Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 15-А (Петнадесет-А) ,

~~http://iankov.blogspot.com/2011/06/14.html~~

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права, и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС (която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 15 (петнадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи, Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария, на Европейската комисия в България, както и на Българската телеграфна агенция и на редица медии,

относно ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

извършена и извършвана от специалните държавни служби като институционални структури, от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица, от служители на Министерството на вътрешните работи, от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция -

по повод и във връзка с която престъпна дейност,

отделно от това,

Прокуратурата и нейните служебни лица са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право и на правата и интересите на множество български граждани, включително и на моите права и интереси и на правата и интересите на моите близки,

като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,

и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,

НО И СА СЕ ПРИСЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.1-10), че на 10 Май 1995 г. съм датирал и регистрирал в офиса на Главния прокурор (Иван Татарчев) и на Министъра на вътрешните работи (Любомир Начев) специално писмено изложение, точният текст, на което гласи следното:

“Господин Главен прокурор

Господин Министър на вътрешните работи,

На 17 април 1992 г., т.е. преди повече от ТРИ ГОДИНИ, изпратих до Главния прокурор и до Министерството на вътрешните работи едно твърде обемисто изложение, засягащо дейността на бившата Държавна сигурност. Същото изложение беше изпратено като копие и до няколко редакции на столични вестници, а също и до Българската телеграфна агенция, но беше публикувано само в издавания от мен вестник „Либерален конгрес“, брой 14-15 (30-31) от 24 април 1992 г.

Отговор от тогавашния Министър на вътрешните работи въобще не съм получил, но от Прокуратурата на въоръжените сили получих постановление, подписано от подполковник Цеко Йорданов с дата 03.06.1992 г. и текст „Оставям без уважение жалбата от 17.04.1992 г на Янко Янков“. Текстът на това постановление още тогава беше публикуван във в-к „Либерален конгрес“, брой 21 (37) от 12 юни 1992 г.

Освен това пълният текст както на моето изложение, така и на постановлението на прокурора са публикувани в издадената от мен обемиста книга с политически значими документи, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, страници 427-442 и 452-454.

Нека все пак уточня, че тази книга вече е разпространена сред почти всички дипломати от дипломатическите мисии в София, както и сред българските и чуждестранните научни библиотеки, където би могло да има заинтересовани от моята гледна точка читатели. Напълно разбираемо е, че книгата е разпространена и сред мнозина обикновени читатели. Ползвам се от случая да предоставя книгата и на г-н Татарчев и г-н Начев.

Господин Главен Прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Нека Ви припомня, че в това изложение съм посочил, че Държавна сигурност беше впрегнала всичките си усилия да ме компрометира пред международните правозащитни организации, като ме представи като криминален затворник, осъден за криминални деяния и заподозрян като ръководител или участник в терористичните актове, ставащи по това време в България.

Нещо повече, посочил съм, че още на втория ден от излизането ми от затвора през есента на 1989 г. в залата на провеждания в София световен „Екофорум“ намерих бюлетин на „Амнести интернешънъл“, според който официално българските власти по официален начин са твърдели пред правозащитната организация, че аз съм осъден именно за извършени от мен терористични актове.

Посочил съм, че вероятно за да ме „въведат в същността на нещата“ още първите дни след арестуването ми започнаха да ме поставят в „информационна близост“ до абсолютно всички, арестувани и осъдени за тероризъм.

Посочил съм и имената на онези, които специално са били обработвани от Държавна сигурност, за да станат „годни за правораздаването свидетели“, за да ми се даде присъда именно за тероризъм.

И още нещо – посочил съм, че изрично съм констатирал, че съществуват твърде много факти и обстоятелства, даващи основание да се направи разследване на хипотезата, че именно специалистите от Държавна сигурност са били тези, които са накарали терористите да извършват бомбените атентати.

Това мое твърдение е пренебрегнато от военния прокурор по начин, сякаш въобще не е било направено. Това личи от констативната част на постановлението.

Господин Главен прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Нека Ви кажа, че въобще не очаквам да бъде образувано разследване на посочените от мен факти, обстоятелства и съображения.

Нека Ви кажа, че съм абсолютно убеден, че ако случайно бъде образувано разследване, то неговата цел ще бъде не да се разкрие истината, а да се скрие истината и да се запазят престъпниците от Държавна сигурност.

Нека Ви кажа, че професионализмът ми недвусмислено ми припомня случаите през последните години, при които главните свидетели на „неудобните обвинения“ против комунистическите престъпления набързо умираха.

Така или иначе поне досега може би съм бил единственият, който е имал смелостта или безумието да застрашава грижливо изгражданите алибита на Държавна сигурност.

Може би единственото, което все още ме е пазело е това, че все пак съм известен в България политик и известен в чужбина политически затворник на комунистите, и трудно би била приета версията за „криминално разчистване на сметки“.

Поради такива или подобни съображения действуващата днес като мафия бивша Държавна сигурност е предприела строго специална, нерутинна и изключително гъвкава стратегия за моето политическо и физическо умъртвяване, на която тяхна стратегия Вие досега не сте противопоставили абсолютно нищо, въпреки многобройните ми жалби до вас и вашите институции.

Пиша Ви това писмо не защото очаквам, че бихте желали или бихте могли да предприемете или да направите нещо, а просто защото разполагам само с едно-единствено защитно средство – фиксиране на фактите и даване публичност за тяхното съществуване.

Във връзка с това ще ви посоча вече направени „полупризнания“ на действуващи лица, потвърждаващи онова, което аз твърдях преди няколко години, но нямаше кой да ме чуе.

Противно на петдесетгодишната практика разкритията на престъпленията да бъдат представяни като „дело на колективния ум“ на специалните служби, още през 1991 г. за обществеността бе извадена от „сянката на секретността“ личността на офицера от запаса подполковник Георги Сотиров.

През 1991 г. издателската къща „Младеж“ издаде книгата на Георги Сотиров „Турските терористи и аз, един от Шесто“.

Внимателното прочитане на книгата дава недвусмислената информация, че единият от терористите (Алцек Чакъров) е бил „агент“, който е „давал правдива и актуална информация“ „за криминални престъпления“, но после „преминал на предателски позиции“ и започнал да събира информация, която „предавал в писмен вид на аташе в турското генерално консулство в Бургас“, а последният „съветвал“ Чакъров „да създава организирана съпротива срещу „възродителния процес“.

Насилственото покръстване на българските турци, известно като „възродителен процес“, официално бе започнало в началото на 1985 г., а първите терористически актове станаха няколко месеци по-рано, и напълно логична е мисълта, че те са били организирани от онези, които много добре са знаели какво ще направят по-късно, именно като юридическо, политическо и морално оправдание на това, което ще последва „съгласно плана“.

В книгата на о.з. подполковник Сотиров има и един твърде любопитен момент – когато Сотиров е почти категоричен кои точно са терористите, полковник Дойчинов му, разпоредил да го чака на летището в Бургас, внимателно изслушал разсъжденията, снизходително потупал по рамото младия си колега и „доверително“ му съобщил, че „знае“ и „работи“ по тези лица, но те не са терористите, а той ще му каже кои са терористите, „когато му дойде времето“.

Това поведение на полковника естествено е направило силно впечатление на подполковника, но той го отдал на старческата изкуфялост („Нали го виждах колко му е акълът!“, възкликва откривателят на „важната следа“, получил инструкцията да я изостави).

По този повод аз обаче си позволявам да считам, че в Шесто управление на ДС е имало строго секретно разпределение на ролите – едните е трябвало да заплитат кълбото, а другите са имали задачата да го разплитат,

но когато „разплитащите“ отидат твърде много напред и застрашават общия сценарий, на тях им се дава възможност да побуксуват в „глуха линия“, докато се синхронизира политическият сценарий.

На 30 август 1984 г. са извършени два терористични акта – в чакалнята на ж.п. гара Пловдив и на Аерогарата във Варна. В Пловдив устройството е взривено в 17,29 часа, а във Варна в 18,05 часа. Двата взрива са синхронизирани и това е повече от очевидно.

Но има и още една изключително важна синхронизация, свидетел на която съм само и единствено аз и която засяга не терористите, а специалистите от Държавна сигурност.

На 11 март 1984 г. началникът на Окръжното управление на МВР в Михайловград е изготвил предложение, на 15 март районният съд е издал решението и след една седмица аз съм „принудително установен“, т.е. интерниран в гр. Девня, Варненски окръг, т.е. съвсем близо до мястото, където по-късно е трябвало да стане терористичният акт.

На мястото на изселването съм настанен в една сграда и дори в една стая с лица, които след арестуването ми официално твърдят, че съм успял да ги вербувам за членове на моята нелегална организация и дори са станали членове на нейното военно-терористично звено; (любопитно е, че по-късно те не са арестувани, въпреки, че сами си „признават“ членството в терористичната „ми организация“).

Разбрах клопката и от Девня започнах изключително интензивна серия от пропагандни акции, включително и всекидневни телефонни разговори с посолствата на САЩ и Франция.

Местните служби на Държавна сигурност не можеха да смогват с адекватни реакции и на 21 май 1984 г. бях „транспортиран“ до Главно следствено упавление на Държавна сигурност, намиращо се на ул. „Развигор“ № 1.

Едно от главните обвинения беше, че съм организирал терористична група, която е трябвало да взривява химическите заводи в Девня,

а доказателствата за това се обезпечаваха от криминалните престъпници с които се „запознах“ в „общежитието“, където бях интерниран.

Кретенството на обвинението бе толкова очевидно, че понякога следователите не успяваха да скрият погледа си, който признаваше, че те не вярват на нито една своя и на началниците си дума в това отношение.

Нека отворя словесна „скоба“ и да Ви уведомя, че Васил Дончев, който беше председател на Софийския градски съд и почина миналата година, беше мой приятел от студентските години, и само няколко месеципреди смъртта си беше наредил на секретарката си да извади ксерокс-копия от всичките документи по все още секретното дело, по което съм осъден, а тя, да е жива и здрава, направи това, и днес аз притежавам една торба, пълна с копия от документи. Днес, като препрочитам кретенските обвинения за тероризъм и обезпечените за тях лъжесвидетелски показания на криминалните престъпници от „общежитието“ в Девня, съм напълно категоричен, че Джордж Оруел може само да завижда на изключително високо логичните фантасмагории на полковниците от Държавна сигурност.

Анализите на тези документи ми дават възможност да бъда категоричен, че Държавна сигурност е имала нужда от действителни терористи и терористични актове и е правела всичко възможно да ги обезпечи.

Но нека се върна на въпроса за синхронизацията.

Главно следствено управление на Държавна сигурност по онова време беше нещо като конвейер и в работните дни и часове ключалките на килиите непрекъснато щракаха, за да бъдат отведени и доведени арестантите, чиито показания многобройната армия от следователи прилежно и многословно записваха. На 30 август 1984 г., мисля че това беше в четвъртък, т.е. работен ден, ключалките на килиите прещракваха само когато надзирателите трябваше да ни дадат поредната порция храна. През този ден се чуваше само как надзирателите си обменяха откъслечни фрази и тихо се разхождаха в коридорите. Това беше през целия ден – от сутринта до вечерта.

Единственият арестант, който през този ден беше изведен от килията, бях аз.

И това стана късно след обяд. Бях отведен в луксозния кабинет на началника на отделението за политическите престъпления полковник Чавдар Новански. За арестантите винаги имаше в кабинетите по един груб дървен стол, на който те задължително бяха настанявани, но този път любезно бях поканен да седна в мекото кресло пред малка масичка с фруктиера с ранозреещи ябълки и круши, с две порцеланови чашки кафе и две изпотени от изстудяването бутилки кока-кола. Бегло погледнах ръчния часовник на полковника и видях, че беше пет часа без около четвърт.

Обстановката и поведението на полковника ме караха да очаквам провокация и отказах предложените ми лакомства. Опитите на Новански за доброжелателен разговор не потръгнаха, той извика сержанта, който ме беше довел, нареди му да остане при мен в кабинета и излезе. По ръчния часовник на сержанта установих, че Новански се завърна в пет часа и четвърт.

Каза ми, че има достатъчно време и ако искам, можем да си приказваме, а ако искам можем и да си мълчим. Беше спокоен и доволен, опитваше се да се шегува. Поех топката на шегата, прецених, че ако са планирали някаква провокация, то тя ще бъде неизбежна, и заедно опитахме плодовете, кока-колата и кафето, което секретарката беше сменила с топло.

Телефонът иззвъня и Новански трепна, сякаш очакваше това позвъняване. Онова, което той е чул в слушалката, не беше изненада за него, и спокойната му и доволна усмивка не слезе нито за секунда от лицето му. През цялото време на разговора той гледаше в мен, а очите му излъчваха не само изпитателно наблюдение, а и висока доза саркастичност и ехидност, които се отнасяха за мен, а не за онова, което протичаше като телефонен разговор.

Трябва да си призная, че както в този момент, така и в продължение на няколко месеци след това бях категоричен, че този разговор е фалшив и е предназначен да бъда поставен в изпитателна ситуация за анализ на поведението ми. Разбрах, че някъде е гръмнала бомба, че много хора са загинали, че окървавени дрехи и други вещи са иззети за експертиза, спомена се нещо за кръвни идентификации и за снимки, които вече са изпратени за София „от летището“, а полковникът ще чака да ги погледне (казано така, сякаш всеки ден гледа по десет такива неща и вече му е скучно).

Целият този разговор ми се видя толкова бутафорен, че нито за момент не повярвах в неговата истинност и го считах за провокативно продължение на тримесечните ми разпити за терористични взривявания на заводи и фабрики, и бях сигурен, че това е обичайна провокативна театралност в стил „Виждаш ли, ти отказваш да си признаеш, но ние хванахме твоите приятели и вече всичко е доказано!“

След затварянето на телефона Новански продължи „любезния си и доброжелателен тон на разговора“, после извика сержанта от охраната и любезно ми пожела приятна почивка. Погледнах часовниците и на двамата – беше шест часа без около десетина минути.

Най-алогичното е, че през целия „разговор“ Новански нито веднъж не спомена нещо за онова, което искаха да призная повече от три месеци, т.е. за „моята“ „терористична“ дейност, но и през цялото време ехидната усмивка не слизаше от устата му, сякаш се надсмиваше над „моето безсмислено отричане на очевидните факти“.

Отведоха ме в килията и през две минути окото на надзирателите се взираше в мен през шпионката на вратата, нещо, което никога не е било и никога после не стана.

Оттогава са минали повече от десет години, през които всеки мой опит за точен анализ на този разговор винаги водеше до това, че анализът на няколко факти не се връзваше с анализа на другите факти. В същото време всеки анализ през тези десет години винаги и неизменно водеше до категоричния извод, че полковник Чавдар Новански ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ЗНАЕЛ за взрива. А тази констатация за мен недвусмислено говори, че Държавна сигурност не е имала нищо против този взрив, т.е. че тя го е искала, целяла и организирала.

Преди два месеци по повод 10 години от терористичния взрив на гара Буново (извършен на 9 март 1985 г.) о.з. подполковник Сотиров е заявил за пресата и това е отразено във вестниците („Капитал-прес“ и „Дневен труд“ от 10 март 1995 г.),

че е убеден, че това, което са вършили терористите, НЕ Е СТАВАЛО със знанието и съдействието на турските разузнавателни служби.

Това твърдение е напълно логично и е твърде закъсняло признание на една истина, в която нормалните българи не са се съмнявали. Но това е и признание за лъжата, която комунистическата власт пропагандно твърдеше денонощно, и която лъжа службите на Държавна сигурност обезпечаваха със стотици прекършени човешки съдби на български турци, обвинени, че са действували съгласно указанията на турските разузнавателни служби. Лично аз съм чел десетки обвинителни актове на български турци, настанени в затворите за измислени от Държавна сигурност деяния, извършени по „искане“ на турските разузнавателни служби. Самият Сотиров изрично твърдеше на стр. 71 в книгата си, че е участвувал в „установяването“, че „служител в турското консулство“ е „подстрекавал“ и „съветвал“ Алцек Чакъров „да създава организирана съпротива срещу възродителния процес“.

През 1991 г. подполковникът от Шесто все още е убеден, че турските разузнавателни служби са тези, които са организирали атентатите, но през 1995 г. вече е убеден, че турското разузнаване не е съдействувало и дори не е знаело за това, което е щяло да става.

Едно закъсняло признание за една истина, дошло от човек, който е участвувал в обезпечаването на доказателствата, представляващи като истина една голяма лъжа.

„Единият от Шесто“ вече е дал един изричен и правдив отговор на въпроса „Дали турските разузнавателни служби са знаели и съдействували на терористите в България?“.

Остава без отговор обаче същият въпрос поставен по отношение на българските тайни служби. Не е ли време ясно и категорично да поставим въпроса „Дали българската Държавна сигурност е знаела и съдействувала за извършването на атентатите?“.

Всъщност, вече има косвени отговори и на този въпрос.

В книгата си „Единият от Шесто“ (стр.66) признава, че единият от атентаторите е бил „агент“, но внушава, че той всъщност е бил агент на криминалните служби, и почти веднага след това сочи, че полковник Дойчинов (пак от Шесто) се опитва да отклони подозренията на „хрътката“, надушила „важна следа“ (стр. 67).

След четири години „единият от Шесто“ вече е много по-ясен и недвусмислен и на страниците на в-к „Дневен труд“ от 10 март 1995 г. изрично е записано, че „Алцек Чакъров бе един от най-важните агенти на ДС в Бургас“.

Тази страница от в-к „Дневен труд“ бе изрязана от мен и в продължение на два месеци показвана заедно с цитираните страници от моята книга на всеки, на когото имах възможност да направя това, като изрично казвах, че в затвора съм се срещал с всички атентатори и категорично съм установил, че и тримата осъдени на смърт и разстреляни са били агенти на българската Държавна сигурност.

Само преди два дни на страниците на в-к „168 часа“ в броя от 08-14 май 1995 г. прочетох, че следователи са признали, че „Елин Маджаров е бил агент на Държавна сигурност, а Алцек Чакъров – и на ДС, и на турските тайни служби“,

и че официалната версия за атентатите не е такава, каквато е представена, и че те обещават да кажат истината, когато падне секретността, т.е. след 20 години.

Господин Главен прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Вие не можете ли да направите така, че да не се чака цели 20 години да се разбере истината, когато всъщност няма да има кой да носи отговорност за станалото? Не е ли време именно сега да разпоредите да се образува наказателно разследване на истинските виновници за атентатите, т.е. да образувате наказателно дело срещу Държавна сигурност и по-точно срещу онези нейни служители, които са участвували в тези зловещи събития?

Осъдените на смърт терористи се надяваха до последния момент, че присъдите им няма да бъдат изпълнени. Нещо повече – те бяха абсолютно уверени в това. От време на време увереността им се пропукваше, и точно тогава те промълвяваха информации и недомлъвки, даващи ми основанието да бъда категоричен, че именно Държавна сигурност и по-точно Шесто управление са ги ръководели в терористичната им дейност. Пропукването на тяхната увереност се засилваше от факта, че те не получаваха абсолютно никакво свиждане дори след произнасянето на смъртната присъда, когато „изтичането на объркваща следствието информация“ не може да бъде аргумент за забрана на свиждането. Особено много ги объркваше моят аргумент, че практиката в целия свят е такава, че на всички осъдени на смърт се дава „прощално и последно“ свиждане с близките, а те не получаваха такова. На тях не им се даваше никакво свиждане, за да не могат в последния момент да кажат на близките си, че те всъщност са били само изпълнители на волята на своите вербовчици от Шесто управление на Държавна сигурност и просто са били излъгани, че ще бъдат спасени като изпълнители на „важни държавни мисии“.

Все пак, няколко дни преди екзекуцията Елин Маджаров получи свиждане с брат си Сабри (Севдалин), който наскоро преди това беше настанен в килията, в която бях и аз. След свиждането Сабри беше категоричен,че смъртната присъда няма да бъде изпълнена, а няколко дни след това ми стана ясно, че му е било казано, че ще може да спаси брат си, ако сътрудничи на ДС против мен. Това стана причина за изключително жесток конфликт между нас с него, за който по планиран от мен сценарий разбраха затворниците в целия затвор, което пък наложи преместването на Сабри в затвора във Варна.

Няколко дни след преместването на Сабри във Варненския затвор смъртните присъди бяха изпълнени. Направих анализ и стигнах до следния извод: Сабри също е бил в механизма на ДС и са имали намерението да го използват за затворнически провокации поне още известно време, но много добре са знаели, че това няма да може да стане в Софийския затвор, ако той остане там до изпълнението на присъдата, защото в затворите всичко се знае, и той ще узнае за изпълнението само няколко часа след това. Те са били решили да го преместят в друг затвор, но са знаели че няма да бъдат убедителни пред него за истинската цел на преместването му и може би ще се досети, че го преместват, за да не узнае дали и кога е станало изпълнението на смъртните присъди. Накратко: трябвало е да продължат да го използват докато той узнае истината. Знаели са, че ако го противопоставят на мен, аз „ще вдигна олелия до Бога“ и така ще намерят удобния за пред Сабри повод да го преместят в друг затвор, без да събуждат подозренията му и той да продължи да бъде техен агент.

От книгата си „Единият от Шесто“ пише, че Сабри е бил член на БКП, бил е получил общ инструктаж по линията на борбата с терора и е имал оперативен работник, който го е ръководел. Това подкрепя моите изводи, направени още в затвора.

Господин Главен прокурор,

Господин Министър на вътрешните работи,

Твърде много са информационните „отломъци“, които бавно и търпеливо съм сглобявал в продължение на много години, за да бъда категоричен в твърдението си, че именно Шесто управление на Държавна сигурност стои в основата на организирането и изпълнението на терористичните актове в България.

Днес служителите на Шесто управление на ДС са основателите и организаторите на мафията и гангстерските престрелки, а лично единият от вас е „доброжелателно предупреден“, че ако не се подчинява, дъщеря му ще пострада. Наскоро след „добронамерения среднощен разговор“ бивш „посветен“ става секретар на Министерството, което поне за мен е указание, че и последните „информационни отломъци“ от истината ще изчезнат завинаги. Най-вероятно и с последните неудобни свидетели. Като мен, например.

10 май 1995 г. Председател на Партия Либерален Конгрес и на Съюза на Юристите демократи в България: /п/ Янко Янков”

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно (с.11-15), че на 23 Юли 1998 г. съм датирал и регистрирал в офиса на Президента (Петър Стоянов), на Главния прокурор (Иван Татарчев) и на Министъра на вътрешните работи (Богомил Бонев) специално писмено изложение, точният текст, на което гласи следното:

„Още на 17 април 1992 г. съм изпратил до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи едно обемисто изложение, в което настоявах за разследване на престъпната дейност на бившата Държавна сигурност. Текстът на изложението още тогава бе публикуван в издавания от мен в-к “Либерален конгрес”, а малко по-късно - и в Том 1 на книгата ми “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Едно от многото ми искания бе

за разследване на дейността на Държавна сигурност относно манипулирането и подбуждането към терористични действия на осъдените на смърт няколко души български турци,

известни като “турски терористи”,

извършили терористичните си актове в България през 1984 и 1985 г.

Моята теза бе (и продължава да е!), че Държавна сигурност по онова време е имала нужда от контролирани от нея “турски терористи”

и е правела всичко възможно да мотивира определени хора към подобен тип умонастроение и поведение,

да ги включи в определени добре дозирани и строго контролирани терористични актове,

а после да ликвидира “терористите” така, че да не им даде никаква възможност в последния момент да разкрият истината за жалката роля, която са играели като подставени и агентурни лица, изпълняващи “важни секретни мисии”на Държавна сигурност.

Тази моя теза бе изградена върху:

1) непосредствени наблюдения и лични разговори в затвора с осъдените на смърт и впоследствие екзекутирани терористи Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев;

2) непосредствени наблюдения и разговори в затвора с останалите осъдени по същото дело терористи;

3) По-късни разговори с роднините на осъдените на смърт (като депутат във Великото Народно събрание), които в определена степен са знаели за “важните секретни мисии”, възлагани на осъдените от агентурните им ръководители от Държавна сигурност;

4) върху отделни “информационни отломъци”, появяващи се като официални публични изявления на бивши офицери от Държавна сигурност.

Моята теза бе изградена и върху многобройните факти, разкриващи опитите по същото време на българската Държавна сигурност да ме набута и лично мен в капана на ситуации, при които офицерите от Държавна сигурност да извършат планираните от тях терористични актове, а впоследствие отговорността да бъде прехвърлена върху мен.

Моята теза бе изградена и върху интензивните и продължителни опити на Държавна сигурност да създаде фалшиви доказателства, според които именно аз съм идеолог и непосредствен организационен ръководител на тези терористични актове, при това съм извършвал идейното и оперативното ръководство не от къде да е, а именно от затвора, където се намирах по времето на тяхното осъществяване.

Впоследствие съм написал още няколко изложения до официалните български власти с искане за разследване в това отношение, но до днес не съм получил абсолютно никакъв официален отговор. Така досега са оставали абсолютно безпоследствени всичките ми опити за “мотивиране” на официалните български власти за разследване на съществуващите множество факти, разкриващи терористичната дейност на българската Държавна сигурност.

За да обезпечат ефективното прикриване на престъпниците от Държавна сигурност, днешните официални български власти просто не отговарят на нито едно мое изложение и искане за разследване.

Освен това, за да бъде обезпечено ефективното прикриване на престъпниците от Държавна сигурност, днес от служба “Архив” на МВР на мен не ми се предоставят онези разработки на Държавна сигурност, които са свързани с периода на пребиваването ми в затвора, когато именно е била в ход специалната разработка, целяща да ме представи като ръководител на терористичните актове.

Господин Президент,

Господин Главен прокурор,

Господин Министър,

Ваши Превъзходителства,

Пледирам за Вашето съдействие да ми бъде официално и аргументирано отговорено на всички поставени от мен въпроси и искания за разследване на терористичната дейност на бившата българска Държавна сигурност.

Пледирам за Вашето съдействие да ми бъде предоставена архивната документация на Държавна сигурност, отнасяща се за разработките, на които съм бил подлаган през периода на пребиваването ми в затвора - за съществуването на тези разработки свидетелствуват публикуваните през пролетта и лятото на 1992 г. във в-к “Подкрепа” т. нар. “Бюлетини”, представляващи строго секретни доклади до Министъра на вътрешните работи, написани от началника на Шесто управление на Държавна сигурност генерал-майор Антон Мусаков, според които (в Бюлетин N16) аз съм бил наблюдаван и разработван по време на престоя ми в затвора като идеолог и ръководител на създаването на “ударни групи, включващи лица, осъждани за различни престъпления, настроени крайно отрицателно спрямо властта и милицията”.

23 юли 1998 г. Янко Янков“

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно,

че Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ПРЕДУМИШЛЕНО ИЗВЪРШЕНА

КАКТО ОТ служители на специалните държавни служби,

ТАКА И ОТ служители на Прокуратурата,

които в престъпен интерес на престъпниците са отказали да извършат разследване на посочените от мен факти, обстоятелства и аргументи,

която дейност следва да бъде подложена на прецизно легитимно разследване.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

19 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-06-19

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 15-А (Петнадесет-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега