Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
22 Октомври 2009 г.
Чрез Административен съд-София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София
Към: 5735/2009 г., І-во отделение, 19-ти състав,
Съдия-докладчик Румяна Лилова и Доброслав Руков
До Върховния административен съд
Ч А С Т Н А Ж А Л Б А
***
До г-н Бойко М. Борисов -
Министър-Председател на България
Ответник по делото и
страна по административна преписка във връзка с казуса
Министерски съвет (МС)
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: Вх. № 4379/17.08.2009 г. и 26.09.2009 г.
Предложение за доброволно (пълно или частично)
признаване на иска и завеждане на реторсен иск срещу БСП
(като наследница на БКП) за възстановяване в държавния бюджет
на платената обезщетителна сума
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – вж.: „ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-1-AB”, http://iankov.blogspot.com/2009/10/1_22.html
І.
Плучих „Съобщение за определение” и „Приложен текст на Определение № 2923 от 13.10.2009 г.”, издадено от съдията-докладчик по делото Доброслав Руков.
Разбира се, че въобще не съм очаквал някакво друго (т. е. правосъобразно) поведение от страна на Административния съд - независимо от това кой е щял да бъде съдия-докладчик по делото - тъй като в т. нар. „Посткомунистическа България” не само Административният съд-София град, но и всички останали съдилища - и не само въпросните „съдии”-докладчици по това дело Румяна Лилова и Доброслав Руков, но и всички български „съдии” - въобще не са съдии, а са само най-долнопробни престъпни курвенско-проститутски слуги на Червената мафия и на нейните тайни и явни специални служби и, разбира се, на самата престъпна ченгеджийско-мафиотска държава - която им е възложила функцията да обезпечават персоналната безотговорност на престъпниците и институционалната безотговорност на държавата.
А тъй като в настоящия казус става въпрос изключително за отговорност на самата държава за извършена от нея надлежно доказана престъпна дейност, напълно очевидно е, че въпросното псевдосъдийско „Определение” има функцията да обезпечи безотговорността на държавата и най-вече на Червената мафия, структурно-съставна част от която е и самата държава.
Така, съгласно текста на въпросното „Определение”, производството на настоящето административно дело е „ПРЕКРАТЕНО” и ми е предоставен обичайнея седемдневен срок за обжалване пред Върховния съд.
ІІ.
Разбира се, това решение на „съдията” въобще не ме е изненадало, тъй като не само на българската, но и на европейската, и на световната общественост, и на европейските институции доста отдавна е пределно ясно:
►че т. нар. „българско правосъдие” е „независимо” единствено от самото себе си, т.е. от Правото;
►т. нар. „български съдии” са „независими” единствено от самите себе си;
►че не друг, а самият Председател на Върховния административен съд неотдавна публично бе признал, че именно чрез институционалното толериране на специалните служби българските съдии са подставени лица на „бизнеса”, т. е на Мафията;
►както и че само преди около два месецr (31 Август 2009 г., в-к „Шоу”) видният парламентарист Борислав Българинов, депутат от 40-то Народно събрание, член на Комисията по правни въпроси, зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред публично призна, че в посткомунистическа България съдебната система изпълнява политически поръчки и е използувана като политически репресивен апарат, и че тя е мястото, където се заличават всичките следи на престъпленията.
ІІІ.
Все пак, обаче, аз се обръщам към българския „Съд” с искането да получа Правосъдие, при което имам амбицията ако не самият аз, то поне моите деца или внуци „един ден” (т. е. някога в бъдещето) да успеят да постигнат онзи правосъден резултат, който както българското, така и европейското Право и Правосъдие ми дължат ДНЕС.
Именно поради това, стараейки се от една страна да спазвам Правото и Процедурата (които „Съдът” категорично и тотално не спазва и очевидно няма никакво намерение да спазва!), но и от друга страна да не позволявам на „Съда” да се гаври с мен:
Първо: обжалвам по надлежния ред въпросното подлежащо на обжалване „съдийско” решение;
Второ: позволявам си да препоръчам на българските посткомунистически „съдии” да се опитат да проумеят, че наистина „имат щастието” да живеят в „свръхбезотговорни времена”, и че ако бяха живели в условията на Османската империя, заради този им начин на „правораздаване” щяха да бъдат набучени на кол или от Индже войвода, или от Вельо войвода, или от самата султанска власт, която - за разлика от сегашната - е държала за най-строгото спазване на законите не само от поданиците, но и (дори най-вече) от съдиите.
ІV.
Преди всичко обръщам вашето „съдийско” внимание върху следните пунктове:
Първо: категорично НЕ Е ВЯРНО и има характера на престъпно фалшифициране на истината твърдението на „съдията”, че „ищецът не е изложил конкретните обстоятелства, на които основава исковите си претенции за репариране”.
Това, разбира се, е посочено пределно ясно.
Второ: категорично НЕ Е ВЯРНО и има характера на престъпно фалшифициране на истината твърдението на „съдията”, че „ищецът не e уточнил в резултат на кой именно незаконосъобразен акт, действие или бездейснвие ... са настъпили вредите и пропуснатите ползи, чието обезщетение претендира”.
Това, разбира се, е посочено пределно ясно.
Трето: категорично НЕ Е ВЯРНО и има характера на престъпно фалшифициране на истината твърдението на „съдията”, че „ищецът не е посочил каква е причинната връзка ...”.
Това, разбира се, е посочено пределно ясно.
Четвърто: специално внимание заслужава текстът, съгласно който „ищецът е направил искане да се назначат съответните експерти, ... , но не е уточнено от коя област на науката, изкуството или занаятите следва да бъдат исканите еuсперти”.
Всъщност, всичко е уточнено пределно ясно.
Все пак и сега мога да уточня, че:
Þтъй като съдът, очевидно е сляп (незрящ) и поради това не е могъл да прочете написаното, ще му е нужно да назначи експерт, който е зрящ и ще прочете написаното, което съдът не е могъл да прочете;
Þтъй като съдът е неграмотен в сферата на българсия език и не разбира български език, ще му е нужно да назначи експерт, който разбира български език;
Þтъй като съдът очевидно е абсолютно неграмотен в сферата на Правото и не разбира нищо, ще му е нужно да назначи експерт, който разбира от Право и ще може да му обясни за какво става въпрос;
Þтъй като съдът очевидно е абсолютно неадекватен, ще му е нужно да назначи психиатър, който да го привежда в състояние на адекватност;
Þтъй като съдът отдавна е не само морално дефлориран, но и разнебитен (разшлякан), ще му е нужно да си назначи специалист по присаждане на камуфлажна непорочност.
V.
Впрочем, тъй като нашата „съдебна ситуация” е същата, ще завърша с един стар анекдот от времето на социализма:
По онова време един новодомец установил, че трябва да си купи синджирче, чрез което да задействува казанчето, пускащо водата в тоалетната му.
Отишъл в магазина, където му казали, че „грижата за човека е първа грижа на Партията и Правителството”, и че ще му дадат искането синджирче.
После поискали от него да донесе паспорта си, който той не носел;
на другия ден го върнали да донесе характеристика от съседите;
на третия ден го върнали, за да донесе свидетелство за съдимост;
на четвъртия ден поискали да донесе свидетелство за семейно положение, за да се знае колко души ползуват тоалетната;
... на 30-тия ден поискали от него да си покаже задника, за да докаже, че наистина притежава онова, което му налага нуждата да ползува тоалетната;
на 31-вия ден поискали да донесе и да покаже самата тоалетна (клекалото);
и разбира се, накрая отказали да му дадат Исканото синджирче, тъй като по време на срещите си с държавните служители от Магазина човекът бил проявил злостно неуважение към Държавата, чийто скромни служители са били продавачите, на които институциите били инструктивно възложили да предявяват точно тези изисквания.
VІ.
Така или иначе моето искане е да отмените решението (Определението) на „съдията”.
Приложение:
първо: два броя от настоящия текст;
второ: финансов документ за платена държавна такса.
V.
На наскоро избрания Министър-Председател г-н Бойко Борисов задавам следния въпрос:
„Ще се ангажирате ли с несъмнено изключително трудната задача да премахнете демонстративно и предизвикателно поставения от Червената Мафия на входа на съдебната система Червен фенер или ... ?”.
22 Октомври 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар