Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
11 Юли 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 596
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил
в официална ФАКТИЧЕСКА,
но НЕЛЕГИТИМНА длъжност
на 21 Декември 2012),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
-------------
Към: ВКП № 3307 / - 2013
--------------------------------------------
Към: ГП № 17212 / 07.10.2006 г.;
Към: „Всички карти на масата ...-36“,
ВКП № 42913 / 06.ІІ, 26.09.011 г.;
Към: ВКП № 42913 / 06,
23.10.2012 г.
Отворено писмо
до Главния прокурор на България,
до всички дипломатически мисии в България
и до всички чуждестранни информационни агенции в България
Относно:
Спазването от
България на нормите на:
***Международния пакт за икономически, социални и културни
права;
***Международната харта за правата на човека;
***Европейската социална харта
---
-------------
І.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
ВЕЧЕ Е СЕДМИЯТ МЕСЕЦ
от встъпването Ви във
фактическа и юридически
нелегитимна длъжност
на Главен Прокурор на България,
и
вече не само на мен, но и на всички
разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ
ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко
шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на
вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
Вие по същество отигравате сценария
на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър,
който се разиграва вече в
продължение на четвърт век.
Поне за мен е несъмнено, че в
дълбоката същност на тази Ваша
(и на господарите Ви от Мафията и от специалните служби)
стратегия стои фактът, че в
комунистическа и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими
агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните
комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.
При това от текстовете ми до
Вас пределно ясно личи,
ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните вече СЕДЕМ МЕСЕЦИ
НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно
характера на Вашето лично и институционално поведение.
ІІ.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
Тъй като така или иначе, макар и по престъпен начин, сте интронизиран
на тази официална и високопоставена държавна длъжност и
така всички ние, включително и аз,
сме фактически принудени да се съобразяваме в известна степен с този престъпен
факт;
и тъй като обективно няма от кого друг да
поискам да бъде извършено легитимно разследване,
тук и сега
официално обръщам
Вашето височайше престъпническо
внимание
върху фактите и обстоятелствата относно
ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
на визираните високопоставени
държавно-институционални лица
и необходимостта от наказателна и репараторна
отговорност от (за) тези лица.
При това, господин НЕЛЕГИТИМЕН
Главен Прокурор Цацаров,
тук и сега официално обръщам Вашето височайше престъпническо внимание
върху факта и обстоятелството, че
Вие, разбира се, сте ноторно
известен като
рафиниран
престъпник с тога на масон и на съдия,
при това по нелегитимен (т.е. престъпен)
начин интронизиран на официалната българска държавна длъжност „Главен Прокурор
на България“ (с което ставате носител и на още една, трета,
прокурорска, тога);
и като такъв би трябвало превъзходно да
знаете и да разбирате, че
рано или късно ще Ви се наложи да
смените
даването на указания
с даване на показания;
а това означава, че ако сега,
включително и по повод
и във връзка с тук визираната престъпна дейност
Вие не действувате коректно и
правосъобразно,
(включително и по тук визирания
казус)
ще имате нови основания за
отговорност.
Освен
това (поне според мен и според принципите и нормите на множество съвременни
правови държави), не е зле да знаете, че
макар и наказателната отговорност
да е лична и да си е само лично Ваша,
т. нар. репараторна отговорност
обхваща не само лично Вас като
престъпно действуващ правен субект,
а и лицата, които са се
възползували от облагите от извършената от Вас престъпна дейност;
така напр. Вашата дъщеря,
която се е възползувала
от икономическите, статусните и
прочее облаги от извършената от Вас престъпна дейност,
ще е длъжна да възстанови щетите,
които Вие сте нанесъл на обектите
на престъпната Ви дейност и на техните деца.
Впрочем,
проблемът, разбира се, си е Ваш, а моят проблем, както превъзходно знаете, е да не спирам да търся отговорност
най-вече от (за) престъпниците от сектите на тогите.
ІІІ.
Така, дълбокоуважаеми господин
НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров, тук и сега обръщам Вашето височайше престъпническо прокурорско
внимание върху факта или обстоятелството, че
е необходимо да разпоредите
да бъдат извършени
ПРЕЦИЗНИ И
БЕЗПРИСТРАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
относно фактите и
обстоятелствата,
посочени и описани от
мен в цялостната документация по тук визирания казус.
Във връзка с това тук и
сега обръщам Вашето височайше
престъпническо прокурорско внимание върху факта или обстоятелството, че
Първо:
На 29 Септември 2000 г.
надлежно съм регистрирал в офиса на Председателя на Народното събрание, на
Президента на България и на Председателя на Министерския съвет следния текст:
„До г-н Йордан Соколов,
Председател на Народното събрание,
Площад “Народно събрание” № 1
София – 1000
До г-н Петър
Стоянов,
Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
София – 1000
До г-н Иван Костов,
Председател на Министерския съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
София - 1000
Господин
Председател на Народното събрание,
Господин
Президент,
Господин
Министър-Председател,
I.
Обръщам се към Вас в качеството ми на:
1) индивидуално физическо лице,
гражданин на България, субект на индивидуални права и задължения, произтичащи
от българското законодателство и от международноправните ангажименти на
българската държава;
2) законен представител на
членовете на моето семейство, граждани на България, субекти на индивидуални
права и задължения, произтичащи от българското законодателство и от
международноправните ангажименти на българската държава;
3) български учен, професионално
ангажиран с изследване на социалните феномени, които са обект на правна
регламентация от българската държава и имат отношение към международноправните
ангажименти на българската държава;
4) лице-ръководител и официален
представител на няколко обществени и политически организации, легитимно
участвуващи в обществено-политическите процеси в България – Председател на
Партия Либерален Конгрес, Председател на Съюза на юристите демократи в
България, Председател на Управителния съвет на Базисния институт за проучване и
защита на човешките права, а също така и на някои други подобни организации.
Обръщам се
към Вас с преднамереността рано или късно да получа Вашето официално писмено изразено становище, което ми е
необходимо във връзка с правните процедури, които възнамерявам да предприема
преди всичко пред институциите на Съвета на Европа и Организацията на
Обединените нации, както евентуално и пред други заинтересовани институции, с
които българската държава има официални взаимоотношения.
Процедурите, които възнамерявам да
предприема пред посочените институции, са във връзка с
моята теза,
че българската държава провежда
трайна стратегия на прогресиращо погазване на стандартите за човешките права,
към които стандарти е декларирала
официална международноправна обвързаност.
Във връзка
с всичко това моля да получа Вашето официално писмено становище относно
следните въпроси:
1. Дали българската държава е
ангажирана със стандартите, установени от Международния
пакт за икономически, социални и културни права?
Ако
българската държава е ангажирана със стандартите на този Пакт, смятате ли Вие,
че тези стандарти наистина се спазват в България, смятате ли, че те не се
нарушават?
И
по-специално:
a) Смятате ли, че се спазват изискванията на член 6 от този Пакт, съгласно които
българската
държава има задължението да осигури на всеки свой гражданин
реализацията
на
“правото на труд, което включва правото на
всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно
избран или приет”,
както и “да се осигури непрекъснато икономическо,
социално и културно развитие, пълна и продуктивна заетост при условия,
гарантиращи основните политически и икономически свободи на индивида”?
б) Смятате ли, че се спазват изискванията на член 7 от този Пакт, съгласно които
българската
държава има задължението
да осигури
реализацията на
“правото на всяко лице да се ползува от
справедливи и благоприятни условия на труд,
които да му осигурят по-специално”
“такова възнаграждение, което да обезпечи на
всички работещи като минимум”
“сносен живот за тях и семействата им”?
в) Смятате ли, че се спазват изискванията на член 9 от този Пакт относно “правото на всяко лице на социална сигурност”?
г) Смятате ли, че се спазват изискванията на член 11 от този Пакт
относно
признаването
“на всяко лице и семейството му
правото на задоволително жизнено
равнище,
включващо достатъчно храна, облекло и
жилище,
както и на непрекъснато подобряване
условията на живот”,
а също така
и признаването на
“основното право на всеки човек да бъде
защитен от глад”?
д) Съгласно член 16
“държавите-страни по този Пакт се задължават да представят
“доклади за
мерките, които са взели, и за постигнатия напредък за осигуряване признатите от
пакта права”.
Смятате ли, че аз имам правото на достъп
и че Вие сте длъжни да ми предоставите копие от тези доклади?
2) Дали българската държава е
ангажирана със стандартите, установени от Европейската
социална харта.
Ако
българската държава е ангажирана със стандартите на тази харта, смятате ли Вие,
че тези стандарти наистина се спазват в България, смятате ли, че те не се
нарушават?
И
по-специално: Смятате ли, че се спазват
изискванията на Част II, член 4 от тази харта,
съгласно
които българската държава има задължението да осигури
“правото на трудещите се на възнаграждение,
достатъчно да осигури на тях и техните
семейства прилично жизнено равнище”?
3) Дали българската държава е
ангажирана със стандартите, установени от Международната
харта за правата на човека?
Ако
българската държава е ангажирана със стандартите на тази Харта,
смятате ли
Вие, че тези стандарти наистина се спазват в България,
смятате ли,
че те не се нарушават?
И
по-специално:
Смятате ли, че се спазват изискванията на
член 21 от тази Харта,
съгласно които
българската
държава има задължението да осигури на всеки свой гражданин
“право на социална сигурност и на
осъществяване …
на икономическите, социалните и
културните права,
необходими за неговото
достойнство
и за свободното развитие на неговата
личност”?
II.
Господин
Председател на Народното събрание,
Господин
Президент,
Господин
Министър-Председател,
1) Вашето становище по
формулираните по-горе въпроси ми е
необходимо, за да го използувам
в правната процедура пред посочените
европейски и други институции,
заедно с експертните констатации и
становища на някои авторитетни световни и международни организации и институции,
според
които в посочените отношения
България
се намира на равнището или дори по-ниско от равнището на екзотични държави,
които
въобще не са поели никакви международноправни ангажименти за спазването на тези
човешки права.
2) Вашето становище по формулираните по-горе въпроси ми е необходимо,
за да го използувам в правната
процедура пред посочените европейски и други институции, заедно с експертните
констатации и становища на някои авторитетни български организации и институции,
според които
българската
държава по изключително брутален начин не се съобразява с международноправните
си ангажименти по въпросите на човешките права в социалната сфера
и
е поставила своите граждани в условията на
почти
пълна невъзможност за жизнено оцеляване.
Така
например според изчисленията на тези организации и институции
доходите,
които получават работещите български граждани, не са в състояние да
покрият разходите за дори най-елементарните им лични нужди за примитивна
храна, примитивно облекло и други примитивни жизненоважни консумативни
разноски,
при което и
дума не може да става с тези доходи те да могат да покриват разходите за
задоволяване на примитивните жизнени нужди за оцеляването на останалите членове
на семейството им.
Така
например, според изчисленията на Конфедерацията
на независимите синдикати в България
(съобщени
на 06 януари 1999 г. в интервю по Националното радио, Програма “Хоризонт”, публикувани в бюлетина на БТА
“Радиотелевизионен монитор” брой 3 от 06 януари 1999 г., както и в специалния “Информационен бюлетин. Жизнено равнище”
издание на КНСБ)
за най-примитивна издръжка на един човек
през януари 1999 г. са били необходими 242 175 лева, 52.2% от които са само за
храна;
а точно за
същия месец моята (все пак “доста
висока” професорска) заплата е била точно 215 799 лева.
Или иначе
казано:
ãмоята заплата за този месец е
била доста по-малка от парите, които са ми били необходими за задоволяване на
най-елементарните ми лични нужди само за самия мен;
ãтези пари, естествено, са били
далеч под величината, която е била необходима, за да мога да издържам:
двете си
неработоспособни поради непълнолетие деца (на 6 г. и на 16 г.),
напълно
работоспособната си съпруга, която е лекар-стоматолог, но по вина на държавата
е безработна повече от 5 години, и
старата и
болна майка, величината на месечната пенсия на която по това време й даваше
възможността да си купува само по един хляб дневно и абсолютно нищо повече;
ãтези пари, естествено, са били
изключително далеч под онзи стандарт, за осигуряването на който българската
държава е била поела ангажименти пред международните и европейските институции.
Също така, според данните на Националния статистически институт и коментарите на синдикатите през
юли т. г.
“подобряването
на жизненото равнище” на всеки работещ български граждани се е изразявало в
това, че той вече не харчи 52.2 % от доходите си за храна, а само … 45.1% (но
за храна и ток – 55%);
и че през
месец юли т. г. за примитивната издръжка на всеки един (т. е. сам) човек са
били необходими 230 лева месечно;
което означава, че през месец юли 2000 г. заплатата
на един професор е имала точно такава величина, каквато е необходима само за
неговата примитивна лична издръжка,
което
означава, че държавата счита, че членовете на неговото семейство
просто нямат правото да живеят.
3) Вашето становище по формулираните по-горе въпроси ми е необходимо, за да го използвам в правната
процедура пред посочените европейски и други институции, заедно с посочените
експертни констатации и становища,
за да
поискам от европейските и другите институции да предприемат принудителни мерки:
а) или за мотивиране на българската държава към най-строго спазване
на поетите ангажименти и спешно обезщетяване на гражданите, чиито права са
нарушени с неизпълнението на поетите международноправни ангажименти;
б) или за мотивиране на
българската държава към официален отказ от задълженията на държавата по
посочените международноправни актове.
29 септември 2000 г. Янко Янков“
tst
Уточнение:
Този текст е публикуван на стр.269-274
в следното книжно издание:
Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
Второ:
На 06 Март 2001 г. надлежно
съм регистрирал в офиса на Председателя на Народното събрание, на Президента на
България и на Председателя на Министерския съвет следния текст:
„Към писмото ми от
29 септември 2000 г.
индексирано LPC-39
До г-н Йордан
Соколов,
Председател на Народното събрание,
Площад “Народно събрание” № 1, София – 1000
До г-н Петър
Стоянов,
Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2, София – 1000
До г-н Иван Костов,
Председател на Министерския съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1, София - 1000
Господин Председател
на Народното събрание,
Господин
Президент,
Господин
Министър-Председател,
На 29
септември 2000 г. се обърнах към Вас с писмено изложение, в което съм се
позовал:
1) на редица международноправни
текстове, в които българската държава е декларирала своята официална
обвързаност към определени стандарти, свързани с човешките права на българските
граждани;
2) на експертните констатации и
становища на някои авторитетни български синдикални и други организации и
институции, от които е видно, че българската държава по изключително брутален
начин не се съобразява с международноправните си ангажименти за човешките права
в социалната сфера и е поставила своите граждани в условията на почти пълна
невъзможност за жизнено оцеляване;
3) на финансово-счетоводната
документация, свързана с изплащането на моето
трудово възнаграждение в Института за правни науки при БАН от 1994 г. до 2000
г.,
от
която документация е видно, че през това
време нормативно установеният от държавата размер на моята заплата
категорично и
драстично не е отговарял
както на
изискванията на международноправните ангажименти на българската държава,
така и на
изчисленията на авторитетните синдикални и други институции относно необходимия
паричен минимум, осигуряващ поне примитивен стандарт за жизнено оцеляване на
мен и на членовете на семейството ми.
В
посоченото изложение изрично съм поискал да получа Вашия официален
отговор-становище, но до днес, вече половин година от датата на писмото ми до
Вас, аз все още не съм получил абсолютно никакъв отговор.
Господин
Председател на Народното събрание,
Господин
Президент,
Господин
Министър-Председател,
Категорично
настоявам
да
отговорите на въпросите, формулирани в посоченото мое писмо до Вас,
както и да ме обезщетите за
вредите
(и разбира се, пропуснатите
ползи),
които държавата ми е нанесла с
несъобразяването си с поетите международноправни ангажименти в социалната сфера.
06 март 2001 г. Янко
Янков“
tst
Уточнение:
Този текст е публикуван на стр. 310-311
в следното книжно издание:
Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
Трето:
На 07 Ноември 2006 г. надлежно
съм регистрирал в
офиса на Главния прокурор (ГП
вх. рег. № 17212 / 07.11.2006 г.),
Президента, Председателя на
Народното събрание, и на Председателя на Министерския съвет следния текст:
„До техни
Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в
България от държавите-
членове на
Европейския съюз,
Европейската
комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
До Главния
прокурор
бул. “Витоша” № 2, 1000 София
До Президента
бул. “Княз Дондуков” № 2, 1000 София
До Председателя на Народното събрание
площад „Народно събрание” № 1, 1000 София
До Председателя на Министерския съвет
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София
Информационно
копие:
До Генералния
директор
и Специалния
справочен отдел и архив
на Българската
телеграфна агенция (БТА)
бул. “Цариградско шосе” № 49, 1124 София
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Приложено, непосредствено тук (още в самото начало) като
вградено скенерно копие
ви представям текста на две мои писма,
имащи датите 29 септември 2000 г. и 06 март 2001 г.,
които писма бяха адресирани до и изпратени на Председателя на Народното събрание, Президента и Председателя на Министерския
съвет,
по които писма досега не съм получил абсолютно никакъв
отговор и които съм публикувал на с. 269-274 и с. 310-311 от Том 5 на
моята книжна поредица, озаглавена „Документ за самоличност.
Политическа документалистика”.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Тъй като към днешна дата не се е променило към по-добро
абсолютно нищо от фактическата обстановка, която тогава ми бе давала
основанието да напиша тези две писма, и тъй като на поставените въпроси не съм
получил абсолютно никакъв отговор, днес отново поставям на вашето внимание
същите аргументи и същите въпроси, и изрично и категорично настоявам да получа
вашия отговор.
Единственото ново
нещо днес е това, че писмото ми сега е адресирано и до Главния прокурор,
към когото предявявам изричното и категорично искане
да образува съответната правна процедура за наказателно
преследване на длъжностните държавни лица,
които, поне според мен,
са виновни за драстичното нарушаване на визираните норми.
7 ноември 2006 г. Янко Н. Янков“
tst
Уточнение:
Този текст е публикуван на стр. 500-509
в следното книжно издание:
Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 7,
С., „Янус”,
2007, 546 с. ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
Четвърто:
На 26 Септември 2011 г. надлежно
съм регистрирал в
в офиса на Главния Прокурор (вх.
рег. № 42913 / 06, ІІ --- 26.09.2011) текст, озаглавен „Всички
карти на масата ... – 36“, в който, в раздел ІІ и раздел
ІІІ, съм написал следното:
„Раздел ІІ:
Първо уточнение по съществото на
казуса:
Приложено
представям 18 (осемнадесет)
страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно
регистрирана в офиса на Главния
прокурор, Председателя на Народното събрание, Президента и
Министър-Председателя
относно ПРЕСТЪПНА
ДЕЙНОСТ,
извършена и
извършвана
от
ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ,
специалните държавни служби като институционални
структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от служители
на Министерството на вътрешните работи, от Прокуратурата и от служители на
прокурорската институция -
по повод и във връзка с която престъпна дейност,
отделно от това,
Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили
множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право,
на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,
като фактически са отказали да извършат легитимни
разследвания,
и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за
извършителите на престъпленията,
НО И СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ към престъпниците като
техни фактически съучастници.
***
Второ уточнение по съществото на
казуса:
От
приложените доказателства е видно, че
на 29 Септември 2000,
на 06 Март 2001 г. и
на 07 Ноември 2006 г.
надлежно съм регистрирал в офисите на
Председателя на Народното събрание, Председателя на Министерския съвет и
Президента,
и отделно от това на 07 Ноември 2006
г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор,
МОЕ
ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ НАДЛЕЖНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ И РАЗСЛЕДВАНИЯ И ДА
МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ТЯХ
ОТНОСНО БРУТАЛНИТЕ И ИМАЩИ ПРЕСТЪПЕН ГЕНОЦИДЕН
ХАРАКТЕР НАРУШЕНИЯ НА НОРМИТЕ НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ
ПАКТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И КУЛТУРНИ ПРАВА.
От
приложените доказателства е видно, а и отделно от това ДЕКЛАРИРАМ, че
визираните
държавни български институции СА ИЗВЪРШИЛИ И
ДРУГ ВИД
НАРУШЕНИЯ
НА СВОИТЕ ВЪЗЛОЖЕНИ ИМ ОТ ПРАВОТО И ОТ ЗАКОНА ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
като
за да
прикрият извършените от тех престъпления
са
предприели стратегията да не ми отговорят и ВЪОБЩЕ НЕ СА МИ ОТГОВОРИЛИ.
***
Трето уточнение по съществото на
казуса:
От
приложените и визираните доказателства е видно, че
В
ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ
ПРОКУРОРСКАТА
ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ
Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ
НА
ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА
ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С ВИЗИРАНИЯ
МЕЖДУНАРОДНОПРАВЕН НОРМАТИВЕН АКТ, РАТИФИЦИРАН ОТ БЪЛГАРИЯ.
(... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...)
***
Раздел ІІІ
Заключително уточнение по
съществото на казуса:
Към всичките тук визирани
адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на
Международното, на Европейското и на Българското Право!
На тук визираните
адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си
позволявам да припомня, че
съгласно Решение от
05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ
РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ
ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са
акредитирани
НЕ
САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на
българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО
АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО
ПРАВО,
съдбовно засягаща правата
и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на
самия мен!!!) от акредитирани в България
дипломатически представители на други
европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за
ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията
на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА
ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си
също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията
на Европейските общности и от Европейския
съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на
гражданите“.
На тук визираните
адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си
позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното
шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ
и пълната липса на Правосъдие
характеризират
ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно
като хуманитарен
КОЛАПС;
и че в
контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на
обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска
човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за
необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам
си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че
сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията
и възгледът,
че
българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с
тотално липсващото правосъдие,
а от
съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ
ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
Позволявам
си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските
граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския
съюз,
имат правото
да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ПРАВА,
и както
Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ
ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В
ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО
БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако
българските граждани действително са субекти на международното и на
европейското право,
ТО В ТАКЪВ
СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО
ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО
ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ
ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото,
примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
26 Септември 2011
г. Янко Н.
Янков“
Пето:
На 22(23) Октомври 2012 г. надлежно
съм регистрирал в
в офиса на Главния Прокурор (вх.
рег. № 42913 / 06, ІІ --- 23.10.2012) текст, от който тук и сега ще
посоча следните фрагменти:
„***От
приложените и визираните доказателства е видно, че В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА
БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ
ПРОКУРОРСКАТА
ИНСТИТУЦИЯ ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ
ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С ВИЗИРАНИЯ МЕЖДУНАРОДНОПРАВЕН НОРМАТИВЕН АКТ,
РАТИФИЦИРАН ОТ БЪЛГАРИЯ.
***От
приложените и визираните доказателства е видно, че
моята
теза, е че
българската
държава провежда трайна ГЕНОЦИДНА стратегия
на
прогресиращо погазване на стандартите за човешките права,
към които
стандарти е декларирала официална международноправна обвързаност.
Уточнявам и
декларирам, че оттогава (26 Септември 2011
г.) до днес НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ НИКОГО ОТ
АДРЕСАТИТЕ.
***
Пето: Впрочем, изрично и ясно
уточнявам, че специално в сферата на университетските преподавателски кадри в
юридическите факултети, към които официално принадлежа и аз,
ТАКА
ВИЗИРАНАТА ГЕНОЦИДНА държавна стратегия на прогресиращо погазване на
стандартите за човешките права,
е приложима единствено към мен,
както
поради „най-обикновената“ причина, че само и единствено аз съм този, който
преди камуфлажните политически промени от 90-те години е престоял в
комунистическите затвори точно шест години,
така и
поради съвсем не обикновената причина, че всички „колеги“ такто по-рано,
така и сега са били и продължават да са ангажирани в оперативните меропиятия на
специалните служби,
и че
почти 80 процента от тех са били ангажирани като участници в секретните
оперативни мероприятия по моето противозаконно осъждане;
и че
именно поради този „механизъм“
на тех
им е осигурена възможността да получават приходи по
четири-пет
или дори шест трудови договори,
докато
на мен ми е дадена възможност да получавам приходи само по един-единствен
трудов договор.
(... ... ... )
Ваши Превъзходителства,
Като се надявам, че „политическата коректност“ към Вашите „демократични партньори“ от българския клан на Руската
Червена мафия няма да Ви мотивира към съучастие в престъпните деяния на
българските правителства и специалните служби,
се обръщам към Вас като Ви призовавам
да благоволите
да спазите изискванията
на Международното право,
на Европейското право и
в частност на Стокхолмската програма.
22 Октомври 2012 г.
Янко Н.
Янков“
tst
*** *** ***
ІV.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен
Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ
КАКТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА
МОЕТО ИСКАНЕ ОТНОСНО визираната ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
ТАКА И ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА
ДЕЙНОСТ НА ПРОКУРОРИТЕ, КОИТО по досега приложените от мен преписки
НЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕДУРИ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ,
при което същите ТЕЗИ
ПРОКУРОРИ
не само да понесат
съответната наказателна отговорност,
но и да понесат съответната деликтна
и репараторна отговорност,
И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО!
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да
възложите на съответните институции прецизно да извършат легитимните процедури
и да
бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно
спазване на принципите и нормите на Правото!
11 Юли 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар