Ianko Iankov: БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (9)

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (9),

http://iankov.blogspot.com/2009/10/9.html

І.

Ноторно известен е текстът на чл. 7 от Конституцията, съгласно който „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. Ноторно известен е и текстът на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Провъзгласеното в чл.5, ал.2 „непосредствено действие” на „разпоредбите на Конституцията”, както и провъзгласеното от чл. 5, ал. 4 „предимство” на международните актове пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, представляват пределно ясни указания за насоките, в които следва да бъдат тълкувани текстовете на „Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причишнени на гражданите”.

Ноторно известно е и че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица.

Ноторно известно е, също така, че че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс. Ноторно известно е и че след посочената дата общите съдилища са били загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

ІІ.

Всичките посочени по-горе „неща”, обаче, са ноторно известни най-вече на студентите, които иначе не биха могли да се дипломират, както и на вече дипломираните юристи - с изключение, обаче, на онези „дипломирани „юристи””, които са били предпочели професията на ченгеджийско-мафиотски курви и проститутки и са станали „съдии”; и които в името на своята фамилна, кастова и лична ангажираност с престъпните комунистически и ченгеджийски кръгове и създадената от тях Червена мафия, както и в името на своите тридесет-сребърникови приходи, са се ангажирали със сутеньорите от Мафията и тайните служби и са започнали да „правораздават” така, че да оневиняват и обезпечават безотговорност за престъпниците, както и да подлагат на нови престъпни ефекти жертвите на престъпленията, които са се опитали да търсят правосъдие.

ІІІ.

На 08.05.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град Иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, който Иск е бил заведен като адм. дело № 2875/2008 г., І-во Административно отделение, 13-те състав, при жрица на Червения фенер – съдията-докладчик Петя Стоилова.

В Иска си за отговорност на държавата за причинени ми вреди и за пропуснатите ползи пред надлежния съд съм посочил правнорелевантните факти и съм обосновал тезата, че изброените три държавни институции следва да бъдат считани за репараторно отговорни за онова, което е извършено против моите законни права и интереси, и което подробно съм описал (и което не е нужно тук да възпроизвеждам, тъй като се намира в съответните папки на съответните съдебни дела, които съм посочил, и които посочвам като доказателство както за моята теза както за съдийските червени фенери, така и за реператорната ми претенция).

ІV.

След регистрирането на моя Иск, на 26.05.2008 г. жрицата на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и „съдия”-докладчик по делото Петя Стоилова е издала т. нар. „Определение”, в което е записала, че „намира”, че моят Иск й е само „частично подсъден”, при което е изключила двама от ответниците, конституирани от мен като отговорни при субективно съединение на исковете и при солидарна отговорност, и е приела, че при нея е подсъдна единствено моята репарационна претенция към единия от тримата недвусмислено конституирани от мен като солидарно отговарящи ответници.

Така, след като е нарушила моято изрична воля за образуване на съдебен процес при условията на съединение на исковете и при солидарна отговорност, по-нататък, за да убие и умъртви още повече моя Иск, позовавайки се на съображение, свързано с величината (размера) на претендираното от мен обезщетение, въпросната долнопробна ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка Петя Стоилова е „обосновала” тезата, че по отношение на другите двама ответници „искът ... е родово подсъден на Районния съд”, който именно е „надлежен съд, на който следва да се изпрати делото и който да разгледа исковата молба по компетентност”.

Така, при пълно нарушение на посочените по-горе нормативни изисквания за подсъдност единствено на административния съд на всички дела за отговорност на държавата за вреди, както и нарушавайки не само моята суверенна ищцова воля, но и задължителното нормативно изискване за съединяване и неразчленяване на исковете, въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери е осъществила първото абсолютно противоправно обезсмисляне на предявения от мен Иск и е гарантирала престъпно обезпечаване на безотговорност за извършените посегателства върху моите права и интереси.

Тук и сега няма да посочвам онези факти и обстоятелства, които са свързани с развитието на казуса в рамките на „съдебните селения” на жрицата на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и „съдия”-докладчик по делото в Административния съд София-град Петя Стоилова.

VІ.

Тъй като престъпната Червено-фенерска жрица Петя Стоилова, след като вече е била РАЗЧЛЕНИЛА моя субективно и обективно неразчленяем Иск и е била изпратила на Софийския Районен съд вече полумъртвата част от Иска, там, в Софийския Районен съд, в пълно престъпно противоречие с нормативните изисквания за подсъдност, тази част на моя Иск е била конституирана като гражданско дело № 16618/2008 г., първо гражданско отделение, 34-ти състав (днес това дело има арх. № 16145/2009 г.).

Така, на 09.07.2008 г. някакъв непосочил името си анонимен „съдия” е издал т. нар. „Разпореждане”, от текста на който е недвусмислено и пределно ясно видно, че този съдия е изпълнител на следващата част на строго секретното оперативно мероприятие на тайните служби и на Червената Мафия.

Впрочем, недвусмислено доказателство за това е и фактът, че този анонимен „съдия”, противно на нормалните за целия цивилизован свят изисквания да посочи името си, е действувал по подобие на онези зловещи престъпни „съдии” от времето на сталинския комунизъм, които, оперирайки като т. нар. „съдийски тройки” никога не са разкривали имена си, в присъдите си са били записвали единствено думите „съдия: ... (подпис)”, и така са оставали анонимни както за обществеността, така и за жертвите на извършеното от тях зловещо престъпление, документално оформено като съдийско решение.

Първо: на 18 Юли 2008 г. съм датирал и на 19.07.2008 г. съм изпратил с три препоръчани писма моето официално писмено становище, адресирано както до този анонимен „съдия”, когото поради необходимостта от персонализиране на обръщението нарекох „Районен съдия Курветка Курвенска”, така и до Административния съд София-град, така и до Върховния административен съд.

Обръщам специално внимание върху факта, че в това мое официално писмено изразено правно гледище изрично, ясно и недвусмислено съм заявил тезата си, че това дело НЕ Е ПОДСЪДНО НА РАЙОННИЯ СЪД, И ЧЕ ПОДЛЕЖИ НА ВРЪЩАНЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО Е БИЛО ИЗПРАТЕНО.

Обръщам специално внимание и върху факта, че от текста на издадено на 30 Юли 2008 г. „Определение” т. нар. „Районен съдия Елица Райковска” по абсолютно никакъв начин не е взела отношение, не е коментирала и не се е произнесла относно моята теза, че заведеното при нея гражданско дело НЕ Й Е ПОДСЪДНО И ЧЕ ТЯ Е ДЛЪЖНА ДА ГО ПРЕКРАТИ И ДА ГО ВЪРНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД.

От текста на въпросното определение е пределно ясно видно, че въпросната „съдийка” е действувала или като НАПЪЛНО ЗОМБИРАН ИДИОТ, или като НАПЪЛНО ПРЕДАН НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И НА МАФИЯТА ПРЕСТЪПЕН АГЕНТ, или като И ДВЕТЕ ЗАЕДНО.

Впрочем, ноторно известно е, че както бащата, така и майката на същата не само са йерархично високопоставени членове на управляващата по това време БСП, но и са замесени в редица придобили скандална известност корупционни и мафиотски далавери, свързани с престъпления с имоти и с много престъпно функциониращи пари.

Така, в крайна сметка, БЕЗ ДА СПАЗИ НОРМАТИВНОТО ИЗИСКВАНЕ ДА ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД, въпросната Курветка Райковска е прекратила производството, като се позовала на мое виновно неизпълнение на „препоръчаните” от нея за извършване от мен процесуални дйствия.

Така, въпросната Курветка Райковска БРУТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛА МОЯТА ТЕЗА ЗА ПОДСЪДНОСТТА И КОМПЕТЕНТНОСТТА НА РАЙОННИЯ СЪД ДА РАЗГЛЕЖДА ТОВА ДЕЛО, по абсолютно никакъв начин не е обосновала своето право да разглежда и да се произнася по това дело, и след като се е позовала на аргумента, че аз не съм бил изпълнил нито едно от дадените ми от нея указания, е прекратила производството.

Категорично, ясно и недвусмислено обосновавам тезата, че въпросната ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка, именуема Елица Райковска и действуваща в качеството си на Районен съдия Е ПРЕСТЪПНИК; че същата не е имала абсолютно никаква институционална компетентност (право) да образува и да разглежда това дело; че особено след моето изрично настояване и формулиране на проблемата за подсъдността същата е била длъжна по официален начин да се произнесе по вопроса за подсъдността, но предумишлено не гое била направила, за да може по този начин да обезпечи безотговорност за престъпниците; че нейните аргументи относно това, че аз не съм бил „изпълнил нито едно от дадените ми от нея указания” са абсолютна пародия на аргументираност, тъй като тези нейни „указания”, всъщност, имат същата правна сила, каквато биха имали и „указанията”, които биха ми били дадени от широко известния в България и реално действуващ неинституционален (обичаен) цигански съд, известен като „Мешерето”.

Всичкото това по категорично ясен начин потвърждава моята теза, че в случая въобще не се касае за „правна неграмотност”, а че става въпрос именно за това, че въпросната „съдийка” е действувала като подставено лице на престъпните ченгеджийски и мафиотски кръгове и се е била постарала да обезпечи нелегитимна безотговорност за престъпниците.

VІІ.

Странно е, че така визирания казус съвсем не е бил приключил с така посочения по-горе начин.

Признавам, че въпреки моя половинвековен опит като юрист и въпреки публикуваните от мен почти петдесет (50) дебели книги (сред които са и няколко книги, посветени именно на психологията на правато!!!), аз така и не винаги проумявам и не винаги разбирам логиката и психологията на действието на ченгеджийско-мафиотските престъпници, особено когато те действуват преди всичко като курви и проститутки.

Освен горепосоченото дело, в Софийския Районен съд има образувано още едно дело, което е абсолютно идентично на горното, и което е индивидуализирано като гр. д. № 14700/2008 г., І-ва гражданска колегия, 40-ти състав.

От папката на това съдебно дело е видно, че:

Първо: на 05.06.2008 г. „съдията”-докладчик по делото Васил Христакиев си е „определил” (издал „Определение” за) самоотвод от разглеждането на делото, като се е позовал на наличието на своите фамилно-семейни, кланови и мафиотски връзки с ответната „висшестояща съдебна инстанция”.

Това негово „съдийско” поведение, вероятно, би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същият този институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставил наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда това дело; докато преди да се изгаври относно своя самоотвод той е бил длъжен да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Второ: на 05.06.2008 г. някакъв си анонимен „Зам. Председател на СРС” е издал „Разпореждане” делото да бъде възложено за разглеждане и решаване на друг съдия.

И тук вероятно това негово ръководно-разпоредително „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същият този институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставил наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда това дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, той е бил длъжен да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Трето: 01.07.2008 г. „съдията”-докладчик по делото Мариана Георгиева е издала „Определение”, с което се е самоотстранила от разглеждането и решаването на делото, като се е позовала на необходимостта да бъдат избегнати съмнения относно нейната безпристрастност.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същата тази институционална ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставила наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда това дело; докато преди да се изгаври по посочения начин тя е била длъжна да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Четвърто: на 01.07.2008 г. някакъв си анонимен „Зам. Председател на СРС” е издал „Разпореждане” делото да бъде възложено за разглеждане и решаване на друг съдия.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е в това, че същият този институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставил наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда въпросното дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, той е бил длъжен да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Пето: на 26.09.2008 г. „съдията”-докладчик по делото Петя Гергова е издала „Определение”, с което се е самоотвела (самоотстранила) от разглеждането и решаването на делото, като се е позовала както на необходимостта да бъдат избегнати съмнения относно нейната безпристрастност поради нейните връзки с висшестоящи мафиотски инстанции, така и на обстоятелството, че аз съм употребил „обидни квалификации по отношение на Съда, както и на колеги от СГС”.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същата тази институционална ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка, именуема Петя Гергова, имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставила наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда въпросното дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, тя е била длъжна да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Шесто: на 26.09.2008 г. някакъв си анонимен „Зам. Председател на СРС” е издал „Разпореждане” делото да бъде възложено за разглеждане и решаване на друг съдия.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същият този институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставил наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда въпросното дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, той е бил длъжен да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Седмо: на 18.11.2008 г. „съдията”-докладчик по делото Пепа Тонева е издала „Определение”, с което се е самоотвела (самоотстранила) от разглеждането и решаването на делото, като се е позовала на необходимостта да бъдат избегнати съмнения относно нейната безпристрастност поради връзките й с висшестоящи мафиотски инстанции.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същата тази институционална ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка, именуема Пепа Тонева, имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставила наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда въпросното дело; докато преди да се произнесе по посочения начин, тя е била длъжна да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Осмо: на 18.11.2008 г. някакъв си анонимен „Зам. Председател на СРС” е издал „Разпореждане” делото да бъде възложено за разглеждане и решаване на друг съдия.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същият този институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставил наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Районния съд да разглежда въпросното дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, той е бил длъжен да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Девето: на 29.01.2009 г. някакъв си анонимен „Районен съдия” е издал „Разпореждане”, с текста на което е възпроизвел цял куп ТИПОВИ УКАЗАНИЯ, дадени му от неговите сутеньори от ченгеджийско-мафиотските служби и имащи за цел да предизвикват абсолютно противоправни и противозаконни последици относно хода на делото.

Няма да коментирам тези абсолютно кретенски псевдоуказания на въпросния престъпен анонимен съдия; дори прилагайки механизма на логическата условност съм съгласен да приема, че тези абсолютно кретенски псевдоуказания биха могли временно да бъдат считани за основателни и правосъобразни, като обаче преди те да бъдат дадени, е било АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО същият този анонимен „Районен съдия” да се произнесе по въпроса относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Разбира се, не бих си позволил да пропусна да квалифицирам и този „съдия” като „институционален ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел” и като „институционална ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка”.

Десето: на 17.07.2009 г. „съдията”-докладчик по делото Цвета Желязкова е издала „Разпореждане”, с което е разпоредила т. нар. „връщане на исковата молба на Янко Николов Янков”.

И тук вероятно това „съдийско” поведение може би би заслужавало похвала, но ... проблемата е там, че същата тази институционална ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка, именуема Цвета Желязкова, имплицитно и в престъпна услуга на престъпниците е предпоставила наличието на т. нар. „институционална компетентност” на Райнония съд да разглежда това дело; докато преди да се изгаври по посочения начин, тя е била длъжна да се произнесе относно НЕПОДСЪДНОСТТА на делото, и на това основание да го върне на онзи, който го е бил изпратил там.

Освен това същата, с ченгеджийско-мафиотски умисъл, е осъществила и абсолютно недопустимо имплицитно и дълбоко-същностно терминологично посегателство върху моята суверенна ищцова воля, като в пълно съответствие с престъпната комунистическа теория и практика е подменила наименованието на моето волеизявление, което е „Иск” и го е трансформирала в имащо съвсем друга смислово-съдържателна и терминологична интерпретация, наричайки го точно пет пъти „Искова молба”.

VІІІ.

Обръщам специално внимание върху исторически-съпоставителното обстоятелството, че ако така посочените „съдии” са били „правораздавали” по така посочения начин по времето на средновековното османско владичество, то те неминуемо са щели да бъдат набучени на кол или от Индже войвода, или от самата султанска власт като обвинени в подронване на нейния висок авторитет.

Тъй като аз, разбира се, съм съдбовно привързан към съвременните високохуманистични методи на ПРАВОСЪОБРАЗНО поведение, любезно уведомявам и давам напълно безплатния правен съвет на всички засегнати от моето СЛОВО институционални лица, че те могат да ме съдят, и след като докажат както своето правосъобразно поведение, така и моята неправосъобразна квалификация на техната същност, биха могли и евентуално да ме осъдят заради думите, които съм изрекъл по техен адрес.

Все пак им казвам и това, че всичките текстове, които са свързани с така посочените съдебни дела и с техните имена, ще бъдат публикувани в следващите томове на моето многотомно документално издание „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Освен това, изрично и ясно подчертавам, че целите документални масиви, свързани с така посочените съдебни дела, ще бъдат посочени от мен като ДОКУМЕНТАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за нанeсените ми от държавата вреди и пропуснати ползи, където изрично ще настоявам не само за това държавата да репарира нанесените ми врeди, но и да ОСЪДИ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА ДА ВЪЗСТАНОВЯТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ платените от държавата обезщетителни суми.

Така, пожелавайки на всичките вас крепко здраве и БЛАГОРАЗУМИЕ, подчертавам, че настоявам да получа отговор.

01 Октомври 2009 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2009-10-01

БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (9)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега