Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 10-А (Десет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/06/10.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 109 (сто и девет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Трето районно управление на МВР, Министъра на вътрешните работи, Министър-Председателя (Премиера), Председателя на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, Главния прокурор, Заместник-главния прокурор и Техни Превъзходителства Посланиците на 16 АНГАЖИРАНИ СЪС СПАЗВАНЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ДЪРЖАВИ

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена СЛЕД 1992 Г. И ИЗВЪРШВАНА ДОСЕГА,

брутално засягаща и нарушаваща правата и интересите на съпругата ми д-р Елка Петкова Янкова (Магистър по стоматология и Магистър по социална педагогика),

която престъпна дейност е извършена

от посткомунистическите специални (тайни) държавни служби и от институционално ангажираните с тех лица,

както и от от органите на Министерството на вътрешните работи, от членове на Правителството (включително и при ангажирането и осведомеността (знаенето) лично на Премиера Бойко Борисов и на Министъра Цветан Цветанов),

по повод и във връзка с която престъпна дейност, отделно от това, Прокуратурата е извършила брутални престъпни нарушения на гарантираните от Закона права и интереси, като

фактически е отказала да извърши легитимно разследване,

и така е обезпечила безотговорност за извършителите на престъпленията.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.98-109):

►на 01 Септемврви 1998 г. е починала майката на съпругата ми;

►че в датирана на 16 Декември 1998 г., адресирана до Главния прокурор,

специална ТЪЖБА, съпругата ми е обосновала тезата,

че майка й – Величка Христова Петкова – само няколко дни преди това е била приета за лечение в Окръжната болница в град Габрово, където ПРИ НАЛИЧИЕТО ИЛИ НА ПРЕДНАМЕРЕНО ПОВЕДЕНИЕ, или на груба лекарска небрежност или на невежество, Е ПОЛУЧИЛА СМЪРТОНОСНИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЗДРАВЕТО;

и изрично и ясно е поискала ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА СМЪРТТА НА НЕЙНАТА МАЙКА.

От приложените доказателства е видно:

►че в датирана на 05 Април 1999 г., адресирана до Главния прокурор, до Президента и до Министъра на правсъдието специална ТЪЖБА, съпругата ми е посочила, че впоследствие е била получила „отговор“ от канцеларията на Главния прокурор, който „отговор“ има № 1093/98.ІІІV и дата 29.12.1998 г. и е подписан от прокурор П. Делова, съгласно текста на който тъжбата й е изпратена „по компетентност“ на Окръжната прокуратура в град Габрово.

►че впоследствие, СЛЕД КАТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ МЕСЕЦИ (при законово наличие за двумесечно приключване на разследването) НЕ Е БИЛО ИЗВЪРШВАНО ВАЛИДНО РАЗСЛЕДВАНЕ И СЪПРУГАТА МИ НЕ Е БИЛА ПОЛУЧИЛА НИКАКЪВ ОТГОВОР,

тя отново е поискала от Главния прокурор да бъде разпоредено да й бъде отговорено;

►че във визираната, датирана на 05 Април 1999 г. ТЪЖБА, съпругата ми изрично и ясно е написала (с. 100), че счита,

че нововъзникналата визирана ситуация (а именно: липсата на разследване и липса на отговор на нейното искане за разследаве!!!) несъмнено има характера на пределно ясно доказателсткво за това,

„че в случая вобще не става дума за наличие на груба лекарска небрежност или за невежество, А ЧЕ СЕ КАСАЕ ЗА ПРЕДНАМЕРЕНО ПОВЕДЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЛЕКАРИ ОТ БОЛНИЦАТА В ГАБРОВО, КОИТО СА БИЛИ ТАЙНО И КОРИСТНО АНГАЖИРАНИ С ЕДНА СЪВСЕМ ОПРЕДЕЛЕНА ПРЕСТЪПНА ОРГАНИЗАЦИЯ – С ОРГАНИЗИРАНАТА ОТ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ДНЕШНА ЧЕРВЕНА МАФИЯ, КОЯТО ОТДАВНА Е АНГАЖИРАНА С ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА МНОЖЕСТВО ПОДОБНИ АКЦИИ СРЕЩУ ВСИЧКИ БЛИЗКИ ХОРА НА СЪПРУГА МИ“.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.101-104), че на 14 Юни 1999 г. съпругата ми е датирала и изпратила до Главния прокурор и до Апелативната прокуратура в град Велико Търново

ЖАЛБА, против Постановлението от 20 май 1999 г. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 37 от 1999 г. по описа на Габровската окръжна прокуратура,

в текста на която ЖАЛБА изрично и ясно е написала:

►че на 30 Април 1999 г. е била разпитана като свидетел, при което

следователят й е бил предоставил възможността да се запознае с лекарската експертиза НАБЪРЗО,

КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ НЕЙНОТО ИСКАНЕ ДА Й БЪДЕ ДАДЕНО КОПИЕ ОТ ЕКСПЕРТИЗАТА, за да може тя да анализира на спокойствие съдържанието на тази експертиза.

►че наскоро след разпита й като свидетел тя е получила копие от Постановлението за прекратяване на следственото дело;

►че нейната изрично, ясно и ОБСТОЙНО изразена теза е, че майка й е била получила смъртоносните необратими и фатални увреждания на здравето си именно в болницата в град Габрово;

►че и днес, след политическите промени продължава да е валидно авторитетното и компетентно мнение на най-дългогодишния ръководител на Катдерата по съдебна медицина проф. Иван Попвасилев, че „при социализма съдебната медицина прикриваше убийствата“;

►че тъй като на нея (на съпругата ми) въобще не й е било дадено копие от Съдебномедицинската експертиза, то този факт е идеален пример към примерите, посочени от проф. Попвасилев;

►че тя (съпругата ми) настоява да бъде отменено Постановмлението, делото да бъде върнато за доразследване и да бъде отговорено на формулираните от нея (съпругата ми) въпроси.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с. 105-109), че:

Окръжната прокуратура в град Габрово е издала Постановление от 28 Октомври 1999 г. за прекратяване на наказателното производство,

ОТ ТЕКСТА НА КОЕТО ПРЕДЕЛНО ЯСНО ЛИЧИ, ЧЕ НЕ Е ДАДЕН НИТО ЕДИН УБЕДИТЕЛЕН ОТГОВОР НА ИЗТЪКНАТИТЕ ОТ СЪПРУГАТА МИ АРГУМЕНТИ И ВЪПРОСИ,

И ЧЕ ОТНОВО НА СЪПРУГАТА МИ НЕ Е БИЛО ДАДЕНО КОПИЕ ОТ СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

и не й е била дадена никаква възможност да се запознае на спокойствие и обстойно със съдържоанието на тази експертиза и да изрази своето мнение по нея.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства и от изтъкнатите съображения е видно,

ЧЕ И ДНЕС ОСТАВА В СИЛА ИЗРАЗЕНОТО ОЩЕ на 05 Април 1999 г. мнение на съпругата ми,

че в случая вобще не става дума за наличие на груба лекарска небрежност или за невежество,

А ЧЕ СЕ КАСАЕ ЗА ПРЕДНАМЕРЕНО ПОВЕДЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЛЕКАРИ ОТ БОЛНИЦАТА В ГАБРОВО, КОИТО СА БИЛИ ТАЙНО И КОРИСТНО АНГАЖИРАНИ С ОРГАНИЗИРАНАТА ОТ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ДНЕШНА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

И ЧЕ ТОВА Е БИЛО СТАНАЛО (НАПРАВЕНО, ОСЪЩЕСТВЕНО, РЕАЛИЗИРАНО)

КАТО ЕДНО ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ (ТАЙНИТЕ) ДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ СЛУЖБИ,

НАСОЧЕНО СРЕЩУ ВСИЧКИ МОИ БЛИЗКИ ХОРА.

Днес, аз, Янко Николов Янков, изрично и ясно обвинявам специалните държавни служби и прокуратурата

КАКТО В организиране на престъпно посегателство върху живота на майката на моята съпруга и в предизвикване на нейната смърт,

ТАКА И В организиране на престъпно обезпечаване на безотговорност за престъпниците чрез престъпно провеждане на така нареченото разследване,

И НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПЪЛНО РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ НА НАМИРАЩАТА СЕ В ТЕЗИ СЛУЖБИ ДОКУМЕНТАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ИМЕТО НА СЪПРУТАТА МИ, С ИМЕТО НА НЕЙНАТА МАЙКА И С ИМЕНАТА НА ДРУГИТЕ НЕЙНИ БЛИЗКИ ХОРА,

КАТО ИЗРИЧНО И ЯСНО ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ ВСЕКИ ОТКАЗ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ТОВА ИМА И ЩЕ ИМА ХАРАКТЕРА НА ЯСНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДОСТОВЕРНОСТ НА МОЯТА ОБВИТИТЕЛНА ТЕЗА.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (с. 1-2) е видно, че на 18 Декември 2009 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е посетила приемния офис на Трето Районно управление на МВР в София с намерението да депозира текст от две страници, имащ (по смисъла на чл. 45 от Конституцията на РБ) статуса на „Жалба“, съдържащ

искане за извършване на официална полицейска обезпечителна процедура за защита на пределно ясно описани нейни конкретни нарушени права.

След като в порядъка на т. нар. „предварителен оперативен контакт“ служителите на МВР прочели текста и разбрали същността на искането, в което на точно три места изрично и пределно ясно е записано, че

става дума за лице, което се намира в „особени“, „специфични“ и „деликатни“ взаимоотношения с определени „икономически“ и „силови“ кръгове, (т. е. със Специалните държавни служби и Мафията)

държавните служители на МВР предприели изключително интензивна стратегия, съдържаща богат регистър от послания, включително и послание за прилагане на физическо насилие, целящи да я мотивират да си замине, без да бъде надлежно регистрирано нейното писмено искане.

Тъй като тя все пак изрично и неотклонно настоявала да приемат и да регистрират нейния писмен текст, накрая държавните полицейски служители (в нарушение на визирания Конституционен текст!) категорично отказали да приемат и да регистрират нейната „Жалба“.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса

Още същия ден, на 18 Декември 2009 г., моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила по пощата (с препоръчано писмо с обратна разписка) „Жалба“ (с. 3-6), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

В текста на тази „Жалба“ още в първите редове изрично и пределно ясно е написано следното:

„Господин Министър,

По силата на редица обстоятелства досега съм имала „късмета” да не влизам в каквато и да е сграда на Министерството на вътрешните работи и да изтърпявам униженията и оскръбленията, за съществуването на които по тези места само съм слушала.

Днес, обаче, ми се наложи да посетя сградата на Трето районно управление на МВР, където бях подложена не само на абсолютно недвусмислени вербални и ситуационни унижения и оскърбления, но и на абсолютно недвусмислени ситуационно демонстрирани телесно-силови заплахи, създаващи у мен напълно недвусмисленото усещане за застрашеност от прилагане на абсолютно безпричинно и безповодно физическо насилие.“

След тези редове в текста на жалбата накратко (в рамките на осем редове) е посочено съдържанието на казуса, послужил като повод да бъде посетена сградата на Трето районно управление на МВР. После хронологично са описани събитията, които са станали след като е прекрачила прага на въпросната облечена във върховен конституционен авторитет държавна силова и правозащитна институция.

След описанието на унизителното и оскръбително отношение към нея на две цивилно облечени служителки и на един униформен дежурен служител на държавното полицейско управление, в текста до Министъра е записано следното:

„Наскоро след това пред мен застана мъж, който бе облечен в цивилни (граждански) дрехи и който почти демонстративно ми даде да разбера, че вече му е било обяснено какво точно искам, и че той е ядосан и е агресивно настроен именно към мен и именно заради искането ми да получа регистрационен номер.

Неговото ситуацинно телесно-силово държание бе такова, че аз веднага изпитах усещането, че ако в коридора не е имало други хора, той просто е щял да ме удари (и, естествено, после авторитетно да заяви, че аз съм се била държала агресивно и че просто те са ме били усмирили).

Все пак, той взе жалбата ми (…) След десетина минути той се появи, върна ми жалбата и ехидно-подигравателно ми каза, че редът бил изисквал аз да я депозирам не при тях, където живее лицето, от което се жалвам, а при кварталния инспектор в района, в който аз живея.“

След това в жалбата е записано следното:

„Господин Министър,

„Тази ми среща със служителите на ръководеното от Вас силово държавно ведомство по категоричен начин ми даде възможност да направя два недвусмислени изводи:

Първо, че подчинените Ви служители стриктно следват многогодишна и несъмнено наложена им отгоре противоправна практика да не извършват регистрации на жалбите на гражданите и така преднамерено да ги поставят в ситуация на фактически отказ от правосъдие; и че за да постигнат това, те измислят всевъзможни, включително и най-парадоксални поводи и аргументи, свеждащи се не само до нервозно и грубо отношение и принуждаване на гражданите да чакат с часове и в крайна сметка до фактическото им прогонване, но и свеждащи се до подмяна на искането за регистрация на жалбата и представянето му като искане за среща с началника.

Дори нещо повече – те са готови да демонстрират и фактически демонстрират напълно безпричинна респектиращо-силова заплаха за насилие, за да могат да уплашат гражданите и така да ги принудят да се откажат от искането им за регистрация на жалбата, а следователно и да се откажат от желанието си да търсят и да получат правосъдие.

Второ, считам, че както в редицата други широко известни на обществеността случаи, така и в този случай подчинените Ви служители, след като вече са прочели текста на жалбата ми и са установили, че тя е насочена срещу хора от престъпния свят, просто са изпълнили наложеното им отгоре задължение да защитават именно престъпниците, а не гражданите и именно поради тази причина са ми върнали текста на жалбата и са отказали да го приемат.

Във връзка с това изрично подчертавам, че в моя писмен текст пределно ясно съм записала поне на няколко места, че посоченото лице „се намира в деликатни взаимоотношения с лица от някои „особени” или „специфични” „икономически” и „силови” кръгове”.“

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса

На 05 Януари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила по пощата (с препоръчано писмо с обратна разписка) „Жалба“ (с. 7-10), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано, че след бруталния отказ на служителите на Трето районно управление на МВР не само да предприемат предвидената в Закона правозащитна процедура, но дори и да регистрират нейната жалба, тя е

поискала нова и малко по-друг вид полицейска защита или съдействие за защита на нейните нарушени права и интереси,

при което тя изрично и пределно ясно е записала,

че визираното лице е нарушило нейните права и интереси именно

„защото е притиснат и шантажиран от мафията и се намира в безизходица“;

и че:

„имам всичките необходими ми основания да считам, че е напълно възможно въпросните „икономически кръгове”, осъществявайки своето оперативното мероприятие, … да преследват постигането на шантаж именно върху мен“;

„Дори нещо още повече: имам всичките основания да считам, че е напълно възможно това оперативно мероприятие на въпросните „икономически кръгове” да е по подобаващ начин обезпечено именно от специалните държавни служби, подчинени както на МВР, така и на МНО, така и на МС, така и на Президента“.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса

В края на Януари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е получила писмо (с. 11-12), подписано от анонимен

(в нарушение на Закона не съобщаващ името си!)

началник на Трето районно управление на МВР. Това писмо има дата 18 Януари 2010 г. и изходящ рег. №178 от 19 Януари 2010 г.

Тъй като в писмото не е посочено името на длъжностното лице, това обстоятелство дава на този административен акт характеристиката на незаконосъобразност и нелегитимност.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса

На 15 Февруари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила с препоръчано писмо (с обратна разписка) нова „Жалба“ (с. 13-15), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано, че още на 18 Декември 2009 г. тя е била изпратила лично до него, Цветан Г. Цветанов (в качеството му на високопоставено институционално лице) официално писмено изложение, съдържащо описание на няколко т. нар. „правнорелевантни фактически състави”, имащи пряко и непосредствено отношение към дейността на органите на МВР, по повод и във връзка с които е настояла да получи „Отговор”.

След това е посочила, че на 25 Януари 2010 г. е получила писмо, подписано от анонимен началник на Трето Районно управление на МВР, което писмо, меко казано, не отговаря на нито едно от изискванията както на европейската цивилизационна и административна етика, така и на уж имащото европейски характер българско право.

В своята жалба от 15 Февруари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е записала следното:

„Само мимоходом ще спомена факта, че този анонимен началник по абсолютно никакъв начин не е интерпретирал посочените от мен факти

както на изключително унизителното третиране и издевателствуването, на които ме бяха подложили неговите служители при моето лично посещение в сградата,

така и на факта, че тези негови служители абсолютно противоправно бяха осъществили не само отказ да извършат полицейска защита на моите нарушени права, не само отказ да извършат полицейско съдействие за документално обезпечаване на моите права пред други институции, но и отказ от изпълнение на тяхното конституционно и законово задължение;

поради които факти, на мен ми се би наложило да се обърна към Вас като върховно институционално лице.“

В своята жалба от 15 Февруари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящият казус е записала следното:

„От писмото на въпросния районен силов властнически фактор става ясно:

че в крайна сметка аз съм била имала както фактическите, така и правните основания да искам онова, което съм искала;

но че реализирането на моето право е било станало възможно само поради обстоятелството, че аз съм била имала както юридическата грамотност, така и гражданския кураж да се противопоставя на противоправната дейност на служителите от Трето Районно управление на МВР и да се обърна към институцията на Министъра;

и че ако не съм била имала куража да направя това, именно по вина на своеволните противоправни действия на служителите от въпросното районно управление на МВР просто никога не съм щяла да получа правото, което ми се полага като гражданин на България и на Европейския съюз.“.

След това, в своята жалба от 15 Февруари 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е записала следното:

„Все пак, обаче, Господин Министър, моята правна теза е:

че въпросното писмо на въпросния началник на Трето Районно управление на МВР не отговаря на изискванията на българското и на европейското право за реална защита на моите права;

и че съдържанието на това писмо би имало правнорелевантна стойност само при условие, че заедно с него на мен ми е било изпратено копие от т. нар. „предупредителен протокол”, от което именно копие да са пределно ясни параметрите на казуса, в рамките на които параметри се простират както фактическите основания, така и юридическата сила на въпросния продупредителен протокол на въпросното лице.

Длъжна съм да Ви уведомя, Господин Министър, че моят адвокат е категоричен, че ВЪПРОСНОТО ИЗПРАТЕНО ДО МЕН ПИСМО Е ЮРИДИЧЕСКИ НЕИЗПОЛЗУВАЕМО, тъй като същинската правозащитна и правообезпечителна стойност се съдържа не в това писмо, а именно в (и само в) самия текст на т. нар. „предупредителен протокол” (в който именно текст са описани параметрите на казуса).

Длъжна съм да Ви уведомя, Господин Министър, че според мнението на моя адвокат ако полицията отказва да ми предостави копие от този предупредителен протокол, то това ще означава, че тя е осъществила и осъществява институционално покровителствуване на („полицейски чадър” над) противоправната дейност на въпросния деец.

А тъй като от отговора на полицията пределно ясно личи тезата, че за нея „казусът е приклучен” при условията на фактически отказ да ми бъде предоставено копие от въпросния предупредителен протокол (т. е. при условие на отказ да бъдат посочени параметрите на казуса), то аз имам абсолютно всичките основания да считам, че правата ми не са защитени по реален и адекватен начин; както и да питам: „Защо?”

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса

На 25 Март 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила с препоръчано писмо (с обратна разписка) нова „Жалба“ (с. 16-22), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано:

че същият ден, на 25 Март 20101 г., тя е била получила в пощенската кутия „Известие“ да отиде в пощенския офис, за да получи изпратено до нея препоръчано писмо;

че при нейното посещение в пощенския офис станало ясно, че писмото е изпратено от Столичната Дирекция на вътрешните работи;

че върху писмото нейното бащино име е записано като ПетРова, а не като ПетКова;

че тя няма право да получи това писмо, тъй като то трябва да престои 20 дни и после да бъде върнато на изпращача.

***

В текста на тази жалба от 25 Март 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Държа да Ви припомня, че от 18 Декември 2009 г. (…) до днес, вече повече от три месеци, служителите на МВР, очевидно, продължават да се гаврят с мен.

Обърнете внимание, господин Министър, че в същите тези, адресирани до Вас, мои изложения пределно ясно съм записала опасенията си, че всичките проблеми, за които става въпрос и по повод на които съм потърсила намесата на МВР, всъщност, най-вероятно, са дело на ИЛИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ИЛИ НА МАФИЯТА (не дай си Боже това да е един и същ субект...).

Последното посочено по-горе събитие, свързано с изпранетото ми писмо, целта на което е при изпращача от СДВР да бъде получен отговор от независимата пощенска институция, че съм се отказала от претенциите си, че съм изчезнала от адреса си или че не съществувам,

е класически пример на действие именно на тайните (специалните) служби; това е и мнението на моя адвокат; при това самата аз, която не съм специалист по тези въпроси,

не съм съгласна с мен да се случват организирани и осъществени от служители на МВР точно такава ситуации - уж банални, но всъщност изключително сериозни и със сериозни правни последици.

Според мен да се твърди в случая, че става въпрос за „банална грешка” би било нескопосано и НЕВЯРНО – работещите в системата на МВР днес имат по няколко висши образования и освен това са преминали през специални психологически тестове за професионална пригодност, включително и тестове за памет (запомняне, запаметяване на имена), както и тестове за високо фиксирано, трайно и безпогрешно поддържане на вниманието върху дадени обекти и ситуации.

Според мен АКО онзи, който е написал върху пощенския плик именно името ПетРова, вместо ПетКова, е допуснал трудово-професионално безпаметно недоглеждане и грешка, и в контекста на това не само е получил държавна заплата (която е една от най-високите в България), но е и създал сериозни и недопустими правни последици и вреди на гражданските лица, ТО той просто е професионално непригоден и НЕ Е ЗА ТАЗИ РАБОТА.

Според моя адвакат, обаче, точно такива лица биват специално подбирани, за да бъдат назначавани на точно такива работни места, за да вършат точно такива неща и за да създават онзи именно противоправен властови хаос, който е изгоден (полезен) за Мафията, тъй като точно този властови хаос налага убеждението, че животът е джунгла и всеки трябва да оцелява със жестокостта и престъпността, с която се оцелява в джунглата; както и че е „напълно естествено” аз да съм жертвата, която е длъжна да се примири с положението си на жертва.“

***

В текста на тази жалба от 25 Март 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър,

Държа да Ви кажа и още нещо, което преди това, в предишните ми изложения до Вас, преднамерено и най-точно – добронамерено – пропусках.

Била съм в поне пет или шест европейски държави, но никъде в тях не съм видяла това, която видях на 18 Декември 2009 г. в сградата на Трето районно управление на МВР.

Става въпрос за това, че официалната служителка, която се представи като „секретарка на началника”, бе облечена така, както по филмите са облечени онези женски създания, които имат професионалното задължение открито да показват и демонстрират голотата на поне три чевърти от интимните гръдни части.

Е, сигурно на началника на Трето РУ на МВР така му се иска и така е наредил.

Въпросът, обаче, е дали Министърът на МВР е съгласен с това точно такъв да бъде демонстрираният пред гражданите облик на секретарките на полицейските началници?

Въпросът е, също така, ако тези секретарки имат специално военно образование и военен чин: „Дали точно това е военната, служебната и трудовата им униформа?”.

Всъщност, ако решите да ми кажете, че това не ме засяга и не е моя работа, то в контекста на случая с адресираното уж до мен писмо, което аз не мога да получа, за да Ви покажа, че това ме засяга, ще преформулирам въпроса си така:

„Дали е възможно точно така да е била облечена и секретарката, която в посочения по-горе случай именно по времето, когато е изписвала адреса върху плика на писмото, е била заета не със строго служебните си задължения, а с деликатни задължения към началника си?”.

Е, ако е било така, то специално този факт може и наистина да е доказателство, че поне точно това събитие не е било пряко и непосредствено „оперативно мероприятие” на специалните служби...“

***

В текста на тази жалба от 25 Март 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър,

Държа да Ви кажа и още нещо, което преди това - в предишните ми изложения – преднамерено, и по-точно – добронамерено – пропуснах.

След като изпратих първото си писмо до Вас и след като то е било изпратено „по компетентност” в посоченото Трето РУ на МВР,

домът ми бе посетен от двама униформени редови полицаи точто три пъти,

за да ми кажат, че служителят от управлението Росен Сергиев, тел. 982-10-53, бил искал да отида при него, за да ме разпита.

Тогава, при първото посещение на униформените полицаи, които искаха

„да ме придружат със служебната си кола до Управлението”,

съпругът ми им каза, че съгласно българското право административната полицейска процедура не трябва да започва с имащи характера на арест придружавания за разпити на жалбоподателя, а с разпити на онези, срещу които е подадена жалбата.

Освен това, на полицаите бе казано, че жалбата е написана на достатъчно грамотен български език и е достатъчно обстоятелствено изчерпателна,

поради което моето уж доброволно, но всъщност принудително арестантско „посещение” в полицията

не само би било безполезно от процедурна гледна точка за „изясняването на казуса”,

но би било и недопустимо посегателство върху моята гражданска свобода.

Полицаите си отидоха неохотно и видимо разочаровани.

Само след няколко часове, обаче, същите отново (за втори път!!!) позвъниха на вратата на жилището ми, за да ми кажат, че не било ставало въпрос за „арест”, а само за „придружаване” до МВР

(при това думата „доброволно” въобще не бе употребена!!!),

тъй като било нужно аз да бъда разпитана на всяка цена, за да бъдат защитени по-пълно правата ми, тъй като иначе

не било достатъчно ясно какво точно съм била искала.

Отново им бе казано, че ако въпросният властнически фактор от Трето РУ на МВР не разбира пределно ясно написания текст, то не му е там мястото,

а ако той цели да постигне друг ефект, нека се опита да го постигне, като ме арестуват и ме отведат принудително при него.

На другия ден бе третото посещение на полицаите; ние, обаче, просто отказахме да разговаряме с тях.

Господин Министър,

По повод на тези

три интензивни НАПЪЛНО ЛИШЕНИ ОТ ВСЯКАКВО ФАКТИЧЕСКО И ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

посещения на полицаите,

за да се опитат да ме отведат в сградата на полицията уж по мое собствено желание и при тяхното добронамерено транспортно улеснение,

моят адвокат ме уведоми, че целта на онзи, който е бил изпратил полицаите с въпросната „придружителна” мисия, е била

след като аз се озова при него, той да се опита да ме подложи на сплашващ властови натиск и манипулация, и така да ме накара да се откажа от претенциите си.

Освен това, моят адвокат ми обясни, че съществуват още няколко други тълкувателни обяснения на упорито преследваната цел на всяка цена да бъда отведена в полицията, без за това да има официална призовка.“

***

В текста на тази жалба от 25 Март 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Второ: че имам претенцията, че всичко написано от мен е написано не само на достатъчно грамотен и напълно разбираем български език,

но и е написано достатъчно обстоятелствено от гледна точка на фактите, както и достатъчно юридически обосновано,

поради което не се нуждае от никакви допълнителни „изяснявания”, „обяснявания” и „разпити”,

освен, ако бъда арестувана по обвинение за това, че настоявам да получа защита на правата ми, които права са нарушени от лица, които се ползуват от престъпна полицейска закрила, както и от лицата, които обезпечават тази закрила;

Трето: че не съм съгласна домът ми да бъде посещаван от фалшиво добронамерени полицаи, желаещи да ме улесняват с транспортен превоз до сградите на МВР, ОСВЕН АКО БЪДА АРЕСТУВАНА ПО ПРЕДВИДЕНИЯ ОТ ЗАКОНА РЕД И ПРИ НАЛИЧНИТЕ фактически и законови ОСНОВАНИЯ;

Четвърто: че ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПОДДЪРЖАМ ИСКАНИЯТА СИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА РЕАЛНА ПОЛИЦЕЙСКА ЗАЩИТА НА НАРУШЕНИТЕ МИ ПРАВА;

Пето: тъй като онова, което ми се демонстрира като поведение на служителите на МВР

постепенно ескалира и става все по-несъответствуващо на нормалните цивилизационни граждански норми и на нормативните изисквания на Правото,

това обстоятелство все повече затвърждава у мен убеждението,

че досега съм била обект на секретни оперативни мероприятия на специалните служби,

и че чрез така описаното поведение полицията просто се опитва да прикрие извършените против мен престъпления и престъпниците.

По повод и във връзка с гореизложеното, наред с всичко останало, настоявам да получа Вашето или на ръководените от Вас служби официално писмено становище по въпроса

„Дали съм била обект на секретни оперативни мероприятия на специалните служби, и ако да - на какво фактическо и на какво правно основание е било ставало това?”.

*************

Дванадесето уточнение по съществото на казуса

След всичко това, през Април 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е пулучила писмо (с. 23-25), подписано от анонимен

(в нарушение на Закона не съобщаващ името си!)

началник на Столичната Дирекция на вътрешните работи. Това писмо има дата 07 Април 2010 г. и изходящ рег. № 9468 от 08 Април 2010 г.

*************

Тринадесето уточнение по съществото на казуса

На 17 Май 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила с препоръчано писмо (с обратна разписка) нова „Жалба“ (с. 26-32), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър,

Това е ШЕСТОТО поред писмо, което Ви пиша, а резултатът, май е никакъв;

поне за мен резултатът е никакъв, но за онези СВЪРЗАНИ С МАФИЯТА СИЛИ, които са нарушили моите уж гарантирани от Закона права, резултатът е,

че благодарение именно на служителите на МВР

все още е напълно обезпечена безотговорността им за извършеното против мен беззаконие и по-точно - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.“

***

В текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Разбира се, преди всичко следва да изразя моята френетична благодарност за това, че все пак не ме биха и фактически не ме арестуваха

както когато през Декември

упорито отказваха да приемат и да регистрират писменото ми искане за полицейска защита на нарушените ми права и се държаха с мен отвратително, нагло и заплашително,

така и когато през Януари

под фалшивият предлог че не били могли да разберат (написаното на пределно ясен български език!!!) съдържание на моите (изпратени при тях от Вас, Господин Министър) искания за полицейска защита на нарушените ми права,

шефът на Трето Софийско Районно управление на МВР ТОЧНО ТРИ ПЪТИ бе изпращал до дома ми ДВАМА униформени и С ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ полицейски служители,

които привидно добронамерено, но достатъчно ВЛАСТНО и НАСТОЙЧИВО

искаха от мен да се съглася „доброволно” да тръгна с тях

и с паркираната пред блока арестанстка кола

да ме „придружат” до влизането ми в сградата на полицейското управление;

където с мен да бъде проведен „конструктивен” „разяснителен” „разговор” със специалистите на МВР, които „не били разбирали” пределно ясно написания на чист български език текст на моето искане за полицейска защита на нарушените ми права,

и където ПОД ТЕХНИЯТ НЕПОСРЕДСТВЕН СИЛОВ НАДЗОР да ме накарат да напиша „допълнително” „Обяснение”.

Моят адвокат е категоричен, че този тип действия, макар и привидно да изглеждат като елегантни и доброволни ПРИДРУЖАВАНИЯ,

имат характера на ФАКТИЧЕСКИ силови и принудителни АРЕСТИ,

както и характера на привидно елегантни елиминационни секретни оперативни мероприятия на специалните служби.

Според моя адвокат целта на този тип „придружавания” е съответният гражданин да попадне с капан, където да бъде подложен на специален (специализиран) сугестивен шантаж и психотерор,

за да бъде мотивиран повече да не смее (да няма смелостта) да има гражданско и юридическо самочувствие

и да бъде сплашен така, че повече да няма смелостта да иска да бъдат защитавани от МВР всичките онези именно негови нарушени права, които са били преднамерено нарушени именно от специалните слубжи и от Мафията.

А тъй като моят адвокат е специалист, аз му вярвам.

Надявам се, че няма да ме арестувате заради това, че вярвам на моя адвокат, а не на очевидно нескопосаните твърдения на началника на Трето Софийско районно управление на МВР.“

***

В текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Както виждам от предоставените ми от Трето Софийско районно управление на МВР документи, всичките мои адресирани лично до Вас като Министър оплаквания срещу тях (както в „доброто старо време” на класическото комунистическо управление)

са били предоставени за решаване на самите тях;

и техният отговор, разбира се,

е че след като безпристрастно инспектирали самите себе си,

пак безпристрастно били установили,

че не са били нарушили никакви законови изисквания.

Все пак, безкрайно и дори френетично съм благодарна на самоотвержения блюстител на законността – анонимният началник на Трето Софийско районно управление на МВР – за това,

че след извършените от неговите служители против мен множество неимоверни отвратителни, нагли и заплашителни поведенчески актове, целящи да ме мотивират да се откажа от подаването и регистрирането на моето искане за полицейска защита на нарушените ми права,

все пак накрая, макар и след множество мой упорити писмени искания, МАКАР И СЛЕД ПОЛОВИН ГОДИНА,

той великодушно ми е изпратил копие от документа, който съгласно изричните разпоредби на българския Закон е бил длъжен да ми даде още в самото начало;

което предоставяне, обаче, не е било направено;

и което, според

високоинтелектуалните динозавърски юридически разбирания

на въпросния Началник, не е било нарушение на Закона;

въпреки, че НОРМИТЕ НА същия Закон КАТЕГОРИЧНО ИЗИСКВАТ ТОВА ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО ВЕДНАГА, А НЕ СЛЕД ПОЛОВИН ГОДИНА и НЕ след множество непремирими настоявания на правоимащия.“

***

В текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Нека не коментирам факта, че в текста на този документ, наречен „Протокол за предупреждение”, преднамерено и с цел да не мога да го използувам в бъдещ юридически (съдебен) процес, моето бащино име Петкова е записано като Петрова;

нека не коментирам и факта, че поради същите преднамерени злоумишлени съображения е изопачено и първото име на предупреденото лице;

ще спомена само това, че според моя адвокат, тези свързани с имената факти имат недвусмисления характер на ЮРИДИЧЕСКИ КАПАНИ,

заложени от специалните служби,

които капани напълно обезсмислят и правят невъзможна моята бъдеща правозащитна стратегия.“

***

В текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър,

Надявам се помните времето на класическия комунизъм, когато тотално господствуваше тезата, че същинският стопанин на личните дела на всеки български гражданин е МВР и най-вече елитната структура на МВР – Държавна сигурност.

Моят адвокат ме уверява, че поне „де юре”, сега вече е била възстановена класическата за правото доктрина, съгласно която всеки български гражданин сам е господар на своите лични дела, а МВР има задължението да обезпечава и да брани от нарушения и от престъпни посегателства суверенитета на гражданите над техните лични дела.

Пак според моя адвокат, в Конституцията на България било записано, че държавата отговаряла В ПЪЛЕН РАЗМЕР за причинените от нея на гражданите вреди, и че била отговаряла както за вредите, които е била причинила чрез действия, така и за вредите, които е била причинила чрез бездействия, включително и чрез осъществени в полза на престъпниците действия или бездействия.

А във визирания от мен казус, Господин Министър, става въпрос за ПРЕСТЪПНО НАРУШЕНИЕ НА МОИ ГАРАНТИРАНИ ПРАВА

по повод и във връзка с нарушението на които права органите на МВР не само не са били предприели абсолютно никакви правозащитни действия, но и въобще не са ми отговорили.

*******

Обръщам Вашето внимание, Господин Министър, върху обстоятелството, че ЛИЧНО АЗ, КАТО ДОБЪР СТОПАНИН НА СВОИТЕ ДЕЛА,

в писмото ми лично до самият Вас от 05 Януари т. г.

пределно ясно съм поискала от МВР да обезпечи суверенитета на моите нарушени лични права,

и че досега ръководените от Вас структури на Министерството на вътрешните работи не са направили абсолютно нищо в това отношение.“

***

В текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Обръщам Вашето внимание, Господин Министър, върху обстоятелството, че пределно ясно съм написала в писмата си до Вас, че считам, че

въпросните нарушения и престъпни посегателства върху моите имуществени права са били извършени именно от

определени престъпни „икономически кръгове”,

ползуващи се от покровителството на бившата ДС и на сегашните специални служби.

При това, Господин Министър, обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че въпросните престъпни нарушения на моите имуществени права са били извършени точно по времето, когато като ръководители на сегашните специални служби са били назначени и са били действували бившите служители на престъпната комунистическа Държавна сигурност лицата (генералите) Иван Чобанов и Иван Драшков.

Обръщам Вашето внимание, Господин Министър, върху обстоятелството, че вече няколкократно съм подчертавала в писмата си до Вас, че считам, че са налице достатъчно много факти, даващи ми основание да стигна до неизбежния извод,

че досега съм била обект на секретни оперативни мероприятия на специалните служби,

че тези извършени против мен престъпни нарушения на моите имуществени права

са били извършени не само за задоволяване на престъпните интереси на Мафията,

но и за реализиране на престъпните оперативни мероприятия на специалните служби;

и че така описаното в изложенията ми до Вас поведение на Полицията е доказателство, че тя (Полицията) просто се опитва да прикрие извършените против мен престъпления и престъпниците.“

***

Накрая, в текста на тази жалба от 17 Май 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър,

По повод и във връзка с гореизложеното, наред с всичко останало, настоявам да получа Вашето или на ръководените от Вас служебни лица официално писмено становище по въпроса:

*************

Четиринадесето уточнение по съществото на казуса

През Май 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е получила писмо (с. 33), подписано от анонимен (в нарушение на Закона не съобщаващ името си!) Директор на СДВР. Това писмо има дата 19 Май 2010 г. и изходящ рег. № Ж-10-ІІ от 19 Май 2010 г.

*************

Петнадесето уточнение по съществото на казуса

На 01 Юни 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е изпратила с препоръчано писмо нова „Жалба“ (с. 34-39), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

Текстът на същата жалба е надлежно адресирана и регистриран в офиса на г-н Бойко М. Борисов, Министър-Председател на България, където има вх. рег. № 872 от 01.06.2010 г.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано:

„Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Това е СЕДМОТО поред писмо, което пиша по визираните в тях казуси, а резултатът не е просто никакъв, защото все пак е някакъв, и този резултат се състои в това,

че всичките ми писма биват препращани точно на същите личности и институции, които вече многократно са демонстрирали своето преднамерено и предумишлено престъпно отношение към визираните казуси и с непоклатима упоритост продължават да прилагат стратегията на гавра с моите гарантирани от Закона права.

Поне за мен е повече от очевидно, че всичко това се прави от непосочващите имената си (т. е. анонимни) институционално високопоставени лица от Трето Софийско Районно управление на МВР и от Столичната Дирекция на вътрешните работи поради една-единствена причина:

поради това, че тези лица както личностно, така и институционално са СВЪРЗАНИ С МАФИЯТА И СЪС СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ,

които ИМЕННО СТОЯТ В ОСНОВАТА НА НАРУШАВАНЕТО НА МОИТЕ уж гарантирани от Закона права,

така че благодарение именно на тези служители на МВР

все още е напълно обезпечена безотговорността на престъпниците за извършените против мен беззакония, и по-точно - ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.“

***

В текста на тази жалба от 01 Юни 2010 г. изрично и пределно ясно е записано:

„Разбира се, както лично вие, Господин Министър-Председател и Господин Министър на вътрешните работи, така и вашите институционално подчинени лица от системата на МВР можете да продължите да толерирате потъпкването на моите гарантирани от Закона права,

НО ВСЕ ПАК СЪМ ДЛЪЖНА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ МОЕТО ТВЪРДО НАМЕРЕНИЕ Е НАСТОЯЩАТА ПРЕПИСКА, СЪДЪРЖАЩА ОПИСАНИЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН КУЗУСИ, В КРАЙНА СМЕТКА ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ И НА СВЕТОВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА СЪДЕБНИТЕ ТАКИВА, ЗА ДА СЕ ОПИТАМ ДА ПОТЪРСЯ ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЗАРАДИ ПРИЧИНЕНИТЕ МИ ОТ НЕЯ МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ ВРЕДИ,

които вреди са ми нанесени чрез фактическия отказ на държавата да защити моите гарантирани от закона права и чрез извършеното от държавата обезпечаване на безотговорност за престъпниците за извършените от тях престъпления.“

***

В текста на тази жалба от 01 Юни 2010 г., резюмирайки и накратко уточнявайки кузаса, моята съпруга и упълномощител по настоящият казус изрично и пределно ясно е записала,

че визираното лице, по повод и във връзка с действията на което е била предприета процедурата,

е било предприело извършването на нарушенията на нейните права и интереси

именно защото

и именно след като е било

ЛЪГАНО, МАНИПУЛИРАНО, ШАНТАЖИРАНО И ЗАПЛАШВАНО

ОТ ЛИЦА ОТ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНРОСТ,

ОТ СЕГАШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

И ОТ МАФИЯТА,

И ЧЕ ИЗВЪРШЕНАТА ОТ НЕГО ДЕЙНОСТ Е БИЛА ОБЕЗПЕЧЕНА ИМЕННО ОТ ТЕЗИ СУБЕКТИ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНА ОТ ТЕЗИ СУБЕКТИ ПРЕСТЪПНА НОТАРИАЛНА ДЕЙНОСТ .

***

В текста на тази жалба от 01 Юни 2010 г. изрично и пределно ясно е записано,

че именно такъв е изводът, който следва

***както от факта, че на 18 декември 2009 г. тя е била подложена на многочасова процедура на интензивна гавра с нея и прилагане включително и на ситуационна силова заплаха от служителите на МВР, които са отказали да приемат и да регистрират нейното официално писмено искане за защита на правата й;

***така и от факта, че след това в дома ни три пъти идваха двама униформени полицаи, „предлагащи” й доброволно да я закарат (с паркираната пред дома ни арестантска кола) до сградата на МВР, където тя да бъде „разпитана” и да „обясни” „какво точно е била искала”, тъй като шефовете не са били могли да разбират съдържанието на написаното; който факт, според нас, се характеризира с това, че целта на „поканата” е била тя да попадне там, за да се опитат да я шантажират и сплашат, за да я накарат да се откажа от претенциите си;

***така и от факта, че след нейните многомесечни настоявания е получила писмо, подписано от анонимен началник на Трето РПУ, с което лаконично е уведомена, че въпросното лице е предупредено от МВР,

без да се казва за какво точно това лице е било предупредено;

което обстоятелство има характера на преднамерено поставен първи юридически капан, правещ невъзможна защитата на нейните права;

***така и от факта, че личното име на „предупреденото” лице преднамерено (а не случайно!!!) е било изопачено,

с което въпросното писмо на въпросния началник има характера на юридически неизползуваем документ, миниращ нейната бъдеща правозащитна теза и непозволяващ да защити правата си пред съдебни и други инстанции, тъй като, фактически и юридически, „предупреждението” е било отправено или към „друго лице”, или към „несъществуващо лице”;

в този именно факт се съдържа и преднамерено поставеният втори юридически капан, правещ невъзможна защитата на нейните права;

***така и от факта, че в пълно нарушение на изричните изисквания на българския Закон,

на нея въобще не й е дадено копие от предупредителния протокол,

който факт има характера на преднамерено поставен трети юридически капан, правещ невъзможна защитата на нейните права;

***така и от факта, че от писмото на началника на Трето РУ на МВР личи престъпната стратетия,

изразяваща се в това, че той се е опитал да й внуши юридически абсолютно невярната теза, че неговото писмо има характера и стойността на документ, заместващ силата на самия предупредителен протокол,

при което, освен това, този полицейски началник пределно недвусмислено е нарушил изричното изискване на Закона да й предостави копие от самия акт за предупреждението – т. нар. „Предупредителен протокол”;

***така и от факта, че след нейното поредно настояване да получи копие от самия „Предупредителен протокол”,

на нея й е било приложено уж елегантно оперативно мероприятие, изразяващо се в това, че официално е било изпратено писмо, което е било изпратено така, че пощенските служители да откажат да й го дадат,

тъй като бащиното й име ПетКова е било записано като ПетРова, и на това основание от пощенската служба не само „основателно“ да откаже да й даде писмото, но и да изпрати на полицията имащо силата на „свидетелско показание на незаинтересовано странично лице“ писмен текст, че тя вече не живее на този адрес и не желае да получава такива писма;

***така и от факта, че след повече от половин година тя е получила писмо, в което действително е било поставено „копие от предупредетилен протокол“,

от текста на който, обаче, е видно, че сега вече преднамерено е бил поставен четвърти юридически капан,

правещ невъзможна защитата на нейните права – в текста на този Протокол е записано, че въпросното „юридически несъществуващо предупредено лице” е било предупредено да няма конфликтни отношения

НЕ С НЕЯ, А С „друго юридически несъществуващо лице” – с лицето Елка ПетРова Янкова;

***така и от факта, че след като тя пак е посочила въпросния факт на пълно несъобразяване с изискванията на Закона и на Правото, тя е получила писмо от анонимен началник на Столичната дирекция на МВР, съгласно текста на което било имало „техническа грешка”, която била отстранена;

КОЕТО ТВЪРДЕНИЕ, РАЗБИРА СЕ, СИ Е ЧИСТОПРОБНА ЛЪЖА и което за пореден път доказва, че служителите на МВР правят всичко възможно, за да обезпечават безотговорност за престъпниците, извършили престъпленията.

***

Накрая в текста на тази жалба от 01 Юни 2010 г. изрично и пределно ясно е записано следното:

„Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ще се опитам да бъда натуралистично ясна, като ви задам един въпрос от сферата на ЛОГОПЕДИЯТА и ЛОГОПАТИЯТА: „Ако вие ми дължите два лева и аз си ги поискам; и след като вие безуспешно се опитате да ме сплашите и да ме накарате да не си искам парите, вие ми дадете една фалшива банкнота от един лев и си замълчите за останалата част от дълга си, дали сте се издължили???”.

Точно това правят полицейските шефове на Трето РУ на МВР и на Столичнвата Дирекция на МВР.

Моето мнение, обаче, е че те съвсем не страдат от логопатология, а „просто се правят на луди”, тъй като са подчинени на Мафията и на специалните служби, и поради това действуват така, че привидно техното поведение да изглежда логопатологично.“

***

Последните редове от текста на тази жалба от 01 Юни 2010 г. изрично и пределно имат следното съдържание:

„Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

В моите предишни писма пределно ясно съм поискала:

ДА МИ БЪДЕ КАЗАНО ПО ИЗРИЧЕН И НЕДВУСМИСЛЕН НАЧИН ДАЛИ ВСИЧКО ТОВА (…) Е БИЛО ИЗВЪРШЕНО ПОД ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И НА МАФИЯТА;

ТАКА И ДАЛИ АЗ СЪМ БИЛА ОБЕКТ НА СТРОГО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗРАБОТКИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА,

И АКО ДА – НА КАКВО ФАКТИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ И НА КАКВО ЮРИДИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ Е БИЛО ИЗВЪРШЕНО ТОВА.“

*************

Шестнадесето уточнение по съществото на казуса

На 13 Юли 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящият казус е изпратила с препоръчано писмо нова „Жалба“ (с. 40-43), адресирана лично до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Замистник министър-председател и Министър на вътрешните работи.

Текстът на същата жалба е надлежно адресиран и изпратен с препоръчано писмо и до г-н Бойко М. Борисов, Министър-Председател на България.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано:

„Това е ОСМОТО поред писмо, което пиша по визирания казус, а резултатът се състои в това, че от надлежните органи на МВР - шефовете на Трето РУ на МВР и на Столичната Дирекция на МВР - получавам единствено такива поведенчески актове и такива официални писма, които имат такива достойнства, благодарение на които заслужават да влязят в СВЕТОВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ПОЛИЦЕЙСКА ЛОГОПАТОЛОГИЯ.

Моето мнение, обаче, е че тези полицейски шефове съвсем не страдат от логопатология, а „просто се правят на луди”, тъй като са подчинени на Мафията и на специалните служби, и поради това действуват така, че привидно техното поведение да изглежда логопатологично.

Поне за мен е повече от очевидно, че всичко това се прави поради една-единствена причина:

поради това, че тези лица както личностно, така и институционално са СВЪРЗАНИ С МАФИЯТА И СЪС СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, които ИМЕННО СТОЯТ В ОСНОВАТА НА НАРУШАВАНЕТО НА МОИТЕ уж гарантирани от Закона права,

така че благодарение именно на тези служители на МВР все още е напълно обезпечена БЕЗОТГОВОРНАСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ за извършените против мен беззакония, и по-точно - ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.“

***

Освен това, в текста на тази жалба от 13 Юли 2010 г.изрично и пределно ясно е записано следното:

„На 18 декември 2009 г. посетих сградата на Трето Софийско Районно управление на МВР, за да депозирам и регистрирам мой официален писмен текст, съдържащ искане за полицейско съдействие за защита на правата ми.

ОТ ТОЗИ МОМЕНТ ДО ДНЕС ПРИ И ПО ПОВОД НА ТАКА ПРЕДЯВЕНАТА ОТ МЕН АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА,

АЗ СЪМ ПОДЛОЖЕНА НА НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ И НАЙ-ДОЛНОПРОБНИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И ШАНТАЖНИ) МЕТОДИ И СРЕДСТВА,

ЦЕЛЯЩИ ДА МЕ СПЛАШАТ И ДА МЕ МОТИВИРАТ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ТЪРСЕНЕТО НА ЗАЩИТА НА НАРУШЕНИТЕ МИ ПРАВА.

Дори нещо повече:

От този именно момент

съпругът ми Янко Николов Янков, който е професор по правни науки, бе подложен на интензивни систематични доброжелателни предупреждения да спре да търси защита на лично неговите нарушени права и на нарушените права на членовете на неговото семейство,

а на 21 юни, около 15 часа, той бе нападнат точно пред Съдебната палата и по силата на случайността предназначеният за главата удар със железен предмет се е бил стоварил върху рамото, което е било осакатяващо счупено на точно пет парчета.“

***

Освен това, в текста на тази жалба от 13 Юли 2010 г.изрично и пределно ясно е записано следното:

„Тъй като съм абсолютно категорична, че всичките визирани събития са неразривно свързани със строго секретните оперативни мероприятия както на служителите от бившата комунистическа Държавна сигурност, така и на служителите от посткомунистическата Национална служба „Сигурност”, така и на служителите на понастоящем съществуващата ДАНС,

Пледирам да направите всичко, което е необходимо

да разсекретите и да предоставите лично на мен и на правосъдието цялата документация на ДС, на Националната служба „Сигурност”, на ДАНС и на всички други възможни специални служби,

в които по какъвто и да е начин, повод и форма се среща както моето име, така и именатата на членовете на моето семейство,

както и да обезпечите провеждането на нормално Правосъдие.“

*************

Седемнадесето уточнение по съществото на казуса

Пред Декември 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е получила писмо (с. 44), подписано от Директора на СДВР В. Йорданов. Това писмо има дата 09 Декември 2010 г. и изходящ рег. № Я-25324 от 09 Декември 2010 г.

*************

Осемнадесето уточнение по съществото на казуса

На 20 Декември 2010 г. моята съпруга и упълномощител по настоящия казус е адресирала жалба (с. 45-47), която е депозирана в приемния офис на г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, и която жалба има вх. рег. № Ж-13851 от 20.12.20101г.

Текстът на същата жалба е надлежно адресиран и депозиран и в приемния офис на г-н Бойко М. Борисов, Министър-Председател на България, където жалбата има вх. № 872 от 20.12.2010 г.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано:

„Обръщам се към ВСИЧКИТЕ ТУК ВИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА за да ИМ припомня,

ЧЕ В МЕДИИТЕ СЕ СЪДЪРЖАТ ДОСТАТЪЧНО ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ, КОИТО ПРЕДЕЛНО ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО ОБЯСНЯВАТ СЪЩНОСТТА И ХАРАКТЕРА НА ТОВА ИМЕННО ТЯХНО ПОВЕДЕНИЕ КЪМ МЕН И КЪМ ТАКИВА КАТО МЕН.

Впрочем, само преди няколко дни, на 14 Декември 2010 г. Информационната агенция „mediapool.bg“ публикува статията на журналиста Красен Николов, озаглавена „МВР направи и акция „Гражданите“. Полицията и прокуратурата се заеха с хора, търсещи правата си“ (http://mediapool.bg/show/?storyid=173763&srcpos=4),

в която са посочени примери на преследване и прилагане на редица противоправни полицейски и прокурорски методи и средства,

целящи да мотивират гражданите да се откажат от намеренията си да търсят защита и реализиране на правата си и да спрат да негодуват срещу нарушението на правата им от органите на МВР.

Категорична съм, че тук визираният и проточващ се вече една година казус има точно същия характер – целта е да бъда сплашена и да бъда принудена и мотивирана да се откажа от търсенето на правата си.

***

Обръщам се към ВСИЧКИТЕ ТУК ВИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА за да ИМ припомня,

ЧЕ ГЛАВНОТО МОЕ ИСКАНЕ, СЪДЪРЖАЩО СЕ В ПРЕПИСКАТА ПО ТАКА ВИЗИРАНИЯ КАЗУС Е:

ДА МИ БЪДЕ КАЗАНО ПО ИЗРИЧЕН И НЕДВУСМИСЛЕН НАЧИН

ДАЛИ АЗ СЪМ БИЛА И ДАЛИ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ОБЕКТ НА СТРОГО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗРАБОТКИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА,

И АКО ДА – НА КАКВО ФАКТИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ И НА КАКВО ЮРИДИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ Е БИЛО ИЗВЪРШЕНО ТОВА.“

*************

Деветнадесето уточнение по съществото на казуса

На 07 Март 2011 г. лично аз, Янко Николов Янков, в качеството ми на съпруг и пълномощен представител на моята съпруга съм адресирал жалба (с. 48-81), която е изпратена с препоръчана поща с обратна разписка до г-н Цветан Г. Цветанов, имащ статуса на високопоставен държавен служител, изпълняващ длъжността Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи,

като, освен това, текстът на жалбата е надлежно депозиран и в приемния офис на г-н Бойко М. Борисов, Министър-Председател на България.

В текста на тази жалба изрично и пределно ясно е записано (с. 75-78):

Тъй като и преди съм интерпретирал тази теза, тук и сега за пореден път акцентирам върху обстоятелството, че

безотговорността за извършените от специалните служби и от Мафията престъпления

често пъти е осъществявана изключително чрез извършването на друг тип престъпна дейност - престъпна шантажна, укривателска и оневинително-антиправосъдна дейност на държавните служители от специалните служби на МВР, на Прокуратурата и на Съда.

Във връзка с това посочвам, че на 23 май 2008 г., електронната информационна агенция „Блиц” е публикувала специален информационен материал, изграден върху интервю, дадено от Йордан Соколов - ексминистър на Вътрешните работи и експредседател на българския Парламент. Въпросният информационен материал е озаглавен „Спецекип психиатри в МВР дрогирали “когото трябва” и вкарвали в лудница!”, а електронният адрес на публикацията е http://www.bulpress.net/article/4796,22.

Обръщам вашето внимание върху следните текстове от посочения информационен материал:

„Ексбосът на МВР Йордан Соколов в прав текст заяви, че в България има мафия, която командва политиците. (...) Най-голямата и най-потресаващата тайна обаче се оказа, че когато застъпил на власт като вътрешен министър, научил, че в служба СОТИ работят петима лекари-психиатри, които изпълнявали зловещи функции: “Питам какво правят тези психиатри в служба за оперативно техническо издирване. Отговарят ми, че са на прикритие. Били най-опасните хора. Когато имало нужда, те давали лекарства на някои, на които трябвало да се пречупи волята да направят признания, за да бъдат осъдени. Те вкарвали в лудницата неудобните политически лидери...”, хвърля ни в потрес Йордан Соколов.”.

От така посочения текст става пределно ясно, че:

Първо, в системата на българското Министерство на вътрешните работи е имало (и има!) специален екип и дори специален отдел, основната функция и предназначение на който е била (и е!) да осъществява престъпна злоупотреба с медикаментозни субстанции, както и престъпна злоупотреба с методите и средствата на психиатрията;

Второ, тази престъпна дейност е била (и е!) осъществявана в полза на мафията;

Трето, специален обект на въздействие и манипулиране са били (и са!) политиците;

Четвърто, целта на тази престъпна дейност е била (и е!) да бъдат постигани ефекти и резултати, благодарение на които политиците да бъдат поставяни в състояние на шантажна зависимост от мафията;

Пето, по силата на служебната йерархия тази престъпна дейност несъмнено е била известна на и одобрявана от съответните лица, които са заемали (и заемат!) длъжностите Министър-Председател, Министър на ватрешните работи и Президент на България.

***

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че по времето, когато тогавашният главен прокурор Иван Татарчев бе направил съвсем плах опит да приложи закона върху съвсем незначителни персонажи от системата на българския клан на руската Червената мафия, в два поредни броеве на в-к „Труд” от 28 и 29 август 1998 г. се появи материал, озаглавен „Психопортрет на един прокурор”, който материал бе изготвен именно от Института по психология при МВР (виж: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/09/04/246410_psihovoinata_mejdu_bonev_i_tatarchev_-_prekaleno_lichna/ ).

По онова време този масирано публично презентиран материал имаше за цел да осъществи три главни задачи: да представи Главния прокурор Иван Татарчев *не само като професионално негоден поради интелектуални дефекти, *но и като наказателно неотговорен за действията си поради психически и психиатрически дефекти, *а също така и да отправи към обществото семантичното послание, че щом Главният прокурор не може да защити правата и достойнството си, то и никой обикновен човек не бива да разчита, че ще може да защити правата и достойнството си, ако реши да се съпротивлява на Мафията.

***

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че по времето, когато тогавашният Главен прокурор Никола Филчев бе направил изключително интензивен и дори мощен опит да приложи закона върху цялостната система на българския мафиотски политически режим и бе потърсил дипломатическо съдействие за това свое смело и високо достойно начинание, с него се случиха изключително зловещи събития, „най-невинното” от които бе мощно наложената в медиите теза, че той е луд.

***

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че лично съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор и съм публикувал в моите документални издания подробностите относно това, че когато един пенсиониран полковник от криминалните служби и бивш областен шериф на МВР прояви високата доблест и достойнство да заеме независима гражданска позиция по определена група казуси, той стана жертва на зловещо активно мероприятие на специалните служби, които го обявиха за намиращ се в състояние на интелектуален сенилитет; след което не само го елиминираха от неговата високоавторитетна експертна позиция в обществото, но и разграбиха както ценните му оръжейни колекции, така и ръкописите на книгите, които беше написал.

***

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че през септември 2007 г. стана известно, че

след като психиатърът Руслан Терзийски отказал да се подчини на шефовете от специалните служби при МВР и дал неизгодна за МВР и за Прокуратурата експертиза,

той бил арестуван и обвинен както за изготвяне на „невярно експертно заключение по делото, по което е назначен“, така и за получаването на крупни суми пари като официално възнаграждение за експертната му дейност.

По повод и във връзка с това арестуване софийският адвокат Калин Ангелов бе писал в медиите,

че величината на самото заплащане на труда на експерта както по принцип, така и в конкретния казус на Терзийски изцяло зависи от това дали той не създава спънки на МВР и Прокуратурата,

и че арестуването на експерта по психиатрия Руслан Терзийски съвсем не е било поради дадено от него „невярно експертно заключение“, а е било резултат именно на това, че той е бил създал такива именно спънки на МВР и на Прокуратурата. (виж: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=379320 , http://iphone.capital.bg/showblog.php?storyid=379320 ).

***

В контекста на тази група факти и обстоятелства аз питам адресатите на настоящия текст:

На фона на пълното безумие и пълния инфантилизъм и кретенизъм

на аргументите на служителите на МВР,

които в пълно бойно снаряжение и със специална арестантска кола точно три път идваха до дома ни,

за да се опитат да отведат съпругата ми в сградата на МВР -

КАКВА Е БИЛА ТЕХНАТА СЪЩИНСКА (ИСТИНСКА) ЦЕЛ?

Не се ли е изразявала тази техна цел именно в това да се опитат да я дрогират, да я сплашат и да я елиминират от казуса,

и то да го направят така, че тя повече никога да не може да поставя исканията, които е поставила – а именно:

Правителството и специалните служби да спрат да нарушават исконните човешки права на гражданите?.

***

Освен това, в заключение в текста на тази жалба от 07 Март 2011 г. изрично и пределно ясно е записано (с. 78-79):

Признавам, че макар и да съм дипломиран юрист от преди близо половин век, макар и да съм хабилитаран университетски преподавател по правни и политически науки, макар и да съм автор на повече от 50 (петдесет) дебели книги, посветени на проблемите на правните и политическите науки,

изпитвам същинско благоговеене пред недостижимите за мен олимпийски върхове на правните знания,

до които върхове

нашият славен Вицепремиер и Минисътър на вътрешните работи г-н Цветан Г. Цветанов

не само се е докоснал,

но и на които се е установил с безспорно достойнство,

съпоставимо не само с това на гениалния Тодор Живков (светлият учител и пример за подражание на Премиера Бойко Борисов), но дори и с това на самия Зевс.

Признавам, че макар и вече половин век да познавам най-големите юристи на България,

категорично не познавам такъв ненадминат капацитет по правни знания, какъвто е г-н Цветан Г. Цветанов,

който макар и да е завършил Академията за високо спортно майсторство и да е специалист по „лека атлетика“,

се е изявил (макар и само веднъж) като абсолютно ненадминат гений и корифей в сферата на правното консултиране,

и само с една дадена от него юридическа консултация

е сполучил да получи хонарар, равняващ се на годишния трудов доход на британския премиер Дейвод Камерън, който е завършил Оксфордския университет и е специалист по философия, политика, икономика и право,

и който, доколкото ми е известно, притежава само едно-единствено жилище,

докато Вицепремиерът и Министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов само за пет-шест години напълно заслужено е станал собственик на близо една дузина жилища (само дограмата на които жилища има паричен израз, равняващ се на моя половинвековен приход за работата ми като учен и университетски преподавател в сферата на правните науки).

В този именно смисъл и в този именно контекст превъзходно осъзнавам, че изхождайки от своя вече утвърден авторитет на гениален юрист,

изпълняващият длъжността Вицепремиер и Министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов

би могъл не само да се почувствува основателно засегнат от моите развити по-горе наивни юридически съображения,

но и за назидание на моето правно и политическо невежество

БИ МОГЪЛ ПАК ДА МИ ПРАТИ ДЖЕЛАТИТЕ СИ,

за да избият от главата ми несъобразените с неговите мои правни възгледи.

*************

Двадесето уточнение по съществото на казуса

На 14 Март 2011 г. лично аз, Янко Николов Янков, в качеството ми на съпруг и пълномощен представител на моята съпруга съм адресирал жалба (с. 82-87), която е

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор (ВКП вх. № 13377/08V, 14.03.2011)

и съгласно текста на която ПРИЛОЖЕНО СЪМ ПРЕДСТАВИЛ 81 (осемдесет и една) СТРАНИЦИ КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯ, обосноваваща необходимостта прокуратурата да спези своето институционално функционално предназначение и

ДА РАЗСЛЕДВА ПОСОЧЕНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПРЯКО ЗАСЯГАЩИ ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ

ЛИЧНО НА ПРЕМИЕРА БОРИСОВ И

ЛИЧНО НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАНОВ.

*************

Двадесет и първо уточнение по съществото на казуса

На 15 Март 2011 г. лично аз, Янко Николов Янков, в качеството ми на съпруг и пълномощен представител на моята съпруга съм адресирал жалба (с. 88-90), която е

надлежно регистрирана в офиса на Заместник-Главния прокурор (ВКП вх. № 13377/08V, 15.03.2011)

и съгласно текста на която съм изразил своя ПРОТЕСТ от това, че

на моята КОРЕКТНОСТ, прокурорите отвръщат с перверзна КУРВЕКТНОСТ,

като СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ ПРОВОКИРАТ ЧРЕЗ НАЙ-НИСКОПОСТАВЕНИТЕ СИ СЛУЖИТЕЛИ – ДЕЛОВОДИТЕЛКИТЕ.

*************

Двадесет и второ уточнение по съществото на казуса

На 18 Април 2011 г. лично аз, Янко Николов Янков, в качеството ми на съпруг и пълномощен представител на моята съпруга съм адресирал жалба (с. 91-109), която е

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор (ВКП вх. № 13377/08V, 18.04.2011)

и съгласно текста на която съм ОБОСНОВАЛ НЕОБХОДИМОСТТА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СМЪРТТА НА РОЖДЕНАТА МАЙКА НА МОЯТА СЪПРУГА,

ЗА КОЯТО СМЪРТ, СПОРЕД НАС, СЪЩЕСТВУВАТ РЕДИЦА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ДАВЩИ ОСНОВАНИЕ ДА СЧИТАМЕ, ЧЕ Е БИЛА ПРЕДУМИШЛЕНО ПРЕДИЗВИКАНА ОТ АНГАЖИРАНИ СЪС СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ ЛИЦА, И ЧЕ ПРОКУРАТУРАТА Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

11 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-06-12

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 10-А (Десет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега