2011-06-21

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 16-А (Шестнадесет-А)

Address for letters:

Янко Николов Янков –

Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,

Председател на Партия Либерален конгрес,

Председател на Съюза на юристите-демократи,

Председател на УС на Базисния Институт

за Проучване и защита на човешките права

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%20%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1

================================================================

20 Юни 2011 г.

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата! – 16-А (Шестнадесет-А)

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Информационно копие

До: Trojanov Ilija,

82178 Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl



Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se



Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 16-А (Шестнадесет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/06/16.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговориИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

*************

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 12 (дванадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи, Директора на Главното управление на архивите, Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария и на Европейската комисия в България, както и в офисите на Българската телеграфна агенция и на редица медии,

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана от специалните държавни служби като институционални структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от служители на Министерството на вътрешните работи, от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право, на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.1-6), че на 16 Февруари 1999 г. съм адресирал и депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи, на Директора на Главното управление на архивите, както и на Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария и на Европейската комисия в България, специален текст, съдържанието на който гласи следното:

1) В статиятаИстината, макар да боли. Опозиционното движение в България”, публикувана в брой 39 от 25 октомври 1994 г. на в-к “Зора

авторът Бончо Асенов, бивш висш офицер от Държавна сигурност, работил в продължение на 25 години в отдела за информация и анализи на Шесто управление на ДС пише,

че през 1982-1983 г. Янко Янков, тогавашен научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките,

написва около 80 жалби до Политбюро на ЦК на БКП, до главния прокурор, до председателя на БАН и до други инстанции, след което “той започва да използува политически средства за защита. Изпраща писма до посолствата на САЩ, Франция и Италия, в които излага своя случай и моли да му се окаже помощ. Заплашва с демонстрации пред посолствата. На 17 май 1983 г. посещава посолствата на САЩ и Франция, като носи лозунг, написан върху плат. В изложенията и молбите дава негативни оценки за действителността в страната и обвинява, че не се спазват правата на човека. Жалбите и изложенията събира в т. нар. “Епистоларен роман” от 600 страници. За тази негова дейност е изселен в Михайловград. Оттам поддържа контакти с американски дипломат, от когото иска да му съдействува да напусне страната. Дори в специален доклад на Държавния департамент е посочен като един от дисидентите в България. Уличен е, че заедно с братовчед си Цеко Цеков създават нелегална организация в Михайловград, за което е осъден на 12 години лишаване от свобода.”.

2) В книгатаОт Шесто - за Шесто”, излязла от печат само няколко месеца след статията, през януари-февруари 1995 г., на стр.160-161, същият автор - Бончо Асенов - е повторил дословно същия текст.

3) В интервюто със журналистката Светослава ТадаръковаЗнам кои са дисиденти според Шесто”, публикувано във в-к “Сега” от 29 октомври 1998 г. същият Бончо Асенов в общи линии повтаря горепосочената информация, изрично и ясно подчертава, че когато е работел като висш офицер от Шесто управление на ДС, ”през мене минаха всички справка в документацията на Шесто управление до 1989 г.”, и отново подчертава, че от тези именно преминали през ръцете му справки, той знае, че “Янко Янков пуска 80 жалби ...”.

4) В книгата си “От Шесто за Шесто. И след това”, излязла от печат сега, през февруари 1999 г., само преди няколко дни, същият Бончо Асенов отново подчертава същите информационни данни, които той знае от справките, съдържащи се в документацията на Шесто управление на ДС до 1989 г., и от служебното си задължение да проучва и анализира същата тази документация.

(. . .)

Съгласно изричните и ясните нормативни разпоредби на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, обнародван в “Държавен вестник” брой 63 (извънреден брой), сряда, 06 август 1997 г., съответните служби са били длъжни и продължават да бъдат длъжни да ми осигурят достъп и да ми предоставят за лично ползуване същите тези документи.

Според многократните, изричните и публичните свидетелствувания на висшия офицер от Шесто управление на ДС Бончо Асенов

тези документи са съществували и съществуват.

Нека отново и изрично уточня, че става въпрос за:

1) информационни, аналитични и други справки, официално и строго секретно изработвани от различните служби на Шесто управление на ДС и отнасящи се за мен, Янко Николов Янков;

2) около 80 жалби, писани от мен до различни държавни и обществени инстанции в България, при което различните служби на Шесто управление на ДС са изземвали от съответните адресати оригиналите на написаните от мен жалби и изложения или най-малкото са вземали ксерокс-копия от оригиналите, след което всичките тези документи са били събирани в информационно-документалния отдел на Шесто управление;

3) от свидетелствуванията на Бончо Асенов изрично и очевидно е ясно, че Шесто управление на ДС е било иззело от Българската академия на науките трите идентични тома, специално подвързани и предоставени поотделно на Председателя на БАН, на централната библиотека на БАН и на библиотеката на Института за правни науки при БАН, озаглавени като “Епистоларен роман” и съдържащи 600 страници.

(. . . )

Уведомявам Ви, че в нарушение на ЗДДБДС не съм получил абсолютно никакъв достъп до горепосочените документи,

за съществуването на които изрично, публично и многократно свидетелствува бившият офицер от Шесто управление на ДС Бончо Асенов, и

за съществуването на които Министерството на вътрешните работи пази пълно мълчание.

Във връзка с това се обръщам към Вас със следните изрични искания:

1) Да се обърнете към г-н Панто Колев, Директор на Главно управление на архивите при Министерския съвет, и г-н Богомил Бонев, Министър на вътрешните работи и Председател на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, които са лица, върху които тежи законовото задължение да ми предоставят тези документи, и да мотивирате тези лица да изпълнят задължението си, произтичащо от законовите норми;

2) Да мотивирате органите на прокуратурата да извършат разследване за извършеното укриване или евентуално унищожаване на посочените документи от архива на МВР,

за съществуването на които изрично, публично и многократно свидетелствува бившият офицер от ДС Бончо Асенов.

16 февруари 1999 г. Янко Янков

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.7-12), че на 26 Октомври 2006 г. съм датирал и регистрирал в офиса на Главния прокурор

(вх. рег. № 9907/06, 26.10.2006, ВКП № 31452/06 V),

както и в офисите на Президента и на Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария и на Европейската комисия в България,

специално писмено изложение, точният текст на което гласи следното:

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Във връзка с необходимостта от пълно изясняване и безспорно установяване на истината по следственото дело относно изработването (съставянето) от служители на Държавна сигурност фалшиво агентурно дело и относно неговото манипулативно пропагандно използуване с цел увреждане на моите права и интереси,

настоявам да бъде призован и разпитан Бончо Станоев Асенов, роден на 30 март 1946 г. в град Перник, юрист, доктор по философия, професор във Варненския свободен университет, полковник, работил в продължение на 25 години в отдела за информация и анализи на Шесто управление на Държавна сигурност.

Впрочем, първото мое официално искане да бъде осъществен разпит на Бончо Асенов съм направил още на 16 февруари 1999 г. в писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което писмо е публикуван на с.449-453 от Том 4 на моята документална книжна поредица; уточнявам, че досега не съм получил никакъв отговор по моето искане, и че считам, че в това отношение Главният прокурор и подчинените му прокурори са извършили престъпление по служба и престъпление против правосъдието.

Основание както за тогавашното, така и за сегашното мое официално искане в това отношение ми дават

редица официални публикации на Бончо Асенов,

които са били направени както в издания, предназначени за масовата българска общественост, така и в издания, предназначени за специализираната световна и българска научна общност;

и в които публикации достатъчно ясно авторът на тези публикации е направил определени заявления (изявления), които имат пряко и непосредствено отношение към предмета на следственото дело.

Става въпрос за следните негови (известни лично на мен към настоящия момент) публикации:

1) В статията „Истината, макар и да боли. Опозиционното движение в България”, публикувана в брой 39 от 25 октомври 1994 г. на в-к „Зора, Бончо Асенов е посветил сравнително обстойни специални редове, посветени на моята (както той я нарича) „дисидентска дейност”, при което изрично е отбелязал, че става въпрос за антикомунистическа и антидържавна дейност, изразяваща се включително и в създаване на нелегална организация.

2) На с. 160-161 в издадената през 1994 г. негова книга, озаглавена „От Шесто за ШестоБончо Асенов е посветил сравнително обстойни специални редове, посветени на моята (както той я нарича) „дисидентска дейност”. В тези редове той достатъчно ясно и изрично описва някои от главните аспекти на тази дейност и обосновава тезата, че става въпрос за:

а) дейност, която е била свързана с тезата за защита на правата на човека и е била осъществявана: както чрез написването на голямо множество протестни писма, адресирани до българската власт; така и в поддържавето на тесни контакти с редица представители на западни дипломатически мисии в България; така и в създаването на нелегална организация;

б) във връзка с тази моя дейност българската държавна власт е била приложила спрямо мен определени репресивни мерки, включващи не само уволнение от престижна научна работа и изселване в друго населено място, но и осъждане на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода;

в) тази моя дейност е била оценена от Държавния департамент на САЩ така, че моето име е било включено в специален доклад.

3) На с.13 на в-к „Сега” от 29 октомври 1998 г. журналистката Светослава Тадаръкова е публикувала интервю с Бончо Асенов, заглавието на което пределно ясно и красноречиво гласи: „Знам кои са дисиденти според Шесто”.

В това негово интервю в специално трасирано т. нар. „кареБончо Асенов изрично и ясно пише, че „безспорни качества на дисиденти у нас имат Ненчо Ненов, д-р Никола Попов, Янко Янков, Володя Наков и Илия Минев”; след което изрично отбелязва, че „с известна условност към тях могат да се прибавят още няколко души”, чиито имена е посочил.

4) В книгата си „От Шесто за Шесто. И след това”, излязла от печат през февруари 1999 г., Бончо Асенов отново подчертава същите информационни данни, които той знае от справките, съдържащи се в документацията на Шесто управление на Държавна сигурност и от служебното си задължение да проучва и анализира тази документация.

5) На с.8 на в-к „Новинар” от 8 март 1999 г. журналистката Таня Джоева е публикувала статия, изцяло основана върху направените пред нея изявления на Бончо Асенов, която статия е озаглавена с пределно ясното заглавие „Само пет безспорни дисиденти откри ексченге от ДС”.

В тази журналистическа статия изрично и пределно ясно е казано, че информацията е предоставена от Бончо Асенов, който при това е направил и т. нар. „фаворизиране”, като е посочил официално и реално съществуващата в Шесто управление на Държавна сигурност класификация на имената по степен на важност и значимост (т. е. на опасност за властта) и при което моето име е поставено на трето място.

6) На с. 457 на неговата книга, озаглавена „Речник на разузнаването и контраразузнаването”, издадена през 2005 г. от Варненския свободен университет,Д Бончо Асенов е отделил специално (и имащо характер на енциклопедичност) внимание на моята правозащитна, нелегална и политическа дейност срещу комунистическата държавна власт, заради която именно съм престоял в затвора „5 години и 7 месеца”.

7) На с. 1-2 на в-к „Нова Зора” от 6 юни 2006 г. Бончо Асенов е публикувал статия, озаглавена „Новата доносническа кампания”, в която изрично и ясно е записал следното (виж вградения по-долу скенерен фрагмент):

* * *

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Струва ми се, че точно тук е уместно да приложа скенерен фрагмент от мое официално писмо от 19 ноември 1998 г., адресирано до Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, пълният текст на което писмо съм публикувал на с.199-217 от Том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

В това мое писмо, разглеждайки текст, под който е поставен подписът на Министъра на вътрешните работи, аз изрично и ясно съм формулирал въпроса: „С чий език говори Министърът на вътрешните работи генерал Богомил Бонев? Тоест, дали той говори „със собствения си език” или „с чужд език”, и „ако езикът е чужд – чий и какъв е той?”.

Правя тази логически уместна аналогия поради елементарната необходимост да бъде намерен отговор на въпроса относно истината, която полковникът от Държавна сигурност Бончо Асенов приема за такава по третирания от него случай;

и най-вече поради очевидния факт, че

съществува твърде очевидна, полярна и противопоставителна разлика между неговото мнение по въпроса за истината, което той е изразил в последната си публикация, и мнението, което е изразявал във всичките си предишни публикации.

Припомням, че по-рано, когато бях забелязал същото поразително несъответствие в изказаните от тогавашния Министър на вътрешните работи гледища, моят отговор относно причините за това бях потърсил и намерил (и изрично посочил във въпросното мое официално писмо) в научните архиви на Найден Шейтанов, Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски и Димитър Маринов; в които архиви е разгледан образът, изграден и съдържащ се в битовата представа на балканските народи относно лъжеца и преди всичко - политическият лъжец.

Така, според мен е повече от очевидно, че в случая с полковника от Държавна сигурност Бончо Асенов, отговорът на поставения въпрос относно истината, съдържаща се в неговите думи, е даден доста отдавна.

Разбира се, не бих могъл да добавя нищо повече към казаното, ако Бончо Асенов откровено заяви, че се гордее с факта, че се намира в такава именно ситуация или стабилна позиционност, тъй като тя е най-важният елемент от неговата професионална гордост.

Ако, обаче, Бончо Асенов счете, че моите думи имат непристоен по отношение на него характер, то в такъв случай върху мен пада задължението да кажа няколко успокоителни и утешителни за него думи, свеждащи се до това, че съгласно формулираната от мен концепция, той е твърде далеч от върха на пирамидата, съставена от останалите негови „колеги по състояние”.

Тъй като от септември 1944 г. до днес със същия език са говорели и говорят: а) всички държавни глави и техният административен и оперативен апарат, включително и всички подчинени на държавния глава специални служби (като напр. т. нар. Национална разузнавателна служба и други); б) всички ръководители на т. нар. Народно събрание и на неговите структури (за щастие – това не се отнася за всички депутати); в) всички ръководители и членове на Правителството; г) всички министри на вътрешните работи и всички висши и средни ръководители от тази система; д) всички главни прокурори и, разбира се, всички имащи друга йерархична позиционност прокурори и следователи; е) и много други, които не е нужно да бъдат изброявани тук и сега.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Пледирам за вашата ангажираност относно привличането на посоченото лице за разпит.

26 октомври 2006 г. Янко Н. Янков

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно,

че Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ПРЕДУМИШЛЕНО ИЗВЪРШЕНА

КАКТО ОТ служители на специалните държавни служби,

ТАКА И ОТ служители на Прокуратурата,

които в престъпен интерес на престъпниците

са отказали да извършат разследване на посочените от мен факти, обстоятелства и аргументи,

която дейност следва да бъде подложена на прецизно легитимно разследване.

*************

*************

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

20 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар