Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 9-А (Девет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/06/9.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 136 (сто тридесет и шест) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, на Западноевропейските държави и на Европейската Комисия в България, както и в архива на Българската телеграфна агенция (БТА),

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършена през 1984 г. от комунистическата Държавна сигурност и от институционално ангажираните с нея лица,

а също така и ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, интензивно извършвана без прекъсване от 1984 г. ДО ДНЕС, включително и ДНЕС, ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И ОТ ИНСТИТУЦИОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА,

по повод и във връзка с която престъпна дейност, отделно от това, Прокуратурата е извършила брутални престъпни нарушения на моите гарантирани от Закона права и интереси, като

е отказала да извърши легитимно разследване,

и така е обезпечила безотговорност за извършителите на престъплението.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.130, с.1-11), че в началото на месец Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица, община Монтана (тогава - Михайловград) е бил посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл,

(което посещение по онова време е имало характера на единствено посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на половинвековното комунистическо управление),

след което на 09 Март 1984 г. началникът на Окръжното управление на МВР Илия Шаренков е написал и на 13 Март е регистрирал в Районния съд т.нар. „Предложение за принудително установяване в други населено место“, към което „Предложение“ (състоящо се от пет листя) е приложил „Преписка“, съдържаща „доказателства“ в обем от 152 (сто петдесет и два) листя, въз основа на което „Предложение“ е било образувано т.нар. Административно-превантивен характер дело (АПХД) № 5/1984 г. по описа на Районния съд град Михайловград (Монтана).

От приложените доказателства е видно (с.12-15), че на 15 Март 1984 г. е съставен „Протокол“ на заседанието на Втори едноличен състав на Районния съд при участието на прокурора Тошко Тошев

(който бе мой състудент и бивш приятел)

и на съдията Петър Каменов

(който, впрочем, преди това бе студент, комуто съм преподавал в Юридическия факултет и с бащата на който сме поддържали нещо като „добри приятелски взаимоотношения“).

От съдържанието на „Протокола на съдебното заседение“ е видно, че е записано, че: на Янков бе показано писмо до господин посланика на САЩ в София и той каза, че подписът, положен на него негов; на Янков беха показани писма до посолствата на САЩ, до Президента на република Италия, до Британската радиопредавателна корпорация, до Китайската телеграфна агенция, до Маргрет Тачър, както и до всички политически и държавни ръководители в България, на които писма той потвърди подписа си.

От съдържанието на „Протокола на съдебното заседение“ е видно, че е записано, че моето изрично заявление пред съда е следното: „Това мое поведение е гарантирано от нашия основен закон - Конституцията, от Заключителния етап на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, Хелзинки, 1 Август 1975 г., и от публикуваният в нашия „Държавен вестник“ през месец Май 1976 г. Международен пакт за граждански и политически права. Държавни тайни не зная и не е възможно да издам такива, за да има опасност за сигурността на страната, а беззаконията, които се вършат с мен и моите близки, не са държавна тайна, и съгласно цитираните по-горе текстове аз имам правото да ги довеждам до знанието на световната общественост. (…) По трудов договор не работя. Веднага след уволнението ми от научната ми работа се хванах на работа като строителен работник в строителна бригада в село Ковачевци, Пернишко, но властите ми дадоха да разбира, че трябва да напусна, защото работниците започнали да говорят, че някакъв професор е бил изпратен там на заточение. Произвеждам селскостопанска продукция и с нея издържам семейството ми, състоящо се от майка ми, баща ми и брат ми, като и тримата са инвалиди. (…) В заключение искам да кажа, че категорично считам, че настоящият процес е една манипулация и че може само да се съжалява, че тя съществува в нашата действителност“.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.16-20), че същият ден, на 15 Март 1984 г., Районният съдия Петър Каменов е издал „Решение“, в текста на което е записано следното:

„След уволнението на Янков от БАН същия не упражнява обществено полезен труд и вместо това е започнал да изпраща писма до партийни и държавни институти и техните ръководства в нашата страна и до държавни глави и посолства на редица капиталистически страни (САЩ, Франция, ГФР, Италия и други), в които твърдел, че в НРБ грубо се нарушават правата на гражданите, включително и неговите и отправял искане тези проблеми да се поставят за решаване на международни форуми, включително и на Мадридската среща през 1983 г. и от държавните глави на посочените капиталистически страни. Освен това Янков лично посещавал посолствата на капиталистическите страни, където на среща с техни дипломатически представители представял копия от негови писма и жалби. (…) Деецът Янков не вижда да има некаква вина от негова страна и твърди, че настоящият процес е една нова провокация от страна на компетентните държавни органи към него. (…) При така изложената фактическа обстановка и правна квалификация с оглед на личността на дееца съдът намира, че на същия следва да бъде наложена превантивно-административна мярка – принудително установяване в град Девня, окръг Варненски, за срок от две години“.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.21-22), че

СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ, на 15 Април 1986 г., Втори тричленен наказателен състав на Окръжния съд под председателството на Александър Атанасов и заседателите Александър Първанов и Тодор Въцковски е издал „Решение“, С КОЕТО Е ОТМЕНИЛ НАЛОЖЕНАТА ПРЕВАНТИВНА МЯРКА „ПРИНУДИТЕЛНО УСТАНОВЯВАНЕ В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЕСТО“, като се е позовал на факта или аргумента, че

това се прави, ТЪЙ КАТО ЯНКОВ Е ОСЪДЕН ПО НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС И В МОМЕНТА СЕ НАМИРА В ЗАТВОРА.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.23-26), че СЛЕД НОВИ ДВЕ ГОДИНИ, на 19 Септември 1988 г.,

по време на прбиваването (престоя) ми в Софийския централен затвор,

СЪМ ИЗПРАТИЛ ПИСМО, АДРЕСИРАНО ДО ПЕТТЕ НАЙ-ВИСШИ ВЛАСТОВИ ИНСТУЦИИ НА СТРАНАТА, в което изрично и ясно съм посочил,

че ПРЕЗ ИЗТЕКЛИТЕ ВЕЧЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ

СЪМ НАПИСАЛ НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ ИСКАНИЯ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕНО КОПИЕ ИЛИ ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО НА РАЙОННИЯ СЪД,

НО ЧЕ ТАКЪВ ДОКУМЕНТ ВЪОБЩЕ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ,

И ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ИСКАНИЯТ ДОКУМЕНТ.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.33-40), че на 27 Юли 1998 г. съм бил предявил пред Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи и Посланиците на западноевропейските страни

ИСКАНЕ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ДОСТЪП ДО РЕДИЦА АРХИВНИ ДЕЛА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, включително и до намиращото се в архива на Държавна сигурност визирано по-горе АПХД № 5/1984 г..

В текста изрично и ясно съм посочил, че през януари-март 1990 г. това дело все още се е било намирало в архива на Районния съд, като от него, обаче, вече са били липсвали протоколът и решението на второинстанционното разглеждане на делото на 15 Април 1986 г., което обстоятелство показва, че това дело вече е било прочистено от „доказателствена“ гледна точка относно участието в него на съдебния състав начело със съдията Александър Атанасов; при това изрично съм посочил, че все пак аз вече притежавам копие от решението на тази инстанция, тъй като след проведена в затвора гладна стачка прокуратурата бе мотивирана да ми предостави такова копие. В същия текст съм посочил, че несъмнено има престъпна връзка между факта на визираното „прочисване“ на делото и факта, че още в началото на политическите промени визираният съдия бе обявен за „некомпрометиран“ с участие в репресиите на комунистическия режим и поради това издигнат на по-високи съдийски длъжности, от позицията на които впоследствие стана известен с това, че постанови решение, с което ощети с баснословната сума 45 милиона германски марки регионалния клон на Банката за земеделски кредит, които пари отидоха в ръцете на прословутия бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Христов Иванов; който факт несъмнено свидетелствува, че визираният съдия е бил стратегически важен агент на Държавна сигурност от кохортата на офицера от КГБ Димитър Иванов.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.42-57), че на 23 Декември 1998 г. съм бил предявил пред Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи и Посланиците на западноевропейските страни

ИСКАНЕ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ДОСТЪП ДО РЕДИЦА АРХИВНИ ДЕЛА на Държавна сигурност, в списъка на които отново съм посочил визираното по-горе АПХД №5/1984 г.

И ИЗРИЧНО И ЯСНО СЪМ ОБЪРНАЛ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ПРИКРИВАЙКИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТОВА СЪДЕБНО ДЕЛО, МИНИСТЪРЪТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГЕНЕРАЛ БОГОМИЛ БОНЕВ ПРИКРИВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, КОИТО ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Е ИЗВЪРШИЛА СПРЯМО МЕН.

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.59-60), че на 25 Декември 2001 г. съм бил предявил пред Министъра на правосъдието и Посланиците на западноевропейските страни

ИСКАНЕ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ДОСТЪП ДО визираното АПХД № 5/1984 г., при което И ИЗРИЧНО И ЯСНО съм написал, че „от 1991 г. досега, ВЕЧЕ ЦЕЛИ ДЕСЕТ ГОДИНИ, аз се опитвам да открия това дело, но то липсва и никой не желае да ми отговори каквото и да е относно това, къде е днес това дело“.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.60-64), че на 25 Декември 2001 г. съм бил предявил пред Главния прокурор и Председателя на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност

ИСКАНЕ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ДОСТЪП ДО визираното АПХД № 5/1984 г., при което И ИЗРИЧНО И ЯСНО съм написал, че „ВСИЧКИТЕ МИ ДОСЕГАШНИ ОПИТИ ДА ПОЛУЧА ДОСТЪП ДО ТОВА ДЕЛО ПРОСТО СА ПРОПАДАЛИ“, и че най-вероятно това дело е било иззето от службите на МВР и се съхранява в нейните архиви.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.65-69), че на 10 Януари 2002 г. ми е изпратено официално писмо, подписано от Инспектора при Министерството на правосъдието Георги Кръстев, с което съм уведомен, че с официално и надлежно съставен още на 09 Май 1990 г. Протокол на Експертна комисия визираното съдебно дело е било унищожено.

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.70-77), че на 21 Март 2002 г. съм бил предявил пред Главния прокурор и до акредитираните в София западноевропейски посланици ОФИЦИАЛНО МОЕ ПИСМО, в което изрично и ясно съм посочил, че:

►в България не съществува нито един правен нормативен акт, който да позволява да бъде унищожавано такова наказателно съдебно дело само шест години след правораздаването по него; и че в този смисъл цялата документация, свързана с унищожаването на това съдебно дело, няма абсолютно нищо общо с реалните правни основания И ИМА ПРЕСТЪПЕН ХАРАКТЕР.

►въобще не е посочено кой, кога, защо и как е назначел въпросната т. нар. „експертна комисия“, и следователно тя НЕ Е ЛЕГИТИМНО НАЗНАЧЕНА И НЕ Е ЛЕГИТИМНО ФУНКЦИОНИРАЩА, а по същесто представлява „сбор от престъпници“, самообявили се за легитимна „особена юрисдикция“;

►в документацията е посочено, че тази „комисия“ е била заседавала на 09 Май 1990 г., но напълно липсва позоваването на каквито и да са обективни и други критерии, от които „експертите“ са се ръковедил при обосноваването и вземането ня техното юрисдикционно решение;

►от документацията по абсолютно никакъв начин НЕ ЛИЧИ ДА Е НАЛИЦЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО КОМИСИЯТА ДА Е БИЛА ОБОСНОВАЛА СВОЕТО ЛЕГИТИМНО КОНСТИТУИРАНЕ И СВОЯТА ЛЕГИТИМНА ДЕЙНОСТ; и следователно тази „комисия“ е била конституирана и е действувала нелегитимно и е извършила престъпление; поради което настоявам да бъде образувано наказателно производство против членовете на тази „експертна комисия“ по обвинение за противозаконно унищожаване на съдебно дело, за унищожаването на което са липсвали каквито и да е било правни и фактически основания.

*************

Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.70-77), че в датирано на 21 Март 2002 г. ОФИЦИАЛНО МОЕ ПИСМО изрично и ясно съм посочил, че

„разбира се, съгласно законите на „драматургичната привидна парадоксалност и дори зловеща фарсовост на криминалния жанр“, щеше да бъде „съвсем елементарно“ и „рутинно безинтересно“, ако нещата спираха дотук“,

тъй като съществува една изключително интересна фабула, разкрваща наличието на такава съвкупност от събития, която е характерна за всяко вълнуващо криминално произведение.

И че съгласно посочената от мен фактическа съвкупност, въпросното съдебно дело въобще не е било унищожено, а и днес си е напълно и съвсем истински „живо и здраво“ и продължава да съществува в материалния свят; и че „алхимията на неговото реално съществуване, въпреки смъртта му“, се състои в това,

че по парадоксално подобие на легендата за възкръсването на „любимото творение“ и тук е налице „възкресение“, което, обаче, е дело на съвсем реалния и напълно демоничен всесилен сатананиски фактор–творец, както на раждането на самото съдебно дело, така и на неговото унищожение, така и на неговото възкресение; и че единственото отклонение от „претендиращия за божественост абсолютно демоничен сценарий“ се състои в това, че „след „възкресението“ на делото неговата съдба съвсем случайно е била изпусната от контрол“.

Във визираното мое изложение и искане за разследване съм посочил, че в разгара на демократичните промени през май 1990 г. е била предприета целенасочена и твърда стратегия към „изгарянето“ на документалните следи на престъпленията на Държавна сигурност, при което престъпниците-господари на ситуацията са били заинтересовани съвсем не толкова от реалното фактическо и материално-физическо унищожаване на документите, А ОТ ТЕХНОТО РЕАЛНО ЮРИДИЧЕСКО УНИЩОЖАВАНЕ, т.е. от унищожаването на възможността за външен по отношение на престъпниците достъп до тези материали; и че именно в изпълнение на тази техна стратегия е била изготвяна фалшива юридическа документация.

Във визираното мое изложение и искане за разследване изрично и пределно ясно съм посочил, че именно в изпълнение на тази стратегия на престъпниците от комунистическата Държавна сигурност визираният съдия Александър Атанасов, който е бил един от стратегически важните агенти на Сатаната и в частност на прословутия Димитър Христов Иванов, просто е предал това съдебно дело на самия Димитър Иванов, който го е бил „заприходил“ в своята частна колекция от други подобни съдебни и други „секретни“ дела.

От приложените доказателства е видно (с.76-77), че в датирано на 21 Март 2002 г. ОФИЦИАЛНО МОЕ ПИСМО изрично и ясно съм посочил, че … както във всеки класически криминален сюжет, така и тук, станала „засечка“, която е била осъществена благодарение на участието на бившия криминален затворник Иван Стоянов, по прякор „Кубето“, роден в село Лозен, Софийско, С КОГОТО ПРЕЗ 1988- И 1989 Г. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ НИЕ СМЕ БИЛИ НЕ ПРОСТО ЗАЕДНО В ЕДНА КИЛИЯ В СОФИЙСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН ЗАТВОР, НО И ПРИЯТЕЛИ; и който след излизането си от затвора се ожени и устрои на работа младата си съпруга Ася като журналист във в-к „Дума“ и в-к „Република“, които вестници по онова време беха лична собственост именно на Димитър Иванов.

От приложените доказателства е видно (с.76-77), че в датирано на 21 Март 2002 г. ОФИЦИАЛНО МОЕ ПИСМО изрично и ясно съм посочил,

че един ден Иван Стоянов ми даде една папка, която, всъщност, беше именно папката на мистериозно уж унищоженото съдебно дело,

като изрично ми каза, че то се е намирало в личната колекционна архива на самия Димитър Христов Иванов,

откъдето той, като прославен бивш и настоящ касоразбивач, го е взел.

*************

Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.90-94), че на 02 Април 2002 г. във вестник „Монитор“, брой 1099, е публикувано

МОЕ ИНТЕРВЮ, озаглавено „Престъпленията на бившата ДС не са минало (Само пълният достъп до досиетата е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат някому) “.

В това мое интервю изрично и пределно ясно съм описал перипетиите на моето сдобиване с оригинала на визираното обявено за унищожено съдебно дело.

*************

Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.96-101 и с.104-107), че на 25 Октомври 2004 г. съм предоставил на Главния прокурор и на Председателствуващия Висшия съдебен съвет Министър на правосъдието, както и на акредитираните в София западни дипломатически представители,

СПЕЦИАЛНО ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА КАЗУСА, свързан с визираното съдебно дело, като изрично и пределно ясно

за пореден път съм настоял да бъде извършено разследване на посочените факти и обстоятелства, И ИЗРИЧНО СЪМ ОБВИНИЛ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ПРОКУРОРИ В ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТИЕ В ПРИКРИВАНЕТО НА МНОЖЕСТВОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТОЗИ КАЗУС.

*************

Петнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.102-103), че на 11 Януари 2004 г. прокурорът от Върховната касационна прокуратура Л. Божков ми е изпратил писмо,

съгласно безумния и напълно кретенски текст на което писмо …

аз съм бил искал прокуратурата да ми предостави документи (т.е. визираното съдебно дело!!!), които не се съхраняват при нея по закон, поради което „НЯМА КАК“ да ми бъдат предоставени такива документи.

*************

Шестнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.108-110),

че ТЪЙ КАТО „неизвестно лице“ е застреляло посочения Иван Илиев Стоянов,

и ТЪЙ КАТО на 27 Януари 2004 г. Прокурор от Софийската градска прокуратура е спрял наказателното производство поради това, че „извършителя на престъплението не е открит“,

братът на Иван Стоянов – Георги Илиев Стоянов - ми е предоставил Пълномощно, по силата на което аз имам правото да имам достъп до всички документални масиви, свързани с името на Иван Стоянов.

*************

Седемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.111-114), е видно, че на 24 Август 2006 г. съм предоставил

на Главния прокурор (вх. рег. № 6554/04, ВКП № 37340/04, І),

на Президента, на Българската телеграфна агенция и на акредитираните в София западноевропейски посланици,

МОЕ ПОРЕДНО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С КАЗУСА НА ВИЗИРАНОТО СЪДЕБНО ДЕЛО.

*************

Осемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.115-123), Е ВИДНО:

ПЪРВО: че СЪГЛАСНО РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, уволнението ми, което впоследствие, във визираното АПХД №5 е било послужило като повод и аргумент за моето противозаконно установяване в друго населено място, Е ПРИЗНАТО ЗА ПРОТИВОПРАВНО И Е ОТМЕНЕНО;

ВТОРО: че СЪГЛАСНО РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ КОЛЕГИИ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД присъдата, по силата на която аз престоях в затвора цели ШЕСТ ГОДИНИ, е призната за постановена при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, и аз съм признат ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН.

*************

Деветнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.124-136), Е ВИДНО,

че на 25 Март 2011 г. СЪМ ПРЕДОСТАВИЛ на Главния прокурор (вх. рег. №3684/ 25.03.2011 г.) и на девет акредитирани в София западни посланици

МОЕ ПОРЕДНО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ВИЗИРАНИЯ КАЗУС.

*************

Двадесето уточнение по съществото на казуса:

Разбира се, ПРЕДЕЛНО ЯСНО Е, НО ВСЕ ПАК ИЗРИЧНО И КАТЕГОРИЧНО ИЗРАЗЯВАМ МОЕТО ИСКАНЕ

НЕ САМО ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО ЗАЩО ДОСЕГА НЕ МИ Е БИЛО ОТГОВОРЕНО НА ВИЗИРАНОТО МОЕ ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

НО И ДА БЪДЕ ПОТЪРСЕНА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ПРОКУРОРИТЕ,

КОИТО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

СА ОБЕЗПЕЧИЛИ ТЕХНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ,

КАТО ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН СА ИГНОРИРАЛИ МОИТЕ НАДЛЕЖНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

*************

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

10 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-06-10

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 9-А (Девет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега