Второ:

Текстът на моето официално искане от 02 Октомври 1998 г. гласи следното:

„Отворено писмо

До г-н доц. Румен Петров Чолов,

агент “Страхил” на Втори отдел на Шесто управление на

бившата Държавна сигурност, агентурен N22954

Домашен адрес:

1) ж. к. “Хиподрума”, блок 21, дом тел. 52-69-27;

2) ж. к. “Емил Марков”, Бл. 110, вх. Б, дом. тел. 58-65-89

гр. София

Информационно копие:

1) До Прокуратурата на въоръжените сили,

приложение към исканията ми за разследване на

престъпленията на бившата Държавна сигурност

2) До Факултетния съвет при Юридическия факултет на

СУ “Климент Охридски”

3) До всички български масмедии;

4) До всички юридически и физически лица, които се

интересуват от престъпленията на бившата Държавна

сигурност

Господин Чолов,

Здравейте и бъдете здрав!

Желая Ви крепко здраве, дълъг живот, чиста и спокойна съвест! Надявам се, че ги имате и че ще ги имате! Защото ще Ви бъдат нужни! Много нужни! За да можете спокойно да гледате в очите колегите си от Юридическия факултет, от Института за правни науки при БАН и от провинциалните юридически факултети.

Както, разбира се, и многобройните си студенти от Софийския и от провинциалните юридически факултети, където преподавате.

Предполагам - и за да можете да гледате в очите, и за да не се срамуват от Вас и синът Ви, и внуците Ви!

Не Ви желая нищо лошо, така както не желая нищо лошо и на многобройните си палачи, с които съдбата ме бе срещала преди и по време на шестгодишното ми пребиваване в затвора като политически затворник.

Макар че, както изглежда поне от официалната архива на Държавна сигурност, всичко е било започнало именно от Вас –

Вие сте този, който е оформил първите изгодни на ДС доноси за абсолютно неверни факти и обстоятелства срещу мен, и така сте дал формалната възможност на тази зловеща организация да започне строго секретните си разработки,

в резултат на които в крайна сметка се оказах затворник за изключително дълго време и без наличието на изискуемите от закона доказателства.

Не зная обаче дали трябва да Ви благодаря - последния от важните агенти на Държавна сигурност, който бе и важен свидетел по съдебното дело против мен, т. нар. ДЗ “Александров”, само преди около една година ме срещна на улицата и недвусмислено ми каза, че аз трябва да съм му безкрайно благодарен, защото благодарение на него съм станал известна политическа личност! Ако и Вие имате същите претенции към мен - кажете ги!

Впрочем, от същата тази официална архива личи, че пак Вие сте този, който е поставил началото на неприятностите с Държавна сигурност поне на още десетина души.

Много добре познавам превъзходните човешки качества на тези хора и съм напълно убеден, че и те не Ви желаят нищо лошо. Ако и към тях бихте имали претенции за благодарност, кажете им ги, и може би всички ние заедно ще измислим някакъв специален и посветен на Вас “Ден на благодарността”, когато ще се събираме и ще Ви възпяваме в благодарствени химни!

Господин Чолов,

Надявам се, че си спомняте, че в началото на месец май т.г., т. е. преди пет (5) месеци аз Ви се обадих по телефона и любезно и доброжелателно Ви уведомих, че в съответствие с новата законова регламентация само преди няколко дни съм получил официален достъп до моето т. нар. “Досие” в Държавна сигурност.

Надявам се, че си спомняте, че тогава сравнително подробно Ви уведомих, че вече притежавам официални документи за многобройните престъпления против мен и моите близки, извършени от бившата Държавна сигурност.

Надявам се, че си спомняте, че изрично Ви казах, че съгласно тези (предоставени ми засега все още твърде малко на брой, т.е. далеч не всички!) документи (а и съгласно моите лични наблюдения и, надявам се, абсолютно точни спомени!) сред колегите ми от Юридическия факултет при СУ и от Института за правни науки при БАН почти не е имало агенти на ДС, които да са се били съгласили да бъдат ангажирани в изпълнение на най-мръсните операции против мен, и че Вие сте бил главният и единственият искрен и предан агент на Държавна сигурност.

Надявам се, че се спомняте, че през месец май т.г. изрично Ви казах, че възнамерявам да направя две неща - да поискам от прокуратурата да извърши официално разследване на архивната документация на Държавна сигурност и да публикувам съдържанието на документацията в подготвяните от мен Том 3 и Том 4 на книгата ми “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Надявам се, че си спомняте, че изрично Ви казах, че в случая все пак бих искал да елиминирам вероятната и правдоподобната хипотеза, че официалната документация на Държавна сигурност всъщност е пълен или частичен фалшификат, поради което именно Ви се обаждам и Ви давам възможността писмено да коментирате, като напълно или частично опровергаете официалното съдържание на документацията, и така бъдещите читатели на посочените две книги ще имат възможността да прочетат събрани в едно издание не само документите и моя коментар по тях, но и Вашето официално становище.

Вие обаче реагирахте по напълно кретенски начин - с ентусиазъм се съгласихте с “теоретичната част на хипотезата ми” (т.е. с предположението, че документацията е фалшификат), но с още по-голям ентусиазъм поискахте от мен “да се откажа от практическата част”, т.е. да не искам от прокуратурата никакво разследване, както и да не публикувам абсолютно нищо.

После, до днес, вече повече от пет месеци, Вие въобще не ми се обадихте и не се опитахте да ми предоставите своята версия относно изричното замесване на Вашето име в престъпната дейност на Държавна сигурност против мен. С което всъщност ми давате пълната възможност да интерпретирам въпросната архивна документация като достоверна по отношение на Вашето участие в престъпната дейност на Държавна сигурност против мен.

Господин Чолов,

Нека все пак сега изрично и официално Ви уведомя, че съгласно предоставената ми документация

(при това пак подчертавам, че ми е предоставена една съвсем малка част от цялата документация, и че следователно този ми извод сега е само приблизителен и условен!):

ãот преподавателите в Юридическия факултет при СУ Вие сте единствения агент на ДС, който се е съгласил да доносничи против мен;

ãот Института за правни науки при БАН агентурно ангажирани против мен са били само четирима души - Бог да го прости доц. Цветан Цветанов, Бог да го прости доц. Илко Ескенази, Бог да го прости доц. Огнян Вартоломеев и Бог да го пази доц. Стоян Кушлев.

При това справедливостта изисква изрично да призная (нещо, което впрочем вече отдавна съм направил в официалните си публични изяви и в печатните си издания), че и четиримата не само не са лъгали против мен (както това сте правел Вие), но дори в известна степен и форма са скривали от ДС и омекотявали редица истински факти, които все пак са знаели.

Не бих искал да Ви сугестирам, г-н Чолов, но си заслужава официално да Ви уведомя, че самият аз

отдавна съм озадачен от факта, че

от работилите против мен агенти и доверени лица на ДС има най-малко шест души, за които вече отдавна казвам “Бог да го прости”,

и че има поне още толкова, за които алкохолът и наркотиците отдавна са станали част от тяхната същност и самоличност.

Господин Чолов,

В предоставените ми от архива на Държавна сигурност папки, и особено от “Дело N 13304” е видно, че Румен Петров Чолов, имащ агентурния псевдоним “Страхил”, е бил написал за мен точно 12 (дванадесет) донесения:

1) Първото е от 28 ноември 1972 г. Това е т.нар. “строго секретно” “Сведение относно Янко Николов Янков, студент, притежател на пистолет”, съобщено от агент “Страхил” в писмена форма и предадено на агентурния ръководител ст. лейт. Челиев. Намира се на стр.31-32 от посоченото дело.

В него агент “Страхил” съобщава, че Янко Янков “от няколко месеци притежава оръжие - пистолет “ТТ и две пачки патрони”, че често го носи в чанта си и има намерение да го употреби против обикновени личности и против личности от властта, подобно на някакъв инспектор от някакъв италиански филм.

Така, именно на базата на това Ваше агентурно донесение “студентът по право Янко Янков става специален обект за разработка като опасен “Терорист”” - теза, която органите на Държавна сигурност и на Червената мафия изключително последователно са поддържали и продължават ревностно и пристрастно да поддържат дори и днес без абсолютно никакво фактическо основание, т.е. в продължение вече на почти 30 години.

Заслужава обаче специално внимание фактът, че това донесение на агент “Страхил” е било направено съвсем наскоро, след като студентът от трети курс Янко Янков вече е бил направил две научни публикации (в сп. “Народни съвети”, 1972, кн. 6 и кн. 9,) и само 20 дни, след като в брой 7 на в-к “Студентска трибуна” от 7 ноември 1972 г. официално е съобщено, че Янко Янков е получил Първа Централна награда на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование на т.нар. Пети Национален преглед на научното и техническото творчество на младежта, за която награда, впрочем, официално е имал претенцията студентът от същия курс на Юридическия факултет Румен Петров Чолов.

Обаче: Стоп! Жестоко греши онзи, който би повярвал на тезата, че озлобеният от неуспеха си студент Румен П. Чолов, който вече (вероятно отдавна) официално е бил ангажиран като агент на Държавна сигурност, просто е решил да “отмъсти” на колегата си Янко Янков, използувал е “привилегията си” на доверен човек на тайните служби и ... просто ги е подвел, а те, горките и невинните офицери от ДС, просто нищо не са знаели и наивно са се подвели по злобата му.

Работата е в това, че (видно от стр 17-18 на същото дело) студентът по право Янко Янков поради подчертания си научен интерес и свободомислие още през май 1971 г. вече е бил специален обект по Дело за оперативно наблюдение (т нар. ДОН), но ДС все още не е разполагала с реални истински или реални фалшиви “доказателства”, за да може официално да предприеме нещо против него. Затова именно им е бил нужен човек без достойнство, който да се съгласи да напише нещо, което не е истина, но което е нужно на ДС за провеждането на нейните специални оперативни мероприятия. Така че, най-вероятно, както във всеки друг подобен случай, така и в този именно Държавна сигурност е използувала “удобството на ситуацията” - злобата на един некадърник, за да мотивира този некадърник да се съгласи “да навреди на конкурента си”.

2) от 12 февруари 1973 г. Сведението се намира на стр.33-34 от посоченото дело. То е било предадено писмено на ст. лейт. Челиев и отново “удостоверява” факта, че студентът по право Янко Янков “продължава да държи пистолет, но в момента не е в него, а е в Михайловград, у братовчед му Цеко”. Освен това, според това все още само второ по ред “сведение” сега вече Янко Янков “не е самотен терорист”, а е член на “група от 6 души, 4 от които му били роднини, по-близки и по-далечни братовчеди, които имали оръжие и били готови на всичко, защото родът им бил пострадал много”.

3) от 16 март 1973 г. Сведението се намира на стр.35-36 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно Янко Янков, дипломант по право, и проф. Михаил Андреев”. Съставено е от агент “Страхил” и е предадено писмено на ст. лейт. Челиев. В сведението агентът съобщава, че срещнал на улицата Янко Янков, който му се оплакал, че в негово отсъствие у дома му е било претърсвано, че после е бил викан в районното управление на МВР, където двама души го питали дали има оръжие, и му съставили предупредителен протокол да не се занимава с оръжие и тероризъм. После следва аналогично клепане и на проф.Михаил Андреев, който никак не бил доволен от социалистическата демокрация в науката.

4) от 12 август 1975 г. Сведението се намира на стр.37-39 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно терористични намерения на Янко Янков от БАН”.

Предадено е писмено на ст. лейт. Челиев. В него се казва, че “обектът” споделил пред агента, че “вече си бил съставил план за въоръжено действие” и имал намерение “да застреля поне десет души”. Тъй като агентът се противопоставил, като казал, че това не е начин за решаване на проблемите, и освен това казал, че и той има проблеми (напр. с конкурса си за асистент по “Римско право”), тогава “Янко го упрекнал, че бил плах” “и му изтъкнал, че най-доброто е да се хванат за пищовите”. После обектът казал на агента, че “познавал и други репресирани способни млади хора, които трябвало да се обединят и решат какво да правят”.

5) от 22 август 1975 г. Сведението се намира на стр.40-41 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно нездрави политически изказвания на Янко Янков”. Предадено е писмено на ст. лейт. Челиев. В него се разказва как обектът продължавал искрено и чистосърдечно да се изповядва на агента, като “изразявал решителността си да се прибегне до крайни мерки”, като “се застане с пистолет на един ъгъл”. После обектът подробно разкрил на агента, че напълно споделял възгледите на чехословашкия ревизионист Ота Шик за създаването на опозиция против комунистическата партия и “още веднъж споделил идеята си за обединяване на недоволните и репресираните млади научни работници от Юридическия факултет, за да се организира отпор срещу неправдите”.

6) от 30 март 1976 г. Сведението се намира на стр.44-45 на посоченото дело. Предадено е писмено на капитан Георги Кръстев - новия агентурен ръководител на Румен Чолов. В него се разказва, че “Янко отново се връщал към идеите си за обединяване на група от млади и перспективни хора, които да напредват в партийния и държавния апарат, и като отидат отгоре, да променят нещата”. Уточнено е, че в това отношение той “бил срещал известно разбиране у Васил Проданов, научен сътрудник по философия”. Накрая оперативният работник капитан Георги Кръстев е отбелязал, че е направил справка и е установил, че Янко Янков е “известен на I отдел при управлението като вражески настроен елемент”, а на агента са поставени за изпълнение нови задачи по отношение на “обекта”.

7) от 31 март 1976 г. Сведението се намира на стр.42-43 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев. В него се казва, че Янко се оплакал, че вече няма доверие на никого, защото знаел, че отдавна го следи Държавна сигурност. После съвсем алогично се твърди, че Янко отново казал на агента, че в това мафиотско време трябва да “си създадем своя мафия” и му повторил неща, които агентът вече бил многократно чувал от него и преди, т.е. че трябва да се създаде опозиционна организация на недоволните млади научни работници.

8) от 16 август 1976 г. Сведението се намира на стр.106-110 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев.

Изключително любопитно е, че това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеци преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента.

Още по-любопитно е, обаче, че много по-късно, в т.нар. “Аналитични справки” изрично е отбелязано, че “събитието”, за което става въпрос - проведеният разговор в дома на агента - е станало в условията на т. нар. “М-Родопи”, т.е. в условията на подслушване, без агентът да знае това.

Най-любопитното пък е, че при съпоставителния анализ е било установено, че ... агентът нагло лъже за абсолютно всичко, което е написал в сведението си!

Още по-любопитно е, че Държавна сигурност е използувала “лъжите” на агента си по един изключително интензивен начин през един изключително дълъг период от време, и едва след пълния провал на стратегията е решила да се позове на факта, който всъщност й е бил известен още в самото начало - че всичкото това е пълна лъжа (измислена от тях, но написана от агента)!

В обширното изложение се казва, че агентът е поканил обекта на гости у дома си в Студентските общежития в “Дървеница” и на срещата е присъствувала и съпругата на агента, а разговорът е продължил пет часа. Според агента (т.е. Румен Чолов) през тези пет часа Янко Янков се проявил като голям и опасен експерт по проблемите на оръжието и боеприпасите, по установяването на конспиративен контакт с английски журналисти (от в-к “Таймс”), по организирането на съюз между младите научни работници от Юридическия факултет при СУ и от Института за правни науки при БАН, по воденето на противодържавна агитация и пропаганда пред студентите чрез разказване на вицове, афоризми, анекдоти и легенди, както, разбира се, и по слушането на вражески западни радиостанции, предаващи на къси радиовълни.

В това изложение се казва, че Янко Янков е предложил на Румен Чолов двамата да “играят решаваща роля” в една конспиративна организация, в която ще участвуват Симеон Тасев, Васил Радоилски, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Димитър Костов, Георги Петканов, Владо Петров, Ружа Иванова и Олга Бъчварова, при което обаче на някои от тях не трябвало да се вярва напълно.

Любопитно е, че в основни линии това именно са и лицата, които само един месец след това са включени в специален оперативен план на ДС като обекти за задълбочено “проучване … за вербовка”.

Така в точка Първа на написания на 14 септември 1976 г. от ст. лейт. Младен Апостолов Младенов и утвърден на 2 октомври 1976 г. от полковник Найден Петров “План за провеждане на оперативно-технически мероприятия” изрично е записано следното: “С оглед придобиване подходящо лице за вербовка ще се извърши задълбочено проучване на най-близките връзки на обекта, засечени в резултат от проведените мероприятия, Симеон Тасев, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Георги Петканов, Тодор Енчев и Борислав Йотов, които обекта възнамерява да привлече в провеждането на противодържавната си дейност. Срок 10.III.1977 г. Отг. Младенов”.

Както вече отбелязах, в аналитичните справки много по-късно изрично и недвусмислено е отбелязано, че “обекта” (т.е. Янко Янков) не само в посочения контекст и смисъл, но и в какъвто и да е друг повод или в каквото и да е форма не е бил споменавал абсолютно нито едно от тези имена, но ... тяхното включване в донесенията на агента Румен Чолов очевидно е било нужно на офицерите от ДС, за да могат те да ги използуват като “законен повод” за извършване на манипулативната и престъпната си дейност, наречена “проучване с цел манипулиране, шантажиране и за вербоване”.

9) от 11 февруари 1977 г. Сведението се намира на стр.115-118 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Озаглавено е “Сведение относно вражески изявления на Янко Янков”. Съдържа “изповедта” на Янко Янков за симпатиите му към разпространената в Чехословакия “Харта-77”, към Владимир Буковски и към противопоставящите се на КПСС западни компартии.

Изрично е записано, че в съответствие с плана си за създаване на конспиративна организация на млади, умни и изпитани научни работници Янко Янков се е сближил с група философи, сред които са

Кирил Кертиков от Института по философия при БАН и

Желязко Стоянов от Висшата школа на МВР.

Изрично е отбелязано, също така, че от младите юристи Янко Янков вече е привлякъл за идеята си

Евгени Танчев (Луда работа! Та нали Евгени Танчев е син на Петър Танчев, супер-приближен и супер-предан на Тодор Живков! По силата на същата логика агент “Страхил” е трябвало да включи в моята “конспиративна противодържавна организация” и сина на Тодор Живков - Владимир Живков!),

Илко Моис Ешкенази,

Георги Петканов и

Васил Прахов.

Изрично е отбелязано, също така, че в дейността си Янко Янков вече е “имал и силна подкрепа в лицето на ст. н. с.

Радка Радева, която сега била партиен секретар на Института”.

Ето как всъщност се били правели нелегалните противодържавни организации и революциите - включваш в организацията си партийните секретари, включваш децата на най-силните хора от властта, после включваш няколко обикновени хора за придаване на “народен характер на движението”, после повеждаш всички с “Ура!”, сваляш властта, и ... поставяш децата на мястото на бащите! КГБ, ЦРУ, МОСАД и пр. и пр. ряпа да ядат!

Ако наистина съм ги говорел всичките тези неща пред агент “Страхил,” трябвало е още тогава да ме затворят, разбира се, в лудницата!

Дали съм ги говорел или не обаче за Държавна сигурност не е имало абсолютно никакво значение - на тях им е било нужно някой да напише, че уж това е говорено, за да могат те на основата на написаното да си разиграват различните сценарии, операции и манипулации.

10) от 03 март 1977 г. Сведението е предадено в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Намира се на стр. 128-131 от посоченото дело. Озаглавено е “Агентурно сведение относно Янко Янков”. Преди това обаче, на стр.126-127 се намира специален строго секретен документ, съдържащ подробното описание на четири (4) задачи, поставени на агент “Страхил” за изпълнение в дома на обекта Янко Янков в условията на “М-Родопи”, т.е. в условията на подслушване чрез специални устройства без знанието на присъстващите в помещението.

В изпълнението на поставените му задачи агент “Страхил” пристигнал (като неканен гост) в дома ми на 02 март 1977 г., престоял у нас от 20.30 до 23.30 часа, провел нужните му разговори в присъствието на съпругата ми, като, както той пише (стр.130), “през цялото време на разговора участие в него вземала и съпругата на Янков”. Агентурното сведение е структурирано в три (3) пункта, в които е разказано за: моето становище за “Харта-77” и нейното влияние върху интелигенцията в България; моя коментар за събираните от мен анекдоти, афоризми и политически вицове, както и за тяхното използуване като начин за извършване на противодържавна агитация и пропаганда пред студентите; и плановете ми за обедняване на недоволните млади научни работници за борба срещу потискащата ги некадърност и политическата обстановка.

Любопитно е, че на стр. 131 е отбелязано, че “срещата на агента с обекта е била проведена в условията на “М-РодопиРК”, “в условия на слухов контрол, но записът е несполучлив”. В същото време обаче върху писменото агентурно сведение на агент “Страхил”, в лявото поле на хартията, срещу три обширни агентурни текста, изрично и четливо са написани три ръкописни забележки, според които написаното от агента въобще не отговаря на истината!

Откъде тогава ДС е знаела, че агент “Страхил” ги лъже, като е писал, че: ãаз съм казал неща, които всъщност не аз, а именно той ги е казал (т.е., че във “вербалното пространство” действително има казано такова нещо, но не аз, а той го е казал!); и че ãаз съм казвал неща, които всъщност въобще не съм казвал и въобще не са били казвани от никого (т. е., че във “вербалното пространство” въобще липсва казаното, за което той пише, че е било казано от мен!).

Така, на стр.132-133 се появява нов строго секретен документ, в който изрично е записано следното: “Сравнителният анализ дава основание за извод, че агентът не се придържа към дадените му от нашите органи указания, а някои негативни изказвания, направени от самия него на срещата, в сведението отразява, че са направени от обекта”. Какъв е този “сравнителен анализ”, с какво е било сравнявано агентурното сведение на агент “Страхил”, щом като записът от подслушването не е позволявал това?!

11) от 28 март 1977 г. Сведението е предадено в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Намира се на стр.134-135 на посоченото дело. Според сведението агентът продължавал да се вижда често с обекта, но вече му правело впечатление, че не се събирал с младите научни работници, с които се бил събирал по-рано, а на провокативното подхвърляне на агента да се направи специална сбирка, Янко отговорил, че имало време и трябвало да бъдат изчакани благоприятните условия.

12) от 11 май 1977 г. във връзка с “провала” на агента от предишните му срещи с обекта Първи отдел на Шесто управление на ДС е изработил нов специален план, по силата на който на агента са възложени нови задачи (виж стр.132-133). В изпълнение на плана и задачите на 11 май 1977 г. агент “Страхил” “без да предупреди отишъл на гости на Янко Янков в дома му. Съпругата на Янков не била у тях”. Писменото агентурно сведение за тази среща е било предадено на капитан Георги Кръстев и обхваща цели 5 страници, намиращи се на стр.140-144 от посоченото дело. Това е последното агентурно сведение на агент “Страхил”, приложено в моето т. нар. “Досие”. То е структурирано на четири пункта и съдържа: коментарите ми за характера на българското законодателство; коментарите ми за съветското и българското дисидентство; коментарите ми за военното напрежение между СССР и САЩ; и коментарите ми за състоянието на българската правна наука.

Господин Чолов,

Описах Ви почти подробно всичкото онова, което според предоставените ми от архива на бившата Държавна сигурност материали засяга Вашето име като агент на ДС и моето име като обект на разработване и репресиране от ДС.

Същественото, според мен, е че именно Вие като агент “Страхил” сте бил главното агентурно лице по общо четири разработки против мен в периода от 1972-1976 г.

При това и четирите разработки са завършвали без никакъв “положителен” за ДС резултат - с обикновено “прекратяване” поради недоказаност на даваните от Вас агентурни сведения по разработката. Твърде любопитно е обаче и това, че и четирите разработки са завършвали без никакво наказание за Вас като агент, “провалил” с “недобросъвестността си” четирите строго секретни разработки на ДС!.

Бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че на стр.171 от посочената папка изрично е отбелязано, че “обект в полезрението на нашите органи Янков става от м. ХI. 1972 г., когато агент “Страхил” (на ръководство в отдел II при управлението) съобщава, че притежавал пистолет “ТТ” и две пачки патрони. В същото сведение е посочено, че “щял да употреби оръжието в удобни случаи срещу наши лица””.

После, в аналитичните справки, изрично се сочи, че по всичките разработки било установявано, че донесенията на агент “Страхил” не се потвърждават, и че той лъже ръководителите си. Едва ли не: “Горките ние! От една страна агент “Страхил” нагло ни лъже, а от друга страна ние не можем да спрем проверките по неговите нагли лъжи и сме длъжни интензивно да работим по следващите му лъжи!”.

Това, следователно, поставя закономерния въпрос:

”Дали офицерите от ДС са “невинна жертва” на наглите лъжи на своя агент?!”

Една теза с такова съдържание обаче, разбира се, е пълен абсурд!

Според мен офицерите от ДС предварително и изрично са Ви инструктирвали да лъжете в агентурните си донесения, защото Вашите лъжи са им били нужни - те са им давали възможността както да се преструват, че вярват на тези донесения, така и да ги отхвърлят при необходимост от друг развой на разработките.

Тази стратегия на ДС личи особено ясно на стр.106-109 и стр.146-192. Най-фрапантното доказателство в това отношение е агентурното донесение, озаглавено “Сведение”, имащо дата 16 август 1976 г. Това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., станало в дома на агента в ж. к. “Дървеница”, блок 23, вход А. Самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеци преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента.

После ДС е отбелязала, че това донесение е било направено в условията на подслушване, без агентът да знае това, при което е било установено, че всичките важни пунктове от донесението против обекта са лъжливи и не отговарят на истината (виж стр.157-159; стр.172-173).

Оттук обаче произтичат два основни въпроси:

1) След като ДС е знаела, че всичкото това е Ваша лъжа, защо после изрично се е позовавала именно на тези лъжи, за да образува и проведе следващите оперативни разработки против мен? и

2) След като ДС вече е знаела, че Вие като неин агент зашеметяващо я лъжете и мамите, защо не са се отказали от Вас, а дори напротив - отново са Ви правили главен агентурен доносител по следващите оперативни разработки (които пак са завършвали с провал като първите)?

Отговорът може да бъде само един:

Държавна сигурност са имали нужда от лъжец, инструктирали са го да лъже, а после са се оправдавали с лъжите му.

Така че не Вие като агент сте главният виновник по моите дела, а такива са Вашите оперативни ръководители и началниците на тези ръководители, които много добре са знаели за какво става въпрос.

Разбира се, Вашата вина е несъмнена,

но все пак Вие днес разполагате с възможността и шанса

да разобличите господарите си от зловещата Държавна сигурност,

като разкриете механизма, по който са Ви манипулирали и използували!

Господин Чолов,

Накрая Ви приканвам да вземете изрично и писмено отношение към настоящето мое писмено “Отворено писмо”. Бъдете уверен, че Вашето становище ще бъде включено в подготвяното от мен издание на Том 3 и Том 4 на “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

02 октомври 1998 г. Янко Янков“

tst

Уточнявам, че:

***по повод и във връзка с този текст никога не съм бил получил абсолютно никакъв отговор;

***този текст е бил дословно възпроизведен и актуализиран с регистрация в офиса на Главния Прокурор (Върховната касационна прокуратура) на 24-25 Януари 2012 г., озаглавена, „Всички карти на масата ... – 130“, вх. рег. № 12489 / 11, V.

***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

Трето:

Основният (водещият) текст на моето официално искане от 25 Ноември 2011 г. гласи следното:

„Приложено представям 3 (три) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

От приложеното доказателство е видно, че

на 22-28 Август 2007 г. във вестник „Шоу“ е било публикувано интервю с бившия шеф на Комисията за разсекретяване на досетата Методи Андреев,

в подзаглавието на което интервю е записан текста „Георги Петканов е донасял за проф. Янко Янков по делото за оперативна разработка „Смешник“.

Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи: „Георги Петканов е донасял за проф. Янко Янков по делото за оперативна разработка „Смешник“.

Обръщам специално внимание на факта, че визираното лице Методи Андреев, което публично е оповестило визираната информация, е бивш шеф на Комисията за разсекретяване на досетата, и че очевидно визираното оповестяване е било направено със знанието, информираността и компетентността на професионално ангажирано лице.

Обръщам специално внимание на факта, че относно другото визирано лице Георги Петров Петканов,

в официалната електронна енциклопедия „Уикипедия“, в сайта на списание „Български дипломатически преглед“, в сайта на Конституционния съд и в редица други официални информационни източници е записано, че Георги Петканов:

***е роден на 1 Ноември 1947 г. в град Смолян, България;

***е български политик и юрист;

***през 1971 г. е завършил специалността „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет;

***през 1972-1974 г. е работил като прокурор в град Девня;

***през 1974 г. е асистент, през 1978 г. е старши асистент и през 1982 г. е главен асистент в Юридическия факултут на СУ;

***като асистент е имал продължителна специализация в Москва, след завръщането от която е станал преподавател във факултета по Държавна сигурност при Академията на МВР;

***през 1983 г. е защитил докторат по финансово право;

***през 1989 г. е доцент;

***по времето на комунистическия режим (който, впрочем, със специално Решение на Народното събрание е обявен за престъпен!!!) е бил секретар на партийната организация в Юридическия факултет;

***през 1991-1995 г. е бил Декан на Юридическия факултет и член на Академичния съвет на Софийския университет;

***през 1995-1997 г. е бил заместник-ректор на Софийския университет;

***през 1996 г. е професор;

***през 1997 г. е арбитър при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена парата;

***през 1999-2002 г. е Председател на Общото събрание на Софийския университет;

***през 2001 г. е избран за депутат в 39-тото Народно събрание;

***от Юли 2001 г. до Юли 2005 г., в продължение на четиригодишния мандат на Правителството на Симеон Сакскобургготски е бил Министър на вътрешните работи.

Според бившия шеф на специалната контраразузнавателна служба генерал Атанас Атанасов, който е и настоящ депутат в Народното събрание, именно по времето на този мандат на Георги Петканов като Министър са били извършени най-много поръчкови убийства, нито едно от които не е било разкрито;

Според сегашния Министър на вътрешните работи Цветан Цветанов именно по време на мандата на Георги Петканов като Министър на вътрешните работи и именно под неговото непосредствено лично покровителствуване в структурата на Министерството е била сформирана специална секретна престъпна група, ръководена от особено емблематично лице;

Според официални журналистически разследвания на медииите BNews и Frognews (от Февруари 2010) синът на Георги Петканов съвсем неслучайно работи като „лице за контакт“ именно в една от частните фирми на същото това емблематично лице („Голд лизинг“, която е част от „Лев Корпорация“ и се занимава с лизинг и сублизинг на леки автомобили, предназначени за таксиметрова дейност, както и с маркиране на автомобилите при застраховка);

***през 2005 г. е избран за депутат н 40-тото Народно събрание;

***от 16 Август 2005 г. е бил Министър на правосъдието в правителството на Сергей Станишев, като през Юли 2007 г. подал „оставка по лични причини“;

***през Юни 2008 г. Парламентът избира Георги Петканов за съдия в Конституционния съд, която именно най-високопоставен съдийска длъжност той заема и в момента;

***от 1974 г. до 2010 г. е преподавател в Академията на МВР;

***бил е главен редактор на сп. „Съвременно право”;

***бил е заместник-председател на Специализирания съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия при Министерския съвет - имаща, впрочем, официалния юридически статус на специален орган на Правителството, аналогичен по предназначение и функция на другите правителствени секретни служби, изпълняващ секретни разпореждания на Правителството за осъществяване на контрол върху професионалната реализация на юридическите научни кадри.

От приложените и визираните доказателства е видно, че

в престъпен интерес на престъпната комунистическа Държавна сигурност

визираното лице Георги Петканов

е осъществявал лично против мин престъпна агентурна дейност,

относно конкретното проявление на която дейност настоявам да бъде извършено разследване.“

tst

Уточнявам, че:

***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

Четвърто:

Основният (водещият) текст на моето официално искане от 27-28 Февруари 2012 г. гласи следното:

„Декларирам, че притежавам копие от папка, съдържаща 192 (сто деветдесет и две) страници документация, надлежно регистрирана в строго секретния архив на комунистическата държавна сигурност (МВР ДС), регистрирана като „Строго секретно дело № 13304“, архивен № 33464.

Настоявам да изискате оригиналната папка на визираното дело и да го приложите към изиплозувате като доказателство за извършените против мен и членовете на семейството ми МНОГОБРОЙНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, описани и документирани в това дело.

Тъй като във всеки отделен случай,

визиран в тук посочената документация, става дума за съвсем отделна и имаща самостоятелно битие съвкупност от престъпни актове (престъпления), която съвкупност изисква отделно разследване, отделно индивидуализиране на съответните деяния и съответните престъпни субекти, именно поради това

съгласно приетия принцип на изложението на серията „Всички карти на масата…“, ТУК ВИЗИРАНИТЕ ОТДЕЛНИ ПРЕСТЪПНИ СЪВКУПНОСТИ СА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИ С ОТДЕЛНИ НОМЕРИРАНИЯ.

От текстовете на страници 1-5 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 11 (единадесет) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:

полковник Найден Петров, началник отдел Първи, Шесто управление на ДС;

офицер Гашев;

агент „Петков“ в съучастие в офицер Младенов;

агент „Страхил“ в съучастие с офицер Младенов;

кандидат-агент Моис в съучастие с офицер Младенов;

агент Симеон Тасев в съучастие с офицер Младенов;

агент Дончо Хрусанов в съучастие с офицер Младенов;

агент Огнян Стамболиев в съучастие с офицер Младенов;

агент Георги Петканов в съучастие в офицер Младенов,

агент Тодор Енчев в съучастие с офицер Младенов;

агент Борислав Йотов в съучастие с офицер Младенов;

офицер Б. Ангелов, началник отделение ІІІ;

От текстовете на страници 6-8 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 3 (три) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:

полковник Найден Петров, началник отдел Първи, Шесто управление на ДС;

офицер Младенов;

офицер Б. Ангелов, началник отделение ІІІ.

От текстовете на страници 9-13 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 4 (четири) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:

офицер Ангелов;

офицер Ив. Иовчев;

офицер Иван Павлов;

офицер Нешев;

От текстовете на страници 14-16 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 6 (шест) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:

офицер Младенов;

От текстовете на страници 17-18 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:

офицер Братанов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

От текстовете на страници 19-21 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:

офицер Младенов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

От текстовете на страници 23-26 е видно, че срещу мен и съпругата ми са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:

офицер Младенов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

От текстовете на страници 31-32 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от: