид и отнема живота на двадесетина души. Ранените са десетки,
обгазените – стотици.
Мащабите на трагедията са
щели да бъдат неимоверно по-големи, ако канцерогенният поливинилхлорид не се
бил запалил, предотвратявайки по този начин оформянето на отровен облак, които
би натровил още неизброимо множество от хора.
На
следващия ден в местния вестник се появява само едно малко съобщение за
настъпили разрушения в цеха за поливинилхлорид.
Също както
съветската преса мълчи след зловещата авария в чернобилския реактор, така и
нашата дума не обелва за взривения девненски завод.
Световните
средства за масова информация пък напоително отразяват избухналия на същия този
1 ноември 1986 г. пожар в склада на една швейцарска фармацевтична компания в
Базел, следствие на който река Рейн е била замърсена с 1000 тона химически
вещества.
За
случващото се в българската Долина на голямата химия няма и ред.
Тихомълком са осъдени
деветима виновници, сред които началникът на смяната инженер Опрев, на който
дават 4 години затвор, и директорът Румен Дяков**, чиято присъда е
година и половина условно. Каква обаче е точната причина за взрива не е
изяснено и до ден днешен. Съмненията за терористичен акт, които измъчват и
нашата читателка Теодора Василева, имат своите основания.
В годините
преди експлозията в Девня са извършени няколко атентата от протурски терористи
с използването на различни взривни устройства – в пощата в Горна Оряховица, на
гара Пловдив, в църквата на с. Бенковски, в сладкарницата на хотел „Сливен”,
във влака Бургас-София, в който бомба, поставена във вагона за майки с деца, избухва в района на
гара Буново...
В самия
девненски завод през 1984 г. има случай на изтичане на сода каустик от
резервоар, който също е обвит със съмнението, че е предизвикан нарочно.
На своята
интернет страница депутатът в Седмото Велико народно събрание проф. Янко Янков-Вельовски,
разказвайки за перипетиите си с Държавна сигурност, споделя,
че
още през лятото на 1984 г. срещу
него е било скалъпено обвинение, че е бил организирал група, чиято задача
била да... взривява химическите заводи в Девня.
Това говори, че в ДС са имали данни за
подготвянето на такива удари. И е напълно логично да се мисли, след като
наистина това се случва две години по-късно, че то е по-скоро терористичен акт,
а не производствена авария.
Самият факт, че истината продължава да се
прикрива и до днес, говори в подкрепа на това твърдение.
Към настоящия момент „Полимери” е собственост на
индустриалния холдинг „АКБ Форес” на скандалния Николай Банев,
който е довел предприятието до фалит. И сега има случаи на аварии в него, но те са коренно различни от
случилото се преди повече от четвърт век.
През 2005 г. например
токов удар следствие на гръмотевична буря предизвиква изпускане на отровния газ хлор. През май тази година пък се
проби стар резервоар, използван още от създаването на завода през 1980 г.
Най-пресният случай е отпреди два месеца, когато през септември тумба цигани откраднаха радиоактивни материали от предприятието, следствие на
което те и техните близки здраво се облъчиха с цезий.
Но въпреки взривоопасното
производство, катастрофална авария като тази през 1986 г. повече не се е
случвала на територията на девненския комбинат. Разкриването на истината за това какво точно е станало
преди 26 години няма да изтрие сълзите на почернените майки и близки на
загиналите. Но тя трябва да се знае – не само за упокой на паметта на невинните
жертви. А защото нейното премълчаване означава, че и до днес у нас не е
настъпила истинска гласност и демокрация.
Защо децата
ни умират в мирно време?
Толкова
много героични войни са водели българите и толкова много от тях са оставили
костите си по бойните полета! Вечна им памет! Но нима е редно в мирно време да
загиват децата ни – на пешеходната пътека, в парка, на стадиона, по дискотеки и
дори на работното си място!
Дъщеря
ми Елена Георгиева бе на 18 години, когато завърши техникум и започна работа
като лаборантка в Девня – в лабораторията на ПВЦ-2. Не измина и месец и на 1
ноември 1986 г. сградата, в която се помещаваха лабораторията и машинното
отделение, се взриви. Загинаха 22-ма души! Сред тях беше и Елена – моята
прекрасна дъщеря, която обичаше да пее, свиреше на акордеон и китара и знаеше
пет езика.
Обявиха взрива за производствена авария. Но аз не вярвам
на тази версия. За мен това беше атентат! Извършен от онези, които не можеха да
си намерят място през така наречения „възродителен процес“.
Оттогава
изминаха 26 години, но за загиналите в Девня така и никога не бе извършена
заупокойна молитва. Никой никога не спомена имената им – нито на 1 ноември,
нито на друга дата.
Нека
поне сега сведем глава за техния мир!
Теодора
Василева
Дата: 24.11.2012
Източник: www.Desant.Net
ІV.
ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО
ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ самият аз
имам не само чисто
научни мотиви и основания за изясяняване на механизма, целите и същността
на СЕРИЯТА АВАРИИ И АТЕНТАТИ от онова време В СССР И В БЪЛГАРИЯ
но имам и
съвсем лични мотиви и основания –
ТЪЙ КАТО
„известно време” преди „производствената авария” аз бех АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО
осъден за неупражняване на обществено полезен труд и въдворен (т.е ЗАТОЧЕН) на
принудителен концлагерен труд
точно в същия цех на същия завод
и веднага професионално
прецених и знаех, че там се подготвя терористичен акт и че подготовката му се
извършва именно от българския клан на КГБ - ДС;
така, за да
не бъда там, когато това ще се случи и за да не бъда обвинен за него, предпочетох
да направя така, че спешно да бъда обвинен за друго, за което ДС още преди
заточението ми в Девня имаше „желанието” да ме арестува, И НАПРАВИХ ТАКА, че СПЕШНО
да бъда арестуван в Главно следствено управление на ДС в София; както и стана;
ПОСЛЕ,
броени дни преди самият взрив ОЧЕВИДНО СЪВСЕМ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО бех официално „призован”
със съдебна призовка и разпореждане да бъда конвоиран от затвора до Девня за
разглежането на абсолютно фалшиво съдебно дело срещу мен;
НО В
ЗАТВОРА ОФИЦИАЛНО НАПРАВИХ ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА БЪДА
ПРИНУДИТЕЛНО КОНВОИРАН И ПОРАДИ ОБЕКТИВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ НЕ БЯХ КОНВОИРАН ДО ТАМ;
а после,
само броени дни след това, там бе станал взривът, който в пълен синхрон с
целите и характерите както на „производствените аварии” така и на атентатите от
онова време в СССР и България
е бил
извършен от КГБ и ДС
и е имал
предназначението да бъде включен в серията „събития” за т. нар.
„дестабилизиране” на съветския и българския регионален комунистически политическия
режим
и за
осъществяването на „прехода” към днешният режим на банкстерско-мафиотския
световен (глобалистичен) комунизъм.
Настоявам да получа ОБСТОЙНО,
ПРЕЦИЗНО, ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРАВОСЪОБРАЗНО мнение на Министерството на
вътрешните работи по така поставеният казус.
16 Април 2018 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар