Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
10 Юли 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 595
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил
в официална ФАКТИЧЕСКА,
но НЕЛЕГИТИМНА длъжност
на 21 Декември 2012),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
-------------
Към: ВКП № 3307 / - 2013
--------------------------------------------
Към: ВКП рег. № 15132 / 2006, VІ
Към: „Всички карти на масата ....– 86-А“, 15132 / 16.11.2011 г.
Към: ВКП рег. № 6405 /
31.05.2006
г.,
27.07.2009
г.,
30.06.2011
г.
Към „ Всички
карти на масата … 21“ 30.06.2011 г.
Отворено писмо
до Главния прокурор на България,
до всички дипломатически мисии в България
и до всички чуждестранни информационни агенции в България
Относно:
ДОКОГА БЪЛГАРСКИ, РУСКИ И ЗАПАДНИ ПРЕСТЪПНИЦИ ЩЕ МАРОДЕРСТВУВАТ БЕЗНАКАЗАНО?, 2008-09-21;
Докога ще са безотговорни престъпниците от българския клан на руската Червена мафия и техните високопоставени съучастници?, 2008-09-21
---
-------------
І.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
ВЕЧЕ Е СЕДМИЯТ МЕСЕЦ
от встъпването Ви във
фактическа и юридически
нелегитимна длъжност
на Главен Прокурор на България,
и
вече не само на мен, но и на всички
разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ
ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко
шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на
вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
Вие по същество отигравате сценария
на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър,
който се разиграва вече в
продължение на четвърт век.
Поне за мен е несъмнено, че в
дълбоката същност на тази Ваша
(и на господарите Ви от Мафията и от специалните служби)
стратегия стои фактът, че в
комунистическа и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими
агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните
комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.
При това от текстовете ми до
Вас пределно ясно личи,
ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните вече СЕДЕМ МЕСЕЦИ
НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно
характера на Вашето лично и институционално поведение.
ІІ.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
Тъй като така или иначе, макар и по престъпен начин, сте интронизиран
на тази официална и високопоставена държавна длъжност и
така всички ние, включително и аз,
сме фактически принудени да се съобразяваме в известна степен с този престъпен
факт;
и тъй като обективно няма от кого друг да
поискам да бъде извършено легитимно разследване,
тук и сега
официално обръщам
Вашето височайше престъпническо
внимание
върху фактите и обстоятелствата относно
ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
на визираните високопоставени
държавно-институционални лица
и необходимостта от наказателна и репараторна
отговорност от (за) тези лица.
При това, господин НЕЛЕГИТИМЕН
Главен Прокурор Цацаров,
тук и сега официално обръщам Вашето височайше престъпническо внимание
върху факта и обстоятелството, че
Вие, разбира се, сте ноторно
известен като
рафиниран
престъпник с тога на масон и на съдия,
при това по нелегитимен (т.е. престъпен)
начин интронизиран на официалната българска държавна длъжност „Главен Прокурор
на България“ (с което ставате носител и на още една, трета,
прокурорска, тога);
и като такъв би трябвало превъзходно да
знаете и да разбирате, че
рано или късно ще Ви се наложи да
смените
даването на указания
с даване на показания;
а това означава, че ако сега,
включително и по повод
и във връзка с тук визираната престъпна дейност
Вие не действувате коректно и
правосъобразно,
(включително и по тук визирания
казус)
ще имате нови основания за
отговорност.
Освен
това (поне според мен и според принципите и нормите на множество съвременни
правови държави), не е зле да знаете, че
макар и наказателната отговорност
да е лична и да си е само лично Ваша,
т. нар. репараторна отговорност
обхваща не само лично Вас като
престъпно действуващ правен субект,
а и лицата, които са се
възползували от облагите от извършената от Вас престъпна дейност;
така напр. Вашата дъщеря,
която се е възползувала
от икономическите, статусните и
прочее облаги от извършената от Вас престъпна дейност,
ще е длъжна да възстанови щетите,
които Вие сте нанесъл на обектите
на престъпната Ви дейност и на техните деца.
Впрочем,
проблемът, разбира се, си е Ваш, а моят проблем, както превъзходно знаете, е да не спирам да търся отговорност
най-вече от (за) престъпниците от сектите на тогите.
ІІІ.
Така, дълбокоуважаеми господин
НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров, тук и сега обръщам Вашето височайше престъпническо прокурорско
внимание върху факта или обстоятелството, че
е необходимо да
разпоредите
да бъдат извършени
ПРЕЦИЗНИ И
БЕЗПРИСТРАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
относно фактите и
обстоятелствата,
посочени и описани от
мен в цялостната документация по тук визирания казус.
Във връзка с това тук и
сега обръщам Вашето височайше
престъпническо прокурорско внимание върху факта или обстоятелството, че
Първо:
На 21 Септември 2008 г.
надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура преписка,
основният текст, на която гласи следното:
„Ноторно
известна истина е, че
със съгласието на своите Западни съюзници през
септември 1944 г. Съветската Червена
армия бе получила т. нар. „право на четиредесет безотговорни дни”,
през което
време тя, за да установи и укрепи своята престъпна власт в България, имаше
„правото” на пълна безотговорност за всичките извършени от нея кръвожадни и
садистични убийства,
и че дори и
днес Западът услужливо и дори пристрастно държи на „джентълменската си дума”
и не
позволява да бъде търсена каквато и да е наказателна отговорност от
комунистическите престъпници за извършените от тях през този период кръвопийски
злодеяния.
Въпреки
почти непроницаемата „информационна мъгла”
все пак ноторно
известна е и истината, че
в резултат
на дведесетилетни сложни конфиденциални междудържавни и най-вече междуелитни
преговори,
проведени
през 70-те и 80-те години на миналия век,
западните
елити постигнаха с третото поколение съветски комунистически ръководители
т. нар. „Задочна победа над комунизма”.
Впрочем, в
случая думата „задочна победа” дори няма характера на добре познатата метафора „задочна присъда” поради
простата причина, че не става дума за „фактическа и реална недосегаемост на псевдопобедителя
над псевдопобедения”,
тъй като
истината е много по-зловеща –
съгласно
постигнатото „джентълменско споразумение” конфронтацията между
системите завърши с конвергенция на елитите срущу собствените им народи,
в резултат
на която конвергенция специално в
България комунистическият елит днес разполага с гарантираната от Запада
безотговорност
не само за посочените 40 дни,
не само за 45-те години кръвожадна
комунистическа власт,
но и за все още продължаващите почти двадесет безотговорни години на посткомунистическия
мафиотски режим.
Така, поне
спрямо България
Западът като цяло и Европейският съюз в частност
фактически встъпиха като „Втори Съветски съюз”,
легитимиращ
абсолютната зловеща безотговорност на властта не само на съветската Червена армия, но и на нейната съвременна трансформация
или трансмутация - руската Червена мафия.
Така, поне
за мен изглежда пределно ясен отговорът на въпроса на Заека от известната басня, който попитал: „Ако ме преследва Вълкът, мога ли
да разчитам на убежище в бърлогата на Лисицата?”.
Още повече,
че специално при мен
всички
факти и обстоятелства, засягащи както „Вълка”,
така и „Лисицата”, от 1975 г. до
днес са изключително прецизно документирани
не само
в деловодството на българската Прокуратура,
не само
в офисите на двадесетина базирани в София западни посолства,
но и са
публикувани в голямо множество различни информационни източници: официални
документални филми, високотиражни вестници, български и чуждестраннни радио- и
телевизионни предавания, обемисти документални и строго научни книги - и
разбира се, Интернет.
И нека,
макар и съвсем накратко, изрично да спомена, че
в цялата
тази документация става въпрос за прецизно документирани факти,
отнасящи се
за извършени спрямо мен и моите близки
повече от сто и двадесет (120) престъпления,
както и за масов геноцид, извършен спрямо 1 850 000
(един милион и осемстотин и петдесет хиляди) българи.
Повечето
западни дипломатически представители в София несъмнено много добре знаят, че
през последните почти двадесет години
всичките мои прецизно документирани искания за разследване на извършените
престъпления и за наказване на престъпниците
от българския фронт на Съветската Червена армия и българския клан на руската Червена мафия
са били
адресирани изключително към регионалните български институции, най-вече към
българската Прокуратура,
при което
към западните дипломатически представителства съм се обръщал преди всичко по
реда на т. нар. изпращане на „информационно
копие” от съответната документация.
Досегашният
правосъден
резултат от тази моя почти двадесетгодишна стратегия, обаче, е в
рамките на „абсолютната нула” –
българската
правосъдна система не е направила абсолютно нищо за спазването и прилагането на
номинално съществуващото законодателство,
а престъпниците не само продължават да вършат
престъпленията си,
но дори техните институционални босове
най-нагло, цинично откровено и ехидно лично на мен многократно са ми казвали и
ми казват, че
наказателната неприкосновеност на
тяхната престъпна дейност е гарантирана именно от Запада
и от неговите финансови и политически
(и в частност - дипломатически)
институции.
Което, по
своята същност, не е нищо друго, освен автентично
самопризнание относно самоличността на конкретните високопоставени съучастници
в престъплението.
За
истинския юрист едно такова самопризнание, разбира се, винаги следва да бъде
поставено в механизма на проверката, но така или иначе
фактите са недвусмислени, че вън от
традиционната демагогия
посочените като съучастници
не правят абсолютно нищо реално, за да
се отграничат от престъпниците - и разбира се, не правят абсолютно нищо за
осъждането на престъпниците.
Дори нещо
повече – както Западът като цяло,
така и Европейският съюз
неизменно и
дори пристрастно правят всичко възможно за да придават „легитимност” на политическата власт на българския клан на руската
Червената мафия,
с което фактически дават „легитимност”
и обезпечителност и на престъпленията, извършвани от тази власт.
В
контекста на тези думи нека изрично и ясно посоча, че завършиха с пълен крах
всичките мои лични няколкократни опити да регистрирам в Западна Европа
организация, която да има предназначението да събира факти и да подпомага
българското, европейското и световното правосъдие при търсенето на
наказателноправна и гражданскоправна отговорност от всички български и
небългарски лица, които са използували българската комунистическа и
посткомунистическата мафиотска власт, за да извършват престъпления, като се
обогатяват от тях.
Институциите
на самата държавна власт в страните, в които направих опитите да регистрирам
такава организация по недвусмислен начин ми дадоха да разбера, че самите те са
финансово и политически ангажирани с престъпленията на българската държавна
власт и държат за тяхната безотговорност, за да обезпечават собствената
безотговорност. Това обстоятелство, обаче, съвсем не ме обезкуражава – като
гражданин на Европейския съюз аз нямам абсолютно никакво намерение да коленича
пред каквато и да е - както Евразийска,
така и Европейска, така и каквато и да е друга - престъпна структура.
Ноторно
известна истина е, че Съветският съюз бе
„Империя на Злото”, и че България бе структурно-съставна част от тази Империя.
Ноторно
известна истина е, че сегашната Руска
Федерация е не само юридически международноправен и вътрешноправен
наследник на тази Империя,
но и че е
неин фактически продължител чрез
съвременната форма на трансмутация на Злото,
като Червената армия се превърна в Червена Мафия,
която не
само запази фактическата си власт върху империалните територии, но и под други
(качествено нови) форми драстично разшири териториалния обхват на своята
престъпна власт.
Ноторно
известна истина е, че България и днес е
съставна част от тази Нова руска Империя на Злото.
И това,
впрочем, съвсем неотдавна бе официално признато
не от друг,
а от самия високопоставен руски посланик в Брюксел,
който нагло
и ехидно предупреди Запада,
че България винаги и навсякъде e била и ще продължи да бъде
„руският Троянски кон”.
А и само
преди два-три дни това бе недвусмислено признато от пребиваващия на официално
посещение в Русия български премиер,
който
коленопреклонно и верноподанически увери руските си господари,
че както
досега, така и в бъдеще всички български правителства ще си останат верни на престъпната империална руска мафиотска
власт.
А целият този престъпен фактически състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да търси правосъдие
и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления не само българската
държава, но и нейният съучастник в престъплението - Руската Федерация;
при това
както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и за
престъпленията, извършени днес, през последните две десетилетия, по времето на
посткомунистическия мафиотски политически режим.
Освен това, целият реализиран в България престъпен посткомунистически фактически
състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да
търси правосъдие и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления не само
българската (комунистическа или посткомунистическа мафиотска) държава,
но и всичките онези Европейски и други държави, съюзи и финансови
институции, които по един или друг начин са обезпечавали както политическата
легитимност на престъпната българска държавна власт, така и финансовата
обезпеченост на тази власт и на нейните функционери.
С
настоящите редове се обръщам и към Europol и Interpol с искане да извършат разследване на всички
престъпления, извършени от българската държава.
Обръщам се и към всичките Вас, които сте адресати
на настоящето мое изложение,
за да
декларирам моята решимост да предприема всички възможни легитимни стъпки
за търсене
на цялостна юридическа отговорност от всички,
спрямо
които ще се окажат съставомерни фактите и обстоятелствата,
които ще
опиша в следващите мои изложения;
които факти
и обстоятелства, впрочем, вече отдавна са описани пред българската прокуратура
- която, обаче, основавайки и позовавайки се именно на вашата съучастническа
политическа, финансова и всякаква друга подкрепа, просто отказва да обезпечи
дължимото правосъдие.
21 Септември 2008 Янко
Н. Янков“
tst
*** *** ***
ІV.
Освен това, дълбокоуважаеми
господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров, тук и
сега обръщам Вашето височайше
престъпническо прокурорско внимание и върху факта или обстоятелството,
че
Второ:
На 15 Ноември 2011 г.
надлежно съм регистрирал в офиса на ВКП текст, озаглавен „Всички карти на
масата ... – 86“,
с който текст изрично и пределно
ясно съм настоял да получа легитимен отговор на всички преписки, факти и
обстоятелства, които съм депозирал в офиса на Прокуратурата.
Впрочем, в края на текста се
съдържат следните думи:
„Към всичките тук визирани
адресати на настоящето ми изложение заявявам, че настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на
Международното, на Европейското и на Българското Право!
На тук
визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България
си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от
05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността
представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите
са ограничили суверенните си права,
като
СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО
ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което
означава, че Техни превъзходителства
посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този
смисъл от една страна
всяко
посегателство на българската държавна власт върху правата на българските
граждани
СЛЕДВА
ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ
СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно
засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО
ПРАВО;
а от друга страна
всяка
аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на
самия мен!!!) от акредитирани в България
дипломатически представители на други
европейски държави,
издигаща
и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и
във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО
ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем,
позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска
програма за защита на гражданите“.
***
На тук
визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България
си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното
шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО
НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират
ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно
като хуманитарен
КОЛАПС;
и че в
контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на
обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска
човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за
необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам
си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че
сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията
и възгледът,
че
българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с
тотално липсващото правосъдие,
а от
съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ
ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам
си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските
граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския
съюз,
имат
правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ПРАВА,
и както
Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ
ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В
ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО
БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако
българските граждани действително са субекти на международното и на
европейското право,
ТО В ТАКЪВ
СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО
ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО
ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ
ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото,
примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
15 Ноември 2011 г. Янко Н. Янков“
*** *** ***
V.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ
КАКТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА
МОЕТО ИСКАНЕ ОТНОСНО визираната ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
ТАКА И ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА
ДЕЙНОСТ НА ПРОКУРОРИТЕ, КОИТО по досега приложените от мен преписки
НЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕДУРИ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ,
при което същите ТЕЗИ
ПРОКУРОРИ
не само да понесат
съответната наказателна отговорност,
но и да понесат съответната деликтна
и репараторна отговорност,
И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО!
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да
възложите на съответните институции прецизно да извършат легитимните процедури
и да
бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно
спазване на принципите и нормите на Правото!
10 Юли 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар