2013-04-07

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 546



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
========================================================= 
07 Април 2013 г.


Всички карти на масата и отговорност
за престъпленията на
Специалните държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на Президента,
и на другите държавни институции! – 546


До г-н Сотир С. Цацаров
Главен прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП вх. № 3307 / 2013


І.

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Както вече Ви е известно от моите първи официални писмени изложения до Вас,
            вече повече от три месеци, така наречените сто (100) дни, моята лична стратегия е била,  
            КАКТО И ДОСЕГА, да подлагам Прокуратурата като институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,

            НО ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате в новата за Вас фунция и свободно да решите с кого да бъдете – с Правото или с Мафията;
            и именно с оглед на тази стратетия досега официалните ми изложения формално беха адресирани до досегашния заместник-главен прокурор Камен Ситнилски, когото познавам лично отпреди половин век и за когото превъзходно зная, че е изключително опасен внедрен в Прокуратурата престъпен слуга на комунистическите и посткомунистическите специални служби и на Червената Мафия.

            Тъй като считам, че вече са налице определени факти и основания да внеса корекции в тази си досегашна лична стратегия към Вас,
            с настоящите редове заявам, че вече,
            БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
         официалните ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас в качеството Ви именно на Главен жрец на Прокурорската институция.

*************

            Така, тук приложено, Господин Главен Прокурор Цацаров, предоставям на Вашето внимание ТЕКСТ, взет от публичното информационно пространство:

Оперирани от проф. Начев и проф. Чирков… умират здрави!

В реанимациите на българските болници цари шок и ужас,
включително и в елитната Св. Екатерина"
Публикувано: 7 апр. 2013, 00:01 | Обновено: 7 апр. 2013, 00:01
            Зловеща вест разбуни тези дни медиите по цял свят – шефката на реанимацията в болницата на бразилския град Куритиба на Вирхиния Суареш де Суза е на път да се превърне в най-масовия убиец в света, ако бъде доказана вината й за смъртта на повече от 320 души! Обвиняемата заявила, че основният мотив да праща берящите си душа пациенти по-рано при Свети Петър бил... да освобождава колкото се може по-бързо легла за други постъпили в болницата!?!
И въпреки че тук става въпрос за умишлено умъртвяване,
новината оголи стари рани за конкретни случаи
„Мade in BG
след обаждания на роднини на починали, които се съмняват, че именно реанимациите в наши болници са „черна дупка“, в която потъват близките им.

            „ШОУ“ се опита да направи справка по случая, но се натъкна на непреодолима информационна стена по въпроса колко оперирани например в Светая светих на българската кардиология – „Св. Екатерина“, са починали в реанимацията на елитната болница след успешна и дори перфектна /!?/ интервенция или непосредствено след това.
            Единственият служител от здравното министерство, който би могъл да ни направи въпросната справка, даде уникални обяснения: “тази информация е класифицирана”, т.е. тайна, въпреки че би могъл да ни информира, но единствено след заповед на здравния министър; да се обърнем към болницата „Света Екатерина“ и пр., и пр.

            В самата „Света Екатерина” също ударихме на камък.
            Пиарите на елитното здравно заведение изискаха писмена молба с куп заверки, неясен срок за отговор и намеци, че
информацията е един вид конфиденциална.

            Обърнахме се и към секретарката на шефа на болницата проф. Начев. Тя ни обясни, че наистина имало сектор, където за минути може да се направи справката за последния отчетен период по въпроса, но нямало да ни свърже, защото трябвало да подадем нещо като искова молба до изпълнителния директор, пък той ще реши дали ще разреши. Разбира се,
позоваването на някакви
тайни и конфиденциалност
и тук сложи точка на спора,
който не можа да бъде разрешен, защото в момента проф. Начев бил на операция.

            След всичко това „ШОУ” реши да публикува няколко случая на… настоящи покойници, потърсили спасение в „Чирковата болница“ „Св. Екатерина“.

            Случай първи.
            Васил Илинов, кандидат за три байпаса, пожелава да бъде опериран от екипа на проф. Чирков. Вместо това го слагат под ножа на неизвестни и до днес оператори. Интервенцията е успешна. Но Илинов умира броени дни след всичко хубаво, което му се е случило по време на операцията - след реанимирането.

            Случай втори.
            Следва още по-ужасяващата история с Милан Миланов. Този път оператор е самият шеф на клиниката проф. Начев. Пенка Михайлова довежда съпруга си, преливаща от щастие, че ще бъде „поправен” от самия професор. Около нея близките на чакащи за операция нервничат, гледат завистливо паралийката, която е успяла да плати на светилото. Пенка мълчи и не казва на никого на колко заемчета са разпарчетосани скъпоценните 2500 лв. за избор на екип, но наистина е на седмото небе.
            (Към момента екипът на проф. Начев струва 2500 лв., този на низвергнатия вече проф. Чирков е 2000 лв., а от 1500 надолу са тарифите на разните други доктори).
            „Направихме перфектна операция, всичко мина идеално”, съобщава проф. Начев и Пенка отново хвръква в небесата. На другата сутрин отново пристига в болницата. “Много е добре, следобед ще го свалим в общото отделение”, продължава да сипе добри вести светилото, след като твърди, че е проверил какво е положението с оперирания й мъж в реанимацията. Следобед Пенка отива с китки и бутилка минерална вода, за да зърне мъжа си.
            Очаква я шок. В общото отделение няма и следа от мъжа й! Качва се в реанимация и се натъква на завеждащия д-р Азарян. „Тук е, буйства. Кой ви е казал, че трябва да бъде изведен след 24 часа?! Каква упойка!? След експорпоално дишане е така. Нормално...”, разяснява специалистът-реаниматор на Пенка, която пита плахо да не би анестезиологът да е объркал упойките или нещо друго.
            Минават ден, два, три. Пълна неизвестност. Пенка Михайлова не може да си намери място от притеснение. Накрая не издържа и успява да се промъкне тайно в реанимация. Потресът е пълен! Заварва мъжа си гол, разпънат на кръст в леглото си - с вързани ръце, крака и кислородна маска на лицето.
            След два дена Милан Миланов най-после е преместен в общото отделение. Но в състояние на лудост и халюцинации. Съседът му по легло казва, че през нощта се пъхал под леглото “от страх да не го арестуват”... И така до деня на изписването въпреки проявите на лудост. Жена му се обажда на проф. Начев и лично той разрешава втори престой в “Св. Екатерина”. След десет дни Милан Миланов е изписан отново в “добро общо състояние, контактен” и други лекарски клишета, въпреки че при изнасянето му на ръце от болницата не знае дори къде се намира. На втория ден краката му се издуват като балони. Извиканият от “Спешна помощ” лекар се хваща за главата: “ Какво прави тук!? Той е за болница! Подуването е следствие от декомпенсация след операцията”. Пита се къде е било възстановяването в реанимацията? Пенка завежда многострадалния си съпруг в Четвърта градска болница, където д-р Любенова възкликва: “Ама какво са го правили този човек?!?”. След много перипетии и разкарвания из разни болници в последната си нощ Милан Миланов заспива около 4,30 ч. За последен път съзнанието му просветва и разменя последни думи с жена си, свила се в краката му: “Пепи, Пепи...”
            Загадката за смъртта му остава, защото синът му забранява аутопсията. След приключенията из елитните столични лечебници Милан Миланов си отива почти щастлив – с безвъзвратно увреден мозък.

            Случай трети.
            „Ние също очаквахме болезнено ония дни, които прекарахме в очакване и нашият мил брат и син – инж. Станимир Станев, да излезе жив и здрав от прочутата болница “Св. Екатерна”. Та той беше само на 31 години!”, рони сълзи сестра му Елена Траянова.
            „Трябваше да му се сменя клапа на сърцето. Когато веднъж отиде в болницата за категоризация, някакъв лекар го попита: „Кой искаш да те оперира”, Станимир отговори, че иска да го оперира проф. Чирков.
            „Да ти препоръчам друг екип?...”, опита се да му подскаже лекарят. „Не, предпочитам проф. Чирков”, отряза го Станимир.
            Приеха го в болницата. Всички бяхме с него, защото освен това му бяхме и кръводарители. Станимир пееше в колата, беше на седмото небе, че ще го оперира проф. Чирков. Операцията беше насрочена след два дни. През цялото време, докато го оперираха, ние бяхме във фоайето. Към 13 ч., когато вече бяхме доста притеснени, покрай нас мина проф. Чирков. Спряхме го на самия вход. Лично от него чухме: “Операцията беше сложна, но трудното отмина. Имаше разкъсвания на тъкани, но всичко се поправи.
            Сега остава възстановяването в реанимация... От информацията ни дадоха телефони - да държим връзка с реанимация. Всеки ден се обаждахме с надеждата да получим добри новини. Не можехме да разберем дали е излязъл от упойка. Когато се обадихме на следващия ден след операцията, доц. Царянски ни успокои, че държат положението, че му слагали непрекъснато упойки, защото трябвало да е в покой. При следващото обаждане улучихме някаква медицинска сестра, която ни доведе до ужас. Още с вдигането на телефона тя каза в слушалката: „Градска морга”.
            Останахме изумени! Това черен хумор ли беше, или спонтанен израз на ставащото в реанимацията в елитната болница?
            Същият ден, когато сестрата демонстрира черното си чувство за хумор, вечерта ни съобщиха, че Станимир е изпаднал в кома, че положението му е много лошо. Получил бил мозъчно увреждане. Не можахме да видим никакво реанимационно раздвижване в следоперационния период. Всъщност не ни позволиха. Малко след това Станимир почина в 19,30 часа.
            Говорихме и с проф. Чирков. Думите му бяха следните: „Такива операции съм правил с хиляди в Германия. Какво е допринесло за смъртта на Станимир само Господ знае...”.
            Месец и половина след това се обадихме на патолога проф. Юрукова за резултата от аутопсията. Тя ни каза, че сърцето му е спряло към края на операцията и белият дроб се е увредил.
            На кого да вярваме?!
            Ако е така, защо ни съобщаваха добри вести от реанимацията?!
            Ако има някакви вътрешни борби между величията в болницата, трябва ли нашите близки да умират?!?”, пита Елена Траянова...
Славей КОСТАДИНОВ

*************

            Също така, тук приложено, Господин Главен Прокурор Цацаров, предоставям на Вашето внимание
            ТЕКСТ,
            който е надлежно регистриран в офиса на Главната прокуратура,
            който е бил публикуван и в публичното информационно пространство:
            И ПО КОЙТО
            В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА И НА СВЕТОВНАТА МЕДИЦИНСКА МАФИЯ

            ПРЕСТЪПНИЦИТЕ-ПРОКУРОРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА
            ДОСЕГА ВЕЧЕ ШЕСТ (6) ГОДИНИ
            НЕ СА МИ ДАЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

 

Виж: Проф. Янко Янков: Вампирски мотивирано насилие над суверенната човешка личност

 

Виж: 2007-07-01, ВАМПИРИТЕ НЕ МИРЯСВАТ,


                                             Address for letters:
                                             Ianko Iankov
                                             Dianabad, Block 4, ap. 38
                                             1172 Sofia
                                             Web site: http://iankov.com
                                             Web site: http://iankov.info
                                             E-mail : iankov.bg@mail.bg
                                             Bulgaria
                                                                                ***************************
                                             01 July 2007 г.

Относно:
търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност
за организираната под покровителството на българските
политически и правителствени среди евгенично, геноцидно,
корупционно и мафиотско мотивирана дейност на фирми и лица, специализирани по снабдяването и извършването
на престъпна трансплантация на човешки органи, тъкани и клетки


His Excellency Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament,
Rue Wiertz B-1047, Brussels, Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu  
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu 
---
Katrin Ruhrmann Spokesperson for the President of Parliament
Jesus Gomez Press Officer for the President of Parliament:
---
Committee on Petitions The Secretariat Rue Wiertz
B-1047 Brussels, Belgium
---
European Parliament
E-mail: Correspondence with Citizens: civis@europarl.europa.eu

His Excellency Mr. Jose Manuel Barroso -  
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission,
Unit SG/B/4 rue de la Loi 200, B- 1049 Brussels, Belgium


His Excellency Mr. Franco Frattini -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission, B-1049 Brussels, Belgium
E-mail:  http://ec.europa.eu/commission_barroso/frattini/online_form_en.htm
- - -
EUROPEAN COMMISSION DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels, Belgium
E-mail:
http://ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm

His Excellency Mr. Olli Rehn - Commissioner of Enlargement
European Commission B-1049 Brussels Belgium
- - -
DG Enlargement Rue de la Loi 200 B- 1049 Bruxelles Belgium

His Excellency Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex France


Europol European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50 2509 LW The Hague The Netherlands
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu

Interpol General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle, 69006 Lyon, France

До Борис Велчев –
син на престъпници и престъпен държавновластнически
слуга на българския мафиотски режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. “Витоша” № 2, 1000 София
чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,
E-mail: n.markov@prb.bg

До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен държавновластнически слуга
на българския мафиотски режим,
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2, 1000 София

Информационно копие:
До всички членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)

         Ваши Превъзходителства,
         Дами и господа,
         ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
         Обръщам се към всички вас с настойчиво искане да ангажирате своето внимание върху необходимостта да бъде проведено прецизно разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, относно които моето категорично мнение е, че става въпрос за множество взаимосвързани престъпления.

І.
         По време на форум, организиран от Българския хелзинкски комитет и проведен в София на 03 април 2007 г., бившият депутат, бивш главен прокурор и бивш държавен секретар на Канада - Дейвид Килгор – представил своя (написан в съавторство с Дейвид Матас - виден адвокат по проблемите на човешките права и Председател на Helsinki Watch в Канада) вече придобил световна известност Доклад относно престъпното убиване на хора в Китай с цел отнемане на техните годни за трансплантация органи и тъкани.
         Както в речта си, така и в специално интервю във връзка с Доклада той изрично подчертал, че е констатирал наличието на случаи, при които, за да може да бъде успешно присаден един бъбрек на платежоспособен пациент, само в продължение на около двадесет минути е било извършено убийството на осем души, при което тестването за пълна тъканна съвместимост се е оказало положително едва при осмия.
         Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че интервюиращата го журналистка Елена Петрова от информационната агенция Oshte.info” изключително точно и справедливо е подчертала, че макар и „мнозина от присъствуващите” да са били шокирани от информацията, която е била представена в Доклада, все пак „хората в България са малко безразлични към това, което се случва извън страната ни, а в определен смисъл – и към случващото се в нея”.
         Обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че макар авторите на Доклада да са акцентирали изключително върху фактите, съществуващи в условията на комунистическия диктаторски режим в Китай, те имплицитно приемат, че същите проблеми съществуват и при „иначе многобройните диктатури, които все още съществуват и продължат да потискат хората по света”.
         В контекста на това изрично и ясно подчертавам, че още от 1989 г. до днес не съм спирал да настоявам по най-официален начин за извършването на съдебни разследвания на редица конкретно посочени от мен (включително  в научното и в медийното пространство) факти, от които е видно не само, че същата практика е съществувала и в България до 1989 г., но и че същата практика съществува и в момента както вътре в България, така и извън България, но с участието на прикривани от българското правителство лица и структури на международната медицинска и медикаментозна мафия.

ІI.
         Във в-к „Дневен труд” се съобщава, че специално за вестника Виолина Христова е съобщила от Рим, че италиянският ежедневник “Кориере делла сера” е публикувал статия, озаглавена „Чирков търгува с органи”, в която се казва, че „в България присаждането на бъбрек от жив донор е легално, само ако той е съпруг или кръвен роднина”, „но имало много случаи, в които донорът и приемникът са се изпарили”.

ІІI.
         При прегледа на българския печат от 07.01.2006 г. Radio France International подчертава, че:
         1) вестниците „Труд” и „24 часа” се интересуват от разкритията за 20 незаконни бъбречни трансплантации, извършени от проф. Ал. Чирков в болницата „Св. Екатерина”, при които „от всяка операция в болницата влизали средно по 15 хиляди евро; пациентите били богаташи от странство, за които споменатата сума е нищожна; донорите на органи също били чужденци; и всичко ставало много експедитивно;
         2) „Труд” търси и позицията на засегнатия проф. Чирков, според когото не може да става дума за нелегални трансплантации, тъй като “това е държавна университетска болница. Всичко се вписва и завежда”; при което все пак професорът признава, че оперираните са чужденци, но уточнява, че интервенциите са планови; а относно парите подчертава, че “в други държави излиза и 50 хиляди евро”;
         3) в прегледа на печата се казва, също така, че според в-к „24 часа” „Все пак по случая тече разследване;
         4) съобщава се, че Валерия Велева от в-к „Труд” пита: „Защо посрамихте България, г-н Чирков?”; както и че във в-к „Сега” е публикувана статия под заглавие „България въвлечена в трафик на органи”, а във в-к „Стандарт” статията по случая е озаглавена „Търговия с бъбреци под носа на Чирков”.

ІV.
         На 9 януари 2006 г. във в-к „Стандарт” и уеб-сайта на информационната агенция „Антикорупция” е публикувана статия, в която се казва, че:
         1) проф. Александър Чирков лично е участвувал в операции по изваждане на бъбреци от бедни руснаци и чеченци, а националният консултант по трансплантации проф. Петър Панчев - при имплантирането им на израелски граждани в болница „Света Екатерина”;
         2) Това поне сочи медицинската документация за 20-те скандални трансплантации през 2004 и 2005 г. в Чирковата болница; и че в много от случаите при ваденето на бъбреци заедно с проф. Чирков е работил и проф. Тодор Захариев;
         3) Разследването на 20-те незаконни трансплантации в „Света Екатерина” е започнало в края на октомври 2005 г., когато на летище София е бил задържан руснак, който е бил донор на бъбрек в Чирковата болница; същият ден шефът на Агенцията по трансплантации назначил проверка и във всички други болници, при което е било установено, че нито една от трансплантациите не е била осъществена съгласно изричните изисквания на закона да бъде регистрирана в Агенцията; че нито един от получателите на бъбрек не е бил вписан в листата на чакащите; и че в нито един от случаите не са намерени данни, от които да е видно, че е бил спазен законът относно изискването донорите и реципиентите да са роднини.

V.
         На 13.01.2006 г. в уебсайта „Социални права” е публикувана статия на журналистката Кристина Хараланова, в която се казва, че доц. Красимир Гигов, изпълняващ длъжността Секретар на Министерството на здравеопазването и длъжността Председател на Съвета на директорите на болница „Света Екатерина” е заявил пред журналисти, че „в болницата  са извършвани незаконни бъбречни трансплантации”, при което подробно е посочил и конкретните нарушения на изискванията на закона, най-главните от които са следните:
         1) Съгласно чл.35 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) „всяко лечебно заведение, в което е извършено присаждане на органи, тъкани и клетки, е длъжно в срок до 7 дни да регистрира извършената трансплантационна процедура в Изпълнителната агенция по трансплантация“, като тази законова разпоредба важи с еднаква сила независимо дали се касае за живо или трупно донорство.
         2) При извършването на 20-те трансплантации на бъбрек на чуждестранни граждани в болница „Света Екатерина” е нарушен и чл.32 от ЗТОТК, според който присаждане на органи, тъкани и клетки се извършва само при условие, че реципиентът на органи е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). Сочи се, че становището на Министерството е, че при нито един от посочените случаи няма регистрация на осъществените трансплантационни процедури в ИАТ; и че всички трансплантации на територията на България следва да се извършват при спазване на българското законодателство - включително и в случаите, когато става въпрос за чуждестранни граждани.
         3) Според Министерството на здравеопазването не отговаря на истината и изявлението на д-р Чирков пред медиите относно юридическия статус на болницата „Света Екатерина“, направено в смисъл, че тази болница е „негова“ – от Министерството изрично и ясно завявяват, че няма промяна в съдебната регистрация на болницата, съгласно която тя е държавно лечебно заведение, и собственик на 100 процента от капитала й е именно Министерството на здравеопазването.

VІ.
         Ваши Превъзходителства,
         Дами и господа,
         ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
         Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че преди около една година, през август 2006 г., за да обезпечат нуждите на мафиотския бизнес с човешки органи, тъкани, клетки и биопродукти, парламентарните и правителствените слуги на вампирската медицинска и медикаментозна мафия обезпечиха изработването и гласуването на закон, с който фактически е извършена драстична промяна в юридическия статус на живото и мъртвото човешко тяло на българския гражданин.
         Така, съгласно нормите на този закон, фактически е извършено пълно одържавяване на живото и мъртвото човешко тяло, а тъй като в България държавата е само нискойерархична структурна част от Червената мафия, с нормите на този закон живото и мъртвото човешко тяло автоматично е превърнато в напълно частна собственост на Мафията и модерен суровинен източник за нейното шеметно обогатяване.
         Така, съгласно нормите на този закон, всеки българсдки гражданин, който по някакъв повод е попаднал в болница, е изправен пред риска напълно безконтролно и безотговорно да бъде обявен за починал, без да може да се знае със сигурност дали не му е било помогнато за този му преход от едно в друго състояние; след което неговото тяло автоматично подлежи на тотално „разфасоване”, „транжиране” и включване в световния вампирски пазар, без да е налице неговото приживно декларирано съгласие или постмортното съгласие на неговите близки.
         Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че законодателно въведеният от 40-то Народно събрание така наречен „принцип на съгласие по подразбиране” представлява абсолютно недопустим държавен акт на евгенично, геноцидно и вампирски мотивирано насилие над суверенната човешка личност и противоречи не само на нормите на традиционните хуманистични световни верски изповедания, но и на нормите на съвременните цивилизационни и юридически ценности.
         Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че само три години по-рано, в 39-то Народно събрание, бе направен опит точно по същия начин да бъде осъществено законодателно суровинно обезпечаване на договора между фирмата „Булгартрансплант” и „ОСТ-Девелъпмънт” - дъщерна фирма на „Остеотек”, при който опит ролята на лобист бе изиграл заместник-министърът на здравеопазването Олег Хинков, който бе внесъл в парламента съответния протекционен проектозакон за трансплантациите.
         Обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че през август 2006 г., в 40-то Народно събрание, лобирайки за суровинното обезпечаване на същия този договор между посочените фирми, заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков изрично и ясно бе декларирал пред депутатите, че „в Република България по принцип органи се вземат само от лица с мозъчна смърт, а тъкани и клетки могат да бъдат взети и от лица, в които има пълна биологична смърт. В закона разлика между тези две състояния не се прави. И в двата случаи може да се пристъпи към взимане на органи, тъкани и клетки само ако лицето не е изразило несъгласие, само ако неговите информирани близки не възразят писмено”.
         След това изказване скандалните текстове биват приети едва след тридневни ожесточени дебати и след извънредно и почти криминално заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването, както и след като в пълно противоречие с приетото решение на народните представители не им е било предоставено никакво време и никаква възможност да се запознаят с текстовете на обявения за „служебна тайна” договор между посочените фирми.
         После, преди окончателното гласуване, Председателят на парламентарната комисия Борислав Китов съобщил в пленарната зала, че ръководената от него Комисия е препотвърдила въпросния проектозаконов текст само с един „въздържал се”; и че наистина договорът между посочените фирми „не е класифицирана информация”, но че все пак този договор има „служебен характер” и представлява „търговска тайна”, до която депутатите, обезпечаващи по законодателен начин суровинното изпълнение на същия този договор, нямат правото на никакъв достъп до него.
         Независимо от всичката тази изключителна секретност обаче, все пак лично на мен ми стана пределно известно и ясно, че съгласно главния  съдържателен елемент на този договор, за да може да изпълнява седемгодишните си договорни задължения, на българската вампирска фирма ще са й необходими за „разфасовоне” най-малко 1 400 (хиляда и четиристотин) напълно здрави човешки трупове.
         И че цялата тази законодателна регламентация, макар и формално да изглежда като регламентация относно статуса на човешкото тяло след неговата „закономерна” или „естествена” смърт, всъщност е регламентация, имаща предназначението да служи като камуфлажно прикритие на евгенично, геноцидно и корупционно мотивирани и планирани от Червената мафия най-откровени убийства на напълно здрави хора.
         Във връзка с всичко  това обръщам вашето специално внимание върху обстоятелството, че така приетият законов текст има предназначението да даде възможност за извършване на индустриално и търговско използуване на човешките трупове, при което най-страшното е това, че този закон „отваря бездна”, тъй като на българските граждани е отнето правото приживе да кажат „да” или това „да” да бъде казано от техните близки след смъртта им, и тъй като достатъчно ясно личи, че държавата е настръхнала в твърдата и непреклонната си цел на всяка цена да изтръгне органите на всеки жив и потенциално мъртъв човек.
         При анализа на посочените факти е видно, че принципът за изричното съгласие за донорство е въведен във всички съвременни цивилизовани страни, които не могат да си представят феномена (институцията) „донорбез свобода на волеизявлението, без приживното информирано съгласие, и при които това гледище съвсем не е въпрос на абстрактно философствуване, а е въпрос на фундаментални начала на общественото функциониране.
         Видно е, също така, че въпросният законов текст, с който е изоставен принципът на информираното съгласие и е приет принципът на информираното несъгласие, по абсолютно нищо не се отличава от законодателната регламентация, установена в Китай, благодарение на която екзекуциите са превърнати в резервоар за човешки органи.

VІІ.
         Ваши Превъзходителства,
         Дами и господа,
         ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
         Държа изрично и ясно да припомня, че в началото на 90-те години, когато на международния вампирски пазар се подвизаваше българската държавна фирма „Маймекс”, благодарение на натиска на тогавашния Главен прокурор и тогавашния  председател на Върховния съд двама младежи бяха осъдени на смърт за престъпление, за което в Наказателния кодекс въобще не беше предвидена възможност за налагане на такова наказание, и издаването на смъртна присъда бе абсолютно недопустимо от законодателна гледна точка.
         Държа изрично и ясно да ви кажа, че всичкото това тогава бе направено именно защото от специалната строго секретна медицинска информация бе станало ясно, че сърцето на единия от тях отговаря на абсолютно всички показатели за пълна донорна съвместимост с показателите на някакъв шейх от Средния Изток.
         Държа изрично и ясно да ви кажа, че с тези двама младежи аз се запознах в килиите на Софийския централен затвор и превъзходно зная не само фактите, свързани с разфасоването на още десетки други тела като техните, но и фактите, свързани с предизвиканите от медикаменти смъртоносни инфаркти на тримата прокурори, които бяха ангажирани с тези оперативни мероприятия на тогавашната официална държавна власт.
         При това обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че от 1990 г. до днес за всичкото това многократно съм писал не само до Главния прокурор, не само в печатните медии, не само в документалните си книги, но и в многобройните ми научни изследвания в областта на Танатологията.
         (Впрочем, държа да ви уведомя, че единствените научни изследвания в България в тази зловеща сфера са именно моите, и че някои библиографични данни за тях можете да научите от електронните адреси http://iankov.com и http://iankov.info.

VІІІ.
         Ваши Превъзходителства,
         Дами и господа,
         ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
         Настоявам да обезпечите извършването на прецизно разследване на така посочените факти и обстоятелства и да ми дадете официална пълна и изчерателна информация относно резултатите от разследването.
01 юли 2007 г.                                           Янко Н. Янков“

*************
*************
*************

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            категорично и ясно настоявам
         СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури  
         и да бъда своевременно уведомени за хода и резултата от тези процедури.

            Впрочем,        Господин Главен Прокурор Цацаров,
         Настоявам за най-строго и прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
07 Април 2013 г.                                                      Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар