Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 14-А (Четиринадесет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/06/14.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 54 (петдесет и четири) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на здравеопазването, българския офис на Световната здравна организация и Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария, на Европейската комисия в България, както и на Българската телеграфна агенция,

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана от специалните държавни служби като институционални структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от Министъра на здравеопазването и от служители на това министерство, от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на моите гарантирани от Европейското и от българското Право права и интереси,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.37), че на 26 Октомври 2004 г. моята десет(10)-годишна дъщеря е била прегледана от кварталния (районния) лекар д-р К. П., който с официална рецепта (т. нар. „Рецептурна бланка“) й е предпасил лекарствена форма, в придружаващата я официална фабрично-търговска писмена информация на която изрично, ясно и недвусмислено е записано, че „препаратът не се прилага при деца и юноши до 18 години … защото нарушава правилното развитие и ставния хрущял“ (виж: с.38-39).

От приложените доказателства е видно (с.1), че на 02 Ноември 2004 г. аз съм изпратил с препоръчана поща официално писмо до същия лекар, в текста на което писмо изрично и ясно съм написал следния текст: „Аз като родител и законен представител на непълнолетното си дете се обръщам към Вас с искане да получа официален писмен отговор, с който да се опитате да ме убедите, че наистина сте дипломиран доктор и добросъвестен лекар, както и че с деянието си не сте застрашили здравето или живота на детето ми“.

От приложените доказателства е видно (с.2-3), че на 18 Ноември 2004 г. съм изпратил с препоръчана поща официално писмо, адресирано до Министъра на здравеопарзването, в което съм описал визираните по-горе факти и обстоятелства и съм посочил:

►че в рамките на нормативно установения от Правото и Морала разумен за

такива случай двуседмичен срек за получаване на отговор НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ НИКАКЪВ ОТГОВОР от доктора;

►и че НЕ СЪМ КОНСТАТИРАЛ НАЛИЧИЕТО на съобразена със Закона загриженост от страна на г-н доктора относно извършеното от него деяние и относно моята загриженост за здравето на детето ми.

От приложените доказателства е видно (с.2, с.40), че във визираното мое официално писмо до Министъра на здравеопазването изрично, ясно и категорично съм се позовал на нормативните текстове на чл.31 и чл. 42, ал.3 от Закона за народното зраве, които текстове гласят:

че „Медицинските работници са длъжни да разясняват по подходящ начин на болния или на неговите близки хорактера на заболяването и смисъла на провеждането лечение“,

и че „Децата в Република България до навършване на пълнолетие се ползуват от особена закрила и грижа от страна на всички държавни органи и лечебни заведения“.

От приложените доказателства е видно (с.2-3), че във визираното мое официално писмо до Министъра на здравеопазването изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде извършена проверка на посочените от мен факти и обстоятелства, и по-точно:

*дали докторът е извършил деяние, застрашаващо живота или здравето на детето ми;

*ако е извършил такова - поради какви причини е било направено това;

*дали докторът е получил парично възнаграждание за извършения от него преглед и за предписаното лечение, и дали това получено от него възнаграждение е правилно и законосъобразно;

*дали Министерството на здравеопазването ще санкционира доктора, ако той е бил осъществил деяние, което е противоречащо на медицинската наука и практика.

От приложените доказателства е видно (с.4), че на 25 Ноември 2004 г. официално лице от институцията на Министерството на здравеопазването е изпратило моето посмо до Районния център по здравеопазване.

От приложените доказателства е видно (с.6), че едва на 06 Януари 2005 г., т. е. повече от два месеци след моето официално писмо до него, визираният доктор ми е изпратил писмо, от текста на което е видно, че той поне формално и ритуално е изразил „съжаление за моето безпокойство“, като по абсолютно никакъв начин не е изразил съжаление за извършеното от него деяние, при което ме е поканил на разговор, за да ми отговори на въпросите, които ме вълнуват.

По повод и във връзка с това уточнявам, че не съм приел да участвувам в провеждането на такъв разговор,

тъй като в продължение на вече почти три месеци от момента на извършеното от него деяние и повече от два месеци от момента на моето официално писмо до него и от момента на неговата конклудентна (подразбираща се) позиция на отказ да ми даде каквото и да е обяснение, което, иначе, съгласно закона е бил длъжен да ми даде веднага след моето поискване,

аз вече съм намерил отговорите на въпросите, които ме вълнуват,

и тъй като, според мен, тези отговори недвусмислено сочат НЕ САМО НАЛИЧИЕТО НА НЕГОВА ВИНА, НО И наличието на отказ да признае вината си, КАКТО И наличието на ПРЕДЕЛНО ЯСНО ИЗРАЗЕНА СТРАТЕГИЯ КЪМ ТЪРСЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗВЪРШИ НОВО УКОРИМО ДЕЯНИЕ, ИЗРАЗЯВАЩО СЕ В ОПИТ ДА МЕ ЗАБЛУДИ И ДА ПРИКРИЕ ИСТИНАТА.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.7-8), че на 26 Януари 2005 г. Регионалният център по здравеопазване ми е изпратил писмо,

съгласно текста на което:

►визираният доктор е бил вписан в състава на кварталното (регионалното) лечебно заведение на 01.08.2004 г., което е само два месеци и половина преди извършеното от него деяние, като, обаче,

дипломата за завършването на неговото медицинско образование е от 23 Ноември 1989 г.;

по повод и във връзка с това тук и сега уточнавам, че точно по онова време – ПО ВРЕМЕТО НА НЕГОВОТО ДИПЛОМИРАНЕ - в България е действувала секретна държавновластническа разпоредба за задължително ангажиране на лекарите със специалните служби на армията и на милицията (полицията), за получаване на армейски или полицейски офицерски чин и за ангажиране със изпълнението на секретни оперативни мероприятия и пазане на тайна.

►предписаното (приложеното) лечение не е застрашавало живота на детето ми, тъй като … именно предписаният препарат бил най-ефективен за справяне с откритите при микробиологичното изследване бактерии;

По повод и във връзка с това тук и сега изрично, ясно и категорично заявявам, че МАКАР И ТОВА ФОРМАЛНО ДА Е ТАКА, ТО Е ТАКА САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРИ ХИПОТЕЗИТЕ, КОГАТО БОЛНИЯТ Е НАВЪРШИЛ 18-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ (виж: с.38-39);

и че съгласно изричното, ясното и категоричното мнение на фирмата-производител (виж: с. 38-39), ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ПАЦИЕНТЪТ НЕ Е НАВЪРШИЛ 18-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, ПРИЛАГАНЕТО НА ТОЗИ ПРЕПАРАТ Е ЗАБРАНЕНО!!!

►съгласно експертното мнение на някакъв си „независим“ (при това – НАПЪЛНО АНОНИМЕН!!!) „консултант по жалбата“ този тип препарати „обиктовено не се използуват в детска възраст до 14 години, но поради ефективността им като антибактериални средства може да се приложат и при лица под 14 г. възраст“;

По повод и във връзка с това така наречето „експертно мнение“ на посочения като „независим“ и при това НАПЪЛНО АНОНИМЕН (!!!!!!!) „ консултант по жалбата“

тук и сега изрично, ясно и категорично заявявам, че

В СЛУЧАЯ СЕ КАСАЕ ЗА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО

НА ВИЗИРАНИЯ АНОНИМЕН ЕКСПЕРТ

В ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ НА ВИЗИРАНИЯ ДОКТОР,

тъй като това „експертно мнение“ категорично се намира в драстично противоречие с експертното мнение на фирмата-производител на медикамента;

при това обръщам специално внимание на факта, че „независимият“, при това – НАПЪЛНО АНОНИМЕН - „консултант по жалбата“ Е ИЗВЪРШИЛ КЛАСИЧЕСКА ПОДМЯНА НА ПАРАМЕТРИТЕ НА КАЗУСА

като В ПЪЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ С ЕКСПЕРТНОТО МНЕНИЕ НА ФИРМАТА-ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ПРОДУКТА (виж с.38-39) ТОЧНО ТРИ ПЪТИ Е НАПИСАЛ ИЗРЕЧЕНИЯ, С КОИТО Е ВЪВЕЛ ВЪЗРАСТОВА ГРАНИЦА ОТ 14 ГОДИНИ,

ДОКАТО ВЪВЕДЕНАТА ОТ ФИРМАТА-ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ПРОДУКТА ВЪЗРАСТВОТА ГРАНИЦА Е 18 ГОДИНИ (виж с.38-39)!!!

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.9-10), че на 01 Август 2005 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал в офиса на Министерството на здравеопазването мое официално писмено изложение, в което съм посочил:

►че „все пак в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма, граматически и логически абсолютно изрично, недвусмислено и категорично е записано, че „препаратът не се прилага при деца и юноши до 18 години“;

►че „все пак в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма“ „ВЪОБЩЕ НЕ СА ПОСОЧЕНИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПОЗВОЛЯВАЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ТАКА ПОСОЧЕНОТО КАТЕГОРИЧНО ПРЕДПИСАНИЕ“ (виж с.38-39);

►че „отговорът, който ми е даден не само не ме удовлетворява, но и създава у мен впечатлението за опит за престъпно въвеждане в заблуждение (измама), извършен от страна на контролния орган“;

►че настоявам да ми бъдат предоставени копия от цялостната документация на контролната дейност.

►че „изрично подчертавам, че проявявам специален интерес към посоченото във въпросния „отговор“ т. нар. „експертно становище на независим консултант – специалист по детски болести“, при което обръщам внимание върху странния (и подозрителен) факт, че по отношение на мен името на този консултант е въведено като анонимно, и че според моите разбирания този факт е недвусмислена индикация, че този експерт е „независим единствено от самия себе си“, или иначе казано – е напълно зависим от системата, в която е въвлечен“;

►че „в случая вече ме интересува не толкова самото конкретно деяние на въпросния лекар (което, според мен, най-вероятно е „деяние по непредпазливост“),

а преди всичко механизмът на зловещо престъпното преднамерено поведение от страна на подчинениете на Вашето министерство контролни институции, стараещи се на всяка цена да оневинят всяко едно (от най-нискостепенното до най-високостепенното) виновно поведение на който и да е лекар, което деяние, според мен е „деяние по предумисъл“.

При това, господин Министър, нека изрично Ви уведомя, че съгласно моята теза, такова институционално поведение е характерно само за престъпните организации от гангстерски и мафиотски тип, тъй като чрез него се защитават както вече вербуваните за престъпна дейност лица, така и лицата, които след една такава защита стават превъзходен вербовъчен обект.

Или направо казано – в случая вече ме интересува проблемата за използуването за престъпни цели на ресурсите на медицината и на институциите на здравеопазването“.“

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.11), че на 27 Септември 2005 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал в офиса на Министерството на здравеопазването мое официално писмено изложение, в което съм посочил:

►че ПРЕДИ ДВА МЕСЕЦИ съм регистрирал жалба, по която до този момент не съм получил никакъв отговор;

►че макар и превъзходно да разбирам характера на мълчанието, имащо стойността на конклудентно (т. е. подразбиращо се) действие, все пак настоявам за официален и писмен отговор.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.12-36), че на 22 Ноември 2005 г. Главният секретар на Министерството на здравеопазването доц. Красимир Гигов

(когото познавам лично поне отпреди две десетилетия, и за когото превъзходно зная, че е ангажиран с дейността на престъпната фармацевтична и медицинска мафия и участвува в дейността на фирми, извършващи такава дейност!!!)

ми е изпратил „отговор“, съгласно текста на който приложено са ми предоставени набор от доказателства, след които е и копие от „Кратка характеристика на продукта“ (виж с.13-30).

По повод и във връзка с текста на изпратената ми „Кратка характеристика на продукта“ обръщам специално внимание на факта,

че В СЛУЧАЯ Е ИЗВЪРШЕНА КЛАСИЧЕСКА ПОДМЯНА НА ПАРАМЕТРИТЕ НА КАЗУСА,

КАТО ВИЗИРАНАТА „Кратка характеристика на продукта“

ВСЪЩНОСТ, СЕ ОТНАСЯ ЗА СЪВСЕМ ДРУГ ПРОДУКТ!!!

При това обръщам специално внимание на факта, че действително в характеристиката на визирания СЪВСЕМ ДРУГ ПРОДУКТ е записано, че той може да бъде използуван и при деца на възраст от 5 до 17 години, но само при две две хипотези – лечение на антракс и специфична фиброза (виж с.31-34).

Очевадно е следователно, че дори и да става дума за този именно СЪВСЕМ ДРУГ ПРОДУКТ, то дори и при тази предпоставка напълно липсват визираните две хипотези, при които е възможно неговото прилагане.

А в нашия случай въобще не става дума за този СЪВСЕМ ДРУГ ПРОДУКТ.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.41-53), че на 27 Септември 2006 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал

в офиса на Главния прокурор (вх. № 14400/27.09.2006)

и в офиса на Министъра на здравеопазването (вх.№ 94-Я-1/ 27.09.2006)

моя специална ЖАЛБА,

в която съм описал по-горе посочените факти и обстоятелства

и съм поискал КАКТО ДА получа ДРУГ И ПРАВОСЪОБРАЗЕН отговор от Министъра на здравеопазването,

ТАКА И ПРОКУРАТУРАТА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО ПРАВОСЪОБРАЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАЗУСА.

В частност, по повод и във вразка с визираните престъпни факти и обстоятелства, в това мое официално писмо от 27 Септември 2006 г. съм написал следното:

„За хората, които живеят в т. нар. Запад вероятно е или невъзможно, или изключително трудно да си представят лекаря като фигура, активно участвуваща в поддържането на една сееща страдания, мъки и смърт античовешка система,

но за хората, които по-рано са живяли в условията на класическия комунизъм и днес продължават да живеят в условията на т. нар. мафиотския по своята същност политически режим на управлението на посткласическия комунистически елит,

тази именно представа за лекаря е най-нормалната и най-адекватната.

Когато отдавна, преди около 40 години, като студент в Юридическия факултет изучавах административно право, бях шокиран от факта, че преподавателите най-откровено - както писмено (т.е. в статиите и книгите си), така и устно (т.е. в лекциите си) - разглеждаха т. нар. „система на здравеопазването” именно като „система на упражняваната от комунистическата партия и имаща характера на диктатура държавна власт”, която изрично и ясно наричаха „медицинската власт” и кой знае защо много по-често наричаха „медицинските власти”.

Когато после сам започнах „да се ровя” не само в текстовете на законите, но и в изключително големия брой подзаконови актове, вече констатирах, че в случая тези преподаватели просто са използували логиката и терминологията на т. нар. „правни нормативни актове”, или иначе казано – логиката и терминологията на висшата тотална комунистическа власт.

Тъй като по онова време беше сравнително модерно студентите по право да бъдат и т. нар. факултативни (т. е. „доброволни”, „незадължителни”, „по свободен избор”) слушатели на голяма част от лекциите на преподавателите в Медицинската академия, и тъй като и самият аз почти доста активно се възползувах от тази „мода”, бях изумен от няколко групи факти, а именно:

►че от една страна както обучението на студентите по право, така и обучението на студентите по медицина, бе безапелационно подчинено на едно общо и изключително строго изискване – и едните, и другите да знаят, че са специални и елитни избраници и представители на висшата комунистическа политическа власт; и

►че от друга страна в същото време студентите по право бяха подготвяни да имат психологическите комплекси и рефлекси на слугински страх от властта, докато студентите по медицина, сред които имах изключително много на брой съученици и приятели, бяха подготвяни да имат пълното самочувствие на бъдещи ефективни и неумолими властници.

Този парадокс, разбира се, имаше своите както чисто идеологически, така и напълно практически основания.

Така, по онова време официалната партийна и държавна политика бе наложила постулата, че в бъдещото комунистическо общество правото (като политически инструмент за управление) ще отмре и ще бъде заменено най-общо казано от биосоциалната технология, най-общите и стратегически направления на която са преди всичко медицината (схващана преди всичко като биологическа и хирургическа технология за въздействие върху и промяна на човешкия индивид и неговото поведение) и социалното инженерство, в съответствие с което

професията на юриста ще престане да съществува и за вечни времена ще бъде заменена от професиите на биотехнолозите, медиците и инженерите, които именно ще са управленските кадри на бъдещето общество (като цяло) и (в частност) на поведението на всеки отделен индивид.

Впрочем, на изключително любопитни доказателства за зловещото практическо реализиране на този постулат впоследствие се натъкнах, когато (вече като млад научен изследовател в БАН и асистент в Юридическия факултет на СУ) ми се наложи „да се ровя” в документацията на Централния държавен архив, за да разработвам планово възложената ми тема за „Ролята на постоянните комисии в дейността на Народното събрание”. Тогава именно (вече без каквато и да е изненада) констатирах, че в почти всички мандати на Народното събрание в състава на всяка т. нар. „Комисия по законодателството” („Законодателна комисия”) е имало само един или двама юристи, като всичките останали законотворци са били именно лекари и инженери; при което, като правило, членовете на тези комисии са гледали на себе си като на истински държавнически властници, а на юристите - като на „обслужващ ги персонал”.

Този парадокс, разбира се, тогава бе залегнал и в напълно практическата тотална дейност на комунистическите партийни и държавни органи и институции,

но днес проблемата е преди всичко в това, че тази изключително зловеща практика не само не е теоретически обяснена и фактически прекратена, но дори виртуозно и прецизно е доусъвършенствувана,

при което ментално и технологично е залегнала в стратегията на мафиотските посткомунистически институции.

Впрочем, „по следите” на тази зловеща практика самият аз тръгнах преди повече от тридесет години. И вероятно едно от последните ми учудвания (след което престанах да се учудвам) в това отношение е било на втората година от битността ми на млад учен, когато от т. нар. Софийско военно окръжие ме извикаха и ми казаха, че е недопустимо един дипломиран юрист, научен изследовател и преподавател по право да е обикновен редник от запаса, поради което трябва да ме изпратят на школа за запасни офицери. Тогава именно веднага посетих у дома проф. Ярослав Радев, на когото обясних, че в никакъв случай не желая да променям статуса си на „редник от запаса”; и тъй като по онова време проф. Я. Радев бе не само университетски преподавател по право и мой непосредствен научен ръководител, но и Заместник-председател на Държавния съвет, т.е. Вицепрезидент, той веднага и завинаги ме избави от напълно неприемливите за мен претенции на военните и направи така, че моят т. нар. „военен чин” завинаги си остана „редник”.

Обаче именно във връзка с и благодарение на това (на пръв поглед съвсем обикновено или „делнично”) събитие аз започнах да осъзнавам един от колкото очевидно явните, толкова и изключително прецизно скритите зловещи механизми на тоталната комунистическа власт, който впрочем, дори и днес все още е изключително активно използуван от трансформираната в Червена мафия комунистическа държавна система.

Става въпрос за това, че по онова време е била законово и фактически установена една

тотална държавна система на военно и паравоенно обвързване на абсолютно всички свързани с т. нар. здравеопазване лица – не само лекарите, не само медицинските сестри и фелдшерите, не само стоматолозите, фармацевтите и лаборантите-биохимици, но дори и санитарите, шофьорите и всички други, които по какъвто и да е начин са свързани с т. нар. „система на здравеопазването”.

Дори нещо повече – не само свързаните с т. нар. хуманна медицина и хуманитарно (човешко) здравеопазване, но и свързаните с т. нар. ветеринарна медицина и животинско здравеопазване.

Пак във връзка с това събитие осъзнах:

►че т. нар. „медицинска власт” е толкова тотална и безапелационно упражнявана и налагана над всеки, колкото и административната власт на армията и милицията; и

►че тези именно три власти всъщност са считани за много по-авторитетни, по-значими, по-силни и по-високойерархични от правосъдната (съдебната) власт (на която, впрочем, точно по това време най-официално отнеха не само централната софийска, но и всички провинциални съдебни палати и представителни сгради, и натикаха офисите в схлупени стари къщи и паянтови дървени бараки).

Пак във връзка с това събитие осъзнах, че в пълно съответствие с функциониращия в СССР управленски модел т. нар.

„медицинска власт” фактически е наложена като алтернатива на правосъдната власт,

при което към абсолютно всички раздели или сфери на медицината са формирани и специални техни експериментални и други функционални направления, едно от най-важните от които е било това, което е имало изключително наказателно-елиминационна проявна същност и значение, и което редица западни изследователи на модела наричаха с едностранчивото и непълно наименование „наказателна медицина”.

Но да се върна на главното – точно по това време прецизно установих, че абсолютно всеки български гражданин от мъжки и от женски пол, който по някакъв начин е бил свързан със системата на фармацията, биохимията, стоматологията, хуманната и ветеринарната медицина като правило още веднага след дипломирането си е бил длъжен да бъде военизиран и да получи съответен военен (сержантски или офицерски) чин; първоначално уж само „от запаса” („от резерва”), но впоследствие и обикновено само десетина месеци след първоначалното ангажиране - да бъде включен в дейността на изключително активно и строго секретно действуващи структури на Армията (войската) и/или Министерството на вътрешните работи (Държавна сигурност и милицията).

И още нещо – днес съм абсолютно категоричен, че една от главните причини за все още пълната невъзможност за достъп до архивите на уж бившите армейски и МВР-ейски специални служби е не толкова опасението от разкриването на агентурния и служебния (сержантски и офицерски) персонал на т. нар. Първо, Второ и Шесто управления на Държавна сигурност, колкото именно

персонала на т. нар. Пето и Девето управление; от структурата на който именно персонал днес е формирана структурата на биохимичната, фармацевтичната и медицинската мафия.

При това:

1) един от най-странните факти в посоченото направление е този, че цялата изключително зловеща практика на всичките тези тайни (секретни, специални) структури на престъпната комунистическа власт днес се ползува от изричната и гарантираната от българския Закон (съвсем отделен е въпроса, че този Закон е абсолютно противоправен) тотална защита като „държавна тайна”;

2) един от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че обявяването на тези престъпни деяния за „държавна тайна” е станало по искане на военната организация НАТО и институциите на Европейската общност;

3) вторият от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че тези обявени за „държавна тайна” престъпления на комунистическия и посткомунистическия политически режим по своята най-дълбока същност принадлежат към т. нар. „цивилизационни и европейски ценности”; и че като такива са тотално гарантирани от цялата военна мощ на т. нар. Запад, който винаги е готов да дебаркира в България, за да защити тези ценности от посегателствата на техните противници.

Държа изрично да отбележа, че през последните 10-15 (десет-петнадесет) години специално този аргумент е бил (понякога дръзко и нагло, а понякога подигравателно и формално „доброжелатено”) сравнително интензивно отправян лично към самия мен; и че с изключително перверзно удовлетворение този аргумент ми е бил отправян най-вече персонално лично от всичките онези, които, както по-рано, така и днес, са участвували и продължават да участвуват в инквизициите над мен и над членовете на моето семейство.

***

Като изхождам от обстоятелството, че Световната здравна организация вече доста отдавна има офис в България и поне хипотетично би следвало да знае и познава фактите, свързани с т. нар. здравословна и здравоопазваща ситуация в страната, за мен поне до известна минимална степен изглежда странен фактът, че тази високоавторитетна световна организация не проявява почти никакъв видим за българската общественост интерес към тази ситуация.

Обяснението на този „странен факт”, разбира се, има и може да има най-различни ракурси, и един от тях например би могъл да бъде и фактът, че завеждащият българския офис на организацията (Емилия Тончева) е българин, който просто е продукт на и част от посочената по-горе система на участие в държавната и мафиотската власт.

Разбира се, в случая съвсем отделни са отговорите на въпросите:

„Дали Световната Централа наистина не знае за съществуването на една такава вероятност?” и

„След като е повече от очевидно, че много добре знае, защо се преструва, че не знае?”.

При това изрично и ясно подчертавам, че този „странен факт” е още по-странен на фона на факта, че вече в продължение на много години почти всеки вестник и почти всяка електронна медия (радиостанция, телевизия и информационен интернетен сайт) всеки ден съобщава изключително много и изключително потресаващи факти, свързани с трагедията на българските граждани, които се нуждаят от някакъв вид медицинска помощ, но вместо нея усещат само здраво забитите в тях хищнически зъби на формираната от комунистическите тайни служби Червена мафия.

***

(. . . )

Онези, които знаят съдържанието на моите изключително многобройни отделни изложения до прокурорско-съдебния клан на българския филиал на Руската Червена мафия, както и съдържанието на моите няколко книги, посветени на третираната тема (виж напр. трите издания на книгата ми „Българският тероризъм”), несъмнено знаят, че моята изключително отдавна обоснована теза гласи:

1) че както предишната (от класически комунистически тип), така и днешната (от неокомунистически и мафиотски тип) държава упражнява изключително интензивен държавен тероризъм върху българските граждани;

2) че една от неговите разновидности е т. нар. медикаментозен тероризъм;

3) че този специален и модерен (от историческа гледна точка) тероризъм се характеризира преди всичко с това, че има евгенетични и геноцидни целеви основания, функции и предназначение;

4) че повечето от фактите, с които разполагам за него, са намерили своето описание в множество мои официални писмени искания за разследване, адресирани до институцията на Главния прокурор и до някои други институции, както и в някои публикации във вестници и списания; че текстовете на тези изложения са публикувани в хронологично подредената моя документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика” (състояща се от седем обемисти томове); че отделно от това тези текстове са събрани в специална тематично подредена книга, озаглавена „Зеленото чудовище от Държавна сигурност: Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм. (Документалистика)”; че тази книга все още не е отпечатана поради липса на финансови средства; което препятствие, разбира се, също така е прецизно обезпечено от Мафията.

***

(. . . )

2. Тъй като в предложения от мен напълно разумен и законов за такива случаи срок за отговор не получих никакъв отговор; и тъй като по абсолютно никакъв начин не констатирах наличието на съобразена със Закона загриженост от страна на г-н доктора относно извършеното от него деяние и относно моята загриженост за здравето на детето ми;

на 18 ноември 2004 г. с две препоръчани писма се обърнах към Министъра на здравеопазването

(по онова време това бе Славчо Богоев; за него, впрочем, още тогава предварително разполагах с напълно проверената информация както че е син на полковник от Държавна сигурност, така и че самият той има офицерски чин и е изключително тясно свързан с дейността на специалните служби), и към Директора на Националната здравно-осигурителна каса.

(. . . )

След всичкото това получих три писма:

в) с писмо, което не е датирано, но за което извод относно датата (06 януари 2005 г.) може да бъде направен от пощенския плик, самият д-р К. П. с точно три писмени едрошрифтени редове (които при нормален шрифт са само един ред и половина) и с няколко изключително прецизно подбрани думи: първо, изразява очевидно фалшивото си „съжаление за възникналото безпокойство” и второ, фактически декларира, че е готов да отговори на въпросите, които ме вълнуват, но това трябва да стане „в един разговор”.

Извършеният от мен психо-лингво-семантичен анализ на това писмо ми дава абсолютно категоричното основание да твърдя, че то носи в себе си абсолютно надвусмисления почерк на бившите комунистически тайни служби; за които, впрочем, се знае, че днес са организатори и висши функционери на българския филиал на руската Червена мафия, включително и на нейния медикаментозен клан.

Освен това ситуационният анализ ми дава основанието да бъда абсолютно категоричен, че е най-вероятно този текст на това писмо да не е написан лично от д-р К. П., а да е изготвен от специалисти, с които той несъмнено е свързан и които изпълняват функция, свързана с обезпечаването на неговата и на другите като него безотговорност.

Все пак, най-характерните черти на това писмо са:

►липса на каквото и да е изрично извинение, отправено към адресата на писмото;

►липса на каквото и да е желание и готовност да бъде дадено неподлежащо на оттегляне официално гледище или обяснение на станалото събитие, което навсякъде по света бива гарантирвано именно чрез писмен текст, а не чрез празни приказки, съществуването на които впоследствие винаги може да бъде отречено;

►наличие на предпочитание за „лична среща”, осъществена на „собствена територия”, което предпочитание (като правило) е характерно именно за дейността на тайните служби и мафията, тъй като точно една такава фактическа ситуация им дава възможност да организират каквато си поискат провокация срещу обекта и така да го лишат от „фактическата” основателност на претенциите му, както и да гарантират неговото компрометиране и (в крайна сметка) прекратяване на предприетата процедура.

(. . .)

След още нови два месеци чакане получих кратко писмо, подписано от Главния секретар на Министерството доц. д-р Красимир Гигов, когото познавам лично и отдавна и за когото също така още тогава предварително разполагах с напълно точната информация не само, че е изключително тясно свързан с офицерския състав на уж бившата Държавна сигурност, но и че е бил и продължава да е едно от главните действуващи лица в престъпната дейност на посткомунистическата Червена Мафия по ограбването на несметните богатства на две от водещите държавни фирми, а именно – в т. нар. „Български червен кръст” и „Експомед”.

(. . .)

С това кратко писмо на мен ми се казва че: Þприложено ми се изпраща кратка официална писмена характеристика на фармацевтичния продукт, който е бил предписан на непълнолетната ми дъщеря; Þцялата преписка, която е била заведена по мое искане в Министерството, е била изпратена „по компетентност” на т. нар. Комисия по професионална етика, функционираща към Районната колегия на съсловната организация, наречена Български лекарски съюз.

Така тази друга мафиотска псевдомъжка проститукта - Главният секретар на Министерството на здравеопазването доц. д-р Красимир Гигов:

първо, ми е изпратил нещо, което е бил длъжен да ми изпрати още преди една година, но тогава той не е бил направил това, за да се опита да скрие истината, съдържаща се в тази документация; с което свое тогавашно поведение ме е бил принудил да загубя колосално количество социална енергия, за да напиша множеството изложения, от които на Мафията да й стане пределно ясно, че няма да се откажа от исканията си;

впрочем, истината, съдържаща се точно на две места от текста на тази документация е, че този фармацевтичен продукт категорично не се препоръчва при деца и подрастващи, освен в един-единствен случай, който няма абсолютно нищо общо със заболяването на моето дете;

което означава, че посоченият лекар е извършил престъпление, като е предписал на моето дете фармацевтична форма, която абсолютно недвусмислено застрашава здравето и живота на детето ми;

както и че е извършено престъпление и от всичките онези функционери на Министерството на здравеопазването (и на неговото регионално звено), които са се опитали и продължават да се опитват да скрият от мен факта на извършеното от посочения лекар престъпление;

второ, е използувал факта на това твърде закъсняло удовлетворяване на исканията ми за информираност относно фактите и обстоятелствата по медицинското лечение на дъщеря ми,

за да прикрие чрез него факта,

че тотално е пренебрегнал вече напълно новото ми искане, а именно искането, свързано с престъпната дейност на Директора на Регионалния център по здравеопазване;

трето, в пълен разрез със законовата регламентация и с моето изрично искане, с абсолютно незаконосъобразния и фалшив аргумент за „надлежна компетентност” доц. д-р Красимир Гигов е изпратил преписката в т. нар. „глуха линия”.

Този „административен трик”, впрочем, е изключително добре отработен още от златната ера на класическата комунистическа власт и на Държавна сигурност, когато тайната власт използуваше т. нар. „обществени организациии” като прикритие на своите строго секретни оперативни мероприятия.

Днес за тази цел както всяко министерство, така и всяка мафиотска групировка, е създала около себи си „обръч от политически партии, обществени и съсловни организации”, към които в услуга на висшите цели на Мафията изпраща преписките, за да бъдат забутани и никога да не бъдат решени по същество.

(. . .)

***.

Категоричен съм, че в случая става въпрос поне за три основни хипотези на престъпна дейност:

Хипотеза Първа: посоченият д-р К. П. е действувал напълно самостоятелно, непредумишлено и професионално неадекватно и неграмотно, което обстоятелство, обаче, съвсем не го оневинява от наказателноправна гледна точка и все пак дава основание за квалифициране на деянието му като умишлено и престъпно поради непредпазливост.

Впоследствие, обаче, специалистите от тайните служби на държавата и на Червената мафия, когато узнават от мен за това, което се е случило, решават да встъпят в негова противозаконна защита и да го спасят от моите искания за наказателно преследване и гражданско-правна отговорност,

за да могат след това да го вербуват на т. нар. „зависима основа”

и да го държат в подчинение, като го заплашват, че ако не им се подчинява, ще оттеглят защитата си и ще го „дадат на кучетата да го разкъсат” – тоест на такива като мен, за да му търсят наказателна и всякаква друга отговорност.

Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в цялостната дейност по случая на Министерството на здравеопазването

не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

Хипотеза Втора: посоченият д-р К. П. е действувал като агент, военизиран или паравоенизиран от бившите и/или настоящите тайни служби на днешното Министерство на вътрешните работи (и най-вероятно преди всичко на службата на генерал Иван Чобанов), на Министерството на армията или на някое от структурните звена на Червената Мафия.

При тази хипотеза той е изпълнявал дейност по строго секретно оперативно мероприятие.

При тази хипотеза това оперативно мероприятие:

1) е имало за своя отделна и конкретна крайна цел да осъществи терористично медикаментозно покушение върху малката ми дъщеря;

2) тази цел от своя страна е била елемент от много по-общата цел, която функционерите на бившата и на сегашната Държавна сигурност и тези на днешната Червена мафия са преследвали в продължение на много години в миналото и продължават да преследват и днес против мен и моите близки;

3) смисълът както на конкретната, така и на общата цел е да бъде осъществено наказателно и физически елиминационно терористично посегателство върху мен и моите близки;

4) причината за всичкото това е заложена в моята дългогодишна непримирима информационно-пропагандна и практическа юридическа дейност по търсене на наказателна отговорност за всички престъпни деяния от всеки отделен престъпен деец, принадлежал и/или принадлежащ към посочените престъпни структури.

Във връзка с тази хипотеза една от изходните и важните дейности по разследването е да бъде проверен т. нар. действуващ или запасен (от резерва) военизиран статус на д-р К. П. и всичко свързано с и произтичащо от този статус.

не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

Хипотеза Трета е модификация на хипотеза Втора,

при което става въпрос за същия тип отделна и конкретна престъпна дейност,

осъществявана обаче като елемент на друга по-обща цел,

имаща или секретен медикаментозно-експериментален характер, или характер на особени тип геноцидна или евгенетична дейност по биохигиеннно или политическо прочистване

(бавно или бързо убиване и унищожаване) на лицата, принадлежащи към определен социално-политически, интелектуален, етнически или някакъв друг обществен слой или група.

Във връзка с възможността да става въпрос за дейност по първия вариант на тази хипотеза (медикаментозно-експерименталния) следва да отбележа, че през последните десет-петнадесет години в българските медии се съдържа изключително обилна информация за голямо множество експерименти, извършени с определена фармацевтична форма в множество болници в България, както и при извънболнични медикаментозни третирания.

Във връзка с възможността да става въпрос за дейност по втория вариант на тази хипотеза (геноцидно-евгенетичния) следва да отбележа, че макар и доказателствата в това отношение да са сравнително по-трудно събираеми, обработваеми и обосноваеми, все пак през последните десет-петнадесет години са регистрирани множество случаи, които напълно спокойно могат да бъдат използувани като доказателствено-аргументационен арсенал в това отношение.

не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.54), че на 09 Октомври 2006 г.

визираният МАФИОТСКИ ПРЕСТЪПНИК И ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА Министерството на здравеопазването доц. Красимир Гигов е изпратил до мен официално писмо, съгласно текста на което

аз съм „информиран“,

че Министерството вече ми е предоставило отговор, и че поради това

писмото ми от 27 Септември 2006 г. следва да бъде оставено без разглеждане.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.55), че на 26 Март 2007 г. Софийският Районен прокурор В. Горанова е издала Постановление, с което е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила прокурорска преписка (ПП) №53032/2006 г.,

Тъй като „съответният медикамент“, „се използува в цял свят, вкл. И в България“, и „неговата употреба не е забранена“.

По повод и във връзка с това Постановление декларирам, че считам, че ТО Е ЕДНО ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА за тоталната зависимост на Прокуратурата от българския клан на Червената Мафия.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.1-55), че Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ПРЕДУМИШЛЕНО ИЗВЪРШЕНА

КАКТО ОТ служители на специалните държавни служби,

ТАКА И ОТ служители Министерството на здравеопазването,

ТАКА И ОТ служители на Прокуратурата,

която дейност следва да бъде подложена на прецизно легитимно разследване.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

18 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-06-18

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 14-А (Четиринадесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега