Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
19 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 553
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционели на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президентът на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генерален директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.50-63, т. 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18) тук приложен (цитиран,
възпроизведен) текст, по съдържанието на който изрично и пределно
ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ... )
„12.) От документацията, съдържаща се в
посоченото Строго секретно дело №13304, стават известни имената на една
съвсем малка част от агентурния апарат
на Шесто управление на Държавна сигурност, който е бил комплектован от
учени и преподаватели от Българската
академия на науките (БАН) и от Софийския
университет (СУ) и от някои други институции.
Все пак,
обаче, според изричните констатации на Янко Янков от документацията по въпросното
дело е ясно, че
само
в продължение на по-малко от две години само по това дело са били ангажирани с
противоправна престъпна дейност против него и неговите близки повече от 50 (петдесет) души агенти, офицери и
други държавни служебни лица,
които са извършили повече от 120 (сто и двадесет)
отделни престъпни актове, драстично нарушаващи неговите законни права и
интереси.
Освен това, от документацията по същото дело
се разбира че на Янко Янков не му е даден достъп не само до работните и кадровите
дела на визираните агенти и офицери, но и до документацията по поне още 5 (пет) други оперативни дела, по които
самият той преди и по време на визирания период е бил обект на други отделни
престъпни оперативни мероприятия, относно броя и характера на които той все още
няма никаква конкретна представа.
Така
например:
*от строго
секретен „План за провеждане на мероприятия“, датиран 23 Април 1976 г.,
както и от няколко агентурни донесения и служебни сведения на други отдели на
ДС е видно, че отделно от това секретно дело той е бил обект и на друго
секретно дело с псевдоним „Терорист“;
*от строго секретен документ №8095 от 23
Септември 1977 г., изготвен от „началник на поделение 17065“ и
озаглавен „Справка за Янко Николов Янков“ е видно, че същият вече е бил обект на строго
секретно дело за разработка (ДОР) с псевдоним „Скитник“;
*от
официално публикуваните документи от личния архив на Янко Янков е видно, че той многократно е искал както информационен
достъп до тези дела, така и наказателно разследване на престъпленията, които
несъмнено са отразени в съдържанието на тези секретни дела, но досега такива
действия от държавните институции не са били направени.
13.) Втората
папка с документация, която официално е предоставена на Янко Янков от разсекретените архиви на комунистическата Държавна сигурност, е
обозначена като Строго секретно дело №21441, заведено на 20 Декември 1982 г. с
псевдоним ДОР „Дракон“,
и още
от неговата лицева страница на самата папка по недвусмислен начин е видно, че е
налице драстично документно престъпление,
извършено с
цел да бъдат унищожени или прикрити документите, в които са описани голямо
множество отделни конкретни престъпления.
Така, от първия ред на надписа върху самата
лицева страница на папката е видно, че е записано, че тази папка има статус на
„Том
І“, а от последния ред се разбира, че надписът гласи „състои
се от 2 тома“;
при което,
обаче, пределно ясно личи, че върху хартията е било упражнено въздействие,
наречено „изтриване на първичен текст и нанасяне на друг (вторичен) текст“;
като по-специално е била изтрита цифрата, и върху очевидно изтритата част е
записана цифрата 2; което означава, че изтритата цифра във всички случаи
е била много-по голяма от 2, вероятно 3, 4, или дори повече, като
при това е очевидно, че специално разстоянието между надписа „от“
и надписа „тома“ е такова, че дава основание да се счита, че числото е
било двуцифрено.
Което не е всичко – дори и да се приеме, че томовете
са два, вторият том въобще не е предоставен на Янко Янков, а всичките
му многобройни искания да му бъде даден са останали без какъвто и да е отговор
и без каквото и да е обяснение.
Освен
това от втората страница на т. нар. „Опис на документите, находящи се в делото“
проличава, че е имало и следващи след нея страници, които липсват, а от датата
на последния документ, описан върху втората страница и датата на документалното
комплектоване на папката е разположено време от десет месеци, документите за
което време липсват от папката.
Във
връзка с тази папка Янко Янков
разказва:
„От тези оскъдни страници, което са ми
предоставени е видно, че както аз, така
и брат ми, така и родителите ми сме били обект на много голям брой престъпни
посегателства.
От моите обемисти документални книги е видно, че за всичките
тези престъпления официално и многократно съм настоявал пред Прокуратурата да
извърши разследвания и да обезпечи наказателна и репараторна отговорност.
Видно е, също така, че Прокуратурата не
е предприемала абсолютно нищо и че в
така нареченета „посткомунистическа“ и „демократична“ България вече повече от
двадесет години не съществува абсолютно никакъв реален механизъм за отговорност
както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и за
престъпленията, извършени по времето на не по-малко перверзно-престъпния
посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим.
От документите по това
секретно дело е видно, че високопоставени
полковници и генерали
са били планирали и осъществявали
мероприятия, при които научно-техническият
отдел на ДС е бил съставял фалшификатни текстове,
уж написани
от мен,
които са
били изпращани на западните посолства,
с което се
е целяло да бъде осъществен ефект, при който аз да бъда компрометиран пред тях.
В документите се съдържа
изготвена от службата по контраразузнавателното наблюдение над посолството на
САЩ строго секретна „Справка“, в
която е записано:
че „Янко Янков
периодически посещава посолството на САЩ два-три пъти месечно“;
че на 14 март 1984 г. в дома на родителите ми в родното ми
село е бил пристигнал служителят на посолството „обект Диригент“, името на който, всъщност, е Джоузеф Александър Кийл, втори секретар;
че още на другия ден Янков се е обадил по телефона в
посолството и е казал на консула Сейдж,
че в 14 часа се е състояло спешно заседание на Районния съд и той е осъден да бъде
принудително настанен в трудов лагер в химическите заводи в град Девня,
Варненско.
14.) Третата
папка с документация, която официално е предоставена на Янко Янков от разсекретените архиви на комунистическата Държавна сигурност, е
обозначена като Том І, Строго секретно дело №24491, заведено на 8 Май 1984 г. в
Окръжно управление на МВР град Варна с псевдоним ЛДОР
„Твърдоглавия“.
Очевидно
е, че въпросната папка е „Том І“, но не е ясно колко са
всичките томове и защо другите не са предоставени на Янков за информационен достъп.
От
съдържанието на папката личи, че „обектът Янков“ е бил арестуван и отведен в
Държавна сигурност в София още на 22 Май 1984 г.,
но че
въпреки това делото е било активно и по
него са били провеждани престъпни секретни мероприятия до 12 Юли 1985 г.,
тоест, в продължение на още една година и два
месеци;
отделно е
видно, че делото фактически е било активно до 21 Септември 1988 г. и
едва тогава е било поставено в „Архив“.
Също така се установява, че през месеците
Март и Април Янко Янков вече е бил
обект на вниманието на ДС в градовете Девня и Варна по друго секретно дело, но
информационен достъп до същото въобще не му е даден.
От
съдържанието на въпросното дело се вижда, че
през
месец Април 1984 г. лично Първият заместник-министър на МВР - генерал полковник
Григор Шопов –
е ръководел
секретните оперативни меропиятия срещу Янко Янков по дело с псевдоним „Дивия“,
но
включително и до днес то продължава да е секретно и „обектът“ на „изключителното
височайше внимание“
не е
получил абсолютно никакъв информационен достъп до делото.
15.) Четвъртата
папка с документация, която официално е предоставена на Янко Янков от разсекретените архиви на комунистическата Държавна сигурност, е
обозначена като Том ІІ-ри, Секретно! Криминално
досие, Архивен №14-рез-1398.
Том
І, естествено, не е достъпен;
не е ясно
колко са били другите томове,
които,
разбира се, също така са укрити.
Отделно от същата тази папка не са
предоставени (и липсват или са унищожени!) 38 (тридесет и осем) страници,
в които
несъмнено също така са описани множество престъпления, извършени от специалните
държавни служби.
От съдържанието на папката става ясно, че в
нея се съдържат документи, свързани с:
*формалните
уреждания на възможността да бъде контролирана пощенската кореспонденция на Янко Янков и да бъдат изземвани писмата
му;
*някои
от иззетите писма;
*протоколи
за претърсване, обиск и изземване;
*протоколи
за разпити и саморъчни обяснения на различни лица, от които е било искано да
разкажат и опишат всичко, което знаят за Янко Янков;
*секретни
документи на ДС, озаглавени „Справка относно поведението и проявите на
Янко Николов Янков“.
16.) Петата
папка с документация, която Янко
Янков е получил, е неговото т. нар. Затворническо
досие.
Тази папка,
всъщност, е водена и поддържана несистематично или по-скоро хаотично, липсва
опис на документите и последователно обозначаване на страниците.
-------------
В
„Справка“, изпратена заедно с Янко Янков в Затвора, следователят от Главно
следствено управление при Държавна сигурност е записал:
*по
време на разследването обвиняемия Янков не се призна за виновен по
предявените му обвинения като поведението му беше нагло и предизвикателно;
*причините
за извършените от Янков престъпни действия се коренят в отрицателното му
отношение към мероприятията на народната власт у нас, нежеланието му да спазва
социалистическия правопорядък, влиянието на вражеската пропаганда,
разпространявана от западните радиостанции, както и склонността му да надценява
личните си качества;
*по
характер е общителен, с добра обща култура, надменен и склонен към прояви,
уронващи престижа на страната ни.
-------------
В
„Справка“ от 9 Август 1985 г., подписана от Началника на затвора в Пазарджик, се
посочва:
*още от
първите дни е започнал да предявява неоснователни претенции към администрацията
на затвора;
*отказал
да работи и поради това му е наложено дисциплинарно наказание;
*често и
на всеслушание отправя упреци към служители от съдебно-изпълнителните органи;
*държи
се предизвикателно със служителите от надзорно-охранителния състав на затвора;
*не се
съобразява с Наредбата за вътрешния ред в затвора;
*категорично
отказва да работи;
*умишлено
отбягва каквото и да е превъзпитателно въздействие.
*поставен
е при строг режим (СР).
-------------
В
„Справка“ от 12 Февруари 1986 г., подписана от Началника на затвора в Пазарджик,
е записано:
*още от
първите дни предявява неоснователни претенции към администрацията на затвора;
*отказва
да работи;
*системно
провокира надзорно-охранителния състав на затвора;
*няма
психическа нагласа за поправяне и превъзпитание;
*демонстративно
отказва да се включва в каквито и да са превъзпитателни мероприятия, провеждани
в затвора;
*поставен
е при строг режим.
-------------
В „Справка“
от 11 Април 1987 г., подписана от Началника на затвора в Пазарджик, се казва:
*има
вражеско отношение към обществено-политическия строй у нас;
*не
признава социалистическия правопорядък;
*държи
се предизвикателно към служителите на затвора;
*не се
съобразява с Наредбата за вътрешния ред и Закона за изпълнение на наказанията;
*проявява
се като системен нарушител на установения вътрешен ред и системно провокира
надзорно-охранителния състав на затвора;
*жалбите
му до държавните институции се отличават с дръзки клевети, обиди и
злепоставяния, поради което те не са изпращани и му е налагана дисциплинарна
отговорност.
-------------
В
„Педагогическа характеристика“ от 25 Май 1987 г., приета от „Съвета за
възпитание“ при Затвора в Пазарджик, е констатирано:
*престъплението,
за което е осъден е извършено преднамерено, с пълно съзнание за
обществено-опасните последици;
*не се
разкайва, смята, че е жертва и че рано или късно ще бъде оправдан;
*изграденото
му чувство за превъзходство и непогрешимост му пречи да оцени реално
заобикалящата го обстановка на социалистическата реалност;
*благодарение
на правните си знания си е изградил висок авторитет сред лишените от свобода,
но общува само с тесен кръг от тех;
*досега
водената с него възпитателна работа не е дала никакви положителни резултати, а
идейното му кредо се е запазило същото.
-------------
В
„Справка“ от 18 Ноември 1987 г., подписана от Началника на затвора в Пазарджик,
е протоколирано:
*Има
вражеско отношение към обществено-политическия строй в НР България;
*Държи
се предизвикателно и провокационно;
*не се
съобразява с Наредбата за вътрешния ред и Закона за изпълнение на наказанията.
*особено
опасен за бягство.
-------------
В
„Характеристика“ от 14 Октомври 1988 г., подписана от Началника на затвора в
София, е потвърдено:
*с
високо интелектуално ниво, волево изграден, уравновесен, не е склонен към
образуване на афекти, със завишена самооценка и индивидуалистична насоченост,
стреми се към доминиране и лидерство, не се поддава на влияние;
*поддържа
контакти с ограничен кръг лишени от свобода като проявява избирателно отношение
към тях и няма близки приятели.
-------------
В
официално писмо, написано върху бланка на Софийския градски съд, подписано от
председателя на съда, датирано 5 Декември 1988 г. и адресирано до
Началника на затвора, се казва:
*затворникът
е подал молба да му се издаде препис от присъдата с мотивите по НОХД № СА-30 от
1984 г., тъй като не знаел за какво е осъден и искал да подава молба за преглед
по реда на надзора;
*Съгласно
установения ред такъв препис не следва да му се дава.
-------------
Две
седмици преди окончателното изтърпяване на наложената му присъда Янко Янков
официално уведомил началника на затвора и
прокуратурата,
че няма
да напусне затвора,
докато не
получи официален препис от присъдата и мотивите.
Тъй като все пак такъв не му е бил даден,
на 31
Октомври 1989 г., в деня на освобождаването му, Янко Янков се барикадирал в
килията и заявил,
че отказва
да напусне сградата на затвора;
след
няколко часа той получил исканата документация и напуснал сградата.
След точно пет месеци, на 30 Март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на
Върховния съд издава Решение, съгласно което
Янко
Янков е признат за невинно осъден
при пълна липса
на изискуемите от закона доказателства, а наложената му присъда е отменена.
17.) По повод
жалба, отправена до Главния прокурор, Никола Янков - бащата на Янко Янков,
е получил писмо, подписано от заместник-главен прокурор Петър Дончев
- завеждащ
сектор „Изпълнение на наказанията“, което писмо има регистрационен №
645.86.ХІ. и дата 13.02.1986 г., в което е написано следното:
„Следва да имате пред вид, че същият се държи
грубо и системно обижда служителите и прави неоснователни оплаквания, тенденциозни
и клеветнически (…).
В последна сметка не неговия живот и здраве
са застрашени, а той представлява опасност за живота и здравето на околните с
невъздържаността си и липсата на елементарна дисциплина“.
Във
връзка с посочените негови личностнови характеристики, направени както от
затворническите институции, така и от Главната прокуратура, Янко Янков разказва:
„В така представените за мен „характеристични
данни“ се съдържа колкото истина, толкова и преднамерено формулирана лъжа.
Истина е, че винаги съм се държал изключително достойно; именно достойно, но не и предизвикателно и
провокационно.
При това съм абсолютно категоричен, че не само офицерите, но
и обикновените надзиратели умееха да правят и правеха разлика между тези два
видове или начини на държание и именно поради това се отнасяха с респект към
мен и винаги, когато посягаха да ме удрят или да правят некакви други
репресивни действия, винаги ми казваха, че го правят, защото им е наредено да
го направят.
Истина е, че винаги съм настоявал да бъдат спазвани правата
ми на затворник. Да, именно правата ми на затворник, тъй като дори и
затворниците, независимо дали са били справедливо или несправелдливо осъдени, все
пак имат свои, затворнически права, които затворническата властова институция
няма правото да нарушава и които права специално при мен винаги са били изключително
брутално, преднамерено и репресивно нарушавани.
Естествено винаги съм казвал, че съм несправедливо и
противозаконно осъден и че рано или късно, дори може би посмъртно, ще бъда
оправдан, но естествено и никога не съм искал от служителите на затворническата
институция да ме третират като свободен човек, и единствената ми, несъмнено
твърда и енергична, претенция е била да ме третират като затворник, който има
дадени му от Закона права.
Те, обаче, абсолютно никога не са ме третирали съобразно
дадените ми от Закона права и почти винаги са ми подчертавали, че имат дадено
им от „високопоставени институции“ принципни и конкретни нареждания постоянно и
системно да ме подлагат на всевъзможни репресивни мероприятия.
Специално в тези техни написани за мен „характеристични
данни“, обаче, винаги се е съдържало и се съдържа едно второ стратегическо ниво или дъно.
Става дума за следното:
в официално писмо на Министерството на
вътрешните работи, подписано от Главния
секретар на МВР генерал-майор Божидар Попов
и адресирано до Секретния отдел на Върховната касационна прокуратура,
което писмо има изх. №1345
от 20.04.1999 г., е записано,
че по времето, когато съм се намирал в затвора,
в
Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано строго секретно дело за провеждане на
оперативни мероприятия с псевдоним „Непокорник“,
имащо рег. №27654, заведено на 04.10.1985 г. и
прекратено и унищожено едва в края на 1990 г.,
една година
след политическите промени;
което означава,
че аз съм
бил обект на секретни репресивни разработки
включително
и по времето когато вече съм бил
участник в
Националната политическа кръгла маса,
депутат
(сенатор) във Великото Народно събрание,
лидер на
политическа партия и
лидер на
правозащитния Съюз на юристите демократи.
Във връзка с това специално внимание заслужават следните
факти:
***въпреки моите многобройни искания да ми бъде дадена
информация и достъп до секретните дела на ДС, по които аз и близките ми сме
били обект, съществуването на това дело никога не е било съобщавано в писмата,
които са били адресирани до мен, тоест, съществуването
на това дело винаги е било преднамерено скривано (укривано) от мен;
***прокурорът по чието искане официално и писмено е съобщен
визираният факт е самият шеф на Военната
прокуратура полковник Николай Колев, с когото бяхме не само състуденти, но
и приятели през студентските години;
след като получи това „секретно писмо“
той не само ми даде копие от него,
но и лично уреди среща между мен, него
и визирания Главен секретар на МВР;
***тази среща бе проведена
през лятото на 2000 г.,
съвсем наскоро след моето завръщане от
Лондон;
по време на срещата генерал-майор Божидар Попов изрично и
ясно заяви, че
специално
тази оперативна разработка на ДС е била имала за цел аз да бъда подложен на
интензивни химико-фармацевтични третирания за „сломяване на волята“,
за
медикаментозни тествания на определени секретни химико-фармацевтични продукти,
и отделно
от това за създаване на критични ситуации,
при които аз да бъда убит,
а
аргументът на държавната власт да бъде, че съм загинал при предизвикани от
самия мен ситуации на насилие;
***в разговора Главният секретар на МВР съобщи
и за съществуването на друга, съвсем скорошна секретна разрабатка,
предприета и действуваща именно по
времето на моето пребиваване в Лондон от лятото на 1999 г. до лятото на 2000
г.,
по време на което мое пребиваване във
Великобритания бех поискал политическо убежище;
***той съобщи, че тази
разработка е имала характера на съвместна дейност между
подчинената
на Президента външнополитическа разузнавателна (шпионска) служба и
подчинената
на Правителството (Министър-Председателя) Национална контраразузнавателна служба
за сигурност (тоест, посткомунистическата Държавна сигурност);
***той съобщи, че една от целите на тази разработка е била
в Лондон да бъдат изпратени няколко
души високопоставени специалисти по секретни операции,
които да ме предупредят,
че ако не се завърна в България,
контролирани от специалните служби криминални лица ще отвлекат съпругата ми,
двете ми непълнолетни дъщери и непълнолетната дъщеря на брат ми,
полицията официално ще ги издирва в
продължение на една седмица,
след което ще бъдат открити само телата
им;
***така, във връзка с двете
разкрития
както
генералът,
така и
военният прокурор,
дадоха
идеята да бъде проведена среща между генерала, мен и Главния прокурор Никола
Филчев,
с когото не само бяхме приятели, но и
на когото аз бях кум на сватбата му;
***срещата бе проведена само няколко дни по-късно
и на нея бе уточнено аз да напиша
няколко официални искания за разследвания, адресирани до Главния прокурор и
регистрирани в регистратурата на неговия офис;
***моите искания за
провеждане на разследвания несъмнено бяха официално регистрирани в офиса на
Главния прокурор
(и, разбира се, са публикувани в
документалните ми книги),
но разследвания въобще не последваха,
тъй като:
*срещу Главния прокурор Никола Филчев вече бе предприета и бе в ход
интензивна медийна война, в хода на която той бе обвинен, че лично е бил убил и
обезглавил приятелката си Надежда Георгиева и е бил подстрекал към самоубийство
военния прокурор Николай Джамбов;
*Военният прокурор
полковник Николай Колев бе застрелян на улицата;
*вече бившият Главен
секретар на МВР генерал-майор Божидар Попов почина от някакво неизяснено тежко
заболяване.
18.) В затворническото досие на Янко Янков се намира
един на пръв поглед „странен“ документ, озаглавен
„Справка“,
датиран 12 Февруари 1986 г.
и подписан от завеждащия здравната
служба д-р Костадинов и от началника
на затвора майор Кискинов.
Текстът гласи, че на 13.02.1986 г. този
документ е бил изпратен като „отговор на запитване“ или като „отчет
за извършена секретна дейност“,
но не е
посочено на кого точно е изпратен;
все пак,
обаче, е посочено, че този документ има характера на „отговор“ или на „отчет“
по входяща документация, която е обозначана като „№306
от 1985 г.“.
Според Янко
Янков тези структурни елементи на документа разкриват,
че става
въпрос именно за отчет за извършена строго секретна оперативна дейност,
възложена
най-малко преди два месеци,
което
възлагане е било станало именно по образуваното против него
строго
секретно оперативно дело „Непокорник“,
образувано само четири месеци преди това, на
04.10.1985 г., и има рег. №27654.
От документа се разбира, че
в
продължение на няколко месеци Янко Янков е бил подложен на точно 26 (двадесет и
шест)
специализирани
медицински прегледи
за
констатиране на здравословното му състояние,
свързано
със силни бъбречни кризи и изключително високо кръвно налягане, движещо се в
границите 220 на 110 и 190 на 110.
От този документ на пръв поглед би могло да
се направи заключение, че Янко Янков
съвсем не се е бил намирал в затвора,
а в някаква
елитарна почивна станция или елитно медицинско завeдение за високопоставени особи (VIP persones).
Но последните редове на третата страница на
същия този документ гласят:
„Лишеният
от свобода няма психическа нагласа за поправяне и превъзпитание.
Демонстративно
отказва да се включва в каквито и да са превъзпитателни мероприятия провеждани
в затвора.
Поставен е
при строг режим“.
Не е ли удивително, уважаеми читатели, с каква
демонстративна, злостна и черна неблагодарност Янко Янков е отвръщал на така
проявяваните към него трогателни високохуманни медицински грижи ...
Впрочем,
не е ли очевидно, че
този
документ, всъщност, е имал характера на
„точен
отчет“ за физическото, психическото и волевото състояние на Янко Янков,
настъпило в
резултат от прилаганите върху него строго секретни третирания с увреждащи
здравето му химически, фармацевтични и медикаментозни субстанции?
Впрочем, в едно от многобройните предявени
от Янко Янков съдебни дела срещу българската държава е приложена
обемиста медицинска документация,
издадена от
най-голямата и най-авторитетната в Европа болница
„Grosshadern“ (Мюнхен, Германия),
от която е
видно, че непосредствено след излизането му от затвора
той е
опериран от доста обемист
(голям по
своите размери) тумор на надбъбречната жлеза (Phaochromozytom rechts).
Нужно ли е
да казваме, че
както
всичките други, повече от 30 (тридесет), съдебни дела срещу българската
държава,
така и това
дело е било приключено, без въобще да му бъде даден ход за разглеждане по
съществото на исканията.
Нужно ли е да се питаме какъв
е бил механизмът на това туморно заболяване ...“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
19 Април 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар