Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 13-А (Тринадесет-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/06/13.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 70 (седемдесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента, Председателя на Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи и Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария, на Европейската комисия в България, държавите-членове на Европейския съюз и на Съвета на Европа, както и на Българската телеграфна агенция,

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана от специалните държавни служби като институционални структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от Министър-председатели и членове на Правителството, Министри на вътрешните работи и от служители на това министерство, от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на моите гарантирани от Европейското и от българското Право права и интереси,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.1-5), че на 13 Октомври 2000 г. съм посочил, че заедно с едно високопоставено лице сме се срещнали с висш служител на МВР

(персофификацията на тези двамата е посочена по-късно в следващите мои официални изложения до българските държавни институции!!!),

който заяви:

►че през изминалите десет години след промените от 1989 г. аз съм бил разработван от специалните държавни служби най-малко пет пъти;

►че това е било ставало като израз на официалната държавна стратегия за обезпечаване на безотговорност за престъпниците от старите държавни служби;

►че, всъщност, „няма „стари“ и „нови“ тайни служби“, и че тези разработки са били продиктувани от обстоятелството, че „от старите „обекти за секретен контрол“ днес само г-н Янков продължава твърдоглаво да създава проблеми, при това пред междунаросни институции, и иска отговорност“ за техните действия;

►че съществуват документално „фиксирани доказателства“, че по времето на моето пребиваване в затвора е имало секретна разработка за моето убийство, и че след това е имало поне още две-три сериозни ситуации в това отношение“;

►че чрез особеностите на логическата конструкция на неговите изречения визираният високопоставен служител на МВР е подчертал съществуването и на все още актуални планове за моето физическо ликвидиране;

►че съвсем наскоро след този разговор с това лице шефът на контрашпионажа генерал Атанас Атанасов заяви по телевизията, че офицерите от бившите тайни служби се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано, и че разполагат със собствена тайна разузнавателна и екзекуционна власт, отделна и паралелна на държавната; че ръководител на това е полковник Цвятко Цветков, и че съществува тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на държавата;

От текста на визираното мое официално писмено изложение е видно, че именно в контекста на така получената от мен информация аз съм поискал от Президента, Премиера, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи:

►да ми обезпечат пълен официален достъп до архивните материали на Държавна сигурност;

►да ми дадат отговор „разработван ли съм от българските държавни тайни служби през периоза от 1989 г. до 2000 г.?“;

►да ми отговорят дали представлява нарушение на международноправните ангажименти на българската държава това, че сегашните тайни служби укриват информация относно престъпленията, които са извършени от предишните служби; и че самите сегашни тайни служби активно осъществяват престъпни оперативни мероприятия, нарушаващи моите права.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.6-8), че на 27 Ноември 2000 г. съм датирал и на другия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

►от разсекретените архиви е видно, че спрямо живеещия на Запад Стефан Свръдлев българската Държавна сигурност е била приложила специално оперативно мероприятие, в резултат на което е отвлякла от Германия неговата съпруга и сина му, които са били доведени в България и са били принудени да участвуват в пропагандни акции, имащи за цел да мотивират г-н Свръдлев да се откаже от свидетелствуванията си по повод и във връзка с българското участие в атентата против папата; и че в крайна сметка, след окончателното приключване на специалното мотивационно мероприятия, синът на Стефан Свръдлев е бил убит, като убийството му е било представено като самоубийство;

►САМО ПРЕДИ ШЕСТ МЕСЕЦИ, на първи Юни 2000 г., по време на моето спортуване недалеч от жилището ми в Лондон, Великобритания, докато тичах в парк „Финсбъри“, внезапно чух зад гърба си думите: „Тичай си спокойто! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!“. Беше чистокръвен българин, който ми даде да разбера, че заради мен ще бъдат наказани, като бъдат отвлечени и продадени на световния мафиотски пазар трите ми деца (момче и две момичета), съпругата ми и детето на брат ми;

►след седем дни кацнах на летище София;

►официално съм поставил въпроса: „Представлява ли форма на отвличане мотивирането ми да се завърна в България с надеждата да се опитам да спася близките си?“;

►само един месец след пристигането ми в София адвокатът Ts.S., когото познавам лично преди около 20 години и за когото категорично зная, че е бил агент-провокатор на Шесто управление на ДС, ми каза:

***че е пълномощен да ме уведоми, че българските тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;

***че единственото уславие за моето и на семейството ми оцеляване е да се откажа от всички водени от мен пред българските и международните институции преписки, представящи в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни демократични процеси;

***че все пак от мен не се иска да правя официални декларации за отказ от исканията ми, защото един такъв изричен отказ щял да бъде очевидно неестествен, а е било напълно достатъчно просто да не протестирам срещу официалните отговори на държавните институции, и така преписките да бъдат прекратявани;

***че никога няма да ми бъде простено съдържанието на единият от издаваните от мен в Лондон бюлетини, отнасящ се за извършвания от българските тайни служби т. нар. „медикаментазен тероризъм“.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.9-11), че на 15 Август 2006 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

настоявам да бъде актуализирана процедурата по моето писмо от 13 Октомври 2000 г., по което до днес все още не съм получил никакъв отговор от никого.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.12-20), че на 09 Ноември 2006 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

►още на 27 Ноември 2000 г. съм депозирал мое официално искане за разследване, по което все още не съм получил абсолютно никакъв отговор.

►отново и изрично настоявам да бъде проведено разследване, включително и против тримата адресати на искането ми, тъй като те, бидейки най-висши държавно-властнически лица, са извършили престъпно нарушение на задълженията си, при което са нарушили моите гарантирани от Закона права и интереси, като в интерес на престъпниците са предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на техните престъпни господари от тайните служби и от Мафията.

► изрично, ясно и категорично настоявам да бъде разпитан като свидетел и бившият главен прокурор Никола Филчев, който наистина вече е толкова компрометирана личност, че представлява висока степен на риск искането ми да се ползувам от неговите думи, но все пак се надявам той да е запазил поне една малка частица от своите някогашни стойностни черти и качества, и поради това сега рискувам с искането си да го призова като свидетел;

►че

Публично известен факт е, че ние с него сме били не само състуденти, не само приятели, но и че аз бях негов кум (официален свидетел) на първия му брак.

Публично известен е и фактът, че именно във връзка с неговата

престъпна и в полза на Мафията дейност като Главен прокурор, след началото на 2001 г. ние с постепенно се отчуждихме и че през 2005 г. аз вече официално обявих в медиите, че се отказвам от кумството си, тъй като го считам за престъпен долнопробен слуга на престъпни мафиотски господари.

Наистина фактите, относно които бих искал той да свидетелствува, биха могли да са само един от елементите на оперативно мероприятие,

в което Никола Филчев, макар и изпълняващ длъжността Главен прокурор на България, е бил само най-долнопробен агент-провокатор;

но все пак, не е изключено по онова време той все още да е искал да бъде и да е бил искрен към мен;

още повече, че онова, което той ми е казал и на което днес се позовавам, ми изглежда абсолютно достоверно и точно.

Тези факти се отнасят към лятото и есетнта на 2000 г., когато аз съвсем наскоро се бях завърнал от Лондон, а самият Никола Филчев вече се намираше в контекста на множество изключително жестоки събития и все още се опитваше да търси поле за личностна и професионална свобода на действията си.

Тогава именно, в присъствието на трети човек (мой близък приятел и негов познат) Никола Филчев ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:

а) когато през миналата година бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските и са им били предложили да получат техното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска територия спрямо мен няколко оперативни мероприятия;

б) че целта на тези мероприятия се е свеждала до това, българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България, и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” и безопасен за властите начин;

в) при което моето фактическо завръщане в България ще бъде в изгода както за властите на България, така и за властите на Великобритания, тъй като:

***по отношение на България ще отпадне едно „висящо” в международен план официално политическо обвинение от човек с моята политическа биография;

***по отношение на Великобритания ще отпадне необходимостта да се произнася по искане за политическо убежище, направено от човек, когото тя преди време, в условията на класическия комунистически режим, е била признала като безспорен политически деец; и на когото днес, в условията на властта на наследниците на бившата комунистическа власт, би трябвало официално да признае същото политическо качество - каквото качество, обаче тя въобще не е била давала на нито един българин през последните петнадесет години;

***така ще отпадне и необходимостта мафиотското по своята същност, но демократично по своето официално наименование българско правителство да има официален повод да обвини британското в „нарушение на демократичния европейски дух”, и така добрите дипломатически взаимоотношения между двете държави няма да бъдат застрашени от ненужни и за двете страни скандали.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.21-24), че на 05 Януари 2007 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

„С писмо вх. № 6527 от 28 ноември 2000 г. поисках от Главния прокурор да бъде извършено разследване на конкретно описана от мен престъпна дейност, извършена по отношение на мен в Лондон от българските специални служби, както и на неразривно свързана с нея друга престъпна дейност, извършена от достатъчно ясно посочен софийски адвокат.

Единственият резултат от това мое искане бе устният разговор с мен, проведен от прокурора от ВКП Спартак Дочев, който поиска да уточня данните относно името и адреса на адвоката, след което не последва абсолютно нищо друго - освен това, че когато след около една година същият този адвокат случайно ме срещна на улицата, нагло се изсмя на наивността ми да търся правосъдие по случая. Така или иначе, никога не получих абсолютно никакъв официален отговор на това мое искане за разследване.

С писмо вх. № 6527 от 09 ноември 2006 г. отново поисках от Главния прокурор да бъде извършено разследване на същата извършена по отношение на мен престъпна дейност, при което изрично и ясно поисках „да бъде проведено разследване и против тримата адресати на искането ми” от 28 ноември 2000 г., а именно: тогавашния Президент на България Петър Стоянов, тогавашния Главен прокурор Никола Филчев и тогавашния Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Освен това, с изричен и пределно ясен текст на същото писмо поисках да бъде извършен и специален разпит на тогавашния Главен прокурор Никола Филчев, при което изрично съм посочил и фактологичните параметри на разпита.

Неотдавна получих писмо на Върховната касационна прокуратура №15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков, с което искането ми за разследване е изпратено „по компетентност” на Софийската военноокръжна прокуратура.

Като професионален юрист и професор по право, за мен е пределно ясно, че това изпращане „по компетентност” има една-единствена функция и предназначение, а именно -- по-нататъшно замотаване на преписката до нейното пълно обезсмисляне. Все пак, обаче, ще се постарая да попреча на тази стратетия и тактика на прокурорските слуги на управляващия мафиотски елит.“

Във връзка с това към фактите, посочени в края на писмото ми от 09 ноември 2006 г., добавям още и следните:

1) Тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов е бил докладвал по официален начин на тогавашния Председател на Министерския съвет Иван Костов точно три пъти относно казуса, възникнал в разултат на това, че съм поискал политическо убежище във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;

2) Със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. специална група, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;

3) Едно от специалните оперативни мероприятия на тази специална група е била т. нар. „психологическа операция”, целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за политическо убежище, при което целта е била аз и моето искане за политическо убежище да бъдем поставени в контекста на някакво друго аналогично искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова политическа фигура.

Така, в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със семейството си депутатът от българсото Народно събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано” от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил дейността си като депутат в Парламента.

Любопитно е, че същият този Асен Христов е човек с така нареченото „естествено битово образование”, получено в рамките на битовото ежедневние на една провинциална малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много години преди да стане депутат той е бил агент на Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавната сигурност”.

Най-любопитното, обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална сигурност, елемент от който оперативен план е било и избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.

За непосветените читатели на това изложение следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе принесен върху олтара на Западните партньори на българската власт като ритуална жертва, заместваща истинските виновници; и че това бе станало по повод искането, направено от Запада пред българските власти „да бъде арестуван и осъден поне един от „престъпниците от високите етажи на властта””. Тогава именно, в изпълнение на това искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане за безкомпромисна борба с престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.

Тогава именно на Асен Христов, който предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.

Несъмнено неговото включване като актьор на тази именно политическа сцена с такова именно искане като моето, е имало предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” не само на неговото, но и на моето искане за политическо убежище.

Истинската цел на неговото поставяне на тази именно политическа сцена и с тази именно роля, обаче, е съвсем друга.

Точно по същото време екип на френската телевизия „ARTE” извършваше снимачна дейност в Лондон и в София, при която подготвяше специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба. Появата на Асен Христов на тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент върху сценария. За това нещо аз бях уведомен не от кой и да е, а именно от сценариста и режисьора на филма, който ми каза че документалният филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалният документален филм за руския президент Борис Елцин, и че няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева продължителност.

4) Едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази специална група е било следното:

а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни момичета ще бъдат отвлечени или просто убити;

б) ако, обаче, все пак аз остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в една пустееща къща в едно полупустеещо село близо до Югославската граница, при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;

в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;

г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.25-32), че на 08 Януари 2007 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

„към фактите, посочени в предишните ми писма, добавям още и следните, обосноваващи необходимостта както от лично разпитване на Радослав Райков, така и от отделно проучване на неговата дейност по визирания случай.

***

Радослав Райков е роден през 1944 г.; висшето си образование е завършил в Москва, където е бил вербуван като агент и е получил офицерски чин от системата на съветските специални служби (КГБ и Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на съветската армия).

Впоследствие, през 1969 г., Радослав Райков е постъпил на работа като офицер в Първо главно управление на българската Държавна сигурност (представляваща филиал на КГБ и ГРУ) и е получил назначение като резидент на българския и съветския шпионаж в Турция. През 1991-1993 г. той е Заместник-директор на Националната разузнавателна служба (българското шпионско ведомство) и е експерт по националната сигурност при Националния Координационен съвет на парламентарно представената политическа коалиция Съюз на демократичните сили.

След това Радослав Райков е напуснал България със семейството си и се е установил да живее в Германия, където пребивава и днес.

По времето, когато Радослав Райков беше едно от доверените лица на Президента Жельо Желев (и заместник-шеф на подчиненото на същия Президент шпионско ведомство), както и когато той официално беше назначен като експерт по националната сигурност при НКС на политическата коалиция СДС, аз, като председател на Партия Либерален Когрес, не само и не просто участвувах в същата тази политическа коалиция, но и бях една от видните политически фигури на коалицията. По същото време въпросното лице често пъти посещаваше сградата и полуофициално се срещаше с редица от членовете на Висшия ръководен орган на коалицията (съставен от председателите на партиите-членки на коалицията), с които е разговарял и е уточнявал детайлите на техното политическо поведение „в интерес на демокрацията и антикомунистическата опозиция”.

Заслужава внимание обстоятелството, че през същото време той никога не е правил абсолютно никакъв опит да разговаря с мен насаме (тоест – да проведе разговор, при който да сме само двамата), а винаги е правел това в присъствието поне на още един друг член от ръководството на коалицията; което, впрочем, е било не повече от два или три пъти, и то е било по повод моите изключително остри официални реакции срещу неговите изказвания и застъпвани гледища, които той е поднасял по време на заседанията на Висшия ръководен орган на коалицията.

Или казано с други думи – по онова време ние с Радослав Райков сме се намирали в състояние на т. нар. остър и непримирим политически конфликт, който е имал за своя основа и причина преди всичко факта, че той е работел за Президента Жельо Желев, когото още тогава аз официално и публично съм обвинявал като изпълнител на стратегията на съветските тайни служби в България. За самия Радослав Райков по онова време аз не съм знаел нищо друго, освен това, че по времето на комунистическия режим е работел като „ченге”, без да зная къде точно и какво точно е работил (днес, разбира се, за него зная толкова, колкото ми е необходимо).

Поради това, когато вече се намирах в Лондон като „лице, направило искане за политическо убежище”, и Радослав Райков ми се обади по телефона, като ми каза, че и той е избягал от системата на българската демокрация и е поискал и получил политическо убежище в Германия, аз, естествено, светкавично заподозрях наличието на т. нар. „оперативно мероприятие”.

И тъй като прецених, че ако още в началото го отблъсна, тези, които са му възложили някаква задача, ще си намерят някой друг, за когото няма да зная „кой е и какво иска”, веднага прецених, че за мен е много по-изгодно да проведа с него няколко телефонни разговори.

После, когато Радослав Райков пристигна в Лондон заедно със сина си (под предлог, че предстои синът му да постъпи да учи в британски университет), проведох с него доста обстоен разговор (в присъствието на неговия син), и втори, изключителено кратък разговор, при който само с няколко думи му връчих моето официално писмо, адресирано до него и състоящо се от две страници. Което писмо прилагам тук като вградено скенерно копие.

***

Както вече съм писал по повод и във връзка с моето искане за политическо убежище във Великбритания, по инициатива на Министъра на вътрешните работи и със съгласието на Президента е била създадена специална оперативна група, състояща се от специалисти по шпионаж и контрашпионаж, която група е изпълнявала няколко насочени против мен строго секретни оперативни мероприятия.

Във връзка с това специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в моето писмо, имащо вх.№ 6527 от 28 ноември 2000 г., изрично и ясно съм посочил, че това е станало преди всичко във връзка с факта, че в единия от броевете на издавания от мен в Лондон т. нар. „Бюлетин” пределно ясно и прецизно аргументирано съм обосновал тезата, че арестуваните в Либия български медицински лица са изпълнявали така наречена „остатъчна и недовършена медикаментозна експериментална дейност”, възложена им от българската Държавна сигурност, която експериментална дейност е била част от дейност, осъществявана преди това в действуващите в България, но контролирани от съветските тайни служби строго секретни „Лаборатория № 11”, „Лаборатория № 13” и „Лаборатория Биоелектроника”.

Специално обръщам вашето внимание и върху факта, че съдържанието на този „Бюлетин” се е състояло от две мои писма, адресирани до български и британски институции, които писма по-късно, през 2003 г., съм публикувал на с.3-17 от Том 4 и с.101-112 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Тогава именно, както във връзка с цялостната ми дейност по демаскиране на българската Държавна сигурност, така и във връзка специално с дейността ми по разкриване на истината по така нареченото „Либийско СПИН дело”, българските тайни служби са били преценили, че ако остана да живея в Лондон, бих могъл да се превърна в мощен и неподлежащ на контрол център на противопоставителна и обвинителна по своята същност дейност във връзка с тяхната позиция, насочена към оневиняването на техните действуващи в Либия строго секретни агенти.

***

Във връзка с това изрично и ясно подчертавам, че друг действувал против мен член на тази оперативна група е бил кадровият офицер от Първо и Второ управление на българската Държавна сигурност Гатьо Гатев.

Във връзка с него посочвам следното:

Само няколко дни след като бях издал бюлетина, в който бяха публикувани посочените две мои официални писма относно българския медикаментозен тероризъм, по телефона ми се обади въпросният Гатьо Гатев, каза ми, че му предстои пътуване до Лондон, и поиска да се срещнем и да разговаряме. На моя въпрос „Каква ще бъде темата на нашия разговор?”, той изненадващо ми каза напълно абсурдното изречение, че подобно на мен и той възнамерявал след като пристигне в Лондон да поиска политическо убежище във Великобритания, и че поради това желаел преди да направи официалното си искане, лично да сподели с мен намерението и плановете си в това отношение, както и да получи моята юридическа консултация и помощ при реализирането на неговата дейност срещу фалшивата българска демокрация. Несъмнено, веднага разбрах, че думите му нямат абсолютно нищо общо с истината.

Познавах Гатьо Гатев от преди около осем-девет години преди този разговор, когато бях един от лидерите на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), а той работеше като журналист в издавания от тази политическа сила вестник „Демокрация”. Впрочем, в случая думата „познавам” е доста условна и неточна; всъщност, още когато той ми каза името си и наред с това, за да спечели благоразположението ми, с фалшиво-патетична интонация на гласа си подчерта, че „се познаваме от годините на раждането на демокрацията и на нейния вестник”, аз веднага си спомних, че наистина в този вестник имаше журналист с такова име и че с него не съм разговарял никога и по никакъв повод. Спомних си, разбира се, и това, че по онова време аз се държах крайно дистанцирано към всички журналисти, които работеха в този вестник, тъй много добре знаех, че преди това те са работели в Българската телеграфна агенция (БТА), която винаги е била част от структурите на специалните служби.

И тъй като още по време на първия ни разговор по телефона, колокото и да се мъчех да си спомня неговото лице, пред мен изпъкваше само образа на някакъв невзрачен силует, в съзнанието ми веднага се появи рекламният афиш на един български филм от ерата на класическия комунизъм („Господин Никой”), в който се разказваха подвизите на много голям български разузнавач, който умеел да се държи толкова невзрачно и незабележимо, че никой никога не успявал да запомни лицето му. В същото време „стрелях в тъмното”, като казах: „Разбира се, че много добре Ви помня. Даже си спомням, че Вие дойдохте във вестник „Демокрация” от БТА, където преди това работехте като журналист!”. На което той спонтанно отвърна: „Да, наистина дойдох от БТА. Изненадан съм, че ме помните, тъй като ние с Вас никога не сме разговаряли!”.

Наскоро след този разговор Гатьо Гатев наистина дойде в Лондон и с него проведехме един-единствен разговор, от който по абсолютно категоричен начин ми стана пределно ясно, че той е бил „маршрутиран” при мен именно от сегашното българско шпионско ведомство, при това - вероятно, и със съгласието на едно друго такова.

Когато по-късно се завърнах в България и помолих Главния прокурор Никола Филчев да направи справка и да ми каже някаква минимална и изходна за мен информация относно Гатьо Гатев, без каквато и да е изненада узнах, че той е офицер не само от българската Държавна сигурност, но и от съветските шпионски служби, и че като такъв дълго време е работел като „пресаташе в едно от българските посолства в една от арабските държави”, както и че е бил специализиран и по проблемите на вътрешно-политическото контраразузнаване сред лидерите на българската политическа сцена. Без каквато и да е изненада узнах, също така, че този именно специалист, след като се е срещнал с мен и е разговарял около един час, е бил дал кратък доклад, в който е бил написал, че единствената сфера, в която аз съм уязвим и чрез която могат да ме шантажират, е съдбата на членовете на семейството ми.

С почти пълна изненада, обаче, узнах, че съпругата на този „журналист” вече отдавна е живеела във Великобритания по силата на договор, сключен между нея и специалните служби на британската армия, тъй като тя е била виден специалист по изследване и анализ на най-високия слой на въздушното пространство, живеела е в северните райони на страната (където е извършвала изследванията си); с нея е живеел и техният син и семейството й е имало домашен телефон 0197-062-67-58.

Разбира се, не пропуснах възможността да се свържа с този телефон и след като размених няколко изречения със сина на Гатьо Гатев, говорих най-малко 20 (двадесет) минути с неговата съпруга, на която изрично казах кой съм и с какво се занимавам, но скрих с каква цел се обаждам.

Уточнявам и изключително важния за мен факт, че в София съвсем случайно срещнах на улицата Гатьо Гатев точно четири пъти; при първата ни среща (на един изключително наситен с бясно движещи се коли софийски булевард) той, намирайки се на около десетина метри по тротоара срещу мен, за да избегне директната ни среща, внезапно пресече булеварда и почти щеше да бъде прегазен от колите; при следващите две случайни срещи той просто се престори, че не ме познава; а при четвъртата ни среща, за да се опита да избегне какъвто и да е разговор с мен той конфузно се постара да не ми даде никаква възможност да му кажа повече от две-три изречения.“

***

Разбира се, визираното мое датирано и депозирано на 08 Януари 2007 г. официално писмено изложение завършва с думите:

„Категорично и ясно настоявам за пълно разследване на престъпната дейност на сегашните български специални служби против мен.“

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.33-36), че на 22 Януари 2007 г. съм датирал и същия ден съм регистрирал мое официално писмено изложение, в което съм посочил, че:

„Изрично, ясно и категорично настоявам:

Първо, да изискате от архивите на Президента, Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор моите две адресирани до тях писма, имащи дата 14 декември 1998 г. и 07 юни 1999 г., и тези писма да бъдат комплектувани за съвместно разглеждане към настоящата прокурорска преписка;

Второ, да изискате следствено дело №27 от 1999 г. по описа на Националната следствена служба, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград.

Във връзка с необходимостта от това комплектуване за съвместно разглеждане уточнявам следното:

1) до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор на тези писма от нито един от неговите адресати, а острата необходимост от отговор в това отношение не само не е отпаднала, но дори е станала още по-остра;

2) посочените писма са публикувани на с.377-382 и с.527-536 от Том 4 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

3) от тези писма изрично, ясно и категорично е видно, че:

а) въпросният Ангел Георгиев Грънчаров е бил подложен на специална строго секретна оперативна разработка от ръководената от генерал Атанас Атанасов Националната служба за сигурност;

б) първоначално, в продължение на сравнително дълъг период от време, българските специални тайни служби са се опитвали да го „привлекат, подстрекаят и дори насила да го “набутат” към прояви в сферата на национализма, расизма и фашизма”;

в) впоследствие, след като той все пак категорично не е бил допуснал никакви прояви в това отношение, той е бил обвинен в извършването именно на такава дейност;

г) накрая, и в крайна сметка, следователят по делото Михаил Генов (който е мой бивш студент) в личен разговор с мен изрично и ясно ми е казал, че на него му е било дадено строго секретно предписание, съгласно което той е трябвало да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде трансформиран във втори, разкайващ се и помагащ на обвинението обвиняем, а като първи обвиняем да бъде конституиран Янко Николов Янков, който да бъде обвинен като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви”, и по-специално като „подбудител и ръководител на Ангел Грънчаров”.

***

Изрично, ясно и категорично настоявам да изискате от архивите на Главния прокурор моето адресирано до него писмо, имащо дата 23 март 2002 г., и това писмо да бъде комплектувано за съвместно разглеждане към настоящата прокурорска преписка.

Във връзка с необходимостта от това комплектуване за съвместно разглеждане уточнявам следното:

1) до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор на това писмо, а острата необходимост от отговор в това отношение не само не е отпаднала, но дори е станала още по-остра;

2) посоченото писмо е публикувано на с.476-489 от Том 5 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

3) от това писмо изрично, ясно и категорично е видно, че обръщайки се към Главния прокурор, съм написал следното:

Господин Главен прокурор, настоявам за следното:

1) Да разпоредите да бъде извършена проверка и разследване срещу дейността на понастоящем действуващите български тайни служби, като проучите посочените от мен факти и обстоятелства, разкриващи противозаконния характер на тази дейност;

2) Да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на Ангел Грънчаров;

3) Да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на мен, доказателствата за която се съдържат в документалния масив по отношение на Ангел Грънчаров. 23 март 2002 г. Янко Н. Янков.“

***

Разбира се, визираното мое датирано и депозирано на 22 Януари 2007 г. официално писмено изложение завършва с думите:

„Отново настоявам за прецизно разследване на извършената през посочения период от време против мен престъпна дейност на сегашните български тайни служби.“

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.43-52), че на 10 Октомври 2007 г. съм датирал и депозирал специален текст, озаглавен „Относно: Вътрешната и международната терористична практика на съвременните български специални служби“,

в който още в самото начало съм обосновал тезата, че съществува актуална и изключително показателна фактическа съвкупност, която отразява

новия модел на старата стратегия на вътрешнодържавен и международен тероризъм,

разработена и поддържана от съвременните руски политически и държавни лидери, които брутално, нагло и демостративно нарушават Правото и Сигурността на Запада,

след което, обосновавайки своята безнаказаност, използуват точно същите тези факти, за да обосновават и предявяват своето „право” да продължават хегемонната си власт не само върху териториите от бившия СССР и страните от бившия Варшавски договор,

но дори и върху всички хора, които са родени върху тези територии (включително и българите!), независимо върху чия територия се намират днес.

От визираното мое датирано на 10 Октомври 2007 г. писмено изложение е видно, че изрично, ясно и категорично съм написал следното:

„Има, обаче, и още една престъпна терористична фактическа съвкупност, чието зловещо съдържание в никакъв случай не бива да бъде изпускано от вниманието на правосъдното разследване и обществено-политическия анализ; при това тя също така е елемент от вече станалата традиционна терористична дейност на българските специални служби, извършвана върху български граждани именно на територията на Лондон.

Ето за какво става дума.

Преди всичко уточнявам, че абсолютно всички събития, факти и обстоятелства, които ще поднеса тук по изключително синтезиран начин, вече отдавна са описани в официални изложения до съответните британски и български институции, както и в официални интервюта в печатни медии, а също така и в Том 5 и Том 6 на поредицата „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, а някои от тях – и в двата мои Уеб сайтове.

На 27 август 1999 г. кацнах на летище „Хийтроу” в Лондон, веднага поисках политическо убежище, престоях в хотел две седмици и още на 15 септември получих в самия център на Световната столица напълно самостоятелно просторно жилище, разположено на първия етаж на двуетажна къща, при това придружено от приличен по размери двор с цветни лехи.

На 01 юни 2000 г., обаче, провеждайки редовните си спортни занимания в парка „Финсбъри”, докато тичах внезапно чух зад гърба си казаните на чист български език думи: „Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”.

Когато спонтанно го попитах: „Какво искаш от мен?”, отговорът бе сравнително обстоен: „От теб не искаме нищо! Просто те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги убием. А това, че англичаните въобще няма да искат да защитят нито тях, нито теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е наша работа да ти го обясняваме!”.

С официално писмо, имащо дата 02 юни 2000 г., се обърнах към официалните британски властнически институции, а с друго писмо от 03 юни се обърнах и към акредитираните в София посланици на Великобритания, САЩ, Франция и Германия (вж.с. 208-221 от Том 5 на „Документ за самоличност. Политическа документалистика”), на които посочих, че сериозно е застрашен животът на намиращите се в България членове на семейството ми. После, след петдневен кошмар, късно вечерта на 07 юни, кацнах на летището в София.

Само няколко часове след като пристигнах у дома си, по телефона ми се обади тогавашният Главен прокурор на България Никола Филчев, който ме покани на конфиденциална приятелска среща за другия ден, на която и след която ми разказа потресаващи подробности, съдържащи се в строго секретните оперативни планове на българските специални служби, отнасящи се не само за мен, но и за самия него.

Нека само спомена, че в продължение на много години Никола Филчев бе един от най-близките ми приятели, че бях негов кум (официален граждански свидетел на сватбата му) и че към края на мандата му като Главен прокурор в специално телевизионно предаване официално и публично се отказах от приятелството ни и от кумството ми. Освен това, длъжен съм изрично и ясно да спомена, че още в началото на мандата си той направи неуспешен опит да получи подкрепата на няколко западни правителствени представители за справяне и ликвидиране на мафиотската престъпност, но че в отговор на това Мафията: шантажира съпругата му, вербува я и я противопостави на него; уби приятелката му и обвини него като убиец; самоуби един военен прокурор и обвини него като подстрекател към самоубийството; два пъти отвличаше сина му и поставяше жестоки условия, за да го пусне; накара някои от подчинените му да пишат по вестниците абсолютни измислици против него; накара вестниците да пишат всеки ден, че той е луд; подложи го на голямо множество ежедневни медийни и процедурни шантажи, за да го подчини, и така да си обезпечи пълна безотговорност за извършваните от нея престъпления.

Така или иначе, благодарение именно на тогавашния Главен прокурор и на няколко души мои приятели от висшите етажи на изпълнителната и съдебната държавна власт аз не само узнах доста големи подробности от насочените срещу мен и членовете на семейството ми оперативни планове на държавните специални служби, включително и относно заплахите, които бях получил в Лондон, но и получих известна обезпеченост срещу драстичните посегателства, тъй като междувременно единият от генералите, който бе ръководител на тези мероприятия, стана следствен и дори подсъдим (макар и по съвсем друг казус).

Изрично и ясно подчертавам, че само през последната една година исканията ми за разследване на всичките тези престъпни терористични мероприятия на българските специални служби имат следните регистрации в канцеларията на Главния прокурор:

1) рег. № 6527 от 09.11.2006 г., ВКП 6639/99.ІІІ.б.;

2) рег. № 6527 от 05.01.2007 г., ВКП 6639/99.ІІІ.б.;

3) рег. № 6527 от 08.01.2007 г., ВКП 6639/99.ІІІ.б.;

4) рег. № 6527 от 15.01.2007 г., ВКП 6639/99.ІІІ.б.;

5) рег. № 6527 от 22.01.2007 г., ВКП 6639/99.ІІІ.б..

Отделно от това, с препоръчана пощенска пратка № 000269/032305689 от 14.11.2006 г. съм изпратил до тогавашния британски Министър на вътрешните работи Джон Рийд специално изложение от точно 86 (осемдесет и шест) плътно изписани принтерни страници (формат А4), завършващи с искане за британско разследване на фактите и обстоятелствата.

***

Изрично и ясно подчертавам, че в едно от така посочените по-горе мои официални искания за разследване в частност изрично и ясно съм написал и следния текст:

„4) Едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази специална група е било следното:

б) ако, обаче, все пак аз остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат трима криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в една пустееща къща в едно полупустеещо село близо до Югославската граница, при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;

в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;

г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.

***

И накрая, изрично и ясно подчертавам, че до днес българската Прокуратура въобще не ми е отговорила дали е извършила разследване на така посоченото мое изрично и пределно ясно изразено обвинение към българските специални държавни служби.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.53-62), че на 01 Септември 2010 г. съм датирал и същия ден съм изпратил с препоръчана поща до Председатела на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание специален текст, който, освен това, на 03 Септември съм депозирал в офиса на Върховната касационна прокуратура.

В този текст общо взето съм цитирал или преповторил вече посочените по-горе текстове, като освен това съм направил и две нови и допълнителни уточнения.

За по-голяма пълнота и ясност тук възпроизвеждам целия текст от с.5-6 на визираниото мое официално писмено изложение:

„От текста на второто мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно:

►че съм възпроизвел текста на горепосоченото искане и съм поискал пълно разследване на фактите и обстоятелствата, както и разследване на тримата адресати на изложението ми (Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи), които в интерес на престъпниците са били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на техните престъпни господари от тайните служби и от Мафията;

►че изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде разпитан като свидетел по разследването бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на 2000 г., когато се бях завърнал от Лондон, все още не беше напълно смачкан от Мафията и се опитваше да търси поле за личностна и професионална свобода на действията си, и тъй като все още не само бяхме изключително добри приятели с него, но и все още не бях се официално отказал от кумството си към него и съпругата му (бях кум на сватбата му), в присъствието на трети човек (наш общ приятел) ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:

а) когато през лятото на 1999 г. аз бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британската територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;

б) че целта на тези мероприятия се е свиждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България, и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” и безопасен за властите начин;

►по отношение на България ще отпадне едно „висящо” в международен план официално политическо обвинение от човек с моята политическа биография;

►по отношение на Великобритания ще отпадне необходимостта да се произнася по искане за политическо убежище, направено от човек, когото тя преди време, в условията на класическия комунистически режим, е била признала като безспорен политически деец; и на когото днес, в условията на властта на наследниците на бившата комунистическа власт, би трябвало официално да признае същото политическо качество - каквото качество, обаче, тя въобще не е била давала на нито един българин през последните петнадесет години;

►така ще отпадне и необходимостта мафиотското по своята същност, но демократично по своето официално наименование българско правителство да има официален повод да обвини британското в „нарушение на демократичния европейски дух” и така добрите дипломатически взаимоотношения между двете страни няма да бъдат застрашени от ненужни и за двете страни скандали.

В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още един факт, който тогава, поради конспиративни съображения за предпазване на третото лице премълчах по негово (на третото лице) изрично искане; става дума за това, че Никола Филчев не само ми разказа горепосочените факти, но и лично осъществи извън София дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР Божидар Попов, който лично потвърди пред мен посочените по-горе факти и обстоятелства.

В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още и това, че и двамата – и Филчев и Попов – ми казаха, че посочените жестоки оперативни мероприятия спрямо мен и семейството ми са били планирани от онези личности от специалните служби, които са се били намирали на лично подчинение на Министър-Председателя Иван Констов.“

Естествено, накрая на посоченото мое датирано на 01 Септемчври 2010 г. официално писмено изложение изрично, ясно и категорично съм написал следното:

„НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНАТА С КАЗУСА СЕКРЕТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ

И ЗА ПЪЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА!!!“

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.63-70), че на 19 Април 2011 г. съм датирал и същия ден съм депозирал в офиса на Върховната касационна прокуратура специален текст, в който съм посочил, че

„първото мое искане за разследване е още от 28 Ноември 2000 г., а петото – от 22 Януари 2007 г.,

ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА НА КОИТО НАДЛЕЖНО ОФИЦИАЛНО РЕГИСТРИРАНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ОТТОГАВА ДОСЕГА ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е ОТГОВОРЕНО;

и че ТОЗИ ФАКТ САМ ПО СЕБЕ СИ ИМА ХАРАКТЕРА НА КАТЕГОРИЧНО ЯСНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО-ОПАСНИЯ ПРЕСТЪПЕН ХАРАКТЕР НА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА,

за която е ноторно известно, че ФАКТИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВНО Е ПОДЧИНЕНА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ.“

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

16 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-06-16

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 13-А (Тринадесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега